Обучение на деца от различни етноси за адаптиране към училищния живот

ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА ОТ РАЗЛИЧНИ ЕТНОСИ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

(практически модел за учене в предучилищна група)

1. 
   Родителите са заети със себе си и осигуряване на материалния минимум за семейството. Дори и в свободното си време те или не са с децата си, или във времето, което им отделят, разговорите не са свързани с училищното обучение.
   
2. 
   Много често родителите идентифицират собствените си житейски неудачи не с това, че не са получили необходимото образование, като условие за подходяща работа, а с други, независещи от тях обществени причини.
   
3. 
   Повечето от учителите не живеят с нагласата, че имат специфични ангажименти, произтичащи от разнородния етнически състав на обучаваните. Те не отчитат, че става въпрос за трайно наследени културни традиции и ценности, които в известна степен се налага да се променят. Същите схващат присъствието си в училище като възможност да си осигурят доходи, като преподават учебния материал. Те са демотивирани за полагане на усилия за социализация на децата и подпомагането на идентификацията им като граждани на България. При констатиране на неудачи и поява на негативи по повод ученето и междуличностните взаимоотношения обикновено се оправдават със “системата” и родителите, със самите ученици, които са “недисциплинирани, разглезени, неуважителни”.
   
4. 
   От своя страна децата също се чувстват неразбрани, изолирани, потиснати, стресирани, неуверени, без самочувствие, отчаяни, отегчени и това е причина за апатия и демотивация относно аз-а.
   

В последно време са налице ред инициативи за децата в неравностойно социално положение - проведена кръгла маса на тема: ”Превенция на деца от ромски произход за адаптирането им към обучение и училищна среда”, срещи, културни мероприятия, вузовско обучение и други. Както е известно, в годините 1992- 2001г. с представителна извадка деца от различен етнически произход са апробирани петнадесет учебни планове и програми на междукултурно образование, пакет от диагностични процедури в план- психометрия и дидактометрия. Във връзка с постигнатото чрез тях може да се направят следните допускания, че:

1. 
   Работата би следвало да се съобрази с така наречените “вътрешни фактори”, влияещи върху формирането на езика, чието развитие е в най-тясно отношение с образованието. Най-общо това е еднаквостта на езика между хората, принадлежащи към еднакъв етнос, и неговото влияние върху мисленето им;
   
2. 
   Влияние имат и външните фактори. Сред тях е много важно социалното обкръжение на дадената етническа група. Влиянието му е толкова силно, че често езикът на съседно живеещи народи се уеднаквява, приемат се и културно- битови навици. Не случайно в психологията се правят опити да се изследват особеностите на възприятията в процеса на междуетническо общуване (Солдатова,1989:111) /при интерсубектното взаимодействие, между отделните личности, като носители на самосъзнание се наблюдава влияние на установени култури на големи социални групи етнически общности/;
   
3. 
   Не малко влияние върху формирането на езика оказват средствата за масова информация. Непрекъснатият контакт с радиото, телевизията, вестниците и списанията внася в речта на етническите групи термини и понятия, непознати или несъществуващи в техните култури. Навлиза и международна лексика, която до момента не е съществувала в езика на дадената група;
   
4. 
   Съвместното съществуване и съжителство на няколко етнически групи със свои специфични култури, етнически характеристики и езици в непрекъснат контакт, са довели в много случаи до “появата” на смесени езици или диалекти, характерни само за определен географски район.
   

Като разглежна проблеми на общуването, Асим Пецо [Пецо, 1987] определя три вида междуезикови контакти:

Първият тип, миграционен, се отнася към случаите, когато носителите на един език заемат територият на друг език и в такъв междуезиков контакт се развива особен езиков тип. Езикът на малцинството се разтваря в езика на болшинството и в процеса на такива междуезикови отношения езикът на малцинството оставя следа в граматическата структура на общия език.

Вторият тип - временният, има място в тези случаи, когато при различни обтоятелства произхожда значително сближаване на два езика, което може да продължи с векове. Последствията от такъв контакт не водят към неутрализация на езиковите индивидуалности на нито един от контактуващите езици, но всичките имат място в заемания от различен род. Това в частност касае лексиката.

Третият тип, постоянен или пограничен, е предтавен в пограничните зони на всички езици. Даденият езиков тип може да доведе до многоезичност, а също и до заемания от друг род. Степента на такива заемания зависи от няколко фактора, както езикови, така и извън езикови.

Работата представена в настоящата разработка е мислена за деца, живеещи в гр. Русе, в район където от години има струпване на арменско население, а в последно време и на ромско. По предварителни проучвания сред деца живеещи в района установих и голям процент на турско, еврейско, а отчасти руско присъствие. Работа в такава насока вече е провеждана и усилията са оправдани. Поради факта, че районите, в които това е правено, са своеобразни, то опитът е най-вече в места с преобладаващо турско население, не би могло да се предвиди дали постигнатото е регионално- валидно само за местата, където са се провеждали изследванията или е общовалидно за цялата страна. Допускам, че настоящата разработка в някаква степен ще внесе яснота по така повдигнатия въпрос и ще отрази особеностите в Русенския регион. Възможно е в последствие да се потърси потвърждение на вече получените данни, което би подобрило степента на валидност на данните и приложимост на стратегиите, използвани за целите на настоящото изследване. Смислеността на подобен подход се усилва и от факта, че в България живеят групи с различно вероизповедание: източно-православни християни, мюсюлмани, протестанти и др. Основания за подобна работа се съдържат във фактите, че ромските деца не могат напълно да бъдат обхванати за училище, налице е т. наречения феномен на “функционална грамотност”, програмите в детските градини и в училище не са ориентирани билингвистично, няма предвидена квалификация за учителите, работещи с билингви и възпитателите, занимаващи се с проблемите на интеркултурното възпитание, отсъстват учебници и учебни помагала за двуезично говорещи деца в предучилищна възраст и начална училищна възраст. Към тези групи от населението се проявява дискриминация или излишна толерантност, т. е. и в двата случая неравнопоставеност. Няма каквито и да било извънучилищни дейности, за подпомагане на двуезично-говорещите към средата, както и учебни помагала за родители и алтернативни форми на възпитание в условията на семейството. По тази причина, родителите се оказват неподготвени за една интегрирана система за образование в междуетническа среда. В обществото като цяло съществуват негативни нагласи към правата на децата, които растат и се обучават в една междуетническа рвнопоставеност.

Изследователската работа е насочена към апробация на структурирани външни условия в смисъла на даденото определяне за тях: семейството като микросреда, квартала, училището и града , в който живеят, както и медийно въздействие, като микросреда.

Хипотезата на работата е, че ако, децата билингви биват обучавани посредством съобразени с техните особености задачи и средства, променящи външните условия, то социализацията им към училищната среда би протекла по-бързо, по-безпроблемно и навярно с индикации на идентичност към традиционните български образователни традиции.

Целта е чрез разнообразие от дидактически въздействия да се подпомогнат децата-билингви за приобщаването им към учебната среда и да се създадат достатъчно ясни и точни представи и предпосткавки за разработване на методически разработки за учители, работещи с деца-билингви и специализирана литература тях в бъдеще.

За да се постигне целта, бяха структурирани следните задачи:

• 
  установяване на причината, която създава проблем при приобщаването на децата към учебната среда от гледна точка на езиковата компетентност.
  
• 
  структуриране на дидактични задачи с нарастваща трудност от интегриран вид, с които да се въздейства върху децата;
  
• 
  диагностициране на настъпващите промени в резултат на предложеното въздействие.
  
• 
  обобщаване на данни и предлагане на следващи въздействия- подобрен вариант на досега изпробваните, които биха били приложими в масовата практика.
  

Тук нямаме строга училищна среда /работата е концентирирана в подготвителни групи/. В хода на работата ние реализираме своеобразен учебно-възпитателен процес, който е типичен за пет-шест годишните деца. По принцип в тази възраст водещо е възпитанието. В случая за целите на настоящата разработка посредством предлаганите по време на работата методи, средства, организационни форми, задачи, дидактични игри, създаваме един модел на училищна среда. Тя включва съвкупност от компоненти- учебна среда, дидактични материали за индивидуална, групова или фронтална работа, присъствието на учителя, предвид промените, които настъпват по време на работата, взаимодействието между децата и всички други фактори, които въздействат по време на изследователската работа.

За целите на разработката е използвано определението за двуезичие /билингвизъм/, така, както го разбира Бояджиев [1981], а именно “владеенето и използването на два езика от даден индивид или от дадена общност, съвместно функциониране на две езикови системи в говорното общуване”, или. В. Бондалетов [1987], съществуването у човек или у цял народ на два езика, обикновено първи- роден и втори- придобит, т. е. обезателно използване на две системи за изразяване Е.М.Верешчагин при общуване или “психически механизъм /знания, умения, навици/, позволяващи на човека да създава и поражда речеви произведения, последователно принадлежащи на две езикови системи”[Верешчагин, 1969].

Без да се спираме по подробно на видовете билингвизъм [Верешчагин,1969], Ж.Пол [1969], ще направя уточнението, че тук имам предвид груповия, асиметричен, непълен билингвизъм

Методиката на настоящото изследване включва:

- диагностика на езиковата компетентност на деца-билингви- чрез анкета /затруднения на децата в обичайната им микросреда/. Допълнителната информация от анкетата бе свързана с проучване мнението им относно: отношението на обществото към билингвите и рефлексията му към евентуалните затруднения на децата да се включват в езикова комуникация, отношението на педагозите към децата- билингви, трудностите, които децата им са изпитвали при общуване с хора, които не знаят майчиния им език, предвид бедния им речников запас, каква би била причината да спрат децата си от училище, имат ли доверие на учителите, които се занимават с тях;

- интервю- целта е да се установи доколко децата-билингви владеят българския език. Показателите за структуриране и оценяване на информацията са: - разбиране на въпросите; построяване на изречение, правилен изговор, изговаряне на звуковете-ж, ч, ш, щ, р, л;

- педагогическо наблюдение- в условията на слушане на приказка използвах “Житената питка”. Показателите са: предизвиква ли интерес прочита на литературно произведение/в случая приказка/ у децата, на лице ли е разбиране на текста или той се възприема механично (могат ли да кажат за какво се разказва в приказката), как структурират изречение, могат ли да направят елементарен преразказ и дали в него присъства богатство от нови езикови форми- придобити от въздействието на приказката.

- беседата- с цел да се установи активността и желанието за езиков изказ на български език. Индекс за това бе радостта /мимики, жектове/и заявеното желание за продължаване на работата

Изследването бе в рамките на три месеца - от септември 2004г., до края на ноември 2004. Изследваните деца са двадесет и три на брой, на възраст между шест и седем години и посещават предучилищната група в училището. Групата е работна, а резултатите на ученици, с които предходната година е работено по същата програма, послужиха за контролни. Децата от групата, с която се работи и тези , с които е работено преднага година са от съседни училища, т. е средата на общуване е еднаква. Задачите в съдържателно отношение еднакви- малка част от тях около тридесет процента са сменени като форма.

Етапите през, които премина работата са три:

Начален - за психологическа нагласа и приспособяване към средата с цел преодоляване на бариерите в общуването.

Същински - структуриран, посредством задачи за включване на участниците в ситуации при които съществуват предизвикателства за общуване в условията на българската езикова среда.

Заключителен - включване в средата за общуване задачи с по-висока степен на трудност, за да може по напредналите деца да участват активно и да придобиват по-голяма езикова компетентност /да използват нови думи, да правят по-сложни езикови конструкции, да използват по-сложна интонация, да употребяват синоними/, а децата с по-малка езикова компетентност- да обогатят пасивния си речник, да придобият желание и увереност, че могат да се усъвършенстват.

През началния етап се проведе анкетирането - анонимно, а с цел опознаване на децата, през месец септември бе проведено и интервю. За да добия по-пълна представа за децата, бяха посетени семействата на тези, които не са посещавали детска градина. Някои от тях се намират в квартала, населен само с роми. Децата от тези семейства живеят в крайна бедност. Родителите на осемдесет от тях са безработни и не могат да предложат необходимите условия на децата си да учат. Проведоха се множество разговори, от които стана ясно, е налице готовност за помагане при адаптирането на децата им в училище, но липсват умения за това. Налице е и неудобство за контакт с по-вещи от тях лица, което се преодолява със самоизолация. За да се преодолее съществуващата дистанция се проведоха родителски срещи в дома на някои от родителите, където атмосферата е по непринудена. Семейството, което е домакин се чувства по-равнопоставено спрямо учителя в собствената си среда, отколкото в училище. След като осъществихме тези контакти, се наложи убеждението, че пред учителят като гост в една чужда за него среда, има редица трудности и предизвикателства свързан с бита на конкретните етноси. Това е причината поради, която той е принуден да се запознае предварително с част от привичките, разбиранията и вярванията на тези хора и да се отнася с уважение към домакините и останалите семейства. Така, той има възможност да обмисли по-добре проблемите на семействата и може да намери верния тон и педагогически подход към децата, а също така и да подготви родителите към бъдещото им приобщаване към ечилищния живот. Проведените задачи се структурираха в игри:

Игра - “Назови късо и дълго, тясно и широко”.

Играта ”Какво станало по- нататък?”

Упражнение за самостоятелно построяване на прости и сложни изречения, по нагледи- визуални или словесни.

Изпълнение на дидактични игри “Слънце и дъжд”.

Втората група, игри са удложнени например:

1. “Познай какво трябва да правиш?”

Работа във връзка с установяване нивото на езиковата култура следва запознаване с приказката “Вълкът и седемте козлета” и “Хензел и Гретел”.

Дидактична игра “На пазар- да се формира граматически правилна реч, да се освободят децата от страха при общуване на български език.

Дидактична игра “Чифтови картинки”, за научаване от децата правилната употреба на съществителните имена в множествено число.

Игра “Да отидем в магазина” бе с цел - правилно произношение на думи.

Работа с дидактичната игра “На гости с мама и татко”.- как се справят децата в среда, различна от семейната, умеят ли да общуват с непознати, изпитват ли неудобство от факта, че са билингви.

Дидактична игра “Назови какъв”- децата да съгласуват прилагателни имена със съществителни.

Игра “Назови повече думи”- да се развива и обогатява речника на децата.

Работата проодължи по аналогичен начин, като нивото на трудност, постоянно бе променяно, съобразно частичните изводи в хода на работата. Разнообразието от задачи бе подчинено на разбирането, че се налага обогатяване на обхвата на социалния кръг, в който се включваха децата, а успоредно с това и комуникациите в и извън групата. Перманентно бяха правени диагностични процедури съобразно част от приетата изследователска методика и съответни от тях изводи. В резултат на така структурираната работа с деца билингви са налице следните резултати, представени предвид възможностите на предвидените методики, които от своя страна са основание за извеждане на заключенията. Успоредно с диагностицирането на езиковата компетентност в края на апробираните задачи се установиха и причините за трудното адаптиране на децата-билингви, което бе една от основните задачи в настоящото изследване. Това са:

• 
  влиянието на семейната среда и приятелския кръг. Предвид времето, в което децата прекарват в тях и типичната езикова среда, същите се явяват негативно повлияващи в началото на работата. Впоследствие се забеляза положителна насока в тази тенденция, тъй като след приобщаване на родителите към идеята на изследването, същите разбраха смисъла му за собственото училищно благополучие на техните деца и започнаха да оказват подкрепа по отношение на необходимите промени. Поради компактността на живеене на ромското, турското и отчасти еврейското и арменско общество, това ценностно ориентиране на родителите се оказа благоприятно и по отношение на приятелския кръг и по-широките комуникативни изяви на децата. То включва пряка е косвена намеса в детската езикова среда. Огромна част от възрастните - респективно децата - около 97% осъзнаха, че научаването на българския език не влиза в опозиция с алтернативното използване на майчиния, но същото е важно за училищната успеваемост и бъдещия по-ефективен живот на хората- билингви, живеещи на територията на страната. Взаимните подкрепления, корекции и похвали показаха ефект на намаляване на броя грешки при изговора на думи, които са типични за различните етноси;
  
• 
  налага се в бъдеще да се планират задачи подпомагащи преодоляването на някой артикулационни трудности, на които не е отделено достатъчно внимание, както и за точна диагностика на причините, поради които те съществуват;
  

- основните трудности на децата, говорещи друг език се забелязват при поставяне на ударенията и изговор на съгласни. Това се наблюдава при турско говорещите и е обяснимо от гледна точка на специфичните разлики при поставяне на ударения при българския и турския език. Налице е екстраторно, свободно и подвижно поставяне на ударение при което смисълът на думите, а от там и разбирането му се променя- например при думи като “кален”, “воден”, “залив” и др. Особени трудности при ромите се забелязват при изговор на струпани съгласни в края на думите, грешки при изговор на отворени и затворени гласни, както и при изговор на някои специфични съгласни като “з”, “ч”, “ш”, “ц”, “ш”, “щ”, “с” . Налице са и трудности, свързани с езиковите форми, където в двата езика има несъответствието на букви и звукове при определени думи. Поради географска нееднородност във връзка с диалекта, /разлика във вокалите при българския и ромския език/, също са налице трудности пр иизказа. Налице са и трудности, свързани с назоваването на съществителни в единственно и множествено число и съгласуване на прилагателни и съществителни по род и число;

Изводите, свързани с резултатите от изследователската работа, предвид структурираните въздействия, са че:

- във връзка с установените трудности, дидактичните задачи съобразно целите са добре структурирани и това определи подходяща среда за преодоляване на част от посочените трудности /при изговора на “с”, “ц”, “ч” и “ш”, при преодоляване на трудности, свързани с диалекта/, като при някои от тях на лице са най-вече епизодични промени /при съгласуването по род и число/, които не удовлетворяват.

- налице е засилен интерес на децата- билингви към овладяването на българския език, който мултиплицира подобен ефект и у техните родители;

- налице е едно по непреднамерено общуване на български език, при което психичните бариери, породени от грешки и отрицателни оценки са отпаднали, наблюдава се страничен ефект, който може да се дифинира като пораснала социална желателност за приобщаване на билингвите към българската езикова среда;

част от вербалните трудности са преодоляни- анкетното проучване, както и беседата показват, че основна причина за това е променената езикова среда, в която има множество модели, подкрепления и коригиращи въздействия;

- броят не използваните езикови форми значително е нараснал и по обем, и по вид, т. е е налици значима промяна в структурата на езика на билингвите.

Резултатите и изводите насочват към бъдещи теоретико-практически решения в следните насоки:

1. Достатъчни основания има същите де се насочат към оформяне на задачи и упражнения за подобряване на фонетичната, граматическата, прозодическата страна на речта. Добър вариант е структуриране на еднакво ориентирани учебни блокове, по които да се работи по- продължително време, за да се създадат трайни езикови умения;

2. Да се направят специални дидактически материали за билингви, близки до техния бит и език, чрез които дистанцията на матерния и българския езикда стане преодолима;

3. Да се създаде методика за обучение на деца- билингви, които учат в български училища.

ЛИТЕРАТУРА

1.Здравкова, Ст. И Хр. Кючуков, Ограмотяване в условията на билингвизъм, С, 1998 г.

2. Еньо, Дж., Бездомни и работещи деца.

3. Национална конференция, Правото на диано - интеркултурeн диалог и образование, ВСУ 2001

Каталог: biblioteka -> Obrazovanie
Obrazovanie -> Българските малцинства и тяхното образование след 1989 Г
Obrazovanie -> Толерантност в действие янка Р. Тоцева tolerance in action
Obrazovanie -> Нели Ил. Бояджиева
Obrazovanie -> "проблеми и перспективи на интеркултурното образование"
Obrazovanie -> Различните” деца под влияние на обсебващо пристрастено семейство
Obrazovanie -> Provocations of intercultural education
Obrazovanie -> Специфични обучителни трудности и последствията от тях екатерина Л. Люцканова specific learning difficulties and the their consequences ekaterina L. Liutskanova
Obrazovanie -> The pedagogical experience in an eduction of interreligious tolerance

Изтегляне 163.71 Kb.

Сподели с приятели: