Обучение на деца от различни етноси за адаптиране към училищния живот



Дата10.04.2018
Размер163.71 Kb.

ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА ОТ РАЗЛИЧНИ ЕТНОСИ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

(практически модел за учене в предучилищна група)



Соня Г . Георгиева
EDUCATION OF CHILDREN FROM DIFFERENT ETHNIC GROUPS IN ADAPTATION TO THE SCHOOL

(practical model for studing in preprimary group)
Sonya G. Georgieva
В България живеят голям процент хора от различни етноси. Техният майчин език е различен от българския /турски, арменски, еврейски, цигански и др./. Голяма част от тези хора, обединени в семейства, живеят в крайна бедност, а това поражда социална изолация. Често едно от нейните проявления е непосещаване на училище. Родителите принуждават подрастващите да работят от твърде ранна детска възраст и така децата от малки растат далеч от училищното ежедневие, от ценностите, до които връстниците им имат достъп, и остават необразовани. След време се оказва, че единствената възможност да се препитават е да просят по улиците или да крадат. Резултати от анкети, които са правени с ромското население, показват, че много от семействата нито пускат децата си на училище, нито имат желание за това. Те отрано са предопределили тяхното битие. В традициите им влиза показът на социални модели, свързани с извличане на ползи за себе си без полагане на труд /кражби, просене, предизвикване на съжаление, упражняване на сугестия върху трети лица.../. Поради липсата на разбирането за ценността на образованието, дори когато различни организации отпускат средства за подпомагане на тези семейства, те не проявяват желание да се обучават. Друга част от етническото население посещава училище, но среща редица пречки при социализирането си към училищните условия като цяло и специфични трудности при ученето и възприемането на разнообразните възпитателни идеи, които съпътстват училищното обучение. Информацията, събрана чрез анкетата, се обогати посредством проведени срещи и проучване на документи – главно статистически данни от инспекторатите по образованието във връзка с обхващането в училище на децата, които подлежат на задължително образование, и материали от изследвания, представени на различни научни форуми /отчети, обсъждания, конференции/. Изводите, които могат да се направят от така получената информация и беседата с учителите, насочена към проучване на нагласите им във връзка със специфичните им роли и функции, очертани от факта, че те обучават твърде разнородни етноси, са:

  1. Родителите са заети със себе си и осигуряване на материалния минимум за семейството. Дори и в свободното си време те или не са с децата си, или във времето, което им отделят, разговорите не са свързани с училищното обучение.

  2. Много често родителите идентифицират собствените си житейски неудачи не с това, че не са получили необходимото образование, като условие за подходяща работа, а с други, независещи от тях обществени причини.

  3. Повечето от учителите не живеят с нагласата, че имат специфични ангажименти, произтичащи от разнородния етнически състав на обучаваните. Те не отчитат, че става въпрос за трайно наследени културни традиции и ценности, които в известна степен се налага да се променят. Същите схващат присъствието си в училище като възможност да си осигурят доходи, като преподават учебния материал. Те са демотивирани за полагане на усилия за социализация на децата и подпомагането на идентификацията им като граждани на България. При констатиране на неудачи и поява на негативи по повод ученето и междуличностните взаимоотношения обикновено се оправдават със “системата” и родителите, със самите ученици, които са “недисциплинирани, разглезени, неуважителни”.

  4. От своя страна децата също се чувстват неразбрани, изолирани, потиснати, стресирани, неуверени, без самочувствие, отчаяни, отегчени и това е причина за апатия и демотивация относно аз-а.

Тази реалност и увеличаващият се постоянно и лавинообразно брой билингви в страната, както и липсата на специални училища за тях, насочи към настоящата работа. Актуалността й е особена и поради факта, че за тях няма нито специализирани училища, нито специална методика и в този смисъл е оправдано виждането за обучението им като сериозен дидактичен проблем. Въпреки че повечето деца живеят в сравнително еднородна в битово отношение социална среда, първоначалното включване на децата в училищния живот е силно повлияно от семейството. А то е наситено с разбирания, вярвания, убеждения, празници, традиции, които са специфични. С други думи и народопсихологията, и ежедневният бит, и фактът, че децата говорят два езика едновременно, и липсата на специални обучителни методи, похвати, средства, затрудняват тяхната адаптация. Независимо, че числено децата – роми преобладават, у нас има много деца от турски, еврейски, арменски, руски произход, за които тези особености са валидни. От тази гледна точка подпомагането на приобщаването на децата-билингви към училищната среда би било полезно за огромен брой деца и семейства. От друга страна средата, в която живеят, постоянно показва, че децата-билингви заслужават не по-малко внимание, недискредитиране, а специални грижи поради повечето трудности, които се налага да преодоляват. Не на последно място е важен и фактът, че по такъв начин се помага и на децата, които не попадат в тази група, тъй като всички у нас живеят, играят и учат заедно,подпомогнати биха били и на техните учители.

В последно време са налице ред инициативи за децата в неравностойно социално положение - проведена кръгла маса на тема: ”Превенция на деца от ромски произход за адаптирането им към обучение и училищна среда”, срещи, културни мероприятия, вузовско обучение и други. Както е известно, в годините 1992- 2001г. с представителна извадка деца от различен етнически произход са апробирани петнадесет учебни планове и програми на междукултурно образование, пакет от диагностични процедури в план- психометрия и дидактометрия. Във връзка с постигнатото чрез тях може да се направят следните допускания, че:



  1. Работата би следвало да се съобрази с така наречените “вътрешни фактори”, влияещи върху формирането на езика, чието развитие е в най-тясно отношение с образованието. Най-общо това е еднаквостта на езика между хората, принадлежащи към еднакъв етнос, и неговото влияние върху мисленето им;

  2. Влияние имат и външните фактори. Сред тях е много важно социалното обкръжение на дадената етническа група. Влиянието му е толкова силно, че често езикът на съседно живеещи народи се уеднаквява, приемат се и културно- битови навици. Не случайно в психологията се правят опити да се изследват особеностите на възприятията в процеса на междуетническо общуване (Солдатова,1989:111) /при интерсубектното взаимодействие, между отделните личности, като носители на самосъзнание се наблюдава влияние на установени култури на големи социални групи етнически общности/;

  3. Не малко влияние върху формирането на езика оказват средствата за масова информация. Непрекъснатият контакт с радиото, телевизията, вестниците и списанията внася в речта на етническите групи термини и понятия, непознати или несъществуващи в техните култури. Навлиза и международна лексика, която до момента не е съществувала в езика на дадената група;

  4. Съвместното съществуване и съжителство на няколко етнически групи със свои специфични култури, етнически характеристики и езици в непрекъснат контакт, са довели в много случаи до “появата” на смесени езици или диалекти, характерни само за определен географски район.

Според Марк Блейк [Блейк,1991] всеки език въплъщава в себе си “съвкупност от речеви модели” или “основи от лингвистични системи”, образуващи се от установените начини на изразяване на мисълта и опита вярно е също така, че говорещият на своя роден език притежава “определена система от понятия” за организация на опита.

Като разглежна проблеми на общуването, Асим Пецо [Пецо, 1987] определя три вида междуезикови контакти:

Първият тип, миграционен, се отнася към случаите, когато носителите на един език заемат територият на друг език и в такъв междуезиков контакт се развива особен езиков тип. Езикът на малцинството се разтваря в езика на болшинството и в процеса на такива междуезикови отношения езикът на малцинството оставя следа в граматическата структура на общия език.

Вторият тип - временният, има място в тези случаи, когато при различни обтоятелства произхожда значително сближаване на два езика, което може да продължи с векове. Последствията от такъв контакт не водят към неутрализация на езиковите индивидуалности на нито един от контактуващите езици, но всичките имат място в заемания от различен род. Това в частност касае лексиката.

Третият тип, постоянен или пограничен, е предтавен в пограничните зони на всички езици. Даденият езиков тип може да доведе до многоезичност, а също и до заемания от друг род. Степента на такива заемания зависи от няколко фактора, както езикови, така и извън езикови.

Работата представена в настоящата разработка е мислена за деца, живеещи в гр. Русе, в район където от години има струпване на арменско население, а в последно време и на ромско. По предварителни проучвания сред деца живеещи в района установих и голям процент на турско, еврейско, а отчасти руско присъствие. Работа в такава насока вече е провеждана и усилията са оправдани. Поради факта, че районите, в които това е правено, са своеобразни, то опитът е най-вече в места с преобладаващо турско население, не би могло да се предвиди дали постигнатото е регионално- валидно само за местата, където са се провеждали изследванията или е общовалидно за цялата страна. Допускам, че настоящата разработка в някаква степен ще внесе яснота по така повдигнатия въпрос и ще отрази особеностите в Русенския регион. Възможно е в последствие да се потърси потвърждение на вече получените данни, което би подобрило степента на валидност на данните и приложимост на стратегиите, използвани за целите на настоящото изследване. Смислеността на подобен подход се усилва и от факта, че в България живеят групи с различно вероизповедание: източно-православни християни, мюсюлмани, протестанти и др. Основания за подобна работа се съдържат във фактите, че ромските деца не могат напълно да бъдат обхванати за училище, налице е т. наречения феномен на “функционална грамотност”, програмите в детските градини и в училище не са ориентирани билингвистично, няма предвидена квалификация за учителите, работещи с билингви и възпитателите, занимаващи се с проблемите на интеркултурното възпитание, отсъстват учебници и учебни помагала за двуезично говорещи деца в предучилищна възраст и начална училищна възраст. Към тези групи от населението се проявява дискриминация или излишна толерантност, т. е. и в двата случая неравнопоставеност. Няма каквито и да било извънучилищни дейности, за подпомагане на двуезично-говорещите към средата, както и учебни помагала за родители и алтернативни форми на възпитание в условията на семейството. По тази причина, родителите се оказват неподготвени за една интегрирана система за образование в междуетническа среда. В обществото като цяло съществуват негативни нагласи към правата на децата, които растат и се обучават в една междуетническа рвнопоставеност.

Изследователската работа е насочена към апробация на структурирани външни условия в смисъла на даденото определяне за тях: семейството като микросреда, квартала, училището и града , в който живеят, както и медийно въздействие, като микросреда.

Хипотезата на работата е, че ако, децата билингви биват обучавани посредством съобразени с техните особености задачи и средства, променящи външните условия, то социализацията им към училищната среда би протекла по-бързо, по-безпроблемно и навярно с индикации на идентичност към традиционните български образователни традиции.

Целта е чрез разнообразие от дидактически въздействия да се подпомогнат децата-билингви за приобщаването им към учебната среда и да се създадат достатъчно ясни и точни представи и предпосткавки за разработване на методически разработки за учители, работещи с деца-билингви и специализирана литература тях в бъдеще.

За да се постигне целта, бяха структурирани следните задачи:



  • установяване на причината, която създава проблем при приобщаването на децата към учебната среда от гледна точка на езиковата компетентност.

  • структуриране на дидактични задачи с нарастваща трудност от интегриран вид, с които да се въздейства върху децата;

  • диагностициране на настъпващите промени в резултат на предложеното въздействие.

  • обобщаване на данни и предлагане на следващи въздействия- подобрен вариант на досега изпробваните, които биха били приложими в масовата практика.

Предмет на настоящата работа е адаптацията на децата-билингви към училищната среда, когато за тях са структурирани специални външни условия, а обектът са изследваните деца-билингви.

Тук нямаме строга училищна среда /работата е концентирирана в подготвителни групи/. В хода на работата ние реализираме своеобразен учебно-възпитателен процес, който е типичен за пет-шест годишните деца. По принцип в тази възраст водещо е възпитанието. В случая за целите на настоящата разработка посредством предлаганите по време на работата методи, средства, организационни форми, задачи, дидактични игри, създаваме един модел на училищна среда. Тя включва съвкупност от компоненти- учебна среда, дидактични материали за индивидуална, групова или фронтална работа, присъствието на учителя, предвид промените, които настъпват по време на работата, взаимодействието между децата и всички други фактори, които въздействат по време на изследователската работа.

За целите на разработката е използвано определението за двуезичие /билингвизъм/, така, както го разбира Бояджиев [1981], а именно “владеенето и използването на два езика от даден индивид или от дадена общност, съвместно функциониране на две езикови системи в говорното общуване”, или. В. Бондалетов [1987], съществуването у човек или у цял народ на два езика, обикновено първи- роден и втори- придобит, т. е. обезателно използване на две системи за изразяване Е.М.Верешчагин при общуване или “психически механизъм /знания, умения, навици/, позволяващи на човека да създава и поражда речеви произведения, последователно принадлежащи на две езикови системи”[Верешчагин, 1969].

Без да се спираме по подробно на видовете билингвизъм [Верешчагин,1969], Ж.Пол [1969], ще направя уточнението, че тук имам предвид груповия, асиметричен, непълен билингвизъм

Методиката на настоящото изследване включва:

- диагностика на езиковата компетентност на деца-билингви- чрез анкета /затруднения на децата в обичайната им микросреда/. Допълнителната информация от анкетата бе свързана с проучване мнението им относно: отношението на обществото към билингвите и рефлексията му към евентуалните затруднения на децата да се включват в езикова комуникация, отношението на педагозите към децата- билингви, трудностите, които децата им са изпитвали при общуване с хора, които не знаят майчиния им език, предвид бедния им речников запас, каква би била причината да спрат децата си от училище, имат ли доверие на учителите, които се занимават с тях;

- интервю- целта е да се установи доколко децата-билингви владеят българския език. Показателите за структуриране и оценяване на информацията са: - разбиране на въпросите; построяване на изречение, правилен изговор, изговаряне на звуковете-ж, ч, ш, щ, р, л;

- педагогическо наблюдение- в условията на слушане на приказка използвах “Житената питка”. Показателите са: предизвиква ли интерес прочита на литературно произведение/в случая приказка/ у децата, на лице ли е разбиране на текста или той се възприема механично (могат ли да кажат за какво се разказва в приказката), как структурират изречение, могат ли да направят елементарен преразказ и дали в него присъства богатство от нови езикови форми- придобити от въздействието на приказката.

- беседата- с цел да се установи активността и желанието за езиков изказ на български език. Индекс за това бе радостта /мимики, жектове/и заявеното желание за продължаване на работата

Изследването бе в рамките на три месеца - от септември 2004г., до края на ноември 2004. Изследваните деца са двадесет и три на брой, на възраст между шест и седем години и посещават предучилищната група в училището. Групата е работна, а резултатите на ученици, с които предходната година е работено по същата програма, послужиха за контролни. Децата от групата, с която се работи и тези , с които е работено преднага година са от съседни училища, т. е средата на общуване е еднаква. Задачите в съдържателно отношение еднакви- малка част от тях около тридесет процента са сменени като форма.

Етапите през, които премина работата са три:

Начален - за психологическа нагласа и приспособяване към средата с цел преодоляване на бариерите в общуването.

Същински - структуриран, посредством задачи за включване на участниците в ситуации при които съществуват предизвикателства за общуване в условията на българската езикова среда.

Заключителен - включване в средата за общуване задачи с по-висока степен на трудност, за да може по напредналите деца да участват активно и да придобиват по-голяма езикова компетентност /да използват нови думи, да правят по-сложни езикови конструкции, да използват по-сложна интонация, да употребяват синоними/, а децата с по-малка езикова компетентност- да обогатят пасивния си речник, да придобият желание и увереност, че могат да се усъвършенстват.

През началния етап се проведе анкетирането - анонимно, а с цел опознаване на децата, през месец септември бе проведено и интервю. За да добия по-пълна представа за децата, бяха посетени семействата на тези, които не са посещавали детска градина. Някои от тях се намират в квартала, населен само с роми. Децата от тези семейства живеят в крайна бедност. Родителите на осемдесет от тях са безработни и не могат да предложат необходимите условия на децата си да учат. Проведоха се множество разговори, от които стана ясно, е налице готовност за помагане при адаптирането на децата им в училище, но липсват умения за това. Налице е и неудобство за контакт с по-вещи от тях лица, което се преодолява със самоизолация. За да се преодолее съществуващата дистанция се проведоха родителски срещи в дома на някои от родителите, където атмосферата е по непринудена. Семейството, което е домакин се чувства по-равнопоставено спрямо учителя в собствената си среда, отколкото в училище. След като осъществихме тези контакти, се наложи убеждението, че пред учителят като гост в една чужда за него среда, има редица трудности и предизвикателства свързан с бита на конкретните етноси. Това е причината поради, която той е принуден да се запознае предварително с част от привичките, разбиранията и вярванията на тези хора и да се отнася с уважение към домакините и останалите семейства. Така, той има възможност да обмисли по-добре проблемите на семействата и може да намери верния тон и педагогически подход към децата, а също така и да подготви родителите към бъдещото им приобщаване към ечилищния живот. Проведените задачи се структурираха в игри:

Игра - “Назови късо и дълго, тясно и широко”.

Играта ”Какво станало по- нататък?”

Упражнение за самостоятелно построяване на прости и сложни изречения, по нагледи- визуални или словесни.

Изпълнение на дидактични игри “Слънце и дъжд”.

Втората група, игри са удложнени например:

1. “Познай какво трябва да правиш?”

Работа във връзка с установяване нивото на езиковата култура следва запознаване с приказката “Вълкът и седемте козлета” и “Хензел и Гретел”.

Дидактична игра “На пазар- да се формира граматически правилна реч, да се освободят децата от страха при общуване на български език.

Дидактична игра “Чифтови картинки”, за научаване от децата правилната употреба на съществителните имена в множествено число.

Игра “Да отидем в магазина” бе с цел - правилно произношение на думи.

Работа с дидактичната игра “На гости с мама и татко”.- как се справят децата в среда, различна от семейната, умеят ли да общуват с непознати, изпитват ли неудобство от факта, че са билингви.

Дидактична игра “Назови какъв”- децата да съгласуват прилагателни имена със съществителни.

Игра “Назови повече думи”- да се развива и обогатява речника на децата.

Работата проодължи по аналогичен начин, като нивото на трудност, постоянно бе променяно, съобразно частичните изводи в хода на работата. Разнообразието от задачи бе подчинено на разбирането, че се налага обогатяване на обхвата на социалния кръг, в който се включваха децата, а успоредно с това и комуникациите в и извън групата. Перманентно бяха правени диагностични процедури съобразно част от приетата изследователска методика и съответни от тях изводи. В резултат на така структурираната работа с деца билингви са налице следните резултати, представени предвид възможностите на предвидените методики, които от своя страна са основание за извеждане на заключенията. Успоредно с диагностицирането на езиковата компетентност в края на апробираните задачи се установиха и причините за трудното адаптиране на децата-билингви, което бе една от основните задачи в настоящото изследване. Това са:


  • влиянието на семейната среда и приятелския кръг. Предвид времето, в което децата прекарват в тях и типичната езикова среда, същите се явяват негативно повлияващи в началото на работата. Впоследствие се забеляза положителна насока в тази тенденция, тъй като след приобщаване на родителите към идеята на изследването, същите разбраха смисъла му за собственото училищно благополучие на техните деца и започнаха да оказват подкрепа по отношение на необходимите промени. Поради компактността на живеене на ромското, турското и отчасти еврейското и арменско общество, това ценностно ориентиране на родителите се оказа благоприятно и по отношение на приятелския кръг и по-широките комуникативни изяви на децата. То включва пряка е косвена намеса в детската езикова среда. Огромна част от възрастните - респективно децата - около 97% осъзнаха, че научаването на българския език не влиза в опозиция с алтернативното използване на майчиния, но същото е важно за училищната успеваемост и бъдещия по-ефективен живот на хората- билингви, живеещи на територията на страната. Взаимните подкрепления, корекции и похвали показаха ефект на намаляване на броя грешки при изговора на думи, които са типични за различните етноси;

  • налага се в бъдеще да се планират задачи подпомагащи преодоляването на някой артикулационни трудности, на които не е отделено достатъчно внимание, както и за точна диагностика на причините, поради които те съществуват;

Във връзка с втората задача бе установено, че:

- основните трудности на децата, говорещи друг език се забелязват при поставяне на ударенията и изговор на съгласни. Това се наблюдава при турско говорещите и е обяснимо от гледна точка на специфичните разлики при поставяне на ударения при българския и турския език. Налице е екстраторно, свободно и подвижно поставяне на ударение при което смисълът на думите, а от там и разбирането му се променя- например при думи като “кален”, “воден”, “залив” и др. Особени трудности при ромите се забелязват при изговор на струпани съгласни в края на думите, грешки при изговор на отворени и затворени гласни, както и при изговор на някои специфични съгласни като “з”, “ч”, “ш”, “ц”, “ш”, “щ”, “с” . Налице са и трудности, свързани с езиковите форми, където в двата езика има несъответствието на букви и звукове при определени думи. Поради географска нееднородност във връзка с диалекта, /разлика във вокалите при българския и ромския език/, също са налице трудности пр иизказа. Налице са и трудности, свързани с назоваването на съществителни в единственно и множествено число и съгласуване на прилагателни и съществителни по род и число;

Изводите, свързани с резултатите от изследователската работа, предвид структурираните въздействия, са че:

- във връзка с установените трудности, дидактичните задачи съобразно целите са добре структурирани и това определи подходяща среда за преодоляване на част от посочените трудности /при изговора на “с”, “ц”, “ч” и “ш”, при преодоляване на трудности, свързани с диалекта/, като при някои от тях на лице са най-вече епизодични промени /при съгласуването по род и число/, които не удовлетворяват.

- налице е засилен интерес на децата- билингви към овладяването на българския език, който мултиплицира подобен ефект и у техните родители;

- налице е едно по непреднамерено общуване на български език, при което психичните бариери, породени от грешки и отрицателни оценки са отпаднали, наблюдава се страничен ефект, който може да се дифинира като пораснала социална желателност за приобщаване на билингвите към българската езикова среда;

част от вербалните трудности са преодоляни- анкетното проучване, както и беседата показват, че основна причина за това е променената езикова среда, в която има множество модели, подкрепления и коригиращи въздействия;

- броят не използваните езикови форми значително е нараснал и по обем, и по вид, т. е е налици значима промяна в структурата на езика на билингвите.

Резултатите и изводите насочват към бъдещи теоретико-практически решения в следните насоки:

1. Достатъчни основания има същите де се насочат към оформяне на задачи и упражнения за подобряване на фонетичната, граматическата, прозодическата страна на речта. Добър вариант е структуриране на еднакво ориентирани учебни блокове, по които да се работи по- продължително време, за да се създадат трайни езикови умения;

2. Да се направят специални дидактически материали за билингви, близки до техния бит и език, чрез които дистанцията на матерния и българския езикда стане преодолима;

3. Да се създаде методика за обучение на деца- билингви, които учат в български училища.



ЛИТЕРАТУРА

1.Здравкова, Ст. И Хр. Кючуков, Ограмотяване в условията на билингвизъм, С, 1998 г.



2. Еньо, Дж., Бездомни и работещи деца.

3. Национална конференция, Правото на диано - интеркултурeн диалог и образование, ВСУ 2001


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница