Обяснете ролята на допускането „при равни други условия” на изследването на микроикономическите процеси
Изтегляне 128.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- клопка на парично-следствена връзка, заблуда на композицията, игнориране на вторичните ефекти и други.
- Какво означава „алтерантивен разход”
- Опишете границата на производствените възможнжсти.
- Какво се разбира под икономическа ефективонст на използването на произовдствените фактори
- По какво се различават позитивния и нормативния икономически анализ Дайте примери.
- По какво се различават онолиза и синтеза като икономически методи Дайте примери.
- По какво се различават статичния и динамичния икономически анализ Дайте примери.
- Какво означава методът „научна абстракция” Дайте пример.
- Сравнете накратко динамиката разбиранията за предмета на икономическата теория на меркантилистите, физиократите, класиците и маржаналистите.
- Какво означава израза „функционални зависимости” в икономиката Дайте пример.
- Каква е основната разлика между „политическа икономия ” и „икономикс”
- Какво се разибра под индукция в икономическия анализ Дайте примери.
- Какво се разбира под дедукция в икономическия анализ Дайте примери.
- Какво означава рационално поведение на икономическия субект
- Какво представлява ограничеността на ресурсите
- Каква е разликата между ресурс и произовдтвен фактор
- Каква е разликата между благо, продукти и стока
- Какво представлява икономическия избор
- Защо кривата на производствените възможности има изпъкнала форма
- Възможо ли е кривата на произовдствените възможности да има положителен наклон
- Какъв е икономическия смисъл на ефективността на точка, лежаща в сектора, ограничен между кривата на производствените възможности и координатните оси
- Какъв е икономическия смисъл на ефективността на точка, лежаща извън сектора, ограничен между кривата на производствените възможности и координатните оси
- По какво се различава ефективността на производството на две произволно избрани точки от кривата на произовдствените въможности
- Синоними ли са икономическите понятия „производство” и „възпроизводство”
От латински – правилото “ceteris paribus” – означава, че се изолират част от факторите, които в действителност въздействат върху дадена променлива така , че тя да се намира във взаимодействие само с един или група еднородни фактори. По този начин връзките и отношенията се открояват по-ясно, тенденциите в развитието им могат да се изведат с по-голяма достоверност. Така например, когато предполагаме, че при повишаване на цената на дадена стока търсеното количество от нея ще се намали, ние се абстрахираме от възможните влияния едновременно и на други фактори (промяна в доходите на потребителите или промяна на цените на стоките заместители) и поради това казваме, че изведената зависимост е валидна „при равни други условия”. Още тук следва да се отбележат и т.нар. „канапи” или възможности на заблуда, от които не е предпазен никой. Някои от тях са : клопка на парично-следствена връзка, заблуда на композицията, игнориране на вторичните ефекти и други.
Когато говорим за ресурсите ,следва да отбележим ,че става въпрос за ограничеността на ресурсите не сами по себе си, а по отношение на потребностите,на желанията и нуждите на хората.Под икономически ресурси рабираме всики онези фактори ,които се влагат в производството на стоките и услугите.Разнообразието им налага те да се групрират в следните групи: земя,труд,капитал,предприемачество. „Оскъдността” е относителна,доколкото в случея тя се разглежда не като природно явление,а като социално-икономическа категория. Алтернативността на икономическите ресурси е термин ,който представя възможността да бъдат предлагани различни алтернативи на икономическия субект при използване на ресурсите.Изборът на оптималния от тях води до по – пълно и ефектвно решаване на трите фундаментални въпроса на обществото – какво,как и за кого да се произвеждат.Алтернативността изискжа ситуацията на избор,които се прави непрекъснато,тъй като съшествуват различни опции за добив на отделните ресурси. Пример за алтернативност на икономическите ресурси съществува и в енергетиката на България,която избира между няколко метода за добив на електроенергия – ТЕЦ , ВЕЦ , АЕЦ и пр.
Всеки избор си има своя алтернативна оценка (opportunity cost), наричана още „цена на най-добрата пропусната възможност” или алтернативна цена. Алтернативната оценка може да се представи като очаквана полза (или разход) от най-добрата алтернативна възможност, която е жертвана, от която субектът се е отказал в името на единствената избрана алтерантива. Това е цената на пропуснатата възможност на другия най-добър (след избрания) начин за използване на ресурсите. Алтернативната оценка има обективни и субективни измерения. Тя е субектинва, тъй като само индивидът, който избира, може да определи очакнавата стойност на следващата най-добра алтернатива. Доказателство за субективността на тази оценка е и фактът, че много често поради липсата на достоверна информация изборът се оказва неправилен. Ако потребителя е взел решение за закупуване на определена стока по една цена в един магазин, но в последствие установява, че същата може да закупи в друг на по-ниска цена, то той неминуемо сравнява тези две възможности и разбира, че е могъл да направи но-нисък алтернативен разход.
Границата на производствените възможности на обществото се определя от максималното количество продукция, която може да се произведе при пълно натоварване на производствените възможности. При наличните русерси винаги е възможно да се избере комбинация между различни продукти и услуги, като този, който избира, се ръководи от съображения за ефективност. За избраната комбинация трябва да има съответните потребности, а технологиите да ползват подобно производство. Извеждането на границата на производствените възможности на икономическата система се осъществява при следните ограничени условия:
Границата на производствените възможности представлява различни възможни комбинации на две блага, които могат да бъдат произведени, когато ресурсите се използват ефективно.
Икономическата ефестивност обуславя избягвянето на загуби от използването на производствените ресури.Ефективната икономика функционира на границата на производствените възможности.Например ,ако фирмите реализират минимизиране на производствените си разходи,то техните ресурси се използват рационално или ефективно.Ако икономиката се намира в точка под кривата на производствените възможности това показва ,че тя използва ресурсите нерационално. Или казано с други думи,ако някои икономически блага на които обществото дава ниска оценка са вече произведени,докато други блага,на които обществото дава висока оценка не са са произведени,то се счита ,че производствените ресурси като цяло са използвани неефективно.Всяка комбинация и функциониране на икономиката в точка надясно от кривата на производствените възможноти е невъзможно поради недостига на ресурси.Когато една икономика функционира на границата на производствените възможности,т.е. ефективно,за да увеличи производството на една стока трябва да намали това на друга.
Традиционните функции на икономиката са теоритико-познавателна и практико-приложна, като при осъществяването на тези функции икономическата теория използва принцини на научния анализ, но подходът може да бъде както позитивен, така и нормативен. Позитивния подход предполага едно научно обяснение на феномените, връзките и зависимостите от реалната действителност такива, каквито са; констатациите и изводите са в онази степен на цялостност и достоверност, до която е развит методът на изследнате и ограничетелните условия на неговото приложение. Нормативният подход предполага оценка на явленията и даване на препоръки за промяна на действителността от позициите на определени индивидуални и групови интереси. Често нормативните оценки за желателността или нежелателността на дадена насока в икономическия строй, за критериите за неговия просперитет, за справедливостта и други. Изследването на поведението на особените икономически субекти в микроикономиката предполага приложението главно на позитивен подход. Дали един потребител или една фирма са успели да извлекат максимална изгода от пазарното взаимодействие е въпрос на ефективната им стратегия, а резултатите могат да се озенят еднозначно. Промените в равнището на цената на даден единичен пазар може да се харесват от страна на купувачите или продавачите, но те са отражение на обективни пазарни зависимости.
Анализът(от гр.ез. „analysis” – разлагане) е метод на познанието,същността на който се състои в разчленяване на отделни елементи и самостоятелното изучаване на всеки един от тях. Синтезът ( “synthesis” – от гр.ез. – съединяване). Чрез този метод ,за разлика от аналитичния,може да се установи връзката и взаимозависимостта между елементите в едно цяло.Този способ съединява различните и анализаирани елементи в едно цяло. В процеса на анализа се осъществява преход от конкретото към абстрактното,след което се извършва обратният процес – от абстрактното към конкретното.Пример за анализ е този на частичното равновесие,при който се разглежда начитът ,по който индивидите правят своя избор и координират този избор с останалите икономически агенти. Пример за синтез е т.нар. „неокласически синтез”,при който класическите представители се опитват да обединят макроикономическата парично-кредитна и фискална политика с микроикономическия подход при анализа на икономическите явления.
При статичния анализ се прилага изучаване влиянието на факторите върху резултативния показател на определена дата ,към определен момент ,докато динамичният анализ представлява методика за изследване на причинно-следствените връзки в динамика(за няколко последователни периода от време).Динамичният анализ от своя страна се дели на ретроспективен(изучава причините за изменението на резултативния показател за изтекли(изминали)моемнти) и перспективен(изследва поведението на резултативния пказател в бъдеще време). За аналитично приложение на икономическите данни в изследването те се подреждат в динамични редове ,които обхващат един или друг период от време.Подредените по този начин данни ни позволяват да наблюдаваме количвствени бзаимовръзки между променливи,които са качествено несъизмерими.
Абстракция ( “abstructo” – от лат.ез. – отделяне) е един от най-универсалните методи на икономическите изследвания.Същността й се състои в отвличане от външните ,второстепенните свойства на явлението и разкриване същностните му връзки и взаимозависимости.Абстрахирането дава възможност да се открои еднаквото ,общото,да се проникне по-дълбоко в същността на нещата .В икономическия анализ негов продукт са обобщените понятия – научни абстракции,получени в хода на логическто мислене.Пример за този метод е макроикономическата променлива ,която се разбира като обобшена научна абстракция,отразяваща закономерни,трайни и устойчиви характеристики на икономическите процеси или на отделни техни страни.
Проблемът ,който занимава меркантилистите е източникът на богатство и факторите за неговото нараствнае.За тях богатство е само онова,което може да бъде реализирано в пари.Считат ,че производството е само предпоставка за създаване на богатство ,а единственият начин за увеличаване богатството на страната е само чрез бъншната търговия.Затова обект на наблюдение от тях е движението на парите и стоките между отделниете страни,а център на внимание – сферата на обръщениеОттук и протекционистичната насоченост на препоръчваната от тях икономическа политика:поощрябане на износа,тьй като той е източник на приходи и ограничаване на вноса на чужди стоки ,с цел подпомагане на производството в пределите на страната. Школата на физиократите пренасят анализи от сферата на обръщението към сферата на производството(по-точно в земеделието) За разлика от меркантилистите физиократите считат ,че източник на богатство е не търговията ,а производителният труд на заетите в селското стопанство.Те са защитници на частната собственост и на свободната търговия, както и на свободата на конкуренцията.В основата на техните икономиески възгледи лежи идеята за ненамеса на държавата в стопанството – т.нар. стопански имперализъм.Превръщането на политическата икономия в самостоятелна и научнообособена система от икономически закони и категории се свързва с представителите на Класическата школа.Те пренасят икомическия анализ изцяло в сферата на производството.Също така говорят за естествена цена или т.нр цена на стоките и за политическа цена –т.нар. пазарна цена. При маржиналистите се поставя начало на теорията за полезната пределност. Според маржинистите превръщането на полит.ик-я в наука се предполага освобождаването и в идеология и превръщането и в чиста теория. Те предлагат да се замени пол.ик-я с термина икономикс. М-ма изхожда от предположението, за дадено рав-ще на производството, като се ръководи от разбирането, че продукта съществува в готов вид. Това което се продава е сигнал за производството. ато обръща приоритетно внимание към размяната. В разбирането на маржиналистите всеки събект деиства от позициите на спобствения си интерес и избор.
Функционална зависимост е изображение на зависимостта между две променливи величини.Функционалната зависимист бива положителна и отрицателна.
Политическата икономия е обществена наука ,която се занимава с взаимните връзки между политическите и икономическите институции и процеси.Това е обективна наука ,която включва марксизма и неговите течвния.Може да се приеме ,че икономикса е модерно продължение на политическата мисъл.За разлика от политическата икономия икономиксът е събективен.Той води началото си от неокласическите учения.Включва анализа на производството ,разпределението на търговията и потреблението на стоки и услуги.
При изучаване на икономическото поведение може да се използват дедуктивният или индуктивният метод При първия икономистите изхождат от дадена концепция или теория,а след това се обръщат към фактите и проверяват достоверността й.Изпозлзвайки дедуктивния метод ,те издигат хипотези ,съпоставяйи ги с фактите .Разкриват връзката и взаимозависимостта между законите ,принципите и създават икономическите теории и модели , а на основа на тях разработват и обосновават икономическата политика.
Индуктивният анализ (от лат.ез. – подбуда) започва с извеждането на обобщенията или принципите от фактите.Пътят на познанието при този метод върви от единичното към общото.С помоща на индукцията икономистите наблюдават,анализират,а след това и обобщават фактите и формулират принципи и закони.
Под рационално поведение на икономиеския субект се разбира формиране на икономизирано поведение на стопанския субект,т.е. най-ефективно зползване на ограничените ресурси и постигане на възможно най-благоприятния ефект от производството и потреблението.Стремежът към рационално поведение е свързан с бъпросите какво и в какви количества да се произвежда.Той е свързан с процеа на непрекъзнат избор.
Икономечиските ресурси в широк смисъл са всички фактори за осъществяване на производството на блага. Те могат да се разгледат в следните групи: естествени ресурси, труд, капитал и предприемачество. Основната характеристика на икономечиските ресурси е тяхната оскъдност или ограниченост (Scarcity). Всеки ресурс, който не съществува в неограничени количества при нулева цена, е ограничен ресурс. Или, с други думи, щом като обществото или конкретен негов субект плаща за даден ресурс, той е ограничен. И тъй като заплащането за ресурсите е характерно само ако те се използват с цел да произвеждат стоки за пазара, то е ясно, че се всички икономически ресурси са включени в стопанския оборот и техните собственици взимат решения относно начина използването им. Противоречието между ограничеността на ресурсите и неограничеността на потребностите на хората може да има както положилени, така и негативни последици. Кои от тях ще надделеят зависи от способността на обществата да направят ефективен избор.
Производствените фактори зса тези,които участват във формирането на стойността на стоката.Според съвременната икономика към тях се причисляват факторите :земя,капитал,труд,предприемачество,а ресурсите са всички предпоставки ,които правят възможно простичането напроизводствения процес.Въвлечени в него ресурсите стават производствени фактори.
Благото е предмет,който се получава в условията на ограничеността на ресурсите с цел да задоволява човешките потребности .Съществуват материални,обществени и частни блага.Те биват създавани,изменяни,разпределяни и притежавани въз основа на икономическите закони.След въвличането на благата в производствените фактори те се превръщат в продукти.Когато продуктът е обект на търсене от страна на потребителите той получава пазарна цена ,а това води до отъждествяването му като стока.
Изборът(choice) e икономическо явление,процес,акт наподбор между различни алтернативи при търсене на решение на въпросите „какво”,”колко”,”как” и „за кого” да се произвежда.Доколкото възможностите за решаването на въпросите се представят като няколко алтернативи,дотолкова се налага да се прави избор между тях. С други думи изборът означава селекция между алтернативите и подреждането им в съответствие с ползите и предпочитанията.Винаги когато взимаме решение ,правим своя избор,а това налага да определим алтернативна цена на това което сме решили.
Кривата на производствените възможности е геометрично място от точки,чиито координати са различните комбинации на обемите на двата вида продукти,които фирмата може да произведе при пълно и ефектвно използване на своите ограничени производствени ресурси.Кривата има изпъкнала форма .тъй като наклонът на коя да е точка от кривата показва с колко трябва да се намали производството на един продукт,за да се увеличи това на друг с една натурална единица,без да променя разходите на ограничените си производствени фактори.
Не е възможно,защото не може две стоки да бъдат произведени в равни количества поради ограничеността на ресурсите.Например максималното количество хляб ще бъде произведено при пълно е ефектовно използване на наичните ресурси.Но при тази комбинация броят на произведените машини ще бъде равен на нула.
Смисълът на точка лежаща в сектора ,ограничен между кривата на производствените възможности и координантните оси е ,че производството ще бъде неефективно,а ресурсите ще са използвани нерационално.
Смисълът на точка лежаща извън сектора ,ограничен между кривата на производствените възможности и координантните оси е ,че производството ще бъде невъзможно ,поради липсата на достъчно ресутси. За да бъде възможен този процет трябва да буде увеличена ресусната база ,да бъде подновена техническата база, да се правят капиталовложения,а това е възможно с цената на много време
Различава се по това ,че при всяка кобинация от две произволно избрани точки от кривата се увеличава поизводството на едната стока за сметка на друтата и обратното.
Производството в икономически смисъл е процес на създаване на стопански и нестопаски блага ,предмети,служещи за удовлетворение на потребностите,а възпроизводство е процес на производство като източник на ново производство Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 128.82 Kb. Сподели с приятели:
|