Обяснителен меморандум контекст на предложението общ контекст

• 
  Общ контекст
  

Множество становища, предоставени в рамките на обществената дискусия между април 2009 г. и ноември 2010 г., наред със специалните проучвания и оценки също потвърдиха общото заключение в Зелената книга и помогнаха за определяне на слабостите, които трябва да бъдат преодолени чрез реформата.

• 
  Основания и цели на предложението
  

Основните проблеми на ОПОР са следните:

• 
  липса на фокус върху целите, свързани с екологичната, икономическата и социалната устойчивост,
  
• 
  недопустимо високи нива на изхвърлянията,
  
• 
  по-голямата част от рибните запаси на ЕС са подложени на свръхексплоатация в резултат на свръхкапацитета на флота, прекомерния риболов, твърде високите нива на общия допустим улов (ОДУ) и недостатъчното спазване на съответното законодателство,
  
• 
  ниска рентабилност и ниска икономическа стабилност на много от флотовете,
  
• 
  недостатъчно интегриране на проблемите на околната среда в политиката,
  
• 
  липса на надеждни данни за оценка на всички запаси и флотове,
  
• 
  значителна публична финансова подкрепа за рибарството, която не допринася за постигане на целите на ОПОР,
  
• 
  ниска привлекателност на риболовните дейности и упадък на някои крайбрежни общности, зависещи от риболова,
  
• 
  микроуправление „отгоре надолу“ на равнище ЕС с недостатъчна гъвкавост и приспособяване към местните и регионалните условия,
  
• 
  недостатъчно развитие на сектора на аквакултурата в Съюза,
  
• 
  скъпоструващи и изключително сложни законодателство и управление, водещи до неизпълнение на правилата,
  
• 
  търговската политика е изправена пред предизвикателствата на глобализацията и нарастващата взаимозависимост.
  

• 
  конкретизиране на целите на ОПОР,
  
• 
  повишаване на съгласуваността между инициативите на политиките, обхванати от ОПОР,
  
• 
  по-добро опазване на морските биологични ресурси, в частност по отношение на многогодишните планове за управление на риболова, и прекратяване на изхвърлянията,
  
• 
  принос към политиките, свързани с опазването на екосистемите и околната среда в рамките на ОПОР,
  
• 
  подход, основан на регионализация на мерките във всеки морски басейн в съответствие с принципа на опазване на ресурсите,
  
• 
  засилено събиране на данни и научни препоръки, предназначени за базата знания на политиката за опазване,
  
• 
  пълно интегриране на външната политика в ОПОР,
  
• 
  насърчаване развитието на аквакултурата,
  
• 
  реформа на общата политика на пазарите в рамките на ОПОР,
  
• 
  правна рамка за нов финансов инструмент, който да бъде въведен до 2014 г., предназначен да подпомага целите на ОПОР и програмата „ЕС 2020“,
  
• 
  допълнително подобряване и опростяване на механизмите за участие на заинтересованите страни,
  
• 
  включване в ОПОР на наскоро приетия нов режим за контрол.
  

Във връзка с предложението Комисията ще приеме всеобхватно съобщение относно бъдещата обща политика в областта на рибарството, предложение за регламент относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, съобщение относно външното измерение на ОПОР и доклад за определени елементи на Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството.

• 
  Съществуващи разпоредби в областта на предложението
  

Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми².

Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури³.

Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета от 21 декември 2005 г. за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд, за изменение на Регламент (ЕО) № 1434/98 и отмяна на Регламент (ЕО) № 88/98⁴.

Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство⁵.

Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94⁶.

Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството⁷.

Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999⁸.

Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006⁹.

Решение (ЕО) № 2004/585 на Съвета от 19 юли 2004 г. относно създаване на регионални консултативни съвети в рамките на общата политика в областта на рибарството¹⁰.

• 
  Съгласуваност с другите политики и цели на Съюза
  

• 
  Консултация със заинтересованите страни
  
  
  
  

Становищата, събрани по време на проведената през 2009 г. и 2010 г. онлайн консултация относно реформата, както и многобройните срещи със заинтересованите страни показаха, че реформата се ползва с широка подкрепа. Европейският парламент, Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите също представиха мнения във връзка със Зелената книга. Реформата бе обсъдена неколкократно в Съвета на министрите. Резултатите от общественото допитване бяха систематизирани в „Обобщение на консултациите относно реформата на общата политика в областта на рибарството“¹¹.

Становищата обхващаха най-вече въпроси, свързани с опростяването, адаптирането на процеса на вземане на решения към Договора от Лисабон, укрепването на дългосрочния подход за опазване и управление на ресурсите, включително решаването на проблема с изхвърлянията, регионализацията, допълнителните ангажименти за заинтересованите страни и по-големите отговорности за сектора. Общото мнение, изразено най-вече от държавите-членки, е, че относителната стабилност е основен стълб на ОПОР. Също така се отдава значение на дребномащабния и крайбрежния риболов, но бе показана слаба подкрепа за идеята за диференциран режим извън настоящите правни разпоредби. Мнозина от участниците изразиха мнение, че по-пазарно ориентираните мерки за управление на флота и пазарната политика могат да представляват полезни стимули за устойчивостта. Бе отчетено, че в сферата на външната политика и международните действия съществува необходимост от пълно съответствие с принципите и целите на ОПОР. Бе изказана силна подкрепа за по-адекватното съобразяване на публичното финансиране с целите на политиката. Много от отговорите подчертават значението на сектора на аквакултурата.

При разработване на своето предложение Комисията надлежно отчете събраните при допитването становища и най-вече тези, които се отнасят до постигането на екологични условия за устойчивостта и утвърждаването на целта за максимален устойчив улов, засилена дългосрочна перспектива, регионализация и допълнителни ангажименти за заинтересованите страни, както и въвеждане на инструменти с по-силна пазарна насоченост, като същевременно се отчитат специфичните характеристики на дребномащабните флотове. Значението на сектора на аквакултурата също е отразено в предложението.

• 
  Събиране и използване на експертни становища
  

• 
  Оценка на въздействието
  

Член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Тъй като разпоредбите на предложението, отнасящи се до опазването на морските биологични ресурси, попадат в изключителните правомощия на Съюза, по отношение на тези разпоредби не се прилага принципът на субсидиарност.

Разпоредбите на предложението относно сектора на аквакултурата и необходимостта от изготвяне на стратегически насоки на Съюза за общите приоритети и цели при развитието на дейности, свързани с аквакултурата, попадат в обхвата на споделената компетентност между Съюза и държавите-членки. Правно незадължителните стратегически насоки на Съюза ще предоставят основа за многогодишни национални стратегически планове, като се отчита обстоятелството, че стратегическите решения, взети на национално равнище, могат да повлияят върху развитието на дейностите в сектора на аквакултурата в съседни държави-членки. Разпоредби в предложението, отнасящи се до общата организация на пазарите, попадат в обхвата на споделената компетентност между Съюза и държавите-членки. Целите за общата организация на пазарите включва повишаване на конкурентоспособността на рибарството и аквакултурата на Съюза, подобряване на прозрачността на пазарите и принос за осигуряването на равни условия за всички продукти, предлагани на пазара в Съюза. За постигане на тези цели мерките, които включват организацията на сектора, включително мерки за стабилизиране на пазарите и търговските стандарти, и изискванията за информацията за потребителите, трябва да бъдат последователни в целия Съюз. Следователно предложението отговаря на принципа на субсидиарност.

Принцип на пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини:

ОПОР представлява обща политика и следва да се изпълнява чрез регламент, приет от Европейския парламент и Съвета. За изпълнение на основната цел — секторите на рибарството и аквакултурата да осигуряват дългосрочни и устойчиви икономически, екологични и социални условия и да подпомагат наличността на хранителните доставки, е необходимо и целесъобразно да се определят правила за опазването и експлоатацията на морските биологични ресурси. Настоящият регламент не надхвърля мерките, необходими за постигането на тази цел. Чрез предложения подход на регионализация държавите-членки ще получат право да приемат мерки за опазване и технически мерки, необходими за постигане на целите и задачите съгласно регламентите, приети от законодателния орган на Съюза, въз основа на наличния инструментариум от мерки, включени в политиката за опазване на ОПОР. Това ще осигури регионалната гъвкавост при прилагането на законодателството на Съюза. Освен това държавите-членки запазват свободата си да разпределят отпусканите от Съвета възможности за риболов между райони или оператори по своя преценка, като по този начин разполагат със значителен простор за действие при определянето на социално-икономическия модел, който ще изберат при усвояването на предоставените им възможности за риболов.

4. НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

• 
  Подробно обяснение на предложението
  

Основната цел на ОПОР е да се гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурата, предоставят дългосрочни и устойчиви екологична условия, които са предпоставка за постигане на социално и икономически устойчив риболовен сектор, допринасящ за осигуряването на хранителни продукти. Оценката на въздействието показва, че амбициозните цели по отношение на ресурсите, отговарящи на международните задължения на ЕС за постигане на максимален устойчив улов до 2015 г., могат като цяло да доведат до значително подобряване на състоянието на запасите, което от своя страна ще генерира съществен икономически и социален напредък. Тези положителни резултати от оценката на въздействието подчертават значимостта на екологичната устойчивост като необходимо условие за дългосрочна икономическа и социална устойчивост.

Намаляването на нежелания улов, прекратяването на изхвърлянията и свеждането до минимум на отрицателните последици за морските екосистеми, в съчетание с подхода на предпазливост и екосистемния подход, ще спомогне за постигането на добро екологично състояние на моретата съгласно Рамковата директива за морска стратегия.

Достъп до води

Предложението потвърждава принципа на равен достъп до водите, като същевременно предоставя равно третиране на риболовните кораби на трети държави с достъп до водите на Съюза.

Комисията предлага съществуващите в момента ограничения върху правото на риболов в зоните от 12 морски мили да бъдат удължени до 2022 г. Тези ограничения са намалили натиска от риболов в повечето биологично уязвими райони и са допринесли за икономическата стабилност на дребномащабните крайбрежни риболовни дейности.

Комисията предлага в настоящия регламент да се въведат установените в Регламент (ЕО) № 1954/2003¹² специфични ограничения от 100 морски мили около Азорските острови, Мадейра и Канарските острови. Аргументът в полза на това предложение е необходимостта да се защити уязвимото биологично състояние на водите около посочените острови в контекста на член 349 от Договора, като се отчита тяхното структурно, социално и икономическо положение и необходимостта от запазване на местната икономика.

Опазването на морските биологични ресурси е основен фактор за постигане на целите на ОПОР.

От първостепенно значение за опазването са многогодишните планове за управление, с които ресурсите се поддържат на нива, позволяващи максимален устойчив улов. При възможност трябва да се осигури преходът на тези планове към планове, основавани на риболовни дейности, така че повече на брой запаси ще бъдат обхванати от по-малко планове. Ресурсите, които не са обхванати от плановете, се управляват чрез определяне на възможностите за риболов от Съвета и чрез други мерки.

Втори основен елемент от предложението за опазване е прекратяване на практиката на изхвърляне и намаляване на нежелания улов. Предложението въвежда задължението за разтоварване на сушата на целия улов от определени запаси, както и точен график за изпълнение заедно с някои съпътстващи мерки.

Предложението също така обхваща основните принципи на техническите мерки за опазване, приложими към рибарството.

За изпълнението на многогодишните планове и прилагането на техническите мерки за опазване Комисията предвижда прекратяване на управлението на микроравнище от страна на съзаконодателите. По отношение на тези планове и мерки законодателството на Съюза трябва да определи основните положения, като например обхвата, целите, показателите за оценка и сроковете. Комисията предлага децентрализация, чрез която може да се разреши на държавите-членки да приемат мерките за опазване и техническите мерки, необходими за постигане на целите и задачите, като използват инструментите, предвидени в политиката за опазване. Това ще доведе до регионална гъвкавост и опростяване на политиката. Предложението включва разпоредби, гарантиращи, че съответните държави-членки ще приемат съвместими и ефективни мерки. Създава се резервен механизъм за намеса от страна на Комисията в случаите, когато държавите-членки не могат да постигнат съгласие, или при неизпълнение на целите.

Запазват се разпоредбите за спешни мерки по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията при риск за опазването на морските биологични ресурси и се въвежда нова разпоредба за мерки в областта на рибарството в контекста на задълженията в правото за опазване на околната среда на Съюза. Съществуващото разрешение за държавите-членки да предприемат мерки за опазване в зоната от 12 морски мили и мерки, приложими единствено към риболовните кораби под техен флаг, се запазва в предложението.

Достъп до ресурси

Въвеждането на система за прехвърляеми риболовни концесии ще бъде основен механизъм за адаптиране на капацитета на флота. Оценката на въздействието показа, че подобна система ще окаже ясен, положителен и съществен принос за елиминирането на свръхкапацитета и подобряването на икономическите резултати на риболовния сектор.

Предложението предвижда от 2014 г. да бъде въведена задължителна система за прехвърляеми риболовни концесии (по отношение на възможностите за риболов за регулираните запаси) за всички кораби, с изключение на кораби с дължина под 12 метра, оборудвани с пасивни уреди. Предвид специфичните характеристики и социално-икономически уязвимост на някои дребномащабни флотове решението за въвеждане на прехвърляеми риболовни концесии за останалите кораби ще бъде предоставено на държавите-членки. Държавите-членки могат да регулират прехвърляемите риболовни концесии, за да осигурят тясна връзка между тях и риболовните общности (например, като ограничат прехвърляемостта между сегментите на флота) и за да предотвратят спекулата. С оглед на спазването на тези концесии и поддържането на относителна стабилност възможността за тяхното прехвърляне може да бъде ограничена до корабите под един и същи флаг. Държавите-членки могат да създадат резерв и да въведат такса за концесиите, които при нормални условия могат да бъдат прекратявани от държавите-членки единствено след изтичане на тяхната валидност или при позоваване на предварително предизвестие.

Управление на риболовния капацитет

Запазва се общото задължение за държавите-членки да адаптират капацитета на флота към възможностите за риболов. Също така се запазва необходимостта от основна политика за управление на флота, като пределните граници на общия риболовен капацитет за съответната държава-членка се установяват от Комисията. Прехвърляемите риболовни концесии ще ускорят намаляването на капацитета на флотовете, което е аргумент в полза на необходимостта да се разреши на държавите-членки да изключват кораби с такива концесии от пределния капацитет. Разпоредбите за съкращаване на капацитета на флота трябва да останат в сила за периода, в който извеждането на кораби от експлоатация с държавни помощи продължава да бъде възможно съгласно Европейския фонд за рибарство. Целенасоченото наблюдение и управление на флотовете ще се извършва с помощта на регистрите на риболовните кораби на държавите-членки и на Комисията.

Надеждните и изчерпателни данни, използвани както за научни препоръки, така и за целите на изпълнението правилата и контрола, са в основата на добре функциониращото управлението на рибарството. Предложението определя основните правила и задължения на държавите-членки във връзка с разпоредбите за събиране, управление, наличност и достъп до данни за Комисията. Необходимостта от децентрализирано съгласуване при събирането на данни между държавите-членки е основната причина Комисията да въведе задължение за регионално координиране при извършването на тази дейност.

С оглед подобряване на качеството, последователността и взаимодействието на усилията в областта на науката, ориентирана към целите на политиката, предложението съдържа също разпоредби, според които държавите-членки приемат национални програми за събиране на данни относно рибарството и програми за научни изследвания и иновации, и установят механизми за взаимна координация в контекста на рамката на ЕС за научни изследвания и иновации.