Обяснителен меморандум контекст на предложението общ контекст

Външната политика е включена в общата политика в областта на рибарството, за да се гарантира сближаването на целите ѝ с общите принципи и цели на ОПОР. Съюзът трябва да участва активно в работата на регионалните организации за управление на рибарството и на международните многостранни организации (ООН, ФАО), за да им окаже подкрепа и да им съдейства при подобряване на управлението и опазването на международните рибни запаси. Съюзът ще призовава за прилагане на най-добрите принципи, основани на научни становища, за принос към развитието на научното познание и за сътрудничество с цел по-последователно прилагане на правилата в международен план.

Отношенията с трети държави чрез споразумения за устойчиво рибарство също са средство за насърчаване на принципите и целите на ОПОР на международно равнище. Споразуменията за устойчиво рибарство трябва да спомогнат за създаването на висококачествена рамка за управление в държавата партньор, да съответстват на политическите цели за развитие, и да наблягат върху устойчивото и прозрачно управление на ресурсите, както и върху наблюдението, надзора и контрола. Те трябва гарантират, че експлоатацията на рибните ресурси се ръководи от аргументирани научни становища и е насочена единствено към излишните ресурси, за които държавата партньор не може или не желае да извършва риболовни действия. Съгласно споразуменията за устойчиво рибарство държавите партньори ще получават обезщетения за достъпа до своите риболовни ресурси, както и финансова помощ за прилагането на тяхната собствена устойчива политика в областта на рибарството.

Аквакултура

ОПОР трябва да подкрепя устойчивото развитие на сектора на аквакултурата в екологично и социално-икономическо отношение. Аквакултурата подпомага продоволствената сигурност, икономическия растеж и заетостта в крайбрежните и селски райони. Може да се постигне сериозен напредък, ако държавите-членки разработват национални стратегически планове за подпомагане на устойчивото развитие на аквакултурата, основаващи се на стратегическите насоки на Съюза и насочени към постигане на икономическа сигурност, достъп до води и пространство и административно опростяване на лицензирането. Развитието на аквакултурата е от значение за целия ЕС, тъй като стратегическите решения на национално равнище могат да повлияят върху състоянието на сектора в съседните държави-членки. От основно значение е държавите-членки да разполагат с информация относно плановете на други държави-членки за бъдещото развитие на аквакултурата.

Комисията е на мнение, че специфичното естество на аквакултурата изисква централизиран орган за консултации между заинтересованите страни и предлага да се учреди консултативен съвет по аквакултура.

Организация на общите пазари

Организацията на общите пазари трябва да допринесе за постигане на целите на общата политика в областта на рибарството, за да може секторът да прилага адекватно тази политика и да се повиши неговата конкурентоспособност, най-вече по отношение на производителите.

В съответствие с новия режим за контрол, приет с регламенти № 1005/2008 и № 1224/2009 на Съвета¹³, предложението включва основните елементи на режима за контрол и правоприлагане с оглед спазване на правилата на ОПОР. Предвид обстоятелството, че в частта, посветена на опазването, е въведено задължение за разтоварване на сушата с цел да се избегнат изхвърлянията на улов, Комисията предлага да се установят задължения за наблюдение и контрол, по-специално във връзка с пълното документиране на риболова, и пилотни проекти за нови технологии за контрол на риболова, подобряващи неговата устойчивост.

За да се повиши спазването на съответното законодателство, предложението въвежда условия за финансовата помощ от ЕС, която може да бъде отпускана за постигане на целите на ОПОР. Помощта ще се предоставя при условие че се спазват съответните правила, като този принцип ще се отнася както за държавите-членки, така и за операторите. Ако се установи неизпълнение от страна на държава-членка, то може да доведе до прекъсване, временно прекратяване или финансова корекция на помощта от Съюза. Тежките нарушения при операторите могат да станат причина за забрана на достъпа до финансова помощ или намаляване на нейния размер. Същевременно в предложението се предвижда, че при отпускане на финансова помощ държавите-членки трябва да вземат под внимание поведението (и най-вече отсъствието на тежки нарушения) на операторите в близкото минало.

Комисията предлага утвърждаване и, когато е възможно, разширяване на опита посредством участието на регионалните консултативни съвети в рамките на ОПОР. Тъй като някои от седемте съществуващи съвета нямат регионален характер, нито се отнасят за конкретен район, те трябва да бъдат преименувани в консултативни съвети, наред с предвиденото учредяване на консултативния съвет по аквакултура. Като се имат предвид особеностите на Черно море — затворен морски басейн, споделен с четири държави, които не са членки на Съюза, и като се отчетат сегашните обсъждания с всички държави от черноморския регион, които не са членки на ЕС, с цел да се препоръча политика за опазване и да се насърчи сътрудничеството между Румъния, България и техните черноморски съседи, Комисията смята да създаде консултативен съвет за Черно море до 2015 г.

В последната част са посочени областите за делегиране на правомощия на Комисията, тяхното упражняване, отмяна и възражения, както и създаването на комитет по рибарство и аквакултура във връзка с актовете за изпълнение. Също така в нея се предлага отмяна и/или изменение на съответното съществуващо законодателство.

2011/0195 (COD)

Предложение за

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия¹⁴,

след като предадоха проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет¹⁵,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

1. 
   С Регламент (ЕО) № 2371/2002¹⁶ бе създадена общностна система за опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството.
   
2. 
   Обхватът на общата политика в областта на рибарството включва опазването, управлението и експлоатацията на морските биологични ресурси. Също така той включва пазарните и финансовите мерки, подкрепящи целите на ОПОР, сладководните биологични ресурси и аквакултури, както и преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и от аквакултури, когато тези дейности се осъществяват на територията на държавите-членки или във водите на Съюза, включително от страна на риболовни кораби под флага на трети държави или регистрирани в тях, от страна на риболовни кораби на Съюза или от граждани на държавите-членки, без да се засяга основната отговорност на държавата на флага и като се вземат предвид разпоредбите на член 117 от Конвенцията на ООН по морско право.
   
3. 
   Общата политика в областта на рибарството следва да гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурата, допринасят за постигането на дългосрочни и устойчиви екологични, икономически и социални условия. Тя също така следва да допринася за повишаване на производителността, постигане на справедлив стандарт на живот за риболовния сектор, установяване на пазарна стабилност, осигуряване наличност на ресурсите и разумни цени на продуктите, предлагани на потребителите.
   
4. 
   Съюзът е договаряща страна по Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. (UNCLOS)¹⁷ и е ратифицирал Споразумението на Организацията на обединените нации за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 4 август 1995 г. (Споразумение на ООН за рибните запаси)¹⁸. Той също така е приел Споразумението за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море на Организацията по прехрана и земеделие към ООН от 24 ноември 1993 г. (Споразумението за съответствие на ФАО)¹⁹. В тези международни инструменти се предвиждат най-вече задължения за опазване, в това число задължения за предприемане на мерки за опазване и управление, предназначени за запазването или възстановяването на морските ресурси на нива, позволяващи максимален устойчив улов, както в морските зони под национална юрисдикция, така и в открито море, и за сътрудничество с други държави с тази цел, както и задължения за широко прилагане на подхода на предпазливост при опазването, управлението и използването на рибните запаси; предвиждат се също така задължения за постигане на съвместимост между мерките за опазване и управление в случаите, когато морските ресурси са в морски зони с различен юридически статус, и задължения за надлежно отчитане на другите видове законно използване на моретата. Общата политика в областта на рибарството следва да подпомага ЕС в правилното изпълнение на неговите международни задължения по силата на тези международни актове. Когато държавите-членки приемат мерки за опазване и управление, за които са били оправомощени в рамките на общата политика в областта на рибарството, действията им следва да бъдат в пълно съответствие с международните задължения за опазване и сътрудничество, предвидени в посочените международни актове.
   
5. 
   На Световната среща на върха за устойчиво развитие в Йоханесбург през 2002 г. ЕС и неговите държави-членки се ангажираха да предприемат действия срещу продължаващото намаляване на много рибни запаси. Ето защо е необходимо Съюзът да подобри своята обща политика в областта на рибарството, за да гарантира, че до 2015 г. ще бъде изпълнена приоритетната цел равнищата на експлоатация на морските биологични ресурси да се възстановят и поддържат на нива, позволяващи максимален устойчив улов от популациите на събирания улов. В случаите, когато е налице по-малко научна информация, може да се наложи прилагането на приблизителни данни за максималния устойчив улов.
   
6. 
   Целите, свързани с рибарството, бяха определени в решението на конференцията на страните по Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие относно стратегическия план за биологично разнообразие за периода 2011—2020 г.²⁰, като общата политика в областта на рибарството следва да осигури съгласуваност с целите за биологичното разнообразие, приети от Европейския съвет²¹, и с целите, посочени в съобщението на Комисията „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал“: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“²², по-специално във връзка с постигането на максимален устойчив улов до 2015 г.
   
7. 
   Устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси следва да се ръководи от подхода на предпазливост, основаващ се на принципа на предпазните мерки, посочен в член 191, параграф 2, първа алинея от Договора.
   
8. 
   Общата политика в областта на рибарството следва да допринася за защитата на морската среда и по-специално за постигането на добро екологично състояние най-късно до 2020 г. съгласно разпоредбите на член 1, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)²³.
   
9. 
   Необходимо е към управлението на рибарството да се приложи екосистемният подход, за да се ограничи въздействието на риболовните дейности върху околната среда, а нежеланият улов да бъде сведен до минимум и постепенно премахнат.
   
10. 
    Важно е управлението на общата политика в областта на рибарството да се ръководи от принципите на доброто управление. Те включват вземане на решения въз основа на най-добрите налични научни препоръки, широко участие на всички заинтересовани страни и дългосрочна перспектива. Успешното управление на общата политика в областта на рибарството зависи също така от ясното определяне на отговорностите на равнището на Съюза, на национално, регионално и местно равнище, както и от съвместимостта и съгласуваността на предприетите мерки с други политики на Съюза.
    
11. 
    Общата политика в областта на рибарството следва да изцяло да обръща внимание, когато е приложимо, на здравето на животните, хуманното отношение към тях и безопасността на храните и фуражите.
    
12. 
    При прилагане на общата политика в областта на рибарството следва да се отчитат взаимодействията с други аспекти на морското дело, които са предмет на интегрираната морска политика²⁴, и да се взема предвид взаимовръзката между всички въпроси, свързани с океаните и моретата, включително морското пространствено планиране. Следва да се осигури съвместимост и интеграция между управлението на различните секторни политики в басейните на Балтийско море, Северно море, Келтско море, Бискайския залив и иберийското крайбрежие, Средиземно море и Черно море.
    
13. 
    Риболовните кораби на Съюза следва да разполагат с равен достъп до водите на ЕС и ресурсите, които са обект на правилата на ОПОР.
    
14. 
    Правилата, ограничаващи достъпа до ресурси в рамките на зони от 12 морски мили на държавите-членки, засега функционират задоволително, като оказват положително влияние върху опазването чрез ограничаване на риболовното усилие в най-уязвимата част от водите на Съюза. Тези правила също така са спомогнали за съхраняване на традиционните риболовни дейности, от които социалното и икономическо развитие на някои крайбрежни общности е силно зависимо. Поради тази причина следва правилата да останат в сила.
    
15. 
    Морските биологични ресурси около Азорските острови, Мадейра и Канарските острови следва да продължат да се ползват със специална защита и при отчитане на структурното, социалното и икономическото положение на островите, тъй като тези ресурси допринасят за запазването на местната икономика. Следователно трябва да останат в сила ограниченията за някои риболовни дейности в тези води, отнасящи се до риболовни кораби, които са регистрирани в пристанищата на Азорските острови, Мадейра и Канарските острови.
    
16. 
    Целта за устойчиво използване на морските биологични ресурси се постига по-ефективно чрез многогодишен подход към управлението на рибарството, като се дава приоритет на многогодишните планове, отразяващи спецификата на различните риболовни дейности.
    
17. 
    Когато е възможно, многогодишните планове следва да обхващат групи от запаси в случаите, когато тези запаси се експлоатират съвместно. Многогодишните планове следва да задават основните принципи за определяне на възможностите за риболов и на измеримите цели за устойчива експлоатация на съответните запаси и морските екосистеми, като същевременно се предвиждат ясни срокове и защитни механизми в случай на непредвидени събития.
    
18. 
    Необходими са мерки за намаляване и премахване на сегашните високи нива на нежелан и изхвърлян улов. Нежеланият и изхвърляният улов представляват съществена загуба и застрашават устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси и морските екосистеми, както и финансовата жизнеспособност на риболовния сектор. Следва да се установи и постепенно да се приложи задължение за разтоварване на сушата на целия улов от управлявани запаси, уловен при риболовни дейности във водите на Съюза или от негови риболовни кораби.
    
19. 
    Разтоварването на нежелан улов не следва да води до максимални икономически предимства за оператора. Когато се разтоварва улов на риба, чийто размер е под минималния референтен размер за целите на опазването, предназначението на този улов следва да бъде ограничено, като се изключи продажбата с цел консумация от човека.
    
20. 
    С оглед на опазването на запасите следва да се прилагат ясни цели по отношение на някои технически мерки.
    
21. 
    За запасите, за които не е изготвен многогодишен план, следва да се гарантират равнища на експлоатация, при които се постига максимален устойчив улов, чрез въвеждане на ограничения за улова и/или риболовното усилие.
    
22. 
    Предвид несигурната икономическа ситуация, в която се намира риболовния сектор, и обстоятелството, че някои крайбрежни общности са зависими от него, трябва да се гарантира относителната стабилност на риболовните дейности посредством разпределяне на възможностите за риболов между държавите-членки, основаващо се на предварителна оценка на дела от запасите за всяка държава-членка.
    
23. 
    Предвид временното биологично състояние на запасите тази относителна стабилност следва да отчита специфичните потребности на районите, в които населението е особено зависимо от рибарството и свързаните с него дейности, в съответствие с постановеното от Съвета в неговата резолюция от 3 ноември 1976 г. относно някои външни аспекти на създаването в Общността, считано от 1 януари 1977 г., на риболовна зона, простираща се до 200 морски мили²⁵, и по-специално приложение VII към нея. Следователно понятието за желана относителна стабилност трябва да се разбира точно в този смисъл.
    
24. 
    Държавите-членки следва да бъдат в състояние да представят на Комисията мотивирани искания за разработване на мерки в рамките на общата политика в областта на рибарството за действия, които според тях са необходими за изпълнение на задълженията по отношение на специалните защитени зони съгласно член 4 от Директива 2009/147/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици²⁶, специалните защитени територии съгласно член 6 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна²⁷ и защитените морски територии съгласно член 13, параграф 4 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)²⁸.
    
25. 
    В случай на сериозна заплаха, причинена от риболовни дейности, която изисква незабавна намеса, Комисията следва да бъде в състояние да приема временни мерки за опазване на морските биологични ресурси или морските екосистеми.
    
26. 
    Държавите-членки следва да могат да приемат мерки за опазване и технически мерки за прилагане на общата политика в областта на рибарството, за да може политиката да отговори по-адекватно на реалностите и спецификата на отделните рибарски дейности и да се подобри нейното прилагане.
    
27. 
    Държавите-членки следва да получат разрешение да приемат мерки за опазване и управление в своите зони от 12 морски мили, като тези мерки са приложими към всички риболовни кораби на ЕС, при условие че когато се прилагат за риболовни кораби на други държави-членки, те са недискриминационни, проведени са предварителни консултации с другите заинтересовани държави-членки и Съюзът не е приел конкретни мерки за опазване и управление в рамките на съответната зона от 12 морски мили.
    
28. 
    Следва да се позволи на държавите-членки да приемат мерки за опазване и управление за запаси във водите на Съюза, като тези мерки са приложими единствено за риболовните кораби, плаващи под техен флаг.
    
29. 
    Не по-късно от 31 декември 2013 г. следва да бъде въведена система за прехвърляеми риболовни концесии за по-голямата част от управляваните запаси в рамките на общата политика в областта на рибарството по отношение на всички кораби с дължина 12 метра или повече и всички други кораби с теглени уреди. Държавите-членки могат да изключат корабите с дължина под 12 метра, различни от кораби с теглени уреди, от системата на прехвърляеми риболовни концесии. Тази система следва да подпомогне съкращаването на флота, съобразено с потребностите на сектора, и постигането на по-добри икономически резултати, като в същото време се установи сигурна в правно отношение и специална прехвърляема риболовна концесия на годишните възможности за риболов на съответната държава-членка. Тъй като морските биологични ресурси представляват общо благо, прехвърляемите риболовни концесии следва само да установят потребителски права върху част от годишните възможности за риболов на дадена държава-членка, които могат да бъдат прекратени в съответствие с установените правила.
    
30. 
    Риболовните концесии следва да могат да се прехвърлят и отдават под наем с цел да се децентрализира управлението на възможностите за риболов в посока към риболовната промишленост и да се гарантира, че рибарите, които се оттеглят от сектора, няма да разчитат на публична финансова помощ в рамките на общата политика в областта на рибарството.
    
31. 
    Специфични характеристики и социално-икономическата уязвимост на някои дребномащабни флотове обосновава ограничаването на задължителната система за прехвърляеми риболовни концесии по отношение на големи кораби. Системата на прехвърляеми риболовни концесии следва да се прилага за запасите, за които са разпределени възможности за риболов.
    
32. 
    За риболовни кораби на Съюза, които не действат в рамките на система за прехвърляеми риболовни концесии, може да се предприемат специфични мерки за адаптиране на броя на тези кораби към наличните ресурси. Тези мерки следва да определят задължителните пределни граници за капацитета на риболовния флот и да установят национални системи за вписване и отписване по отношение на финансовата помощ за извеждане от експлоатация на кораби, предоставена по линия на Европейския фонд за рибарство.
    
33. 
    Държавите-членки следва да записват основната информация относно характеристиките и дейностите на риболовните кораби, плаващи под техен флаг. Тези данни трябва да бъдат предоставени на разположение на Комисията за целите на контрола върху размера на флотовете на държавите-членки.
    
34. 
    Управлението на рибарството въз основа на най-добрите налични научни препоръки изисква хармонизирани, надеждни и точни данни. Поради това държавите-членки следва да събират данни относно флотовете и тяхната риболовна дейност, в частност биологични данни относно улова (в това число изхвърления улов), обзорна информация за рибните запаси и за потенциалното екологично въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема.
    
35. 
    В процеса на събиране на данни следва да бъдат обхванати данните, които помагат да се извърши икономическа оценка на предприятията, осъществяващи дейност в секторите на риболова, аквакултурите и преработката на продукти от риболов и аквакултури, и на тенденциите относно заетостта в тези отрасли.
    
36. 
    Въз основа на многогодишна програма на Съюза държавите-членки следва да управляват и предоставят събраните научни данни на съответните крайни потребители. Също така държавите-членки следва да си сътрудничат с цел координиране на дейностите по събиране на данни. Когато е целесъобразно, това сътрудничество следва да обхване и трети държави в рамките на един и същи морски басейн.
    
37. 
    Науката, свързана с политиката в областта на рибарството, следва да бъде подкрепена посредством национални програми за събиране на данни в областта на рибарството и програми за научни изследвания и иновации, осъществявани съвместно с други държави-членки, както и чрез инструментите на Съюза съгласно рамката за научни изследвания и иновации.
    
38. 
    ЕС следва да поощрява постигането в международен план на целите на общата политика в областта на рибарството. За тази цел той следва да се стреми към подобряване на работата на регионалните и международните организации, полагащи усилия за съхраняване и управление на международните рибни запаси, като насърчава вземането на решения въз основа на научните препоръки, по-доброто спазване на правилата, по-голямата прозрачност и засиленото участие на заинтересованите страни, и като предприема мерки за борба с нелегалния, недекларирания и нерегулирания (ННН) риболов.
    
39. 
    Сключените с трети държави споразумения за устойчиво рибарство следва да гарантират, че риболовната дейност на Съюза във водите на трети държави се ръководи от най-добрите налични научни препоръки, като същевременно се осигурява устойчива експлоатация на морските биологични ресурси. Тези споразумения, които осигуряват права за достъп в замяна за финансово участие от Съюза, следва да допринасят за създаването на висококачествена рамка за управление, за да се гарантират по-специално ефикасни мерки за наблюдение, контрол и надзор.
    
40. 
    Въвеждането на клауза за човешките права в споразуменията за устойчиво рибарство следва да бъде напълно съвместимо с общите цели в областта на политиката на развитие на Съюза.
    
41. 
    Зачитането на демократичните принципи и правата на човека, както са определени във Всеобщата декларация за правата на човека и други международни инструменти за правата на човека, както и на принципа на правовата държава, следва да бъде основен елемент на споразуменията за устойчиво рибарство и да бъде обект на специална клауза за правата на човека.
    
42. 
    Секторът на аквакултурата следва да допринесе за запазването на потенциала за устойчиво производство на хранителни продукти на цялата територия на ЕС, за да се гарантира дългосрочна продоволствена сигурност за европейските граждани и да се реагира на нарастващото търсене на морски храни в света.
    
43. 
    В приетата през 2009 г. стратегия на Комисията за устойчиво развитие на европейската аквакултура²⁹, която бе приветствана и подкрепена от Съвета и приветствана от Европейския парламент, се отбелязва необходимостта от създаване и насърчаване на равни конкурентни условия за сектора на аквакултурата като основа за неговото устойчиво развитие.
    
44. 
    Общата политика в областта на рибарството следва да допринесе за стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да съдейства за постигането на целите, определени в тази стратегия³⁰.
    
45. 
    Тъй като дейностите, свързани със сектора на аквакултурата в ЕС, са повлияни от множество международни изисквания, в това число по отношение на разрешенията за оператори, следва да се разработят стратегически насоки на Съюза за националните стратегически планове с цел подобряване конкурентоспособността на сектора на аквакултурата чрез подкрепа за неговото развитие и новаторство, и се насърчат икономическата дейност, разнообразяването и подобряването на качеството на живота в крайбрежните и селските райони; необходимо е също да се въведат механизми за обмен на информация и добри практики между държавите-членки посредством отворен метод за координиране на националните мерки за икономическа сигурност, достъпа до води и пространство на Съюза и административно опростяване на лицензирането.
    
46. 
    Специфичното естество на сектора на аквакултурата изисква създаването на консултативен съвет, в рамките на който заинтересованите страни да могат да се консултират относно елементи на политиките на Съюза, които биха могли да окажат въздействие върху аквакултурата.
    
47. 
    Необходимо е да се засили конкурентоспособността на сектора на рибарството и аквакултурата в ЕС и да се отправи призив за опростяване в подкрепа на по-доброто управление на отрасловите дейности по производството и предлагането на пазара; общата организация на пазара на продукти от риболов и аквакултури следва да гарантира условия за равностойна конкуренция за всички такива продукти, предлагани на пазара на Съюза, да оптимизира избора на потребителите посредством по-добра информация, да подкрепя отговорното потребление и да подобрява икономическите познания и осведоменост за пазарите на Съюза по цялата снабдителна верига.
    
48. 
    Общата организация на пазарите следва да бъде прилагана в съответствие с международните ангажименти на Съюза, по-специално по отношение на разпоредбите на Международната търговска организация. Успехът на общата политика в областта на рибарството изисква ефективна система на контрол, инспекции и правоприлагане, включително борба срещу ННН риболова. С цел да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството следва да се създаде система на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане.
    
49. 
    Следва да се насърчава използването на модерни технологии в рамките на системата на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане. Необходимо е държавите-членки или Комисията да могат да провеждат пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данни.
    
50. 
    За да се гарантира участието на заинтересованите оператори в системата на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане, държавите-членки следва да могат да изискват от титулярите на лицензии за риболов на риболовни кораби на Съюза с обща дължина 12 метра или повече, плаващи под техен флаг, да участват пропорционално в разходите по тази система.
    
51. 
    Целите на общата политика в областта на рибарството не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради проблемите в развитието на риболовния сектор и неговото управление, както и поради ограничеността на техните финансови ресурси. Следователно многогодишната финансовата помощ от Съюза, насочена към приоритетите на общата политика в областта на рибарството, следва да бъде отпускана за постигането на тези цели.
    
52. 
    Финансовата помощ от Съюза следва да се отпуска при условие че държавите-членки и операторите се придържат към общата политика в областта на рибарството. Тази помощ следва да бъде прекъсната, временно прекратена или коригирана, ако се установи, че държавите-членки не спазват правилата на общата политика в областта на рибарството и че операторите са извършили тежки нарушения на тези правила.
    
53. 
    Диалогът със заинтересованите страни се оказа от съществено значение за постигане на целите на общата политика в областта на рибарството. Предвид различните условия във водите на Съюза и засилената регионализация на общата политика в областта на рибарството консултативните съвети следва да гарантират, че знанията и опитът на всички заинтересовани страни се използват за целите на тази обща политика.
    
54. 
    Счита за целесъобразно Комисията да бъде оправомощена чрез делегирани актове да създава нови консултативни съвети и да променя зоните на компетентност на съществуващите съвети, по-специално предвид особеностите на Черно море.
    
55. 
    За постигане на целите на ОПОР правомощията за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора следва да бъдат делегирани на Комисията с цел определяне на свързани с риболова мерки за намаляване на въздействието на риболовните дейности в специалните сфери на опазването, адаптиране на задължението за разтоварване на сушата на целия улов с цел спазване на международните задължения на Съюза, приетите мерки за опазване в рамките на многогодишните планове или техническите мерки, преизчисляване на пределния капацитет на риболовния флот, определяне на информацията за характеристиките и дейностите за риболовните кораби на Съюза, правилата за осъществяване на пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данни, измененията на приложение III по отношение на зоните на компетентност на консултативните съвети и на състава и работата на консултативните съвети.
    
56. 
    От особено значение е при подготвителната си работа по приемането на делегирани актове Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище.
    
57. 
    По време на разработването и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира едновременно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета в срок и по подходящ начин.
    
58. 
    За да се осигурят еднакви условия за прилагането на техническите оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на информация, свързана с регистрите на риболовния флот и на изискванията относно данните за управление на риболова, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията³¹.
    
59. 
    За постигане на основната цел на общата политика в областта на рибарството, а именно — осигуряване на дългосрочни и устойчиви екологични, икономически и социални условия в секторите на риболова и аквакултурата, и принос в осигуряването на хранителни доставки, е необходимо и целесъобразно да бъдат изготвени правила за опазването и експлоатацията на морските биологични ресурси.
    
60. 
    В съответствие с принципа на пропорционалност, заложен в член 5 от Договора за Европейския съюз, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
    
61. 
    С влизането в сила на съответните правила съгласно настоящия регламент следва да бъде отменено Решение 585/2004/ЕО на Съвета от 19 юли 2004 г. относно създаване на регионални консултативни съвети в рамките на общата политика в областта на рибарството³².
    
62. 
    Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството³³ следва да бъде отменен, като остане приложим към националните програми, приети с цел събиране и управление на данни за периода 2011—2013 г.
    
63. 
    Поради важността и броя на измененията Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета следва да бъде отменен,
    

1. 
   Общата политика в областта на рибарството обхваща:
   

б) сладководните биологични ресурси, аквакултурата, както и преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури във връзка с мерките относно пазарите и финансовите мерки в подкрепа на общата политика в областта на рибарството.

2. 
   Общата политика в областта на рибарството обхваща дейностите, посочени в параграф 1, когато те се извършват:
   

б) във водите на Съюза, включително от страна на риболовните кораби, плаващи под флага на трети държави или регистрирани в такива държави; или

в) от риболовни кораби на Съюза извън неговите води; или

г) от граждани на държавите-членки, без да се засяга основната отговорност на държавата на флага.

1. 
   Общата политика в областта на рибарството гарантира, че дейностите, свързани с рибарството и аквакултурата, осигуряват дългосрочни и устойчиви екологични, икономически и социални условия и допринасят за наличността на хранителни доставки.
   
2. 
   Общата политика в областта на рибарството прилага подхода на предпазливост към управлението на рибарството и има за цел до 2015 г. да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси осигурява възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видове над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.
   
3. 
   Общата политика в областта на рибарството прилага екосистемен подход към управлението на рибарството, за да гарантира ограниченото въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема.
   
4. 
   Общата политика в областта на рибарството включва изискванията на законодателството на Съюза в областта на околната среда.
   

За постигането на общите цели, определени в член 2, общата политика в областта на рибарството предвижда следните действия:

а) премахване на нежелания улов на запасите от търговски видове и постепенно въвеждане на гаранции, че всеки улов на такива запаси се разтоварва на сушата;

б) осигуряване на условия за ефективни риболовни дейности в рамките на икономически жизнеспособен и конкурентен риболовен сектор;

в) насърчаване на развитието на дейностите, свързани с аквакултурата в Съюза, с цел да се допринесе за продоволствената сигурност и заетостта в селските и крайбрежните райони;

г) принос към установяването на справедлив жизнен стандарт на лицата, които зависят от риболовните дейности;

д) отчитане на потребителските интереси;

е) осигуряване на системно и хармонизирано събиране и управление на данни.

Общата политика в областта на рибарството се основава на следните принципи на добро управление:

а) ясно определяне на отговорностите на равнище ЕС, както и на регионално и национално равнище;

б) определяне на мерки в съответствие с най-добрите налични научни препоръки;

в) дългосрочна перспектива;

г) широко участие на заинтересованите страни във всички етапи от планирането до прилагането на мерките;

д) държавата на флага носи основната отговорност;

е) съвместимост с интегрираната морска политика и с другите политики на Съюза.

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1. 
   „води на Съюза“ са водите под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки с изключение на водите, граничещи с териториите, посочени в приложение II към Договора,
   
2. 
   „морски биологични ресурси“ са наличните и достъпни живи морски видове, включително анадромните и катадромните видове през всички стадии на жизнения им цикъл,
   
3. 
   „сладководни биологични ресурси“ са наличните и достъпни живи сладководни видове,
   
4. 
   „риболовен кораб“ е всеки кораб, оборудван за търговски риболов на морски биологични ресурси,
   
5. 
   „риболовен кораб на Съюза“ е риболовен кораб, плаващ под флага на държава-членка и регистриран в Съюза,
   
6. 
   „максимален устойчив улов“ е максималният улов, който може да бъде добиван от рибен запас за неограничен период от време,
   
7. 
   „подход на предпазливост при управлението на рибарството“ е подход, съгласно който липсата на подходяща научна информация не оправдава отлагането или невземането на мерки за управление, целящи опазването на видовете, които са обект на риболов, на свързаните или зависещи от тях видове, на останалите видове и на тяхната околна среда,
   
8. 
   „екосистемен подход при управление на рибарството“ е подход, който гарантира значителни ползи от живите водни ресурси, съпроводени със слабо пряко и непряко въздействие на риболовните дейности върху морските екосистеми, което не нарушава бъдещото функциониране, разнообразие и цялост на тези екосистеми,
   
9. 
   „процент на смъртност от риболов“ е уловът от даден запас по време на определен период като съотношение от средния наличен за риболов запас през въпросния период,
   
10. 
    „запас“ е морски биологичен ресурс с отличителни характеристики, който се среща в определена зона на управление,
    
11. 
    „ограничение на улова“ е количественото ограничение върху разтоварвания на сушата улов от рибен запас или група рибни запаси за определен период,
    
12. 
    „референтни равнища на опазване“ са стойности на параметрите, отнасящи се за популацията на рибни запаси (като биомасата или процент на смъртност от риболов), които се използват за управление на рибарството, например във връзка с допустимото равнище на биологичен риск или на желаното равнище на улов,
    
13. 
    „защитна мярка“ е предохранителна мярка, предназначена да предпазва от настъпването на нежелани събития или да ги предотвратява,
    
14. 
    „технически мерки“ са мерки, които регулират състава на видовете, разпределението по размер в улова и въздействието върху компонентите на екосистемите, произтичащо от риболовните дейности чрез въвеждането на условия за използването и структурата на риболовните уреди и ограничаването на достъпа до риболовни зони,
    
15. 
    „възможност за риболов“ е количественото право за извършване на риболов, изразено в улов и/или в риболовно усилие, и функционално свързаните с тях условия, необходими за количественото им определяне на дадено равнище,
    
16. 
    „риболовно усилие“ е резултатът от капацитета и дейността на даден риболовен кораб; за група риболовни кораби това е сумата от риболовното усилие на всички кораби в групата,
    
17. 
    „прехвърляеми риболовни концесии“ са отменимите права на даден потребител върху конкретна част от възможностите за риболов, отпуснати на държава-членка или установени в плановете за управление, приети от държава-членка в съответствие с член 19 от Регламент (ЕО) № 1967/2006³⁴, които титулярят може да прехвърля на други допустими титуляри на такива прехвърляеми риболовни концесии,
    
18. 
    „индивидуални възможности за риболов“ са годишните възможности за риболов, отпуснати на титуляри на прехвърляеми риболовни концесии в дадена държава-членка въз основа на дела на възможностите за риболов, принадлежащи на същата държава-членка;
    
19. 
    „риболовен капацитет“ е тонажът на един кораб, изразен в БТ (брутен тонаж), и мощността му, изразена в kW (киловати) съгласно определението в членове 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 2930/86 на Съвета³⁵,
    
20. 
    „аквакултура“ е развъждането или отглеждането на водни организми с помощта на технологии за повишаване на производството на въпросните организми над естествения капацитет на околната среда, при което организмите остават собственост на физическо или юридическо лице през целия етап на развъждането и отглеждането, включително до прибирането на добива,
    
21. 
    „лицензия за риболов“ е лицензия в съответствие с член 4, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1224/2009,
    
22. 
    „разрешение за риболов“ е разрешение в съответствие с член 4, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 1224/2009,
    
23. 
    „риболов“ е събиране или улов на водни организми, живеещи в своята естествена среда, или на целенасоченото използване на всякакви средства, позволяващи такова събиране или улов,
    
24. 
    „продукти от риболов“ са водните организми, добити в резултат на всяка риболовна дейност,
    
25. 
    „оператор“ е физическо или юридическо лице, което управлява или притежава предприятие, извършващо която и да е от дейностите, свързани с който и да е етап от веригите за производство, преработка, предлагане на пазара, разпространение и търговия на дребно на продуктите от риболов и аквакултури,
    
26. 
    „тежко нарушение“ е нарушение съгласно определението в член 42, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 или в член 90, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009,
    
27. 
    „краен потребител на научните данни“ е орган, който има научноизследователски или управленски интерес по отношение на научния анализ на данни в сектора на рибарството,
    
28. 
    „излишък от допустим улов“ е частта от допустимия улов, за която дадена крайбрежна държава не разполага с капацитет за събиране,
    
29. 
    „продукти от аквакултури“ са водните организми на всеки етап от техния жизнен цикъл, добити в резултат на всяка дейност, свързана с аквакултурата;
    
30. 
    „биомаса на репродуктивния запас“ е прогнозна оценка за масата на рибата от конкретен ресурс, която се възпроизвежда в определен момент, в това число мъжки и женски екземпляри, както и риби, размножаващи се чрез живородство,
    
31. 
    „смесен риболов“ е риболов, при който в дадена риболовна зона присъства повече от един вид, който може да бъде уловен в риболовните уреди.
    
32. 
    „споразумения за устойчиво рибарството“ означават международни споразумения, сключени с друга държава за целите на получаване на достъп до ресурси или във води в замяна на финансово участие от Съюза.
    

1. 
   Риболовните кораби на Съюза имат равен достъп до водите и ресурсите във всички води на Съюза, освен тези, посочени в параграфи 2 и 3, при спазването на мерките, приети в съответствие с част III.
   
2. 
   Във водите, разположени на по-малко от 12 морски мили от изходните линии, и които са под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2022 г. държавите-членки имат право да ограничат риболова до риболовните кораби, опериращи обичайно в тези води с достъп от близките пристанища, без да се засягат режимите, приложими за риболовните кораби на Съюза, плаващи под флаговете на други държави-членки в рамките на съседски отношения, съществуващи между тези държави-членки, и съобразно реда и условията, предвидени в приложение I, което определя за всяка държава-членка географските зони на крайбрежните води на други държави-членки, в които се извършват тези риболовни дейности, както и видовете риби, за които те се отнасят. Държавите-членки уведомяват Комисията за ограниченията, въведени съгласно настоящия параграф.
   
3. 
   Във водите до 100 морски мили от изходните линии на Азорските острови, Мадейра и Канарските острови съответните държави-членки могат от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2022 г. да ограничат риболова до кораби, които са регистрирани в пристанищата на посочените острови. Ограниченията не се прилагат за кораби на Съюза, които традиционно извършват риболов в посочените води, доколкото тези кораби не надвишават традиционно упражняваното риболовно усилие. Държавите-членки уведомяват Комисията за ограниченията, въведени съгласно настоящия параграф.
   
4. 
   Разпоредбите, които ще заменят договореностите, посочени в параграфи 2 и 3, се приемат преди 31 декември 2022 г.
   

Мерките за опазване на морските биологични ресурси могат да включват следното:

а) приемане на многогодишни планове в съответствие с членове 9—11;

б) определяне на цели за устойчива експлоатация на запасите;

в) приемане на мерки с цел адаптиране на броя на риболовните кораби и/или видовете риболовни кораби към наличните възможности за риболов;

г) установяване на мерки за насърчаване, в това число мерки от икономически характер, за развитие на по-селективен риболов или на риболов с по-слабо въздействие;

д) определяне на възможностите за риболов;

е) приемане на технически мерки съгласно разпоредбите на член 14;

ж) приемане на мерки относно задължението за разтоварване на сушата на целия улов;

з) изпълнение на пилотни проекти, отнасящи се за други видове техники на управление на риболова.

Техническите мерки могат да включват следното:

а) размер на окото на мрежите и правила относно използването на риболовни уреди;

б) ограничения относно конструкцията на риболовните уреди, в това число:

i) изменения или допълнителни устройства за подобряване на селективността или за намаляване на въздействието върху дънната зона;

ii) изменения или допълнителни устройства за намаляване на инцидентния улов на застрашени, изчезващи и защитените видове;

в) забрани за употребата на някои риболовни уреди в определени райони или през определени сезони;

г) забрана или ограничаване на риболовните дейности в определени зони и/или периоди;

д) изисквания за риболовните кораби да прекратят дейностите си в дадена зона в продължение на определен минимален период, за да се защити временното струпване на уязвими морски ресурси;

е) специфични мерки, предназначени за намаляване на въздействието на риболовните дейности върху морските екосистеми и видовете, които не са обект на улов;

ж) други технически мерки, насочени към защита на морското биологично разнообразие.

ДЯЛ II
МЕРКИ НА РАВНИЩЕТО НА СЪЮЗА

Член 9
Многогодишни планове

1. 
   Като приоритет се определят многогодишните планове, които предвиждат мерки за опазване с цел поддържане или възстановяване на рибни запаси над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.
   
2. 
   Многогодишните планове предвиждат:
   

б) мерки, които ефективно предотвратяват превишаването на референтните равнища на опазване.

3. 
   Когато е възможно, многогодишните планове обхващат риболовни дейности, експлоатиращи единични рибни запаси, или риболовни дейности, експлоатиращи комбинация от запаси, като надлежно се отчита взаимодействието между запасите и дейностите.
   
4. 
   Многогодишните планове се основават на подхода на предпазливост по отношение управлението на рибарството и отчитат по научно обоснован начин ограничеността на наличните данни и методи за оценка, както и всички количествено определени източници на несигурност.
   

1. 
   Многогодишните планове предвиждат до 2015 г. да се извърши адаптиране на процента на смъртността от риболов по начин, позволяващ възстановяването и поддържането на запасите над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.
   
2. 
   Когато не е възможно да се определи процентът на смъртността от риболов, който да възстановява и поддържа запасите над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, многогодишните планове предвиждат предохранителни мерки с цел да се осигури сравнима степен на опазване на съответните запаси.
   

Многогодишните планове включват:

а) обхвата, изразен в рибни запаси, риболовна зона и морска екосистема, за който се прилага многогодишният план;

б) целите, които съответстват на посочените в членове 2 и 3;

в) количествените цели, изразени по отношение на:

i) процент на смъртност от риболов; и/или

ii) биомаса на репродуктивния запас; и

ii) стабилност на улова.

г) конкретни срокове за постигане на количествените цели;

д) технически мерки, включително мерки за премахване на нежелания улов;

е) количествени показатели за периодично наблюдение и оценка на напредъка относно постигането на целите на многогодишния план;

ж) конкретни мерки и цели за сладководния етап от жизнения цикъл на анадромните и катадромните видове;

з) свеждане до минимум на въздействието на риболова върху екосистемите;

и) предпазни клаузи и критерии за тяхното прилагане;

й) всички други мерки, подходящи за постигане на целите на многогодишните планове.

Член 12
Изпълнение на задълженията, наложени от законодателството на Съюза в областта на околната среда

1. В специалните защитени територии по смисъла на член 6 от Директива 92/43/ЕИО, на член 4 от Директива 2009/147/ЕО и на член 13, параграф 4 от Директива 2008/56/ЕО риболовните дейности се провеждат от държавите-членки по такъв начин, че да се смекчи въздействието от риболовните дейности в тези специални защитени територии.

2. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да се определя свързани с риболова мерки за намаляване на въздействието на риболовните дейности в специалните защитени територии.

Член 13
Мерки на Комисията в случай на сериозна заплаха за морските биологични ресурси

3. 
   Въз основа на доказателства за наличието на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси или за морските екосистеми, изискваща незабавно действие, Комисията — по мотивирано искане на държава-членка или по своя собствена инициатива — може да вземе решение относно временни мерки за облекчаване на заплахата.
   
4. 
   Държавата-членка предоставя посоченото в параграф 1 мотивирано искане едновременно до Комисията, до останалите държави-членки и до съответните консултативни съвети.
   

Създават се рамки за технически мерки, осигуряващи защита на морските биологични ресурси и намаляване на въздействието на риболовните дейности върху рибните запаси и морските екосистеми. Рамките за технически мерки изпълняват следните функции:

а) допринасят за поддържането или възстановяването на рибните запаси над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, посредством подобрения в подбора по размера и, при необходимост, при подбора на видовете;

б) намаляват улова на маломерни екземпляри от рибните запаси;

в) намаляват нежелания улов на морски организми;

г) смекчават въздействието, което риболовните уреди оказват върху екосистемата и околната среда, особено по отношение на защитата на биологично чувствителните запаси и местообитания.

5. 
   Цялото количество от следните подлежащи на ограничение на улова рибни запаси, уловено в рамките на риболовни дейности във водите на Съюза или от риболовни кораби на Съюза извън неговите води, се качва и задържа на борда на риболовните кораби, записва се и се разтоварва на сушата, освен в случаите, когато се използва като жива стръв, в съответствие със следния график:
   

• 
  скумрия, херинга, сафрид, северно путасу, капрова риба, хамсия, атлантическа аргентина, сардинела, мойва,
  
• 
  червен тон, риба меч, бял тон, дебел тон, други марлини;
  

в) най-късно от 1 януари 2016 г.: пикша, меджид, мегрим, морски дявол, писия, морска щука, сайда, сребриста сайда, малоуста писия, калкан, средиземноморски калкан, синя молва, афанопус, гренадир, атлантически големоглав, гренландска камбала, менек, морски костур и запаси от дънни видове в Средиземно море.

6. 
   За рибните запаси, определени в параграф 1, се определят минимални референтни размери за опазване въз основа на най-добрите налични научни препоръки. Продажбата на улов от такива рибни запаси, който е под минималния референтен размер за опазване, се допуска само за смилане на рибни брашна или храна за домашни любимци.
   
7. 
   За риба, уловена при надхвърляне на определените възможности за риболов, се определят стандарти за предлагане на пазара в съответствие с член 27 от [Регламент относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури].
   
8. 
   Държавите-членки гарантират, че риболовните кораби на Съюза под техен флаг разполагат с оборудване, позволяващо пълно документиране на всички риболовни и преработвателни дейности за целите на контрола на спазването на задължението целият улов да се разтоварва на сушата.
   
9. 
   Параграф 1 не засяга международните задължения.
   
10. 
    Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерките, установени в параграф 1, за целите на спазването на международните задължения на Съюза.
    

11. 
    Възможностите за риболов, разпределени на държавите-членки, осигуряват на всяка от тях относителна стабилност на риболовните дейности за всеки рибен запас или вид риболов. При разпределянето на нови възможности за риболов се вземат предвид интересите на всяка държава-членка.
    
12. 
    Възможностите за риболов на прилов могат да бъдат запазени в рамките на общите възможности за риболов.
    
13. 
    Възможностите за риболов отговарят на количествено измеримите цели, сроковете и маржовете, определени в съответствие с член 9, параграф 2 и член 11, букви б), в) и з).
    
14. 
    След уведомяване на Комисията държавите-членки могат да разменят изцяло или частично разпределените им възможности за риболов.
    

ГЛАВА I
МНОГОГОДИШНИ ПЛАНОВЕ

15. 
    В рамките на многогодишен план, установен съгласно членове 9, 10 и 11, на държавите-членки може да бъде разрешено да приемат мерки в съответствие със същия многогодишен план, за да определят мерките за опазване, приложими към корабите под техен флаг, във връзка със запаси във водите на Съюза, за които са им били разпределени възможности за риболов.
    
16. 
    Държавите-членки гарантират, че мерките за опазване, приети съгласно параграф 1:
    

б) са съвместими с обхвата и целите на многогодишния план;

в) водят до ефективно постигане на целите и количествено измеримите стойности, определени в многогодишния план; и

г) не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза.

Държавите-членки, приемащи мерки за опазване в съответствие с член 17, параграф 1, уведомяват Комисията, другите заинтересовани държави-членки и съответните консултативни съвети за тези мерки.

Комисията може по всяко време да направи оценка на съвместимостта и ефективността на мерките за опазване, приети от държавите-членки съгласно член 17, параграф 1.

17. 
    Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерките за опазване за запаси, обхванати от многогодишен план, ако държавите-членки, които имат разрешение да вземат мерки в съответствие с член 17, не уведомят Комисията за тези мерки в срок до три месеца след датата на влизане в сила на многогодишния план.
    
18. 
    Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерки за опазване на запаси, обхванати от многогодишен план, ако
    

б) бъде преценено, че мерките на държава-членка не водят до ефективно постигане на целите и количествено измеримите стойности, заложени в многогодишните планове въз основа на оценката, извършена съгласно член 19, или

в) са задействани предпазните клаузи, определени съгласно член 11, буква и).

19. 
    Мерките за опазване, приети от Комисията, имат за цел да осигурят изпълнението на целите и показателите, заложени в многогодишния план. След приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавата-членка престават да действат.