Обяснителен меморандум контекст на предложението общ контекст
Изтегляне 0.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2. Основания и цели на предложението
- 1.3. СЪЩЕСТВУВАЩО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС В ОБЛАСТТА НА ЯДРЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ
- 1.4. Съгласуваност с други политики
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ 1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО 1.1. общ контекст Аварията в ядрената централа Фукушима-1 през 2011 г. доведе до значителни екологични, икономически и социални вреди, и породи безпокойства за възможни последици за здравето на засегнатото население в Япония. Въпреки че бе предизвикано от земетресение и цунами със значителна сила, разследванията на причините за аварията показаха, че съвместното въздействие на редица предвидими фактори е предизвикало катастрофални последици. Анализът на ядрената авария във Фукушима показва наличието на значими и често срещащи се технически проблеми, както и повтарящи се институционални провали, подобни на вече разгледаните при оценките на авариите в централите в Три Майл Айлънд и Чернобил. Тази нова ядрена авария още веднъж подкопа общественото доверие в безопасността на ядрената енергетика; при това в момент, когато използването на ядрената енергия се обсъжда като възможен вариант за задоволяване на глобалните потребности от енергия по устойчиво развит начин. Ядрената авария във Фукушима отново насочи вниманието в ЕС и по целия свят към първостепенното значение на осигуряването на най-високи равнища на ядрена безопасност. Понастоящем от ядрена енергия се произвежда близо 30 % от електроенергията в ЕС, което представлява около две трети от нисковъглеродното електропроизводство. В ЕС има 132 работещи реактора — около една трета от общо 437 работещи електроенергийни реактора в света. Много от ядрените централи в ЕС са изградени преди три до четири десетилетия и се базират на проекти и разпоредби за безопасност, които оттогава насам непрекъснато са актуализирани. Ядрената безопасност има изключително значение за ЕС и за хората. Въздействията на ядрените аварии прехвърлят държавните граници и могат да породят потенциални вредни последици за здравето на работниците и гражданите, както и да имат голямо икономическо отражение. Ето защо от съществено значение за обществото и икономиката е да бъде намален рискът от ядрена авария в държава членка на ЕС, чрез прилагане на високи стандарти за ядрена безопасност и гарантиране на високо качество на регулаторния надзор. Като последица от ядрената авария във Фукушима, ЕС реагира незабавно. Въз основа на мандат, възложен от Европейския съвет на заседанието му на 24—25 март 2011 г.1, Европейската комисия, съвместно с Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG), организираха в рамките на целия ЕС комплексни оценки на риска и безопасността на ядрените централи (така наречените „стрес тестове“). Стрес тестовете бяха дефинирани като целенасочена оценка на запасите по безопасност на АЕЦ в светлината на събитията във Фукушима при екстремни природни бедствия, излагащи на риск функциите за безопасност на централите. В тези оценки участваха всичките четиринадесет държави членки на ЕС, в които работят ядрени централи2 плюс Литва3 . Швейцария, Украйна и Хърватия също участваха изцяло в европейските стрес тестове и процеса на партньорска проверка, а други съседни държави (например Турция, Беларус и Армения), които се съгласиха да използват същата методика, работят в рамките на различни времеви графици. Стрес тестовете започнаха в 2011 г. със самооценки, направени от операторите на ядрените централи, както и изготвянето на национални доклади от националните регулатори. Предварителните констатации бяха представени в ноември 2011 г. в Съобщението на Комисията относно междинния доклад за стрес тестовете4, след което през периода от януари до април 2012 г. бе проведен широкообхватен процес на партньорска проверка в ЕС. Съветът на ENSREG за партньорска проверка (ENSREG Peer Review Board) подготви обзорен доклад5 , който бе утвърден от ENSREG. Също така, в ENSREG бе постигнато съгласие за План за действие6, чрез който да се проследи прилагането на препоръките от партньорските проверки. През октомври 2012 г. Комисията публикува Съобщение относно окончателния доклад за стрес тестовете7. Понастоящем, в съответствие с изискванията на плана за действие на ENSREG, са изготвени национални планове за действие8 във връзка с поуките след аварията във Фукушима и препоръките на партньорските проверки при стрес тестовете, като съдържанието и степента на изпълнение на тези национални планове за действие бяха разгледани в рамките на семинар, проведен през април 2013 г. Обобщеният доклад от семинара предстои да бъде представен на Втората конференция на ENSREG по ядрената безопасност в Европа9, която ще се проведе през 2013 г. Като следващо начинание по осигуряване на подходящи последващи дейности след стрес тестовете, Комисията ще разработи, в тясно сътрудничество с ENSREG, консолидиран доклад за състоянието на прилагането на препоръките от стрес тестовете, за който се предвижда да бъде публикуван през юни 2014 г. и да бъде предаден на Европейския съвет. В законодателната област Европейската комисия получи през март 2011 г. ясен мандат от Европейския съвет „да преразгледа съществуващата правна и регулаторна рамка за безопасността на ядрените инсталации“ и да предложи евентуални подобрения, които биха били необходими. Европейският парламент също насърчи провеждането на преразглеждане на нормативната уредба. В своята резолюция от 2011 г. относно приоритетите в областта на енергийната инфраструктура за периода до 2020 г. и по-нататък10, Европейският парламент декларира, че „бъдещите законодателни инициативи за изграждане на обща рамка за ядрена безопасност са от съществено значение за непрекъснатото подобряване на нормите за безопасност в Европа“. Също така, в своята резолюция от 2011 г. относно Работната програма на Комисията за 2012 г.11, Европейският парламент отправи призив за „спешно преразглеждане на Директивата за ядрената безопасност с оглед засилване на нейните разпоредби, по-специално като се вземат предвид резултатите от стрес тестовете, проведени след аварията във Фукушима“. По-наскоро, в резолюцията си от 2013 г. относно стрес тестовете12, Европейският парламент призова преразглеждането на нормативната уредба да бъде „амбициозно по своя характер“, включително със значителни подобрения в някои области, като например „процедурите и рамките за безопасност, по-специално чрез определянето и прилагането на задължителни стандарти за ядрена безопасност, които отразяват най-съвременните практики в ЕС в техническо, регулаторно и оперативно отношение, както и относно ролята и ресурсите на органите за ядрено регулиране, и по-специално [преразглеждането на нормативната уредба] следва да усили тяхната независимост, отвореност и прозрачност, като същевременно увеличи значението също на мониторинга и провеждането на партньорски проверки“. В своето становище от 2012 г. относно Съобщението на Европейската комисия за окончателния доклад за стрес тестовете13, Европейският икономически и социален комитет изрази своята подкрепа за „намерението на Комисията да предприеме амбициозно преразглеждане на Директивата за ядрената безопасност“. В отговор на предоставения от Европейския съвет мандат и на призивите на другите европейски институции и органи, Комисията организира широкообхватен процес на анализ и събиране на мнения, за да определи подходящите области и механизми за законодателна намеса. В този процес бе включено открито обществено обсъждане (проведено онлайн през периода от декември 2011 г. до февруари 2012 г.), допълнено с подробен диалог със заинтересовани страни. Съобщенията относно стрес тестовете, съответно от 2011 и 2012 г., съдържат някои индикации за възможните области за подобрение на законодателството. В този контекст, във връзка със съществуващата Директива 2009/71/Евратом на Съвета за установяване на общността рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации14 (наричана по-долу „Директива относно ядрената безопасност“), във второто от горепосочените съобщения са изтъкнати областите на процедурите и рамките за безопасност, ролята и средствата на ядрените регулаторни органи, както и откритостта, прозрачността, мониторинга и верифицирането. Също така, службите на Комисията разработиха през 2012 г. оценка на въздействието, базираща се на широк спектър от информационни източници, и отчитаща развитията в ядената област в ЕС и в международен план в периода след аварията във Фукушима. На тази основа бе разработено проектопредложение за изменение на Директивата относно ядрената безопасност, като бяха използвани също приносът и експертните знания и умения на Групата научни експерти по чл. 31 от Договора за Евратом, както и резултатите от широкообхватна консултация с представители на националните ядрени регулаторни органи, участващи в ENSREG. 1.2. Основания и цели на предложението Съществуващата Директива относно ядрената безопасност представлява ключово постижение. Но в духа на принципа за непрекъснато подобрение в областта на ядрената безопасност, както и във връзка с намеренията да бъдат взети предвид, inter alia, поуките от ядрената авария във Фукушима и резултатите от последвалите стрес тестове, се яви необходимост да бъде преразгледан въпросът доколко съществуващите разпоредби са достатъчни. Ядрената авария във Фукушима показа, че добре известните поуки от предишните аварии от миналите десетилетия не са възприети доброволно от част от отрасъла и не са наложени в достатъчна степен от регулаторите — дори и в страна като Япония, за която се смяташе, че има особено високи стандарти на промишлена и ядрена безопасност. Поради това е необходимо по-задълбочено разглеждане на техническите и организационните въпроси, произтичащи от анализа на тази авария. Стрес тестовете в Европа потвърдиха, че продължават да съществуват различия между държавите членки по отношение на осигуряването на цялостно и прозрачно определяне и управление на ключовите въпроси на безопасността. Също така, стрес тестовете ясно показаха ползите от сътрудничеството и координационните механизми между всички участващи страни, носещи отговорност за ядрената безопасност, като например партньорските проверки. Освен това, по време на публичните срещи, проведени в рамките на стрес тестовете, бяха отправени искания за разширяване на оценките на организацията на аварийната готовност и действията при аварии. По тези причини Комисията счита за уместно Директивата относно ядрената безопасност да бъде изменена, допълнена и нейните разпоредби да бъдат засилени, чрез съчетаване на технически подобрения с по-широкообхватни въпроси от областта на безопасността, като например въпроси във връзка с управлението, прозрачността, вътрешната аварийна готовност и действията при аварии. Предлаганите изменения са насочени към засилване на регулаторната рамка в областта на ядрената безопасност в ЕС, по-специално чрез:
1.3. СЪЩЕСТВУВАЩО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС В ОБЛАСТТА НА ЯДРЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ След като бе официално признато от Съда на ЕС (по Дело 29/9915) наличието на вътрешно присъща връзка между радиационната защита и ядрената безопасност и, по този начин, бе призната компетентността на Общността Евратом да издава законодателни актове в областта на ядрената безопасност, първият подобен инструмент, обхващащ цялата територия на ЕС и имащ правно обвързващ характер, е Директивата относно ядрената безопасност16. С директивата бе въведена правно обвързваща рамка, базираща се на признати и принципи и задължения по основните международни инструменти в тази област, а именно Конвенцията за ядрена безопасност17 и Основните принципи за безопасност18, формулирани от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). 1.4. Съгласуваност с други политики Поради факта, че неговата крайна цел е да осигурява защита на работниците и на населението от опасностите от йонизиращите лъчения, законодателството на Евратом в областта на ядрената безопасност е свързано главно с нормативната уредба на Евратом за радиационна защита, чийто основен стълб е Директивата относно основните норми за безопасност19. Не е възможно да се постигне защита на работниците и населението от опасностите на йонизиращите лъчения без да се контролират потенциално опасните източници на такива лъчения. Ядрената безопасност има също първостепенна важност за цялостното предотвратяване, готовност и реагиране в случай на бедствия в държавите членки. По този начин Директивата относно ядрената безопасност е тясно свързана с Европейския механизъм за гражданска защита20, който осигурява рамка за сътрудничество в ЕС в тази област, включително за действия при радиационни аварии в или извън границите на ЕС.
|