Обяснителен меморандум контекст на предложението основания и цели на предложението

Раздел 1

1. Държавите членки гарантират, че изпирането на пари и финансирането на тероризма са забранени.

2. За целите на настоящата директива, за изпиране на пари се счита следното деяние, когато е извършено умишлено:

а) преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние;

б) укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението, правата по отношение на или притежаването на имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

в) придобиването, владението или използването на имущество със знанието в момента на получаване, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от участие в такава дейност;

г) участието в сдружаване с цел извършване, опитът за извършване, както и подпомагането, подбуждането, улесняването и даването на съвети при извършването на някое от действията, посочени в букви а), б) и в).

3. Изпиране на пари е налице и когато дейностите, от които е придобито имуществото, което трябва да бъде изпрано, са извършени на територията на друга държава членка или на трета държава.

4. За целите на настоящата директива „финансиране на тероризма“ означава предоставянето или събирането на средства по всякакъв начин, пряко или косвено, с намерението те да бъдат използвани или със знанието, че те ще бъдат използвани, изцяло или частично, за извършване на някое от престъпленията по смисъла на членове 1—4 от Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата с тероризма³⁴, изменено с Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г³⁵.

5. Знанието, намерението или целта, изисквани като елемент на посочените в параграфи 2 и 4 дейности, могат да бъдат установени на базата на обективни фактически обстоятелства.

1. Настоящата директива се прилага за следните задължени субекти:

1. 
   кредитни институции;
   
2. 
   финансови институции;
   
3. 
   следните юридически или физически лица, действащи при упражняване на професионалните си дейности:
   

б) нотариуси и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, във всяка финансова сделка или сделка с недвижимо имущество или чрез подпомагане на техен клиент при планирането или изпълнението на сделки, отнасящи се до:

i) покупката и продажбата на недвижимо имущество или търговски предприятия;

ii) управлението на средства, ценни книжа или други активи на клиента;

iii) откриването или управлението на банкови, спестовни сметки или сметки за ценни книжа;

iv) организацията на вноските, необходими за създаването, управлението или ръководенето на търговски дружества;

v) създаването, управлението или ръководенето на компании на доверително управление, търговски дружества или сходни структури;

в) доставчици на услуги по доверително или дружествено управление, които не са обхванати от буква а) или б);

г) агенти по продажба и отдаване под наем на недвижимо имущество;

д) други физически или юридически лица, търгуващи със стоки, само когато извършваните или получаваните плащания в брой са в размер на 7 500 EUR или повече, независимо дали сделката се извършва с една или с няколко операции, които изглеждат свързани;

е) доставчици на услуги в областта на хазарта.

2. Държавите членки могат да решат, че юридическите и физическите лица, които се занимават с дадена финансова дейност на случайна или много ограничена основа и при които има незначителен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма, не попадат в обхвата на настоящата директива, при условие че юридическото или физическото лице изпълнява всеки един от посочените по-долу критерии.

а) финансовата дейност е ограничена по отношение на абсолютния обем;

б) финансовата дейност е ограничена по отношение на сделките;

в) финансовата дейност не представлява основна дейност;

г) финансовата дейност е спомагателна и пряко свързана с основната дейност;

д) основната дейност не е някоя от дейностите, посочени в параграф 1, с изключение на дейността, посочена в параграф 1, точка 3, буква д);

е) финансовата дейност се предоставя като услуга на клиентите по основната дейност и обикновено не се предлага на широката общественост.

Предходната алинея не се прилага по отношение на физическите и юридическите лица, осъществяващи дейност по налични парични преводи по смисъла на член 4, параграф 13 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО³⁶.

3. За целите на параграф 2, буква а) държавите членки изискват общият оборот от финансовата дейност да не надвишава праг, който трябва да бъде достатъчно нисък. Прагът се установява на национално равнище в зависимост от вида финансова дейност.

4. За целите на параграф 2, буква б) държавите членки прилагат максимален праг за един клиент и единична сделка независимо дали сделката се извършва еднократно, или с няколко операции, които изглеждат свързани. Прагът се установява на национално равнище в зависимост от вида финансова дейност. Той следва да е достатъчно нисък, за да се гарантира, че въпросните видове сделки представляват неизпълним и недостатъчен начин за изпиране на пари или финансиране на тероризма, и да не надвишава 1 000 EUR.

5. За целите на параграф 2, буква в) държавите членки изискват оборотът от финансовата дейност да не надвишава 5 % от общия оборот на съответното юридическо или физическо лице.

6. Когато преценяват риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма за целите на настоящия член, държавите членки обръщат специално внимание на всяка финансова дейност, която може да бъде разглеждана като особено подходяща, по своята същност, за да бъде използвана или с нея да бъде злоупотребено с цел изпиране на пари или финансиране на тероризма.

7. Всяко решение, взето в изпълнение на настоящия член, посочва надлежно мотивите, на които се основава. Държавите членки предвиждат възможност за отмяна на такова решение при промяна на обстоятелствата.

8. Държавите членки установяват основани на анализ на риска дейности по мониторинг или предприемат всякакви други подходящи мерки, за да се гарантира, че не се злоупотребява с освобождаването, предоставено чрез взети по силата на настоящия член решения.

Член 3

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1. 
   „кредитна институция“ означава кредитна институция, както е определена в член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции³⁷, включително намиращи се в ЕС клонове на кредитни институции по смисъла на член 4, параграф 3 от посочената директива, чието главно управление е разположено в рамките на или извън Европейския съюз;
   
2. 
   „финансова институция“ означава:
   

б) застрахователно дружество, надлежно лицензирано в съответствие с Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането³⁸, доколкото то осъществява дейности, обхванати от въпросната директива;

в) инвестиционен посредник според определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти³⁹;

г) предприятие за колективно инвестиране, което търгува своите дялове или акции;

д) застрахователен посредник според определението по член 2, параграф 5 от Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество⁴⁰, с изключение на посредниците, посочени в член 2, параграф 7 от тази директива, когато те извършват дейност, свързана с услуги по животозастраховане и инвестиции;

е) клонове, когато са разположени в Европейския съюз, на посочените в букви а)—д) финансови институции, чиито главни управления са разположени в рамките на или извън Европейския съюз;

3. 
   „имущество“ означава активи от всякакъв вид, било то веществени или невеществени, движими или недвижими, материални или нематериални, и правни документи или инструменти във всякаква форма, включително електронна или цифрова, удостоверяващи правото на собственост върху или участие в такива активи;
   
4. 
   „престъпна дейност“ означава всеки вид престъпно участие в извършването на следните тежки престъпления:
   

б) всяко от нарушенията, посочени в член 3, параграф 1, буква а) от Конвенцията на ООН от 1988 г. срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества;

в) дейностите на престъпни организации, както са определени в член 1 от Съвместно действие 98/733/ПВР на Съвета от 21 декември 1998 г. относно инкриминирането на участието в престъпна организация в държавите членки на Европейския съюз⁴¹;

г) измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, най-малко толкова тежка, колкото е определена в член 1, параграф 1 и член 2 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности⁴²;

д) корупция;

е) всички престъпления, включително данъчни престъпления по отношение на преки и непреки данъци, които се наказват с лишаване от свобода или задържане с максимален срок повече от една година, или по отношение на тези държави, които имат минимален праг за престъпления в техните правни системи, всички престъпления, наказуеми с лишаване от свобода или задържане за повече от шест месеца;

5. 
   „действителен собственик“ означава физическо/и лице/а, което/които в крайна сметка притежава/т или контролира/т клиента и/или физическото лице, от чието име се осъществява дадена сделка или дейност. Понятието „действителен собственик“ обхваща най-малкото:
   

i) физическото/ите лице/а, което/които в крайна сметка притежава/т или контролира/т даден правен субект и посредством пряко или косвено притежаване или контрол на достатъчен процент от акциите или правата на глас в този правен субект, включително посредством държане на акции на приносител, различно от дружество, чиито акции се котират на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие със законодателството на Европейския съюз или на еквивалентните международни стандарти.

Като доказателство за притежание или контрол чрез акционерно участие се приемат 25 % плюс 1 акция и се прилага на всяко ниво на пряко или косвено притежаване;

ii) ако съществува съмнение, че съответното/ите лице/а, посочено/и в подточка i), е/са действителен/ни собственик/ци, което/които упражнява/т контрол върху управлението на правен субект чрез други средства;

б) по отношение на правните субекти, като например фондации, и правните образувания, като например компании на доверително управление, които управляват и разпределят средствата:

i) физическото/ите лице/а, което/които упражнява/т контрол върху повече от 25 % от имуществото на правното образувание или субект; както и

ii) където бъдещите облагодетелствани лица вече са определени, физическото/ите лице/а, което/които е/са собственик/ци на 25 % или повече от имуществото на правното образувание или субект; или

iii) където физическите лица, които са облагодетелствани от правното образувание или субект, предстои да бъдат определени — категорията на лицата, в чийто главен интерес е създадено или управлявано правното образувание или субект. За собствениците на компании на доверително управление, определени по силата на характеристики или клас, задължените субекти получават необходимата информация относно собственика, за да се уверят, че ще бъдат в състояние да установят идентичността на собственика към момента на изплащането или когато собственикът възнамерява да упражни придобитите права;

6. 
   „доставчици на услуги по доверително или дружествено управление“ означава всяко физическо или юридическо лице, което посредством стопанска дейност предоставя всяка от следните услуги на трети лица:
   

б) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор или секретар на дадено дружество, съдружник в съдружие или сходна длъжност във връзка с други юридически лица;

в) предоставяне на адрес на управление, адрес на провеждане на стопанска дейност, адрес за кореспонденция или административен адрес и други сходни услуги на дружество, съдружие или на някое друго юридическо лице или образувание;

г) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността попечител на доверителен фонд или подобно правно образувание;

д) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на номиниран акционер за друго лице, различно от дружество, чиито акции се котират на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие със законодателството на Европейския съюз или на условията на еквивалентни международни стандарти;

(7) а) „чуждестранни политически значими лица“ означава физически лица, на които трета държава е или е била поверила важни обществени функции;

б) „местни политически значими лица“ означава физически лица, на които държава членка е или е била поверила важни обществени функции;

в) „лица, на които международна организация е или е била поверила важни функции,“ означава директори, заместник-директори и членове на ръководния съвет или на еквивалентния орган на международна организация;

г) „физически лица, на които са или са били поверени важни обществени функции“ включва:

i) държавни глави, ръководители на правителства, министри и заместник-министри или помощник-министри;

ii) членове на парламенти;

iii) членове на върховни съдилища, конституционни съдилища или на други висши съдебни органи, чиито решения не подлежат на обжалване, освен при изключителни обстоятелства;

iv) членове на сметни палати или на ръководни органи на централни банки;

v) посланици, дипломатически представители и висши офицери във въоръжените сили;

vi) членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия.

Нито една от категориите, посочени в подточки i)—vi), не включва длъжностни лица на средно или по-нисшо ниво на управление;

д) „членове на семейството“ включва:

i) съпруга/съпругата;

ii) всеки партньор, който се счита за равностоен на съпруга/съпругата;

iii) децата и техните съпрузи или партньори;

iv) родителите;

е) „лица, известни като близки сътрудници“ включва:

i) всяко физическо лице, за което е известно, че има общо действително право на собственост върху правни субекти или правни образувания или всякакви други близки стопански взаимоотношения с лице, посочено в параграф 7, букви a)—г) по-горе;

ii) всяко физическо лице, което има еднолично действително право на собственост върху правен субект или правно образувание, за който/което е известно, че е бил/о учреден/о в полза де факто на лицето, посочено в параграф 7, букви a)—г) по-горе;

8. 
   „висше ръководство“ означава служител или длъжностно лице, който/което притежава достатъчно познания относно риска, носен от институцията във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и достатъчно висок ранг при вземането на решения, засягащи тази рискова експозиция. Не е необходимо във всички случаи това да бъде член на съвета на директорите;
   

7. 
   „стопански взаимоотношения“ означава стопански, професионални или търговски взаимоотношения, които са свързани с професионалните дейности на задължените субекти и които към момента на установяване на контакт се очаква да имат елемент на продължителност;
   
8. 
   „услуги в областта на хазарта“ означава всяка услуга, която включва залагане на суми посредством парично участие в игри на късмета, включително тези, които изискват определени умения, като например лотарии, игри в казино, игри на покер и залагания, които се предоставят посредством физическо местоположение или по друг начин от разстояние, чрез електронни средства или всякакви други технологии за комуникация и по индивидуална заявка на получателя на услугите;
   
9. 
   „група“ има значението, определено в член 2, параграф 12 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат⁴³.
   

1. Държавите членки гарантират, че разпоредбите на настоящата директива се разпростират изцяло или частично върху професии и категории предприятия, различни от задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма.

2. Когато дадена държава членка реши да разшири разпоредбите на настоящата директива, така че да обхващат професии и категории предприятия, различни от посочените в член 2, параграф 1, тя информира Комисията за това.

Член 5

Държавите членки могат да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби в областта, обхваната от настоящата директива, за да предотвратяват изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Раздел 2

Оценка на риска

Член 6

1. Европейският банков орган (по-долу„ЕБО“), Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (по-долу „ЕОЗППО“) и Европейският орган за ценни книжа и пазари (по-долу „ЕОЦКП“) предоставят съвместно становище относно влияещите върху вътрешния пазар рискове, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Това становище бива предоставено в рамките на 2 години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

2. Комисията оповестява това становище с оглед подпомагане на държавите членки и задължените субекти при установяването, управляването и смекчаването на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

1. Всяка държава членка предприема подходящи мерки, за да установи, оцени, разбере и смекчи засягащите я рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, като редовно актуализира изготвената оценка.

2. Всяка държава членка определя орган, който координира националните мерки в отговор на рисковете, посочени в параграф 1. Наименованието на този орган се съобщава на Комисията, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП, както и на другите държави членки.

3. При изготвяне на оценките, посочени в параграф 1, държавите членки могат да използват посоченото в член 6, параграф 1 становище.

4. Всяка държава членка изготвя оценката, посочена в параграф 1, и:

а) използва оценката/ите за подобряване на нормативната уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по-специално чрез определяне на всички области, в които задължените субекти прилагат по-строги мерки, и по целесъобразност посочване на мерките, които да бъдат предприети;

б) използва оценката/ите, когато разпределя и насочва по приоритетни области средствата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

в) осигурява достъп на задължените субекти до информацията, която им е необходима, за да извършат своите оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

5. При поискване държавите членки предоставят на другите държави членки, Комисията, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП достъп до резултатите от своите оценки на риска.

Член 8

1. Държавите членки гарантират, че задължените субекти предприемат необходимите мерки, за да установят и оценят своите рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, като отчитат съответните рискови фактори, в т.ч. клиенти, държави или географски зони, продукти, услуги, сделки или механизми за доставка. Тези мерки съответстват на естеството и размера на задължените субекти.

2. Посочените в параграф 1 оценки се документират, актуализират и са достъпни за компетентните органи и саморегулиращите се органи.

3. Държавите членки гарантират, че задължените субекти разполагат с политики, механизми за контрол и процедури за смекчаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнище Европейски съюз, на равнище държава членка, както и на равнище задължен субект. Политиките, механизмите за контрол и процедурите съответстват на естеството и размера на тези задължени субекти.

4. Политиките и процедурите, посочени в параграф 3, включват най-малко:

1. 
   разработване на вътрешни политики, процедури и механизми за контрол, включително комплексна проверка на клиента, докладване, водене на документация, вътрешен контрол, управление на съответствието (включително според естеството и размера на стопанската дейност и назначаването на служител, отговорен за съответствието, на управленско равнище) и проверка на служителите;
   
2. 
   независима одитна функция, проверяваща посочените в буква а) вътрешни политики, процедури и механизми за контрол, когато това е целесъобразно с оглед размера и естеството на стопанската дейност.
   

ГЛАВА II

Раздел 1

Държавите членки забраняват на своите кредитни и финансови институции да поддържат анонимни сметки или анонимни банкови книжки. Държавите членки изискват във всички случаи титулярите и действителните собственици на съществуващите анонимни банкови сметки или анонимни банкови книжки да бъдат подлагани на мерки за комплексна проверка колкото е възможно по-скоро и във всеки случай, преди такива сметки или банкови книжки да бъдат използвани по някакъв начин.

Държавите членки гарантират, че задължените субекти прилагат мерки за комплексна проверка на клиента в следните случаи:

а) при установяването на стопански взаимоотношения;

б) при сключването на случайни сделки, възлизащи на 15 000 EUR или повече, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко операции, които изглеждат свързани;

в) по отношение на физически или юридически лица, търгуващи със стоки, при сключването на случайни сделки, по които се извършват плащания в брой в размер на 7 500 EUR или повече, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко операции, които изглеждат свързани;

г) по отношение на доставчици на услуги в областта на хазарта, при извършването на случайни трансакции, възлизащи на 2 000 EUR или повече, независимо от това дали трансакцията е осъществена чрез една операция, или чрез няколко операции, които изглеждат свързани;

д) когато има подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризма, независимо от всяка дерогация, изключение или праг;

е) когато има съмнения за верността или адекватността на получените по-рано данни за самоличността на клиента.

1. Мерките за комплексна проверка на клиента обхващат:

а) идентифициране на клиента и проверка на неговата самоличност въз основа на документи, данни или информация, получени от надежден и независим източник;

б) идентифициране на действителния собственик и вземане на подходящи мерки за проверка на неговата самоличност, така че институцията или лицето, обхванати от настоящата директива, да са удовлетворени, че знаят кой е действителният собственик, включително по отношение на юридически лица, компании на доверително управление и сходни правни образувания, като вземат подходящи мерки за установяване на структурата на собственост и контрол на клиента;

в) оценка и по целесъобразност получаване на информация за целта и планираното естество на търговските взаимоотношения;

г) осъществяване на постоянен мониторинг върху стопанските взаимоотношения, включително внимателно проучване на сделките, предприети по време на целия период на тези взаимоотношения, за да се гарантира, че осъществяваните сделки са в съответствие с информацията, известна на институцията или лицето, за клиента, фирмата или профила на риска, включително, където е необходимо, произхода на средствата, и гарантиране, че притежаваните документи, данни или информация се актуализират.

2. Държавите членки гарантират, че задължените субекти прилагат всяко от посочените в параграф 1 изисквания за комплексна проверка на клиента, но могат да определят степента на прилагане на тези мерки въз основа оценка на риска.

3. Когато оценяват рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, държавите членки изискват от задължените субекти да отчитат най-малко посочените в приложение I променливи фактори.

4. Държавите членки гарантират, че задължените субекти са в състояние да удостоверят пред компетентните органи или саморегулиращите се органи, че мерките са подходящи с оглед на установените рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

5. По отношение на животозастраховането или друга свързана с инвестиции застрахователна дейност държавите членки гарантират, че финансовите институции, в допълнение към мерките за комплексна проверка на клиента и действителния собственик, провеждат по отношение на титулярите на полици по застраховка живот и на други застрахователни полици, свързани с инвестиции, следните мерки за комплексна проверка на клиента, непосредствено след като титулярите бъдат установени или посочени:

а) за титуляри, които са установени като изрично посочени физически или юридическите лица или правни образувания, като се взема предвид наименованието на лицето;

б) за титуляри, които са посочени по силата на характеристики или клас или по друг начин, финансовите институции получават необходимата информация относно тези титуляри, за да се уверят, че ще бъдат в състояние да установят идентичността на титуляря към момента на изплащането.

За случаите, посочени в букви а) и б), проверката на самоличността на титуляря се извършва към момента на изплащането. При цялостно или частично прехвърляне на застраховка живот или на друга застраховка, свързана с инвестиции, на трета страна финансовите институции, запознати с прехвърлянето, установяват действителния собственик към момента на прехвърлянето, бил той физическо или юридическо лице или правно образувание, който получава в своя полза стойността на прехвърлената полица.

Член 12

1. Държавите членки изискват извършването на проверка на самоличността на клиента и на действителния собственик преди установяването на стопански взаимоотношения или сключването на сделка.

2. Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да позволят проверката на самоличността на клиента и на действителния собственик да се извърши по време на установяването на стопански взаимоотношения, ако това е необходимо, за да не се прекъсва нормалното провеждане на стопанската дейност и когато рискът от изпиране на пари или финансиране на тероризма е незначителен. При подобни ситуации тези процедури се приключват колкото е възможно по-скоро след първоначалния контакт.

3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 държавите членки могат да позволят откриването на банкова сметка, при условие че са налице подходящи предпазни мерки, за да се гарантира, че няма да се осъществяват сделки от клиента или от негово име, докато не бъде осигурено пълното спазване на разпоредбите на параграфи 1 и 2.

4. Държавите членки изискват от съответната институция или лице, която/което не спазва член 11, параграф 1, букви а), б) и в), да не сключва сделки чрез банкова сметка, да не установява стопански взаимоотношения или извършва сделка и да пристъпи към прекратяване на стопанските взаимоотношения и в съответствие с член 32 към изготвянето на доклад за подозрителни сделки, предназначен за звеното за финансово разузнаване (ЗФР), във връзка с клиента.

Държавите членки не прилагат предходната алинея само в строго ограничените граници, за които се отнася изключението по отношение на нотариуси, други лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, одитори, външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти, определящи правното положение на своя клиент или изпълняващи задачата да защитават или представляват своя клиент във или във връзка със съдебно производство, включително съвет за завеждане или избягване на производство.

5. Държавите членки гарантират, че задължените субекти прилагат процедурите за комплексна проверка на клиента не само по отношение на всички нови клиенти, но също и през подходящи времеви интервали спрямо съществуващите клиенти въз основа на оценка на риска, включително при промяна на относимите обстоятелства относно даден клиент.

Раздел 2