Опростена комплексна проверка на клиента

1. Ако държава членка или задължен субект установи области с по-нисък риск, тази държава членка може да разреши на задължените субекти да прилагат мерки за опростена комплексна проверка на клиента.

2. Преди да бъдат прилагани мерки за опростена комплексна проверка на клиента, задължените субекти се уверяват в по-ниското равнище на риска, произтичащ от взаимоотношението с клиента или сделката.

3. Държавите членки гарантират, че задължените субекти осъществяват подходящ мониторинг върху сделката или стопанските взаимоотношения, позволяващ разкриването на необичайни или съмнителни сделки.

При оценяването на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с клиенти, държави или географски зони, продукти, услуги, сделки или механизми за доставка, държавите членки и задължените субекти отчитат най-малко изложените в приложение II фактори, обуславящи потенциално по-нискорисковите ситуации.

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП издават насоки, предназначени за посочените в член 2, параграф 1, точки 1 и 2 компетентни органи и задължени субекти, относно рисковите фактори, които трябва да бъдат взети под внимание, и/или мерките, които трябва да бъдат предприети, в случай че е целесъобразно да се вземат мерки за опростена комплексна проверка на клиента. Особено внимание трябва да бъде отдадено на естеството и размера на стопанската дейност, като се предвиждат конкретни мерки, ако това е уместно и целесъобразно. Тези насоки се издават в рамките на 2 години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

Раздел 3

Задълбочена комплексна проверка

Член 16

1. В случаите, определени в членове 17—23 от настоящата директива, както и при други ситуации с по-висок риск, които са установени от държавите членки или задължените субекти, държавите членки изискват от задължените субекти да прилагат мерки за задълбочена комплексна проверка на клиента, целящи целесъобразното управление и смекчаване на тези рискове.

2. Държавите членки изискват от задължените субекти да проучат, доколкото е възможно, контекста и целите на всички сложни, необичайно големи сделки и на всички необичайни комбинации от сделки, които нямат явна икономическа или законна цел. Конкретно те прилагат по-строг и по-подробен мониторинг върху стопанските взаимоотношения, за да бъде определено дали тези сделки или дейности могат да бъдат считани за необичайни или съмнителни.

3. При оценяването на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма държавите членки и задължените субекти отчитат най-малко изложените в приложение III фактори, обуславящи потенциално по-високорисковите ситуации.

4. В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП издават насоки, предназначени за посочените в член 2, параграф 1, точка 1 и 2 компетентни органи и задължени субекти, относно рисковите фактори, които трябва да бъдат взети под внимание, и/или мерките, които трябва да бъдат предприети, в случай че е необходимо да се вземат мерки за задълбочена комплексна проверка на клиента. Тези насоки се издават в рамките на 2 години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

Член 17

По отношение на трансграничните кореспондентски банкови отношения с институции-респонденти от трети държави, държавите членки, в допълнение към посочените в член 11 мерки за комплексна проверка на клиента, изискват от своите кредитни институции:

а) да съберат достатъчна информация за институцията-респондент, позволяваща им да разберат изцяло естеството на дейността на респондента, и въз основа на публично достъпната информация да установят репутацията на институцията и качеството на надзора ѝ;

б) да оценят механизмите за контрол срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, прилагани от институцията-респондент;

в) да получат одобрение от висшето ръководство, преди да установят нови кореспондентски банкови отношения;

г) да документират съответните отговорности на всяка институция;

д) да се уверят по отношение на кореспондентските сметки, че кредитната институция-респондент е проверила самоличността и извършва постоянна комплексна проверка на клиентите, които имат пряк достъп до сметките на кореспондента, и че при поискване тя може да предостави на институцията-кореспондент съответните данни от комплексната проверка на клиента.

Член 18

По отношение на сделки или стопански взаимоотношения с чуждестранни политически значими лица, държавите членки, в допълнение към посочените в член 11 мерки за комплексна проверка на клиента, изискват от задължените субекти:

а) да разполагат с подходящи процедури, основани на анализ на риска, за да определят дали клиентът или действителният собственик на клиента е такова лице;

б) да получат одобрението на висшето ръководство за установяване или продължаване на стопански взаимоотношения с такива клиенти;

в) да вземат подходящи мерки за установяване на произхода на богатството и източника на средствата, които са предмет на стопанските взаимоотношения или сделката;

г) да провеждат постоянен задълбочен мониторинг върху стопанските взаимоотношения.

По отношение на сделки или стопански взаимоотношения с местни политически значими лица или лица, на които международна организация е или е била поверила важни функции, държавите членки, в допълнение към посочените в член 11 мерки за комплексна проверка на клиента, изискват от задължените субекти:

а) да разполагат с подходящи процедури, основани на анализ на риска, за да определят дали клиентът или действителният собственик на клиента е такова лице;

б) да прилагат мерките, посочени в член 18, букви б), в) и г), при характеризиращи се с по-висок риск стопански взаимоотношения с такива лица.

Задължените субекти предприемат подходящи мерки, за да определят дали титулярите на полици по застраховка живот или на други застрахователни полици, свързани с инвестиции, и/или при необходимост действителните собственици на титуляря са политически значими лица. Тези мерки се предприемат най-късно към момента на изплащането или към момента на цялостно или частично прехвърляне на полицата. Когато е установено по-високо равнище на риск, държавите членки, в допълнение към стандартните мерки за комплексна проверка на клиента, изискват от задължените субекти:

а) да информират висшето ръководство, преди да пристъпят към изплащане на полицата;

б) да подложат на засилен контрол съвкупните стопански взаимоотношения с притежателя на полицата.

Мерките, посочени в членове 18, 19 и 20, се прилагат и по отношение на членовете на семейството или лицата, известни като близки сътрудници на такива политически значими лица.

Когато посоченото в членове 18, 19 и 20 лице вече не е натоварено с важни политически функции от държава членка или от трета държава или с важни функции от международна организация, задължените субекти трябва да отчетат съществуващите рискове, които това лице все още представлява за тях, и да прилагат подходящи и основани на оценка на риска мерки до момента, в който се счита, че това лице вече не представлява риск. Срокът до настъпването на този момент не може да бъде по-кратък от 18 месеца.

1. Държавите членки забраняват на кредитните институции да влизат във или да продължават кореспондентски банкови отношения с банки фантоми и изискват кредитните институции да вземат подходящи мерки, които да гарантират, че не предприемат или поддържат кореспондентски банкови отношения с банки, за които е известно, че позволяват сметките им да се използват от банки фантоми.

2. За целите на параграф 1 „банка фантом“ означава кредитна институция или институция, извършваща еквивалентни дейности, установена в юрисдикция, в която няма физическо присъствие, включващо концепция и управление, и необвързана с регулирана финансова група.

Раздел 4

Държавите членки могат да позволят на задължените субекти да възлагат на трети страни функции по спазване на изискванията, предвидени в член 11, параграф 1, букви а), б) и в). Въпреки това, крайната отговорност за спазването на тези изисквания се носи от задължения субект, който възлага функции на третата страна.

1. За целите на настоящия раздел „трети страни“ означава задължени субекти, изброени в член 2, или други институции и лица, намиращи се в държави членки или трета държава, които прилагат равностойни на предвидените в настоящата директива изисквания за комплексна проверка на клиента и водене на документация, като тяхното съответствие с изискванията на настоящата директива подлежи на надзор съгласно раздел 2 от глава VІ.

2. Държавите членки вземат предвид наличната информация за равнището на географски риск при вземане на решение дали трета държава отговаря на условията, предвидени в параграф 1, и информират, доколкото е необходимо за целите на настоящата директива и в съответствие с приложимите разпоредби на Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, другите държави членки, Комисията, както и ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП за случаите, при които считат, че третата държава отговаря на тези условия.

Член 26

1. Държавите членки гарантират, че задължените субекти получават от третата страна, на която са възложени функции, необходимата информация относно изискванията, предвидени в член 11, параграф 1, букви а), б) и в).

2. Държавите членки гарантират, че задължените субекти, към които е насочен клиентът, вземат подходящи мерки, гарантиращи, че при поискване третата страна незабавно препраща съответните копия от данните за идентификация и проверка и другите документи, удостоверяващи самоличността на клиента или действителния собственик.

Член 27

Държавите членки гарантират, че компетентният орган на държавата на произход (при политики и мерки за контрол на групи) и компетентният орган на приемащата държава (при клонове и дъщерни дружества) могат да приемат, че задълженият субект прилага мерките, предвидени в член 25, параграф 1 и член 26, чрез своята групова програма, когато са изпълнени следните условия:

а) задълженият субект разчита на информация, предоставена от трета страна, която е част от същата група;

б) тази група прилага мерки за комплексна проверка на клиента, правила за водене на документация и програми срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с настоящата директива или равностойни такива правила;

в) компетентен орган осъществява надзор върху ефективното прилагане на изискванията, посочени в буква б), на равнище на групата.

Член 28

Настоящият раздел не се отнася за отношенията с външни доставчици на услуги или агенти, при които действащ договор дава основание да се счита, че външният доставчик на услуги или агентът е част от задължения субект.

ГЛАВА III

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ

Член 29

1. Държавите членки гарантират, че установените на тяхната територия дружества или правни субекти получават и разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно своите действителни собственици.

2. Държавите членки гарантират, че компетентните органи и задължените субекти могат да получат своевременен достъп до информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член.

Член 30

1. Държавите членки гарантират, че попечителите на всеки доверителен фонд, уреден съгласно техните законодателства, получават и разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно действителните собственици на доверителния фонд. Тази информация включва самоличността на учредителя, попечителя/ите, пазителя (ако има такъв), бенефициерите или класа бенефициери, както и на всяко друго физическо лице, което упражнява ефективен контрол върху компания на доверително управление.

2. Държавите членки гарантират, че попечителите разкриват своя статут пред задължените субекти, когато във функцията си на попечител участват в стопански взаимоотношения или извършват случайна сделка над прага, определен в член 10, букви б), в) и г).

3. Държавите членки гарантират, че компетентните органи и задължените субекти могат да получат своевременен достъп до информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член.

4. Държавите членки гарантират, че спрямо други видове правни субекти и образувания, чиито функция и структура са сходни с тези на компаниите на доверително управление, се прилагат мерки, съответстващи на тези по параграфи 1, 2 и 3.

ГЛАВА IV

Раздел 1

1. Всяка държава членка създава звено за финансово разузнаване (ЗФР) с оглед предотвратяване, разкриване и разследване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

2. Държавите членки уведомяват Комисията писмено за името и адреса на съответните ЗФР.

3. ЗФР се създава като централно национално звено. То отговаря за получаването (и доколкото е позволено изискването), анализирането и свеждането до знанието на компетентните органи, както и разкриването на информация, отнасяща се до потенциалното изпиране на пари и съответните първоначални престъпления и потенциално финансиране на тероризма или изисквана от националното законодателство или подзаконови актове. ЗФР разполага с необходимите ресурси за изпълнение на задачите си.

4. Държавите членки осигуряват своевременния достъп на ЗФР, пряко или косвено, до информацията с финансов, административен и наказателноправен характер, която му е необходима за изпълнение на неговите задачи. В допълнение, ЗФР предоставят изискваната от правоприлагащите органи на съответната им държава членка информация, освен когато съществуват фактически причини да се предполага, че предоставянето на такава информация би имало отрицателно въздействие върху текущи разследвания или анализи, или при изключителни обстоятелства, когато разкриването на информацията би довело до последствия, явно диспропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице, или няма отношение към целите, за които информацията е била поискана.

5. Държавите членки гарантират, че ЗФР е оправомощено да предприеме спешни преки или косвени мерки, когато съществува подозрение, че дадена сделка е свързана с изпиране на пари или финансиране на тероризма, като отложи или откаже одобрение за сключване на сделка, с цел да се анализира сделката и потвърди подозрението.

6. Дейността на ЗФР по извършване на анализи обхваща оперативни анализи, акцентиращи върху отделни случаи и специфични цели, и стратегически анализи, насочени към тенденциите и схемите за изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Член 32

1. Държавите членки изискват от задължените субекти, а където е приложимо, и от техните директори и служители да сътрудничат изцяло:

а) като незабавно информират ЗФР по своя собствена инициатива, когато институцията или лицето, обхванато от настоящата директива, знае, подозира или има сериозни основания да подозира, че средствата са придобити от или са свързани с престъпна дейност или финансиране на тероризма, и като в такива случаи незабавно удовлетворяват исканията на ЗФР за допълнителна информация;

б) като незабавно предоставят на ЗФР, по негово искане, цялата необходима информация в съответствие с процедурите, установени в приложимото законодателство.

2. Информацията по параграф 1 от настоящия член се препраща на ЗФР от държавата членка, на чиято територия се намира институцията или лицето, изпращащо информацията. Информацията се изпраща от лицето или лицата, определени съгласно предвидените в член 8, параграф 4 процедури.

Член 33

1. Чрез дерогация от член 32, параграф 1, държавите членки могат по отношение на лицата, посочени в член 2, параграф 1, точка 3, букви а), б) и г), да определят подходящ саморегулиращ се орган за съответната професия като орган, който да получава информацията по член 32, параграф 1.

Без да се засяга параграф 2, в случаите, посочени в параграф 1, определеният саморегулиращ се орган изпраща информацията на ЗФР незабавно и без преработване.

2. Държавите членки не налагат задълженията, предвидени по член 32, параграф 1, само в строго ограничените граници, за които се отнася изключението по отношение на нотариуси, упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, одитори, външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти във връзка с информацията, която те получават, или относно някой от техните клиенти в процеса на определяне на правното им положение, или изпълняващи задачата си да защитават или да представляват този клиент в рамките или по отношение на съдебно производство, включително съвет за завеждане или избягване на производство, независимо дали подобна информация е получена преди, по време или след подобно производство.

1. Държавите членки изискват от задължените субекти да се въздържат от сключването на сделки, за които знаят или подозират, че са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, докато не предприемат необходимите действия по член 32, параграф 1, буква а).

В съответствие със законодателството на държавите членки могат да бъдат дадени инструкции да не бъде сключвана сделката.

2. Когато за такава сделка съществуват подозрения, че води до изпиране на пари или финансиране на тероризма, и когато въздържането от сключването е невъзможно или има вероятност да осуети действията по преследване на бенефициерите от операция, за която се подозира, че води до изпиране на пари или финансиране на тероризма, задължените субекти информират ЗФР незабавно след сключване на сделката.

1. Държавите членки гарантират, че ако компетентните органи, посочени в член 45, открият в процеса на проверка на задължените субекти или по някакъв друг начин факти, които може да са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, те незабавно информират ЗФР.

2. Държавите членки гарантират, че надзорните органи, упълномощени от закон или подзаконов акт да контролират фондовите пазари, валутните пазари и пазарите на финансови деривати, информират ЗФР, ако открият факти, които може да са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Член 36

Добросъвестното оповестяване, както е предвидено в член 32, параграф 1 и член 33, от задължен субект или от служител или директор на такъв задължен субект на посочената в членове 32 и 33 информация не представлява нарушение на никакво ограничение върху оповестяването на информация, наложено по силата на договор или законова, подзаконова или административна разпоредба, и по никакъв начин не води до подвеждане под отговорност на задължения субект или на неговите директори или служители.

Държавите членки предприемат всички подходящи мерки, за да защитят служителите на задължения субект, които докладват подозрения за изпиране на пари или финансиране на тероризма, както вътрешно, така и до ЗФР, от излагането им на заплахи или враждебни действия.

Раздел 2

Забрана за оповестяване

Член 38

1. Задължените субекти и техните директори и служители не разкриват пред съответните клиенти или други трети лица изпращането на информация в съответствие с членове 32 и 33 или разследването или евентуалното разследване във връзка с изпиране на пари или финансиране на тероризма.

2. Забраната, предвидена в параграф 1, не включва оповестяване пред компетентните органи на държавите членки, включително и саморегулиращите се органи, или оповестяване за целите на правоприлагането.

3. Забраната, предвидена в параграф 1, не възпрепятства оповестяването между институции от държавите членки или от трети държави, налагащи еквивалентни на предвидените в настоящата директива изисквания, при условие че те принадлежат към една и съща група.

4. Забраната, предвидена в параграф 1, не възпрепятства разкриването на информация между лицата по член 2, параграф 1, точка 3, букви а) и б) от държави членки или от трети държави, налагащи еквивалентни на предвидените в настоящата директива изисквания, които изпълняват професионалните си дейности, независимо дали като служители или не, в рамките на едно и също юридическо лице или мрежа.

За целите на първата алинея „мрежа“ означава по-голяма структура, към която принадлежи лицето и която има обща собственост, управление или контрол върху привеждането в съответствие.

5. За субектите или лицата, посочени в член 2, параграф 1, точки 1, 2 и точка 3, букви а) и б), в случаите, отнасящи се до един и същ клиент и една и съща сделка, в която участват две или повече институции или лица, забраната, предвидена в параграф 1 от настоящия член, не възпрепятства разкриването на информация между съответните институции или лица, при условие че те се намират в държава членка или трета държава, налагаща еквивалентни на предвидените в настоящата директива изисквания, и при условие че те са от същата професионална категория и са обект на еквивалентни задължения по отношение опазването на професионална тайна и защита на лични данни.

6. Когато лицата по член 2, параграф 1, точка 3, букви а) и б) се стремят да разубедят клиент да не се ангажира с незаконна дейност, това не представлява оповестяване на информация по смисъла на параграф 1.

ГЛАВА V

ВОДЕНЕ НА ДОКУМЕНТАЦИЯ И СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ

Член 39

Държавите членки изискват от задължените субекти да съхраняват следните документи и информация в съответствие с националното законодателство, за да могат ЗФР или другите компетентни органи да предотвратяват, разкриват и разследват евентуалните случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма:

а) във връзка с комплексната проверка на клиента, копие или препратки към изискваната документация за период от най-малко пет години от приключване на стопанските взаимоотношения с въпросния клиент. Личните данни се заличават след изтичането на този период, освен ако в националното законодателство не е предвидено друго, определящо обстоятелство, при което задължените субекти могат или трябва да запазят данните. Държавите членки могат да разрешат или да изискат данните да бъдат съхранявани за по-дълъг период, само когато това е необходимо за предотвратяване, разкриване или разследване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Максималният период на запазване не надхвърля десет години от прекратяване на стопанските взаимоотношения;

б) във връзка със стопанските взаимоотношения и сделки, придружаващата документация и регистри, които се състоят от оригиналните документи или копия, приемани от съда като доказателство съгласно приложимото национално законодателство, за период от най-малко пет години от осъществяване на сделките или приключване на стопанските взаимоотношения, което от двете събития настъпи първо. Личните данни се изтриват след изтичането на този период, освен ако в националното законодателство не е предвидено друго, определящо обстоятелство, при което задължените субекти могат или трябва да запазят данните. Държавите членки могат да разрешат или да изискат данните да бъдат съхранявани за по-дълъг период, само когато това е необходимо за предотвратяване, разкриване или разследване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Максималният период на запазване не надхвърля десет години от осъществяването на сделките или приключването на стопанските взаимоотношения, което от двете събития настъпи първо.

Държавите членки изискват от своите задължени субекти да въведат системи, които им позволяват да реагират своевременно и изцяло на запитвания от страна на ЗФР или на други органи в съответствие с тяхното национално законодателство, относно поддържането към момента или през предходните пет години на стопански взаимоотношения с определени физически или юридически лица, както и относно естеството на това взаимоотношение.

1. За целите на изготвянето на националните оценки на риска съгласно член 7 държавите членки гарантират, че са в състояние да направят преглед на ефективността на своите системи за борба с изпирането на пари или финансирането на тероризма, като поддържат изчерпателни статистически данни по въпроси, свързани с ефективността на тези системи.

2. Статистическите данни, посочени в параграф 1, включват:

а) данни, с които се измерва размерът и значението на различните сектори, които попадат в обхвата на настоящата директива, включително броят на юридическите и физическите лица и икономическото значение на всеки сектор;

б) данни, с които се оценяват етапите на докладване, разследване и съдебно производство на националния режим за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително броят на подозрителни сделки, докладвани на ЗФР, последващите действия по тези доклади, както и на годишна основа броят на разследваните случаи, броят на лицата, подложени на съдебно преследване, броят на лицата, осъдени за престъпления, свързани с изпирането на пари или финансирането на тероризма, и стойността в евро на имуществото, което е било обезпечено, иззето или конфискувано.

3. Държавите членки гарантират, че консолидираният преглед на техните статистически отчети се публикува и посочените в параграф 2 статистически данни се предоставят на Комисията.

ГЛАВА VI