Раздел 4 Програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор

Програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор

Общи разпоредби и допустими мерки

Настоящият раздел определя правилата, уреждащи предоставянето на средства от Съюза на държавите-членки и използването на тези средства от държавите-членки в рамките на петгодишни национални програми за подпомагане („програми за подпомагане“) с цел финансиране на специфични мерки за подпомагане в подкрепа на лозаро-винарския сектор.

1. Програмите за подпомагане са съвместими с правото на Съюза и са съгласувани с дейностите, политиките и приоритетите на Съюза.

2. Държавите-членки отговарят за програмите за подпомагане и следят те да са вътрешно последователни, както и да са изготвени и да се прилагат по обективен начин, като се отчита икономическото положение на съответните производители и необходимостта от избягване на необосновано неравенство в третирането на производителите.

3. Не се предоставя подпомагане за:

а) научноизследователски проекти и мерки за подпомагане на научноизследователски проекти, без да се засяга член 43, параграф 3, букви г) и д);

б) мерки, съдържащи се в програмите на държавите-членки за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕС) № […] относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

1. Всяка посочена в приложение IV държава-членка производителка представя на Комисията проект на петгодишна програма за подпомагане, включваща поне една от допустимите мерки, предвидени в член 40.

2. Програмите за подпомагане стават приложими три месеца след представянето им на Комисията.

Ако обаче Комисията установи чрез акт за изпълнение, че в представената програма за подпомагане не са спазени правилата, определени в настоящия раздел, Комисията уведомява за това държавата-членка. В този случай държавата-членка представя на Комисията преразгледана програма за подпомагане. Преразгледаната програма за подпомагане става приложима два месеца след нейното представяне, освен ако не бъде установено продължаващо неспазване, в който случай се прилага настоящата алинея.

3. Параграф 2 се прилага mutatis mutandis за промени в програмите за подпомагане, представени от държавите-членки.

Член 40

Допустими мерки

Програмите за подпомагане могат да включват само една или повече от следните мерки:

а) подпомагане по схемата за единно плащане в съответствие с член 42;

б) популяризиране в съответствие с член 43;

в) преструктуриране и конверсия на лозя в съответствие с член 44;

г) събиране на реколтата на зелено в съответствие с член 45;

д) взаимоспомагателни фондове в съответствие с член 46;

е) застраховане на реколтата в съответствие с член 47;

ж) инвестиции в съответствие с член 48;

з) дестилация на вторични продукти в съответствие с член 49.

1. Наличните финансови средства на Съюза се разпределят в рамките на бюджетните ограничения, посочени в приложение IV.

2. Подпомагане от Съюза се предоставя само за допустимите разходи, извършени след представянето на съответната програма за подпомагане.

3. Държавите-членки не участват в покриването на разходите за мерките, финансирани от Съюза по линия на програмите за подпомагане.

Специфични мерки за подпомагане

Програмите за подпомагане могат да включват подпомагане за лозарите само под формата на предоставяне на права на плащания, за което е взето решение от държавите-членки до 1 декември 2012 г. съгласно член 137 от Регламент (ЕС) № [COM(2010)799] и при предвидените в същия член условия.

1. По смисъла на настоящия член подпомагането обхваща мерки за информиране или популяризиране на вината на Съюза в трети държави, целящи повишаване на тяхната конкурентоспособност в тези държави.

2. Мерките по параграф 1 се прилагат за вината със защитено наименование за произход или защитено географско указание или вината с означение на винения сорт лоза.

3. Мерките по параграф 1 могат да включват единствено:

а) връзки с обществеността, мерки за популяризиране или реклама, по-специално които изтъкват предимствата на продуктите от Съюза, най-вече от гледна точка на качеството, безопасността на храните или грижата за околната среда;

б) участие в мероприятия, панаири или изложения с международна значимост;

в) информационни кампании, по-специално относно режимите на Съюза, отнасящи се до наименованията за произход, географските указания и биологичното производство;

г) проучвания на нови пазари, необходими за разширяване на възможностите за реализация на пазара;

д) проучвания с цел оценка на резултатите от действията по мерките за популяризиране и информиране.

4. Делът, с който Съюзът участва в дейностите за популяризиране, посочени в параграф 1, не надвишава 50 % от разходите, които отговарят на условията за финансиране.

1. Целта на мерките за преструктуриране и конверсия на лозя е да се повиши конкурентоспособността на винопроизводителите.

2. Преструктурирането и конверсията на лозята се подпомага, ако държавите-членки представят опис на своя производствен потенциал в съответствие с член 102, параграф 3.

3. Подпомагането на преструктурирането и конверсията на лозя може да обхваща единствено една или повече от следните дейности:

а) конверсия на сортовете, включително и чрез повторно присаждане;

б) промяна на местонахождението на лозята;

в) подобряване на техниките за управление на лозята.

Подпомагането не обхваща обичайното обновяване на лозя, които са приключили естествения си жизнен цикъл.

4. Подпомагането на преструктурирането и конверсията на лозя може да се осъществява единствено в следните форми:

а) обезщетение на производителите за загуба на доход вследствие прилагането на мярката;

б) помощ за покриване на разходите по преструктуриране и конверсия.

5. Посоченото в параграф 4, буква а) обезщетение на производителите за загуба на доход може да покрие до 100 % от съответните загуби и да приеме една от следните форми:

а) независимо от разпоредбите на част II, дял I, глава III, раздел V, подраздел II от Регламент (ЕС) № [COM(2010)799], определящи преходния режим за правата на засаждане — разрешение за едновременно отглеждане на стари и нови лозови насаждения до края на преходния режим за максимален период, който не надвишава три години;

б) парично обезщетение.

6. Участието на Съюза в покриването на действителните разходи за преструктуриране и конверсия на лозя не надвишава 50 % от тези разходи. В по-слабо развитите региони участието на Съюза в покриването на разходите за преструктуриране и конверсия не надвишава 75 %.

Член 45

Събиране на реколтата на зелено

1. За целите на настоящия член „събиране на реколтата на зелено“ означава пълното унищожаване или отстраняване на гроздовете, докато все още не са узрели, като по този начин добивът от съответната площ се намалява до нула.

2. Подпомагането на събирането на реколтата на зелено допринася за възстановяване на равновесието между търсенето и предлагането на пазара на вино в Съюза с оглед предотвратяването на пазарни кризи.

3. Подпомагането на събирането на реколтата на зелено може да се предоставя като обезщетение под формата на плащане с фиксиран размер за хектар, който се определя от съответната държава-членка.

Това плащане не надвишава 50 % от сумата на преките разходи за унищожаване или отстраняване на гроздовете и от загубата на приходи, произтичаща от унищожаването или отстраняването.

4. Заинтересованите държави-членки въвеждат система, почиваща на обективни критерии, за да гарантират, че мярката за събиране на реколтата на зелено не води до обезщетения за отделни винопроизводители над тавана по параграф 3, втора алинея.

1. Подпомагането на създаването на взаимоспомагателни фондове представлява помощ за онези производители, които желаят да се застраховат срещу колебанията на пазара.

2. Подпомагането на създаването на взаимоспомагателни фондове може да се предостави под формата на временна и постепенно намаляваща помощ за покриване на административните разходи на тези фондове.

Член 47

Застраховане на реколтата

1. Подпомагането на застраховането на реколтата съдейства за запазване на доходите на производителите, когато същите са засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, болести или нашествия от вредители.

2. Подпомагането на застраховането на реколтата може да се предоставя под формата на финансово участие на Съюза, което не надвишава:

а) 80 % от разходите за застрахователни премии, заплатени от производителите за застраховане срещу щети, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени към природни бедствия;

б) 50 % от разходите за застрахователни премии, заплатени от производителите за застраховане срещу:

i) щети по буква а) и срещу други щети, причинени от неблагоприятни климатични условия;

ii) щети, причинени от животни, болести по растенията или нашествия от вредители.

3. Подпомагането на застраховането на реколтата може да се предоставя, ако съответните застрахователни плащания не обезщетяват производителите в размер, по-висок от 100 % от претърпяната загуба на доход, като се отчитат всички обезщетения, които производителите може да са получили по други схеми за подпомагане, свързани със застрахования риск.

4. Подпомагането на застраховането на реколтата не нарушава по никакъв начин конкуренцията на застрахователния пазар.

Член 48

Инвестиции

1. Може да се предоставя подпомагане за инвестиране в материални или нематериални активи под формата на съоръжения за преработка, инфраструктура на лозаро-винарския сектор и предлагане на пазара на вино, които подобряват общите резултати от работата на предприятието и засягат една или повече от следните дейности:

а) производството или предлагането на пазара на продуктите, посочени в приложение VI, част II;

б) разработването на нови продукти, процеси и технологии, свързани с продуктите, посочени в приложение VI, част II.

2. Подпомагането по параграф 1 в неговия максимален размер се прилага само за микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението на микро-, малки и средни предприятия²⁵.

Чрез дерогация от първа алинея максималният размер може да се прилага за всички предприятия за най-отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора и малките острови в Егейско море съгласно определението в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1405/2006²⁶. За предприятия, които не са обхванати от дял I, член 2, параграф 1 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО, с по-малко от 750 служители или оборот, по-малък от 200 млн. EUR, максималният интензитет на помощта се съкращава наполовина.

Подпомагане не се предоставя на предприятия в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение²⁷.

3. Разходите, които отговарят на условията за финансиране, изключват недопустимите разходи, посочени в член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС) № [COM(2011)615].

4. Към участието на Съюза се прилагат следните максимални размери на помощта по отношение на допустимите инвестиционни разходи:

а) 50 % в по-слабо развитите региони;

б) 40 % в райони, различни от по-слабо развитите региони;

в) 75 % в най-отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора;

г) 65 % на малките острови в Егейско море съгласно определението в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1405/2006.

5. Член 61 от Регламент (ЕС) № [COM(2011)615] се прилага mutatis mutandis за подпомагането, посочено в параграф 1 от настоящия член.

1. Може да се предоставя подпомагане за доброволната или задължителната дестилация на вторични продукти от производството на вино, извършена съгласно условията, посочени в приложение VII, част II, раздел Г.

Размерът на помощта се определя на обемен процент и на хектолитър произведен алкохол. Не се изплаща помощ за алкохолния обем, съдържащ се в подлежащите на дестилиране вторични продукти, който надвишава 10 % по отношение на алкохолния обем, съдържащ се в произведеното вино.

2. Максимално приложимите равнища на помощта се основават на разходите за събиране и преработка и се определят от Комисията чрез актове за изпълнение съгласно член 51.

3. Алкохолът, получен от посочената в параграф 1 дестилация, за която е предоставено подпомагане, се използва изключително за промишлени или енергийни цели, за да се избегне нарушаване на конкуренцията.

Подраздел 3

Процедурни разпоредби

Като се отчита необходимостта да се гарантира, че програмите за подпомагане изпълняват своите цели и че европейските фондове сe използват целенасочено, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 160 за установяване на правила:

а) относно отговорността за разходите между датата на получаване на програмите за подпомагане и измененията на програмите за подпомагане и датата, от която се прилагат те;

б) относно критериите за допустимост на мерките за подпомагане, вида на разходите и операциите, които са допустими за подпомагане, мерките, които не са допустими за подпомагане, и максималното равнище на подпомагане за всяка мярка;

в) относно измененията на програмите за подпомагане, след като те станат приложими;

г) относно изискванията и праговете за авансови плащания, в това число изискването за гаранция, когато се извършва авансово плащане;

д) съдържащи общи разпоредби и определения за целите на настоящия раздел;

е) за избягване на злоупотреба с мерките за подпомагане и двойно финансиране на проектите;

ж) съгласно които производителите изтеглят вторичните продукти от винопроизводството и изключенията от това задължение, за да се избегне допълнителната административна тежест, и правила за доброволно сертифициране на дестилерии;

з) за определяне на изискванията към държавите-членки по отношение на прилагането на мерките за подпомагане, както и ограничения с цел гарантиране на съгласуваност с обхвата на мерките за подпомагане;

и) по отношение на плащанията към бенефициери и плащанията чрез застрахователни посредници в случай на подпомагане на застраховането на реколтата, предвидено в член 47.

Член 51

Изпълнителни правомощия в съответствие с процедурата по разглеждане

Чрез актове за изпълнение Комисията може да приема мерки относно:

а) представянето на програми за подпомагане, съответното финансово планиране и преразглеждането на програмите за подпомагане;

б) процедури за кандидатстване и подбор;

в) оценка на подпомаганите действия;

г) изчисляване и плащане на помощта за събиране на реколтата на зелено и за дестилация на вторични продукти;

д) изисквания относно финансовото управление на мерките за подпомагане от страна на държавите-членки;

е) правила за съгласуваност на мерките.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 162, параграф 2.

Раздел 5

Помощ в сектора на пчеларството

1. Държавите-членки могат да изготвят национални програми по пчеларство, обхващащи период от три години.

2. Участието на Съюза във финансирането на програмите по пчеларство не надвишава 50 % от разходите, които се поемат от държавите-членки.

3. За да отговарят на условията да се ползват от участието на Съюза, предвидено в параграф 2, държавите-членки извършват проучване на производствената и пазарната структура в сектора на пчеларството на тяхна територия.

Като се отчита необходимостта да се гарантира целенасоченото използване на фондовете на Съюза за пчеларство, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 160 относно:

а) мерките, които могат да бъдат включени в програмите по пчеларство;

б) правилата за изготвянето и съдържанието на националните програми и проучванията, посочени в член 52, параграф 3; и

в) условията за разпределение на финансовото участие на Съюза за всяка участваща държава-членка въз основа, inter alia, на общия брой на пчелните кошери в Съюза.

Член 54

Изпълнителни правомощия в съответствие с процедурата по разглеждане

Чрез актове за изпълнение Комисията може:

а) да приема правила, за да гарантира, че за мерките, финансирани в рамките на програмите по пчеларство, не се извършват едновременно плащания по друга схема на Съюза, и за преразпределение на неизползваните средства;

б) да одобрява програмите по пчеларство, представени от държавите-членки, в това число разпределението на финансовото участие на Съюза.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 162, параграф 2.

ДЯЛ II

ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРЕДЛАГАНЕТО НА ПАЗАРА И ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ

ГЛАВА I

Правила относно предлагането на пазара

Раздел 1

Пазарни стандарти

Подраздел 1

Уводни разпоредби

Член 55

Обхват

Без да се засягат които и да е други разпоредби, приложими за селскостопанските продукти, както и разпоредбите, приети във ветеринарния и фитосанитарния сектор и сектора на храните, за да се гарантира, че продуктите отговарят на хигиенните и здравни стандарти, както и за защита на здравето на животните, растенията и човека, настоящият раздел определя правилата относно общия пазарен стандарт и секторните и/или продуктовите пазарни стандарти за селскостопанските продукти.

Общ пазарен стандарт

1. За целите на настоящия регламент даден продукт съответства на „общия пазарен стандарт“, ако продуктът e здрав, в добро състояние и с подходящо пазарно качество.

2. Когато не са установени пазарните стандарти, посочени в подраздел 3 и в директиви 2000/36/EО²⁸, 2001/112/EО²⁹, 2001/113/EО³⁰, 2001/114/EО³¹, 2001/110/EО³², 2001/111/EО³³ на Съвета, селскостопанските продукти, които са готови за продажба или доставка до крайния потребител в търговията на дребно съгласно определението в член 3, точка 7 от Регламент (ЕО) № 178/2002, могат да се предлагат на пазара само ако съответстват на общия пазарен стандарт.

3. Даден продукт се смята за съответстващ на общия пазарен стандарт, когато предназначеният за предлагане на пазара продукт е в съответствие с изискванията на приложим стандарт, приет от някоя от международните организации, изброени в приложение V.

Като се отчита необходимостта да се отговори на промените в пазарната ситуация и специфичните характеристики на всеки сектор, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 160 за приемане, изменение и дерогиране от изискванията по отношение на общия пазарен стандарт, посочени в член 56, параграф 1, и правилата относно съответствието, посочени в член 56, параграф 3.

Секторни или продуктови пазарни стандарти

Продуктите, за които са установени секторни или продуктови пазарни стандарти, могат да бъдат предлагани на пазара в Съюза само в съответствие с тези стандарти.

1. Като се отчитат очакванията на потребителите и необходимостта от подобряване на икономическите условия за производство и предлагане на селскостопански продукти на пазара, както и на тяхното качество, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 160 по отношение на посочените в член 55 пазарни стандарти на всички етапи от предлагането на пазара, както и дерогации и освобождавания от тези стандарти с цел адаптиране към постоянно променящите се пазарни условия, развиващите се изисквания на потребителите и промените в съответните международни стандарти, както и за да се избегне създаването на пречки пред продуктовите иновации.

2. Пазарните стандарти, посочени в параграф 1, могат да обхващат:

а) определението, наименованието и/или търговските наименования, различни от посочените в настоящия регламент и списъците на кланични трупове и части от тях, за които се прилага приложение VI;

б) критериите за класификация като категоризиране, тегло, оразмеряване, възраст и категория;

в) сортовете растения или породите животни или търговския вид;

г) представянето, търговските наименования, свързаното със задължителните пазарни стандарти етикетиране, опаковането, правилата, които да се прилагат по отношение на пакетиращите центрове, маркирането, пакетирането, годината на реколтата и използването на специфични термини;

д) критерии като външен вид, консистенция, конформация, характеристики на продукта;

е) специфични вещества, използвани при производството, или компоненти или съставки, включително тяхното количествено съдържание, чистота и идентичност;

ж) вида на отглеждане и производствения метод, включително енологичните практики и свързаните с тях административни правила, както и производствения цикъл;

з) купажирането на гроздова мъст и вина, включително определенията за него, смесването и ограниченията за него;

и) метода и температурата на съхраняване;

й) мястото на отглеждане и/или произход;

к) честотата на събиране, доставка, консервиране и обработка;

л) идентификацията или регистрацията на производителя и/или промишлените съоръжения, в които е приготвен или преработен продуктът;

м) съдържанието на вода в проценти;

н) ограниченията по отношение на използването на някои вещества и/или практики;

о) специфичната употреба;

п) търговските документи, придружаващите документи и регистрите, които следва да се водят;

р) складирането, транспорта;

с) процедурата по сертифициране;

т) условията, на които се подчиняват пласирането, държането, разпространението и използването на продукти, които не са в съответствие с пазарните стандарти, приети съгласно параграф 1, и/или с определенията, наименованията и търговските наименования, посочени в член 60, както и освобождаването от вторичните продукти;

у) сроковете.

3. Секторните или продуктови пазарни стандарти, приети съгласно параграф 1, се установяват, без да се засягат разпоредбите на дял IV от Регламент (ЕС) № [COM(2010)733] относно схемите за качество на селскостопанските продукти, и в тях се отчитат:

а) специфичните характеристики на съответния продукт;

б) необходимостта да се осигурят условия за плавно пласиране на продуктите на пазара;

в) интересът на потребителите да получават подходяща и прозрачна информация за продуктите, включително за мястото на отглеждане, което следва да се определя въз основа на подход за разглеждане на всеки случай поотделно на подходящото географско равнище;

г) методите, използвани за определяне на физичните, химичните и органолептичните характеристики на продуктите;

д) препоръките за стандарти, приети от международни органи.

Член 60

Определения, наименования и търговски наименования за някои сектори и продукти

1. Определенията, наименованията и търговските наименования, предвидени в приложение VI, се прилагат за следните сектори или продукти:

а) маслиново масло и трапезни маслини;

б) вино;

г) мляко и млечни продукти, предназначени за консумация от човека;

д) птиче месо;

е) мазнини за мазане, предназначени за консумация от човека.

2. Определенията, наименованията или търговските наименования, предвидени в приложение VI, могат да се използват в Съюза единствено за предлагането на пазара на продукт, който отговаря на съответните изисквания, посочени в споменатото приложение.

3. Като се отчита необходимостта от адаптиране към развиващите се изисквания на потребителите и техническия напредък, както и необходимостта да се избегне създаването на пречки пред продуктовите иновации, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 160 по отношение на измененията, дерогациите или освобождаванията от определенията и търговските наименования, предвидени в приложение VI.

Като се отчитат специфичните характеристики на всеки сектор, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 160 по отношение на допустимото отклонение за всеки стандарт, при надхвърлянето на което цялата партида продукти се смята за несъответстваща на стандарта.

1. За производство и съхраняване в Съюза на продуктите, изброени в част ІІ от приложение VI, се използват само енологичните практики, разрешени в съответствие с приложение VII и предвидени в член 59, параграф 2, буква ж) и член 65, параграфи 2 и 3.

Първа алинея не се прилага по отношение на:

а) гроздов сок и концентриран гроздов сок;

б) гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст, предназначена за приготвяне на гроздов сок.

Разрешените енологични практики се използват единствено за осигуряване на правилната винификация, правилното съхраняване или правилното пречистване на продукта.

Продуктите, изброени в приложение VI, част ІІ, се произвеждат в Съюза в съответствие с правилата, установени в приложение VII.

Продуктите, изброени в приложение VI, част ІІ, не се предлагат на пазара в Съюза, когато:

a) са приготвени чрез използване на неразрешени в Съюза енологични практики, или

б) са приготвени чрез използване на неразрешени национални енологични практики, или

в) не съответстват на правилата, установени в приложение VII.

2. Когато дава разрешение за използване на енологичните практики за вина, посочени в член 59, параграф 2, буква ж), Комисията:

а) се основава на енологичните практики и методите на анализ, препоръчани и публикувани от OIV, както и на резултатите от експерименталното използване на все още неразрешени енологични практики;

б) взема под внимание въпроса за защитата на човешкото здраве;

в) взема под внимание възможните рискове от въвеждане в заблуда на потребителите поради техните очаквания и възприятия, като отчита наличието и възможностите за използване на информационни средства с цел изключване на подобни рискове;

г) следи за запазването на естествените съществени характеристики на виното и за това в състава на съответния продукт да не бъдат извършвани сериозни промени;

д) осигурява приемливо минимално равнище на грижи за околната среда;

е) спазва общите правила относно енологичните практики и правилата, установени в приложение VII.

3. Когато е необходимо, Комисията приема чрез актове за изпълнение методите, посочени в член 59, параграф 3, буква г), за продуктите, изброени в приложение VI, част II. Посочените методи се основават на всички съответни методи, препоръчани и публикувани от OIV, освен ако те ще са неефективни или неподходящи с оглед на преследваната законна цел. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 162, параграф 2.

До приемането на такива правила се използват методите, разрешени от съответната държава-членка.

Член 63

Винени сортове лози

1. Продуктите, изброени в приложение VI, част II и произведени в Съюза, се произвеждат от винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

2. При спазване на параграф 3 държавите-членки изготвят класификация на винените сортове лози, които могат да се засаждат, презасаждат или присаждат на тяхна територия за целите на винопроизводството.

Държавите-членки могат да класифицират единствено винените сортове лози, които отговарят на следните условия:

а) сортът принадлежи към вида Vitis vinifera или произхожда от кръстоска на вида Vitis vinifera и други видове от рода Vitis;

б) сортът не е един от следните: Noah, Othello, Isabelle, Jacquez, Clinton и Herbemont.

При заличаване на винен сорт лоза от класификацията по първа алинея изкореняването му се извършва в срок до 15 години от заличаването.

3. Държавите-членки, чието винопроизводство не надвишава 50 000 хектолитра за винарска година, изчислено на база средно производство за петте последни винарски години, се освобождават от посоченото в параграф 2, първа алинея задължение за класификация.

Въпреки това и в посочените в първа алинея държави-членки може да се засаждат, презасаждат и присаждат за целите на винопроизводството само винените сортове лози, които отговарят на изискванията на параграф 2, втора алинея.

4. Чрез дерогация от параграф 2, първа и трета алинея и параграф 3, втора алинея държавите-членки разрешават засаждане, презасаждане или присаждане на следните винени сортове лози за научни изследвания и експериментална дейност:

а) винени сортове лози, които не са класифицирани, когато става въпрос за посочените в параграф 3 държави-членки;

б) винени сортове лози, които не отговарят на изискванията по параграф 2, втора алинея, когато става въпрос за посочените в параграф 3 държави-членки.

5. Площи, засадени с винени сортове лози за целите на винопроизводството в нарушение на разпоредбите на параграфи 2—4, подлежат на изкореняване.

Въпреки това няма задължение за изкореняване на тези площи, когато продукцията е предназначена единствено за консумация в домакинствата на винопроизводителите.

С изключение на бутилираното вино, за което има доказателства, че бутилирането е извършено преди 1 септември 1971 г., виното, произведено от винени сортове лози, които са включени в изготвените в съответствие с член 63, параграф 2, първа алинея класификации, но не отговарят на нито една от посочените в приложение VI, част II категории, се използва единствено за консумация от домакинствата на отделните винопроизводители, за производството на винен оцет или за дестилация.

1. Независимо от разпоредбите на член 59, параграф 1, държавите-членки могат да приемат или запазят национални правила, които постановяват различни нива на качество за мазнините за мазане. Тези правила трябва да позволяват нивата на качество да бъдат оценявани на основание на критерии, които са свързани по-специално с използваните суровини, органолептичните характеристики на продуктите и тяхната физическа и микробиологична стабилност.

Държавите-членки, които използват предвидената в първа алинея възможност, гарантират, че продуктите на други държави-членки, които отговарят на постановените с въпросните национални правила критерии, могат по недискриминационен начин да използват термини, които указват, че тези критерии са спазени.

2. Държавите-членки могат да ограничат или забранят използването на определени енологични практики и да предвидят по-строги правила за вина, които са разрешени съгласно правото на Съюза и които са произведени на тяхна територия, с цел по-добро запазване на основните характеристики на вината със защитено наименование за произход или защитено географско указание и на пенливите вина и ликьорните вина.

3. Държавите-членки могат да разрешат експерименталното използване на неразрешени енологични практики в съответствие с условия, определени от Комисията чрез делегирани актове, приети съгласно параграф 4.

4. Като се отчита необходимостта да се гарантира правилно и прозрачно прилагане, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 160 за уточняване на условията за прилагане на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, както и условията за държане, разпространение и използване на продуктите, получени чрез експерименталните практики, посочени в параграф 3 от настоящия член.

Пазарни стандарти във връзка с вноса и износа

Като се отчита спецификата на търговията между Съюза и някои трети държави, както и специалният характер на някои селскостопански продукти, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 160 за определяне на условията, при които се счита, че вносните продукти имат равностойно ниво на съответствие с пазарните стандарти на Съюза, и условията, при които се разрешава дерогация от член 58, и за определяне на правилата относно прилагането на пазарните стандарти по отношение на изнасяните от Съюза продукти.

1. Освен ако не е предвидено друго в споразуменията, сключени съгласно член 218 от Договора, за внасяните в Съюза продукти, попадащи под кодове по КН 2009 61, 2009 69 и 2204, се прилагат разпоредбите относно наименованията за произход и географските указания и етикетирането на вина, определени в раздел 2 на настоящата глава и в определенията, наименованията и търговските наименования, посочени в член 60 от настоящия регламент.

2. Освен ако не е предвидено друго в споразуменията, сключени съгласно член 218 от Договора, продуктите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се произвеждат в съответствие с енологичните практики, препоръчани и публикувани от OIV или разрешени от Съюза съгласно настоящия регламент.

3. За вноса на продуктите, посочени в параграф 1, е необходимо да бъде представен:

а) сертификат, че са спазени условията по параграфи 1 и 2, изготвен от компетентен орган, включен в списък, който ще бъде оповестен публично от Комисията, в държавата на произход на продукта;

б) доклад за извършен анализ, изготвен от орган или отдел, определен от държавата на произход на продукта, когато продуктът е предназначен за пряка консумация от човека.

Общи разпоредби

Чрез актове за изпълнение Комисията може да приема необходимите мерки във връзка с настоящия раздел, и по-специално:

а) за прилагане на общия пазарен стандарт;

б) за прилагане на определенията и търговските наименования, предвидени в приложение VI;

в) за изготвяне на списъка на млякото и млечните продукти, посочени в приложение VI, част ІІІ, точка 5, втора алинея, и мазнините за мазане, посочени в приложение VI, част VІ, шеста алинея, буква а), въз основа на индикативните списъци на продукти, считани от държавите-членки за съответстващи на посочените разпоредби на тяхна територия, които списъци се изпращат от държавите-членки на Комисията;

г) за прилагане на секторните или продуктовите пазарни стандарти, включително подробните правила за вземане на проби и методите на анализ за определяне на състава на продуктите;

д) за установяване дали продуктите са преминали през обработки, противоречащи на разрешените енологични практики;

е) за определяне на равнището на допустимо отклонение;

ж) за прилагането на член 66.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 162, параграф 2.