ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Правното основание на законодателното предложение е член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Предложението преследва легитимна цел в приложното поле на член 191, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно борбата с изменението на климата. Предназначението на законодателното предложение е да осигури от страна на държавите-членки точно и последователно отчитане на емисиите по източници и на поглъщанията по поглътители във връзка с LULUCF, като по този начин подобри наличието на информация за целите на формулиране на политики и вземане на решения в контекста на ангажиментите на ЕС във връзка с изменението на климата, както и за предоставяне на стимули за дейностите за смекчаване на въздействието върху климата. Тази цел не може да бъде постигната с по-малко рестриктивни средства в сравнение с включените в законодателното предложение.

За да бъде дадено действие на ЕС обосновано, необходимо е да бъде спазен принципът на субсидиарност.

а) Транснационално естество на проблема (проверка за необходимост)

Изменението на климата е транснационален въпрос, за чието решаване е необходима съвместна дейност на държавите-членки. Сами по себе си, националните дейности не биха довели до постигане на общите цели за намаление на емисиите на равнището на ЕС; също така, те не биха довели до изпълнение на международно поетите цели и ангажименти. Следователно, необходимо за ЕС е да бъде създадена нормативна рамка, даваща възможност за хармонично отчитане на дейностите в сектора на LULUCF, в случаите когато това е възможно, за да се увеличи неговият принос за постигане на поетите от ЕС ангажименти във връзка с изменението на климата.

б) Проверка за ефективност (допълнителна полза)

Поради неговата ефективност, предприемането на действие на равнището на ЕС ще даде ясно отчетливи ползи в сравнение с действие на равнището на държавите-членки. Тъй като общите ангажименти във връзка с изменението на климата са поети на равнището на ЕС, ефективното решение е необходимите инструменти за отчитане също да бъдат разработени на равнището на ЕС. Също така, за преодоляване на установените проблеми, като например необходимостта от точни и последователни методики за отчитане по отношение на различните дейности при LULUCF, са необходими общи правила във всичките държави-членки. Това може да бъде осигурено само на равнището на ЕС.

Предлаганата нормативна рамка ще осигури ефективност чрез използването на хармонично и надеждно отчитане и планове за действие в областта на LULUCF, както и като даде възможност за подробна оценка на напредъка в държавите-членки. Това ще осигури последователност на климатичната политика на ЕС, ще подобри допълнително екологичната обоснованост на ангажиментите на ЕС във връзка с изменението на климата и ще засили икономическата ефективност на климатичната политика на ЕС.

Принцип на пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини:

То не надхвърля необходимото за постигане на целите да се подобри качеството на данните относно изменението на климата и да се гарантира спазването на изискванията на равнището на ЕС и в международен план.

Предложението е съобразено с общата цел на ЕС за постигане на целите му за намаляване на емисиите на парникови газове, заложени в пакета от документи за климата и енергетиката, както и съгласно Протокола от Киото, Копенхагенското споразумение и Решения 1/СР.16, 1/CMP.6 и 2/CMP.6 („Канкунските споразумения“).

В предложението се предвижда въвеждане на правила за отчитане, които са подобни, но в същото време по-надеждни и широкообхватни от обсъжданите и използваните на международно равнище правила, по-специално във връзка с Решение -/CMP.7

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Както е посочено във финансовата обосновка, придружаваща настоящото Решение, при прилагането на Решението ще бъде използван наличният бюджет и това няма да има отражение върху многогодишната финансова рамка.

Предложението включва разпоредба, съгласно която Комисията ще преразгледа формулираните в настоящото Решение правила за отчитане в срок до една година след края на първия отчетен период.

2012/0042 (COD)

Предложение за

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет¹⁸,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите¹⁹,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

1. 
   Секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („LULUCF“) в ЕС представлява нетен поглътител и отстранява парникови газове от атмосферата в количество, съответстващо на значителен дял от емисиите на ЕС.Антропогенните емисии и поглъщания на парникови газове от този сектор са свързани с промени на количествата въглерод, съдържащи се в растителността и почвите. Дължащите се на LULUCF емисии и поглъщания не се отчитат за постигането на европейската цел за 2020 г. за намаление на емисиите на парникови газове с 20 %, определена с Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове с оглед изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на тези емисии в периода до 2020 г²⁰. и съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета²¹, при все че тези емисии и поглъщания частично се отчитат за изпълнението на количествено определената цел за ограничаване и намаляване на емисиите по член 3, алинея 3 от Протокола от Киото („Протокола от Киото“) към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата („UNFCCC“), одобрен с Решение 2002/358/ЕО на Съвета²².
   
2. 
   В член 9 от Решение № 406/2009/ЕО се изисква Комисията да оцени условията и реда за включване на емисиите и поглъщанията, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в ангажимента на ЕС за намаление на емисиите на парникови газове, като в същото време осигури дълготрайност и екологична обоснованост на приноса на този сектор и предвиди изисквания за прецизен мониторинг и отчитане на съответните емисии и поглъщания. В този смисъл, като първа стъпка в тази насока, в настоящото Решение следва да бъдат формулирани правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на LULUCF. За да се осигури междувременно запазване и увеличаване на въглеродните запаси, следва също да има и изискване към държавите-членки да приемат планове за действие в областта на LULUCF, включващи мерки за ограничаване или намаляване на емисиите, както и за запазване или увеличаване на поглъщанията от сектора на LULUCF.
   
3. 
   На Седемнадесетата конференция на Страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC), състояла се в Дърбан в декември 2011 г., бе прието Решение -/CMP.7 на Конференцията на Страните, която послужи и като среща на Страните по Протокола от Киото („Решение -/CMP.7“). В цитираното Решение са формулирани правила за отчитането по отношение на сектора на LULUCF, валидни от втория период на поети задължения по Протокола от Киото нататък. Настоящото Решение следва да бъде в съответствие с цитираното Решение, за да се осигури необходимото равнище на съгласуваност между вътрешните правила на ЕС и методиките, одобрени от UNFCCC. Настоящото Решение следва също да бъде съобразено с особеностите на сектора на LULUCF.
   
4. 
   Правилата за отчитане по отношение на LULUCF следва да отразяват усилията, полагани в секторите на селското и горското стопанство за засилване на приноса на промените в земеползването за намаление на емисиите. Настоящото Решение следва да включва правила за задължително отчитане на следните горскостопански дейности: залесяване (afforestation), възстановяване на гори (reforestation), обезлесяване (deforestation) и управление на горите (forest management), както и на следните селскостопански дейности: управление на пасища (grazing land management) и управление на обработваеми земи (cropland management). То следва да включва също правила за доброволно отчитане на дейности, свързани с рекултивацията (revegetation), пресушаването на влажни зони (wetland drainage) и възстановяването на влажни зони (rewetting).
   
5. 
   За да се осигури екологичната обоснованост на правилата за отчитане, отнасящи се за сектора на LULUCF в ЕС, тези правила следва да се основават на принципите, формулирани в Решение -/CMP.7 и Решение 16/CMP.1 на Конференцията на страните, послужила и като среща на Страните по Протокола от Киото.
   
6. 
   Правилата за отчитане следва да дават точна картина на дължащите се на човешката дейност промени в емисиите и поглъщанията. Във връзка с това, в настоящото Решение следва да се предвиди използването на специфични методики за различните видове дейности при LULUCF. Емисиите и поглъщанията, свързани със залесяването, възстановяването на гори и обезлесяването представляват пряк резултат от човешката намеса и, следователно, трябва да бъдат отчитани в своята цялост. От друга страна, тъй като във връзка с управлението на горите не всички емисии и поглъщания са антропогенни, съответните правила за отчитане следва да дават възможност за използване на референтни количества, така че да се изключат ефектите от природни фактори и специфични за дадена страна характеристики. Референтните количества представляват оценки на нетните годишни емисии или поглъщания, дължащи се на управлението на горите на територията на държава-членка през годините, включени в отчетния период, и следва да бъдат определени по един прозрачен начин, в съответствие с Решение -/CMP.7. Те следва да бъдат актуализирани, така че да отразяват постигнатите в държавите-членки подобрения в методиките или данните. Правилата за отчитане следва да предвиждат горна граница на посочваните в отчетите стойности на нетните емисии или поглъщания на парникови газове в резултат от управлението на горите, като се имат предвид присъщата неопределеност на прогнозите, на които се базират референтните количества.
   
7. 
   Правилата за отчитане следва да осигуряват точно отразяване от страна на държавите-членки на времето, в което протичат емисиите на парникови газове от дървесината от дърводобива, с оглед да се стимулира използването на дървесни продукти с продължителен жизнен цикъл. Следователно, функцията за разлагане от първи порядък, приложима по отношение на дървесните продукти, следва да съответства на Формула 12.1 (equation 12.1) от Указанията на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавени „2006 IPCC Guidelines for National Greenhouse Gas Inventories“ (Указания на IPCC от 2006 г. относно националните инвентаризации на парниковите газове), а съответните приети стойности за периода на полуотделяне на въглерода (default half-life values) следва да се базират на Таблица 3а.1.3 в Ръководството на IPCC, озаглавено „2003 IPCC Good Practice Guidance for Land Use, Land Use Change and Forestry“ (Ръководство на IPCC от 2003 г. за добра практика в областта на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство).
   
8. 
   Тъй като годишните колебания на стойностите на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на селскостопански дейности, са много по-малки в сравнение с тези за горскостопанските дейности, държавите-членки следва да отчитат емисиите и поглъщанията във връзка с дейностите за управление на обработваеми земи и пасища спрямо базовата година за съответната държава-членка, в съответствие с техния прегледан встъпителен доклад за емисиите през базовата година, подаден в UNFCCC съгласно Решение 13/CMP.1 на Конференцията на Страните, послужила също като среща на Страните по Протокола от Киото („Решение 13/CMP.1“).
   
9. 
   Природните смущения, като например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремните метеорологични събития и геоложки дислокации, могат да доведат до временно увеличение или намаление на емисиите от сектора на LULUCF, или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат от управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, с настоящото Решение следва да се осигури винаги да има точно отразяване на причиняваните от човека обратни ефекти в отчетите за LULUCF. От друга страна, с настоящото Решение следва да се даде на държавите-членки ограничена възможност да изключват от своите отчети за LULUCF емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. Но начинът, по който държавите-членки прилагат тези разпоредби, не следва до води до необосновано недоотчитане.
   
10. 
    Правилата за докладване за емисиите на парникови газове и за друга информация във връзка с изменението на климата, включително информация за сектора на LULUCF, попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № …/… [Предложение на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове в ЕС и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на ЕС (COM/2011/0789 окончателен — 2011/0372 (COD)], и следователно са извън обхвата на настоящото Решение.
    
11. 
    Колебанията в годишните емисии и поглъщания, често появяващата се необходимост от преизчисляване на някои докладвани данни, дългото време, необходимо за проява на ефекта на променените практики в горското и селското стопанство върху количеството на въглеродните запаси в растителността и почвите биха направили отчетите за сектора на LULUCF неточни и ненадеждни, ако трябва да се изготвят на годишна база. Следователно, в настоящото Решение следва да бъдат предписани по-дълги и по-подходящи отчетни периоди.
    
12. 
    В своите планове за действие в областта на LULUCF, държавите-членки следва да включват мерки за ограничаване или намаляване на емисиите и за запазване или увеличение на поглъщанията от сектора на LULUCF. Всеки план за действие е областта на LULUCF следва да съдържа информацията, посочена в настоящото Решение. Също така, с оглед на насърчаване на най-добрата практика, в приложение към настоящото Решение следва да бъде даден индикативен списък от мерки, които могат също да бъдат включвани в тези планове за действие. Комисията следва периодично да оценява съдържанието и изпълнението на плановете на държавите-членки за действие в областта на LULUCF и, където е уместно, да прави препоръки за засилване на дейностите на държавите-членки.
    
13. 
    На Комисията следва да бъдат делегирани правомощия по член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз да актуализира посочените в член 2 определения, в съответствие с евентуални промени на определенията, приети от органите на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC), на Протокола от Киото, или на друго многостранно споразумение с участието на ЕС, отнасящо се за изменението на климата; правомощия да изменя Приложение I като прибавя отчетни периоди и осигурява съответствие между тези отчетни периоди за отчитане и съответните периоди, отнасящи се за ангажиментите на ЕС в други сектори; правомощия да изменя Приложение II с актуализирани референтни количества в съответствие с предложените референтни количества, подадени от държавите-членки съгласно член 6, които подлежат на евентуално коригиране в съответствие с настоящото Решение; правомощия да преразглежда посочената в Приложение III информация в съответствие с научния прогрес и да преразглежда условията във връзка с правилата за отчитане на природни смущения, определени в член 9, параграф 2 в зависимост от научния прогрес или с оглед да бъдат отразени преразглеждания на документи на органите на UNFCCC или Протокола от Киото. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегираните актове Комисията следва да осигурява едновременно и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.
    
14. 
    Тъй като целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, и поради това може, предвид обхвата и ефекта на действието, да бъдат постигнати по-добре на съюзно равнище, ЕС може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, формулиран в член 5 от Договора за Европейския Съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящото Решение не надхвърля необходимото за постигане на горепосочените цели,
    

С настоящото Решение се формулират правила за отчитане на емисиите и поглъщанията, дължащи се на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. То предвижда също държавите-членки да съставят планове за действие в областта на LULUCF за ограничаване или намаляване на емисиите и за запазване или увеличение на поглъщанията, както и оценяване на тези планове от страна на Комисията.

1. 
   За целите на настоящото Решение се прилагат следните определения:
   

б) „поглъщания“ („removals“) означава антропогенни поглъщания на парникови газове по поглътители;

в) „залесяване“ („afforestation“) означава пряко и причинено от човека превръщане на площ, която не е била залесена в период от поне 50 години, в залесена площ — чрез засаждане, посяване и/или човешко благоприятстване на естествено засаждане, в случаите при които това превръщане е станало след 1 януари 1990 г.;

г) „възстановяване на гори“ („reforestation“) е всяко пряко и причинено от човека превръщане на незалесена площ (not forest) в залесена площ (forest) — чрез засаждане, посяване и/или човешко благоприятстване на естествено засаждане, на площи, които в миналото са били залесени, но междувременно са били превърнати в незалесени площи, и при които превръщането в залесени площи е станало след 1 януари 1990 г.;

д) „обезлесяване“ („deforestation“) е прякото, причинено от човека превръщане на залесена в незалесена площ, когато превръщането е станало след 1 януари 1990 г.;

е) „управление на горите“ („forest management“) е всяка дейност, произтичаща от система от горскостопански практики, която е насочена към подобряване на екологичната, икономическа или социална функция на горите;

ж) „управление на обработваеми площи“ („cropland management“) е всяка дейност, произтичаща от система от практики по отношение на обработваеми площи, както и на земи, оставени под угар или които временно не се използват за отглеждане на селскостопански култури;

з) „управление на пасища“ („grazing land managemen“) е всяка дейност, произтичаща от система от практики по отношение на земи, използвани за отглеждане на селскостопански животни, насочена към контролиране на или оказване на въздействие върху количеството и вида на растителността и отглежданите животни;

и) „рекултивация“ („revegetation“) е всяка пряка човешка дейност за увеличаване на въглеродния запас във всеки обект с площ минимум 0,05 хектара, чрез създаването на растителна покривка, в случаите при които тази дейност не представлява залесяване или възстановяване на гори;

й) „въглероден запас“ („carbon stock“) е количеството на елемента въглерод, намиращо се в дадена въглеродосъдържаща съвкупност (carbon pool), изразено в милиони тонове;

к) „пресушаване и възстановяване на влажни зони“ („wetland drainage and rewetting“) е всяка дейност, произтичаща от система за пресушаване или възстановяване на влажни зони с минимална площ 1 хектар и в която присъства органична почва, при положение че дейността не представлява друга дейност, посочена в член 3, параграф 1, и при положение, че пресушаването е пряко причинено от човека понижаване на нивото на почвената вода (soil water table), а възстановяването на влажни зони е прякото причинено от човека частично или цялостно обръщане на ефекта от пресушаването;

л) „източник“ („source“) означава всякакъв процес, дейност или механизъм, при който в атмосферата се отделя парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

м) „поглътител“ („sink“) означава всеки процес, дейност или механизъм, при който от атмосферата се отстранява парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

н) „въглеродосъдържаща съвкупност“ („carbon pool“) е цялостна биохимична даденост или система на територията на дадена държава-членка, в която се натрупва въглерод, въглеродосъдържащ прекурсор на парников газ или въглеродосъдържащ парников газ;

о) „прекурсор на парников газ“ („precursor to a greenhouse gas“) е химично съединение, участващо в химични реакции, водещи до създаването на парникови газове, посочени в член 3, параграф 2;

п) „продукт, получен от дървесина от дърводобива“ („harvested wood product“) е всеки продукт от дърводобива, включително дървесина и кори, който е напуснал съответния дърводобивен обект;

р) „гора“ („forest“) е земна площ с размер от поне 0,5 ха, с покритие от дървесни корони на поне 10 % от площта или с еквивалентна плътност на насаждението, като дърветата имат потенциал да достигнат височина от поне 5 метра при своята зрялост на съответните си места, включително групи от растящи млади естествени дървета, или също така насаждение което тепърва ще достигне покритие от дървесни корони на поне 10 % от площта или еквивалентна плътност на насаждението, или тепърва ще достигне височина на дърветата от поне 5 метра, включително всяка площ, която нормално е част от горска площ, но която е временно без дървета в резултат от човешка намеса, като например дърводобив, или в резултат от естествени причини, но за която може да се очаква, че отново ще се превърне в гора;

с) „покритие от дървесни корони“ („crown cover“) е делът от определена площ, който е покрит с дървесни корони, изразен като процент;

т) „плътност на насаждението“ („stocking level“) е плътността на стоящите и растящи дървета върху горска площ, която плътност е измерена в съответствие с методика, формулирана от съответната държава-членка;

у) „естествено смущение“ („natural disturbance“) е всяко неантропогенно събитие или обстоятелство, причиняващо значителни емисии от гори или от селскостопански почви, чието настъпване е извън контрола на съответната държава-членка, при положение че държавата-членка също така няма възможност да ограничи значително ефекта от събитието или обстоятелството върху емисиите, дори и след неговата проява;

ф) „период на полуотделяне на въглерода“ („half-life value“) означава броя години, изминаващи докато въглеродното съдържание на даден дървесен продукт намалее наполовина от първоначалното си количество;

х) „метод на незабавното окисление“ („the instantaneous oxidation method“) е метод на отчитане, при който се приема, че отделянето в атмосферата на цялото количество въглерод, натрупано в продуктите, получени от дървесина от дърводобива, става в момента когато държавата-членка включи тези продукти в своите отчети съгласно настоящото Решение;

ц) „санитарна сеч“ („salvage logging“) е всяка дейност, състояща се в добив на дървесина, пострадала от естествено смущение и която все още може да бъде изцяло или частично използвана.

2. 
   Комисията се оправомощава да приема делегирани актове съгласно член 12 за изменение на определенията по параграф 1 от настоящия член, с цел актуализация на тези определения в съответствие с евентуални промени на тези определения, приети от органите на UNFCCC или на Протокола от Киото, или съответно на друго многостранно споразумение във връзка с изменението на климата, в което участва ЕС.
   

1. 
   За всеки отчетен период, посочен в Приложение I, държавите-членки следва да съставят и водят отчети, отразяващи точно всички емисии и поглъщания, дължащи се на дейности на тяхна територия, попадащи в следните категории:
   

б) възобновяване на гори;

в) обезлесяване

г) управление на гори;

д) управление на обработваеми площи;

е) управление на пасища.

Държавите-членки могат също да съставят и водят отчети, отразяващи точно емисиите и поглъщанията, дължащи се на рекултивация, пресушаване на влажни зони и възстановяване на влажни зони.

2. 
   Отчетите по параграф 1 следва да включват емисиите и поглъщанията на следните видове парникови газове:
   

б) метан (CH₄);

в) двуазотен оксид (N₂O).

3. 
   Държавите-членки следва да включват в своите отчети всяка съответна дейност по параграф 1 от по-късната от следните две дати: датата на началото на дейността или 1 януари 2013 г.
   

1. 
   В своите отчети по член 3, параграф 1, държавите-членки следва да отбелязват източниците с положителен знак (+) и поглътителите с отрицателен знак (-).
   
2. 
   Емисиите и поглъщанията, дължащи се на която и да е дейност, попадаща в една или повече от категориите по член 3, параграф 1, следва да бъдат отчитани само в една категория.
   
3. 
   Държавите-членки следва, въз основа на прозрачни и проверими данни, да определят местоположението на съответните земни площи, в които се провежда дадена дейност, попадаща в съответна категория по член 3, параграф 1. Те следва да осигурят възможност всички тези земни площи да бъдат точно идентифицирани в отчета за съответната категория.
   
4. 
   Държавите-членки следва да включват в своите отчети по член 3, параграф 1, всяка промяна на запасите от въглерод в следните въглеродосъдържащи съвкупности:
   

б) подземната биомаса;

в) падналата листна маса и клони;

г) изсъхналата дървесина;

д) органичният въглерод в почвата;

е) продуктите, получени от дървесина от дърводобива.

5. 
   Държавите-членки следва да завършат изготвянето на своите отчети по член 3, параграф 1 в края на всеки отчетен период, посочен в Приложение I, като определят общите емисии и общите поглъщания по тези отчети за съответния отчетен период.
   
6. 
   Държавите-членки следва да водят пълна и точна документация за всички методики и данни, използвани при изпълнението на задълженията им по настоящото Решение.
   
7. 
   Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 12 за изменение на Приложение I, за да добавя отчетни периоди и да осигурява съответствие между тези отчетни периоди и съответните периоди, отнасящи се за ангажиментите за намаляване на емисиите в други сектори.
   

1. 
   В своите отчети във връзка с възобновяванeтo на гори, държавите-членки следва да отразяват емисиите и поглъщанията, произтичащи от подобни дейности, провеждани на земи, които не са били залесени площи (that were not forest) към 1 януари 1990 г.
   
2. 
   В случаите, при които държавите-членки отразяват в своите отчети нетните изменения в емисиите на въглероден диоксид (CO₂), емисиите и поглъщанията, дължащи се на дейностите по залесяване, възобновяване на гори и обезлесяване, тези нетни изменения следва да представляват общите поглъщания и емисии за годините във всеки отчетен период по Приложение I, изчислени чрез сумиране за всяка година от този отчетен период на разликата между въглеродните запаси на 31 декември от съответната година и въглеродните запаси на 1 януари от същата година, въз основа на прозрачни и проверими данни.
   
3. 
   В случаите, при които държавите-членки отразяват в своите отчети емисиите на метан (CH₄) и двуазотен оксид (N₂O), дължащи се на дейностите по залесяване, възобновяване на гори и обезлесяване, тези емисии следва да представляват общите емисии за годините във всеки отчетен период по Приложение I, изчислени чрез сумиране на емисиите от всяка година в този отчетен период, въз основа на прозрачни и проверими данни.
   
4. 
   Държавите-членки следва да продължават да съставят и водят отчети, отразяващи емисиите и поглъщанията, произтичащи от площите, посочени в отчетите по член 4, параграф 3, където е осъществено залесяване, възобновяване на гори или обезлесяване, дори и когато вече не се провеждат такива дейности в тези площи.
   
5. 
   При това държавите-членки следва да използват същата териториална единица (spatial assessment unit) за определяне на горската площ, в която е извършвано залесяване, възобновяване на гора или обезлесяване.
   

1. 
   В отчетите във връзка с управлението на гори, държавите-членки следва да отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на съответните дейности, изчислени като емисии и поглъщания във всеки отчетен период по Приложение I, минус стойността, получена като се умножи броят на годините през съответния отчетен период по референтното количество, посочено в Приложение II.
   
2. 
   В случаите, при които резултатът от изчислението по параграф 1 за определен отчетен период има отрицателна стойност, държавите-членки следва да въвеждат в своите отчети във връзка с управлението на горите не повече от равностойността на 3,5 % от емисиите на съответната държава-членка в нейната базова година, съгласно посоченото в прегледания встъпителен доклад за базовата година, подаден от тази държава-членка до UNFCCC съгласно Приложението към Решение 13/CMP.1, без да се включват емисиите по член 3, параграф 1, като тази стойност следва да се умножи по броя на годините в съответния отчетен период.
   
3. 
   Държавите-членки следва да осигурят съответствие на изчислителните методи, използвани от тях в отчетите във връзка с управлението на гори, с изчислителните методи, използвани при изчислението на техните референтни количества по Приложение II, по отношение на следните аспекти:
   

б) площта, обхваната от управлението на горите;

в) продуктите, получени от дървесина от дърводобива;

г) природните смущения.

4. 
   Не по-късно от 1 година преди края на всеки отчетен период, държавите-членки следва да съобщят на Комисията своите предложения за преразгледани референтни количества за следващия отчетен период, в съответствие с методиката съгласно Решение -/CMP.7, използвана за изчисляване на посочените в настоящото Решение референтни количества.
   
5. 
   При евентуално изменение на съответните разпоредби в Решение -/CMP.7, държавите-членки следва не по-късно от шест месеца след приемането на тези изменения да съобщят на Комисията такива предложения за преразгледани референтни количества, които да отразяват въпросните изменения.
   
6. 
   Ако се появят подобрени методики, даващи възможност на дадена държава-членка да изчисли референтните количества чувствително по-точно, или ако има значителни подобрения в качеството на данните, с които разполага съответната държава-членка, тя трябва незабавно да съобщи на Комисията предлаганите преразгледани стойности, отразяващи тези промени.
   
7. 
   За целите по параграфи 4, 5 и 6, държавите-членки следва да посочат количеството на годишните емисии, дължащи се на природни смущения, които са включени в предлаганите от тях преразгледани референтни количества, както и начина, по който е определено това количество.
   
8. 
   Комисията следва да проверява точността на предлаганите преразгледани референтни количества.
   
9. 
   Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 12, с цел актуализиране, когато това е необходимо, на референтните количества, посочени в Приложение ІІ.
   
10. 
    Държавите-членки следва да отразяват в своите отчети във връзка с управлението на горите въздействието на всяко изменение на Приложение II по отношение на целия съответен отчетен период.
    

1. 
   Държавите-членки следва да отразяват в своите отчети по член 3, параграф 1 емисиите от добити дървесни продукти в съответствие с въглеродното им съдържание на 1 януари 2013 г., дори и когато са добити преди тази дата.
   
2. 
   В отчетите по член 3, параграф 1, във връзка с продуктите, получени от дървесина от дърводобива, държавите-членки следва да отразяват, въз основа на изчисления с функцията на разлагане от първи порядък (first order decay function) и посочените в Приложение III приети периоди на полуотделяне на въглерода (default half-life values), емисиите от следните продукти, получени от дървесина от дърводобива:
   

б) дървесните плоскости;

в) нарязаната дървесина.

Държавите-членки могат вместо посочените в Приложение III стойности на периодите на полуотделяне на въглерода да използват специфични за отделните страни стойности, при положение че тези специфични стойности са определени от съответната държава-членка въз основа на прозрачни и проверими данни.

3. 
   В случаите, при които държавите-членки отразяват в своите отчети по член 3, параграф 1, емисиите на въглероден диоксид (CO₂) от продукти, получени от дървесина от дърводобива, намиращи се в депа за твърди отпадъци, те следва да използват в изчисленията си метода на незабавното окисление.
   
4. 
   В случаите, при които държавите-членки отразяват в своите отчети емисиите от продукти, получени от дървесина от дърводобива, които се използват за енергийни цели, те следва да използват в изчисленията си метода на незабавното окисление.
   
5. 
   Държавата-членка следва да отразява в своите отчети емисиите от продукти, получени от дървесина от дърводобива, само в случаите, когато тези емисии са от продукти от дървесина, добита от горските площи, включени в отчетите на тази държава-членка по член 3, параграф 1.
   
6. 
   Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 12, с цел преразглеждане в съответствие с научния прогрес на информацията, посочена в Приложение IІІ.
   

1. 
   В отчетите във връзка с управлението на обработваеми земи и управлението на пасища държавите-членки следва да отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на тези дейности, изчислени като емисии и поглъщания във всеки отчетен период по Приложение I, минус произведението на броя години в този отчетен период по количеството на емисиите и поглъщанията на държавата-членка от такива дейности в нейната базова година, както това количество е посочено в прегледания встъпителен доклад на тази държава-членка до UNFCCC за базовата година съгласно Приложението към Решение 13/CMP.1.
   
2. 
   В случаите, при които дадена-държава членка избере възможността да съставя и води отчети за рекултивацията и/или пресушаването и възстановяването на влажни зони, тя следва да използва изчислителния метод, описан в параграф 1.
   

1. 
   В случаите, при които са спазени условията по параграф 2, държавите-членки могат да изключват от изчисленията във връзка с техните задължения за отчитане по член 3, параграф 1, букви а), б), г), д) и е) неантропогенните емисии на парникови газове от дължащи се на природни смущения източници. Ако държавите-членки изключат такива емисии, те следва също да изключат и всякакви последващи поглъщания в рамките на площите, където са се случили съответните природни смущения. От друга страна, обаче, не могат да бъдат изключвани от изчисленията тези неантропогенни емисии на парникови газове от дължащи се на природни смущения източници, които са били включени при определянето на референтните количества за тези източници съгласно член 6, параграфи 4, 5 и 6.
   
2. 
   Държавите-членки могат да изключват неантропогенните емисии на парникови газове от източници по параграф 1 от изчисленията във връзка с техните задължения за отчитане по член 3, параграф 1, букви а), б), и г), когато тези неантропогенни емисии на парникови газове от природни смущения в дадена година надхвърлят 5 % от общите емисии на съответната държава-членка в нейната базова година, както това количество е посочено в прегледания встъпителен доклад на тази държава-членка до UNFCCC за базовата година съгласно Приложението към Решение 13/CMP.1, без тези общи емисии да включват емисиите и поглъщанията от дейностите по член 3, параграф 1, при положение че са спазени следните условия:
   

б) държавата-членка оценява годишните неантропогенни емисии на парникови газове от източници, дължащи се на природни смущения и последващите поглъщания в изключените площи;

в) не е имало промени в земеползването на изключените площи и държавата-членка използва прозрачни и проверими методи и критерии за установяване на промени в земеползването в тези площи;

г) държавата-членка предприема мерки, когато това е възможно, за управление и контрол на последиците от природните смущения;

д) държавата-членка предприема, в случаите при които това е възможно, мерки за рехабилитация на изключените площи;

е) емисиите от продуктите, получени от добита при санитарна сеч дървесина, не се изключват от отчитането.

3. 
   Държавите-членки могат, също така, отделно да изключват и неантропогенните емисии на парникови газове от източници по параграф 1 от изчисленията във връзка с техните задължения за отчитане по член 3, параграф 1, букви д) и е), когато съответните неантропогенни емисии на парникови газове от природни смущения в дадена година надхвърлят 5 % от общите емисии на държавата-членка в нейната базова година, както това количество е посочено в прегледания встъпителен доклад на тази държава-членка до UNFCCC за базовата година съгласно Приложението към Решение 13/CMP.1, без тези общи емисии да включват емисиите и поглъщанията от дейностите по член 3, параграф 1, при положение че са спазени условията, посочени в член 9, параграф 2.
   
4. 
   Държавите-членки следва да включват в своите отчети по член 3, параграф 1 емисиите от продукти, получени от добита при санитарна сеч дървесина, в съответствие с посоченото в член 7.
   
5. 
   Комисията се оправомощава да приема делегирани актове съгласно член 12 с цел преразглеждане на условията по първата алинея от параграф 2, в светлината на научния прогрес или за да бъдат отразени актове, приети от органите по UNFCCC или Протокола от Киото.
   

1. 
   Не по-късно от шест месеца след началото на всеки отчетен период, посочен в Приложение I, държавите-членки следва да подготвят и предадат на Комисията проектопланове за действие в областта на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (draft LULUCF Action Plans) за ограничаване или намаляване на емисиите и за запазване или увеличаване на поглъщанията, дължащи се на дейности по член 3, параграф 1. Във връзка с подготовката на тези планове държавите-членки следва да осигурят обсъждания със широк кръг заинтересовани лица.
   

2. 
   Държавите-членки следва да включват в своите проектопланове за действие в областта на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство посочената по-долу информация за всяка от дейностите по член 3, параграф 1:
   

б) прогнози за емисиите и поглъщанията през съответния отчетен период;

в) анализ на потенциала за ограничаване или намаляване на емисиите и за запазване или увеличаване на поглъщанията;

г) списък на мерките, включващ, както е подходящо, и мерки, посочени в Приложение IV, които се планира да бъдат въведени с цел реализация на потенциала за смекчение на въздействието върху климата, установен при анализа по буква в);

д) планирани политики за прилагане на мерките по буква г), включително описание на очакваното въздействие на тези мерки върху емисиите и поглъщанията;

е) времеви графици за въвеждането и прилагането на мерките по буква г);

3. 
   В рамките на три месеца от получаването на цялата съответна информация от съответната държава-членка, Комисията следва да оцени нейния проектоплан за действие в областта на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. Комисията следва да публикува резултатите от тази оценка и, ако това е подходящо, може да направи препоръки, с оглед увеличаване на усилията на държавите-членки за ограничаване или намаляване на емисиите и за запазване или увеличаване на поглъщанията.
   

4. 
   До датата, попадаща по средата на всеки отчетен период, посочен в Приложение I, както и съответно преди края на всеки отчетен период, посочен в Приложение I, държавите-членки следва да предадат в Комисията доклад, описващ напредъка в прилагането на плановете за действие в областта на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.
   
5. 
   В рамките на шест месеца след получаването на докладите по параграф 4, Комисията следва да оцени изпълнението от държавите-членове на техните планове за действие в областта на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.
   

Комисията следва да преразгледа формулираните в настоящото Решение правила за отчитане най-късно до една година след края на първия отчетен период, посочен в Приложение I.

1. 
   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на условията, предвидени в настоящия член.
   
2. 
   Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграф 2, член 4, параграф 7, член 6, параграф 9, член 7, параграф 6 и член 9, параграф 4, се предоставя на Комисията за неопределен период от време, считано от датата на влизане в сила на настоящото Решение.
   
3. 
   Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграф 2, член 4, параграф 7, член 6, параграф 9, член 7, параграф 6 и член 9, параграф 4, може да бъде отменено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.
   
4. 
   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията следва да го нотифицира едновременно до Европейския парламент и до Съвета.
   
5. 
   Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 2, член 4, параграф 7, член 6, параграф 9, член 7, параграф 6 и член 9, параграф 4, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът възразят срещу него в рамките на 2 месеца след нотификацията на акта до Европейския парламент и до Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да правят възражения. При съответна инициатива на Европейския парламент или на Съвета, този период подлежи на удължаване с 2 месеца.
   

Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 2013 г.

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Функцията за разлагане от първи порядък, която е предназначена да се използва при стойности на i от 1900 до поредния номер на текущата година:

при което

където:

Приетите стойности на периода на полуотделяне на въглерода (HL) са както следва:

2 години за хартията

25 години за дървесните плоскости

35 години за рязаната дървесина.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІV

МЕРКИ, КОИТО БИ МОГЛО ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ПЛАНОВЕТЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО, ПРОМЕНИТЕ В ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО И ГОРСКОТО СТОПАНСТВО (LULUCF ACTION PLANS) СЪГЛАСНО ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 2, БУКВА Г)

а) Мерки във връзка с управлението на обработваеми земи, като например:

• 
  подобряване на агрономните практики чрез подбор на по-добри сортове селскостопански култури;
  
• 
  увеличаване на сеитбообращението и намаляване на прилагането на угар без растителна покривка (bare fallow);
  
• 
  подобряване на управлението на хранителните вещества, управлението на орането и на остатъците от селскостопанските култури и управлението на водите;
  
• 
  стимулиране на селскостопанските и горскостопанските практики и потенциал за промени в растителната покривка (и нейното използване).
  

• 
  предотвратяване на превръщането на затревени площи в обработваеми земи и възвръщане на обработваемите земи към естествената растителност;
  
• 
  подобряване на управлението на пасищата чрез промени в интензивността и времевия график на пасенето;
  
• 
  увеличаване на продуктивността;
  
• 
  подобряване на управлението на хранителните вещества;
  
• 
  подобрено управление срещу прилагането на изгаряне на стърнища (improving fire management);
  
• 
  въвеждане на по-подходящи растителни видове, по-специално дълбоко вкореняващи се видове.
  

• 
  стимулиране на устойчиво развити палудикултурни практики (т.е. отглеждане на култури във влажни зони);
  
• 
  стимулиране на екологосъобразни селскостопански практики, като например с минимална обработка на почвата или екстензивно отглеждане.
  

д) Мерки по отношение на съществуващите или частично пресушени торфени блата (mires), като например:

• 
  предотвратяване на по-нататъшно пресушаване;
  
• 
  насърчаване на повторното наводняване и възстановяване на торфените блата;
  
• 
  предотвратяване на пожари в торфените блата.
  

ж) Мерки във връзка с горскостопанските дейности, като например:

• 
  предотвратяване на обезлесяването;
  
• 
  залесяване и възобновяване на гори;
  
• 
  запазване на въглерода в съществуващи гори;
  
• 
  увеличаване на продуктивността на съществуващи гори;
  
• 
  увеличаване на съвкупността на продуктите, получени от дървесина от дърводобива;
  
• 
  подобряване на управлението на горите, включително чрез оптимален състав на дървесните видове, облагородяване и прореждане и опазване на почвата.
  

1.2. Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3. Естество на предложението/инициативата

1.4. Цели

1.5. Мотиви за предложението/инициативата

1.6. Продължителност и финансово въздействие

1.7. Предвидени методи на управление

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1. Правила за наблюдение и докладване

2.2. Система за управление и контрол

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.1. Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2. Очаквано въздействие върху разходите

3.2.1. Обобщение на очакваното въздействие върху разходите

3.2.2. Очаквано въздействие върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4. Съвместимост с текущата многогодишна финансова рамка

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

3.3. Очаквано въздействие върху приходите