Обяснителен меморандум обосновка и цел



страница1/18
Дата25.08.2016
Размер3.55 Mb.
#7174
ТипАнализ
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. ОБОСНОВКА И ЦЕЛ

Здравето на животните предизвиква загриженост у всички европейски граждани. Тази загриженост произтича както от аспектите на общественото здраве, безопасността на храните и продоволствената сигурност, свързани със здравеопазването на животните, така и от икономическите разходи, които могат да бъдат причинени от огнищата на болести по животните, и съображенията за хуманно отношение към животните, включително отраженията на мерките за контрол на болестите върху хуманното отношение към животните.

В същото време в предложението са отразени приоритетите на интелигентното законотворчество1 — с него се цели опростяването на действащата правна уредба, като едновременно с това са взети предвид очакванията на заинтересованите страни за намаляване на административната тежест.

И накрая, с предложението се отразяват приоритетите на Комисията, сред които целта за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“2, като се създават условия за по-голяма устойчивост на сектора чрез активни мерки за превенция и по-гъвкаво управление на риска.



Анализ на проблема

Действащата правна уредба на ЕС в областта на здравеопазването на животните включва близо 50 основни директиви и регламенти и около 400 акта от вторичното законодателство, някои от които са приети още през 1964 г.

През 2004 г. Комисията възложи извършването на външна оценка с цел цялостно преразглеждане на резултата от действията на ЕС в областта на здравеопазването на животните, което доведе до приемането на нова стратегия за здравето на животните през 2007 г. Поради редица обстоятелства извършването на преоценка на нашата политика стана наложително:

 до голяма степен основните елементи на съществуващата политика бяха изготвени между 1988 г. и 1995 г., когато все още бяхме общност от дванадесет държави членки;

 очертаха се нови предизвикателства: появиха се болести, които преди десет години бяха непознати, докато други, като например шап, син език и птичи грип, в последно време поставят нови предизвикателства, като ни напомнят, че продължават да представляват много сериозен риск;

 със силното нарастване на обема на търговията с животни и продукти от животински произход както в рамките на ЕС, така и с трети държави, коренно се промениха и условията на търговия; и

 науката, технологията и нашата институционална рамка претърпяха съществено развитие.

Бе установено наличието на редица проблеми във връзка с действащото законодателство. Някои са свързани с общия подход на политиката, а именно:



  • действащата общностна политика за здравеопазването на животните е особено сложна;

  • липсва цялостна стратегия;

  • не се обръща достатъчно внимание на профилактиката на болестите, с акцент по-специално върху необходимостта от по-голяма биологична сигурност.

Други проблеми бяха свързани със специфични проблеми при функционирането на действащото законодателство, и по-специално:

  • въпроси, свързани с вътресъюзната търговия с живи животни.

Както общите, така и специфичните проблеми ще бъдат отстранени с настоящия законодателен акт или с произтичащите от него делегирани актове и актове за изпълнение.

Цели на предложението

Законодателният акт за здравеопазването на животните представлява правната уредба в подкрепа на публикуваната през 2007 г. стратегия на ЕС за здравето на животните. Както е посочено в стратегията, основните цели са:

 да се осигури високо равнище на общественото здраве и безопасността на храните чрез постигане на минимална честота на поява на биологични и химични рискове за хората;

 да се насърчи здравеопазването на животните посредством профилактика/намаляване на заболеваемостта на животните и по този начин да се окаже подкрепа на селското стопанство и икономиката в селските райони;

 да се подобри икономическият растеж/сближаването/конкурентоспособността, като се осигури свободно обращение на стоките и пропорционално движение на животните;

 да се поощрят селскостопанските практики и хуманното отношение към животните, които предотвратяват заплахи, свързани със здравето на животните, и свеждат до минимум въздействието върху околната среда в подкрепа на стратегията на ЕС за устойчиво развитие.

Конкретните цели на настоящия законодателен акт за здравеопазването на животните са:

 да се изготви единна, опростена, прозрачна и ясна правна уредба, която да определя систематично целите, обхвата и принципите на регулаторната намеса; тя да се основава на добро управление и да съответства на международните стандарти (например стандартите на OIE); вниманието да се съсредоточи върху дългосрочните превантивни мерки и съвместната работа с всички заинтересовани страни;

 да се въведат всеобхватни общи принципи, които да позволят изграждането на опростена правна уредба с цел готовност за новите предизвикателства, т.е. да се предостави възможност за бърза реакция в случай на нововъзникващи болести; успоредно с това да се гарантира същото качество на реакция като предвиденото в действащото законодателство;

 да се осигури съгласуваност между хоризонталните принципи на законодателството в областта на политиките по здравеопазването на животните, хуманното отношение към животните и безопасността на храните, както и по-обширните политики на ЕС по отношение на изменението на климата, общата селскостопанска политика и устойчивостта;

 да се намали въздействието на болестите по животните върху здравето на животните и общественото здраве, хуманното отношение към животните, икономиката и обществото, доколкото е възможно, чрез повишаване на осведомеността относно болестите, по-добра готовност и системи за надзор и реагиране при спешни случаи на национално равнище и на равнището на ЕС;

 да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар за животни и животински продукти при висока степен на защита на здравето на животните и общественото здраве и в подкрепа на целите на стратегията „Европа 2020“.

Оперативните цели на настоящия законодателен акт за здравеопазването на животните са:

 в основата на политиката за здравеопазването на животните да бъде интегриран новият подход, основан на профилактиката и насочен към стимулите;

 да се предвиди ясно и равностойно разпределение на функциите и отговорностите между компетентните органи, институциите на ЕС, секторът на селското стопанство, собствениците на животни и други;

 да се въведе категоризация на болестите като основа за намеса от страна на ЕС;

 да се предвидят ефективни механизми за бързо реагиране в случай на болести, включително нови предизвикателства, като например нововъзникващи болести;

 да се осигури действителна готовност за извънредни ситуации и за ранно реагиране при болести по животните и зоонози, включително използване на ваксини, ако е целесъобразно;

 да се въведат опростени процедури, когато е възможно поради технически и други причини, като се вземе предвид спецификата на дребните земеделски стопани и микропредприятията и се премахнат необоснованите административни тежести и разходи, когато това е възможно;

 да се гарантира, че с новата правна уредба се предвижда достатъчно гъвкавост за плавно адаптиране към бъдещото научно и технологично развитие;

 да се намали рискът от нарушаване на търговията, като се потърси подходяща степен на придържане към съответните международни стандарти и същевременно се гарантира поемането на твърд ангажимент за високи стандарти за здравето на животните.

2. ПРАВЕН КОНТЕКСТ

Правно основание

Правното основание за законодателните мерки на ЕС в областта на здравеопазването на животните са членове 43, 114 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тъй като те представляват основна част от политиката на ЕС по отношение на селското стопанство, общественото здраве и защитата на потребителите, търговията и единния пазар.



  • С член 43 се предоставя правното основание за законодателните мерки на ЕС относно общата селскостопанска политика. Този член също така се превърна в основание за законодателството във ветеринарната област, тъй като от правна гледна точка общностната политика за здравето на животните се приема за част от общата селскостопанска политика, като съответно се прилагат едни и същи законодателни и административни процедури.

  • С член 114 се предоставя правното основание за създаването и функционирането на вътрешния пазар и за сближаването на разпоредбите, установени със законови, подзаконови или административни мерки в тази област.

  • Член 168 относно общественото здраве се отнася за защитата на здравето на човека от всички причини за неговото нарушаване, включително свързаните със здравето на животните. В резултат на разпоредбите на този член ветеринарните мерки, които са насочени пряко към защитата на общественото здраве, също бяха приети по процедурата за съвместно вземане на решение.

Съгласуваност с другите политики на Съюза

Този набор от законодателни инструменти относно здравеопазването на животните влиза във взаимодействие с правната уредба в областта на хуманното отношение към животните, безопасността на храните, общественото здраве, храненето на животните, ветеринарномедицинските продукти, опазването на околната среда, официалния контрол, общата политика в областта на рибарството и общата селскостопанска политика.



Връзка с другите предложения от пакета

Предложението е част от пакет от четири акта, с които се преразглежда законодателството в областта на здравеопазването на животните, здравето на растенията, качеството на растителния размножителен материал и официалния контрол върху растения, животни, храни и фуражи.

С преразглеждането на регламента относно официалния контрол се дава възможност за по-последователно прилагане на мерките за официален контрол за целите на защитата на здравето на животните и по-съгласувана обвързаност с регламента относно здравеопазването на животните.

3. СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Субсидиарност

Доброто здравословно състояние на животните е важно не само за частните лица — то е обществено благо, ползите от което се отразяват в най-различни аспекти на обществения живот. Фактът, че много болести по животните са заразни, означава, че би било много по-полезно да се възприеме общ подход, отколкото редица отделни действия.

Ползата от хармонизирания подход на ЕС е широко призната, като той допринася за намаляване на административната тежест за операторите, търговците, ветеринарните лекари и свързаните с ветеринарната дейност сектори. Този подход имаше ключова роля при изграждането на единния пазар, улеснявайки вътресъюзната търговия с животни и животински продукти (месо, мляко и т.н.) чрез създаването на хармонизирани условия за здравеопазване на животните и насърчаването на успеха на общата селскостопанска политика.

При появата на огнища на болести по животните напоследък ясно проличаха предимствата от наличието на хармонизирани правила на равнището на ЕС относно профилактиката, уведомяването, контрола и ликвидирането на болестите по животните. Отговорът на тези кризи показа способността на ЕС да реагира бързо, ограничавайки разпространението на болестите и свеждайки до минимум тяхното отражение. Това се дължи в голяма степен на хармонизирания подход при контрола на болестите, в т.ч. предоставянето на финансови компенсации за загубите на стопанствата в резултат на мерките за ликвидиране на болести. Освен това, като се вземе предвид измерението на единния пазар, ако една болест не бъде контролирана в дадена държава членка, това може сериозно да засегне здравния статус на Съюза и да застраши неговия потенциал за износ. Предвид тези различни елементи действието на равнището на ЕС е оправдано, като е ясно, че ако действат сами, държавите членки не могат да постигнат тези цели в задоволителна степен, и че ЕС може да постигне последователен подход по-ефективно и ефикасно.



Пропорционалност

Със законодателния акт за здравеопазването на животните се установява обща уредба относно профилактиката, контрола и ликвидирането на болестите по животните. Тази уредба е изградена върху правила, основани на резултата, като в нея се избягва прекомерно прескриптивният характер и на държавите членки се оставя възможност при необходимост да регламентират или установяват по-подробни правила, като по този начин се предоставя гъвкавост за приспособяване на правилата към обстоятелствата на национално, регионално или местно равнище. От друга страна, необходимо е правилата относно търговията да бъдат достатъчно подробни и точни, за да се намали рискът от различни практики при прилагането им от страна на операторите и компетентните органи и последващото нарушаване на конкуренцията и евентуално намаляване на съгласуваността на подхода за справяне с болестите. По тази причина със законодателния акт за здравеопазването на животните се търси баланса на една пропорционална, но в същото време необходима мярка.



4. КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Процес на консултация

Настоящият законодателен акт за здравеопазването на животните е резултат от дълга поредица задълбочени анализи.

През 2004 г. Комисията предприе независима оценка с цел анализ на функционирането на общностната политика за здравеопазването на животните3 през предходното десетилетие и нейната съгласуваност с други намеси на политиките на ЕС. Целта бе да се установят елементите от общностната политика за здравето на животните, които биха могли да бъдат подобрени, и да се предложат варианти за това подобрение.

Наред с други въпроси, в оценката на общностната политика за здравето на животните бе препоръчано да се разработи единна стратегия за здравето на животните с цел да се предотврати разработването на политиката „на парче“ или в отговор на кризи. Резултатът бе стратегията на ЕС за здравето на животните (2007—2013 г.) с мотото „По-добре превенция, отколкото лечение“4.

В стратегията за здравето на животните се предвижда приемането на „единна правна уредба в областта на здравето на животните, наблягаща повече на стимулите, отколкото на наказанията, съвместима с другите политики на ЕС и придържаща се към международните стандарти“, която ще „определя и интегрира общите принципи и изискванията на съществуващото законодателство“. В отговора си на съобщението на Комисията относно новата стратегия Европейският парламент5, Съветът6 и Европейският икономически и социален комитет7 приветстваха инициативата. Впоследствие в плана за действие за изпълнение на стратегията8 бе потвърдено, че „основната цел на стратегията за здравето на животните е разработване на законодателство на ЕС по отношение на здравето на животните“.

От самото начало на процеса бе налице тясно сътрудничество с основните заинтересовани страни, компетентните органи на държавите членки, международните организации и търговските партньори, които имаха централна роля в обсъжданията. Освен това, в съответствие със стандартите за консултации на Комисията, в редица случаи бяха проведени консултации с икономическите и социалните заинтересовани страни, като например европейските асоциации, за които здравето на животните и хуманното отношение към тях представляват интерес, както и със заинтересованите лица от обществеността.



5. ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Част I: Общи правила

Със законодателния акт за здравеопазването на животните се определят общите принципи за добро здраве на животните в законодателството на ЕС. В него са обединени мерките в областта на здравеопазването на сухоземните и водните животни.

В част I също така се предвижда степенуването по важност и съставянето на списък на болестите, които е вероятно да окажат значително въздействие. За първи път това ще позволи системното подреждане по приоритет на ресурсите на Съюза въз основа на научни сведения и доказателства.

За първи път изрично се определят отговорностите на всички участници, които имат ключова роля за опазването на здравето на животните, като например операторите, ветеринарните лекари и стопаните на домашни любимци. По-специално, от операторите и специалистите по отглеждането на животни се изисква да придобият основни знания за здравето на животните и свързаните с него въпроси.



Част II: Уведомяване, надзор, програми за ликвидиране, статут „свободен от болест“

В част II се изясняват отговорностите за уведомяването и надзора, в т.ч. посещенията за проверка на здравословното състояние на животните. В нея ясно се определя ролята на операторите, компетентните органи и други лица по отношение на надзора на ситуацията във връзка със здравето на животните в Съюза. Новата система позволява по-добро използване на полезното взаимодействие между надзора, извършван от различните участници в тази област, с цел да се гарантира най-ефективното и икономически целесъобразно използване на ресурсите за надзор.

Друга основна промяна в тази област е, че компартментите, които понастоящем са разрешени само за мерки, свързани с птичия грип, или при аквакултурата, вече могат да се използват по-широко. По този начин се предоставя повече гъвкавост при мерките за контрол на болестите, като се въвежда възможността движението и търговията да продължат при определени обстоятелства, преценени от гледна точка на риска.

Част III: Готовност, осведоменост и контрол на болестите

В част III се запазва изискването към държавите членки за изготвяне на планове за действие при извънредни ситуации за справяне с някои болести и за прилагането на тези планове на практика.

Вече изрично и съгласувано е предвидена правната уредба относно ваксинацията.

Установени са правилата за използването на банки за антигени, ваксини и реактиви.

Установени са правила относно мерките за контрол, които трябва да бъдат взети в случай на съмнение за възникване на огнища на определени болести или на потвърждение за такива, като измененията спрямо действащата система са малки, тъй като се смята, че тя функционира добре.

Част IV: Изисквания относно регистрацията, одобряването, проследимостта и движението

Част IV е разделена на три дяла с отделни правила относно сухоземните, водните и другите видове животни. Необходимостта те да бъдат разглеждани поотделно се дължи на различните методи на производство и епидемиология. В дяловете, посветени на сухоземните и водните животни, са установени мерки, които подпомагат идентифицирането и проследяването на животните и животновъдните обекти. Проследимостта на животните е от решаващо значение при поява на огнище на дадена болест, за да може епидемиологията на болестта да бъде разбрана и тя да бъде контролирана по-успешно. С тези дялове се въвежда също така възможността повече животни да бъдат регистрирани и проследявани с електронни средства, с което се насърчава опростяването и по-доброто регламентиране, а с използването на технологиите се намалява административната тежест. Третият дял относно другите видове животни е въведен само за евентуални бъдещи разпоредби, в случай че се появят нови заплахи за тези животни.



Част V: Въвеждане в Съюза и износ

В част V се определят стандартите и изискванията към трети държави, изпращащи животни, зародишни продукти, продукти от животински произход и други материали, с които може да се пренесат болести по животните в Съюза, с цел предотвратяване въвеждането на болести. В нея също така са установени изискванията за износ. Не се предвиждат практически промени спрямо действащото законодателство, за което се смята, че функционира добре.



Част VI: Спешни мерки

Спешните мерки имат централно място в управлението на болестите. В част VI се установяват процедурите, които трябва да бъдат следвани при спешни случаи, като по този начин се гарантира бърза и съгласувана реакция от страна на Съюза. Предвиждат само няколко практически промени спрямо действащото законодателство, за което се смята, че функционира много добре.



Част VII: Заключителни и преходни разпоредби

В заключителните и преходните разпоредби се посочват националните разпоредби, условията за приемане на делегирани актове, отмяната на актове и други необходими правни разпоредби.



6. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Настоящото предложение не предполага разходи, които да не са вече включени във финансовата обосновка на общата финансова рамка за хранителната верига, здравето на животните и хуманното отношение към тях и относно здравето на растенията и растителния размножителен материал.

2013/0136 (COD)

Предложение за



РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно здравеопазването на животните

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2, член 114, параграф 3 и член 168, параграф 4, буква б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет9,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите10,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Заразните болести по животните и мерките за техния контрол могат да окажат пагубно въздействие върху отделните животни, животинските популации, животновъдите и икономиката.

(2) Както стана ясно от неотдавнашните случаи, заразните болести по животните може да имат сериозно отражение и върху общественото здраве, какъвто е случаят например с птичия грип и салмонелата.

(3) Освен това може да се наблюдават неблагоприятни взаимосвързани ефекти по отношение на биологичното разнообразие, изменението на климата и други аспекти, свързани с околната среда. Изменението на климата може да окаже влияние върху появата на нови болести, разпространението на съществуващи такива и географското разпространение на болестотворни агенти и вектори, включително такива, които засягат дивите животни.

(4) С цел да се гарантират високи стандарти за здравето на животните и общественото здраве в Съюза и рационално развитие на селското стопанство и сектора на аквакултурата и да се повиши производителността правилата за здравеопазване на животните следва да бъдат установени на равнището на Съюза. Тези правила са необходими, inter alia, за да се допринесе за завършването на вътрешния пазар и да се избегне разпространението на инфекциозни болести.

(5) Действащото законодателство на Съюза в областта на здравеопазването на животните се състои от поредица сродни и взаимосвързани основни актове, с които се установяват правила за здравеопазване на животните, които се прилагат за вътресъюзната търговия, въвеждането в Съюза на животни и продукти, ликвидирането на болести, ветеринарния контрол, уведомяването за болести и финансовата подкрепа във връзка с различни животински видове, но липсва цялостна правна уредба, в която да са предвидени хармонизирани принципи в рамките на сектора.

(6) Стратегията на Съюза за здравето на животните (2007—2013 г.) с мотото „По-добре превенция, отколкото лечение“, бе приета от Комисията с нейното съобщение от 19 септември 2007 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите11. С нея се цели да се обърне по-голямо внимание на профилактичните мерки, надзора върху болестите, техния контрол и научните изследвания, за да се намали заболеваемостта при животните и да се сведе до минимум въздействието на огнищата, когато такива действително възникнат. В стратегията се предлага да бъде приета „единна и опростена правна уредба в областта на здравето на животните“, с която се цели придържане към съответните международни стандарти, като същевременно се гарантира поемането на твърд ангажимент за високи стандарти за здравето на животните.


Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница