Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Изследвания на полезните изкопаеми



страница4/22
Дата22.09.2017
Размер2.73 Mb.
#30742
ТипЗадача
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

2. 4. Изследвания на полезните изкопаеми


В района преобладават неметалните полезни изкопаеми, които са пряко свързани с палеогенските вулканогенно-седиментни скали.

– Перлити – нах. ж. п. спирка Средна Арда – Перперек (Горанов и др., 1960; Янев, 1968), нах. Студен кладенец – между с. Голобрадово и с. Светослав – проучено е от ГПП-Асеновград през 50-те и 80-те години на ХХ век (Горанов и др., 1960; Попов, 1986; Yanev, 1995), нах. Конево – открито е през 1982 г. от Попов и Янев, а резултатите са обобщени от Горанов и Ст. Попов, (1989); нах. Бойник планина – вр. Св. Илия – (Горанов и др., 1960; Бахнева, Стефанов, 1977).

– Зеолитови скали – северно от р. Арда, между с. Рабово и с. Голобрадово; южно от р. Арда, между с. Морянци, с. Мокра, с. Джанка и с. Папур; между с. Неофит Бозвелиево, с. Лале, с. Карамфил и с. Конче; между с. Биволяне, с. Равен и с. Нановица. Тези скали са изследвани от Джурова, Алексиев (1988).

– Опалови силицити – с. Светослав (Goranov, Todorova, 1986; Горанов в: Трашлиев–ред; 1988), с. Перперек – Кърджалийско (Горанов в: Трашлиев–ред; 1988).

– Полускъпоценни и цветни камъни (Петров и др., 1987ф).

Цялата площ е покрита от гравиметрична снимка в М 1:50 000 (Тодоров и др., 1989ф) и гамаспектрометрична и магнитометрична снимка в М 1:25 000 (аерофизични изследвания – В. Николов, 1980ф).


3. Подялба НА МЕТАМОРФНИТЕ ТЕРЕНИ

3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ


Високата степен на метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани специфични метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.

Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Две или няколко литотектонски единици, претърпяли сходна тектоно–метаморфна еволюция, изграждат метаморфен терен.

Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:



  • регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;

  • съществени различия в литоложкия пълнеж;

  • забележими разлики в степента и характера на метаморфните изменения;

  • разлики в структурните характеристики, включително и посоката на синшистозния транспорт.

3.2. Източнородопски метаморфен терен

3.2.1. Крумовишка литотектонска единица


Метаморфитите на Крумовишката литотектонска единица се разкриват на много малка площ в района между селата Орешари, Сладкодум и Чифлик в хорстовидно издигната структура, ограничена от разломни нарушения с разседен характер.

Представени са от мигматизирани биотитови гнайси с обилна пегматоидна инжекция.

Долната граница на единицата не се разкрива. Горната граница се маркира от скалите на Ирантепенския вулкански комплекс и от късни разломни нарушения с разседен характер.

4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ

4.1. ПАЛЕОГЕН

4.1.1. Принципи на подялба на палеогенските скали


Подялбата на палеогена в обхвата на картен лист Студен кладенец следва възприетия литостратиграфски подход, валиден за територията на цялото Източнородопско терциерно пространство.

Стратиграфската позиция, взаимоотношенията и структурната привързаност на литостратиграфските единици от различен ранг е показана на Фиг. 2 и 29. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов в периода 1999–2006 г.

Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Доколкото Българският стратиграфски кодекс (Николов, Сапунов, 2002) не регламентира в достатъчна степен литостратиграфските аспекти, касаещи неслоестите единици, тук се прилага смесен, по същество вулканоложки подход, чиято цел е придаване на литостратиграфски (sensu lato) смисъл на картируемите тела. Номинираните вулкански (магмени) комплекси носят основните белези на литостратиграфски единици – слоести и неслоести (литодемични – Хрисчев, 2005). Подобно тълкуване е заложено и в Североамериканския стратиграфски кодекс. На пръв поглед приложеният подход излиза от рамките на чисто литостратиграфските принципи, тъй като в него освен веществения състав, са заложени и (темпорално)-генетични критерии. Съгласно това главната генетична единица е основният магматичен източник – (палео)вулканът (Йорданов и др. в: Саров и др., 2005ф). Вулканът продуцира вулканския комплекс. Той е географски именуван, така че представлява официална литостратиграфска единица от по-висок ранг. Полиетапните вулкани генерират съответен брой подкомплекси. Те обединяват продуктите на всеки етап от развитието на първоразрядната структура, представляват картируеми тела от по-нисък ранг и също носят географски наименования. По това тези единици се отличават от официалните комплекси от смесени скали, дефинирани в Стратиграфския кодекс на България.

Въведените от В. Георгиев, Милованов (2003) официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани от авторите им като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). При настоящите изследвания те са ревизирани, като ревизията засяга три аспекта: 1) същността (вместо единици от смесени скали – вулкански с картируеми съставни тела); 2) ранга (в редица случаи той е понижен до подкомплекс) и 3) частично името (с малки изключения – без промяна на топонимното прилагателно), като промяната отразява от една страна същността (вулкански), а от друга – променения ранг (подкомплекс).

Ревизиите (без промяна на авторството на единиците) са извършени в записките към Геоложката карта в М 1: 50 000 на тези картни листове, където единиците имат най-пълно и представително развитие.

Някои от продуктите на етапите от развитието на вулкана са достатъчно просто устроени и заемат предимно неголям пространствено обособен периметър. Поради простотата на състава и строежа им, те се схващат като градивни или самостоятелни основни официални неслоести литостратиграфски единици (литодеми), биномно означени чрез географски епоним и петроложки състав.

Вулканът може да притежава различен брой етапи на развитие. С всеки един от тях са свързани две главни групи продукти (литоединици): 1) слоести тела и 2) секущи и съгласни комагматични тела.

Пирокластичните и смесените слоести тела от отделни етапи се определят като задруги (свити), в които могат да се отделят пачки (членове). Зоните на латерален преход или периферно зацепване биха могли да се номинират като клинове.

Ефузивният фациес формира обикновено пластообразни слоести тела (потоци и покрови), които при определени условия също са индивидуализирани (номинирани). Когато лавовите потоци алтернират в разреза на пирокластитите от даден етап, те са причислени към същата единица.

В отделни случаи при изготвянето на геоложките карти набор от неслоести тела към даден етап се охарактеризира като „литодемичен пакет”. Изолирани единични охарактеризирани тела или групи от такива (напр. дайкови снопове) също приемат собствени географски наименования. Логично е, когато към дадения етап има доказана интрузивна фаза (фациес), тялото (телата) да бъде отнесено към състава на подкомплекса, но да носи собствено географско наименование.

Категоризацията на вулканските комплекси като официални литостратиграфски единици (sensu lato), позволява, където е наложително, обединяването им със седиментни свити и задруги в единици от по-висок ранг, означавани като вулкано-седиментни групи.

В отделни случаи неиздържани седиментни или бедни откъм пирокластика седимент-вулканогенни литотела, асоцииращи или вклиняващи се в разреза на вулканогенните (най-често самостоятелни, неасоциирани в групите) единици, се разглеждат самостоятелно (пачка, задруга, риф), извън състава на официалния вулкански комплекс.

Повечето от дефинициите за вулкан клонят към едноличното „точка”, „канал”, „отходно отверстие”, „устие на канал”, „място на повърхността” и т. н. Следва да се отбележи, че в досегашната практика и литература в повечето случаи тези определения са възприемани твърде буквално. Не се взима под внимание или се пренебрегва определението „…в точка или система от точки, разположени линейно; линия или система от линии” (напр. Влодавец, 1984). Практика е да не се отчита линейно-гнездовият характер на някои от структурите, сателитните функции на второстепенни канали и т.н. Визирайки само един център или малък ареал около него, трудно и почти невъзможно е да се проследи ходът (етапността и фазовите продукти) на главната обединяваща постройка.

Във възприетите принципи на подялба за изследвания регион и за значителен брой конкретни вулкански структури е осъществено ранкиране и съподчиненост с отчитане на комплексното устройство на вулканския апарат, съвкупността от различни по ранг и вид подхранващи канали, миграцията на контролиращите ги линии във времето и пространството и пр. Прилага се степенуване на строежните елементи, систематизация и отделяне на вулкански (суб)структури от II, III и пр. порядък.

Нововъзприетата за Източнородопския регион схема следва естествения ред: тектоно-магматичен цикъл – стадий – етап – фаза (Йорданов – в: Саров и др., 2005ф). По време на късноалпийския тектоно-магматичен цикъл са обособени два ясно разграничени стадия, ограничени от значителни тектонски събития – илирски и пиринейски.

Стадиите обединяват на по-високо ниво заложените структурни зони, контролиращи или генериращи съответните вулкански изяви (Фиг. 29). Като допълнение към конкретната подялба така се предоставя възможност за обвръзка и/или съпоставка на значително отдалечени в пространството некореспондиращи вулкански постройки. В този смисъл стадият обединява относително синхронно генерирани, независими или групирани по някакъв признак (форма на контрол, химизъм и пр.) вулкани.

В етапа – или периодичната активизация на индивидуализираната вулканска постройка от първи ред, освен темпорален, е заложен и веществен (качествен) смисъл. В рамките на един етап могат да бъдат генерирани монотонни и еднообразни, но и прехождащи групово или сериално скални типове. След известно прекъсване и при наличие следващият етап се маркира от нов магматичен импулс със собствен, най-често видоизменен химизъм, продукти и подхранващи канали, обикновено различно разположени и секущи материалите на предходния. Специално внимание се обръща на конструктивните син- и посткалдерни етапи.





Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист).

Абревиатурни обозначения:

ТД – Тракийска депресия; ЗИСТЗ – Звинишко-Ибреджекска структурно-тектонска зона; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ККБВ – Комплекс на късния базичен вулканизъм; ПВК – Планинецки вулкански комплекс; КТК – Кисел тензионен комплекс; ЗДК –Загражденски дайков комплекс; БВК – Бряговски вулкански комплекс; ГВК – Гарвановски вулкански комплекс; ЗВК – Звезделски вулкански комплекс; ПКЗ – пясъчниково-конгломератна задруга; МВЗ – мергелно-варовикова задруга; КТТЗ – карбонатно-теригенно-туфозна задруга

Фазата е понятие, сходно по значение с „вулкански фациес”, но в него отново е заложена комбинация от времеви и качествен смисъл. В хода на развитието на вулкана всеки етап има определен пълен или не набор от фази, следващи идеализирания ред: експлозивна  ефузивна  екструзивна  интрузивна или субвулканска фаза (фациес), последната с гърловия (некове и пр.) субфациес.

Що се касае до зоната – или контролиращата структура на вулканско ситуиране (генериране), тя може да бъде по-конкретно или по-широко понятие (напр. вулкано-седиментен трог, тензионна линеаментна зона) и да включва или обединява една или неограничен брой вулкански постройки.

Горните пояснения имат връзка с евентуалното обособяване на магматични групи, обоснованото детерминиране на които е допустимо и желателно, но не в литостратиграфски, а в чисто петрохимичен аспект.


Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница