Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Мергелно-варовикова задруга (mlE3)



страница6/22
Дата22.09.2017
Размер2.73 Mb.
#30742
ТипЗадача
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)


Настоящото наименование е възприето в Геоложката карта на България в М 1: 100 000 к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992). В предишни изследвания задругата е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф).

Скалите на задругата изграждат масивно рифово тяло по левия бряг на р. Арда в околностите на с. Орешари. Те продължават на север от р. Арда до към с. Долно Черковище. Отделни изолирани разкрития се наблюдават северно от с. Чифлик, както и в югоизточния ъгъл на картния лист в основата на Ирантепенския вулкан. Задругата изгражда горните нива на Същинското Източнородопско понижение, а локално за картния лист е причислена към периметъра на Крумовградската зона.

Единицата прехожда нормално от конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс. Покрива се от скалите на Ирантепенския вулкански комплекс югозападно от с. Орешари, а северозападно от с. Долно Черковище – от пачката на киселите витрокристалокластични туфи на Зимовинския вулкански комплекс. По тези места се просича от латитите на Карталкаянския вулкан – Маджаровски вулкански комплекс.

При с. Орешари мергелно-варовиковата задруга е представена от голяма рифова постройка (над 3 km2), изградена предимно от колониални корали. Освен тях във варовиците изобилстват черупки на бивалвии, гастроподи, морски таралежи, нумулити и др. Варовиците са здрави, звънки с неправилен ръбест лом. На цвят са млечно-бели, значително напукани и окарстени. На отделни места те са прослоени от тънки мергелни нива.

На север варовиковият масив фациално се изменя във вертикална посока, така че в дерето северно от с. Долно Черковище органогенните рифови варовици (с дебелина около 5 m, продължение от горната част на постройката при с. Орешари) прехождат с бърз литоложки преход в честа алтернация на сиво-бели мергели (с дебелина 0,5–1 m) и бяло-жълтеникави псамитни детритусни варовици (10–20 сm), препълнени с нумулитна фауна.

Дебелината на мергелно-варовиковата задруга при с. Долно Черковище варира от 1–2 до около 50 m, а при с. Орешари надхвърля 100 m.

Приабонската възраст е доказана на базата на многобройни фаунистични данни, приведени от Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф) и пр.

4.1.5. Свободиновска вулкано-седиментна група


Като „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група – n. n.)” е възприета за пръв път от Йорданов (1996ф). Според автора тя включва литотела от всички фациеси „на открито море” в рамките на Кърджалийската вулкано-тектонска депресия (понастоящем – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог). Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” присъства в докладите на Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1995ф).

Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008).

Според определението групата обединява продуктите на няколко повече или по-малко устойчиви фациеса, всеки от които отговаря на строго определени регионално или локално засебени зони от трансформирания приабон–ранноолигоценски басейн.

На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 материалите на групата са описвани като „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми” се разглежда от Боянов, Горанов (1997ф).

С номинирането на две свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава ù са отделени редица неофициални разнорангови единици, които доохарактеризират сравнително пъстрия ù и разнороден строеж.

4.1.5.1. Лисичарска свита (LiE3)


Свитата е въведена в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1: 50 000 – картен лист Крумовград (Йорданов и др., 2008), където е направена и справка за предишните обозначения на единицата. Тук е типовият разрез, който се разполага непосредствено в северния край на с. Лисичарка.

Свитата се разкрива на по-голяма площ единствено в югоизточния ъгъл на картния лист. Отделно малко разкритие има източно от с. Красино.

В основното разкритие свитата няма нормални стратиграфски взаимоотношения с вместващите я скали, тъй като контактува с тях по разломи.

В малкото разкритие източно от с. Красино са разкрити и двете граници на свитата. Долната – по същество регресивна спрямо директно подстилащата приабонската конгломератно-пясъчникова задруга е с размивен характер, а горната е рязка литоложка или представлява бърз преход с лавобрекчите и агломератовите туфи на Ирантепенския вулкан.

Скалите на свитата представляват добре уплътнен, сивкав на цвят, в повечето случай мономиктов брекчоконгломерат. Псефитните късове са полуобработени до заоблени, с дребно-, едрочакълни до валунни размери, без никаква ориентировка. Основно застъпени като късов компонент в конгломератобрекчите са приабонските варовици от мергелно-варовиковата задруга, но практически участват и скални разновидности от кристалинния фундамент: биотит-мусковитови гнайси, нискометаморфни шисти, мрамори, калкошисти, кварц и др. Присъства и вулканска кластика от Ирантепенския вулкански комплекс. Конгломератобрекчите са класт- до матрикс-поддържани. Свързващата маса е варовито-глинесто-песъчлива, а на места напълно липсва.

Всред седиментите на единицата има големи блокове и олистоплаки от органогенните варовици на мергелно-варовиковата задруга.

В околностите на с. Чал дебелината на свитата достига до 80 m.

Хаотичната, несортирана седиментация и наличието на преотложени големи блокове определят олистостромния характер на свитата. Генезисът е пряко свързан със заложението на вулкано-седиментния трог.

Свитата е с фаунистично доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф). Възрастта на единицата беше потвърдена при настоящото изследване по присъствието на Isthmolithus recurvus Deflandre in Deflandre (Fert, 1954) със стратиграфски диапазон горен приабон – латдорф. Определенията са на Синьовски, който посочва хроностратиграфски обхват в рамките на късния приабон.

4.1.5.2. Ирантепенски вулкански комплекс


Вулканският комплекс обединява продуктите на Ирантепенския вулкан (Р. Иванов, 1960), от където произлиза наименованието му. Под същото наименование и с указания ранг единицата е въведена в Обяснителната записка към к. л. Крумовгард – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008).

Под името „Калабашки андезитов комплекс” вулканитите са отделени от Саров и др. (1997ф), а по-късно и от В. Георгиев, Милованов (2003). В по-старата литература те са описвани като „хоризонти” (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960). Като част от „задруга на първи среднокисел вулканизъм” те фигурират на Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе).

Скалите на комплекса заемат широки площи на север от р. Арда в района на селата Сладкодум, Чифлик, Джанка и Ковил.

Единицата се разполага върху пъстра подложка: несъгласно въху метаморфити от Крумовишката литотектонска единица, приабонски седименти от долните нива на приабона в Източни Родопи; с преход върху седиментите от Лисичарска свита или се зацепва и алтернира със скали от Пъдарска свита. Покрива се с рязка литоложка граница от материалите на Кърджалийската вулкано-седиментна група и с лек (възможно локално проявен) ъглов дискорданс от туфите и туфитите на Рабовския вулкански подкомплекс. Просича се и се покрива с рязка литоложка граница от кисели вулканити от Планинецкия вулкански комплекс.

Комплексът е представен предимно от среднокисели вулкански скали – лапилно-блокови и пепелни туфи в незакономерна алтернация и преходи в лавобрекчи, лавови потоци и секущи тела (некове, линейни канали), изградени предимно от андезити. В отделни локалитети са установени неголеми рифови постройки.

Приабонската възраст на скалите е доказана с K-Ar датировки и фаунистични определения. Това, както и взаимоотношенията им със скалите от другите единици, определя възрастта им като приабонска.

В пределите на картния лист Ирантепенският вулкански комплекс се подразделя на следните единици: лавобрекчи и лапилно-блокови туфи – неподелени; среднокисели вулканити и туфозна пачка.
Лавобречи и лапилно-блокови туфи – неподелени (1IrE3). Тези продукти са най-широко представени в строежа и състава на комплекса.

Западно от с. Орешари скалите се разполагат несъгласно върху седименти от конгломерато-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга. В околностите на с. Минково се наблюдава зацепване с ритмични седименти от Пъдарска свита. В района на с. Ковил и северно от него се разполагат съгласно и прехождат от кафеникави пясъчници с лещи от брекчоконгломерати от състава на Пъдарската свита. Границата с Лисичарската свита е преходна. Покриват се с рязка литоложка граница от различни части от разреза на Кърджалийската вулкано-седиментна група или несъгласно – с лек ъглов дискорданс, от туфи и туфити на Рабовския вулкански подкомплекс (по левия бряг на р. Крумовица).

Скалите от единицата са представени основно от лапилно-блокови пирокластити, които прехождат в- и алтернират с андезитови лавобрекчи, неиздържани нива от пепелни до грубопепелни среднокисели туфи и туфити. В горните нива от разреза се наблюдават рифови варовици. На различни нива се разкриват андезитови потоци от комплекса. Просичат се от аналогични по състав линейни канали и некове.

На цвят лапилно-блоковите туфи са главно кафеникави, сиво-бежови до зеленикави. Някои от блоковете са с размери над 1 m. Късовете са ръбати до относително добре заоблени. Представени са от сиви до сиво-зелени андезити, сходни с лавовите скали от единицата. Една част от тях се отличава с характерно лилаво-червеникаво оцветяване, което се дължи на окисляване на двувалентното желязо. Матриксът е пепелен до грубопепелен, като в едни случаи има типично туфозен изглед, а в други – по-скоро лавов. Наблюдават се кафяви до зелено-кафяви витрокласти, интензивно до цялостно променени (смектитизирани, хлоритизирани), без запазени реликти от вулканско стъкло. Кристалокластите в повечето случаи са натрошени. По състав са от плагиоклаз (андезин), биотит и амфибол. Присъства и кластичен компонент, представен от незаоблени, с неправилна остроъгълна форма, кварцови зърна.

В дерето източно от с. Рътлина всред по-дребнозърнести продукти от единицата (грубопепелни туфи) се наблюдава заздравена греда от идентични скали. Това вероятно представлява фосилизиран фумарол.

На различни нива от разреза се срещат изолирани, неиздържани пачки (в някои случаи извънмащабни по размери) от пепелни до грубопепелни среднокисели туфи. По-големи разкрития от тях се наблюдават в околностите на с. Пристан. На цвят са зелени до жълто-кафеникави, масивни, с кристаловитрокластична до витролитокластична структура. Изградени са от различни по размер андезитови късчета, променени витрокласти, разнообразни кристалокласти и теригенни кварцови зърна. Литокластите са с размери от 0,2 до 2 mm. Представени са главно от пироксен-амфоболови андезити, но се срещат и афирни вулканити. Витрокластите са зелено-кафяви и съдържат включения от плагиоклаз и пироксен. Превърнати са в агрегат от смектити и хлорит, в някои случаи и аналцим. Сред кристалокластите преобладават бистри призматични зърна от андезин, фрагменти от пироксенови и амфиболови кристали, както и люспи от биотит.

В горните нива от разреза в района между селата Рътлина и Джанка всред и върху среднокиселите пирокластити се наблюдават пачки от рифови варовици. Изградени са от сивкави до кремави органогенни варовици, съдържащи останки от корали, бивалвии, бриозои и др.

Дебелината на скалите от единицата е променлива – от няколко десетки метри в периферията на вулкана, до над 800 m в централните му участъци. Дебелината на органогенните варовици в околностите на селата Рътлина и Джанка достига до 25 m. Максималната дебелина на пепелните до грубопепелни туфи в долината на Дюшундере е около 30 m.

Приабонската възраст на скалите от единицата е доказана с характерна фауна, установена всред туфите, туфитите и варовиците (Шабатов и др., 1965ф; Белмустаков в: Горанов и др., 1984ф; Сапунджиева в: Динков и др., 1968ф).
Среднокисели вулканити (2IrαE3). Лавовите скали от състава на вулканския комплекс се разкриват като множество изолирани едно от друго тела, по-големите от които се наблюдават в околностите на с. Сладкодум, западно от с. Чифлик, южно от с. Рътлина, вр. Калабак и източно от с. Ягода.

В района на с. Сладкодум лавовите потоци се разполагат несъгласно върху скали от Подрумченска свита, конгломерато-пясъчниковата задруга или директно върху метаморфната подложка. Просичат се от риолитови тела на Планинецкия вулкански комплекс, както и от черни андезитобазалти до андезити на Зорнишкия вулкански подкомплекс. Лавовите потоци се разкриват на различни нива от разреза на комплекса и се просичат или продуцират от андезитови тела, свързани с отделни етапи от развитието му.

Скалите от единицата са представени главно от андезити. Изграждат множество секущи тела (некове и линейни канали) и лавови потоци. На цвят са сиви, зеленикави, кафеникави до лилавеещи. Характерното червено-виолетово оцветяване на част от тях вероятно се дължи на окисление на двувалентното желязо. Текстурата им в повечето случаи е масивна до брекчозна при гърловия фациес или в основата на лавовите потоци. Структурата е порфирна до сериалнопорфирна (по плагиоклаз и амфибол). Първичните минерали изграждат между 15 и 50%, най-често около 30–35%, от обема на скалата. Преобладаващият минерал в порфирната генерация е плагиоклазът (андезин, по-рядко до андезин-лабрадор). В едни случаи амфиболът преобладава над клинопироксена (авгитов тип), а в други – съотношението е обратно. Чeсто в скалите присъстват и кристали от ортопироксен, в някои случаи напълно променени (хлоритизирани и серпенитизирани). Относително по-рядко се среща биотит. Акцесорни минерали са апатит, титанит и магнетит. Основната маса е предимно с микролитова и хиалопилитова структура. Изградена е от променливи до равни количества девитрифицирано среднокисело вулканско стъкло и микролити от плагиоклаз, рудни минерали, апатит и по-рядко пироксен и К-фелдшпат. Понякога в нея е развита хидротермална минерализация от хлорит, халцедон, опал, глинести минерали, зеолити, пумпелиит? и др.

В горното течение на р. Дюшундере около мах. Чифлик Горанов и др. (1995) описват малко изометрично тяло от тъмносиви зърнести диоритови порфирити.

Данни за химичния състав на отделните минерали в андезитите се привеждат от Nedylkov, Pe-Piper (1998).

Дебелината на лавовите потоци варира от 20–30 m южно от с. Рътлина, до 100–150 m в околностите на селата Чифлик и Сладкодум.

Данните от K-Ar датировки от лавови скали сочат възрасти в рамките на 35–36,5 Ма (Lilov et al., 1987). K-Ar датировка 39 Ма (бартон) в околностите на с. Герен (V. Georgiev et. al., 2003) не съответства на конкретната геоложка обстановка поради факта, че лавите се разполагат върху- и просичат фаунистично датирани приабонски седименти. По-горе изложените факти определят възрастта на скалите като приабонска.
Туфозна пачка (3IrE3). За първи път скалите от пачката се обособяват в отделна единица при настоящото изследване.

Пачката изгражда ограничени площи западно от с. Раненци.

Единицата се разполага съгласно и прехожда от лапилно-блоковите туфи от комплекса. Покрива се с рязка литоложка граница от масивните кисели едровитрокластични туфи от Зимовинския вулкански комплекс. Просича се от вулкански тела, свързани със Зорнишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс).

Туфозната пачка е представена от бежови масивни финопепелни кристаловитрокластични туфи със среден състав. Скалата е изградена предимно от интензивно до цялостно променени (хлоритизирани, смектитизирани) кафяви до зелено-кафяви витрокласти със заличена морфология. Кристалокластите често са натрошени. Представени са от плагиоклаз (андезин), пироксени, амфиболи и биотит. Литокластите са най-редки и са представени от късове на средни по състав вулканити. Наблюдава се малко количество кластичен компонент от ръбати кварцови зърна. Свързващото вещество между витрокластите, кристалокластите и литокластите е от глинести минерали и хлорит – резултат на промените на стъклените класти.

Дебелината на пачката не превишава 5 m.

По стратиграфска позиция възрастта на скалите се определя като приабонска.


4.1.5.3. Пъдарска свита (PdE3)


Названието на свитата произхожда от с. Пъдарци, Кърджалийско. Номинирана е за официална литостратиграфска единица в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1: 50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008), където е и типовият разрез. Там са отбелязани и предидущите обозначения на единицата.

Свитата е слабо разпространена на картния лист. Наличието ú е установено при проучването на Йорданов, С. Герджиков (в: Саров и др., 2002ф). Може да се наблюдава като тънки ивици в основата и всред скалите на Ирантепенския вулкански комплекс в околностите на селата Джанка, Мишково, Ковил. Единицата е основният пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Долната граница не се наблюдава на повърхността. Покрива се и се зацепва с лавобрекчите и андезитовите лави на Ирантепенския вулкански комплекс, с чието развитие свитата е интимно (генетично) свързана в трога.

Единицата е изградена от флишоподобно редуване на туфи и туфити със среден състав и морски седименти – мергели, пясъчници и алевролити. Скалите са предимно тънко- до среднопластови, по-рядко дебелопластови, с много добре изразена хоризонтална слоестост и характерен сиво-бежов до кафеникав цвят. Срещат се още сиво-зелени плътни варовити туфогенни пясъчници с неравен лом и кристалокластична псамитова структура. Спойката на пясъчниците и алевролитите е карбонатна.

Пясъчниците изграждат и по-дебели слоеве във флишоподобната алтернация. Между селата Ковил и Джанка се проследява една картируема пясъчникова пачка, която по тези места изгражда най-високите нива на свитата. Пачката подстила с нормални взаимоотношения киселите туфи на Зимовинския вулкански комплекс. Изградена е от жълтеникаво-сиви средно- дебелослоести пясъчници. Алевро-псамитните и псефо-гравийни разновидности се прослояват на места от дребнокъсови брекчоконгломерати. Те са с добре заоблени до ръбести късове с чакълни размери и полимиктов състав от гнайси, калкошисти, амфиболити, мрамори и пр.

Характерно за свитата е монотонната алтернация на дребно- до финозърнести туфогенни, теригеннии смесени разновидности. Ритмичността и съставът са изменчиви както в латерално, така и във вертикално направление.

Дебелината на Пъдарска свита е силно променлива, като достига над 120 m по пътя Крумовград – с. Джанка.

Хроностратиграфският диапазон е в рамките на приабонския етаж (Саров и др., 1996ф). Възрастта се основава на молюскова фауна, определена от Чешмеджиева. Тя е от туфозните алевролити на картируемата пясъчникова пачка.



Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница