Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Кърджалийска вулкано-седиментна група

Изтегляне 2.73 Mb.

страница	7/22
Дата	22.09.2017
Размер	2.73 Mb.
	#30742
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 22

4.1.6.1. Зимовински вулкански комплекс
4.1.6.2. Подковска свита ( Pk Ol 1 )
4.1.6.3. Пирокластично-варовикова задруга (tlOl 1 )

4.1.6. Кърджалийска вулкано-седиментна група

Въвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в Oбяснителната записка към к. л. Кърджали – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008).

Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т. нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени и две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и нововъведената Подковска свита (вж. раздел 4.1.6.2). Поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно.

Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката елиптична структура (к. л. Книжовник – М 1: 50 000).

4.1.6.1. Зимовински вулкански комплекс

Под това наименование се отделя от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф), но като причислен към състава на отделения от същите автори „Белипластски риодацитов комплекс”. Тук се разглежда за първи път като продукт на самостоятелен – Зимовински вулкан, градивна единица от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. В пълния си обем комплексът включва две единици – туфитно-туфозна задруга и лавови продукти (риолити). Последните изграждат центровете, продуцирали, според нас, твърде значителната по количество и площно разпространение пирокластика на комплекса.

Комплексът е наименован на с. Зимовина (к. л. Книжовник – М 1: 50 000).

В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) туфитите и пирокластитите от Зимовинския вулкански комплекс са причислени към „задругата на първи кисел вулканизъм”, а преди това – към съответстващи ú различно означавани „хоризонти” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Кацков и др., 1966ф; R. Ivanov, Kopp, 1969). Подробна историческа справка се прилага в Обяснителната записка към к. л. Книжовник – М 1: 50 000.

В регионален план скалите на комплекса изпълват пространството на мащабната Кърджалийска депресия. Киселите пирокластити от състава на пирокластично-варовиковата задруга, заемаща по-високо ниво в Кърджалийската вулкано-седиментна група, биха могли да се свържат с по-късна проява на експлозивна фаза от развитието на Зимовинския вулкан, но възможно и с други центрове. Втората възможност, както и подчиненото количество на вулканския материал по отношение на седиментния, мотивира възприетата от нас (условна) позиция на задругата извън състава на Зимовинския вулкански комплекс.

Доминиращият пирокластичен характер на комплексa бележи пароксизма на киселата вулканска дейност около и в началото на ранния олигоцен. Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка. Зеолитизацията на пирокластитите е свързана с водния басейн.

Фаунистичните данни за възрастта на туфите и туфитите от Зимовинския вулкански комплекс са оскъдни. В. Георгиев и др. (1996ф) привеждат K-Ar датировки с прибонска и дори по-ранна (?) възраст за риолитовите тела в района на с. Зимовина (к. л. Книжовник М 1:50 000). Тези датировки не съответстват на конкретните геоложки взаимоотношения.

Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (данните са по: Мушински, 1980; Lilov et al., 1987;В. Георгиев и др., 1997ф; Harkovska et al., 1998a, 1998b; Marchev, Singer, 1999; V. Georgiev et al., 2003; Moskovski et al., 2004; Marchev et al., 2004; Milovanov et al., 2005; Sv. Georgiev, Marchev, 2005).

Поради факта, че скалите на комплекса се подстилат от приабонски седименти и се покриват от доказано долноолигоценски скали се приема рупелска възраст.

В пределите на картния лист, от обема на Зимовинския вулкански комплекс, се разкриват само скали на туфитно-туфозната задруга.
Туфитно-туфозна задруга. За първи път под това наименование с включените в нея пачки се отделя от Йорданов и др. (в: Саров и др. 2005ф) към състава на Зимовинския вулкански комплекс.

Задругата обединява първите прояви на кисела пирокластика и съпътсъващите я туфити в района. Изпълва части от югозападния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог по северната периферия на картния лист (ССИ от яз. Кърджали).

В пределите на изследваната площ единицата е представена от три суперпозиционно разположени пачки (отдолу-нагоре): карбонатно-туфитно-туфозна; пачка на киселите витрокристалокластични туфи и пачка на едровитрокластичните кисели туфи.

На Фиг. 4 е отразен строежът на задругата в околностите северозападно от с. Долно Черковище.
Карбонатно-туфитно-туфозна пачка (1ZmOl₁). Единицата се разкрива на ограничени площи между водослива на реките Крумовица и Арда и с. Морянци.

Скалите на пачката се разполагат съгласно, с рязка литоложка граница върху скали от мергелно-варовиковата задруга и Ирантепенски вулкански комплекс. Покриват се от пирокластитите от по-горните нива на задругата.

Пачката е изградена от еднообразни масивни, дебелослойни, много специфично изветрящи в жълтоохрени тонове нечисти, в т.ч. туфозни, варовици до варовити туфити и туфи. Размерът на зърната е псамитов до алевритов. Често присъстват фрагменти от организмови останки (фораминифери, бивалвии, гастроподи). Калцитът е микрозърнест, развит под формата на изометрични ксеноморфни зърна. Пирокластичният компонент е представен от променени в глинести минерали и хлорит витрокласти със заличена морфология и кристалокласти от биотит и плагиоклази. Кластичните минерали са представени от кварцови зърна и мусковитови люспи. Наблюдава се значителна пигментация от железни хидрооксиди.

Дебелината не надвишава 30 m, като на север от р. Арда пачката изклинва.

Пачка на киселите витрокристалокластични туфи (2ZmOl₁). Скалите от пачката се разкриват в североизточния ъгъл на картния лист в околностите на селата Поточница, Рабово, Голобрадово и Долно Черковище.

Туфите се разполагат съгласно върху скали от мергелно-варовиковата задруга и с бърз преход върху скалите от карбонатно-туфитно-туфозната пачка. Покриват се съгласно от пирокластитите на пачката на едровитрокластичните кисели туфи. Границата между двете разновидности е рязка литоложка, но в горните нива от единицата се наблюдава зацепване между двете пачки (тънки нива от едровитрокластичните пирокластични туфи всред резедавите пепелни туфи от пачката). Покрива се съгласно от туфити на пирокластично-варовиковата задруга от Кърджалийската вулкано-седиментна група (западно от с. Долно Черковище). Процепват се и се покриват от среднокисели вулканити (Карталкаянски вулкан) на Маджаровския вулкански комплекс.

Пачката е представена от пепелни до финопепелни, предимно резедави до белезникави пирокластити, преобладаващо с пеплопаден характер. В повечето случаи туфите са масивни, което не е много характерно за пеплопадните пирокластити, но се срещат и тънко- до среднослоести. Това вероятно се дължи на отлагането им във водна среда. Често са зеолитизирани. Резедавият им цвят се дължи на промяна на вулканското стъкло в селадонит. Текстурата е масивна, а структурата – витрокристалокластична, пепелна. Пирокластичният компонент е представен от напълно променен в микроскопски недиагностицируем агрегат, вероятно от кварц и К-фелдшпат; безцветни витрокласти и кристалокласти от биотит със субпаралелна ориентировка на люспите и много редки плагиоклазови зърна. Литокластитите са от единични скални късове от кварцити и редки ювенилни от риолити и трахириолити. Наблюдават се и незначителни примеси от теригенен компонент, представени от мусковит и изометричен напукан кварц.

Дебелина на пачката в района западно от с. Долно Черковище към с. Голобрадово и в околностите на с. Поточница е в рамките на 50–150 m, а непосредствено северно от с. Морянци бързо намалява до 20 m.

Пачка на едровитрокластичните кисели туфи (3ZmOl₁). В рамките на Източнородопското комплексно понижение характерните туфи от пирокластичните потоци, изграждащи пачката, имат широко разпространение. В изследваната територия те се разкриват в района северозападно от с. Долно Черковище, между водослива на реките Крумовица и Арда и с. Морянци, между селата Хисар, Ковил и Ямина.

Единицата заляга нормално, с рязка литоложка граница върху скалите от карбонатно-туфитно-туфозната пачка, както и върху пирокластитите от горните нива на пачката на киселите витрокристалокластични туфи, с които и се зацепва (северозападно от с. Долно Черковище). В района на с. Джанка се разполага и върху пясъчниковата пачка, изпълваща по тези места обема на Пъдарската свита. Покрива се съгласно от скалите на Подковската свита и Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покрива се и се процепва от среднокисели вулканити от Рабовски вулкански подкомплекс и Маджаровски вулкански комплекс (Карталкаянски вулкан). В околностите на селата Хисар и Ямина, всред скалите от пачката се внедряват субвулкански тела от Звезделския вулкански комплекс.

Скалите са преобладаващо дебело- неяснослоести до масивни резедави едро-грубовитрокластични (пемзови) туфи – игнимбрити. Най-често са продукт на подводни пирокластични потоци. Структурата е витрокластична. Пирокластичният компонент е представен предимно от витрокласти, но се срещат и отделни кристалокласти (под 10%) от напукан заоблен кварц и плочести свежи зонални кисели плагиоклази. Литокластите са много редки – риолитови. Витрокластите (пемзите) са бели или зелени на цвят, влакнести, хаотични с големина 1–5 cm. Текстурата е пореста, по-рядко микрофлуидална. Витрокластите са зеолитизирани и девитрифицирани до микрозърнест агрегат от кварц и К-фелдшпат и влакнести кристалити. В периферните си части са променени в зеленикав хлорит, кафеникави смектити и безцветни изотропни зеолити.

Северозападно от с. Долно Черковище (Фиг. 4) пирокластичните потоци от пачката се разделят от тънко седиментно ниво от туфозни чакълни до блокови брекчоконгломерати. В долнището на пирокластичните потоци туфите са преработени при турболентното придвижване и се наблюдава набогатяване на инцидентни (заграбени) късове от варовици, среднокисели вулканити, кисели туфи, кварц и метаморфити, които нагоре бързо намаляват. В някои случаи пирокластичните потоци заграбват ксеноблокове.

Дебелината на пачката в пределите на картния лист е в рамките на 40–150 m..

4.1.6.2. Подковска свита (PkOl₁)

Въвеждането на единицата като официална, съпроводено с обстойна историческа справка, е направено в Обяснителната записка към Геоложката карта на к. л. Джебел – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008), където е разположен холостратотипът.

В рамките на изследваната площ свитата е описана под различни имена и с различна литостратиграфска принадлежност от редица автори (Шабатов и др., 1965ф, 1966ф; Йорданов, Калинова в: Саров и др., 1997ф; В. Георгиев и др. 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф). На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе)материалите на единицата са отнесени към „конгломератно-пясъчникова пачка” от „задругата на първи кисел вулканизъм”.

В картния лист скалите на свитата се разкриват на ограничени площи в североизточните му отдели източно и югоизточно от с. Войводенец. В структурно отношение заемат пространството на Кърджалийската депресия

Свитата покрива с размив и дискордантно пирокластични отложения от състава на Зимовинския вулкански комплекс. Върху скалите ú с бърз литоложки преход се разполагат материали от туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга или се просичат от латитите на Карталкаянския вулкан.

Скалите, изграждащи свитата, са представени от полигенни разнокъсови брекчоконгломерати (от гравийни до чакълно-валунни) със сив до сиво-зеленикав цвят. На места те алтернират или прехождат в полимиктови гравийни пясъчници и варовити пясъчници с масивна текстура. Късовият състав е представен основно от метаморфити – биотитови гнайси, амфиболити, гнайсошисти, шисти, ортогнайси, мрамори и кварц. Матриксът е песъчлив до гравиен. Текстурата е масивна, неравномерно- до преобладаващо кластподдържана.

На различни нива в брекчоконгломератите присъстват недебели и неиздържани, бързо изклинващи пачки от бледорезедави, бели и сиви витрокристалокластични зеолитизирани или глинясали кисели туфи, възможно продукт на Зимовинския вулкан (?). Границите им са резки и паралелни на слоестостта.

Характерна особеност за скалите непосредствено северно от с. Долно Черковище е присъствието на големи блокове от споени брекчи с късове от метаморфната подложка и кварц всред варовити туфити.

Дебелината на свитата на картния лист достига 10 m.

Скалите на свитата са основно литорален фациес на трансформирания на раннопиринейския етап (R₃¹) олигоценски басейн. За част от тях се предполага континентален генезис.

По взаимоотношения с постилащите и покриващите я единици възрастта на свитата е възприета като ранноолигоценска.

4.1.6.3. Пирокластично-варовикова задруга (tlOl₁)

На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) скалите на единицата са отнесени към задруга на I кисел или II среднокисел вулканизъм. По-късно са причислявани към Белипласткия или Рабовския вулкански комплекс (В. Георгиев и др. 1997ф).

Отложенията на задругата изпълват пространството на Кърджалийската депресия, като покриват неголяма площ в източната част на картния лист в околностите на селата Морянци и Раненци.

Единицата се разполага съгласно, с преход върху пирокластитите на Зимовинския или покриват материалите на Ирантепенския вулкански комплекс. Просичат се от вулканитите на Зорнишкия вулкански подкомплекс, както и от Геренските перлити. Над тях заляга несъгласно пирокластичната задруга на Планинецкия вулкански комплекс.

Скалите са представени от органогенни (рифови), по-рядко глинести и туфозни варовици, които алтернират с разнообразни кисели туфи.

Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, неясно- до отчетливо слоести, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки – корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др., споени от микро- до дребнозърнест калцит. Те са с масивна, неравномерно-пореста до лещовидна текстура и биокластична алохемна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) структура.

Туфите, алтерниращи с органогенните варовици, са бели, масивни, финопепелни до грубопепелни, прехождащи на места във варовити туфити. Текстурата е масивна. Структурата им най-често е кристаловитрокластична, по-рядко витрокристалокластична. Кристалокластите са представени от вулканогенен кварц и санидин. В кластичния теригенен компонент присъстват минерали от цокъла. Витрокластите са почти напълно зеолитизирани.

Дебелината на единицата не надхвърля 150 m.

Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана чрез многобройни фаунистични определения (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1984ф и др.).

В обема на пирокластично-варовиковата задруга се обособяват две пачки –варовикова и туфитна, от които само втората е представена на картния лист.
Туфитна пачкa (tl/tfOl₁). Разкритията на туфитната пачка покриват значителна площ в североизточната (северно от долината на р. Арда) и южната (източно от долината на р. Крумовица) част на картния лист.

Седиментите се разполагат съгласно върху отложенията на туфо-туфитната задруга на Зимовински вулкански комплекс или Подковската свита. Покриват се нормално, по същество регресивно и с рязка литоложка граница от материалите на туфо-туфитната пачка в основата на Рабовския вулкански подкомплекс, пясъчниково-брекчоконгломератната задруга, както и от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишки вулкански подкомплекс. Процепват се от вулканити на Звезделския и Маджаровския вулкански комплекс, както и лави на Рабовския вулкански подкомплекс

Пачката е изградена от кремаво-бежови или жълтеникаво-охрени финопепелни до пепелни туфи и туфити, често с осезаемо карбонатно съдържание. Туфите са здрави, плътни, с масивна до слабо изразена слоеста текстура и кристаловитрокластична до витрокристалокластична структура. Кристалокластите са представени най-често от кварц, плагиоклази, санидин, биотит, клинопироксени и амфиболи. Витрокластите са с микрофлуидална и пореста текстура. В редица случаи са интензивно променени в смектити и зеолити. Литокластите са най-редки и са представени от единични полузаоблени късове от фенориолити с фелзитова структура. Скалите имат много общи белези с пачката на варовитите туфити към туфозно-варовитата задруга от основата на Зимовинския вулкански комплекс.

Туфогенните варовици са най-често микрозърнести (микритни), бели до кремави, с лек зеленикав оттенък и масивна текстура. Пирокластичният компонент е представен от кристалокласти и витрокласти. Кристалокластите са от редки кафяви биотитови люспи и плагиоклази. Кластичният компонент е в незначително количество, представен от единични кварцови зърна, мусковитови люспи и удължени варовикови късове. Преобладават организмовите останки от фораминифери, като на места присъстват и остракоди.

Дебелината на пачката достига до 150 m.

Олигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Атанасов, Горанов, 1963, и др.).