Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист



страница8/22
Дата22.09.2017
Размер2.73 Mb.
#30742
ТипЗадача
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   22

4.1.7. Геренски перлити (GrpOl1)


Тези скали са описани за първи път от Панов, Сиркатова (1971). В предишни изследвания са причислявани към „Зимовинския риолит-риодацитов комплекс” (В. Георгиев, 1997ф).

Скалите изграждат две малки екструзивни тела с диаметър 80–120 m с лещовидна форма в източната част на картния лист, в околностите на с. Герен. Тези материали са твърде сходни с някои от разкриващите се на юг скали на Планинецкия вулкански комплекс.

Перлитите просичат материалите на варовиково-пирокластичната задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група.

Скалите са сиво-зелени до зелено-кафяви. Текстурата им е масивна, а структурата на основната маса – перлитова до хиалопилитова. Минералният им състав е представен от кварц, санидин, плагиоклаз (олигоклаз) и биотит. Акцесорни са апатит, циркон, рутил и руден минерал. Основната маса е изградена от вулканско стъкло с риолит-риодацитов състав.

Температурата на кристализация на Геренските перлити според Yanev (1998) e 772°C.

За едно от перлитовите тела е установена изотопна възраст по K/Ar метод – 34 Ма (Lilov et al., 1987). Ако тази датировка е достоверна, Геренските перлити се определят като най-ранните ефузивни прояви на ранноолигоценския вулканизъм в района.


4.1.8. Латити (Карталкаянски вулкан) – Маджаровски вулкански комплекс (1MλOl1)


Като неофициална неслоеста литостратиграфска единица в състава на Маджаровския вулкански комплекс се въвеждат в настоящата записка. Типовият локалитет е в района на вр. Карталкая. Независимо от относително ограничения си обем и разпространение единицата се приема като основна и извън обхвата на подкомплексите, изграждащи Маджаровския вулкански комплекс. Мотивите за това са както относително специфичният състав и макроскопски облик, така и принадлежността към индивидуализиран (пространствено отделен) сателитен вулкан. По съчетанието от тези два белега единицата се отличава от другите вулканити в района.

Милованов (във: В. Георгиев и др. 1997ф), както и В. Георгиев, Милованов (2003) причисляват скалите от единицата към „Маджаровски латитов комплекс”. На Геоложката карта на България М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) вулканитите са отнасяни към „задруга на втори кисел вулканизъм”.

Вулканитите са разкриват в североизточния ъгъл на картния лист на изток от селата Голобрадово и Пчелари до с. Долно Черковище и южно от с. Войводенец до долината на р. Арда. Изграждат Карталкаянския вулкан – сателитна постройка на Маджаровския вулкан.

Латитите се разполагат въху или просичат скали от конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга, Зимовинския вулкански комплекс и пирокластично-варовиковата задруга от Кърджалийската вулкано-седиментна група. Непосредствена покривка не се разкрива.

Скалите от единицата изграждат лавови потоци, куполи и направилни, линейни или изометрични вулкански тела. Представени са от предимно черни, но и от сиво-виолетови до червеникави масивни дребно- до едропорфирни латити до кварц-латити. В някои случаи скалите са призматично напукани. В периферията на секущите тела и в основата на лавовите потоци са често автокластично брекчирани. Структурата им е порфирна и гломеропорфирна (по плагиоклаз). Първичните минерали изграждат 15–40 % от обема на скалата. Плгиоклазите (андезин, рядко до андезин-лабрадор) са преобладаващи. Съдържат включения от вулканско стъкло, клинопироксен и магнетит. Клинопироксените са дребни до субпорфири, като образуват гломеропорфирни струпвания. Акцесорни минерали са апатит, циркон и магнетит. Основната маса е изградена от голямо количество често субпаралелно ориентирани плагиоклазови микролити, тънкопризматични клинопироксени, К-фелдшпат и малко вулканско стъкло. В някои случаи се установява хиалопилитова или микропойликитова структура.

По макроскопски характеристики скалите са относително сходни със среднокиселите вулканити от Коджакаракаянския вулкански подкомплекс в околностите на вр. Коджакаракая (к. л. Маджарово М 1: 50 000) и с. Румелия (к. л. Славяново М 1: 50 000).

Възрастта на скалите от единицата, определена по К-Ar метод, е 34 Ма (В. Георгиев и др., 1997ф). Това, както и взаимоотношенията им с другите единици, определя възрастта им като рупелска.

4.1.9. Нановишки вулкански комплекс


Нановишкият вулкански комплекс е най-сложно устроената единица от този ранг. В пълния си обем тя включва 7 подкомплекса и 3 основни единици от вулканити, всички с ранноолигоценска възраст. Почти всички се разкриват в пределите на картния лист.

Комплексът е продукт на мащабна полукръгова магмопроводяща структура с подчертано концентрично разположение на локалните вулкански центрове. Тя се отличава със сложен строеж и развитие, преминаващо през два калдерни етапа.

В този си обем Нановишкият вулкански комплекс се охарактеризира и въвежда при настоящото изследване. Съставните му части (подкомплекси, основни литостратиграфски единици и пачки) са били обособявани по най-различен начин и с различна литостратиграфска принадлежност (Яковлев и др., 1954ф; Р. Иванов, 1960, 1961б; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф; Кацков и др., 1966ф; Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф и др.). На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали; Крумовград и Сапе) скалите на комплекса са отнесени към четири различни задруги, отделяни по характера на вулканизма – съответно на II и III среднокисел и II и III кисел вулканизъм.

4.1.9.1. Рабовски вулкански подкомплекс


Въведената от В. Георгиев, Милованов (2003) официална литостратиграфска единица под името „Рабовски латиандезитов комплекс” тук е понижена в ранг на подкомплекс, като е модифицирана съставката в името, отразяваща литологията. По този начин е прецизирана и същността на комплекса – вулкански вместо от смесени скали, както е категоризиран от авторите му.

На Геоложката карта на България М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) същите скали са включени към „задруга на втори среднокисел вулканизъм”.

В рамките на картния лист единицата се разкрива на относително широки площи по северните и южни брегове на яз. Студен кладенец, в околностите на с. Студен кладенец, на юг към селата Поточница, Метла, Чолаковци, Ямина, в района на с. Сърпец. Южно от с. Неофит Бозвелиево лавовите потоци, пирокластитите, туфитите и епикластитите от подкомплекса попадат в обхвата на Синделската зона.

Скалите на единицата се подстилат от кисели туфи, туфити и варовици от пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийската вулкано-седиментна група). На различни нива се зацепват с кисела пирокластика от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покриват се или се процепват от кисели и базични до среднокисели вулканити, туфити и туфозни седименти, принадлежащи към различни подкомплекси от състава на Нановишкия вулкански комплекс, пясъчниково-брекчоконгломератната задруга и Звезделския вулкански комплекс.

Рабовският вулкански подкомплекс е изграден от преобладаващо базични до среднокисели вулкански продукти – лави, агломератови и пепелни туфи, туфити и вулканокластични седименти, всред които на различни места се установяват рифови варовици. Продукт са на различни вулкански центрове, които бележат встъпителна среднокисела фаза от развитието на Нановишката полукръгова магмопроводяща структура. Вулканската активност е протичала основно в субаквална и отчасти субаерална обстановка.

Във варовици, асоциращи с туфи и туфити от подкомплекса, е доказана долноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф; 1980ф; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф).

В пределите на картния лист Рабовският вулкански подкомплекс се поделя на: туфитно-туфозна задруга и базични до среднокисели лави.
Туфитно-туфозна задруга. За първи път е обособена по този начин при настоящото проучване. В предишни изследвания скалите от задругата са отнасяни от Р. Иванов (1960, 1961б) към „средна туфитова свита”. На Геоложката карта на България М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) са причислени към „пачка на среднокисели туфи, туфити, органогенни (рифови) варовици”.

Туфитно-туфозната задруга обединява среднокиселите туфи, туфити, вулканокластити и прослояващите се с тях варовици от състава на Рабовския вулкански подкомплекс. Характерна особеност са преходите и латералните зацепвания на скалите от различните пачки.

Скалите от задругата са образувани главно в субаквални условия.

В пределите на картния лист задругата е представена от две прехождащи една в друга пачки.
Туфо-туфитна пачка (1RaOl1). Под това наименование се отделя при настоящото изследване.

Единицата се разкрива в северозападния ъгъл на картния лист – на северния бряг на яз. Студен кладенец, ССИ от с. Чайка до селата Чолаковци, Стари Чал и Поточница.

Скалите от пачката се разполагат в основата на разреза на Рабовския вулкански подкомплекс. Залягат съгласно върху скали от пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийска вулкано-седиментна група. Покриват се с преход от среднокисели туфи и лави от Рабовския вулкански подкомплекс. Покриват се с размив от скалите на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга и с рязка литоложка граница или специфично зацепване с кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Процепват се от среднокисели тела, свързани със Зорнишкия етап и синкалдерната дайкова формация.

Пачката е представена от кафеникави туфозни пясъчници, мергели, среднокисели туфи и туфити с късове от среднокисели вулканити. На различни места в разреза са развити извънмащабни по размери пластове и лещи от органогенни и детритусни варовици. Пирокластичният компонент в скалите е представен от смектитизирани и хлоритизирани витрокласти с нарушена морфология, литокласти от среднокисели вулканити и редки ксенолитокласти от метаморфити, неравномерно разпределени кристалокласти от плагиоклази, пироксен и биотит. Наблюдават се организмови останки от бриозои и фораминифери. Кластичните минерали са предимно от редки полузаблени и заоблени кварцови зърна. Рядко се установява бентонитизация.

В някои случаи, в околностите на селата Чолаковци и Златолист, скалите от пачката са среднослоести, с ритмичен изглед, обусловен от редуването на по-грубозърнести с по-фини туфи и туфити.

Източно от с. Стари чал, на левия бряг на р. Крумовица всред среднокисели пепелни туфи и туфити от единицата се наблюдават подводносвлачищни гънки. Там се установява и зацепване с кисела пирокластика от Чифлишкия вулкански подкомплекс, като пластовете (0,5–1 m) от нея също участват в тези гънки. Върху тях се разполага ниво, деформиращо и запълващо вдлъбнатини в описаните по-горе скали, набогатено в определени лещи (jigsaw-fit texture) на черни среднокисели литокласти. То вероятно е продукт на кални потоци.

Дебелината на скалите от пачката силно варира, като максималната достига до 80 m.

Рупелската възраст на скалите е определена въз основа на изобилна фауна във варовиковите прослои (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф).


Пачка на агломератовите туфи
(2RaOl1). Под това наименование се отделя при настоящото изследване.

В пределите на картния лист скалите от пачката се разкриват ССИ от с. Чайка към с. Метла до с. Стари чал, както и в района на с. Сърпец на ССЗ до околностите на с. Зорница.

Единицата се подстила и прехожда от скалите на туфитно-туфозната пачка. Процепва се, прослоява се или се покрива от базични до среднокисели лави от Рабовския вулкански подкомплекс. Покрива се с рязка литоложка граница или се зацепва (в района на с. Метла) с кисели пирокластити и варовици от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покрива се и се процепва от среднокисели вулканити от Момчилградския и Зорнишкия вулкански подкомплекс или кисели и базични дайки от синкалдерната дайкова формация.

Пачката е изградена от лапилни до бомбено-блокови среднокисели агломератови туфи, прослояващи се на различни нива с туфи, туфити и епикластити. Скалите са масивни до дебелослоести, по-рядко среднослоести. Матриксът е сиво-зеленикав, в някои случаи кафяв, туфозен. Литокластите са от базични до среднокисели вулканити с черен, кафеникав или дължащ се на промени (оксидация) червеникав цвят. Наблюдават се жълто-кафяви до зеленикаво-кафяви витрокласти, заместени от глинести минерали (смектити) и по-малко от хлорит. Рядко се срещат реликти от стъклени класти с частично запазени морфоложки форми. Кристалокластите са от редки плагиоклази и пироксени.

На различни места в разреза на пачката се наблюдават пластове и лещи от рифови и биодетритусни варовици.

Дебелината на пачката е променлива, като максимално достига до 350 m.

Възрастта, определена по стратиграфската позиция, е рупелска.
Базични до среднокисели вулканити (3RaαOl1). На Геоложката карта на България М 1: 100 000 (Крумовград и Сапе) тези скали са отнасяни към „дребнопорфирни латити (Безводенски тип)” от „задруга на втори кисел вулканизъм”.

Вулканитите имат широко развитие, като разкритията им във вид на отделни ивици и петна са разпръснати по цялата площ на картния лист.

Скалите от единицата се разполагат всред-, процепват и покриват различни нива от разреза на туфитно-туфозната задруга. Разполагат се с рязка литоложка граница върху скали от варовиково-пирокластичната задруга от Кърджалийската вулкано-седиментна група, Зимовинския и Ирантепенския вулкански комплекс. Покриват се съгласно, с рязка литоложка граница или алтернират (в околностите на с. Метла) с кисели пирокластити на Чифлишки вулкански подкомплекс. Процепват се и се покриват съгласно от лави на Зорнишкия вулкански подкомплекс. Просичат се от дайки, свързани със синкалдерната дайкова формация.

Единицата е представена от черни, сиво-черни и зеленикави дребно- до среднопорфирни масивни андезитобазалти, андезити и латити, изграждащи предимно лавови потоци. Първичните минерали са представени от плагиоклаз (андезин до лабрадор), пироксен (диопсид, авгит), амфибол и биотит. Често образуват гломеропорфирни струпвания. Акцесорни минерали са апатит, циркон и руден минерал. Основната маса е с хиалопилитова, пилотакситова и в някои случаи микролитова структура с микролити от плагиоклаз и санидин. Често се наблюдават различни по големина миндали, запълнени с хидротермална минерализация (хлорит, опал и главно халцедон и кварц).

В района на с. Студен кладенец се разкрива последователност от лавови потоци, продуцирани от елиптична проводяща структура в околностите на едноименното село. В основата се разполага масивен (без призматична напуканост) лавов поток (10–15 m). Той е изграден от тъмносиви до черни плътни двупироксенови андезити с редки порфири от плагиоклаз (андезин-лабрадор), клино- и ортопироксен и биотит. Върху него се разполагат лавови потоци от черни масивни пироксенови андезити до латити с порфири от плагиоклаз (андезин), клинопироксен и биотит и много характерно призматично напукване. В района на подхранващите канали (дайки) призматичната напуканост от субхоризонтална прехожда във вертикална (при лавовите потоци).

В околностите на с. Метла лавовите потоци са представени от черни, с лек кафеникав отенък андезитобазалти до андезити и латити. Наблюдава се характерна вертикална, повиваща в някои участъци призматична напуканост. Лавите северно от с. Байоково са сходни, но в голямо количество присъстват и лавобрекчи. Северно от с. Ямина се разкриват два суперпозиционно разположени потока от призматично напукани вулканити, сходни с описаните при с. Метла.

Скалите в района на селата Долна кула, Раец на ЮЮЗ до с. Чайка и северно от него до селата Сърпец, Гургулица и Зорница са изградени от зеленикави, по-рядко сиво-черни андезитобазалти до андезити. За тях е характерно плочестото напукване. В някои случаи са хомогенни, а относително рядко са с призматична отделност. Характерна особеност в основата на потоците е автокластичното брекчиране на лавите и зачервяваването им, дължащо се на железни хидрооксиди. Разполагат се всред разреза на туфитно-туфозната задруга и непосредствено под базичните до среднокисели вулканити от Зорнишкия вулкански подкомплекс. От последните се отличават с характерния си зеленикав цвят и плочесто напукване. Структурата на скалите е порфирна до сериалнопорфирна с микролитова основна маса. Първичните минерали са представени от плагиоклаз (андезин-лабрадор), орто- и клинопиросен, биотит и в някои случаи от редки променени оливинови кристали.

Характерна особеност за повечето от лавите е наличието на различни по-големина миндали. Те, както и пукнатините между призматичната отделност, са често запълнени с хидротермална минерализация (хлорит, кварц, халцедон – различни видове ахатови агрегати).

Максималната дебелина на последователностите от лавови потоци достига 100 m, а на самите потоци, разположени всред разреза на туфитно-туфозната задруга – обикновено в рамките на 5–40 m.

Възрастта на единицата, определена по-стратиграфска позиция, е рупелска.



Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница