Пясъчниково-брекчоконгломератна задруга (scgOl1)

4.1.9.3. Чифлишки вулкански подкомплекс

Чифлишкият вулкански подкомплекс е изграден от разнообразни кисели пирокластити и алтерниращи с тях органогенни варовици, разкриващи се на различни места в разреза, вулкански центрове и маломерни лавови потоци, изградени от дацити до риолити, трахириолити и перлити.

Възрастта на скалите от подкомплекса, определена по стратиграфска позиция, палеонтоложки данни и изотопни датировки, е рупелска.

Скалите на Чифлишкия вулкански подкомплекс са обособени в две единици. Едната е слоеста – седиментно-пирокластична, а другата – неслоеста, означена като „кисели вулканити”, обединяваща скалите от секущите тела (вулкански постройки, екструзивни куполи, и др.).

Скалите на задругата обединяват сравнително подробно разчленените от различни автори (Йорданов, 1996ф; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф) пачки пирокластични последователности и алтерниращи биостромни тела. На Геоложката карта на България М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) скалите са причислени към „задруга на втори кисел вулканизъм”.

В пределите на картния лист скалите от задругата се разкриват на север от яз. Студен кладенец, в околностите на селата Поточница и Студен кладенец и на юг от тях, в района на с. Чайка и на север към селата Нановица, Постник и Момина скала.

Задругата се намира в сложни пространствени взаимоотношения с други олигоценски единици. Тя лежи съгласно, с рязка литоложка граница върху- или се зацепва със скали от Рабовския вулкански подкомплекс, както и върху седиментите на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга. Покрива се съгласно или се просича от вулкански скали на Зорнишкия вулкански подкомплекс. ЮЮЗ от с. Зорница се наблюдава и зацепване на тънък (извънмащабен) пласт от кисели туфи с базичните до среднокисели продукти от Зорнишкия етап. На запад от изследвания район се установяват подобни зацепвания както със Зорнишкия вулкански подкомплекс, така и със Звезделския вулкански комплекс. В пределите на картния лист единицата се покрива с размив от Вълчеполската свита. Скалите от задругата се просичат и са в сложни отношения с киселите тела, свързани с подкомплекса.

Задругата е изградена предимно от последователност от разнообразни кисели пирокластити. Преобладават масивни до дебелослоести туфи, лапилно-блокови кисели туфи и в по-малка степен тънко- до среднослоести пеплопадни туфи. Всред тях се срещат издържани нива от кисели пирокластити, набогатени на среднокисели акцесорни лапили. На различни места в разреза се установяват органогенни (рифови) варовици. В много случаи пирокластитите са превърнати в зеолитити.

По северния бряг на яз. Студен кладенец са представени предимно кисели масивни лапилно-блокови пирокластити, пирокластити, набогатени на среднокисели акцесорни лапили, масивни и по-рядко слоести пепелни туфи.

Лапилно-блоковите туфи изграждат окологърловия фациес на вулканските центрове при върховете Дюская и Юмруккая (Перперешки вулкан – Янев и др. 1968). На места те прехождат в аглутинати. Ювенилните литокласти са представени предимно от ръбати фрагменти от перлити, риолити и трахириолити. Големината им е от няколко сантиметра до 1 m. Кристалокластите са от плагиоклаз, санидин, кварц и биотит. Матриксът е туфозен, пепелен до грубопепелен.

Киселите пирокластити, набогатени на среднокисели акцесорни лапили, са резедави (дължащо се на промяна в селадонит), масивни, с кисел туфозен матрикс и витрокласти. Много характерно е силното набогатяване на среднокисели акцесорни лапили с червеникав цвят и редки ювенилни риолитови литокласти. Тези акцесорни („резургентни”) лапили са изнесени от подложката по експлозивен път (Йорданов, 1996ф). Горните факти предполагат мощни фреатомагматични ерупции. В някои случаи пирокластитите са преработени и схващани от Yanev et al. (2006) като епикластити. Поради наситеността им със среднокисели литокласти част от тях са били считани за среднокисели продукти (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Янев и др., 1968).

Yanev (2003) описва зацепване на кисели пирокластити и „епикластити с кисел състав” на подкомплекса с лавовите продукти (перлити, риолити и трахириолити) на Студенкладенецкия вулкан.

Върху киселите пирокластити в района се разполага дебело, картируемо ниво от органогенни рифови варовици. Те са туфозни, като всред тях се разполагат неиздържани прослои от кисели туфи. В редица случаи варовиците изцяло са окременени.

Киселите туфи в околностите на с. Войводенец са масивни, бели, пепелни до грубопепелни, като се наблюдава алтернация с тънки пластове от рифови варовици.

На източния бряг на р. Крумовица, източно от с. Стари чал се наблюдава латерално зацепване на тънки пластове (до 1 m) от масивни, резедави, пепелни до грубопепелни кисели туфи от задругата със среднокиселите туфи и туфити от Рабовския вулкански подкомплекс. Подобна алтернация, но с по-високи нива от разреза на Рабовския вулкански подкомплекс е установена в околностите на с. Метла.

При с. Чайка и на север към селата Неофит Бозвелиево задругата е изградена от средно- до неяснослоести, бели със зеленикав оттенък на изверяла повърхност, кристаловитрокластични кисели туфи, продукт на пирокластични потоци. Витрокластите са влакнести, хаотични, с големина 1–2 cm. Освен масивните пирокластити в околностите на селата Нановица, Църквица, Гургулица и Момина сълза под тях в близост до контакта с гърловите риолитови лавобрекчи се разполага издържана пачка кисели туфи, набогатени с акцесорни среднокисели лапили.

ЮЮЗ от с. Зорница всред базичните до среднокисели вулканити от Зорнишкия вулкански подкомплекс се наблюдава тънък (до 1 m), неиздържан пласт от масивни бели до кремави пепелни витрокластични кисели туфи. Скалите са изградени от зеолитизирани и смектитизирани витрокласти, в по-малко количество от кристалокласти (олигоклаз, биотит), единични литокласти (главно риолитови, но и средни по състав вулканити) и кластични минерали (кварц и циркон).

Характерна особеност за пирокластите от подкомплекса е тяхната зеолитизация. Зеолитовите скали са установени за първи път в района на Кърджали през 1967 г. (Alexiev, 1968). В някои случаи скалите са над 50% зеолитизирани и превърнати в зеолитити. Минералите, заместващи стъклените частици, са зеолити, филосиликати (предимно селадонит), фелдшпати и опал (Yanev et al., 2006). Преобладаващият зеолитов минерал е клиноптилолитът, но се среща и морденит, аналцим и др. (Алексиев, Джурова, 1977, Джурова, Алексиев, 1988; Djourova, Aleksiev, 1989, 1990; Yanev et al., 2006, и др.).

Дебелината на пирокластитите в района на с. Чайка достига 350 m, а на тези, изпълващи Високополянското понижение, е в рамките на 50–100 m. Дебелината на разположените в по-високите нива на задругата туфозни рифови варовици, изпълващи понижението, е в рамките на 50–150 m.

Киселите пирокластити от варовиково-пирокластичната задруга са отложени в плиткоморска обстановка. За това свидетелства присъствието на организмови останки, асоциацията с рифови варовици, както и слабоизразените рипалмарки (Yanev et al, 2006) по горните повърхности на някои от пластовете пеплопадни туфи.

Изказвани са различни мнения за центровете, продуцирали пирокластиката от подкомплекса. Някои автори (Yanev et al., 1995, 2006, Moskovski et al., 2004 и др.) предполагат, че тя е продукт на пирокластични потоци (outflow facies) от Боровишката калдера.

По данни от Ar-Ar датировки и магнитостратиграфски корелации (Moskovski et al., 2004) от района на селата Върхари (32,28 Ма) и Седлари (32 Ма) възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като рупелска. Сходна възраст, основана на микрофосили от варовикови прослои в туфите в околностите на с. Войводенец, определят Harkovska et al. (2005), въпреки че според тях това са нива от Вълчеполската свита. На много места всред разреза на задругата в района на Кърджали е описвана ранноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф).
Кисели вулканити (2CfρOl₁). Вулканските скали, обособени в тази единица, са разглеждани от различни автори, които ги свързват с обособени и субекваториално линейно подредени самостоятелни вулкани (Р. Иванов, 1960, 1961; Горанов и др., 1960; Янев и др., 1968, 1981; Мушински, 1980; Yаnev et al., 1983, 1990, 1998; Yanev, 2003). На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) скалите са обособени като “трахириодацити, трахидацити с агломерати и перлити (Арденски тип)”.

В пределите на картния лист вулканитите се разкриват по северния бряг на яз. Студен кладенец, при вр. Тепеджиюрен и в околностите на селата Неофит Бозвелиево, Нановица, Църквица, Гургулица и Момина скала.

Скалите на единицата просичат скали на Ирантепенския вулкански комплекс, Кърджалийската вулкано-седиментна група, Рабовския вулкански подкомплекс. Просичат и се зацепват с кисели пирокластити от варовиково-пирокластичната задруга. Рифовите постройки от същата задруга се прикрепят за риолитовите тела от единицата. Киселите вулканити се покриват с размив от седиментите на Вълчеполска свита.

Киселите вулканити са представени от дацити, трахидацити до риолити и трахириолити и техните гърлови лавобрекчи и перлити. Те са част от отделни (индивидуализирани) вулкански постройки, екструзивни куполи, криптокуполи и къси лавови потоци, изграждащи външния (периферен) полупръстен на Нановишката полукръгова магматогенна структура.

Лавите и късовете в лавобрекчите в околностите на върховете Дюская и Юмруккая (Перперешки вулкан – Янев и др., 1968) са представени от масивни и флуидални червеникави трахириолити. В редица случаи лавобрекчите преминават в аглутинати и агломератови туфи с големина на късовете от 15 cm до едроблокови размери. Първичните минерали са плагиоклаз (албит-олигоклаз до олигоклаз), санидин, биотит. Наблюдават се гломеропорфирни струпвания. Основната маса е изградена от вулканско стъкло, субпорфири и микролити от санидин, плагиоклази и магнетит. В някои случаи структурата на основната маса е фелзитова, на места аксиолитова и е изградена от фелдшпатови и тридимитови микрокристали (Dimitrov et al., 1984). Относително сходни са трахириолитите, изграждащи Студенкладенецкия вулкан. Червено-кафявото им оцветяване се дължи на приповърхностна оксидация на магнетитовите микролити, разпръснати в основната маса, докато във вътрешността на телата лавите са сиви (Yanev, 2003).

На редица места в периферията на лавовите потоци и куполите се наблюдават черни, сиви и сиво-зеленикави перлити и перлитови туфобрекчи (Горанов и др., 1960; Янев и др. 1968; Yanev, 2003). Според цитираните автори, освен в периферията на телата перлитите идват и под формата на лавови и хиалокластични потоци, както и като късова компонента в окологърловите туфи. Порфирната генерация е представена от санидин, плагиоклаз, биотит и по-рядко авгит и субпорфири от кварц (Yanev, 1998). Плагиоклазът в перлитите е по-базичен в сравнение с този от лавовите скали – от олигоклаз до андезин, като в някои случаи се наблюдава ядро от лабрадор (Янев и др., 1968). Той съдържа течностни включения, които отразяват първичния състав на магмата (Yanev, 2003). Основната маса е изградена от черно или ивичесто (черно и сиво) вулканско стъкло с перлитова напуканост.

Преходът между лавите и перлитите се осъществява посредством редуване на ивички или чрез зона, набогатена на риолитови сферолити всред перлитов матрикс. Според Yanev (2003) перлитовата вода е с магмен произход, а сферолитите и слоевете на преход между риолитите и перлитите имат ликвационен генезис.

В района северно от яз. Студен кладенец се разкриват най-големите площи на перлитова суровина в България. Тук са локализирани редица находища и проявления (Горанов и др, 1960; Горанов, Атанасов, 1988; Yanev 2003 и др.).

Западно от вр. Тепеджиюрен се разкрива субекваториално удължено вулканско тяло и едно по-малко от лавобрекчи на аналогични скали. Наблюдава се ясно изразена хоризонтална призматична отделност, напречна на повърхностите на застиване. Удълженото тяло е изградено е от сиви, кремави, в някои случаи със зеленикав оттенък дребно- до среднопорфирни дацити. Текстурата им е масивна, а структурата е порфирна и гломеропорфирна (по плагиоклаз). Първичните минерали са представени от зонален плагиоклаз, кварц, санидин, биотит и субпорфири от клинопироксен и амфибол. Акцесорните са апатит и руден минерал. Основната маса е изградена от вулканско стъкло, девитрифицирано в неравномернозърнест фелзитов, на места и микрофелзитов агрегат от кварц и К-фелдшпат. В някои участъци скалата е променена от глинести минерали.

В ивицата между селата Неофит Бозвелиево, Нановица, Църквица, Постник и Момина скала се разполага вътрешна удължена сърповидна вулканска структура. Tя продуцира пъстро оцветени, най-често червено-кафеникави риолитови гърлови лавобрекчи, просичащи, обтичащи и заграбващи кисели пирокластити от подкомплекса. По нея са локализирани екструзивни тела и къси потоци от сиви дребно- среднопорфирни риолитови лави (източно от с. Нановица).

K-Ar датировки (Lilov et al., 1987) за лави от района на ж. п. спирка Средна Арда (Перперешки треторазряден вулкан) са 32 Ма, а тези при връх Чолдерен и с. Светослав (Студенкладенецки вулкан) – 33-32 Ма. Тези данни, както и взаимоотношенията им със скали от другите единици, определя рупелската им възраст.

4.1.9.4. Зорнишки вулкански подкомплекс

Скалите на единицата са разглеждани като продукт на Дамбалъшкия (Р. Иванов, 1960, 1961) или Звезделския (В. Георгиев и др., 1997ф; В. Георгиев, Милованов, 2003) вулкан. Отнасяни са отново към различни хоризонти на среднокисел вулканизъм (Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф). Marchev et al. (1994) и Nedyalkov, Pe-Piper (1998) изтъкват ролята на смесването на магми при механизма на еволюция на базичната до среднокисела магма в района.

В пределите на картния лист скалите от подкомплекса се разкриват на юг от яз. Студен кладенец в околностите на с. Зорница, резерват „Вълчи дол”, западно от с. Студен кладенец на юг към селата Сърпец, Гарванци и Чайка.

Единицата се подстила и просича скали на пирокластично-варовиковата задруга, Рабовския и Чифлишкия вулкански подкомплекс. Зацепва се със скали от Чифлишкия и Момчилградския вулкански подкомплекс. Просича се от кисели тела и се покрива от епикластити, свързани със Светиилийския етап.

Зорнишкият вулкански подкомплекс е изграден от среднокисели пирокластити, туфити, епикластити, лавови потоци и вулкански тела от базични до среднокисели вулканити (андезитобазалти, андезити, латити). Те вероятно са естествено продължение на базичния до среднокисел вулканизъм, свързан с развитието на Рабовския вулкански подкомплекс.

Подкомплексът е поделен на туфитно-туфозна задруга и базични до среднокисели вулканити.

Възрастта на скалите от подкомплекса, определена по стратиграфска позиция, е рупелска.
Туфитно-туфозна задруга. За първи път се отделя под това наименование в настоящото изследване.

Задругата обединява среднокиселите пирокластити и епикласти от подкомплекса. Поделена е на две пачки: туфо-туфитна пачка и пачка на агломератовите туфи. В пределите на картния лист се разкриват скали от втората пачка.

Пачката е представена от кафеникави, със зеленикав оттенък базични до среднокисели бомбено-блокови агломератови туфи. Матриксът е неравномерно разпределен, пепелен до грубопепелен, туфозен. Литокластите са от базични до среднокисели вулканити. Често се срещат червеникави (оксидирани) късове. Кристалокластите са от плагиоклаз, пироксен и биотит. Наблюдават се редки кафяви и светлокафяви частично смектитизирани и хлоритизирани витрокласти.

В някои случаи (поради седиментацията във воден басейн) туфите са преработени, присъства теригенна компонента и тънки прослойки от органогенни варовици.

Дебелината на пачката достига 100 m.

Вулканитите се разполагат върху и просичат скали от Рабовския, Чифлишкия и туфитно-туфозната задруга на Зорнишкия вулкански подкомплекс, като на места и алтернират с материалите на последната. ЮЮЗ от с. Зорница се прослояват от лещовиден, неиздържан (извънмащабен) пласт бели кисели туфи от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Подобно неколкократно редуване на базични до среднокисели вулканити на единицата и кисели пирокластити се наблюдава на запад от изследвания район. ССЗ от с. Биволяне скалите се раполагат върху лавобрекчи и пирокластити, а СИ от с. Гугулица се просичат от лави и лавобрекчи на Момчилградския вулкански подкомплекс. Покриват се с рязка литоложка граница и се просичат от скали на Светиилийския вулкански подкомплекс.

В състава на подкомплекса преобладават черните до сиво-черни, понякога с кафеникав оттенък масивни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти, андезити и латити. Скалите често са плочесто или призматично напукани. Изграждат поредица от лавови потоци, секущи изометрични и линейно удължени тела. В основата на лавовите потоци и периферията на секущите тела често се наблюдават лавобрекчи. По-значителни по размери, картируеми тела от лавобрекчи се установяват при с. Гарванци. Южно от с. Зорница скалите изграждат масивни и блокови лавови потоци. Непосредствено западно от с. Студен кладенец също е установен блоков лавов поток.

Структурата на скалите е порфирна и гломеропорфирна (по плагиоклаз и пироксен). Първичните минерали са представени от плагиоклаз (андезин до лабрадор), пироксен (по-често клино-, но и ортопироксен) и биотит. При по-базичните разновидности се наблюдават дребни, предимно променени кристали от оливин. Акцесорни са апатит и рудни минерали. Основната маса е хиалопилитова до пилотакситова, по-рядко хиалинна. Изградена е от вулканско стъкло и микролити от плагиоклаз, пироксен и рудни минерали.

Често в лавите се наблюдават миндали и пукнатини, запълнени с хидротермална минерализация от хлорит, опал, халцедон и кварц (различни типове ахати).

Възрастта на скалите от подкомплекса по стратиграфска позиция е рупелска. Съществуващите K-Ar датировки (съответно 29,3 Ма при с. Сушево – к. л. Кърджали 1: 50 000 и 35 Ма при с. Стари чал), посочени от В. Георгиев и др. (1997ф), не съответстват на взаимоотношенията с коректно датирани скали от другите единици.

4.1.9.5. Момчилградски вулкански подкомплекс

Отделен е за първи път под това наименование от Милованов (в: Георгиев и др., 1998ф) с ранг на комплекс. Ревизията, свързана с ранга и характера на единицата, се извършва в Обяснителната записка към к. л. Кърджали (М 1: 50 000), където тя има най-широко развитие и пълен обем.

На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) скалите от подкомплекса са отнесени към състава на „задруга на трети среднокисел вулканизъм”, а преди това към различни „хоризонти”, отделени по типа на вулканизма (Р. Иванов, 1960, 1964; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1966ф; R. Ivanov, K. Kopp, 1969). Moskovski et al. (1993) свързват единицата с „Дамбалъшкия полифациален и полицентров вулкан”.

Материалите на Момчилградския вулкански подкомплекс се разкриват в западната част на площта, западно и югозападно от вр. Св. Илия, в околностите на с. Биволяне и в най-югозападния ъгъл на картния лист, западно от с. Джелепско.

Продуктите на подкомплекса покриват и процепват скалите на Рабовския вулкански подкомплекс. Процепват се или покриват от скали на Светиилийския вулкански подкомплекс. С продуктите на Зорнишкия вулкански подкомплекс се наблюдават взаимоотношения на редуване и зацепване. С материалите на Звезделския вулкански комплекс, Равенския и Чифлишкия вулкански подкомплекс, както и варовиково-мергелната задруга отношенията са тектонски.

Момчилградският вулкански подкомплекс е представен от лавови продукти в ефузивен и експлозивен фациес. При настоящите проучвания лахарите и пирокластитите от етапа са обединени в една т. нар. епикластично-лаво-пирокластична задруга.
Епикластично-лаво-пирокластична задруга. Поделя се на две пачки – пачка на бомбено-блоковите туфи и лавобрекчи и епикластична пачка, от които само първата е представена на картния лист.
Пачка на бомбено-блоковите туфи и лавобрекчи (1MgOl₁). Скалите на пачката се разкриват на малка площ в най-западната част на картния лист северно и южно от с. Биволяне. Взаимоотношенията с разположените над тях пирокластити на Равенския вулкански подкомплекс и седименти на варовиково-мергелната задруга са тектонски. Процепват се или се покриват от вулканските продукти на Светиилийския подкомплекс. С продуктите на Зорнишкия вулкански подкомплекс в околностите на с. Биволяне се наблюдават взаимоотношения на редуване и зацепване.

Пачката е представена от червено-виолетови лапило-бомбени до блокови туфи, ксенотуфи и лавобрекчи с късове от латити, андезити и андезито-базалти, фенобазалти. Макроскопски скалите са кафяви, брекчевидни, с витролитокластична структура. Витрокластите са сравнително редки, оцветени в ръждивокафяво до жълто. Съставени са от променено в различна степен вулканско стъкло.

Дебелината на пачката надхвърля 50 m.
Среднокисели до кисели вулканити (2MgζOl₁). Заемат неголяма площ между с. Църквица на юг и с. Язовирска на север, както и западно от с. Джелепско.

Вулканитите просичат материалите на Зорнишкия вулкански подкомплекс. Взаимоотношенията с продуктите на Звезделския вулкански комплекс и Чифлишкия вулкански подкомплекс са тектонски. Лавите покриват и процепват скалите на Рабовския вулкански подкомплекс. Процепват се или се покриват от скали на Светиилийския вулкански подкомплекс.

Характерен за вулканитите на подкомплекса е сравнително пъстрият състав. Описвани са андезити, латити, кварцлатити и дацити. Преобладават среднокиселите разновидности. Най-често скалите са сиви до тъмнокафяви или розови на свежа повърхност, с масивна текстура. Структурата е порфирна, с хиалинна, хиалопилитова, микролитова и пилотакситова основна маса. Порфирите са представени от плагиоклазови (андезин), биотитови, амфиболови, орто- и клинопироксенови зърна. Основната маса включва К-фелдшпатови и плагиоклазови микролити, рудни минерали, пироксенови зърна и изотропно вулканско стъкло. Често е оцветена от железни хидроокиси. Акцесорните минерали са от призматичен апатит и магнетит. Често скалите са променени, с червено-виолетово оцветяване на изветряла повърхност и вторични минерали, представени от железни хидроокиси, карбонати, смектити, хлорит, серпентин и опал.

Западно от вр. Св. Илия се разкриват няколко канала, запълнени от гърлови лавобрекчи. Скалите са сиво-зеленикави на цвят, с брекчевидна текстура, порфирна структура и хиалопилитова и микролитова основна маса.

В най-югозападната част на картния лист, западно от с. Джелепско лавовите скали са интензивно хидротермално променени.

За високо-калиеви андезити от лавов поток в района на Момчилград (к. л. Кърджали – М 1: 50 000) е определена изотопна възраст по K/Ar метод – 31 Ма (V. Georgiev et al., 2003). Тези данни, както и взаимоотношенията с други датирани единици от района, определят възрастта на скалите като ранноолигоценска (рупел).

4.1.9.6. Светиилийски вулкански подкомплекс

За първи път с този ранг и към състава на Нановишкия вулкански комплекс се отделя в настоящото изследване. Като официална литостратиграфска единица от смесени скали е въведена от В. Георгиев, Милованов (2003) под името „Светиилийски трахириодацитов комплекс”. Тук е понижена в ранг на подкомплекс, като е модифицирана съставката в името, отразяваща литологията. По този начин е прецизирана и същността на комплекса – вулкански вместо от смесени скали, както е категоризиран от авторите му. Типовият локалитет на единицата се намира в околностите на вр. Свети Илия.

На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) скалите на подкомплекса са причислени към „трахириодацити с перлити (Ардински тип)” от „задруга на трети кисел вулканизъм”. Според Бахнева, Стефанов (1977) в околностите на вр. Свети Илия те са продукт на „Светиилийския вулкан”, а по-стари автори ги причисляват към различни „хоризонти”, отделени по типа на вулканизма (Р. Иванов, 1960, 1961; Горанов, 1960).

В пределите на картния лист единицата се разкрива в района северно от мах. Свирец, вр. Свети Илия и резерват „Вълчи дол”, както и в околностите ССЗ от с. Биволяне.

Скалите на подкомплекса се разполагат върху- и просичат пъстра подложка от скалите на Рабовския, Зорнишкия и Момчилградския вулкански подкомплекс. Процепват се от и покриват съгласно от Свирецките андезити.

Светиилийският вулкански подкомплекс е изграден предимно от кисели вулканити – лави, изграждащи екструзивни куполи и лавови потоци, и кисели пирокластити, свързани с тях.

Възрастта на скалите, определена по К-Аr датировки и стратиграфска позиция, е рупелска.

Светиилийският вулкански подкомплекс се поделя на епикластично-туфозна задруга и кисели вулканити.
Епикластично-туфозна задруга. Обединява киселите пирокластити и епикластити с характер на лахари, съпътстващи разрушаването на скалите от подкомплекса.

Задругата се поделя на две пачки – пачка на пепелните до лапилни туфи и епикластична пачка. В пределите на картния лист се разкриват единствено скалите от първата пачка.

Пачка на пепелните до лапилни туфи (1SIOl₁). Скалите от пачката заемат относително малки площи в околностите на мах. Свирец и на север към вр. Свети Илия и резерват „Вълчи дол”, както и ССЗ от с. Биволяне.

Пачката се разполага съгласно, с рязка литоложка граница върху скали от Зорнишкия и Момчилградския вулкански подкомплекс. Процепва се и се покрива от кисели вулканити от подкомплекса, като в някои случаи туфите изграждат окологърловия фациес на екструзивните куполи.

Скалите са бели до кремави със зеленикав отенък, най-често масивни, пепелни до лапилни пирокластити. Витрокластите и литокластите в общия случай са главния пирокластичен компонент, като в определени участъци едните преобладават над другите. Витрокластите са бели, влакнести, с размери 1–3 cm, в повечето случаи интензивно променени във влакнест агрегат от глинести минерали и хлорит, с почти напълно заличена морфология. Литокластите са с лапилни, по-рядко до блокови размери. Ювенилните са от сиви и червеникави ивичести риолити и черни перлити. Те са изнесени по експлозивен път. Ксенолитокластите (акцесорни и инцидентни) са представени от разнообразни базични до среднокисели вулканити. Наблюдават се и оксидирани (червени) резургентни късове. Кристалокластите в повечето случаи са най-редки. Представени са от натрошени фрагменти от кварц, плагиоклаз и биотит. Част от пирокластитите в околностите на вр. Свети Илия вероятно представляват окологърлов фациес на киселите куполи от подкомплекса. В тях освен ювенилни риолитови литокласти се установяват и такива от черен перлит.

Непосредствено ССЗ от с. Биволяне се разкрива линейно удължен канал, запълнен с предимно с експлозивни, гърлови, масивни блокови кисели пирокласти и малки, удължени по протежението му лавови тела. На геоложката карта е означен като неподелени вулкански продукти. Блоковете са с големина, надхвърляща в някои случаи 1–3 m³. Преобладават ювенилните литокласти, представени от различни по цвят (жълтеникави, кафяви, червеникави, сиви) флуидални и ивичести риолити и черни флуидални перлити. Срещат се и относително по-редки акцесорни литокласти от черни и червеникави (оксидирани) среднокисели вулканити. Матриксът е бял до сив, пепелен до грубопепелен. Изпълнен е с множество бели влакнести витрокласти с размери от 1–5 cm. Установяват се кристалкокласти от плагиоклаз и биотит. Лавовите скали, изграждащи малките тела в канала, са изградени от идентични с ювенилните литокласти разноцветни, флуидални и ивичести риолити и перлити.

Максималната дебелина на пачката не превишава 60 m.

Възрастта по стратиграфска позиция е рупелска.

Кисели вулканити. Разглеждани са от Р. Иванов (1961b) като „риолитови разливи”. Поделени са на специфични типове преобладаващо кисели лавови скали, които са обособени самостоятелно.

Червеникаво-кафяви флуидални ивичести риолити (2SIρOl₁). Развити са в района на с. Свирец. Изграждат Амбартепенския екструзивен купол. Ивичестостта на скалите е обусловена от тънко разслояване по слоевете на течение с дебелина около 1–2 mm. Присъстват редки миндали с хидротермална минерализация. На редица места скалите са ожелезнени. В някои участъци, особено в периферните части, телата са брекчирани, като се наблюдават и окологърлови туфобрекчи. Структурата на риолитите е афирна до порфирна, фелзитова, микрофелзитова. Изградени са от светлокафеникаво до жълто-кафяво вулканско стъкло с ясно изразена микрофлуидална текстура и порфири и субпорфири от кисел плагиоклаз, амфибол, клинопироксен, рудни минерали и биотитови люспи.
Преобладаващо масивни разноцветни разнопорфирни риолити, трахириолити и перлити (3SIρOl₁). Развити са в района на север от с. Свирец към вр. Свети Илия и резерат „Вълчи дол”. Изграждат множество екструзивни куполи и лавови потоци (Бахнева, Стефанов, 1977). Представени са от разноцветни (кафеникави, червеникави, розовеещи) предимно масивни, по-рядко флуидални и ивичести риолити, трахириолити и перлити. Структурата им е порфирна и сферолитова. Някои от скалите (южно от вр. Пандъккая) са изградени от сферолити от радиално-лъчест недиагностируем влакнест агрегат (вероятно К-фелдшпат). Понякога в централните части на сферолитите се разполага санидинов, плагиоклазов или кварцов кристал. Първичните минерали изграждат от 5–15% от обема на скалата. Представени са от санидин, кисел плагиоклаз, кварц и биотитови люспи. Акцесорните минерали са циркон и магнетит. Основната маса в повечето случаи е микрофелзитова. Всред нея се наблюдават множество кристалити със субпаралелна орентировка, което обуславя микрофлуидалната текстура.

Перлитите идват в периферните части на екструзивните куполи или като кластичен компонент в киселите туфи. Най-голяма площ заемат в околностите на мах. Бойник и ЮЮИ от нея (Горанов и др., 1960). Перлитът е смолисточерен или шоколадовокафяв, с добре изразено перлитно напукване и порфири от плагиоклази, кварц, санидин, биотит, пироксени и сферолити. Основната маса е стъклена с множество кристалити. Перлити се разкриват и на редица други места, като изграждат малки (извънмащабни) тела.

Черни среднопорфирни дацити до трахидацити (4SIτζOl₁). Разкриват се ССЗ от с. Биволяне и изграждат склоновете на вр. Кирсетепе (к. л. Кърджали М 1: 50 000). Разполагат се върху и просичат пирокластите от пачката на пепелните до лапилни туфи. Изграждат екструзивни куполи и лавови потоци. Често са плочесто напукани по флуидалността. Скалите са масивни, плътни, с порфирна структура. Порфирите изграждат около 25 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (андезин) и клинопироксен (авгит). Акцесорните минерали са от апатит, циркон и рудни минерали. Основната маса е с хиалопилитова структура. Съставена е от тънкопризматични плагиоклазови и пироксенови микролити, кристалити и светлокафеникаво, частично девитрифицирано, вулканско стъкло.

Изотопната възраст на киселите вулканити от подкомплекса по К-Аr датировки в околностите на вр. Свети Илия и с. Чомаково е 31 Ма (Lilov et al.; Georgiev et al. 2003). Тези данни и взаимоотношенията им със скали от другите единици определят рупелската им възраст.

4.1.9.7. Свирецки андезити (SvαOl₁)

За първи път андезитите са отделени като самостоятелна единица – „Сърпецки вулкански комплекс” в непубликуван вид от Йорданов (в: Саров и др. 2002ф). В настоящето изследване се прецизира рангът на единицата от „комплекс” в просто изградена неслоеста стратиграфска единица. Независимо от ограничения си обем и разпространение тя се разглежда като основна (етап) от строежа на Нановишкия вулкански комплекс. Мотиви за това са както специфичният състав и макроскопски облик на скалите от етапа, които я изграждат, така и стратиграфската ú позиция. По съчетанието на тези белези единицата се отличава от другите вулканити в района.

Единицата е наименована на с. Свирец, в околностите на което се намира типовият ú локалитет. Две малки разкрития се наблюдават северно от селото.

Свирецките андезити просичат скалите или се покриват от кисели туфи на Светиилийския вулкански подкомплекс.

Скалите от единицата изграждат три секущи вулкански тела и продуцираните от тях малки лавови потоци. Представени са от черни, с лек кафеникав оттенък масивни дребнопорфирни андезити. Структурата им е порфирна, сериалнопорфирна (по плагиоклаз), гломеропорфирна (по пироксен). Първичните минерали изграждат 20–25 % от обема на скалата. Представени са от зонални плагиоклази, клино- и ортопироксени и редки биотитови люспи. Акцесорни минерали са апатит и магнетит. Основната маса е с хиалопилитова структура. Изградена е от светлокафяво девитрифицирано до микрозърнест агрегат вулканско стъкло, плагиоклазови и пироксенови микролити и рудни минерали. На места се наблюдават открити газови празнини, както и миндали, запълнени с опал и смектити.

Възрастта на Свирецките андезити, определена по стратиграфска позиция, е рупелска.

4.1.9.8. Синкалдерна дайкова формация

За първи път се отделя, като неслоеста литостратиграфска единици под това наименование и ранг в настоящето изследване. В пределите на картния лист е представена в пълния си обем. Единицата е представена както от кисели, така и от базични до среднокисели дайки. Мотивът да бъдат отделени в единна единица е фактът, че изграждат заедно дайкови снопове, разположени радиално спрямо Нановишката магмопроводяща полукръгова структура (калдера).

На Геоложката карта на България М 1: 100 000 (Крумовград и Сапе) скалите са отнасяни към „дайков тензионен комплекс”. Като елемент от калдерното развитие на Нановишката магмопроводяща полукръгова структура дайките се схващат за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) като причислени към отделни вулкански етапи.

Дайките се разкриват ССЗ от с. Чайка, в околностите на с. Сърпец, селата Гургулица и Постник и СЗ и С от с. Биволяне. Пресичат скали от Рабовския, Чифлишкия, Зорнишкия и Момчилградския вулкански подкомплекс. Границите им са резки, ясно секущи, в някои случаи с тънка зона на закалка.

Възрастта на скалите, определена спрямо взаимоотношенията им с другите единици, е рупелска.

Синкалдерната дайкова формация е поделена на две единици според състава на скалите, които ги изграждат.
Кисели дайки (dρOl₁). Тези дайки са с дължина, надхвърляща понякога 300 m и дебелина, достигаща до 30 m. При някои от дайките се наблюдават издувания и приконтактни зони от по-плътни скали.

Дайките са изградени от дребно- до среднопорфирни масивни, ивичести и флуидални до микрофлуидални дацити до риолити. Скалите са сиви до тъмносиви, розови до кафеникави, често с жълтеникави и зеленикави налепи от хидротермална минерализация. Структурата е порфирна, сериалнопорфирна, хиалинна, сферолитова. Първичните минерали са представени от санидин, плагиоклази (олигоклаз – андезин), кварц и биотит, а при дацитите се срещат редки порфири от амфибол и пироксен. Изграждат 5–10 %, по-рядко до 35 % от обема на скалата. Акцесорните минерали са представени от циркон и апатит. Основната маса при риолитите е главно микрофелзитова, съставена от частично кристализирало вулканско стъкло. При дацитите е характерно редуването на ивици с хиалинна структура, кристалити и сферолити и ивици от частично кристализирало вулканско стъкло. Всред скалите се наблюдават миндали, някои от които са запълнени с с кварц, опал и зеолити. Разнообразието от структурни особености в рамките дори на един образец – хиалинна, сферолитова, кристалитова е характерна особеност за киселите вулканити.

Базични до среднобазични дайки (dαβOl₁). Представени са от сиво-черни до черни масивни дребно- до среднопорфирни фенобазалти до андезитобазалти и андезити. В някои случаи се наблюдава хоризонтална призматична отделност, напречна на повърхностите на застиване. Структурата на скалите е порфирна, сериалнопорфирна (по плагиоклаз) и гломеропорфирна. Първичните минерали изграждат 15–20% от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (андезин до лабрадор), орто- и клинопироксен. При базичните разновидности се среща и оливин. Акцесорен минерал е магнетит. Редът на кристализация на минералите от порфирната генерация, определен по морфологията на кристалите и минералните взаимоотношения, е: магнетит – клинопироксен – плагиоклази. Основната маса е с интерсертална и хиалопилитова структура. Микролитите са представени от плагиоклаз и пироксен. Наблюдават се и кристалити. Установяват се малки, неправилни по форма миндали, запълнени с хлорит, глинести минерали (вероятно смектити) и по-рядко опал.

4.1.9.9. Варовиково-мергелна задруга

За първи път задругата се отделя в този обем при настоящото изследване.

Р. Иванов (1961б) отнася скалите от задругата към „хоризонта на трети кисел вулканизъм”, а Горанов (1960) и Шабатов и др. (1965ф) – към „шести – горен кисел хоризонт на олигоцена”.

В пределите на картния лист единицата е разпространена в западната му част между селата Лале на юг и Момина сълза на север, заемайки вътрешните части на Нановишката калдера.

В разкритията си варовиково-мергелната задруга се разполага върху различни нива от долната част на Звезделския вулкански комплекс. Допуска се под повърхността и позиция върху скали на Момчилградския вулкански подкомплекс. Покрива се от туфите от основата на Равенския вулкански подкомплекс.

Задругата е представена от мергели, пепелни до финопепелни кисели туфи и органогенни (рифови) варовици. Поделена е на две суперпозиционно разположени пачки: долна – мергелна и горна – варовикова.

Общата дебелина на скалите от задругата в пределите на картния лист нe превишава 100 m.

Възрастта на цялата задруга се приема за рупелска.
Варовикова пачка (lm/lOl₁). Скалите на пачката се разкриват в околностите на селата Врело, Лале, източно от с. Неофит Бозвелиево, южно от с. Биволяне.

Варовиците се разполагат съгласно върху скалите на Звезделския вулкански комплекс. Разполагат се под- и се зацепват със скалите от мергелната пачка. С размив върху тях залягат кисели пирокластити на Равенския вулкански подкомплекс.

Пачката е представена от сиво-бели до кремави органогенни (рифови) варовици, в някои участъци с ядчеста текстура. Установява се изобилна фауна, представена предимно от корали, но се срещат и бивалвии, гастроподи и ехиниди. В Бюйюкдере, непосредствено северно от с. Кос варовиците са автокластично брекчирани.

Дебелината на пачката в пределите на картния лист е променлива, като достига 80 m.

Възрастта на варовиците по стратиграфска позиция е рупелска.
Мергелна пачка (lm/mOl₁). Разкрива се при с. Кос на ССИ по Бюйюкдере и южно от с. Биволяне.

В околностите на с. Кос пачката се разполага съгласно върху вулканомиктови седименти и епикластити на Звезделския вулкански комплекс. Границата с киселите пирокластити на Равенския вулкански подкомплекс е на вертикално зацепване в сравнително кратък интервал, последван с размив. В редица случаи взаимоотношенията със скали от другите единици са тектонски, предопределено от развитието на Нановишката калдера.

Единицата е изградена предимно от тънко- до среднослоести сиви до тъмносиви мергели в алтернация с тънки пластове и неиздържани прослойки и лещи от биокластични варовици, пясъчници, полимиктови конгломерати и пепелни до финопепелни кисели туфи. Количеството на киселия пирокластичен материал се увеличава във височина.

В района на с. Кос всред скалите от пачката се наблюдават малки подводни свличания, изразяващи се в косо преориентиране на пластовете и автокластично брекчиране.

Дебелината на пачката е в рамките на 50–100 m.

Възрастта, определена по стратиграфската ú позиция, нанопланктон (K. Stoykova в: Moskovski et al. 2004) и магнитостратиграфски корелации (Moskovski et al., 2004), е рупелска. Приабонската възраст на скалите, определена по бентосна фораминиферна асоциация (Harkovska et al. 1992), не е в съответствие с тези данни.

4.1.9.10. Равенски вулкански подкомплекс

За първи път се отделя с ранг на подкомплекс от състава на Нановишкия вулкански комплекс при настоящото изследване. Съответства на Равенския риолитов комплекс (В. Георгиев и др., 1998ф), въведен като официална литостратиграфска единица от смесени скали (В. Георгиев, Милованов, 2003). Ревизията, свързана с ранга и характера на единицата, се извършва в настоящата записка, тъй като в пределите на картния лист тя има най-широко развитие и пълен обем. Типовият локалитет се намира в околностите на селата Равен, Татул и Биволяне.

Яковлев и др. (1954ф) отнасят тези скали към „свита на масивните туфи”. Р. Иванов (1960, 1961) ги включва към състава на „хоризонт на трети кисел вулканизъм – горна свита на слоистите туфи”. Горанов (1960) и Шабатов и др. (1965ф) ги разглеждат като „шести – горен кисел хоризонт на олигоцена”. На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) скалите са представени като част от „задругата на трети кисел вулканизъм”.

В пределите на картния лист скалите от Равенския вулкански подкомплекс се разкриват в района на селата Кос, Татул и Биволяне. На запад в обхвата на к. л. Кърджали (М 1: 50 000) имат по-ограничено разпространение в околностите на селата Равен, Хризантема и Ябълковец. Те изпълват централните участъци на Нановишката калдера.

Скалите на единицата се разполагат с размив върху скали на Звезделския вулкански комплекс, на Чифлишкия, Момчилградския и Светиилийския вулкански подкомплекс, както и на варовиково-мергелната задруга. Покриват се с размив от седиментите на задругата на блоковите брекчи. Просичат се от Биволянските дацити. Във връзка с късните етапи от развитието на Нановишката калдера, в много случаи взимоотношенията им с описаните по-горе скали са тектонски

Равенският вулкански подкомплекс е съставен главно от разнообразни кисели пирокластити, продукт основно на пирокластични потоци, но и на пеплопадни ерупции. Тази интензивна пирокластична активност се последва от отлагането на органогенни рифови варовици, съпътствани от малка по обем кисела пирокластика и внедряването на последните порции от кисел материал под формата на малки риолитови куполи.

Общата дебелината на скалите от подкомплекса достига 350 m.

Рупелската възраст на скалите от Равенския вулкански покомплекс е определена въз основа на Ar-Ar датировки на кисели пирокластити (31 Ма – Sv. Georgiev, Marchev, 2005) и по фаунистични определения от варовици в горните части на разреза (Яковлев и др., 1954ф; Атанасов и др., 1970ф).

Равенският вулкански подкомплекс е поделен на (от долу – на горе): туфозна задруга, пирокластично-варовикова задруга и кисели вулканити.

Туфозна задруга. Задругата е изградена от разнообразни кисели пирокластити, продукт на пеплопадни ерупции и пирокластични потоци (игнимбрити). Пирокластитите са зеолитизирани в различна степен. Подробно описание на минералния състав, е направено от Sv. Georgiev, Marchev (2005).

Единицата е изцяло поделена на две суперпозиционно разположени пачки – пъстра туфозна пачка и пачка на бомбено-лапилните кисели туфи.

Пъстра туфозна пачка (1RvOl₁). В пределите на картния лист скалите от единицата заемат широки площи в околностите на селата Кос, Татул и Биволяне.

Основният пирокластичен пълнеж на единицата се разполага с размив върху скалите от варовиково-мергелната задруга и Звезделския вулкански комплекс. Покрива се съгласно от масивни пирокластити от пачката на бомбено-лапилните кисели туфи и се просича от риолитови тела на подкомплекса. Покрива се с размив от задругата на блоковите брекчи. Взаимоотношенията със скали от Момчилградския вулкански подкомплекс са тектонски.

Скалите на пачката са представени от бели до сиво-бели масивни и слоести кисели пирокластити, продукт на пеплопадни ерупции и на пирокластични потоци. На различни нива в разреза се наблюдават тънки, неиздържани нива от туфити и туфозни брекчоконгломерати.

Пирокластичният материал в туфите е разпределен неравномерно. Кристалокластите са представени от плагиоклаз (албит-олигоклаз), санидин, кварц, по-рядко амфибол, биотит и субпорфири от клинопироксен. Често са натрошени. Витрокластите често са променени от глинести минерали и зеолити. Литокластите са относително редки. Ювенилните са представени от риолити, а ксенолитокластите – от среднокисели вулканити, в т.ч. акцесорни и инцидентни. В близост с подложката се срещат и заграбени мергелни и варовикови литокласти.

Северно от с. Татул всред киселите туфи се наблюдават неиздържани прослои и лещи от полигенни конгломерати с късове от кисели туфи, среднокисели вулканити и метаморфити, с неравномерно разпределен песъчлив матрикс и вероятен алувиален генезис.

В горните части на разреза по Сапдере са описвани отлично запазени литифицирани дънери от т. нар. Вкаменена гора, достигащи до 4 m в диаметър (Шабатов и др., 1966ф, Harkovska, 1992, Sv. Georgiev, , Marchev 2005). Дърветата са изцяло силифицирани и с отлично съхранена дървесна структура. Според Sv. Georgiev, Marchev (2005) първоначално са били покрити от пеплопадни пирокластити, поради което са се запазили изправени. Впоследствие се отлагат високо-температурни пирокластични потоци, което се индикира по множеството открити овъглени фрагменти от клони и наличието на радиални следи от взривове и газ-сегрегационни структури около някои от тях. Предполага се бързо отлагане на пепелопадните туфи, които са последвани от пирокластичните потоци от една ерупционна колона. Според цитираните автори гърловата област на ерупцията се разполага на североизток.

Дебелината на пачката е в рамките на 200 m, като в южните части (района на с. Врело) значително намалява.

Определената възраст на пирокластите по Ar-Ar датировки – 31 Ма (Sv. Georgiev, Marchev, 2005), е рупелска.

Пачка на бомбено-лапилните кисели туфи (2RvOl₁). Скалите от пачката изграждат изолирани, открояващи се в релефа разкрития в околностите южно от с. Биволяне и между селата Татул и Кос.

Киселите пирокластити се разполагат съгласно върху скалите от пъстрата туфозна пачка и се процепва от риолитови тела на подкомплекса.

Скалите на пачката са предимно масивни кристалолитовитрокластични средноспечени пирокластити (игнимбрити) с локално проявено призматично напукване. Изграждат няколко пирокластични потока, отделени от тънки нива пеплопадни и сърдж-пирокластити (Sv. Georgiev, Marchev 2005). Кристалокластите са от санидин, кварц, по-рядко амфибол и биотит, като често са натрошени при придвижването. Акцесорни са магнетит и циркон. Витрокластите са с размери 1–4 cm, често променени от глинести минерали и зеолити. В повечето случаи са хаотични, като на места се наблюдава обратна градация (Sv. Georgiev, Marchev 2005). Ювенилните литокласти са представени от риолити и кафяви перлити. Размерите им варират от 1 до 30 cm.

В някои случаи (в околностите на южната махала на с. Биволяне) се наблюдават хиалокластични перлитови потоци. Изградени са от бели с жълтеникав оттенък брекчирани перлити. Вулканското стъкло е безцветно, изотропно, на места с неясна перлитна структура и микрофлуидална текстура. Първичните минерали са представени от кварц, санидин и плагиоклаз.

Дебелината на пачката достига 20 m.

Възрастта е рупелска.

Пирокластично-варовикова задруга. В състава на единицата участват предимно органогенни (рифови), на места туфозни варовици. Киселата пирокластика е в подчинено количество, като се явява под формата на тънки неиздържани прослойки всред варовиците и по-рядко като обособено по-високо ниво.

В пределите на картния лист задругата е представена в пълния си обем и е поделена на две пачки – долна, варовикова и горна, туфозна.
Варовикова пачка (3RvOl₁). По-големи разкрития на скали от пачката се наблюдават в околностите на селата Биволяне и Равен и северно от вр. Елтепе. Разполага се съгласно върху пирокластитите от пъстрата туфозна пачка и се просича от Биволянските дацити. Покрива се с размив и се преотлага в седиментите от задругата на блоковите брекчи.

Пачката е съставена от бели до кремави органогенни варовици, изградени предимно от корали, бивалвии, гастроподи и ехиниди. Наблюдават се незакономерно разположени и неиздържани прослойки от кисели туфи и туфити.

Дебелината в пределите на картния лист е променлива, като не превишава 70 m.

Наличието им е указание за топъл плитък морски басейн с нормална соленост.

Възрастта по стратиграфска позиция и фаунистични определения (Яковлев и др., 1954ф, Шабатов, 1965ф, Атанасов и др., 1970ф) е рупелска.
Туфозна пачка (4RvOl₁). Заема ограничени площи. Разкрива се в околностите на югозападните махали на с. Биволяне и северно от с. Татул.

Скалите от пачката се разполагат с преход или рязка литоложка граница върху органогенните варовици от предходната пачка. Покривка не е запазена.

Пачката е представени от бели, по-често масивни, кисели туфи.

Дебелината на единицата не надхвърля 5m.

Поради асоциацията със скалите от варовиковата пачка, възрастта на туфите се приема за рупелска.
Кисели вулканити (5RvρOl₁). За първи път риолитови тела към състава на „VI хоризонт на олигоцена – хоризонт на третата кисела ефузия” са описвани от Шабатов и др. (1966ф). Sv. Georgiev, Marchev (2005) изказват мнението, че тези скали представляват силно спечени пирокластити, а В. Георгиев и др. (1998ф) ги описват като вторични кварцити.

Вулканитите изграждат малки, често извънмащабни риолитови тела в района на с. Биволяне и западно от с. Неофит Бозвелиево. Те просичат материалите на туфозната задруга. Покриват се с размив от и се преотлагат в седиментите от задругата на блоковите брекчи (на запад от разглеждания район).

Риолитите са бели и светлосиви, в някои случаи червено-кафяви на цвят, плътни, брекчевидни на места, с дребни редки порфири от салични минерали. Текстурата им е масивна, на места брекчевидна. Структурата е хиалинна, аксиолитова. Най-често срещани са сферолитовите риолити. Изградени са от сферолити, съставени от радиалнолъчест влакнест агрегат от К-фелдшпат, разположен всред микрофелзитова основна маса. Пространството между късовете е изградено от запазени или протокластично натрошени плагиоклазови и санидинови кристали, както и единични люспи от биотит. На места се наблюдава различна степен на девитрификация на вулканското стъкло в типични аксиолитови структури, които са характерни и за силно спечени пирокластити (игнимбрити).

Възрастта на скалите е рупелска.

4.1.9.11. Биволянски дацити (BvτζOl₁)

Скалите са установени и обособени под това име при настоящото изследване. Като официална основна неслоеста единица се въвежда в настоящия текст.

Дацитите изграждат малко тяло, просичащо скалите на най-младия подкомплекс от състава на Нановишкия вулкански комплекс – Равенския. Единицата не е включена в неговия обем, а се разглежда самостоятелно поради специфичния си състав, рязко контрастиращ с останалите скали на този подкомплекс.

Биволянското тяло е удължено в ИЮИ–ЗСЗ посока, с дължина около 30 m и ширина 15 m. Разположено е в землището на западната махала към с. Биволяне, в самата западна периферия на картния лист.

Тялото просича рифови варовици от пирокластично-варовиковата задруга. В приконтактните части варовиците са локално окременени. Покривка не е запазена.

Скалите са кафяво-черни до червеникави дребно- до среднопорфирни масивни дацити до трахидацити. Първичните минерали изграждат 10–15 % от обема на скалата. Представени са от порфири и субпорфири от плагиоклаз (андезин), санидин, пироксен и биотит. Акцесорни са апатит, циркон и магнетит. Основната маса е изградена от множество плагиоклазови микролити, санидин, кристалити и незначително количество вулканско стъкло. В случаите, в които плагиоклазовите микролити са гъсто разположени и са субпаралелно ориентирани, микролитовата структура прехожда в трахитова.

В някои участъци се наблюдава редуване на по-тъмни и по-светли слоеве, които маркират флуидалност, напречна на удължението. Паралелно на нея е развита система от пукнатини.

По стратиграфска позиция възрастта на скалите от единицата се приема условно като рупелска.

4.1.9.12. Задруга на блоковите брекчи (bbOl₁)

Задругата е отделена при настоящото изследване. Въпреки подчертано седиментния си характер, тя е причислена условно към Нановишкия вулкански комплекс. Мотивите за това са наличието на туфозен материал в състава на матрикса на псефитните скали и привързаността на единицата към калдерната структура.

В пределите на картния лист скалите на задругата се разкриват в района западно от вр. Елтепе и около източните махали на с. Равен.

Единицата се разполага с размив върху скали от Равенския вулкански подкомплекс.

В пределите на картния лист задругата е представена предимно от блокови моногенни варовикови брекчи с редки прослои и лещи от полигенни чакълни конгломерати. Преотложените варовици са от варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга.

Дебелината на задругата в пределите на картния лист не надхвърля 20 m.

Скалите представляват калдерна брекча, отложена и примесена със седименти на сладководен калдерен басейн.

По стратиграфска позиция възрастта на седиментите се приема за рупелска.

Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.73 Mb.

Сподели с приятели: