Обяснителна записка

От таблица 26 е видно, че доминиращо участие имат чистите насаждения – 61,8%, следвани от смесените иглолистни – около 17,3% и чистите горски култури – 9,0%. Смесените иглолистно-широколистни насаждения заемат 4,3% от площта. Най-малък дял се пада на смесените широколистни насаждения – по-малко от 0.01%. По бонитети преобладават насажденията от ІІ и III бонитет, съответно 42,4% и 33,3%. Средният бонитет за всички насаждения е III (2,7).

Видовото разнообразие на изследваната територия включва 16 дървесни вида. Най-значимо е участието на смърча 5159,8 ha (85,9%), следван от белия бор – 425,5 ha (7,1%), бук – 239,8 ha (4,0%), черен бор 28,1 ha (0,5%). С най-висок бонитет – II са елата, смърч и черен бор. С най-нисък – V бонитет са габърът и зимният дъб.

Средната пълнота по класовете на възраст (Таблица 28) е 0,65 с варирания от 0,42 (за най-възрастните насаждения – над 140 години) и 0,79 (за насажденията с възраст между 20 и 40 години). Разпределението на насажденията само по показателя пълнота показва, че преобладават тези с пълнота 0,7 (25,9% от всички насаждения), което е близко до средната пълнота. Следват насажденията с пълнота 0,6 (19,7%) и тези с пълнота 0,5 (16,4%). Най-малък е делът на насажденията с пълнота 0,2 и 0,1. По класове на възраст се установява една трайна и закономерна тенденция на намаление на пълнотата с увеличаването на възрастта след 40-тата година, като тази тенденция следва да се отчита при по-нататъшното стопанисване на горите в СТЦ “Перелик”.

Раздвижената конфигурация на терена, почвената покривка и растителността, климатичните особености, фактът че Родопите са най-старата суша на Балканския полуостров определят разнообразието и ендемизма на фауната.

Съгласно зоогеографското райониране територията попада в Рило-Родопски район, в който европейските видове преобладават над средиземноморските. Западнородопската област е представена от средноевропейски животински видове с алпийски произход и някои преходно средиземноморски видове. Алпийските животински видове населяват планинския и високопланински пояс на областта, а преходно средиземноморските видове обитават ниския пояс на прехода със съседните низинни земи и в обсега на закътаните по-топли места. В Източнородопската област преобладават преходно средиземноморските животински животински видове.

В Родопите са разпространени благородният елен, дивото прасе, еленът лопатар, сърната, заекът, дивата котка и др. Добре представена е и рядката и застрашена бозайна фауна - кафявата мечка (Ursus arctos), вълкът (Canis lupus), дивата коза (Rupicarpa rupicarpa balcanica), видрата, (Lutra lutra), златката (Martes martes), някои видове прилепи.

За района са характерни също богатата на ендемити безгръбначна пещерна фауна, охлювитe, редките инсекти и др. Алпийският тритон (Triturus alpestris) е глациален реликт.

Те са едно от най-ценните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и на лещарката (Bonasa bonasia), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), козодоя (Caprimulgus europaeus), черния кълвач (Dryocopus martius), белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos) и на осояда (Pernis apivorus). Територията е една от най-значимите в Европа за опазване популациите на червеногръдката (Erithacus rubecula), чинката (Fringilla coelebs), белогушия дрозд (Turdus torquatus), коса (Turdus merula), жълтоглавото кралче (Regulus regulus) и черноглавото коприварче (Sylvia atricapilla).

Източните Родопи са един от най-богатите орнитологични райони, където гнездят 167 вида птици. В Западните Родопи орнитофауната все още е по-слабо проучена. Там са установени са 130 вида птици, основно гнездящи, от които 21 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC). Като застрашени в Европа в категория SPEC2 са включени 15 вида и съответно в SPEC3 - 28 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 23 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Там се срещат около 70% от българската популация на глухара (Tetrao urogallus), белоглавия лешояд (Gips fulvus). В Родопите гнездят още египетският лешояд (Neophron percnopterus), белоопашатият мишелов (Buteo Rufinus) соколът скитник (Falco peregrinus), черният щъркел (Ciconoa nigra), които са редки или застрашени от изчезване птици в България или в Европа. Общо в Родопите се срещат 57 животински вида, включени в Червената книга на България.

Във водните течения и площи в Родопите се срещат различни видове риба - балканска пъстърва, главоч, лешанка, черна мряна.

Наличието на дивеч и риба са предпоставка за развитие на спортния лов и риболов. Първият е много по-добре развит и много по-доходоносен за района, поради това че ловците харчат много повече на ден от останалите туристи. Ловните стопанства променят своите граници всяка години с цел да се опази ловния дивеч. По-известно представително ловно стопанство в Западните Родопи е Беглика, богато на сърни, елени, диви свине и находища на глухари. Ловният дивеч е бил под контрола ловнорибарските дружества, но при многобройните преструктурирания в страната и при ликвидирането на Държавните ловни стопанства се създават условия за бракониерство и за унищожаване на редки животински видове. В охраната както на дивеча, така и на рибата и в борбата с вредния дивеч участват и лесничействата, а териториите се управляват въз основа на лесоустройствените проекти и придружаващите ги ловоустройствени проекти.

В непосредствена близост до проучваната територия съществуват и риборазвъдници и се развива риболовна и рибовъдна дейност. Намаляването на водните запаси и водните количества през последните години е довело до изпразването и затварянето на някои от рибовъдните стопанства. Очаква се годишно да се до­би­ват около 700 t риба, която ще се преработва в цех в с. Беден.

Като цяло би следвало да се отбележи, че животинският свят в границите на разработката – проектът за изменение на Спортно-туристически център „Перелик” е слабо проучен. Най-добре са проучени съседните територии, включени в проект Натура 2000.
2.3.8. Ландшафт

Доц. д-р ландш. арх. Геновева Цолова

Въз основа на закономерностите за зоналността, азоналността, принципите за генетичност и водещата ландшафтнообразуваща роля на геолого-геоморфоложката компонента, както и схемата на комплексното ландшафтно райониране на България, страната се поделя на система от таксономични регионални единици. Територията на СТЦ “Перелик” се отнася към следните регионални таксономични единици:

XVII. Западнородопска подобласт.

Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България (Петров. П, География на България, 1997 г.), ландшафтите в района на Переликско-Преспанския район на Западнородопската подобласт се определят като:

Характерът на ландшафта се формира от неговите основни компоненти, които изграждат вертикалната му структура.

Западната Родопска подобласт е ситуирана на изток от Рило-Пиринската област и на юг от Горнотракийската низина. Високопланинският релеф на областта представлява съчетание от значително издигнати разнопосочни била с дълбока и сложна долинна мрежа, с живописни проломи и ясно обособени котловини и долинни разширения и се отделя на изток от хълмистия ниско планински релеф на Източната Родопска подобласт.

Переликско-Преспанския район обхваща високопланинския релеф на изток от долината на р. Въча. В широкия орографски обхват доминират Переликският и Преспанският рид, върху обширните билни заравнености на които доминират в. Голям Перелик (2191 m) - най-високия връх в Родопите и в. Преспа (2001 m). От тук се откриват величествени панорами към речните долини. Переликско-Преспанското орографско гърбище, което се простира от югозапад към североизток, представлява вододел между Арда и реките Въча и Чепеларска и се разделя от Роженската седловина (1430 m) на два дяла - Переликски и Преспански. В северозападната част на района между долините на Въча и Чепеларската река в меридиално направление се простира ридът Чернатица, върху плоското гърбище на който се издига в. Персенк (2091 m). Източно от долината на р. Чепеларска до границата на Горнотракийската низина се откроява Добростанският масив. Към сложната долинна мрежа на Переликско-Преспанския район принадлежат и Хвойненската, Смолянската и Ардинската котловини.

За геоложкия строеж на Западнородопската област може да се каже, че ядката на кристалинната основа се състои от херцински гранитен и гранодиоритен батолит, а мантията е изградена от допалеозойски и палеозойски метаморфити, които са представени от гнайси, слюдени шисти и мрамори.

Палеогенната структурна надстройка на Западнородопската област е смесен седиментно-вулканогенен скален комплекс. Едрите черти на релефа се обуславят от старата кристалинна основа, а върху младата структурна надстройка, която е с различна устойчивост в резултат на екзогенното въздействие на денудацията, са моделирани детайлите на съвременните релефни форми.

Типична за Западнородопската област е гънковата структура от добре изразени антиклинали и синклинали с херцинска възраст. Синклиналите са ивици на потъване, на езерна трансгресия и продължителна седиментация, свлеклите гравитационно по разседните им повърхнини огромни мраморни плочи са покрили палеогенните седименти, придобивайки по този начин изражението на млади навлачни структури.

Както вече беше казано, в изграждането на релефа на Западнородопската подобласт участват не само скалите на фундамента, но и значително по-младата надстройка на смесения седиментно-вулканогенен комплекс на палеогена. Броят и характерът на денудационните нива и речните тераси свидетелстват за широкообхватните сводови ритмични издигания през неогена и кватернера. Тук от масивността на релефа и неговия високопланински характер се обуславя височинната диференциация на ландшафтите.

Контрастните условия на топлината и влагата, заедно с особеностите на релефа, оказват силно влияние върху диференциацията на почвено-растителната покривка в Западнородопската подобласт на Южнобългарската планинско-котловинна ландшафтна област. Тук ясно се наблюдава етажираност при разпространението на почвените типове и растителните асоциации, които са обект на анализ в настоящата разработка отделно като природни компонентни на ландшафта.

Наличието на големи планински ридове като Чернатица, Преспанския, Добростан и др. обуславят разнообразието в релефа, който може да се охарактеризира като рязко разчленен, с плоски билни заравнености, дълбоко вкопани речни долини и редица тектонски обусловени котловинни и долинни разширения. Богатите горски и водни ресурси, благоприятният климат и релефните особености на ландшафта имат силно емоционално въздействие и са с изключително значение за развитие на туризма и зимните спортове.

В планинския масив се разкриват разнообразни форми, развити в мраморите и във вулканските скали. Специфичният карстов комплекс намира израз в множество пещери, каменни мостове, понори и кари. Редица скални образувания оформят отвесни скали, които се използват за скално катерене и алпинизъм, а други са поставени под защита – Турлата, Невястата, Червената стена, Средната стена и др.

В Западнородопската област климатът е повлиян от масивния високопланински релеф, неговото дълбоко разчленение и различно изложение. В ниския пояс със северно изложение той е с преходноконтинентален характер - положителна средна януарска температура и тенденция за изравняване на сезонните суми на валежите. В южната част на областта проникват от юг на север по-топли въздушни маси, обуславящи активната циклонална дейност през зимата, а по този начин и ефекта от средиземноморското климатично влияние.

В планинския и високопланинския пояс на Западни Родопи климатът има планински характер. Лятото е прохладно и с по-ниски средни юлски температури – от 16 до 10. Освен това планинският климат е предпоставка и за по-големи суми на валежите – от 750 до 1110 mm и продължително снегозадържане – от 3 до 6 месеца.

Преобладават северозападните ветрове, като само по долините на реките посоката им се променя на северна поради преобладаващото направление север-юг. Средната скорост на вятъра е от 2 до 5 m/s и расте с увеличаване на надморската величина.

Водният режим на Западнородопската област е повлиян от особеностите на климата и характера на релефа, скалната основа и растителността. Във високопланинския пояс се отчита т. нар. снежно-дъждовен речен режим (добре изразен пролетен отточен максимум през март, април и май и минимум през август и септември), който се определя от продължителността на снежно задържане и големината на валежните суми. В най-южните части на областта има и вторично зимно пълноводие с максимум през декември и януари. Областта се характеризира и с обилни подземни карстови и термоминерални води.

Преобладават кафявите горски почви, а в северните оградни склонови подножия – канелени горски, в карстовите региони – рендзини.

Растителността се отнася към Илирийската провинция на Европейската широколистна горска област. Преобладават иглолистните гори – смърч, бял бор, ела, бяла мура, а в билните части на високите дялове – клек и хвойна. От широколистните видове най-разпространени са букът, габърът и два вида дъб – горун и благун. Фрагментарно разпространен над 1900 m надморска височина е субалпийският пояс (дяловете Перелик и Сюткя). Доминиращите плоски била на областта са покрити с планинсколивадни почви, заети с тревна растителност. Преобладаващата дървесна растителност, заедно с разчленеия релеф, определят характерния облик на ландшафта

Фауната е представена от средноевропейски и преходносредиземноморски видове. Във високия планински пояс средноевропейските животински видове имат предимно алпийски характер. Срещат се елени, сърни, диви свине, мечки, лисици, вълци. Обитават гъсто залесените склонове, високопланинските пасища и труднодостъпните места. В ниския пояс се срещат представители на гризачите, рептилиите, земноводните, прелетните птици и насекомите.

В този живописен ландшафт хармонично се вписват и най-силно урбанизираните територии – застроените части на селищата, техни квартали и махали, приютени в средата с разчленената си структура и подходящо намерен мащаб като структура и обемно-пространствено въздействие.

На места растителните масиви са разсечени от просеките на пътищата и електропреносната мрежа, като оформят своеобразни пространствени линеарни структури, по-раздвижени по-терена около съществуващите пътища с различен габарит и предназначение.

Характерно за ландшафта е също и неговата многоплановост, която позволява от определени точки в съседство да се разкриват живописни гледки и специфични амфитеатрални зони, като например тази около Турлата.

Фиг.18. Характерен ландшафт в обхвата на проекта

Какви са възможните въздействия върху компонента ландшафт в резултат от осъществяване на предлагания проект:

• 
  При изграждане на нови рекреационни ядра – вилни селища, хотели, почивни домове и др., както и на ски-писти, лифтове и влекове, техническа инфраструктура, ще бъде изсечено значително количество предимно иглолистни насаждения. Това отрицателно въздействие върху планинския горски ландшафт има не само екологично, но и визуално-естетическо значение.
  
• 
  Проектът предвижда част от поляните в обхвата на СТЦ да бъдат застроени с нови рекреационни ядра. Това “уплътняване” на горските ландшафти ще лиши почиващите (особено през летния сезон) от традиционно използваните места за свободно разполагане, пикник и пр., от които се откриват далечни красиви панорами към околния ландшафт.
  
• 
  В резултат от новото строителство, при неспазване на изискванията за възстановяване и рекултивация на нарушените територии, съществува опасност от възникване на ерозионни процеси, особено при ски-пистите и просеките под лифтовете и влековете.