АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА

АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА

Развитието на туризма в света бележи изключителни темпове, включително и в територии в близост до защитени зони и обекти, чувствителни екосистеми, застрашени от деградация планински местности. На въздействието на туризма върху двата най-сериозни проблема на настоящия век – промените в климата и бедността, са посветени множество световни форуми. Последният форум, посветен на тази тема, проведен през м. март 2007 г. в Мадрид, Международният панаир на туризма в Берлин от същата година, публикациите и приоритетите на научните изследвания показват, че туризмът е навлязъл в нова фаза на развитие.

По данни от доклада на Световната туристическа организация относно тенденциите в развитието на туризма от 2006 г. през 2005 година броят на туристите е надхвърлил цифрата 800 млн. През 2006 г. броят им достига 842 млн. Това означава 20% растеж за последните 3 години. Отбелязват се връзките между големите спортни събития и туристическите потоци, в резултат на които приходите от туризма подпомагат социално-икономическото развитие. По този начин туризмът се разглежда и като сектор с най-голям дял в световната търговия.
Фиг. 1. Прогноза за развитието на туризма до 2020 г¹.

Той представлява 25% от всички услуги, а ако се включи и транспорта дялът му нараства на 40%. Създават се нови работни места, необходимостта от осигуряване на продукция за изхранване на туристите налага развитие на селското стопанство, на рибарството и аквакултурите, на занаятите. Развиват се малкият и средният бизнес. Най-голямо развитие бележи строителството и всички съпътстващи го производства на строителни материали, мебели и продукти за обзавеждане. Именно поради това се счита, че развитието на туризма може да допринесе значително за намаляване на безработицата и да подпомогне социалния прогрес. В световен мащаб в туризма има 76.7 млн. работни места, което представлява 2.8% от заетостта.²

Освен положителните въздействия върху икономиката, които се очакват от развитието на туризма, не може да се пренебрегнат и значителните отрицателни въздействия които разнообразните туристически и рекреационни дейности имат върху околната среда. Това се дължи предимно на нарастващата консумация на енергия и на вода, на урбанизирането на териториите, на увеличаването на автомобилите, на унищожаването на горите. За периода от 1970 до 2000 година биоразнообразието е намаляло с около 40%, очаква се от глобалното затопляне на климата да изчезнат значителен брой растителни и животински видове, да намалее продуктивността на земеделските земи, да намалеят тропическите гори.³

Заедно с всичко това все повече внимание се отделя на устойчивото развитие на туризма, тема, известна още от средата на 80те години на миналия век и на ролята на устройственото планиране за постигане на целите на подобно развитие. Планирането на национално и регионално равнище трябва да за опазва околната среда и да поддържа качеството й, като едновременно удовлетворява потребностите на туристите и допринася за благосъстоянието на местните общности, а плановете за курортните комплекси се разработват като неразделна част от плановете за развитието на локално равнище и посочват пътищата за постигане на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Плановете за развитие на туризма не се разглеждат изолирано от плановете за други сектори на икономиката, политиките на местните власти гарантират работни места за местното население, ограничават спекулативното развитие на територията и съхраняването на ресурсите, посредством препоръки и мерки за приложението им.

Оценката на въздействието на плановете за развитие на туризма обхващат всички програми за действие и отчитат кумулативните въздействия на разнообразните функции на територията, предвидени на регионално и на локално равнище.

Мерките, които се разработват в подобни планове и в техните оценки трябва да гарантират такова приложение на проектните предложения, което да дава възможност за ефективно използване на капацитета на територията, за ефективен контрол и управление. Въз основа на това в много от случаите се правят предложения и за промени в действащото законодателство, с които да се определят стандартите в опазването на околната среда и развитието на туристическите обекти и комплекси, устройствените показатели и управлението на инвестициите в туризма. В повечето случаи се прибягва до специфични норми, съответстващи на характера на средата в икономически, социален и екологичен контекст. Всички тези препиръки, мерки, правила и нормативи имат за водеща цел обединавяне на противоречивите интереси на различните участници в процеса на развитие на туризма и повишаване на равнището на отговорност на всеки от тях. В регионален мащаб не се залага вече толкова на конкуретността на отделните курортно туристически зони и локализации, а на интегрирането и балансирането на интересите им.⁴

Аналогични принципи следва да залегнат и в програмите за развитие на регионално и областно равнище, тъй като и област Смолян и в общините от областта съществува неизползван потенциал за разнообразяване на туристическите дейности през всички сезони, което налага спешно да бъдат преосмислени моделите на управление и поведение, на приложение на устройствените планове, които се изготвят и одобряват с цената на значителни интелектуални ресурси.
2.1.2. Развитие на зимните курорти и промените в климата

Освен очакваните глобални промени, до които ще доведе промяната на климата, затоплянето ще се отрази значително и върху развитието на особено чувствителните планински територии, обект на изключителна строителна експанзия в България от началото на 21 век. Това е причината намаляването на снежната покривка и промяната на климата да бъдат включени като специален приоритет в Седма рамкова програма на ЕС за научни изследвания. Предполага се, ча намаляването на времето за задържане на снежната покривка, както и нейната дебелина ще се отрази неблагоприятно не само на развитието на планинските ски курорти, на почвите, растителността, водните ресурси и биоразнообразието, но също и на планинското земеделие, на водоснабдяването, на енергетиката, на икономиката като цяло и на поведението на хората.

Последните изследвания на промените в климата и снежната покривка показват намаляване на последната с около 30% към 2020 г. Всички тези промени налагат преосмисляне на стратегиите за развитие на зимните курорти и проучване на възможностите за използването на изкуствен сняг за поддържане на основните дейности, свързани със зимните спортове. Последният зимен сезон в България също показа какви затруднения могат да възникнат в работата на зимните курорти и на туроператорите при липсата на подходящи климатични условия. В бъдеще ще се засилва значението на информацията и прогнозирането на промените в климата за планирането и управлението на планинските курорти, тъй като неподходящите климатични условия ще се отразят на туристическите потоци, на вземането на решения и избора на мястото за зимна ваканция. В световен план се очаква да се предпочитат северните страни и САЩ и Канада, курортите на по-голяма надморска височина, където има по-големи гаранции за достатъчно надеждна снежна покривка. Швейцарската банка обяви намерението си да не отпуска заеми за развитие на ски курорти под 1400 метра надморска височина. Голям брой планински курорти започнаха демонтажа на съоъръжения за зимни споротве под тази височина. Правят се изследвания за възможностите за намиране на нови функции на урбанизираните за целите на зимните спортове територии, за разширяване на гамата от услуги и атракции през останалите сезони, независимо че от тях също може да се очакват негативни последици.

Планираните световни форуми, посветени на туризма и глобалното затопляне през октомври 2007 г. в Давос, Швейцария и срещата на министрите в Лондон през ноември същата година ще търсят отговорите на някои от тези въпроси, обединявайки представителите на правителствата, на академичните общности и на науката.⁶

Прогнозите за Швейцария посочват подходящи условия за ски само в курортите на височина от 1600 до 2000 m, снежна покривка 30-50 cm за период от 100 дни между 01 декември и 15 април, с което добрите ски курорти ще намалеят с около 44%. Стратегиите предлагат използване на оръдия за сняг и адаптация на курортите, но на значително висока цена. Очакваните промени са пренасочване на туристите към курорти на по-висока височина, намаляване на възможностите за семейни туристи и начинаещи скиори, използващи ниски цени, увеличаване на краткотрайните посещения за 1 ден или в края на седмицата при късна резервация, зависеща от метеорологичната прогноза. Изследването на 12 планински курорта и на 38 терена, разположени в близост до пистите, сравнени с 38 площадки в съседни територии дава възможност да се систематизират препоръки за изграждане на екологично ориентирани ски курорти, щадящи околната среда.

Във Франция се наблюдават аналогични тенденции – обезлюдяване на семейните курорти на малка надморска височина до 1000 m и пренаселване на курортите на надморска височина над 1800 m, като например Аворияз, ориентирани към младите запалени скиори. Претоварването на пътищата в натоварените дни също допринася за замърсяване на атмосферата, поради което се препоръчва използването на електрически автобуси-совалки и планиране на туристическите селища с преобладаващо участие на пешеходното движение, велосипедите и шейните. Допълнително се търси възможност за по-различно управление на атракциите и пистите, разнообразяване на алтернативните дейности за туристите. Регулират се мащабите на туристическите урбанизирани центрове, търси се оптимално вписване в релефа без драстични промени и изсичане на скатове, стриктно се спазват клаузите на Закона за планините.
Фиг. 3. Мащаби на застрояване във френските курорти⁷

Проучване на проф. инж. К. Донев върху използваемостта на легловата база в зимните курорти на Франция, по информация събрана на място, предлага разделянето им в 3 групи – курорти с преобладаваща посещаемост от местни туристи, курорти с преобдаваща посещаемост на туристи от чужбина и други международно известни курорти. В първата група курорти, в която са включени Песей Валандри, Флень, Самоен и Морийон запълняемостта на легловата база в сезон 2005/2006 се движи между 41 и 47%. Във втората група курорти – Ле Манюир, Тинь, Мерибел лиз Алю, Ле Зарк, Ла Плань и Ла Розиер, запълняемостта се движи между 51 и 69% и само във Вал Морел е 83%. В международно известния курорт Зас Фе, Швейцария запълняемостта е 75%, а във Вал Дизер и Аворияз (Франция) тя е съответно 71 и 96%.

От краткия анализ на тенденциите в развитието на туризма и на зимните курорти може да се направи извода, че в последните години се търси вси по-голямо разнообразие от дейности в различните сезони като се съчетават разнообразни спортове, игри и атракции, културни прояви и празници, които да привличат туристите в една мащабна, съхранена от прекомерна урбанизация среда с преобладаващо пешеходно движение и места за общуване, забавления и наблюдение на природата.
2.1.3. Развитие на туризма в България

Проучванията на Оксфордския център за икономически прогнози за развитието на туризма в 176 държави в света показват, че България се нарежда след Турция, Гърция, Румъния и Черна гора. Последните две държави са в първата тройка заедно с Обединените арабски емирства по ръст на чуждестранните туристи през последната година. И макар че ръстът на чуждестранните туристи в България през последната година от 6.3 % е над средния за света, страната ни сериозно изостава от останалите Балкански страни с аналогични ресурси и потенциал.

В същото време данните от анализите на Института за анализи и оценки в туризма показват че за период от 10 години (1997-2007) инвестициите в хотели, ресторанти, къщи за почивка и туристическа инфраструктура възлизат на 16 млрд евро. Приходите от туризъм по данни на БНБ за същия период са над 12.8 млрд евро.

Общият брой на леглата в България се изчислява на 365 000. Само през 2005 година са пуснати в експлоатация 35000 легла. Преобладаващата част от туристическите обекти са частна и акционарна собственост. Отрасълът има съществен принос за заетостта и ангажира повече от 250 000 души. Над 6000 семейства работят в собствени хотели, ресторанти, като туристически оператори и агенти.⁸ Очакванията за 2007 година, базирани на прогнози на научни звена, изследващи развитието на туризма в страната, са за около 8% ръст на туристите, посетили България. Незначителен дял (3.7%) се отрежда на туристите, които ще посетят планинските курорти и приблизително толкова ще посетят страната заради селски и екотуризъм, а близо 34% от посещенията ще бъдат свързани с бизнеса.

В повечето от изследванията се отчитат и недостатъците на българските курорти, най-съществен от които е прекомерната урбанизация на планинските територии, несъобразяването с мащабите на средата, понижаването на комфорта на туристите, несъответствието между изградената база и транспортната, туристическата и техническата инфраструктура. Всичко това създава допълнително напрежение между различните участници в процеса на планиране, изграждане и управление на планинските курорти и местното население и създава предпоставки за отлив на туристи.

Най-новата практика за изграждане на хотели от апартаментен тип в зимните курорти, с намерението те да служат за удължаване на курортния сезон, допринася още повече за урбанизирането на природата с неподходящо по обем и облик строителство, което не се използва ефективно, но присъства трайно в природата. Този тип строителство променя изцяло характера на средата и налага изграждането на съвършенно различни обекти за обслужване, които не се използват пълноценно.

Натрупването на поредица от недостатъци и грешки, отразяващи се отрицателно върху качеството на средата и услугите превръща страната в евтина туристическа дестинация за определена група туристи, които реализират значително по-малко разходи на място и занижават приходите от този сектор. Това се потвърждава и от прогнозите на Световния туристически съвет.

Именно поради тези причини би следвало при проектирането и реализирането на инвестиционните намерения относно Спортно-туристически център „Перелик” да се използват най-добрите практики от съвременните зимни курорти, с което да се гарантира високият стандарт на средата, опазването на характера на селищната структура и на природата.

Анализът на социално-икономическите условия в региона е извършен въз основа на най-новите документи, планове и програми прогнозиращи развитието на територията, в чийто граници е разположен националният курорт “Пампорово” - Южен централен район и Смолянска област. По данни от Националния статистически институт Област Смолян има площ 3192.8 km² при 27516.3 km² за целия район, което представлява 11.6% от територията на района, населението е 135029 души при 1944382 души за района, което е 6.9%, при 42.3 човека/km² гъстота на населението (70.7 човека/km² за района и приблизително толкова за страната). Смолянска област е най-слабо населената в района. На територията на Южен Централен район има 1511 населени места, от които 63 града, а в Смолянска област 242 населени места и 8 града.

Областта има най-ясно изразено намаляване на населението в целия район -1.53%, дължащо се на миграционните процеси и отрицателния естествен прираст.⁹

Жените имат преобладаващ дял от населението, които към момента са 56.1% от населението в областта. Ромското население има най-малък относителен дял от населението в областта – 0.5%, но също тук е най-високият процент самоопределилите се в други етнически групи 15.6%.

Брутната добавена стойност по сектори в областта по данни към края на 2002 г. се разпределя по следния начин – аграрен сектор 23.5%, индустриален 19.9% и услуги 56.6%. През последните години се отбелязва леко завишение на дяла на първичния сектор за сметка на намаляването на относителния дял на вторичния сектор. Относителният дял на обработваемите земи в областта е 51.53%, което е значително по-малко от останалите области в района. Съотношението между растениевъдство и животновъдство е 80:20. Горското стопанство има съществено значение за областта не само поради дърводобива и дървопреработването, а и поради страничните ползвания на горите – събиране гъби, билки, горски плодове.

В Смолянска област се създава около 1% от промишлената продукция на страната и работят около 1,5% от заетите лица. Значителна част от функциониращите предприятия попадат в категорията малки и средни предприятия (МСП). От общо 4555 МСП 4254 са с персонал до 10 човека. Положителна тенденция е постепенното увеличение на степента на заетост на работната ръка в областта, характерно за целия район. Според анализа на социално-икономическото развитие на Южен централен район в периода 1999 г. до 2003 г. безработицата в Смолянска област намалява от 25.7% на 20.9%, намалява процентът и на младите безработни хора на възраст до 29 години, но въпреки това безработицата е най-висока в района в сравнение с останалите области.¹⁰ Най-висок е относителният дял и на продължително безработните. Значителна е безработицата и сред жените.

Икономическите анализи показват най-динамично развитие на туристическия сектор в област Смолян, който обхваща 15.5% от легловата база в страната и се нарежда на трето място. Само за две години, в периода 2001 – 2003 г. средствата за подслон са се увеличили от 70 на 213, броят на леглата от 5687 на 6111, а броят на нощувките от 277482 на 329256. Експанзията на строителството в курорт “Пампорово” през последните 2 години показва допълнително завишаване броя на леглата. Увеличаването на легловата база, на броя на туристите и на броя на нощувките през последните години се дължи предимно на развитието на зимния туризъм, което е доказателство за неравномерно натоварване, сезонна заетост и неефективно използване на ресурсите.

От значение за развитието на туризма е пътната инфраструктура. На територията на област Смолян има 106 km пътища от ІІ клас, 413.9 km от ІІІ клас и 446.4 km общински пътища или общо 999.3 km. Гъстотата на пътната мрежа е 299.3 км/1000 км² и е под средната за страната. Областта е на едно от последните места в страната по отношение относителен дял на първокласни пътища, което значително затруднява достъпа до територията. Поради планинския характер на областта няма развит железопътен транспорт.

Основните приоритети, заложени в плана за Южен централен район и на област Смолян са насочени към подобряване на инфраструктурата, тъй като изоставането в нейното изграждане и реконструкция са основна пречка за икономическото развитие.

Община Смолян е разположена на площ от 879 km² на около 90 km южно от град Пловдив.¹¹ Тя граничи с Република Гърция на юг, с общините Лъки и Чепеларе на север, на изток с общините Рудозем, Мадан и Баните, а на запад с община Девин. Център на областта е град Смолян с население към края на 2004 г. 34196 жители, а към края на 2005 г. населението наброява 31988 души. Той е разположен на двата бряга на р. Черна, което заедно с раздвижения релеф и историческото урбанистично развитие на града определят разчленената му структура. (Графично приложение № 1)

В състава на общината влизат 86 населени места, от които 48 кметства. По данни от м. септември 2005 г. 22 от населените места са с население до 20 жители, а 11 са с население по-малко от 10 души.

Преобладаващата част от територията е заета от иглолистни гори, които съставляват около 540147 дка - 63.2%, а земеделските земи са 27.1% от територията на общината или 232127 дка. В баланса на териториите влизат още 1.9% населени места, 6.9% територии за добив на полезни изкопаеми, 05% водни течения и площи и 0.4% територии за транспорт и инфраструктура. Обработваемата земя е 106000 дка, от които 21000 дка ниви, 59 000 дка ливади и 11000 дка мери и пасища. Земеделието може да се разглежда като монокултурно, тъй като преобладаващ дял заема отглеждането на картофи. Горският фонд включва 621011 дка., от които 470380 дка се използват за производствени цели.

На територията на община Смолян се намират множество защитени природни обекти – природни резервати, поддържани резервати, природни забележителности, защитени местности с разнообразен характер и богато биоразнообразие. Под защита са поставени вековни гори, пещери, скални образувания, езера, отделни растителни видове и техните съобщества.

От разнообразното културно наследство с най-голяма стойност за развитието на туризма в общината и областта са архитектурно етнографският резерват Широка лъка, отделни паметници и ансамбли от исторически обекти, съхраняващи ценни традиции в българската архитектура. В гр. Смолян са декларирани над 100 архитектурни паметника, формиращи ядра с уникален характер в Долно Райково и Устово. Сред тях преобладават жилищните сгради, обществени сгради, църкви и училища, съчетаващи обеми, структура, пространства, материали и колорит в хармония с околната среда. Културните, научните и образователните институции в града заедно с някои от най-устойчивите културни традиции, дух и бит са огромен потенциал за развитието на културния и образователния туризъм.

Стратегията за развитие на област Смолян (2005-2015 година) е подчинена на визията за превръщане на „уникалните дадености в атрактивна, предпочитана и просперираща област” посредством партньорство и целенасочени действия. Приоритетите на тази стратегия са насочени към развитието на туризма, екологично чистите производства и експонирането на културното, историческото и природното наследство, като по този начин се очаква да се намали безработицата, да се увеличи брутния вътрешен продукт, да се подобри стандарта на живот на местните жители и с това да се стабилизира демографската обстановка. Водещо място в сферата на туризма се отрежда на община Смолян. С този сектор се свързват всички останали стратегически направления, а именно:

• 
  Подобряване на пътната, енергийната и съобщителната инфраструктура на територията на областта и общината;
  
• 
  Повишаване на трудовата заетост и намаляване на бедността и социалния риск чрез увеличаване броя на работните места в обществения и частния сектор;
  
• 
  Развитие на туризма с използване на природните и културно-историческите дадености;
  
• 
  Активизиране на трансграничното сътрудничество;
  
• 
  Усъвършенстване на образователната система, на здравното обслужване и всички подсистеми на социалната и пазарната инфраструктура;
  

От усъвършенстването на инфраструктурата, качеството на услугите, от разнообразяването на екологичната продукция, с която ще се захранват туристическите обекти, от равнището на образование на кадрите ще зависи превръщането на Смолянска община в първокласен туристически район в страната с наднационално значение.

• 
  Изграждане на Спортно-туристически център „Перелик” – ски писти, съоръжения, довеждаща и обслужваща инфраструктура;
  
• 
  Изграждане на ваканционни селища;
  
• 
  Проучване възможностите за/и провеждане на международни състезания по зимни спортове (биатлон, ски-дисциплини, сноуборд и др.)
  

• 
  Разработване на тематични културни маршрути, обхващащи комплекс възрожденски къщи, римски и антични пътища, римски мостове.
  

• 
  Адаптиране на културните събития за разработване на целогодишна културна оферта
  
• 
  Разработване на маршрути за екологичен туризъм:
  

• 
  Създаване на кръгов пешеходен маршрут Смолянски езера – кв. Езерово – вр. Червената скала – резерват “Сосковчето” – екопътека “Водопадите” – Балиева вода – Смолян (кв. Средок);
  
• 
  Изграждане на биваци за лагеруване в подножието на връх Персенк и над с. Мугла;
  
• 
  Модернизация на съществуващата материална база – планински хижи.
  

• 
  Създаване на специализирани маршрути за екстремен и спелеоложки туризъм;
  

• 
  Създаване възможности за приключенско, планинско и шосейно колоездене, преходи на кон, програми за оцеляване и изграждане на екипи, маршрути с планински водач, планински преходи с различна трудност, скално катерене и др.
  

• 
  Утвърждаване и разширяване на селския туризъм
  

• 
  Изграждане на къщи за гости (в селата)
  

• 
  Разкриване на специалности с туристическо направление във висшите учебни заведения в града - създаване на „Колеж по туризъм”, покриващ всички аспекти на туризма;
  
• 
  Изграждане на център за обучение, квалификация и сертифициране на работещите в сферата на туристическите услуги;
  
• 
  Стимулиране на бизнеса в сферата на туризма и поддържащите туристически дейности;
  
• 
  Изграждането на занаятчийски комплекси и производство на сувенири;
  
• 
  Насърчаване на предприемачеството и подкрепа за маркетинга и продажбата на местни продукти и услуги;
  
• 
  Изграждане на посетителски центрове за консултации на фирмите от клъстер Туризъм;
  
• 
  Свързване на клъстера с подобни формирования в Европа;
  

Световната и Европейска практика показват, че потенциалът за развитие на територията следва да се търси не в увеличаването на легловата база само около ски центрове, а в огромните възможности да се развива екотуризъм, на основата на биоразнообразието и уникалната природна красота, която не може да се открие в други зимни курорти в Европа, изградени над горната граница на гората в суров и неприветлив пейзаж. Множество примери за развитие на подобни центрове за туризъм, опазващи околната среда в съседните биосферни резервати има в Швейцария, които вече са предпочитани от местното население, поради печелившия им характер.

По последни официални данни на Националния статистически институт общото население на петте села към 31.12.2005 г. е 829 души – приблизително 2% от населението на общината. Демографският потенциал на петте села е нисък и поради това анализът обхваща демографските процеси в цялата община Смолян с акцент върху населените места, на чиято територия е разположен спортно-туристическият център. Тъй като текущата демографска статистика не събира данни по квартали в анализа вместо данни за кв. Езерово са използвани данни за целия гр. Смолян.

Анализът е насочен в следните направления:

1. Сравнение на основните характеристики на населението на община Смолян, гр. Смолян и петте села (брой, възрастово-полова структура, естествено и механично движение, образователно равнище, трудов потенциал и др.) с тези на страната.

2. Изследване на динамиката и тенденциите на демографските процеси в общината и сравнение със страната.

3. Разработване на дългосрочни (20 годишни) прогнози с хоризонт до 2025 г. за броя на населението в община Смолян.

Източник на данни е Националният статистически институт. Към момента на приключване на работата по анализа последните официални данни за населението са към края на 2005 година.

Брой и динамика на населението

Поради специфичния релеф на общината, нейната територия е по-рядко населена от тази за страна – гъстотата на населението е 52,3 души на кв. км. в сравнение с 69,5 души на кв. км. за страната.

Спортно-туристическият център се намира на територията на град Смолян и пет села - с. Мугла с население 360 души, с. Стойките с население 313 души, както и селата Гела, Солища и Стикъл с население съответно 60, 50 и 46 души.

Темповете на намаление на населението в област Смолян през последните години се сравнително високи и продължават да се увеличават. През 2005 спрямо предходната година населението е намаляло с 1,5%, което е три пъти по-голямо от това за страната (0,5%). Населението в община Смолян също намалява с високи темпове (по-високи от същите за страната), като през последните няколко години се забелязва позитивна тенденция към намаляване на тези темпове.

Най-благоприятна е тенденцията в гр. Смолян, където намалението на населението е с все по-малки темпове (през 2005 г. само -0,4%). Основна причина за тази динамика се явява вътрешната миграция на населението от областта, респ. общината към гр. Смолян.



Фиг. 6. Годишен темп на намаление на населението (%)

За последната година намалението на населението в отделните села е най-голямо в с. Гела – 11,8% и с. Стикъл – 6,1%, в с. Солища няма промяна на населението. Като цяло тези три села се характеризират с обезлюдяване през последните години и населението във всяко едно от тях вече е под 60 души. При по-големите села Мугла и Стойките населението през 2005 г. е намаляло съответно с 5,5% и 1,9%.

Намалението на населението в отделните населени места и общината като цяло е в резултат от съвместното влияние на няколко фактора – отрицателен естествен прираст (значително по-голям брой умрели, отколкото живородени) и отрицателен механичен прираст (броят изселени надвишава броя заселени).

Възрастово-полова структура на населението

Изследването на възрастовата структура на населението дава представа за съотношението между отделните възрастови категории на населението, както и тенденциите за възпроизводство. Възрастовата структура зависи от раждаемостта, смъртността и миграцията на населението. През последните години в България се наблюдава негативна тенденция за намаляване на относителния дял на населението в ниските възрастови групи и увеличаване дела на населението във високите възрасти. Това явление, характерно не само за България, но и за повечето европейски страни, е известно като демографско остаряване на населението - ключов процес, оказващ съществено влияние върху всички социални и икономически дейности.

Възрастовата структура на населението се визуализира най-добре чрез т.нар. възрастова пирамида. На фигура 3 са представени възрастовите пирамиди на населението в община Смолян и страната по пет годишни възрастови интервали към края на 2005 година.



Фиг.7. Възрастови пирамиди по данни за 2005 година

От фигура 3 се вижда, че делът на най-младото население в общината до 9 г. е по-малък от средния за страната. В по-горния възрастов интервал от 10 до 14 г. двата относителни дяла се изравняват, след което делът на населението в община Смолян в интервала от 20 до 24 г. значително превишава този за страната. Причината за това може да се търси в присъствието на филиали на два университета - Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” на територията на гр. Смолян. В по-горните възрастови интервали делът на населението от 25 до 34г. е по-малък, а от 45 до 54 г. е по-голям от този за страната. При най-възрастното население – над 60г. структурата на населението в общината е близка до тази за страната.

В края на 2005 г. населението в община Смолян до 14 навършени години е 5344 души, което е 12% от общото население на общината. През 2003 г. този дял е бил 12,9%, а през 2001 – 14,2%. Както се вижда през последните години този дял намалява с високи темпове и неговата стойност е все по-ниска от средната за страната. Въпреки тази негативна тенденция трябва да се отбележи, че все пак намалението на най-младото население в общината през последните години започва постепенно да намалява своя темп.

В три от петте села делът на младото население е по-нисък от средния за общината, което е типично за селата в България. В края на 2005 г. за с. Стикъл този дял е 2,2%, а за с. Мугла - 0,8%. В с. Гела няма население под 14 годишна възраст. В селата Стойките и Солища дяловете са съответно 12,1% и 20%. Последните две високи стойности се дължат на малкия брой на населението в тези две села, който към края на 2005г. е бил съответно 313 и 50 души, а броят на населението под 14 годишна възраст в тях – респ. 38 и 10. В град Смолян относителният дял на най-младото население е сравнително високо – 12,8%, което е близо до това за областта и по-високо от средното за общината. Това означава, че като цяло селата в община Смолян се характеризират с малък относителен дял на най-младото население.

Делът на възрастното население в общината (над 65 навършени години), проявява тенденция, подобна на тази за страната – постепенно увеличение през последните години с около 0,1% пункта на година. Към края на 2005 г. възрастното население в община Смолян наброява 6979 души, или 15,6% от общото й население. В сравнение с цялата страна, този относителен дял е по-нисък с 1,6% пункта, като това се дължи преди всичко на малкия относителен дял на възрастното население в гр. Смолян – 10,6%. За четири от селата е характерен много по - висок относителен дял на възрастното население в сравнение с общинския - с. Гела – 43,3%, с. Мугла – 50,3% и с. Солища– 40%, с. Стикъл - 47,8% .В с. Стойките относителният дял също е по-висок, но само 1,3% пункта и достига 16,9%. Като цяло петте села се характеризират със силно застаряващо население.

Раждаемост и репродуктивно поведение

През последните две десетилетия се наблюдава трайна тенденция на ниска раждаемост в страната. Изключение правят последните няколко години, през които раждаемостта задържа своето равнище. Подобни тенденции следва и раждаемостта в община Смолян. През 2005 г. в община Смолян са родени 326 деца. Коефициентът на раждаемост (брой живородени деца на 1000 души от средногодишния брой на населението) е 7,3‰, при 9,2‰ за страната. За последните пет години този показател остава стабилен, но по-нисък от средния за България. Сравнително ниската раждаемост през последните десетилетия в община Смолян се дължи основно на непрекъснатото намаляване на броя на жените във фертилна възраст (от 15 до 49 години). През последните пет години жените във фертилна възраст намаляват средно годишно с 226 души или с около 1,9%, което е повече от средното намаление за страната – 0,5%. Показателен за тенденцията на възпроизводство на населението е и тоталният коефициент на плодовитост (показващ средния брой деца, които една жена би родила през целия си фертилен период, ако се запази същата повъзрастова плодовитост). През 2005 г. средният брой деца, които една жена в община Смолян би родила през целия си детероден период е 1, докато за цялата страна този показател е 1,3. Според този показател раждаемостта в община Смолян осигурява сравнително по-ниско възпроизводство на населението в сравнение със страната. Поради сравнително малкия брой на населението и малкия брой родени деца в петте села, изчисляването на тотален коефициент на плодовитост за тях не е възможно.

Смъртност

През 2005 г. в община Смолян са умрели 507 души, или коефициентът на обща смъртност (брой умрели лица на 1000 души от средногодишния брой на населението) е 11,3‰. Този показател е значително по-нисък от средния за страната - 14,6‰. През последните няколко години този показател остава сравнително стабилен, като смъртността сред мъжете към края на 2005 г. (12‰) надвишава тази при жените (10,5‰). За сравнение коефициентите за смъртност за България са по-високи – 16,2‰ за мъжете и 13,2‰ за жените. От разглежданите населени места през 2005 г. коефициентът на смъртност е най-висок за с. Гела (46,9‰), следва с. Стикъл (42,1‰) , с. Мугла (40,5‰), с. Солища (40,0‰) и накрая с. Стойките (28,5‰). За град Смолян смъртността е от порядъка на 7,9‰, като тази ниска смъртност определя и сравнително ниската смъртност в общината.

Естествен прираст

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. През последните две десетилетия в община Смолян естественият прираст е с отрицателна стойност. В резултат на това населението следва тенденция на непрекъснато намаление.

Естественият прираст в общината е по-висок от този за страната през последните няколко години и се задържа на относително постоянно равнище. Коефициентът на естествен прираст през 2005 г. е  4.0‰, като най-ниската му стойност е била през 2001 г. (-6,2‰), а най-високата е през 2004 г. (-3,7‰). Характерното за гр. Смолян през последните години е макар и минимален положителен естествен прираст. Може да се предположи, че устойчивите нива на естествения прираст през последните години са знак за спиране на тенденцията на намаляване на раждаемостта в община Смолян.

Фиг.9. Естествено движение на населението (‰)

Като се има предвид, че делът на населението от 15 до 64 г. е по-голям от този за страната, може да се очаква в един по-дългосрочен план коефициентът на естествен прираст постепенно да нараства.

Механично движение

Освен с отрицателен естествен прираст през последните години, община Смолян се характеризира и с отрицателен механичен прираст, т.е. броят на изселените лица значително превишава броя на заселените в общината. Разглежданото механично движение отчита само миграцията в границите на страната, тъй като НСИ не публикува официални данни за външната миграция.



Фиг. 10. Естествено и механично движение на населението в община Смолян (‰)

През 2005 г. отрицателният механичен прираст за общината е 225 души, което представлява -5,0‰ от средногодишното население. За последните няколко години коефициентът на механичен прираст има известни колебания, като най-високата му стойност е през 2003 г. (-9,0‰). Селата Гела, Мугла и Стикъл също се характеризират с отрицателен механичен прираст. През някои от последните години в селата Стойките и Солища заселените са повече от изселените. Въпреки, че миграцията в първите три села в абсолютно изражение е малка, имайки предвид малкия брой на населението им, тя неизменно има своето отражение върху демографското им развитие. Механичният прираст на гр. Смолян, както може да се очаква, също е отрицателен. През 2003 г. е бил пикът на изселниците от града, който е формирал отрицателен механичен прираст от  10,6‰. След тази година отрицателните стойности намаляват до -8‰ и -4,5‰, съответно за 2004 и 2005 година.

Образователна структура на населението

Последните налични данни за разпределението на населението по образование на ниво община и населено място са към Преброяване 2001. Към този момент разпределението на населението по образование в общината не се различава от това за страната. Населението с висше образование в община Смолян наброява 6241 души, или 14% от населението на общината. Общо за петте села броят на висшистите е 39, или 4% от населението им, като този дял не се различава съществено между отделните села. В гр. Смолян броят на висшистите е 5489, или 17,6% от населението, което е с 3,5% пункта повече от това за страната.

Гр. Смолян

България

Фиг. 11. Образователна структура на населението според Преброяване 2001(%)

Броят на населението със средно образование в общината е 16760 души или 37,6% от населението. По тази показател общината е почти изравнена със страната, за която делът на населението със средно образование е 38,0%. В село Стойките населението със средно образование наброява 117 души (33,1% от населението), в с. Мугла – 60 души (14,0%) , в с. Гела – 11 души (13,4%), с . Солища (23,3%) и с. Стикъл - 8 души или 15,1%. В гр. Смолян 13322 души са със средно образование, или 42,8% от населението.

Най–голям е делът на населението с основно и по-ниско образование в общината - 48%, или 21622 души. Тази стойност е идентична на тази за страната. В петте села делът на населението с основно и по-ниско образование е още по-висок – в с. Мугла (85,0%), в с. Гела (82,0%), с. Стикъл (81,0%), с. Солища (72%) и с. Стойките (60,0%). В гр. Смолян този дял 39,6%.

Коефициентът на грамотност (изчислен като относителен дял на грамотното спрямо общото население) за община Смолян е 98,6% - почти колкото този за страната (98%). В четири от селата този коефициент е 100%, но това се дължи преди всичко на малкия брой на населението им. Само в с. Мугла коефициентът на грамотност е по-нисък – 97,7%.

Трудов потенциал на населението

Настоящият и бъдещ трудов потенциал на населението се измерва чрез възрастовите съотношения и дяловете на населението под, в и над трудоспособна възраст.

Коефициентът на възрастово съотношение, изчислен като отношение на броя на населението до 14 г. и населението от 15 до 64 г. показва, че в община Смолян през 2005 г. на 100 души на възраст от 15 до 64 г. се падат 16,5 души на възраст до 14 години. За сравнение този показател на национално ниво е 19,6. Това означава, че в общината има относително по-малък потенциал по отношение на младото население.

Съпоставянето на възрастното население (над 65 г.) с това на възраст от 15 до 64 г разкрива, че на 100 души от населението в средните възрасти в общината се падат 21,6 възрастни, докато за гр. Смолян това съотношение е едва 13,9 възрастни. Общо за страната този коефициент е 24,9. За отделните населени места най-висок е за селата Мугла (102,8), Солища (100,0) и с. Стикъл (95,7), в които броят на възрастните е по-голям или равен с този на населението в трудоспособна възраст, а за с. Гела е 76,5. За с. Стойките коефициентът е 23,9 и е по- нисък от този за страната.

Третият измерител (отношението на броя на възрастното население към младежкото население) показва, че на 100 души от младото население в община Смолян се падат 131 от възрастното. На национално ниво този коефициент е 127.

Тенденцията на остаряване на населението, водеща до промени в трудовия му потенциал, може да се оцени и чрез дяловете на населението под, в и над трудоспособна възраст. През последните години върху обхвата на населението в последните две категории влияние оказват както процеса на остаряване, така и направените законодателни промени при определяне на възрастовите граници на населението в трудоспособна възраст.

В трудоспособна възраст в община Смолян към края на 2005 г. са били 29408 души, което е 65,8% от цялото население. Този относителен дял е по-голям в сравнение със същия за страната (62,4%). Броят на трудоспособното население в общината е намалял само с 14 души спрямо предходната 2004 г., което се дължи преди всичко на променената възрастова граница за пенсиониране.

Делът на населението под трудоспособна възраст в общината следва трайна тенденция на намаление, подобна на тази за страна. В сравнение с предходната 2004 г. населението в тази категория намалява с 290 души, като в края на 2005 г. е 5914 души, или 13,2% от цялото население на общината. Oтносителният дял на населението под трудоспособна възраст намалява с по-бързи темпове (4,7% за последната година) в сравнение с този на страната (2,7%) и е по-нисък от него (14,8% за България).

Населението над трудоспособна възраст в община Смолян през 2005 г. наброява 9383 души и е със 102 души по-малко от предходната година. Относителният му дял е 21% от цялото население на общината и е доста по-малък от този за страната (22,8%). През последните години делът на населението над трудоспособна възраст в община Смолян се запазва, докато този за страната постепенно намалява, като тенденцията е двата относителни дяла да се изравнят.

Прогнози за броя на населението

Динамиката на населението, представена на фигура 8, показва трайна, плавна тенденция на намаляване на постоянното население в общината през последните две десетилетия.

От началото на 90-те години коефициентът на раждаемост е нисък, а коефициентът на смъртност е висок, което води до отрицателен естествен прираст и като цяло населението на общината намалява, следвайки общата тенденция за страната.

През последните години коефициентите на раждаемост и тоталният коефициент на плодовитост постепенно задържат равнището си, като през последната година се наблюдава дори леко покачване. Би могло да се издигне хипотеза, че при запазване или засилване на тази тенденция намалението на броя на населението ще забави своя темп. Имайки предвид възможните тенденции на развитие са разработени три варианта на дългосрочни прогнози за броя на населението в община Смолян. Като основа на всеки от вариантите е заложен различен сценарий на развитие, отразяващ различни хипотези за динамиката на естественото и механично движение на населението. И трите варианта са разработени с хоризонт на прогнозата 20 години (до края на 2025 г.)

Вариант А: На база на изчислените средни коефициенти на естествен и механичен прираст в общината е заложена хипотезата, че броят на населението, както и измерителите на естествено и механично движение в бъдеще ще продължат да следват същите тенденции на развитие.

Вариант В: Вземайки предвид последните тенденции за броя на населението е направено допускане, че ниският отрицателен естествен прираст постепенно ще започне да се повишава, докато коефициентът на механичен прираст ще запази своите темпове.

Вариант С: Направено е допускането, че измерителите на естествено и механично движение ще проявят тенденция към повишаване, като в края на периода на прогнозата все пак ще останат отрицателни.



Фиг. 12. Динамика на населението на община Смолян и дългосрочни прогнози

Година	Вариант А	Вариант В	Вариант С
2006	44230	44238	44249
2007	43760	43783	43816
2008	43295	43340	43407
2009	42835	42909	43019
2010	42380	42490	42654
2011	41930	42082	42309
2012	41484	41685	41985
2013	41043	41299	41682
2014	40607	40924	41399
2015	40176	40559	41135
2016	39749	40204	40890
2017	39326	39859	40664
2018	38909	39524	40457
2019	38495	39199	40268
2020	38086	38883	40096
2021	37681	38576	39943
2022	37281	38278	39807
2023	36885	37989	39689
2024	36493	37709	39588
2025	36105	37437	39503

Таблица 3. Прогнозни стойности за броя на населението в община Смолян

Прогнозните данни показват намаление на населението в община Смолян през 2025 г. в сравнение с 2005 г. с 19,2% според вариант А, 16,3% според вариант В и 11,6% според вариант С. Тенденциите на намаление са близки до общата тенденция за намаление на населението в цялата страна, която според прогнозните стойности на НСИ за 2025 г. сочат намаление с 12,8%. Това най-общо се дължи на факта, че община Смолян има по-ниски стойности на отрицателния си естествен прираст за периода 2001-2005 г., в сравнение с тези на България. Петте села, влизащи в състава на общината имат по-лоши демографски показатели и се очаква негативната тенденцията към намаление броя на населението при тях да е по-силно изразена.

При разработване на прогнозата за броя на населението е заложена презумпцията, че факторите от които зависи динамиката на населението през последните години ще продължат да влияят със същата сила и посока в бъдеще.

Прогнозите не обхващат външната миграция на населението, тъй като няма официална информация за нея.

Следвайки общата тенденция за страната в община Смолян и принадлежащите й населени места се наблюдава негативна тенденция към намаляване на броя на населението, продължаваща вече близо две десетилетия. Въпреки че тя ще се запази и в бъдеще, не се очаква да настъпят резки промени в броя на населението.

През последните години, подобно на тенденцията в страната, промените във възрастовата структура на населението на общината се изразяват в постепенно намаляване на броя и относителния дял на най-младото население (до 14 навършени години) и нарастване на дела на населението над 65 годишна възраст. Все пак делът на възрастното население в общината е по-нисък от този за страната, а делът на населението от 15 до 64 години – по-висок.

Намалението на населението в отделните населени места и общината като цяло е резултат от съвместното влияние на няколко фактора - отрицателен естествен и отрицателен механичен прираст. Въпреки тенденцията за запазване на постоянно равнище на раждаемостта, през последните години все още е налице неблагоприятна ситуация по отношение на възпроизводството на населението и неговите основни структури. Все пак естественият прираст, макар и отрицателен, има по-високи стойности от тези на страната.

Разглежданите тенденции в трудовия потенциал на населението на община Смолян показват, че през следващите години, независимо от промените в горната възрастова граница на населението в трудоспособна възраст, се очакват трудности свързани с ограничаване на размера на трудовите ресурси и техния възрастов състав. Данните показват, че заедно с общото остаряване на населението се очертава тенденция и на остаряване на трудовия потенциал на общината. Тази тенденция е по-силна, отколкото общата за страната. Още по-сериозен проблем е свързан с възпроизводството на трудоспособния потенциал в селата на общината.

В обобщение, основният извод от анализа е, че в община Смолян се наблюдават относително неблагоприятни демографски процеси, вследствие на социално-икономическата ситуация. При някои от тези процеси, като раждаемостта и миграцията, може да се очаква позитивна тенденция при евентуално подобряване на условията на живот в региона чрез нови инвестиции.

Каталог: upload -> documents -> 2016
2016 -> До мррб мосв общ. Съвет царево дпп „странджа становище
2016 -> Държавна агенция по горите дирекция на природен парк „странджа” До мррб мосв
2016 -> Група за изследване и защита на прилепите национален природонаучен музей
2016 -> От д-р Николай Димитров Цанков херпетолог в Националния природонаучен музей към бан
2016 -> Министъра на околната среда и водите Комисия по околна среда към Народното събрание на р българия
2016 -> До мррб мосв общ. Съвет царево дпп „странджа” Становище
2016 -> На “Ресурс 1” ад за извършване на детайлно допроучване на волфрамово находище „Грънчарица”
2016 -> Българска Фондация Биоразнообразие (бфб) е приемник на Българо-Швейцарската програма
2016 -> Зелената фракция в европейския парламент

Изтегляне 3.94 Mb.

Сподели с приятели: