Таблица 13. Месечна и годишна абсолютна максимална температура на въздуха
станция
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
год.
|
Райково
|
-25,2
|
-30
|
-19,8
|
-7
|
-2,4
|
0,2
|
2,7
|
2,1
|
-3,8
|
-7,4
|
-14,1
|
-22
|
-30
|
Смолян
|
-17,8
|
-20,5
|
-15
|
-6,1
|
-2,8
|
0,2
|
4,8
|
5,6
|
-2
|
-3,6
|
-10,5
|
-16,1
|
-20,5
|
Чепеларе
|
-25,6
|
-25,2
|
-20,7
|
-10
|
-3,4
|
0,4
|
1,3
|
0
|
-4,1
|
-11,5
|
-18
|
-22,5
|
-25,6
|
Таблица14. Месечна и годишна абсолютна минимална температура на въздуха.
Вследствие на разположението на района спрямо северозападните и западните нахлувания, които през лятото носят основните валежи у нас, амплитудата на колебание между сезонните суми на валежите не надвишава 10-12%. Характерното за валежите в този климатичен район е, че имат два минимума зимен (февруари – март ) и летен (август и/или септември), а максимумите също са два пролетен (май-юни) и зимен (ноември-януари) поради средиземноморското влияние проникващо по долините на реките. Разпределението на валежите по месеци е показано на табл.15.
станция
|
Н
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
год
|
Райково
|
866
|
89
|
70
|
9
|
62
|
87
|
98
|
83
|
53
|
50
|
71
|
88
|
100
|
860
|
Устово
|
|
84
|
70
|
61
|
65
|
102
|
102
|
88
|
53
|
55
|
68
|
94
|
95
|
937
|
Славейно
|
|
90
|
58
|
53
|
70
|
127
|
126
|
89
|
60
|
57
|
78
|
97
|
86
|
991
|
Широка лъка
|
1058
|
80
|
61
|
58
|
58
|
97
|
97
|
79
|
52
|
54
|
61
|
78
|
84
|
859
|
Мугла
|
|
84
|
68
|
52
|
55
|
89
|
97
|
74
|
48
|
46
|
69
|
87
|
93
|
862
|
Таблица 15. Разпределението на валежите по месеци
Сезонното разпределение на валежите е показано на табл.16.
станция
|
зима
|
пролет
|
лято
|
есен
|
год
|
Райково
|
259
|
208
|
235
|
209
|
860
|
Устово
|
249
|
228
|
243
|
217
|
937
|
славейно
|
234
|
250
|
275
|
232
|
991
|
Широка лъка
|
225
|
213
|
228
|
193
|
859
|
Мугла
|
245
|
196
|
218
|
202
|
862
|
Таблица 16. Сезонното разпределение на валежите
Валежите през юли и август обикновено са малко по брой, но са много интензивни и обикновено краткотрайни, поради което сезонните пролетни и летни суми са близки. Валежите през зимните месеци обикновено са от снежни и/или дъждовно снежни. Обикновено снежна покривка има през втората десетдневка на ноември. Най-ранна дата на поява на снежна покривка е регистрирана през първата десетдневка на октомври, а най-късна – началото на третата десетдневка на декември. Средната продължителност на снежната покривка е 137 дни. Обикновено устойчива снежна покривка се образува през третата десетдневка на декември. Средната продължителност на устойчивата снежна покривка е 67 дни, а дебелината на снежната покривка нараства с напредване на зимния сезон. (табл.17.)
Станция
|
Х
|
ХІ
|
ХІ
|
ХІІ
|
ХІІ
|
І
|
І
|
ІІ
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
ІV
|
|
макс
|
ср
|
макс
|
ср
|
макс
|
ср
|
макс
|
ср
|
макс
|
ср
|
макс
|
ср
|
макс
|
Смолян
|
6
|
5
|
28
|
22
|
68
|
32
|
83
|
32
|
105
|
21
|
115
|
4
|
44
|
Широка лъка
|
17
|
6
|
37
|
23
|
70
|
27
|
78
|
23
|
74
|
19
|
68
|
5
|
38
|
Таблица 17. Средна и максимална дебелина на снежната покривка в cm
Средният брой дни с мъгла за годината е 66, които са неравномерно разпределени през годината. Най-много мъгливи дни (13 дни) има през ноември, по 10 дни имат февруари, март, май и септември. През останалите месеци мъгливите дни са под 10 на брой.
Вследствие на разположението на района спрямо северозападните и западните нахлувания, които през лятото носят основните валежи у нас, амплитудата на колебание между сезонните суми на валежите не надвишава 10-12%.
Ветровете са преобладаващо със западна и северозападна посока. Общо за проучваната територия може да се отбележи, че северни ветрове се наблюдават в 30 до 35% от случаите и северозападни в около 20.7% от случаите.
Посока
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
Средногод
|
N
|
2.6
|
3.3
|
3.2
|
4.2
|
3.1
|
2.5
|
2.6
|
2.6
|
2.6
|
3.0
|
2.4
|
2.7
|
2.9
|
NNE
|
3.4
|
4.9
|
5.0
|
4.2
|
4.0
|
3.5
|
3.1
|
3.1
|
3..0
|
2.7
|
2.5
|
4.8
|
3.7
|
NE
|
2.8
|
3.9
|
4.9
|
3.5
|
4.4
|
2.1
|
2.5
|
2.5
|
4.0
|
3.1
|
2.7
|
3.3
|
3.3
|
ENE
|
|
|
2.0
|
|
3.5
|
3.0
|
2.0
|
2.0
|
2.4
|
3.0
|
3.0
|
4.0
|
2.8
|
E
|
2.8
|
3.6
|
1.0
|
|
2.3
|
2.2
|
2.0
|
2.0
|
3.1
|
2.7
|
3.0
|
3.0
|
2.5
|
ESE
|
2.5
|
2.5
|
2.7
|
2.0
|
1.0
|
2.3
|
2.3
|
2.3
|
2.3
|
2.5
|
3.8
|
2.3
|
2.4
|
SE
|
3.1
|
3.5
|
3.7
|
3.1
|
3.1
|
2.1
|
2.8
|
2.8
|
2.9
|
3.8
|
3.2
|
3.5
|
3.1
|
SSE
|
3.0
|
4.0
|
3.7
|
4.4
|
2.7
|
4.0
|
3.3
|
3.3
|
2.6
|
4.6
|
4.5
|
2.5
|
3.5
|
S
|
4.3
|
3.1
|
5.1
|
4.5
|
6.0
|
3.3
|
2.9
|
2.9
|
2.5
|
3.3
|
5.5
|
3.6
|
3.9
|
SSW
|
5.3
|
6.9
|
3.3
|
9.3
|
8.6
|
5.1
|
3.0
|
3.0
|
3.0
|
6.2
|
5.6
|
6.4
|
5.5
|
SW
|
5.4
|
7.3
|
5.4
|
6.3
|
5.6
|
4.2
|
3.2
|
3.2
|
4.6
|
5.4
|
4.9
|
6.4
|
5.2
|
WSW
|
3.3
|
5.6
|
6.8
|
5.7
|
4.2
|
3.7
|
4.6
|
4.6
|
3.3
|
4.1
|
4.7
|
5.8
|
4.7
|
W
|
3.3
|
3.5
|
3.5
|
3.3
|
2.9
|
3.0
|
2.7
|
2.7
|
2.5
|
3.3
|
3.6
|
3.2
|
3.1
|
WNW
|
3.6
|
4.3
|
3.7
|
4.9
|
3.1
|
2.9
|
3.3
|
3.3
|
3.4
|
3.4
|
3.9
|
3.2
|
3.6
|
NW
|
3.5
|
4.7
|
3.6
|
3.0
|
2.7
|
3.2
|
2.7
|
2.7
|
3.2
|
3.7
|
2.6
|
2.7
|
3.2
|
NNW
|
3.1
|
4.2
|
3.8
|
3.7
|
2.8
|
3.5
|
2.6
|
2.6
|
2.8
|
3.4
|
2.9
|
2.8
|
3.2
|
Таблица 18. Месечни и средногодишни скорости на вятъра в m/s
С изключение на високите върхове, в останалите части на територията преобладава тихото време, като вероятността надхвърля 55.0%.
Средните скорости на вятъра, изчислени на базата на суровите, наблюдателни данни са ниски, имайки в предвид факта, че надморската височина е близка до и на места над 2000 m - между 2.5 и 3.2 m/s. С отчитане влиянието на топографията (орография, грапавост и препятствия) действителните скорости на вятъра нарастват в района на станцията, достигайки 5.7 m/s, главно поради откритостта на терена и силно изразената изпъкналост на терена.Тъй като само на вр. Снежанка има регулярни наблюдения на вятъра, приложена е таблица с разпределение на посоката на вятъра по месеци и роза на ветровете предоставена от НИМХ-филиал Пловдив с придружително писмо № 33/26.01.2007. (Таблица 18 и Фигура 13)
Фиг.13. Роза на вятъра на вр. Снежанка – Средна скорост по посока m/sec
Преди изготвяне на техническия проект за ски зоната е препоръчително да се направят сравнителни измервания на снежната покривка, скорост на вятъра и съпътстващите климатични елементи от терените на пистите и тези определени към станциите.
Трябва да се отбележи, че е установено изменение на обичайния климат. Въз основа на използувани климатични модели в рамките на проект “Assessment of climate change impact on the hydrological cycle elements in the Sought-Eastern Europe”, разработен в НИМХ, се очаква увеличение на температурите с приблизително 1о средно за периода до 2025 г, като те ще са по-високи през летните месеци. По отношение на валежите се очаква намаление на валежите с 3-5% средно за периода до 2025 г. Предвижда се период на екстремни климатични прояви - високи температури, засушаване и интензивни валежи предимно през август.
От направеното кратко описание е видно, че климатичните условия дават възможност за нормална целогодишна екплоатация на Спортно-туристическия център поради това, че осигуряват подходящи снежни условия за ски спорт през зимата и прохладно лято подходящо за туризъм, за езда, за велосипедизъм и други спортове, игри и туризъм. Тук са най-малко дните със силен вятър, в сравнение с другите планини, най-малко са и дните с мъгла. Разглежданият район е с най-голям брой дни със слънчево греене и ясни нощи в сравнение с останалите райони на страната. Районът около селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките, притежава уникална природна даденост - отрицателно йонизиране на въздуха влияещо изключително благоприятно за човешкото здраве.
-
Сподели с приятели: |