Обяснителна записка

Териториалноустройственият план на Спортно–туристическия център „Перелик” покрива основно част от водосбора, обхващащ горното течение на река Широка лъка до едноименното село, която е най-големият десен приток на р.Въча и на водосбора на р. Крива река, която е ляв приток 3-ти порядък на р.Арда. (Графично приложение № 10)

Река Широколъшка извира на 500 m северно от вр. Герджиков опак (1933 m) съгласно Хидрологичен справочник том ІІ. Тече на запад – северозапад, като приема водите от множество малки притоци и водите на реките Малката река, Ослен и на р. Луковица под с. Широка лъка. След това тече под името Широколъшка река. Извън очертанията на СТЦ „Перелик” река Широка лъка приема водите на Върбовска река, Крушов дол, Караул дере, Брезката река и се влива в р. Въча. Тя е дълга 29,2 km F=218.5 km^2. Водосборът е силно пресечен и скалист, на места карстов. Изходища на карстови води са каптирани за водоснабдяване. В басейна на р. Широка лъка има и термални извори като например 9-те Беденски извори с общ дебит 16 l/sec и температура 76^оС, които са каптирани в Беденски минерални бани. Разположени са в близост до Спортно–туристическия център „Перелик”, но са извън границите му. Освен това на притоците на р. Широколъшка в периода 1959-1963 г. са изградени водохващания. Водите на Широколъшка река се използуват за енергодобив (ВЕЦ „Широка лъка”)

Оттокът на р. Широка лъка и притоците й се е наблюдавал регулярно от 1950 г. до 1990 г. Оттогава функционира само станцията при с. Широка лъка, поради което наблюденията в нея са използувани като основна информация за характеризиране на оттока. Освен това, наличната стара информация също е използвана за създаване на интерполационни и екстраполационни зависимости за определяне на водния ресурс

Режимът на р. Широколъшка и на притоците й се определя от основните климатични елементи, а също и от релефа и геоложките условия. Както и при валежите, режимът на р. Широка лъка и притоците й имат два максимума и два минимума. Летният максимум е по-малък от есенно-зимния. Най-многоводни са месеците април-юни, но не са редки летни краткотрайни, но много интензивни валежи. Регистриран е максимален отток от 88,8 m³/sec през 1957, 70,8 m³/sec през 1960г., 62 m³/sec през 1961 г и през считаната като неимоверно дъждовна 2005 регистрираният максимален отток е 44 m³/sec. Максимален отток от този порядък се е случвал няколкократно.

Най-маловодни са август-октомври. Тогава оттокът намалява под 100 l/sec в ХМС 72100, но има случаи и на регистрирано пресъхване. Обикновено оттокът през зимата замръзва. Река Широколъшка при Широка лъка през януари –февруари има отток от порядъка на 100 l/sec. По малките притоци, които са и по-близко разположени до пистите през тези зимните месеци имат отток 10-20 l/sec. Тъй като всички станции над с.Широка лъка са закрити след 1990 г. в случай че се правят басейни за произвеждане на изкуствен сняг поне измерване на водните количества по най-близко разположените притоци да бъде направено.

Многогодишното изменение на отток за периода от началото на наблюденията в станция Широколъшка до 2005 г е показано на фиг.14. Вижда се едно значимо намаление на оттока след 1972 г. поради изградени водохващания за водоснабдяване. След 1982 г. към антропогенното въздействие се натрупва влиянието на необичайно за България дълъг сух период (около 20 год). През този период се е формирал около 65% от средния многогодишен отток за този район.

Вътрешногодишното разпределение на средния, максималния и минималния средномесечен отток определен в ХМС 72100 на р. Широколъшка при с. Широка лъка е показано на фиг. 15.

От тази таблица е видно, че интензивните летни (август-септември) валежи са често явление. Лятното и зимно маловодие често се сливат и имат продължителност от почти 7 месеца.

Средномногогодишните стойности на естествения отток са числен показател на потенциалните водни ресурси. Басейнът на горното течение на Широколъшка река е доста многоводен с възможност да формират отток между 12 и 18 l/sec на km² през средна по водност година.

Водните количества Q (m³/sec) и обеми в мил. m³ в нормална, средно суха (с обезпеченост Р 75%), суха (90% Р) и много суха година (95% Р) за ниво до 2005 година е показано на таблица 20.

Трябва да се отбележи, че независимо от многоводната 2005 г., оттокът е намалял с приблизително 8% в сравнение с предишни изчисления 1951-1994 г.

Река Крива река извира от м.”Превала” (1872 m). Отначало тя тече в югоизточна посока, но заобикаляйки възвишението Чьорната тикла сменя посоката на североизток-изток, след което, на запад от Смолянските езера отново сменя посоката на течението си, този път на юг-югоизток до влизането си в гр.Смолян, където се влива в Черна река. Оттокът й е постоянен, тече бавно и спокойно. На тази река няма хидрометрична станция, поради което, за характеризирането й са използувани станциите 61350 на р.Черна река и станцията на р. Бяла река.

Река Мугленска (Тенесдере) е четвърти порядък река от водосбора на р. Марица.. Тя е десен приток на р.Чаирдере, която е десен приток на р.Въча, която пък е десен приток на р.Марица. Води началото си от извор в месността Хаджиосманското на около 1600 m юг-югоизток от връх Голям Перелик ( 2191 m). дължината на реката е 27,3 km и събира водите си от 90,2 km² водосборна площ. Средният наклон на реката е 64,9 %о нааклонът на водосборната област е 0,2795 и средната надморска височина на водосбора е 1754 m. Водосборът на Мугленска река е силно окарстен. Водата на Мугленска река на 3 km под с. Мугла на кота 1 280 m се губи. Съгласно Антонов на 800 m по-ниско на кота 1 250 m се появява във всички карстови извори в басейна на Широколъшка река и р. Кричим. Нейните притоци обаче откъм Стари дол и Метлюва дойка се губят напълно в мраморите.

Оттокът на р. Мугленска е наблюдаван след 1950 в 4 станции от опорната хидрологична мрежа на НИМХ . Постепенно те са закрити и в момента все още функционират 2 станции. Освен това подземните води се наблюдават в изв. No. 336 Мугла - наблюдава се от 1960 до 1980 година, от август водите му са уловени в тръба за водоснабдяване. От 1984 година станцията е преместена в каптажа и наблюденията се възобновяват.

Средното водно количество 231 l/s, максимално водно количество 3 100 l/s регистрирано през 1969 година и минимално 49 - 50 l/s през 1980 година. През 2005 г. поради обилните валежи е регистриран 70 % по-висок дебит.

Хидрографските характеристики, годината през която са започнали наблюдения в тези хидрологични станции са показани на табл.20.

Влиянието на Средиземноморския климат е по-осезаемо. Режимът на оттока има два максимума и два минимума, но зимният отток е равен и често по-голям от летния под влияние на Средиземноморските циклони. На фиг. 16 са показани графично изменението на средния, максималния и минимален средно месечния отток на р.Черна река при Търън.

От фигурата е видно, че летните августовски краткотрайни, но интензивни валежи са често явление, а също и високи води предизвикани от повишението на температурите през февруари и топенето на снега.

Поради по-високото разположение на водосбора на р. Крива и по-значимото Средиземноморско влияние, водосборът на Черна и Бяла река и съответно на Крива река е много по-водообилен. Модулът на отока е 19 m³/sec/ km² Оттокът, който се формира във водосбора на р. Черна река, а също в ХМС 61050 на Бяла река са показани в табл. 21.

От водосбора на р.Крива се формира 7,19 х10³ m³ воден обем в средна по водност година.

Смолянски езера са три и принадлежат на групата свлачищни езера според произхода на техните езерни котловини. Разположени са едно над друго северно от гр. Смолян. Най- високото – Мътното езеро е на кота 1600 m и заема плитко понижение в подножието на скални склонове, заобиколено от високи смърчови гори. Площта на езерото е 251 дка и достига дълбочина до 5 m. Няма повърхностен отток. Под Мътното езеро на 1540 m е разположено Второто езеро. То е най-голямо - с площ 17 дка и дълбочина до 4 m. Най-долното – Третото езеро е разположено на 1500 m н.в. Площта му е 6,35 дка и е дълбоко до 2,9 m. Последните две езера са отделени с водорасли. Поради липсата на оформен повърхностен отток се предполага, че тези езера се оттичат подземно и техните води излизат в карстовия извор ”Хубча” над с. Соколовци. Освен това на 200 m под третото езеро също има извор с дебит 10 l/sec.

Във връзка с настъпилите изменения на климата в СМО (Световната Метеорологична Организация) 40 SRES сценарии (Special Report on Emission Scenarios) са развити от 6 колектива съответно за всеки регион на земята. България попада в VІ регион на Централна и Източна Европа. Моделите са включени възможни емисии и по време на “природни бедствия”. В рамките на оценка на влиянието на изменението на климата върху воните ресурси (Дакова, 2005 ) са използувани двата глобални климатични модели за условията на Европа: UK HadCM2 съставен в Хедли център във Великобритания и ECHAM развит в Хамбург. НadCM2 модел дава по-високи стойности в изменението на температурата и на валежа от модела на ECHAM4 (Хамбург), но и двата модела показват увеличение на температурата и намаление на валежите и на трите временни нива 2025, 2050 и 2100 години. Резултатите от климатичните модели чрез подходящи хидроложки модели са използувани за оценка на изменението на водния ресурс. Установено е, че в коментирания тук район средното намаление на оттока за периода до 2025 год е от 9-17%. Височинният градиент се запазва и е обратно пропорционален на надморската височина. Трябва да се отбележи, че представено в стойностни величини, предвижданото намаление на ресурса е приблизително равен на ресурса формиран през изминалия вече сух 20 годишен период. Това е препоръчително да се вземе под внимание при съставянето на техническите проекти свързани с развитието на района.

За целите на проекта за изменение на Териториалноустройствен план на Спортно-туристически център “Перелик” са използвани проучванията на колектива посочен по-горе, с ръководител инж. Г. Господинов. Докладът от проучванията е представен отделно и е придружен с графичен материал. Към схемите на изготвения ОУП са използвани графични материали от предходни разработки на авторския колектив. (Графично приложение № 4)

По геоморфоложката подялба на България районът на Спортно-туристически център (СТЦ) “Перелик” попада в Среднородопската подобласт – Мурсалишки район.

Ландшафтът е типичен планински тип, включващ два височинни пояса:

• 
  високопланински и субалпийски над (1600 m н.в.) по билните части на Мурсалишкия рид с основни върхове Кърмилата (1818 m), Чаева чука (1862 m), Голям Снежник (2188 m), Малък Перелик (2149 m), Голям Перелик (2191 m), Шилето (2110 m), Мусаята (2034 m) и др. Характеризира се с мразово изветряне, с плитки планински почви с разкъсани ареали, с високопланинска и субалпийска храстова и тревна растителност;
  
• 
  среднопланински (1000 – 1600 m) по периферните части на района, с широко разпостранение на инициалната денудационна равнина, с кафяви горски почви и предимно иглолистни дървесни видове.
  

Долините на реките Черна и Тенес дере (р. Мугленска) от юг и югозапад, с техните притоци (Калъчевско дере, Остришко дере, Теклен дол, Абадинско дере, р. Герзовица, р. Еленска – леви притоци на р. Черна и р. Голяма, р. Гингерска и Ишледска река – начални притоци на Тенес дере) са дълбоко врязани, на места имащи характер на проломи. Склоновете към тях са стръмни (до 26÷28˚ при средни наклони на притоците към р. Черна 9,2 ÷ 11,3˚ и 8,1÷9,5˚ към р. Мугленска). Тук са установени най-големите стойности на вертикално разчленение - до 500 m/km²),. Преобладаващата величина на хоризонтално разчленение е 1,5 – 2,0 km/km².

Северните склонове, в областта на разпостранение на риолити, са със същите стръмни склонове и дълбоко разчленяване. В площите, изградени от палеогенски брекчоконгломерати и пясъчници, билните части са заоблени и равни, а наклоните на склоновете – по-полегати. Средните наклони на Крушов дол, Зарлийски дол и Чифлишка река, леви приточи на р. Широколъшка, са съответно 6,2˚, 6,5˚ и 7,7˚.

Сред мраморите на Мурсалица са формирани пещерата Ледницата, дълга 1400 m и дълбока 146 m и пропастта Дрънкалешка (по десния бряг на Мугленска река) с денивелация 165 m.

На територията на центъра са представени отложения от два структурни етажа.

Отложенията на този структурен етаж се наблюдават в крайния северозападен фланг на изследваната площ в посока Касъка, Мугла, Гела и Солища, като заемат част от площта на Зона 2. Изграждат Добростанската свита на Асеновградската група от Родопската надгрупа. Представени са от дребно- и едрозърнести масивни, слоести до ивичести мрамори с прослойки от шисти, калкошисти и амфиболити. Мраморите сa напукани, окарстени и повърхностно слабо изветрели. В тях, западно от територията на спортно-туристическия център, е развита пещерата „Ледницата”, известна с красотата на природните образувания в нея.

Мраморите на Добростанската свита са извън ситуираните за момента зони за съоръженията на центъра.

Палеогенски структурен етаж

При сводово-блоковите движения в докамбрийския кристалинен фундамент (докамбрийски структурен етаж), с възникването на Смолянската терциерна депресия, се отлагат олигоценските седиментни, вулкано-седиментни и вулкански отложения в нея. Така се формира палеогенският структурен етаж. На територията на центъра, площно в регресивен порядък, най широко са представени вулканските, седиментните и вулкано-седиментни отложения. В стратиграфски ред последователността им е следната:

На картата брекчоконгломерато-аргилито-пясъчниковата и конгломерато-пясъчниковата задруги са показани в обобщен контур. Двете задруги покриват до 50% и повече от площта на Зони 1, 2, 3, 4, 5 ,6 и 9.

Кватернерните отложения, разглеждани като генетични типове, от билните части в релефа до долините на реките, включват:

• 
  Елувиални наслаги по билата;
  
• 
  Елувиално-делувиални наслаги по склоновете;
  
• 
  Пролувиални наслаги в сезонните повърхностни водотоци;
  
• 
  Пролувиално-алувиални и алувиални наслаги при слива на сезонните водотоци и в речните корита.
  

Елувиално-делувиалните наслаги по склоновете, в зависимост от това дали склоновете са изградени от риолити или седименти, имат преобладаващо глинесто-песъчлив или песъчливо-глинест състав и в тях присъствува силно променливо количество чакъли, валуни и по малко блокове от коренните скали. Около скалните зъбери и вертикални откоси, в зависимост от релефа, в подножието им се формират каменопади и сипеи, които са характерни само за риолитите. Дебелината на елувиално-делувиалните наслаги се колебае в широки граници - 0.5÷8 m и най много зависи от релефа (положителна или негативна форма на релефа).

Пролувиални конуси са образувани в устията на сезонните водотоци и обикновено са с грубокъсов, слабо загладен състав поради силния моментен водоток и късия транспорт. Площта и дебелината им са силно променливи.

Пролувиално-алувиалните и алувиални наслаги при слива на сезонните водотоци и в речните корита, поради големия надлъжен наклон, имат грубокъсов до блоков състав и незначително количество песъчлив пълнител. Те не образуват заливни и незаливни тераси. Дебелината на тези наслаги в речните корита не надвишава 3 m. В канъонообразните проломи сред риолитите по р. Черна и р. Тенес дере речното ложе е запълнено от едър риолитов блокаж с образуване на множество водопади.

В структурен план територията на спортно-туристически център „Перелик” е изцяло в обсега на Южно-Родопската синклинала с наложената на нейния източен фланг Смолянска терциерна депресия.

Северния и южен борт на Смолянската депресия се формират по системи от субекваториални регионални разломи. От север това са Широколъшкият и Солищенският разломи, а от юг Южно- Кайнадинският, Северно- Кайнадинският и Чернореченският разломи. Всички тези разломи са извън територията на спортно-туристическия център. Мощен разлом от субекваториалната система е отбелязан южно от Зони 5, 7 и 8. Последният е изцяло в площта на развитие на платориолитите.

В североизточният фланг на спортно-туристическия център, в района на Смолянски езера, вр. Снежанка и Черни връх, е проявена северозападната система разломи – отглас и продължение на т.н. Мадански разломен сноп, с който се свързват полиметалните находища в Маданското рудно поле. Тук са отбелязани три разлома, имащи досег със Зона 9 и в близост до трасето на планирания тунел.

Най-добре изявена е по-младата от предходните две системи североизточна разломна система. Тя е широко представена на територията на спортно-туристическия център. Южно от центъра, на юг от р. Черна, с тази система се свързват урановите находища в Смолянското рудно поле. Зони 1, 2, 3, 4, 5 се пресичат и в близост до тях преминават значителен брой тектонски нарушения от тази система. Освен отбелязаните на картата по издържани нарушения, нарушения от тази система, имащи локален характер, се срещат значително по често. Понякога те образуват широки и къси зони на интензивно напукване и натрошаване на платориолитите.

Много рядко срещана е субмеридионалната система разломи. В площта на развитие на платориолитите не са отбелязани нарушения от тази система, което в никакъв случай не означава тяхната липса. По нея е формирана напречна на Смолянската терциерна депресия структура, известна като свлачище „Смолянски езера”. Като свлачище тя е отбелязана на картата. Някои автори разглеждат тази структура като съвременно неотектонско образувание и с това обясняват свлачищните процеси в нея.

Тектонските нарушения от изброените системи имат сходни характеристики, което говори за многократното им подновяване в историко-геоложкото време. Почти всички имат срезен характер с вертикални или комбинирани разседни и възседни отмествания с малки амплитуди - до 5 m. Изключение могат да съставляват субекваториалните нарушения, по които е формирана Смолянската терциерна депресия, където вертикалните отмествания са от по висок порядък.

Отделните тектонски пукнатини и зони имат зонален строеж. В централната им част материала е ситно натрошен и до състояние на милонит с тектонска глинка и с обща дебелина от 1 с m. до 1 m. Близката периферна зона, с дебелина от 1-2 m, е от натрошени и напукани скали. Външната зона, с дебелина от 2-3 m, е от средноблоково напукани скали. При този зонален строеж общата дебелина на засегнатите и променени от тектонските движения скали е от порядъка на 1-10 m.

Тектонските нарушения в приповърхностната си част са силно податливи на изветряне (аргилизация) и зоната на изветряне в тях, в зависимост от мощността на нарушението, достига 25 m дълбочина и десетки метри ширина.

За риолитите е характерно и т.н. наплочване – система от субпаралелни контракционни пукнатини с гъстота от 2-3 до 100 броя на линеен метър. Те са с променлива пространствена ориентация и стръмен наклон, издържани по направление и в дълбочина до 1 m.

Здравината на скалите в приповърхностната част е силно повлияна и от систематичната ортогонална напуканост и напуканоста по първичната слоистост и шистозността на скалите. Изследванията показват, че тази напуканост като правило е развита до дълбочина 25 m от повърхността.

Полезни изкопаеми

На територията на спортно-туристическия център „Перелик” и в съседните близко разположени терени са известни находища и проявления на рудни, нерудни и горивни полезни изкопаеми.

Източно от центъра в миналото е извършван добив на полиметални руди от рудник „Ровино” по северозападната периферия на Маданското рудно поле.

Южно от центъра, по поречието на р. Черна до неотдавна е воден добив на уранови руди, свързани със Смолянското рудно поле.

С въгленосно-битуминозната задруга на палеогена се свързват проявления на въглища и битуми. В миналото те са били предмет на детайлни геолого-проучвателни работи. Поради сложните геоложки и тектонски условия въглищата и битумите не са били предмет на експлоатация.

От нерудните полезни изкопаеми са използвани три разновидности на риолитите:

• 
  Цепени плочи за покриви, настилки и облицовки;
  
• 
  Розови риолити за бордюри, стъпала и плочи;
  
• 
  Пехщайнови риолити за полирани плочи, други полирани изделия и за скулптуриране.
  

Строителните изделия от риолити и гнайси са добивани спорадично в занаятчийски количества.

При строителството в центъра и съпътствуващото го строителство в региона тези материали могат да бъдат рационално използвани.

Физико-геоложки явления и процеси

Повърхностната денудация, свързана с повърхностно стичащи се води по склоновете на територията на спортно-туристическия център, има място в района на Касъка, Гела, Стикъл, Солища и Стойките и може да засегне частично Зони 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 9. Там терените са почти обезлесени и седиментните отложения са по податливи на разрушаване и транспорт. Останалата част на центъра е върху риолитови покрови и висока степен на залесеност и този процес може да има инцидентна проява. (Графично приложение № 5)

Ерозията в района се проявява като процес при стръмните склонове с бурните сезонни потоци, които изравят и отнасят елувиално-делувиалните наслаги и образуват дълбоки оврази. Такива се наблюдават по южните склонове в района на вр. Острица, вр. Мусаята и местността Чаталово. В по-спокойната и полегата ниска част с палеогенските седименти около селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките, ерозията следва течението и бреговата зона на по големите потоци и реки.

Срутищата и свлачищата в територията на центъра са доста широко разпостранени. В източния му фланг е най голямото по площ свлачище в страната - „Смолянски езера”.

Свлачище “Смолянски езера” е разположено на запад-северозапад от гр.Смолян. Контурите му съвпадат с Крива река от запад, Мунева река от изток, р.Черна от юг и стръмния скален венец южно от вр. Снежанка. Дължината на свлачището е 5,2 km, ширината – 1,5 km, а дълбочината на свлачищната повърхнина – 75-80 m. Площта му е около 8 km².

Системните геодезични наблюдения и инженерногеоложки проучвания са съсредоточени в застроената южна част на свлачището (кв. Горно Смолян) - до най-южното от Смолянските езера. Проучвателните работи върху останалата площ на свлачището включват инженерногеоложка картировка в М 1:25000 и 1:5000 и проучвателно сондиране.

Свлачищните процеси са тясно свързани с терциерните седименти и кватернерните отложения. Причините за възникването им са многобройни и комплексни. Основната хлъзгателна повърхнина е формирана сред палеогенските седименти – редуващи се слабо споени пясъчници и глинесто-песъчливи материали. Наклонът на пластовете на Ю-ЮЗ е близък до този на склона (към р.Черна и Крива река) и благоприятствува възникването на такава повърхнина. Поради високата водообилност на района хлъзгателната повърхнина е винаги под нивото на подземните води.

Антропогенната дейност – изкуствено построени водоеми, вкл. рибарници, и свързващите ги канали, изградени без противофилтрационни екрани, активизират свлачищните процеси.

Основна роля за възникването и развитието на свлачището играе р.Черна чрез непрекъснатото подмиване и изнасяне на склонов материал. По този белег свлачището може да се класифицира като делапсивно, т.е. възникнало в ниските части на склона и разпостраняващо се нагоре. Установени са седем свлачищни стъпала.

На фона на голямото и дълбоко заложено свлачище “Смолянски езера” са развити множество вторични повърхностни свличания, засягащи само рахлите кватернерни отложения. Повърхностните слоеве глинести маси се преместват надолу по склона в резултат на бавни пластични деформации (пълзене). Това движение обикновено не води до образуване на ясно изразена повърхност на хлъзгане, а към формиране на широка зона, вътре в която стават малки частични премествания.

При подробното проектиране на отделни зони, ядра и обекти в Спортно-туристически център «Перелик» трябва да се вземат под внимание следните па-съществени негативни явления:

• 
  Мащабно срутване на 1,5 млн. m³ скална маса от риолити, южно границите на центъра в поречието на р. Черна при слива на Абадинско дере по десния склон на реката (1971 год.) В участъка по поречието на р. Черна то е с канъонообразна форма. Налага се изграждане на пътен тунел и тунел за реката.
  
• 
  Свлачище с по малък мащаб е отбелязано при площадката за начало на планирания тунел. Маркирано е по признака „пияна гора” и засяга делувиалните отложения от едър риолитов блокаж с глинесто-песъчливо-чакълест запълнител, които се движат по скалната основа от палеогенски седименти.
  
• 
  Свлачище близо до с. Касъка, по левия бряг на р. Тенес дере, южно от Зона 5 затворя пътя Мугла-Смолян през 2004 год. Свлеченият участък бе повърхностно осушен и укрепен с подпорна стена, но като цяло по дължина на пътя свлачището продължава да застрашава целостта му.
  

С цел да се се предотвратят бъдещи свлачищни и срутищни процеси е необходим задължителен оглед на целия терен на центъра с отбелязване и привръзка на площите, в които се установи наличие на преки и косвени признаци за проява на подобни процеси. Такъв не е извършван поради зимния сезон, късния пролетен сняг и невъзможността за достъп вследствие на тези обстоятелства.

В условията на водонаситени склонови отложения, при близък водоупор от скални почви и без отвеждащи дренажи, под фундирани в тях съоръжения се създават предпоставки за възникване на суфозионни процеси. Суфозията може да доведе до компроментиране на съоръженията. Поради тези причини е препоръчително да не се фундира върху склонови отложения с дебелина под 1 m над скалната основа и без изпълнението на отвеждащи дренажи. Възникването на такива ситуации е възможно и те следва да бъдат предотвратявани.

В северозападния фланг на спортно-туристическия център сред мраморите и мраморните брекчоконгломерати има обективни предпоставки за развитие както и наличие на широко развит карст. Освен изучената пещера „Ледницата”, за разпостранението на карста и опасностите за стоителство в такива терени се знае недостатъчно. При фундиране в такива терени се налага освен изучаване с повърхностни геоложки методи и проучвателни изработки, да се ползват и дистанционните методи на инженерната геофизика за установяване мащаба на карста. Само след такова изучаване е възможно предприемане на строителни дейности в терени с развит карст.

По панорамни фотоси след обилните късни пролетни снегове и след консултация със специалисти от лесничейството в с.Широка лъка, южно от Зони 3 и 4 са оконтурени лавиноопасни улеи, които във високите части представляват сипеи. Тези улеи не се препоръчват за ски писти за спускания. Освен тези лавиноопасни улеи по пътя Мугла - Смолян в местата на каньонообразни профили на речните корита на реките Черна и Тенес дере е съобщавано за лавини. Лавините многократно временно са прекъсвали пътя. Точните им места не са уточнени и те не са отбелязани на картата.

По картата на сеизмично райониране на Р. България районът е от VII степен на сеизмична интензивност (по МШК – 64), с коефициент на сеизмичност 0,10.