Ryanair
|
28.29 EUR
|
Austrian Airlines
|
1350.28 EUR
|
Автобус (Eurolines)
|
82 EUR
|
Автомобил
|
550 EUR
|
Сравнение с България
Един човек може да отиде от Барселона до Брюксел /около 1400 км/ и да се върне за около 50 лева и пътуването в едната посока ще му отнеме 2 часа. Същият човек може да пътува с влак от София до Бургас /450 км/ и обратно и това ще му струва около 30 лева и ще му отнеме около 7 часа в едната посока. Ако използва самолет от София до морето ще трябва да плати 260 лева в двете посоки. Разходите за билет от София до Брюксел и обратно пък са около 1300 - 1400 лева /най-ниската цена е 500 лева, но изисква два дни по-дълъг престой в Брюксел и съответните разходи за хотел и престой/.
Извод
Очевидно нискотарифните превозвачи увеличават възможностите за движение на много хора, които без тях не биха могли дори да си помислят за пътуване на дълго разстояние или извън страната. Това е особено приложимо за България, тъй като средната заплата тук е доста ниска по европейските стандарти. Колкото повече нискотарифни превозвачи се допуснат на българския пазар, толкова по-бързо ще се развие авиопазарът в страната. Оттам, ще се увеличат и ускорят икономическите и бизнес контактите, както и културният обмен. Всичко това влияе положително на благосъстоянието на гражданите.
По-общият извод е, че конкуренцията води до по-голям избор и по-ниски цени. В България общото усещане е, че цените, определяни от правителството вървят само в една посока – нагоре. За да се промени това, е необходимо допускане на повече конкуренция и съответно либерализиране на пазарите. Колкото по-бързо това стане, толкова по-добре за просперитета.
Чудомир, събиране на данъците и агенция по приходите
Красен Станчев
Битува мнението, че като се раздели Министерството на финансите на Министерство на приходите и Министерство на разходите, целият фиск ще започне да работи много по-добре.
Казано по-иначе, ако използваме един персонаж на Чудомир, положението изглежда така.
Ако си обикновен човек, онова, което получаваш, попада в графата “взел Кольо”, а онова, което преотстъпваш – отива в рубриката “дал Кольо”. Ако обаче си правителство (министър на финансите), парите, с които работиш, не са твои. Ако държавният “Кольо” е една институция, у него възниква конфликт на интереси - той хем трябва да пази онова, което взема, хем трябва да го харчи. Понеже парите не са негови, невнимателното отношение с тях е основен риск.
В действителност обаче решаването на този конфликт е по-сложна работа и не се свежда само до разделянето на работата, оставката на един “Кольо” и замяната му с друг, пък било то и жена.
Отговарящият за приходите би могъл да работи, ако обикновеният данъкоплатец Кольо връзва добре сметките и смята, че онова, което дава на правителствения “Кольо”, е поискано от него на някакви справедливи основания.
Приходи, данъци
Обикновено под приходи във фиска се разбират само така наречените чисти данъци и други берии. От гледна точка на нормалния Кольо това становище е погрешно.
Той по-скоро схваща данъците по-широко, както Жан-Батист Сей:
“Данъчното облагане е прехвърляне на част от националния продукт от ръцете на отделните хора в тези на правителството с цел да се финансира обществено потребление или разход. Както и да се нарича това прехвърляне – данък, принос, задължение, акциз, мито, помощ, субсидия, дарение или доброволен подарък, то всъщност е тежест, наложена върху отделните хора (били те в лично или в корпоративно качество) от управляващата в момента сила с цел доставка на потребление, което тя може да смята подходящо за сметка на хората. Накъсо, това е налог в буквалния смисъл на думата.”1
Очевидно е, че според Сей данък е всичко, което по принуда се дава на правителството плюс онова, което то създава като алтернативен разход и пропуснати възможности за онези, които създават някакъв продукт. Всички приходи на правителството са по-точен измерител на данъчните задължения.
Малко по-обикновено казано, данъци са и данъците, и квази-данъците, и дейностите, исторически иззети от правителството, било като експроприация на експроприаторите (най-силно разгърнала се през 1944-1948 г.), било като задържане на експроприираното от правителството в наши дни.
Събиране на данъците
Сей няма точно определение на събираемостта на данъците. Но ми се струва логично да се смята, че реалната събираемост е: “постъпилите в действителност данъчни приходи по линия на дадено задължение, съотнесени към сумата на задълженията на всички задължени лица: юридически и физически”.
Справедливост
И тук няма точно определение, нито от Сей, нито от Чудомир. Но в общи линии и при двамата (а и при много други писатели), справедливостта може спокойно да бъде разпозната по следните показатели на данъчното облагане:
-
Равенство пред закона, който е приет по легитимен (т.е. считан за най-подходящ) начин;
-
Доброволност на изпълнението на задълженията;
-
Свобода на солидарността, на решението Кольо или Павел да дадат “риза на ближния”;
-
Съответствие на онова, което даваш, на онова, което очакваш да получиш.
Сподели с приятели: |