Обява: Пресконференция на ипи: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2006 година Не толкова различни предложения за данъка върху личните доходи
Дефицит или излишък – общи препоръки
Изтегляне 381.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Бюджетно изпълнение през последните години
- Промени през 2006 година и очаквано преизпълнение
- Обобщение
Дефицит или излишък – общи препоръкиДефицитът в държавния бюджет най-общо представлява харчене на средства, взети на заем, т.е. той води до увеличение на нетния държавен дълг. Това, от една страна, води до по-високо данъчно бреме през следващите периоди, когато ще трябва да се изплаща дългът. От друга страна, още в момента на случването на този дълг се увеличава рискът от проблеми с обслужването му, което влияе негативно върху кредитния рейтинг на правителството и оттам върху притока на чужди инвестиции. Като пряк ефект от повишаване на дълговете на правителството може да се наблюдава ръст на лихвените плащания и на цената на новоемитиран дълг. Поради тези причини, дефицитът трябва да се избягва. При съставянето на бюджета не бива да се залага дефицит, стремежът трябва да е балансиран бюджет. В хода на изпълнение на бюджета е възможно приходите да се окажат по-ниски от очакваните. При такава ситуация правителството трябва да харчи по-малко от заложените разходи /именно поради тази причина в бюджета се предвижда харчене само на 93% от заложените средства и едва в края на годината, ако приходите се движат както е предвидено, се отпускат останалите 7%/. Правителството може да заложи при съставяне на бюджета малък излишък, но само когато прави радикални данъчни реформи, които водят до проблеми с точната оценка на приходите в бюджета /другият вариант е приходите да се планират по-консервативно в подобна ситуация/. При всички останали случаи бюджетът трябва да се планира балансиран. В хода на изпълнението на бюджета е възможно приходите да са по-високи от очакваните и бюджетът да отбележи излишък. В такава ситуация излишъкът е най-добре да се връща обратно на данъкоплатците – например с чек по пощата в същата година и като намаление на данъците през следващата.
През 2005 година до края на септември бюджетният излишък е 1.54 милиарда лева. До края на годината очакваме преизпълнението на приходите да достигне около два милиарда лева. При такава ситуация за последните пет години в бюджета общото преизпълнение достига 4.7 милиарда лева. Промени през 2006 година и очаквано преизпълнениеОт следващата година се намаляват осигуровките с шест процентни пункта. В същото време се увеличава необлагаемият минимум по данъка върху доходите. Общата загуба на приходи за бюджета от тези две промени е малко над 800 милиона лева. От друга страна, се увеличават шоково акцизите върху цигарите, нарастват и акцизите върху алкохола и горивата. Това от своя страна води до увеличаване на данъчната основа по ДДС. В допълнение, увеличават се данъчните оценки, чрез което се увеличава данъкът върху сградите /и другите имотни данъци/, както и такса смет /ако не се променят ставките по таксата в повечето общини в страната/. Промяната в разпределението на осигурителната тежест между работодател и работник увеличава съвсем леко реалната тежест, в същата посока влияе и прогресивността на данъчната система, която води до автоматично ежегодно увеличение на данъчната тежест заради ръста на заплатите. Таблица 1: Ефекти от данъчните промени
Нетният ефект от намаленията на едни и увеличенията на други данъци е ръст на приходите в бюджета с 82 милиона лева. С други думи, общата данъчна тежест нараства малко. В резултат можем да очакваме, че през следващата година приходите в държавния бюджет като дял от брутния вътрешен продукт няма да намалеят. Тъй като през 2005 година очакваме приходите в консолидираният държавен бюджет да достигнат рекордно ниво от над 43% от брутния вътрешен продукт, можем да очакваме и през следващата година приходите да са в същия размер. Заложените в консолидирания държавен бюджет приходи и разходи за 2006 година са в размер на 40% от брутния вътрешен продукт. При това положение можем да очакваме преизпълнение на приходите в бюджета с около и над 3% от БВП, т.е. между 1.2 и 1.5 милиарда лева.
Българското правителство прави разходи в размер на над 40% от БВП. Това е далеч по-високо отколкото в най-бързо развиващите се страни, а в същото време качеството на публичните услуги в България е далеч по-ниско. Това показва, че разходите в българския държавен бюджет не са достатъчно ефективно използвани и с извършване на реформи срещу тези разходи /или дори по-ниски/ може да се получат доста по-добри услуги. Във всеки случай, не само няма нужда разходите да се увеличават, те могат да се намалят. Следователно преизпълнението на приходите и излишъците трябва да се насочат към намаление на приходната част в бюджета, т.е. намаление на данъчното облагане. Тъй като преките данъци влияят най-силно върху икономическото развитие, а от друга страна те не се регулират от Европейския съюз, би трябвало да се мисли за тяхното намаление. Най-големият пряк данък – и като ставки, и като приходи в бюджета, са осигуровките. Те най-силно изкривяват средата и създават стимули за наличие на сива икономика. По тази причина осигуровките трябва да се намалят много по-значително, отколкото предлага правителството. В същото време, би трябвало да се намали и данъкът върху доходите, както и данъкът върху печалбата. Тъй като приходите от тези два данъка е доста ниски, те могат също да се намалят значително. В крайна сметка, без особени усилия от началото на 2006 година може да се въведе единна данъчна ставка от 10% за осигуровките, данъка върху доходите и данъка върху печалбата, така както предложи Институтът за пазарна икономика и беше подкрепен от над 100 икономисти. Подобно предложение направиха наскоро и 11 аналитични центрове /виж тук: http://ime-bg.org/flat/OpenLetter2005.htm /. Това ще направи България изключително атрактивна за чужди инвеститори, заради най-ниската в Европа ставка по корпоративните печалби. В същото време, ще се насърчат и местните инвеститори и предприемачи – и тези, които плащат корпоративен данък, и тези, които се облагат като физически лица. В резултат на по-ниските осигуровки ще се увеличи темпът на създаване на нови работни места. Общият ефект е по-висок икономически растеж, по-ниска безработица и по-голям просперитет и благосъстояние. Излишъкът през следващата година трябва да се използва за намаление на данъците през следващата година. Какво обаче да се прави с излишъка, който вече е натрупан във фискалния резерв през предходните години? Има няколко подпомагащи развитието неща, които могат да се направят с тези средства. Едната възможност е с тези пари да се изплаща държавен дълг – това би намалило риска на страната, което ще повлияе позитивно на инвестициите и развитието, а от друга страна ще намали и лихвените плащания на бюджета, позволявайки да се реализират бюджетни спестявания. Друга възможност е с парите, натрупани във фискалния резерв, да се подпомогне по-бързото провеждане на пенсионна реформа, насочена към приватизация на пенсионната система.
Лични впечатления от отварянето на Берлинската стена (Извадки от един стар бележник по случай Международния ден на свободата, 9 ноември) Красен Станчев Би трябвало да съм роден с известен шанс. Едно от многосмислените съвпадения в живота ми бе обстоятелството, че се озовах в Берлин почти веднага след вдигането на желязната завеса. Ето част от онова, което съм си записал. Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме Изтегляне 381.25 Kb. Сподели с приятели:
|