Обява: Пресконференция на ипи: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2006 година Не толкова различни предложения за данъка върху личните доходи



страница5/5
Дата05.06.2017
Размер381.25 Kb.
#22955
1   2   3   4   5

10 ноември 1989 (петък)


Сутринта – интервю за програма “Панорама”, от улицата – тогава бул. Руски. Въпрос “какво може да се очаква след промените?”. Отговаряме заедно с Румен Димитров. (Той сега май е в Австралия.) Обещават ни, че ще пуснат по 30 секунди. Аз говорих 10 секунди, Румен – пет минути.

11 ноември (събота)

Около обед


Пристигам в Берлин. Поканен съм от Михаел Бри – тогава дисидент, сега № 2 в след Грегор Гизи в Партията на демократичния социализъм. Трябва да говоря на руски по темата “Към въпроса за обществените корени на стопанските реформи” (Zur Frage der sozialen Wuerzeln der Wirtschatsreformen”). Записките ми са незавършени.

Следобед


По предложение на чужденците (от не-германската Източна Европа) решаваме да отидем в Западен Берлин, а конференцията да направим вечерта в Източен Берлин. За не-германци е резервиран граничният пункт на Фридрихщтрасе (известното “КПП” Check Point Charlie). Всички и немци (с изключение на Бри), и чужденци се запътихме към Западен Берлин.

Първи впечатления


  • Всички са много сериозни, докато преминат границата и много усмихнати, от другата страна.

  • Отнякъде научавам, че, - понеже на 10 ноември всички източни германци не се качвали в западния градски транспорт, защото бил скъп, а те нямали пари, от 11-ти за източните (включително. и негерманци) този транспорт е безплатен. По този повод – впечатление от метрото: В момента, в който влизат във вагона, източно-германците си показват паспорта.

  • От източната страна на стената няма никакво веселие, от западната страна е точно обратното. Не знаех или бях забравил, че тя – степаната – е изрисувана само от запад. Хората започнаха физически да я чупят на 11 ноември (тогава се досещат да донесат чукове и кирки) именно от западната страна.

  • От “Фридрихщрасе” взех метрото до Курфюрстердам (някой ми беше казал, че там е най-многолюдно). Веднага срещу изхода от метрото – магазин за обици, на рекламата така и пише: “Earrings” [“обици”]. Но магазинът бе толкова голям, че аз си извадих от джоба на шлифера речник, за да проверя какво значи на немски “earrings”.

  • От време навреме хората се хващат за носовете – това е знак, че наблизо има “Трабант” или “Вартбург”.

  • Конференцията, днес бихме я нарекли “мозъчна атака” започна към 18:30 в Източната част на Берлин.

12 ноември, неделя

За този ден важи същата уговорка – начало на заседанията в 17 и 30; дотогава – всички сме оттатък стената. Поотделно, без Михаел Бри.



  • В надземния влак чета вестници (безплатни), в тях има карта на цял Берлин с много полезна информация. Включително за това, че и уличните контейнери-тоалетни също са безплатни. Има обяви за конференции и манифестации през следващата седмица в Западен Берлин. Записал съм си две от темите: “Бъдещи перспективи на движението за свобода” и “Ролята на Берлин в един общ европейски дом”. Нямам никакви бележки къде е трябвало да се състоят.

  • Забелязвам лозунгите, изписани наскоро с бяла боя, по някои от отвесните покриви около “Фридрихщрасе”: “Честита Свобода, Революцията продължава!”; “Честни избори – веднага!”; “Освободете Берлинския университет!”; на платнището на един пикап “Фолксваген”, от който двама чернокожи младежи раздават безплатен чай (който иначе на улицата струва две марки) пише: “Чужденци, червен фронт веднага!”

  • Една доста възрастна американка се опитва да отчупи парче с малко джамджийско чукче. (Намерих отнякъде нещо като лост и откъртих две парчета – едното за нея, другото за мен.)

  • На следващия ден – понедерлник, 13-ти (пак започвахме “мозъчната атака” вечерта) направих дарение за библиотеката на Свободния университет в Берлин – цялата домашна колекция на българския “самиздат” на 1988 и 1989 г. Процедурата им отне дълъг спор с портиера, два часа чакане на служител да вземе книгите и попълване на някакъв документ; служителят отиде някъде с документа и след още 45 минути чакане, оставих “самиздата” на портиера. Преди няколко години проверих каталога на библиотеката в Интернет – от моето дарение нямаше и спомен. На главното здание на Свободния университет пишеше: “Честита Коледа! Ние продължаваме да стачкуваме!”

  • В трамвая обратно към “Фридрихщрасе” бе разлепено следното послание:

Ние се борихме срещу степната.



Сега степаната е само музей.

Тук е писана следвоенната история на Берлин.

Това беше само началото.

Сега всяка крачка е крачка напред към единна Европа.

Ще защитим принципите, отстоявани досега”.
От подписа се разбираше, че това извадка от писмо на човек с немско име и фамилия от Ню Йорк, изпратено на 10 ноември 1989. (Не съм записал до кого е изпратено писмото).

Красен Станчев

9 ноември 2005 г., София

Послепис

След като се прибрах от Берлин разбрах, че в “Панорама” са “пуснали” само Румен. На въпроса какво може да се очаква аз бях отговорил, че от различните неправителствени групи до месец ще възникне политическа и ще има плурализъм. После се опитах да публикувам част от впечатленията си в българската преса. След няколко седмични безуспешни опити в “Труд” и “Отечествен фронт”, публикуваха нещо като пътепис във в-к “Стършел” (благодарение на Георги Александров, който по-късно стана директор на Егмонд – България).












Френските бунтове: решение чрез предлагане

От Влад Синьорели3

Можем да предположим, че Никола Саркози, министър на вътрешните работи на Франция и най-известният френски политик, просто изведе на показ усещанията на френския бял елит, като нарече бунтовниците “измет” още в първите дни на бунта. Той най-вероятно знае, че е по-добре подобни мисли да останат недоизказани в размирни времена, тъй като те нажежават допълнително ситуацията. Не можем да забравим и изказването му една седмица преди размириците, в което обещава “война без милост” на насилието и високата престъпност в покрайнините.

Основният извод от тези бунтове е, че френските имигранти не могат да се считат повече за културно пасивни. Те са главно чернокожи африканци и араби от бившите френски колонии и нямат почти никаква политическа власт, като едва през последното десетилетие се забелязват реални опити за приобщаването им към нацията, което включва и право на глас в изборите. Бунтуващите се тинейджъри на тези имигранти не водят Джихат, както се случва в Ирак. Но те повече няма да стоят мирно и да понасят репресиите от страна на френските местни власти без да им отвръщат. Забраната на носене на фереджета, която беше въведена със закон миналата година, е просто поредното напомняне за културното унижение, на което са подложени имигрантите. Техните младежи биват постоянно следени, спирани на улицата и третирани по безобразен начин от страна на полицаите. И все пак, както работниците в Германия и Австрия, които е трябвало да напуснат тези страни след като приключат програмите за временна работа, така и тези 6 милиона имигранти са останали във Франция, въпреки свиващите се икономически възможности там, защото те имат дори по-малко възможности в родните си страни.

Растежът на френския брутен вътрешен продукт намалява, от 2.8% през юни миналата година до 1.3% днес. Въпреки че нивото на безработица в националната икономика е 10%, предградията и гетата с африканци и арабски мюсюлмани имат нива на безработица между 30% и 50%. Образованието в гетата е на много ниско ниво, училищата са порутени и препълнени. Процентът на изключени ученици е висок.

Не е чудно, че тези деца протестират по единствения начин, който им е известен – като дават воля на гнева си, когато бъдещето им се струва като черна дупка – ситуация, институционално канализирана от самия политически елит в Париж.

Манюел Вал, който е народен представител и кмет на предградието Еври, имаше най-верния поглед върху бунтовете, когато каза наскоро: “Ние сме комбинирали провала на нашия модел на интеграция с най-лошите опити за създаване на гета, без наличието на социална стълбица, по която хората да могат да се изкачат.” Разбира се, не може да има движение по социалната стълбица, ако няма движение по икономическата стълбица. Политика на по-голямо преразпределение просто ще доведе до по-силен отговор на средната класа във Франция без намаление на социалното напрежение, което се ражда в най-ниските класи.

Ние вече сме били свидетели как страхът от увеличаващата се вълна на имигранти и ксенофобията излизат наяве с появата на френския националист Лю Пен на балотажа през 2002 г. Този страх имаше роля и във френския отказ на конституцията на ЕС тази година, тъй като част от избирателите припознаха в гравитацията около Европейската супер-страна загуба на етническа и национална идентичност. Нежеланието на французите да приемат Турция към ЕС е друга последица от това нарастващо безпокойство. Най-вероятно по-голямата част от френските избиратели смятат тази обществена група не за французи, а за “долнокачествена група”.

Френското етническо малцинство ще бъде облагодетелствано от появата на политически лидер на сцената като Мартин Лутер Кинг или Малколм Х, които да умеят да посочват на френския политически елит някои от желанията и поводите за недоволство на тази част от френския електорат. Без условия за обществена комуникация от името на този група, Франция със сигурност е по-несигурна и изложена на спонтанни катаклизми и разрушения, особено в условията на икономическа политика, която отива към провал.

Повече репресия няма да реши проблема на Франция. Такива мерки няма да намалят напрежението между арабско-африканското малцинство, от една страна и елита, и по-голямата част бели французи - от друга. Вместо това правителството трябва да създаде предпоставки за създаване на по-добри икономически условия, особено що се отнася до гетата в предградията. И така, на тези, които са в основата на социално-икономическата пирамида, да бъде предложено място в икономиката на страната и надежда за подобряване. Това е най-бързият и най-ефективният начин да се създаде и поддържа респект пред частната собственост, закона и реда.

Това не е просто решаване на културен проблем. Това е икономическо лекарство със социални последици. Френската политическа класа се нуждае от възраждане на идеите на класическия икономическа мисъл и съживяване на икономическия растеж.

Юуд Ваниски подчертава в основния си труд “Начинът, по който светът работи”, че Френската революция слага края на продължителния икономически спад, който започва при римския император Комод през 180 г. преди Христа. В навечерието на революцията на електората са били наложени много високи, наказателни данъчни ставки. От всеки 100 френски франка доход, средният селянин е запазвал само 18 или 19 франка за себе си. Когато Наполеон се появява на сцената, той осъществява революцията за отделния предприемач. Вместо 18 или 19 процента от продукцията, на всеки предприемач е позволено да запази 70 процента. Наполеон е имал по-ясно разбиране за предприемаческия капитализъм от коронованите особи от това време. В писмо до брат си Люсиен, той стига до следното заключение:

“Докато индивидуалният собственик с личен интерес по отношение на собствеността си е винаги нащрек и осъществява плановете си, колективният интерес е по принцип спящ и непродуктивен, защото индивидуалната инициатива е въпрос на инстинкт, а колективната инициатива е въпрос на общ интерес, което е рядкост.”

Изглежда днешната френска политическа класа е забравила онова, което е сторил Наполеон за низшите социални слоеве преди два века. Според консултантската къща Прайс Уотър Хауз данъците остават на зашеметяващо високи нива. Данък добавена стойност е почти 20%. Най-високата данъчна ставка върху доходите е около 48%, а корпоративният данък е около 33%. Данъчната структура проваля Франция и икономиката й се забавя. Правилният подход ще окуражи поемането на риск с големи намаления на данъците върху доходите и капитала. Когато предприемаческата среда се подобри заради това, че производителите могат да задържат по-голяма част от печалбата си, инвеститорите ще се възползват от възможностите и ще бъдат склонни да поемат рискове. Това е начинът, по който може да се подобри ситуацията във френските етнически предградия.

Политическите лидери, които разбират същността на предприемаческия капитализъм, могат да спечелят лесно от това сега. Топ-кандидатите за министър-председателския пост през 2007 г. – Саркози и дьо Вилпен - не изглеждат особено ентусиазирани за въвеждането на такива мерки. Нито политиката на Саркози, нито тази на Вилпен помага на бедните да станат по-богати. Саркози беше казал: “Проблемът няма да се реши, като се намалят данъците, а като се намалят разходите”. Реално погледнато данъчна ставка от 48% е абсурдна, освен ако управляващият елит не се наслаждава на своя статус и би искал да запази море от хора под себе си. Икономическата политика на Доминик дьо Вилпен, все пак малко по-добра, най-вероятно ще продължи обаче модела на двукласово общество – низша класа и висша класа. В програмата на Вилпен, части от стария обществен договор (трудови правила) ще се разхлабят, държавните активи се разпродават, докато единственото данъчно облекчение е насочено към най-богатите акционери и определени корпоративни сектори. Не е изненадващо, че подкрепата за него измежду “работническата класа” спада, а тази идваща от “горната класа” се покачва.

Законът и редът са крайъгълният камък на всяка цивилизация. Френските политици трябва да използват това най-ново предизвикателство и да насочат усилията си към тази сфера, която може да се промени бързо. А това именно е икономическата политика. Данъчните ставки трябва да се намалят и праговете трябва да се вдигнат. Предприемаческият капитализъм трябва да се поддържа. Последните въстания на низшата класа сега отшумяват, но напрежението, което доведе до тях ще продължава да дреме, до тогава, докато икономическата ситуация в предградията остава вяла.

Франция се нуждае от политически водач, който разбира предприемаческия капитализъм и може да провежда съответната политика. Такъв лидер бързо би “пораснал” до върховете на европейската политическа класа и вероятно би успял да придвижи целия континент в по-здравословна посока.

Франция имаше такъв лидер преди около 200 години. Да се надяваме, че подобен на него ще се появи скоро отново.






Светът чества падането на Берлинската стена
Институт за пазарна икономика, Българско общество за индивидуална свобода (БОИС), техни съмишленици и приятели на свободата се включиха към световните чествания на годишнината от падането на Берлинската Стена. На 9 ноември 1989 г. след 28 години насилствено разделение се поставя началото на обединението на източна и западна Германия, като това е преломен момент в световната история в борбата срещу тоталитаризма и потисничеството на свободата на хората.

Как американската фондация “Атлас” отпразнува Деня на свободата

На 9 ноември в Ню Йорк в хотел Палас фондация “Атлас” организира официална вечеря по случай 16 години от падането на Берлинската Стена. Вечерята мина под наслов “Честване на човешкото право на свобода”.

Главната реч на събитието изнесе Март Лаар, бивш министър председател на Естония през периода 1992 - 1994 и 1999 – 2002 г. Март Лаар е роден през 1960 г. в Естония по време на Желязната Завеса. Въпреки опасността от затвор, той посвещава дълги години на исторически проучвания и изследвания за съпротивата на Естония на съветската окупация по време на Втората Световна Война. Книгата му “Война в гората” е излиза през 1992 г.

През 1992 г. Лаар става министър председател на Естония и успява да превърне страната от бедна нация, разрушена от окупацията на Съветския Съюз в богата и стабилна пазарна икономика. Под негово ръководство се провежда засилена приватизация, намаляват се данъчните ставки, въвежда се плосък данък и се премахват митата. Въпреки предупрежденията на естонски икономисти, че тези реформи са невъзможни, като ходенето по вода, политиката на Лаар се оказва повече от успешна. Естония в момента е на челните места в Европа по привличане на инвестиции и икономически растеж. Лаар коментира следното: “Ние го направихме: ходихме по вода, защото не знаехме, че това е невъзможно”. Бившият министър председател споделя, че голямо въздействие върху възгледите му е оказала книгата на Милтън Фридмaн “Свобода на избора”.

Освен институционалните реформи за разгръщане на свободния пазар, Лаар е осъзнал необходимостта хората сами да поемат отговорността и да помислят за себе си. Той винаги е насърчавал естонците да поемат рискове, да бъдат конкурентноспособни и инициативни. Реформите на Лаар превърнаха Естония от страна, разрушена от съветските икономисти, в една от най-проспериращите икономики в Европа със среден икономически растеж от 7% и размер на частния сектор над 90%. В момента г-н Лаар изнася лекции по целия свят за плоския данък и икономическия “Ренесанс” на Естония.

Денят на свободата по света

Други неправителствени организации и мозъчни тръстове, поддържащи личната и стопанската свобода по света, организираха различни чествания по случай падането на Берлинската Стена. Трансатлантическият институт в Лондон координира с неправителствени организации по целия свят честването на събитието, като в центъра на Лондон бяха пуснати във въздуха хиляди бели балони.

В Аржентина различни организации отчетоха датата чрез организиране на конференции и прожектиране на видеоматериали под наслов “Революцията на свободата”.

В Цюрих Институтът на либералите организира среща с приятели на свободата и съмишленици на каузата.










Обява:

Пресконференция на ИПИ:
Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2006 година
На 15 ноември 2005 година в 11 часа в БТА Институтът за пазарна икономика организира пресконференция на тема Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2006 година. В пресконференцията ще участват Красен Станчев, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, Георги Ангелов, Димитър Чобанов и Светла Костадинова, старши икономисти в Института за пазарна икономика.




Уважаеми читатели на материалите на ИПИ,

Ако желаете да сте част от разпространението на стопанската свобода в България и в света и да подпомогнете търсенето на пазарни решения за предизвикателствата пред българските граждани и бизнес, може да подкрепите Института за пазарна икономика, като финансирате с дарение:


  1. Статия в седмичния бюлетин Преглед на стопанската политика - 100 лева;

  2. Подготвяната за печат книга под редакцията на Красен Станчев “Ниски данъци в България? Еволюция на възгледите за пропорционален данък между 2002 и 2005)”- 250 лева;

  3. Общото издаване на бюлетините Преглед на стопанската политика, Плосък данък и Economic Policy Review (месечник) - 500 лева;

  4. Образователната страница на института Икономически знания по Интернет (www.easibulgaria.org) или другите страници на института, занимаващи се с анализ на ползи и разходи от политиката и законодателството (www.ria-studies.net) и конкурентност (www.competitiveness.bg) - 500 лева;

  5. Общата мисия на институтанад 500 лева.

Ако сте данъкоплатец в България, 83% от дарението се признават за разход. За да направите дарение, пишете на г-жа Красимира Стоименова (krassi@ime.bg).

Ако изберете първите две възможности Вие ставате Приятел на Института за пазарна икономика, а ако изборът Ви подкрепа на бюлетините, страниците в Интернет и работата ИПИ Вие ставате Спомоществовател на ИПИ. И в двата случая името ви ще се появи в Интернет списъка на приятелите и спомоществователите (ако не пожелаете друго).

С уважение,

К


Институт за пазарна икономика (www.ime.bg)
Георги Ангелов, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов, Адриана Младенова, Велико Димитров, Влад Синьорели

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.

За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg


расен Станчев

1 Жан Батист Сей, Трактат по политическа икономия, кн. ІІІ, гл. VІІІ, 1803.

2 Изказване на кръглата маса “Бюджет 2006. Има ли алтернатива?”, организирана от фондация “Конрад Аденауер” и Центъра за икономическо развитие на 3 ноември в София.

3 Влад Синьорели в директор на отдел Глобални проучвания в Polyconomics Inc., които предоставят икономически, геополитически и пазарни прогнози. Преводът е на Адриана Младенова и Велико Димитров, оригиналът е публикуван на 9 ноември т.г. и може да бъде прочетен в Интернет.

Преглед на стопанската политика Стр.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница