Обявено начало – 13. 00 ч. / В заседанието участват

На нещо друго искам да ви обърна внимание. Няма да позволим политически, - защото едни кандидати за властта преди известно време обявиха, че ще приемат да бъдат ортаци на когото и да било, при положение, че има 4,5 % гласуван бюджет на общините, - от „Подкрепа” няма да станем жертва или да позволим да бъдем манипулирани от политически сили и да послужим за изтривалка пореден път на определени политически сили. Не желаем и се надяваме, че ще работим с представителите на това правителство поне до края на мандата му.

Сега има нови моменти след публикуване на ПМС 20, които особено ме смущават - една друга много голяма група общини са много притеснени от това нещо, тъй като там е отпаднала точка втора, с която се дава добавка за общини, които са паднали в по-ниска група. Реално погледнато, примерно за община Ловеч реалното увеличение на стандарта е 23 лв., което е около 1,5 %. Записвайки ние едно задължително не по-малко от 8 % увеличение на заплатите, в Ловеч всички са притеснени. Имахме среща работодателите със синдикалните организации в Ловеч, и на „Подкрепа”, и на СБУ – всички наистина са притеснени от факта. Имали сме също така и разговори с кмета на общината дали е направено нещо по линия на Сдружението на общините, тъй като с падането в по-долна група за около 32 общини в България, (между 30 и 40), този проблем реално съществува /Н.Николчева: - За стотици училища/ за много училища в България. Натрупвайки този въпрос с евентуалното намаляване на учениците в някои училища в сравнение с миналата година и увеличението на разходния стандарт, реално погледнато, реалните средства, които влизат в това училище могат да бъдат по-малко отколкото са били в предходната година. Затова това, за което настоявахме декември месец, когато присъствах и аз на тази работна група, беше да се намери най-оптималния вариант за това да бъдат увеличени учителските заплати така, че навсякъде да получат увеличение. Защото аз не виждам какво ще спечелим, ако запишем (8 %), ние може да запишем и 10 %, а парите ги няма и реално погледнато няма да бъде спазено това нещо. Какво ще спечели от цялата работа цялото учителско съсловие, независимо дали се намира в София или се намира в най-малкото село в България? Така че, това, което трябва да обсъдим е да намерим оптималния вариант според групата общини или как да бъде, за да има някакво реално увеличение на тези учителски заплати.

Г-н Вълчев, имам един въпрос: С колко е увеличен единният разходен стандарт средно?

Тази година се взе политическо решение. Това политическо решение се взе в мое присъствие от министър-председателя, министър Дянков и министър Игнатов, че всички пари, с които ще бъде увеличен единният разходен стандарт трябва да отидат за увеличение на учителските заплати. И тук вече ние стигнахме дотук, защото на много хора им се хареса безконтролно да харчат пари, без да се отчитат, да си купуват от единните разходни стандарти коли. Това писмо, което ви дадох се отнася за цял район – погледнете разликата между едното и другото. И аз да съм на тяхно място, и на мен ще ми хареса, г-н министър, да съм винаги опозиция.

• 
  Ще искам пълна ревизия на единните разходни стандарти.
  

• 
  В системата на средното образование трябва да има единна система за получаване на работните заплати.
  
• 
  От днес не трябва да има вътрешни правила за формиране на работните заплати на директорите, защото става ей това, което ви дадох в това писмо.
  
• 
  Всички правила, които формират заплатите на директорите ще дойдат тук в Наредба № 1 и в КТД-то.
  

• 
  Казваме, че първото решение се приема единодушно – това е, че всички средства от увеличението на единните разходни стандарти да отидат единствено и само за увеличение на работните заплати.
  
• 
  Второто – „против” гласуват работодателите; БАЧУ гласува „въздържал се”.
  

Всички останали са гласували единодушно „за”.

Г-н Шейнин, - тук са неговите реплики – понеже аз казвам за второто (решение) - „против”, той казва „Не, ние гласуваме, но при едно условие: Директорът не носи отговорността за там, където парите не достигат. Категорично го казвам – това е решението, около което се обединяваме всички. След като сме се обединили, че директорът не носи отговорност, всички останали ще понесат отговорност – правният отдел.”

Янка Такева: Като не иска да носи отговорност, да си ходи, г-н министър.

Красимир Попов: В крайна сметка за какво е гласувал г-н Шейнин, видно ли е от протокола?

Милена Дамянова: Да, видно е – първата част „Всички средства … за увеличение…”, а втората част – „не по-малко от 8 %” те гласуваха „против”; всички останали гласуваха „за”.

Янка Такева: Който е гласувал „против” няма да подпише анекса. Г-н Чавдар Христов дойде, за да ви каже това, което и аз казах онзи ден – който не иска да подписва анекса, няма да го подписва. Другата работодателска организация, ако иска да подпише, да подписва, и готово. Погледнете Чавдар Христов – вие имате смелостта да говорите пред Чавдар Христов такива неща…

Чавдар Христов: Това е преинституционален въпрос, бих могъл да дам някои решения, тъй като идвам предварително, изпреварващо, това беше един аргумент, с който ме мотивираха да присъствам на това заседание и идеята ми е да бъда полезен, а не нещо друго.

Колективният трудов договор е един много особен договор и той не наподобява във всички свои части, във всички свои характеристики търговските или облигационните договори, гражданските договори, които са уредени в отделен закон. Никъде в закона няма ясно записан текст какво се получава тогава когато ситуацията е тази, която е при вас. Надявам се всички правите разлика между субект и страна. Субектите в Колективния трудов договор са повече от страните. Субектите по този Колективен трудов договор, който вие сте подписали са, доколкото ми е известно, шест – три синдикални организации и три други, които са подписали от страната на работодателя – министерството и две работодателски организации. Но страните са две и те са съставени – всяка една страна от няколко субекта. Тук въпросът е, че вие вероятно или някой друг отстоява тезата, че няма ли го един от субектите в страната, то това означава, че и страната я няма, което не може да бъде вярно съждение. Обстоятелството, че един от субектите в едната страна отказва да подпише не се подкрепя с никакви законови текстове, за да доведе до идеята - такова споразумение към Колективния трудов договор не би следвало да може да породи действие, защото нямяло страна. Напротив, страна има. В дадения случай, ако два от субектите от страната на работодателя подпишат, моето мнение е, че този анекс ще влезе в сила и ще породи правни действия. Още повече, че той поражда действия за работници и служители. Този анекс ще породи действия и, ако някой счита, че той е недействителен има правната пътечка по чл. 60 от Кодекса на труда да повдигне спор за недействителност в съда. Как ще се произнесе съдът вече е отделен въпрос. Вие, ако направите няколко справки (аз не искам да изпадам в детайли на членове и алинеи) и съпоставително тълкувате няколко алинеи, чл. 51 (имам предвид в колективното браншово договаряне) и някои други текстове, неминуемо ще съзрете, че такава теза съществува. Който счита, че този анекс не поражда действия, - повтарям – следва да го атакува. Но няма никаква пречка субектите, които изграждат страните да го подпишат и да обявят, че той е подписан.

Това е правното мнение, с което аз подхождам.

Завършвам. Колективният трудов договор е особен договор. Той не е същият като другите договори. Вярно е, че субсидиарно, т.е. някои от институтите на останалите клонове на правото могат да се прилагат, но не всички. Този Колективен трудов договор е колективно съглашение – до това само е стигнала теорията в лицето на проф. Мръчков и до нищо повече. Общо взето, една територия неизследвана и недостатъчно добре аргументирана от чисто правен аспект.

Аз ви моля извън правото, вече в позицията си на вицепрезидент на КНСБ да кажа и още нещо. В страната съществува обстановка, нагласи, ситуации, при които има очаквания. В страната съществува потребност, за да съществуват тези нагласи. Онова, което се случва в тези дни по повод на високите сметки на туй и на онуй не е случайно. То обективно отразява съществуващата действителност по отношение на доходите. В някаква степен в тези събития участват и хора, за които тук сме се събрали, вкл. и моя милост, да мислим как да им подобрим състоянието.

Има ли ресурс, за да се стигне до някакво решение? Да, ресурс има. На второ място, обстановка има, потребност има, ресурс има.

Имаме ли инструменти и механизми, с които можем да задоволим потребността чрез съществуващия ресурс? Да, такъв механизъм има – ето го.

Кой е проблемът? Доколкото аз се ориентирам, е, че навсякъде може би нямало да стигнат парите. Навсякъде може би нямало да стигнат парите. Т.е. от целия този лист, на който тази по-дългата страна представляват учебните заведения, може би тук, може би тук, - означава ли това, че може би трябва да ни накара да отречем всичко останало, да зачеркнем и цялата страна? Аз не съм вътре в нещата, нито в конкретната организация и специфика, нито в съответния ресурс. Дали този запис ще изиграе тази евентуално очаквана и смущаваща колегите работодатели ситуация? Ами, ако не я изиграе? Не може ли да се потърси някакво винтче допълнително, което да се разхлаби, или пък натегне, за да можем да оберем луфтовете и в тази посока, ако действително някой от колегите каже – ама това трябва, защото иначе няма да стане.

Аз приключвам дотук и ви благодаря за това, че - наблюдавам лицата ви и виждам, че с внимание слушате. Аз се отнасям отговорно към присъствието си тук. Каквото мога да дам от себе си, за да помогна на колегите от Синдиката на българските учители, колегите от „Подкрепа” и от НУС – с удоволствие. Моето мнение е, че трябва да се отиде много сериозно и отговорно с мисълта как да подпишем, а не как да не подписваме.

Благодаря ви.

И аз обаче си служа с „може би”. Всяко едно отлагане ще затрудни и ще проточи процеса. Без да считам, че това е вариант, в моето съзнание – аз си позволявам да го споделя с вас – се върти следната идея:

• 
  Би ли могло анексът да бъде подписан с едно допълнение, с един отделен текст, в който страните се договарят, че при положение, че някъде в системата, някъде в тези малки петна не достигнат средства, конкретно ще се обсъжда, за да се търси решение на конкретния проблем. Не знам, разсъждавам с идеята да подпомогна, за да отключим (процеса) – дали може едно допълнително обсъждане да допринесе бялото петно да бъде решено, би ли могло?
  
• 
  Като има възможността не само да търсим допълнителен ресурс, с който да съхраним консолидирания бюджет Х, а и да проверим вътре всичко точно ли е по отношение на планирането, на изразходването на средствата. Предполагам ме разбирате.
  

Заповядайте.

• 
  Нека да се обсъжда увеличението на заплатите със синдикатите във всяко училище, за да може да се постигнат най-добрите резултати, защото това вземане на общо решение ще доведе до – тук бяло петно, тук бяло петно.