Обявено начало – 13. 00 ч. / В заседанието участват
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Янка Такева
- Андрей Върбанов
- Милена Дамянова
- Чавдар Христов
- Акад. Стефан Воденичаров
- Венцислав Христов
- Юлиян Петров
Милена Дамянова: Г-н Върбанов, заповядайте. След това – г-н Томов. Андрей Върбанов: Г-н министър, ще бъда много кратък. Прави ли ви впечатление, че терминът „може би” стана много използван? А „може би” си мисля - защо точно в този момент някой блокира подписването на анекса, когато идваме с нагласата да бъде подписан? „Може би”… много точки. Напълно съм съгласен с казаното и поисканото от двата синдиката съгласно постигнатите договорки, но ми направи едно недобро впечатление в изказването на г-жа Такева – държа да го кажа пред всички – „Ние с министър Игнатов и министър-председателя се договорихме.” Искам да кажа, че „Подкрепа не е присъствала на такова договаряне и няма никакви ангажименти. Ако някой зад гърба на „Подкрепа” се е договарял, това е само между двете страни. Това значи моментално, че излизаме от преговорите. Не искам да участвам в сепаратизъм. Нито ние ще участваме, нито ще позволя някой да взема решение от наше име. Янка Такева: Че всички пари трябва да отидат за увеличение на работните заплати? Андрей Върбанов: Защо не е консултирано с нас? Янка Такева: Как да не е консултирано? Андрей Върбанов: Да съм бил на срещата с премиера, или колегата да е бил? – Ти беше ли? Юлиян Петров: И аз не съм бил. Андрей Върбанов: Значи, помолете г-н премиера да не участва в такива сепаратистки разговори, защото ще бламираме тези преговори. Милена Дамянова: Аз, без да съм адвокат на г-жа Такева, ако ми позволите, - тук когато се обсъждаше бюджета, вкл. и г-н Шейнин няколко пъти го заявява на Отраслов съвет и аз мисля, че всички на предходните срещи, които имаше с министър Игнатов се обединиха около това – по време на обсъждането и гласуването на бюджета всеки имаше възможност да използва своите възможности да поиска повече пари за бюджета Андрей Върбанов: Не случайно това ме връща назад във времето когато казах бележка към вас – да персонализирате участието на синдикатите по отделно. /Кр. Вълчев: Извиних се./ А също, на г-н премиера не му препоръчвам сепаратистки подход. Г-жа Такева, в изказванията и предложенията си напълно сме в синхрон. Милена Дамянова: Това е добре, че сте в синхрон. Наистина това беше една добра стъпка от нейна страна за това бюджетът за средно образование наистина да бъде увеличен, защото знаете, че се издействаха допълнително средства между първо и второ четене, така, че наистина всички използваха максимално ресурсите, с които разполагат, за да издействат повече пари за образование. Андрей Върбанов: Обърнах внимание на първия абзац от изказването ми – „може би” – защо точно в този момент някой бламира. „Може би”… много точки. И пак използвам случая да декларилам, че ние от „Подкрепа” няма да позволим да бъдем използвани от политически сили. Милена Дамянова: Добре, ще го документираме. Г-н Томов. След това – г-жа Балева. Аспарух Томов: Аз по същество във връзка с конструктивното предложение относно тези намерени допълнително 20 млн.лв. Когато на мен ми дават някакви пари, искам да ви кажа, че ние трябва особено да се радваме, че благодарение усилията на КНСБ с тази среща в системата за заплати и издръжка дойдоха още пари, при този невралгичен бюджет. По същество, делово, съгласно предложението на нашия вицепрезидент. Вие сами си спомняте, и тук призовавам и главния секретар - вие казахте, г-н главен секретар, че има начин и възможности системата да има контрол съгласно тези договорености. Говорим за туй, че, ако се обединим социалните партньори, а ние вече сме се обединили, че всички средства ще отидат за увеличение на индивидуалните работни заплати, система за контрол има – вход-изход, нали така? Т.е. във всички училища може да се проследи дали средствата са отишли целево съгласно подписаните параметри, дай боже да ги подпишем. И тогава вече това дава основание да се работи по предложението на нашия вицепрезидент във връзка с тези бели петна, както ги нарече г-н министърът, - да бъдат туширани. Някакси неразумно е да сложим вариантите обратно. След като добросъвестно и отговорно работодателите на базата на тази система за контрол, която вие предлагате могат да свършат тази дейност, то тогава – независимо от всичко, искам да припомня на всички вас последните думи на предишния министър Игнатов – „Колеги, в името на идеята какво пречи да напипате и издръжката?” Но не искам да утежнявам нещата, защото все пак резерви и в издръжката има, тъй като е доказано, че тази издръжка до този момент успя да (се вмести в бюджета). Янка Такева: Ще преразпределим парите, г-н министър. Парите ги има. Знаете ли, че диференцираното заплащане за 3 хиляди директори е 4 млн.лв.? Парите ги има. Само някой трябва да поиска да го направи. Милена Дамянова: Г-жа Балева искаше думата. След това – г-н Енчев. Стефанка Балева: Уважаеми г-н министър, приемете нашите поздравления от Сдружението на директорите в средното образование. Г-жо председател на Отрасловия съвет, ние бихме искали да споделим нашата позиция, която сме поддържали в периодите, в които се работеше по проблема за увеличението на работните заплати. Нашето становище е, че това се очаква от нашите членове, но в същото време е огромно разнообразието от училище в училище, от детска градина в детска градина. В тази връзка подкрепяме наличието и оформянето на един текст, който ще даде възможности за подкрепа на това разнообразие и в същото време ще стимулира увеличението на заплатите. Милена Дамянова: Благодаря. Г-н Енчев. Георги Енчев: Колеги, ние много ясно заявихме нашата позиция: Ние сме за увеличение на работните заплати. Има принципно становище – всички средства от увеличението на единния разходен стандарт направихме компромис и взехме решение, съгласихме се с вас да отидат за заплати. Но аз имам чувството, че нямате никакво доверие на директорите и синдикатите искат да диктуват условията, с които директорите да увеличат заплатите. Това „минимум 8 %” не във всички училища може да стане. Има големи училища, разговаряйки с тях казват „Ние сме вдигнали заплатите и нашите заплати са по 700-800 лв. Едно е на 450 лв. 8 %, друго е на 800 лв. 8 %.” И тук става така, че и малките училища ще бъдат затруднени и големите училища ще бъдат затруднени. Ние заемаме тази позиция. Ние отговаряме за бюджета. Ние назначаваме, уволняваме и т.н., а накрая ни се извиват ръцете и ни казват – 90 % от средствата, с които ние разполагаме, на нас ни казват къде да се харчат. Пак казвам – има система; винаги може всяко едно училище да ги изразходва. Защо не се даде възможност на директора на всяко едно училище заедно със синдикатите и т.н. – дали ще бъде вътрешните правила, но – налагаш му 8 %; кой поема отговорността утре, ако изпълнявайки това нещо, че той няма да има осветление, отопление и ще превиши средствата, които дойдат – има и такава голяма опасност, защото колко ги изчисляват там – има 8,2; вдигаме минималните заплати… Янка Такева: Минималните заплати са оставени; затова Гиго говори за 94 млн.лв., не за 98. Георги Енчев: Аз не знам какво е това недоверие от синдикатите към директорите. Излиза, че ние само трябва да изпълняваме това, което те искат, без да приложим някакво творчество и едва ли не крием парите в джоба си. Ние това не го правим, ние сме ангажирани най-много нашите учители да бъдат добри професионалисти, добре платени и т.н. Излиза – дай на директорите ще махнем диференцираното, понеже сме с много големи заплати; всеки възлага отговорности на директорите… Ние сме с министерството, те са ни работодатели – няма място синдикатът да договаря заплатата на директорите. (продължителни шумни реплики) Милена Дамянова: Да дадем думата на г-н Вълчев. Красимир Вълчев: Благодаря. Още на работна група смея да твърдя имахме голям консенсус, може би 90 %, по отношение на обсъжданите въпроси. Като сложим минимални работни заплати, като отчетем това, че има консенсус, че всички средства (от увеличението на единния разходен стандарт) трябва да отидат за увеличение на индивидуалните възнаграждения, остава единствено въпросът за минималния процент на всички. Моята лична субективна преценка е, че ние имаме консенсус за това, че трябва да има минимален процент, който да гарантира увеличение на всички заплати. Проблемът обаче с минималния процент не е толкова по същество, а във финансовите му измерения, защото всеки минимален процент, дори той да бъде значително по-нисък от 8 %, поставя в невъзможност определен брой училища и детски градини да осигурят финансиране. Колко са тези училища и говорим с „може би” – да, винаги говорим условно, защото в системата има 4 900 институции. 1 380 училища имат намаление на учениците – малко повече от половината; имаме като цяло намаление в гимназиялния етап, 9-12-ти клас; имаме детски градини, в които стандартът за 3- и 4-годишните деца е изцяло за възнаграждения, т.е. средното 8,2, за което говори г-н Йорданов и което действително е вярно за системата на училищното образование, не е точно така за системата на предучилищното образование. Грубо да кажем, - не знам дали ще се съгласите, - грубо да кажем, че няма гаранции, че 60 % от институциите ще достигнат средния процент на увеличение - говорим за заплатите, а не на стандартите. Като включим тук и детските градини, това, че от 3- и 4-годишните са изцяло за възнаграждения. От тези 60 %, да кажем, че 80 % от тях имат резерви, което каза г-жа Такева. Може би не допускам правилно, вие ще ме поправите – тези 80 % имат да вземат от допълнителни възнаграждения, имат да вземат от издръжка, някой сигурно ще вземе наем от земя и т.н. и по някакъв начин ще ги осигурят. Оставаме с 10-12 %. 10-12 % от звената пак са 250 звена; тук да кажем частично се препокриват с тези 150, за които беше казано, че са в общини, където няма увеличението от 6,5 %, но да кажем – между 200 и 300. И в тази връзка е много разумно предложението ние да направим изключение – аз лично го подкрепям, защото не става въпрос за едно-две звена, а става въпрос по моя груба преценка – признавам си, може да не е точна, - между 200 и 300 звена минимум, които няма да могат да осигурят увеличението. В същото време, ако тази оценка е относително точна, те пък не са и толкова много. Аз сега ще си позволя тук малко и от името на експертите, които са от синдикатите – ние това сме го говорили като възможни изключения още в работната група, но не сме намерили точната формулировка, което може би е основната причина за забавянето, според мен. Аз ви предлагам нещо от този род – да остане това, което е предложено от синдикатите като запис, но като допълнителни алинеи да се включи, че директорите на училищата и детските градини, които не могат да осигурят увеличение на индивидуалните заплати с миниум 8 % да извършат увеличения до размера на увеличението по единните разходни стандарти, до ръста на ЕРС. След това ще обърна внимание на това, което каза г-н Томов. Андрей Върбанов: Г-н Вълчев, има един такъв прецедент в сключеното КТД в здравеопазването, т.е. след подобен текст (да се включат пояснителни алинеи). Но искам да попитам: – Сме ли дошли да подпишем анекса, или ще стоим пет часа тук и накрая ще разберем, че няма да можем да го подпишем? Красимир Вълчев: Аз ви предлагам вариант. Може и да не го приемете, но все пак е едно предложение. Не претендирам, че е най-доброто. Като съответно директорите да имат задължението да уведомят за причините, които не позволяват увеличението и ние в рамките на възможното, (защото трябва да си признаем, че не може да осъществим повсеместен и тотален контрол), да направим такива проверки. Що се отнася до въпроса на г-н Томов – как гарантираме, че цялото увеличение на средствата по единни разходни стандарти отива за увеличение на заплати, то това може да се направи чрез една форма-таблица, която да изчислява в една колона колко е увеличението и какво процентно увеличение на индивидуалните заплати се получава от това. Общините, въобще първостепенните разпоредители, знаете, по нормативна уредба са задължени да публикуват всяка година на интернет страницата разпределението по единни разходни стандарти. Достатъчно е да се стъпи на тези две таблици, да се направи една трета таблица и това нещо подлежи на чисто числов контрол. Това ми е предложението. Дора Донева: Аз съм благодарна, че присъствам тук заедно с вас, най-вече за тезата, която изложихте и която ми се струва много интересна от професионална гледна точка, че субектът не е равен на страна – нещо, което наистина може да се разисква, но все пак и вие признахте, че това е една теория на уважавания от всички нас проф. Мръчков, която не е реализирана в практиката, а проверката на това, което ние правим са все пак съдебните решения и практиката на съда. Няма практика на съда по този въпрос. Затова предлагам – мисля, че подписването на такъв анекс не от всички субекти, а само от страните ще постави под някакво съмнение решенията, може би някой ще тръгне на оспорване по съдебен ред, може би не, но така или иначе, ще има някакъв въпрос. Не е ли по-добре да бъде възприето така обмисленото вече предложение, а в този анекс да се постави някакво условие, което вече се каза и от г-н министъра, и от г-н Вълчев, което условие да бъде приемливо и за другия субект в тази страна – работодателските организации, и така да бъдат удовлетворени исканията на всички страни. Особено за толкова важен въпрос, както разбирам – увеличението на заплатите – в момента и въобще, той винаги си е важен въпрос. Не тук да прокарваме сега някакъв нов път, който ще бъде оспорван. По-хубаво е според мен да намерим един консенсус, както се казва, то на правен език е съгласие между всички субекти и страни по този договор, като има някакво условие за прилагането на тази разпоредба, както заявиха работодателските организации. Това за мен е правилният път, който ще реши трайно проблема, а няма да го реши сега временно, а после ще създаде пак проблеми. Нали не е това работата на юристите да създават проблеми, а да ги решават. Чавдар Христов: Дотолкова, доколкото аз присъствам тук и мога да вземам отношение като човек извън официалния състав, на мен ми се струва, че това, което г-н Вълчев формулира като идея напълно съвпада и с моята идея и, ако вие имате общо съгласие тук и работодателите са готови в тази посока, да се формулира текстът, да се вкара в предложения анекс и оттам нататък да ръкоплещиме на полагането на подписите. По този начин ще си спестим време. Напълно приемам това, което казахте – най-доброто нещо е всички да подпишат. Това ще бъде един знак към всички за това каква е волята, нагласите и т.н. Дора Донева: Да, но вие сте съгласен, че такова важно нещо като договор не бива да бъде обмисляно и решавано бързо, изисква се време. Аз поне мисля, че трябва да се даде срок, в който текстът да бъде обмислен на експертно ниво, а не тук да прибързваме, защото сложат ли вече подписи страните и субектите по този договор той става закон за тях. Чавдар Христов: Този текст доколкото ми е известно, г-н Вълчев каза, че е обсъждан на експертно ниво в работната група. Дора Донева: Обсъждан, но не достатъчно. Красимир Вълчев: Точно това, което предложих не сме го обсъждали, но аз предложих почти готова формулировка. Смея да твърдя, че тази формулировка е издържана от нормативна гледна точка. Чавдар Христов: Ако формулировката е готова, може да се постави, да се види и да не се бавите излишно. Милена Дамянова: Г-жа Такева. Янка Такева: Аз отново твърдя – в системата има пари. Г-н министър, съберете парите в системата, защото тези пари не са дадени да се пилеят. Те са дадени за българския учител. Акад. Стефан Воденичаров: Бихте ли дали един пример, къде са тези пари? Янка Такева: Сега ще ви кажа. 4 млн.лв. се дават за диференцирано заплащане на 3 хиляди директори; 22 млн.лв. диференцирано заплащане на 93 хиляди учители. Ето ги парите. Аз не казвам, че директорът не трябва да получава диференцирано (заплащане). Той ще получи, но там, където са парите за диференцираното на учителя, там ще бъдат и неговите пари. Не целево при него, и той по някакви критерии – учителите получават по 330 лв. диференцирано средно за страната, директорите – 1200 средно за страната. Нали разбирате? Така, диференцираното - там, където ви казах. Значи, директорите получават допълнително материално стимулиране един път и половина повече от учителите и затова, ако те ви подадат справките, които ние синдикатът сме качили на сайта, ще видите, че 50 млн.лв. са отишли за допълнително материално стимулиране. Защо? Защото, ако учителят е взел средно за страната 600, директорът – 2 500. Не, че не трябва директорът да взима, но ще вземе 1500. Ето го счетоводителя до главния секретар, да го направи – съберете парите. Няма нужда от тези измислени неща тук, които създават напрежение в системата, понеже има нарушен психоклимат между директори и учители, поради това, че едните получават еди колко си от същия единен разходен стандарт, а другите получават трохичката от този единен разходен стандарт. Аз искам да ви кажа, че това не е философията на делегирания бюджет. Тук някой направи така тази философия на делегирания бюджет, за да противопостави директори на учители и да няма учебно-възпитателен процес в училището. Това е най-пагубното нещо в системата и този, който го направи, ще си носи проклятието, защото той създаде българското училище да изкарва неграмотни, неграмотни, неграмотни, и вместо да вървим и да видим как да повишим организацията на работата, дисциплината в училище, повишаване на (качеството на) учебно-възпитателния процес, създаване на добър психоклимат, създаване на условия за квалификация на директори и на учители, и ред други неща, ние броим децата. И детето ще бутне учителката, ще я бие; директорът вика „Ако не ви харесва, напускайте…”, и т.н., ред други неща, които са един психолгически тормоз. В края на краищата какво се получава от образованието – абсолютно нищо. Това рефлектира във висшето образование, оттам рефлектира в науката и ние се въртим в един омагьосан кръг. И затова ние с г-н Върбанов сме приятели от толкова години, защото и той го каза преди малко – базисната и задължителна образователна система това е средното образование. Със средното образование шега не бива. И понеже 20 години правеха шеги и си правеха експерименти, и накрая когато си тръгнаха едни министри (да не ги цитирам) и те казват – „Е, прехвърлихме ли конфликта долу в училище? – Прехвърлихме.” Изтриха си ръцете, взеха си торбичките и кой каквото можа да смъкне от Фонд „Научни изследвания” (защото ние и там всичко знаем) и си отидоха и създадоха този конфликт. И ние сега се гледаме с недоверие, така е. Защото моите синдикални членове, неговите, неговите, които са учители, гледат с недоверие и сме отрупани, но никой не иска да вземе решение. Не може при условие, че 25 млн.дка земя притежават българските училища, - спомняте ли си когато дойде зам.-министър Цветанов от Министерство на земеделието на Отраслов съвет? Помните ли кога ни даде тази справка? Помните ли колко милиони левове има само от земите? Директорите си купуват коли, г-н министър. Акад. Стефан Воденичаров: Аз за съжаление съм определил два часа за вас; след това имам други срещи. Молбата ми е следната: Стигнахме до някаква договореност нещо да има днес свършено, за бъде подписано. Нещата, които са свързани със справедливост при допълнителните бонуси са тема номер две. Дайте да свършим това, за което сме се събрали. Час и половина вече говорим. Това, което предложи тук главният секретар, което уважаемият заместник-председател на КНСБ предложи, което колегите тук предлагат, дайте да го финализираме по някакъв начин и да знаем, че не сме си загубили час и половина. Вие какво мислите, колега, по този въпрос? Венцислав Христов: Ние в общи линии още в работните групи настоявахме да бъде оставена вратичка за решаване на проблема. Акад. Стефан Воденичаров: Добре, значи и вие сте съгласни. Дайте да помоля тогава уважаемия заместник-председател на КНСБ и нашия главен секретар да седнат един до друг и да ни предложат текста, да се впише в протокола и да знаем, че това, за което сме дошли тук – казахме си и хубави, и не толкова хубави неща – и след това да продължим нататък; тук колегата ми подхвърли и някои други идеи. Янка Такева: Когато пишете протокола, ще пишете моя заместник-председател. Аз няма да подпиша такъв текст. Да го подпише моят заместник-председател. Аз знам, че пари в системата има. Акад. Стефан Воденичаров: Г-жо Такева, това е друга тема, в която става дума да се съберат парите – едните 20 и другите 4 да се съберат. Това е тема номер две. Сега да караме по тема номер едно, да я изчерпим, след това ще минем на втора тема. Венцислав Христов: Колегата каза за сметките за ток; ами тези сметки за ток идват и в училище. Все пак, ние точно за това апелирахме, съгласни сме цялото увеличение на единния разходен стандарт да бъде за увеличение на работните заплати, но текстът трябва да бъде така формулиран – там, където може, защото аз лично много се съмнявам каква е бройката на училищата, защото в почти всички детски градини (въпроса сме го дискутирали много пъти,) почти във всички детски градини ще дойде проблемът, че няма да имат точно никакви средства за увеличение на работните заплати. Юлиян Петров: Тогава трябва да отменим и наредбата. Венцислав Христов: Може би трябва да се търси формула по-нататък за разпределяне на баланс между средства за работна заплата и средства за издръжка на училище. Акад. Стефан Воденичаров: Колега, предложете това нещо. Аз пак ви казах – натрупали са се неща, които наведнъж в един документ не могат да влязат. Ако вие всички сте съгласни за това, това ще бъде една добра крачка и след това явно ще трябва да се направи това нещо. Аз съм на разположение да седнем да разговаряме, да обсъждаме и да надграждаме. Ето тук колегата предложи нещо, което – аз го помолих да подготви едно предложение – ще седнем да се прави. Дайте да вършим нещата, защото иначе, всеки има някакво напрежение, някакво виждане, но трябва да стигнем до общо разбирателство. Андрей Върбанов: Вашият титуляр на следващата среща, ако дойде и обяви, че не е съгласен, какво ще правим? От наша страна ще го подпише на заместника заместника, за да нямаме ангажименти утре, когато го нарушите. Венцислав Христов: Ние за съжаление нямаме заместник, нямаме администрация. Георги Енчев: Миналия петък имахме Управителен съвет и Управителният съвет ни е упълномощил да водим тези преговори. Андрей Върбанов: Просто не звучите сериозно. (реплики) Юлиян Петров: Уважаеми колеги, искам да ви напомня, че в нашата образователна система най-голямата отговорност я носи учителят, а не директорът. Моите уважения към министерството и всички други, които работят, но огромната отговорност я носи учителят и всеки гледа българския учител. Но това някакси ние тук все го забравяме и стигаме до едни сентенции като тези на работодателските организации, които казват „Увеличението на заплатите е наш компромис”. Уважаеми колеги, това не е ваш компромис, това е една държавна политика и ние коментираме държавния стандарт към учениците и към училищата, а не компромисите на една или друга работодателска организация. Ние от „Подкрепа” искаме вие да присъствате в този Колективен трудов договор, искаме да присъствате и ви каним да бъдете в него, а не да обсъждаме хипотезата да се подпише анекс без вашата организация, което безспорно ще ви доведе и не малко негативи, но това е вече друга тема. Нека не забравяме, че това е нещо, което трябва да се случи и ние сме зад подписването на анекс, който е свързан с гарантирането на тези средства, въобще и да си помислим и за изключенията. Но искам и нещо друго да кажа, което досега не се спомена и да попитам Министерството на образованието как стоят на този етап директорските заплати и гарантирано ли е тяхното увеличение? Какъв ще бъде размерът на увеличението на директорските заплати? Ще се запази ли това увеличение и този механизъм или те ще влязат в Наредба № 1? Защото, г-н министър, на този етап увеличението на директорските заплати в България в системата на образованието е гарантирано и то вероятно ще излезе в Наредба № 1, или ще бъде с въпросния механизъм, който съществува в момента - нещо, което ние с другия синдикат предлагаме вече няколко години – това да престане, за да имаме все пак някаква прозрачност. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|