Обявено начало – 13. 00 ч. / В заседанието участват



страница4/5
Дата26.10.2018
Размер0.77 Mb.
#99663
ТипЗаседание
1   2   3   4   5

Надежда Николчева: Минахме на втората тема ли?

Юлиян Петров: Не сме минали на втората тема. Просто това е част от първата тема, г-жо Николчева, не ме прекъсвайте. И затова искам да знам първо директорите с какво увеличение ще бъдат, за да стигнем и до учителите. Това, което в момента се случва е много лошо - нещо, което стана след стачката 2007 г., - създаде се един коридор или по-скоро една голяма пропаст между учители и директори, между синдикати и работодателски организации. Всъщност, на мен ми се иска Министерство на образованието да си влезе в ролята на принципал.

Венцислав Христов: Няма такова нещо, че има такава пропаст.

Юлиян Петров: Огромна е и вие го доказвате с репликата, че увеличението на заплатите било компромис към синдикатите.

Надежда Николчева: Недей да подменяш казаните неща.

(реплики)

Георги Енчев: Г-н Петров, ние не сме казали, че сме против увеличението на заплатите, обаче се получава куриоз – ние отговаряме като директори за средствата, а вие ни диктувате как да харчим средства без да носите никаква отговорност.

Юлиян Петров: Ние искаме да има прозрачност, да има едни общи принципи, които да се спазват. Ние се договаряме, а не диктуваме, но не сме далече от мига, в който ще започнем да диктуваме, защото вие натам ни тласкате.

Георги Енчев: Вие диктувате – ще вдигнете 8 тук, ще направите това, това, това. Извинявайте, утре на мен ще търсят отговорност аз, ако не осигуря средства за отопление, за осветление или за нещо друго. Малко мога да ви кажа и за директорските заплати - не са ни вдигнати заплатите.

Юлиян Петров: Не искаме вие да ни кажете, искаме Министерството да ни го каже.

Георги Енчев: В наредбата пише – при увеличение на (заплатите) на персонала…

Юлиян Петров: Защото вие с хиляда ученика вземате една заплата, но вашият колегата с 250 ученика, макар и да работи повече взема 450…

Акад. Стефан Воденичаров: От три часа отивам да се разправям отново с фонда и установявам, че и при вас и при фонда горе-долу напрежението е едно и също.

Нека да помолим главния секретар да прочете текста, да видим дали всички сте съгласни с този текст, който те предлагат.



Красимир Вълчев: Тъй като го нахвърлихме, ако нещо не е точно, вие ще ме поправите. Предложение за допълнителни ал. 3 и ал. 4 към чл. 28 на представения проект на анекс към Колективния трудов договор:

„Ал. 3. Директорите на училища и детски градини, които не могат да осигурят увеличение на индивидуалните заплати с минимум 8 %, извършват увеличение равно на ръста на средствата по единни разходни стандарти и уведомяват Министерството на образованието, младежта и науката за причините за неизпълнението на ал. 2.

Ал. 4. Регионалните инспекторати по образованието съвместно с представители на социалните партньори извършват проверка на подадената информация по ал. 3.”

Янка Такева: И какво следва от това? Довършете си изречението.

Гиого Йорданов: Само констатации ли ще има?

Красимир Вълчев: Предложете вие.

Надежда Николчева: Разстрелват го на най-близкия хълм…

Янка Такева: По-нататък се задължава да работи за увеличаване на единния разходен стандарт. Направете го. Стига толкова. Ние синдикатите на първата линия воюваме за увеличаване на стандартите, а някой друг…

Андрей Върбанов: Г-н главен секретар, а при доказана виновност от страна на директора?

Янка Такева: Какво ще следва?

Красимир Вълчев: То си има процедура.

Янка Такева: Ами, напишете го.

…………………………: Мъмрене пред строя…



(множество шумни реплики)

Милена Дамянова: Асен Александров.

Асен Александров: Целта на ал. 4 не е толкова да се намери виновност на директора, колкото е, ако се открие резерв, този резерв за бъде използван за увеличение на заплатите. Аз така си представям. Отива регионалният инспекторат и синдикалната организация, разбират, че директорът е написал примерно, че има 7 хил.лв. за увеличение, а те са реално 12 хил.лв. От това би следвало, че директорът трябва да направи последващо увеличение с реалния размер. Това е грубо казано. Целта е да се отиде да се види дали има резервни пари и да се дадат на учителите.



Милена Дамянова: Г-н Томов искаше да добави нещо.

Аспарух Томов: Аз моля за една корекция, защото в първоначалния вариант ал. 2 е с текст „не по-малко от 10 %”. Нека да се вкара и текста, който ни обедини всички, той да бъде изведен може би на първо място, преди ал. 2. Това, което сме приели всички с консенсус, - че всички средства от увеличението на единния разходен стандарт се използват само и единствено за увеличение на работните заплати.

(множество реплики)

Акад. Стефан Воденичаров: Колеги, ще ми разрешите ли да кажа няколко думи? Мисля, че в такова едно общество като вашето напрежение между директори и останалите не е най-доброто решение. На общия фон на беднотията само това липсва – между директори и учители да съществува напрежение. Аз съм бил дълги години директор и знам, че директорът влачи много неща на главата си, но той трябва да бъде честен към колегите, които ръководи и трябва да бъде ясно, че всичко се прави в името на колектива. Ако някой директор излиза извън рамките на общоприетото, както г-жа Такева преди малко ме информира за някакъв в Разград, дето си купил кола, това са случаи, които абсолютно без никакво забавяне трябва да бъдат санкционирани с най-тежките мерки. И затова имате ли такива случаи за нетолерантност, за неправилно използване – тези хора просто ще си получат това, което са си изкарали.

Но аз просто ви моля в този недоимък, в който сме с един малко по-спокоен тон, дошли сте тук, били сте път, да стигнем до някакво споразумение. Всичкото нещо става с приказки, а не с, така да го наречем, с някакви предварителни условия. За да няма конфликт, най-доброто решение е да не се създава конфликт. Просто знаете, че има нещо, което е дадено, аз много се радвам, че стигнахте до края, до това цялото решение и благодаря на заместник-председателя на КНСБ, че така внимателно и с по-простички думи ни обясни нещата и благодаря на главния секретар, че стигнахте до това нещо. Вземете това нещо го подпишете. Аз поемам ангажимент и другите неща, които г-жа Такева каза, ще седна да помисля, но просто в този момент да поема някакви ангажименти няма да бъде сериозно.

Отивам да се разправям с Фонд „Научни изследвания”. Просто явно, че и тук професията „пожарникар” е много популярна. Всичко добро.

(Министър Воденичаров напуска заседанието на Отрасловия съвет.)

Янка Такева: Продължавам изречението – „и при доказано неправилно планиране на средствата…

Красимир Вълчев: Какво значи „неправилно”? Не може ли да кажем „дава препоръки за допълнително увеличение на средствата”, нещо такова?

Янка Такева: Г-н Вълчев, вие нали си спомняте миналата година дойдох с бюджетна бланка на едно училище; нали видяхте там, че за личните командировки на директора имаше 12 хил.лв.; 7 хил.лв. имаше за представителни. Не, че не трябва да има такива, трябва да има, но 7 хиляди представителни за едно селско училище…

Аспарух Томов: За загубени дела и за адвокатски.

Красимир Вълчев: Така е, но ние нямаме стандарт за целесъобразност. Аз не възразявам принципно, само ви казвам моето предложение – „дава препоръки за допълнително увеличение на възнагражденията”.

Янка Такева: Не „дава препоръки”, а директорът е задължен да извърши увеличение на работните заплати.

Гиго Йорданов: То е прието като решение.

Красимир Вълчев: Последно – „дава препоръки, които са задължителни”, така ли? Понеже в следващата алинея отиваме на ниво регионален инспекторат, може би по-добре да кажем, че „уведомяват министерството и регионалния инспекторат за причините…”

(реплики)

Добре, значи - „уведомяват Министерството на образованието, младежта и науката, регионалните инспекторати и първостепенния разпоредител„. При това положение регионалните инспекторати или общините трябва да извършат проверките, или първостепенните разпоредители?



Надежда Николчева: Който е финансиращия орган.

(реплики)

Аспарух Томов: Министерството, регионалните инспекторати и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.

Красимир Вълчев: Регионалните инспекторати ще се оправдават, че не са финансиращ орган, че нямат информация.

Асен Александров: Краси, РИО-то какво отношение има? Когато кажем „министерството”, ние разбираме и регионалните инспекторати.

Красимир Вълчев: РИО-то ни помагат всичко тук в министерството да свършат основната част от работата, но - да запишем общините. Вие съгласни ли сте да запишем общините?

(реплики)

„Първостепенните разпоредители съвместно с представители на социалните партньори извършват проверка за подадената информация по ал. 3 и дават препоръки за допълнително увеличение на възнагражденията”.



Георги Енчев: О, чакайте, създаване на проверки за допълнително… - аз бих възразил.

Надежда Николчева: По-скоро, „дава становище по изпълнението на ал.3”.

Георги Енчев: Става въпрос за единния разходен стандарт. Затова ние говорим за повишението на единния разходен стандарт. С други средства не разполагаме. Ако се мисли, че ще се диктува на директора как да направи бюджета си, откъде да вземе, за да може да вдигне с 8 %... (прекъснат от множество реплики)

Красимир Вълчев: Търсим компромисен вариант.

Красимир Попов: Един въпрос, понеже много се оплакват и страдат директорите: Колко са преходните остатъци тази година от миналата година? 40 и колко милиона са? Та това са половината от парите, за които говорим.

Надежда Николчева: Не сте запознат, колега, моля ви се.

(реплики)

Мога ли веднага, ако наистина искате да чуете, да ви кажа как стои историята с преходните остатъци?



Гиго Йорданов: Ние ги имаме остатъците, с таблица.

Надежда Николчева: Вие може да ги имате, но в реалния живот нещата не са таблица.

Красимир Попов: Дадени са целевите, всичко.

Надежда Николчева: Не знаете как стоят нещата. Ами, проверете бе, колеги. Ние ги правим тези неща.

Георги Енчев: Декември не са платили нито парно, нито ток, нито нищо; януари 20 хил.лв. преходен остатък.

Аспарух Томов: Става дума за това – ние този текст го приемаме на базата на това, че първата стъпка, по-скоро втората стъпка това е проверката, така да я наречем, със социалните партньори. Тук ги има социалните партньори. Вие срещу туй ли орете сега? Че тогава когато ти, ако твоето училище примерно необосновано… Защо трябва да ви е страх от подобна проверка?

Георги Енчев: Нас въобще не ни е страх.

Аспарух Томов: Напротив, бюджетът трябва да бъде прозрачен.

Андрей Върбанов: Колега, напълно ви подкрепям, защото проверката ще покаже дали е обосновано или не е обосновано.

Надежда Николчева: Никой не възразява срещу това.

Красимир Вълчев: Ако ние в първата част на алинеята говорим за увеличение, което е за сметка на единните стандарти, във втората говорим вече за други възможности.

Милена Дамянова: Аз ще помоля г-н главния секретар да прочете ал. ал. 2, 3 и 4 на чл. 28.

Красимир Вълчев: „Ал. 2. Повишението на единните разходни стандарти за 2013 г., определено със Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. се изразходва само и единствено за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на народната просвета и същите се увеличават с не по-малко от 8 % от 1 януари 2013 г.

Ал. 3. Директорите на училища и детски градини, които не могат да осигурят увеличение на индивидуалните работни заплати с минимум 8 % извършват увеличение равно на ръста на средствата по единни разходни стандарти, като уведомяват Министерството на образованието, младежта и науката, регионалните инспекторати по образованието и първостепенния разпоредител с бюджетни кредити за неизпълнението на ал. 2.



Милена Дамянова: Без регионалните инспекторати, само министерството.

Красимир Вълчев: Нека бъде чрез тях, защото тук много ще бъдат.

„Ал. 4. Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити съвместно с представители на социалните партньори извършва проверка на подадената информация по ал. 3 и дава препоръки за допълнително увеличение на възнагражденията.”



Георги Енчев: Ако има такива.

Надежда Николчева: Не можеш да предвидиш задължителни такива.

Красимир Вълчев: При наличие на възможност за това.

Надежда Николчева: Къде е това (в текста)?

Венцислав Христов: Къде е тук мястото на тези групи общини, в които така или иначе няма увеличение на единния разходен стандарт?

Красимир Вълчев: Добре, - „и дава възможност за увеличение на възнагражденията при наличие на възможности затова”.

(реплики)

В смисъл – така се разбира, че едва ли не всеки път ще дават препоръки; ние казваме, че когато има, когато са констатирани, или „при констатирани възможности затова”, - ако искате, така да го направим.



Георги Енчев: Ние бъркаме двете неща. Сега говорим за средствата от единния разходен стандарт и би трябвало само върху това да се обединим. Сега да се рови и да се прави преструктуриране на бюджета на училището, за да стигнем до някакви проценти, 8…

Янка Такева: Я да си ходим. Я ставайте.

Георги Енчев: Ние периодично правим отчет - пред педагогическия съвет, на тримесечие, родители, настоятелство – с всичко ги запознаваме, и сега пак ще ни диктуват кой как ще прави бюджет…

(множество шумни реплики)

Милена Дамянова: Аз ще ви помоля наистина да се обединим около това, ще ви помоля да прочетем… (прекъсната)

Андрей Върбанов: Господа директори, злоупотребявате с нашата коректност, тъй като (с) г-н министъра за първи път си давате сметка колко бяхме коректни и показахме добро възпитание. Недейте преиграва.

Георги Енчев: Не преиграваме.

Андрей Върбанов: Защото искаме да продължи – при доказана виновност – санкциите за такива директори. Недейте преиграва.

Венцислав Христов: Как в анекс към КТД със санкции – наказателен кодекс ли е това нещо?…

Георги Енчев: Ако не използва увеличението на единния разходен стандарт (за увеличение на работните заплати) нека има санкция.

(Г-жа Янка Такева упълномощава г-н Чавдар Христов да подпише анекса и напуска заседанието.)

Андрей Върбанов: Г-жа Такева ви каза, че няколко пъти е давала примери с такива директори.

(продължителни едновременни реплики)

Надежда Николчева: Ние ви предложихме да договаряме със синдикатите на местно ниво. Защо бягате от този документ?

(шумни реплики)

Венцислав Христов: Никой не може да те накара теб да си преразгледаш бюджета, разбери го.

Аспарух Томов: Никой не те задължава да преразглеждаш.

Андрей Върбанов: Средното образование имаше един шанс…

Гиго Йорданов: Ние се разбрахме; министърът излезна; както при предишното – министърът излезе и те започнаха да си приказват както си искат.

Юлвян Петров: И започваме отначало…

Надежда Николчева: Нищо не сме започнали отначало. Аз бях в работната група отначало докрай, и на всички отраслови съвети. Чакайте бе, говорим за договаряне. Значи, като не се съгласим с вас, няма договаряне. Идеята е вие да се съгласите с нас.

(множество реплики)

Венцислав Христов: 95 % от бюджета – за работни заплати. Георги Енчев: - Те това искат. Надежда Николчева: - Ако може, 105…

(Част от представителите на синдикатите напускат заседанието.)

Милена Дамянова: Колеги, аз не мисля, че това излизане е полезно за всички.

Красимир Вълчев: Аз имам само една молба – Юлияне, за една минута; и с вас ще се видя за една минута.

(продължителни шумни реплики от всички страни)

Моята молба е да останете още малко, за да видим дали ще се съберем. Има ли представители (на всички страни)?

………………….: - Има.

Красимир Вълчев: Значи, не може да сме се разбрали на 99 % и 1 % да не можем да се разберем.

(Част от напусналите заседанието се връщат.)

Милена Дамянова: Колеги, аз предлагам наистина да се обединим около няколко текста. Почти сме се обединили. Това, което се случва в момента не е полезно никому, мисля, че е ясно. Ще изчистим максимално текстовете, ще ги включим към електронния вариант на текста; ще протоколираме и ще ви поканим при министъра да го разпишете.

Венцислав Христов: Ние сме съгласни с предложението. Това, че вие си отивате не е наш проблем.

Красимир Вълчев: Аз се връщам там, където спряхме – „Първостепенния разпоредител с бюджетни кредити съвместно с представители на социалните партньори извършва проверка на подадената информация по ал. 3 и дава препоръки за допълнително увеличение на възнагражденията при идентифицирани възможности за това.”

Надежда Николчева: При идентифицирана възможност е добре.

Красимир Вълчев: Сменихме „регионален инспекторат” с „първостепенен разпоредител”. Аз няколко пъти попитах, мисля, че не се чу (възражение).

Гиго Йорданов: Аз мисля, че при контрола министерството трябва да води. Защото първостепенния разпоредител при детските градини е общината – там стават отклоненията.

Красимир Вълчев: Аз приемам твоите аргументи. От друга страна приемам аргументите, че регионалният инспекторат не разполага с необходимата информация. Ако искате, и едните и другите да вкараме.

………………………: И едните, и другите.



Гиго Йорданов: Ние пишем министерството, вие си имате лостовете и на това се доверявате. Имаме случаи когато регионалния инспекторат ви подвежда, г-жо Дамянова, и отивате вие да проверявате. Иначе, аз се оплаквам от кмета, вие го връщате пак на кмета.

Венцислав Христов: Ами, на места няма проблем със социалните партньори; вие казвате че има големи проблеми.

(реплики)

Красимир Вълчев: Ясно е, че ние сме страна и ние осъществяваме контрол на регионалните инспекторати, но ние нямаме капацитета.

Гиго Йорданов: Чрез регионалния го имате.

Красимир Вълчев: Чрез регионалния. Затова ви предлагам – „Регионалните инспекторати по образованието и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съвместно с представители на социалните партньори извършват проверка на подадената информация по ал. 3 и дават препоръки за допълнително увеличение на възнагражденията при идентифицирани възможности за това.”

Гиго Йорданов: Ние бягаме от тези неща, от които за Сливен ви дадохме сигнал.

Красимир Вълчев: Само едно нещо ще ви кажа за Сливен - в наредбата категорично пише, че директорът получава толкова колкото педагогическия персонал. Когато обсъждахме тази наредба с директорите, те подкрепиха този текст. Така че, тук нямаме противоречие с това. Имаме неточно прилагане на наредбата, което трябва да бъде проверено. Резолюирано е за проверка. Но в случая нямаме политика на министерството в това отношение.

Гиго Йорданов: По устройствен правилник вие за всичко отговаряте.

Милена Дамянова: Аз предлагам да се обединим всички около текстовете, за да се подготви анекса и да поканим представителите на всички социални партньори при министъра в удобен за всички час, да се подпише анексът и да приключим, като целта е още днес до края на деня да обявим за какво сме се разбрали.

Аспарух Томов: „Подкрепа” си носят печата, могат да подпишат.

Милена Дамянова: Но аз не мога.

Надежда Николчева: Мога ли аз да кажа какво ме притеснява в този текст, като ще обсъждаме текстовете? Мен ме притеснява думата „индивдуалните” работни заплати. Значи, връщаме се към уравнивиловката.

Гиго Йорданов: Ние с вас станахме; ако трябва да ставаме, аз ставам. Като експерт не участвам. Защото това беше, че не искаме средствата да отидат там и да не се знае кое е, и са заложени „индивидуалните”. Нашите заплати са диференцирани, ако не го знае някой, това да стане ясно.

Надежда Николчева: Защо веднъж завинаги ще ги диференцираме? Някога сме ги диференцирали и няма да можем да правим раздвижване.

Гиго Йорданов: Имате диференцирано заплащане на работните заплати, имате всичко. Кое ви пречи?

Надежда Николчева: Няма да влизам в диалог с вас. Това е нашето предложение.

Гиго Йорданов: Предложете да се диференцират още, дайте критерии. Ако искате еднолично, предложете, че еднолично (ще диференцирате).

Надежда Николчева: Законът е казал как се определят индивидуалните работни заплати.

Аспарух Томов: Предполагам, че няма да се връщаме; близо час отделихме за това. Социалният момент е такъв, в момента и настроенията са такива, и вицепрезидентът говори по този въпрос. Г-жо заместник-министър и г-н главен секретар, моля да остане този текст и утре който иска, да идва да подписва и това е положението.

Стефанка Балева: Г-н Вълчев, г-жо Дамянова, ние сме съгласни с този текст, който предложи г-н Вълчев.

Аспарух Томов: Явно, че се цели тук да се взривява обстановката.

…………………………….: Хайде стига вече…



Гиго Йорданов: Който иска, да подписва, който не иска, да си му прави сметката.

Милена Дамянова: Кой е съгласен с въпросния текст?

Юлиян Петров: С определени резерви, сме съгласни.

Надежда Николчева: Да, и аз имам резерви, но мога да го приема, с резерви и някъде може би редактиране.

Аспарух Томов: Добре, ама давайте, ако трябва сега да го правим.

Надежда Николчева: Не мога така, не ми е целият текст пред очите.

Гиго Йорданов: Г-н Вълчев, давайте го на министъра, и те ще подпишат; аз подписвам с две ръце.

Красимир Вълчев: Ама не, ако може сега нещо (да редактираме), защото излезем ли оттук; ако те ни дадат бележката, ние може да я съгласуваме…

(множество шумни реплики)

Аспарух Томов: Г-жо Дамянова, ние вдигнахме ръка при тези текстове, който чухме. Молим ви да продължим нататък, защото наистина…

(шумните реплики продължават)

Милена Дамянова: Искам да ви кажа, че, ако някой от учениците чуе какво правим на Отраслов съвет, на мен лично би ми било трудно да им кажа, че трябва да се държат по по-различен начин. Така че, съжалявам, че го казвам, но наистина понякога, ако сте забелязали, нито се изслушваме, налага ми се да крещя, нито мога аз да взема думата от някого; ето тук в стенограмата имаше едно изречение, което на мен ми стана много смешно, - „Г-жа Дамянова прави неуспешни опити да (въведе ред)”.

(смях в залата)

За да свършим по-оперативно работа, мога ли да заявя на министъра, че този текст е приет от всички; да го оформим като анекс (и да го подпишем)?





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница