Обявено начало – 13. 00 ч. / В заседанието участват
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Гиго Йорданов
- Надежда Николчева
- Венцислав Христов
- Красимир Вълчев
- Красимир Попов
- Милена Дамянова
- Юлиян Петров
- Георги Енчев
- Стефанка Балева
- Аспарух Томов
Дора Донева: Само нещо да допълня, (формално е, но тук и формалности са казани):
Красимир Вълчев: Аз имам една бележка по чл. 29, т.(а) и т.(б) – ако ние бяхме юни месец 2012 г. и подписваме КТД – добре, но, ако сега правим анекс и този текст фигурира вътре, не мога да се задължа да направя нещо, което съм трябвало да го направя септември месец. В момента имаме 15 на сто за 2013 г. Просто да си остане това, което е в момента в КТД-то, без да фигурира в анекса, защото анексът се подписва днес. Гиго Йорданов: Ние сме го махнали. Венцислав Христов: За да бъде текстът още по-точен, не трябва ли чл. 28, че се използва повишението на единния разходен стандарт единствено и само за увеличение на работните заплати – да бъде като отделна алинея. Гиго Йорданов: То си е отделно. Надежда Николчева: Не, не – общо е като текст с „не по-малко от 8 %. Красимир Вълчев. Тук юристът ще каже. Според мен е еквивалентно; дали ще бъде отделно или не е еквивалентно. Надежда Николчева: Така, както е записан текстът -„заплатите на заетите в системата на народната просвета” – това значи и непедагогическия персонал. ………………………..: Разбира се, всички. Надежда Николчева: Това значи още повече средства. Те са увеличени вече от 1 януари 2013 г.; тук са допълнителните. Трябва да го изпишем изрично, защото хората може да започнат да си търсят (увеличението). ……………………………: Увеличението на минималните заплати вече е факт. Надежда Николчева: Защо трябва да го подписваме, след като е факт; тогава нека да пишем, че е за педагогическия персонал. Георги Шошев: Колеги, утре излиза в Държавен вестник Наредба № 1. Надежда Николчева: Казвам, че така написан текстът, че „заетите в системата на народната просвета” – всички заети, което значи автоматически и непедагогическия персонал. Венцислав Христов: Все едно да се иска на тези 500 лв. заплата на учителите с 8 % отгоре. Аспарух Томов: Вие сте го направили от 1 януари 2013 г. Надежда Николчева: Но не е 8 %. Проблемът е не колко процента, а да не се иска повторно (увеличение). Не искам да има двусмислие. (множество свободни реплики) Красимир Вълчев: Чакам последни предложения за редакция. Ако няма, това предлагаме. Милена Дамянова: Оформяме го като анекс, даваме го на министъра и след това организираме подписването. Красимир Попов: Държа да чуем официалното мнение на хората на Шейнин, да не се окаже после в протокола, че... Венцислав Христов: Може ли едно уточнение? – Ние не сме хората на Шейнин. Вие, ако сте на Янка Такева, аз не съм… Милена Дамянова: Има ли някой, който няма да подпише анекса? – нека да задам така въпроса. – Няма. Който няма да подпише анекса към КТД, /Асен Александров: Да каже сега, или да замълчи завинаги – при сватби така се казва…/ Юлиян Петров: След като веднъж казахме (ще подпишем). Венцислав Христов: Аз със сигурност няма да подпиша, защото ще го подпише Шейнин. Милена Дамянова: Да, макар и с резерви. Добре, можем ли да преминем към точка втора и да кажем, че сме си стиснали ръцете? …: …: …: - Да. Милена Дамянова: КНСБ? Красимир Попов: Ние чакаме официалното (подписване). Надежда Николчева: Нашето е същото като на „Подкрепа” – приемаме този текст, но с резерви. Юлиян Петров: Преди подписването или след под писването? Надежда Николчева: В момента, в който го обсъждаме. Красимир Вълчев: Значи сме в периметъра на компромис, когато всички имат малки резерви. Надежда Николчева: Нашите са точно колкото са и на „Подкрепа”. Аспарух Томов: За протокола - аз съм свидетел, че всички вдигнаха ръка; специално. Г-н Енчев го видях, че вдигна ръка. Вече можем ли да минем към точка „Разни”? Георги Енчев: Уважаеми колеги, това ми хареса – ако не може, нека да се аргументира. Иначе, ние ги задължаваме да правят нещо, което е невъзможно. По точка „Р а з н и” Милена Дамянова: По точка втора – за училището в с. Градец, тук е проф. Ирина Колева, която е наш консултант. Имате в папките информация за казуса. Направени са съответните проверки. За съжаление, ученичката е наказана, но не по много законна процедура, така че процедурата ще се повтори. Ще се работи, вкл. и с ученичката, защото изключването или преместването в друго училище няма да реши проблема. Аз специално винаги съм била на това мнение. Дори когато трябваше да прилагаме в закона мерките за дисциплиниране, аз бях против тази мярка, защото смятам, че прехвърляйки се едно дете от едно училище в друго ние не решаваме проблема нито на детето, още по-малко пък на училището, просто проблемът преминава от едно в друго. Съвсем накратко, с няколко думи, аз казах, че е извършена проверка, казах, че процедурата ще се повтори. Ако имаш нещо да добавиш, което е по-различно от това, което имат колегите. Лилия Дамянова: Преди час-два сме се свързали с колежката, разговаряно е с нея; в края на седмицата предстои да бъде изписана. Поставен й е инплант и много продължително ще бъде отсъствието й от работа, тъй като просто е необходимо време. Иначе, колегите освен че са установили неспазване на процедурата по налагане на наказанието, предстои отново среща на педагогическия съвет. Проведени са срещи с ученици от училището, провеждат се родителски срещи в петък, днес, утре, разговори с родителите, срещи с родителите на тема права и задължения на учениците в училище, култура на поведение в час. Проведена е среща с мултидисциплинарния екип в гр. Котел, който обезпечава работата на механизма за въздействие при случаите на деца жертви на насилие или в риск. Въобще, по случая се работи от абсолютно всички, които имат отношение и вътре в самото училище, и от социалните служби. Милена Дамянова: Г-н Петров. Юлиян Петров: Г-жо Дамянова, идеята да разгледаме случая в с. Градец беше на Синдикат „Подкрепа” и аз благодаря много за изчерпателната информация, която ни предоставяте във връзка с този случай. В процедурите на педагогическия съвет не се изчерпва огромния проблем. Всъщност, дълбочината на проблема е много по-голяма от това каква е процедурата за едно наказание (те ще си я свършат както трябва). Идеята тук беше да помислим и да преминем и към действия за училищата, където има ромски ученици, защото проблемът е огромен. Г-н Енчев вероятно знае за какво става дума, защото и той работи с подобни ученици, но все пак при него не са доминиращи. Проблемът в тези училища е огромен, защото там има един нов закон за народната просвета и един нов правилник и просто нещата са препоръчителни – нещо, което говорихме преди малко за препоръките. Там нещата са трагични, колеги. Който не е бил в такова училище, в такъв клас, просто не знае за какво говорим. Този тип училища стават вече не малко и ще стават все повече и повече. Процедурата – безспорно, преместването на тази ученичка няма да реши абсолютно по никакъв начин този проблем. Дори да преместиш ром или циганин в друго училище на същото населено място (в случая става дума и за друго), това първо, че няма да подейства, той няма да отиде в другото училище и ще си остане извън училище, което е по-лошо и за системата, но е по-лошо и за България, защото той няма да завърши и след това вече ще може само да краде, а не да работи. По този начин ние отнемаме неговите права. В тези училища учат ученици и тези ученици ние ги учим на някакъв ред. В този тип училища учениците научават, че за тях закони или няма или са само препоръчителни. Тук в момента искам първо всички вие да знаете и да изчистим много точно диагностиката. По абсолютно различен начин се работи с учениците роми и с учениците, които не са роми. Има такива училища, примерно в Пловдив има четири изцяло ромски училища, в София също има такива училища, в Сливен има не малко такива училища. Много е трудно там и ще става все по-трудно. Синдикат „Образование” хипотетично постави начало на дискусията – споменахте за нещо като вид ромски стандарт. Не знам дали това ще се получи. Вариантът за ромски стандарт е може би някакво такова, както се коментираше преди години, учение на друга скорост, която да позволи на учениците все пак да преминат през училище (като учене на две скорости) и всъщност да им позволи те да получат една социализация, да получат едно образование, без идея да продължават това образование. Но, ако те в една трета от времето са били в училище тези ученици роми, все пак получават едно образование и получават един равен шанс (до определена степен, доколкото може да се нарече равен) те да могат след това по някакъв начин да се въплътят в обществото. Ако не са в училище, не просто няма да получат този шанс. Тук вече е и ролята на министерството, тук е нашата роля да започнем, да заговорим и да намерим формулата, по която те влизайки в училище, би трябвало да спазват някакви правила. Би трябвало техните родители да спазват някакви правила, би трябвало да бъдат отговорни към своите деца и към обществото, защото – пак казвам – в момента и училището показва на тези ученици как могат да не спазват тези закони, как могат без да учат да получават тройки, дори не заради делегираните бюджети, а заради това, че нормално е те да бъдат в училище. Ако те не са в училище, просто си губят абсолютно всички шансове в живота. Но от друга страна да се балансира и все пакт да се знае, че няма два закона за народната просвета и няма два правилника, а е само един. И трябва да преценим – ще правим ли друг правилник, който и в момента си съществува в училище или няма да правим друг правилник и по някакъв начин ще следим тези ученици да спазват тези правилници. По отношение на конкретния случай Синдикат „Образование” предлага министерството да помисли и евентуално да отпусне сума за лечението на тази учителка, което е струвало 1000 лв. на този етап.
Пак казвам – конкретният проблем в случая е само повод да заговорим за един много сериозен проблем, за който не виждам бърз начин за решаване. Но в никакъв случай няма да избягаме от този проблем, той ще става все по-сериозен и, ако сега не заговорим, след време ще ни бъде много по-трудно да се справим с него. Милена Дамянова: Ако мога, преди да дам думата и на проф. Колева, да кажа няколко думи. За съжаление, това са едни от проблемите, които не могат, както всички проблеми в образованието, за които си говорихме, знаете и аз го гарантирам, че Министерството на образованието и по-скоро политическият екип и съответно в мое лице като заместник-министър, ние сме хората, които най-силно желаем всички промени да дават резултат веднага. За съжаление, няма как да стане. Когато някой е бездействал години наред и нищо не е правено в определени посоки, няма как да искаме изведнъж нещата някакси да дадат някакви положителни резултати. Няма как да стане. Всички го желаем и работим в тази посока, но аз и по интервюта съм го казвала – за съжаление, това, което прави нашият екип ще даде своите резултати дори не в следващия, в по-следващия мандат. Така е, неблагодарна работа е, нов крайна сметка ти трябва да дадеш някакъв тласък и някаква посока, а пък който идва след теб да си носи отговорността, ако непродължи политиката, която вкл. европейските институции твърдят, че е добра. Затова бяха въведени безплатните занимални, затова бяха въведени също като политика по отношение обхващане на децата от уязвимите групи – аз няма да говоря само за роми има деца, вкл. от български произход, които идват от семейства, които са в не по-завидно положение дори от гледна точка на ценности. И занималните са в тази посока, и задължителната детска градина за 5-годишните, за 4-годишните (надявам се, че ще го отстоим до края на закона, макар и с малък компромис), и националната програма, която подкрепя училищата които отразяват правилно отсъствията и които изпълняват стратегия за намаляване броя на отпадналите ученици. Сега подготвяме стратегия в тази посока. Така че, много стъпки, самите регионални инспекторати също извършват вече повече от две години най-различни мерки в тази посока. Започнаха т.нар. иновативни родителски срещи, защото за мен проблемът с ромските деца не идва от децата; всъщност, проблемът е по-скоро от родителите и за да има ефект това, което правим в училище или в детската градина, ние трябва преди всичко да се насочим към родителите, към семейството, за да ги убедим във важността на училището, на образованието като ценност, и след това да имаме един по-дългосрочен ефект по отношение на образованието. Иновативни родителски срещи – само ще дам пример затова, което правят колегите – организират родителската среща на място сред общността; или пък по-богати родители, които вече са стигнали наедно по-високо ниво от гледна точка на възприемане на образованието като ценност, канят на кафе или по някакъв друг повод другите родители. Пак казвам, дава резултат, много неправителствени организации работят в тази посока. Знаете, че има проекти, които се финансират от фондация „Америка за България”, които са изключително успешни като политики, но става бавно. Просто, за съжаление, не става изведнъж. Знаете, имаме и стратегия за интеграция на ромите, която е приета от Народното събрание, има цял съвет под ръководството на министър Цветанов. Така че, опитваме се, още повече, че политиката тя е интегрирана. По отношение на уязвимите общности, тук много са важни интегрираните действия на всички министерства – и на Министерство на вътрешните работи, и на Министерство на труда и социалната политика особено, и на нашето, и на здравното министерство. Просто когато всички работим заедно, ето например, ще споделя с вас, че в София в момента правим едни обходи – ние, Столична община, и общо взето има доста деца, които са записани в училище. Сега пък предстоят от наша страна проверки по отношение на това какво се случва с тези деца в училище, защото има и план с конкретни мерки, който е разработен от колеги тук в министерството. Така че, направени са стъпките. Предвидено е в програма „Квалификация” по оперативна програма”Развитие на човешките ресурси” специален модул за обучение на учители за работа в интеркултурна среда от гледна точка на подкрепа с квалификация. Това са стъпките, които сме предприели в тази посока като министерство през последните две години и половина. Юлиян Петров: Благодаря ви за тази информация. Аз искам само да допълня, че трябва да се насочим до голяма степен и към учителите. Като говорим за квалификация искам да спомена, че би трябвало към тези училища и към тези учители най-вече да има и финансов бонус затова, че работят с този тип ученици. Милена Дамянова: Директорът според мен има вече механизми, с които (да ги стимулира). Г-жа Коджабашиева навремето си отиде точно заради едно писмо, което беше изпратила, за да разберем в кои училища колко деца са … Юлиян Петров: Това беше само повода за г-жа Коджабашиева, тя си е отишла за нещо друго. Милена Дамянова: Не е заради нещо друго, казвам ви го съвсем отговорно, това писмо беше повода за подаването на оставка от страна на г-жа Коджабашиева. Така че, аз такова писмо няма да из0пратя нито до детските градини, нито до училищата. Но аз това казвам – подкрепа на учителя за работа с уязвими общности трябва да се намери през формата на бюджета. Иначе, как държавата да селектира; с колко ромчета? Примерно, едно училище има три ромчета и те да са в един клас и един учител или няколко учители да работят с тези три ромчета, но на тях да им е натоварено. Как държавата да прецени кое училище – може да е училище с 90 % роми, или примерно, в с. Караджово - там са повече. Стефанка Балева: В същата позиция стоят правата на хиперактивните деца. Боряна Толовска: По същия начин стоят нещата с хиперактивните деца. Милена Дамянова: Аз мисля, че това, което правим от гледна точка на подкрепа, тази национална програма, която е за намаляване на отсъствията и за училища, които изпълняват стратегия за намаляване броя на отпадналите са всъщност в тази посока, защото това са средства, които са към такива училища. Между нас казано, това са в по-голямата част училища с деца от ромски произход. По този начин все пак сме намерили възможността да подкрепим учителите, които работят с уязвими групи. Същото е и с децата със СОП. Обръщането на схемата по отношение на ресурсното подпомагане също е в тази посока, защото държавата дава един бюджет, ама когато много по-голямата част от него отива в един център, а много по-малката част отива в училището, в което са децата… Юлиян Петров: Добра промяна е тази. Милена Дамянова: Добра е, ама ресурсните центрове се опитват да я саботират в момента. Така че, когато средствата са там, директорът може да стимулира примерно тези учители. И аз малко като г-жа Такева смятам, че системата има пари, въпросът е как те се разпределят и наистина за какво отиват. Стефанка Балева: Мисли ли се за създаване на социални центрове по модела на Дупница и Банско за деца с остри хронични заболявания. Министерството на труда и социалната политика отпуска 5 хил.лв. на едно дете; той е разположен в детската градина, обслужва няколко училища, като 11 специалисти се грижат за 11 деца. Милена Дамянова: Няма пречка в закона Центърът за подкрепа за личностно развитие да извършва тези дейности, или другата възможност, която сме дали (тук нашите финансисти не бяха много съгласни, МТСП също), но точно тези центрове, които са минали на този вече лицензионен режим към МТСМ, тъй като в комисиите участва и представител на Министерството на образованието (тук веднъж го обсъждахме, ако се сещате, не бяхте много съгласни, но това, което вие говорите е точно това). Те са открити по Закона за социалното подпомагане, в същото време обаче извършват според мен абсолютно педагогическа дейност – защо да не могат да получават тези специалисти, които са там, средства за това, ако разбира се общината прецени, че това е работещо, ако непрецеди да прави друг център. Защо трябва да прави още една администрация? Няма логика в това. Проф. Ирина Колева: Аз ще се изкажа кратко като бивш учител и директор и като преподавател в Софийския университет, който чете тази дисциплина „Интеграция на малцинства и етноси”. Проучих тезите на синдикат „Подкрепа” за с. Градец. Веднага ще кажа, че това е етническото подразделение на ромите милет. Знаете, че ромите в България са 59 етнически подразделения и знаете, че това е подразделение, които се идентифицират като турци и говорят османскси диалект от 17 в. Затова в своите доклади до Министерство на образованието, младежта и науката ние винаги пишем в повечето случаи, че имаме проблеми с децата от турски произход, а не с децата от ромски произход именно поради тази причина, защото това е най-голямото ромско етническо подразделение в България и този диалект ги затруднява в изучаване на книжовния български език. Това, което обаче бих опонирала на представителя на синдикат „Подкрепа” е, че аз не бих говорила въобще за ромите, за ромските деца в първо лице единствено число или в множествено число като една структура, защото пак казвам – ценностните ориентации на различните ромски етнически подразделения са коренно различни. Това ще го потвърдят и колегите директори, които работят с такива ученици, защото ние имаме ромски етнически групи в България като …………. например, за които образованието е на първо място в ценностната им ориентация, вървете в махалата „Хаджи Димитър” в Каварна и ще видите, че там въобще нямаме никакви проблеми с образованието. Но аз подкрепям вашия сигнал по повод този инцидент да поговорим по този въпрос, и веднага ви казвам мерките, които Министерството на образованието, младежта и науката е предприело. (За по-голяма точност в настоящия протокол е включена писмената информация предоставена от проф. Колева, както следва:) „Относно: Сигнал на Синдикат „Подкрепа” за спешна помощ срещу ромския терор
В момента МОМН разработва стратегия за ПНУ и отпадащите от образователната система ученици. Разработва се и стандарт по „Интеркултурно образование”, като самостоятелен модул в контекста на гражданското и здравното образование.
Националните ключови цели на училищното образование са свързани с:
Осигуряване на условия за повишаване квалификацията на детски учители и педагогически специалисти: „Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда” по проект BG051PO001-3.1.03 „Квалификация на педагогическите специалисти” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Държавните стандарти са по равнища на знания и са съобразени с възрастово-психологическите особености на учениците и принципите на интеркултурното образование за социално включване, приемане и приобщаване на учениците от малцинствен произход. Ключова роля в този процес играе учителят, който работи в системата на педагогическо въздействие с учениците с подходящи подходи, форми, методи и средства в зависимост от техните ценностни ориентации и маркерите на образователната политика на училището, приети в модела на педагогически съвет.” Георги Енчев: Ако беше станало не с учителката, а с ученика, можете ли да си представите какво щеше да стане? Венцислав Христов: Имам едно предложение, което може да прозвучи малко несериозно. Преди известно време приеха един закон когато се упражнява насилие върху лекар, който изпълнява служебните си задължения, да се инкриминира. Това не е ли същото? Не може ли да се приложи и спрямо учителите? Ако това беше станало не с учителката, а с детето, те щяха да отидат и не се знае какво щеше да стане. Юлиян Петров: Това често става. *** Аспарух Томов: Уважаеми колеги, обръщам се към вас с голяма тревога. Нямам спомен ние да сме се отказвали от тази материя, по която работихме близо една година - материята на Наредба 1 касаеща диференцираното заплащане. На последната работна група докладва г-н главният секретар, той дословно прочете клаузите, до които бяхме достигнали. Сега разбирам, че Наредба 1 чака да бъде обнародвана утре. В нея тези промени свързани с диференцираното заплащане ги няма. Милена Дамянова: Само заплатите са вътре, за да не стопираме процеса. Другите неща не сме ги гласували на Отраслов съвет. Гиго Йорданов: Втора глава отпадна от наредбата. Милена Дамянова: Нищо не е отпаднало. Той говори за промените, които сте обсъждали на работна група, но тези промени не са обсъждани на Отраслов съвет, не сме взели решение за промените на Отраслов съвет. Така че, за да не стопираме наредбата и заплатите, сме пуснали това. Иначе, аз си представям колко време още щяхме да отделим за (диференцираното заплащане). Аспарух Томов: Ако може, към дневния ред за следващото ни заседание да бъде включен и този въпрос. Милена Дамянова: Добре. След като сте го обсъждали на работна група, да видим докъде сте достигнали и да го предложим на Отраслов съвет, като преди това обаче, за да няма кой какво казал, рекъл и т.н., ще ви изпратим протокол от работната среща, ние имаме и запис. *** Юлиян Петров: Два въпроса за следващия Отраслов съвет: Първият въпрос е за работното време на учителите. Доколкото знам, министерството е пуснало една платформа. Милена Дамянова: Извинявам се, че ви прекъсвам, - тя е отменена още в петък. Това е едно неразбиране, понеже г-жа Такева беше подала оплакване; аз бях разпоредила проверка и поисках справка относно спазването на чл. 37. Колегите малко са обърнали нещата и се създаде напрежение. Така че, отменено е с мое писмо още в петък, трябва да е изпратено и на в.”Учителско дело”, за да могат те да го публикуват ; още в петък е прозвънено на всички регионални инспекторати, за да си отменят справката. *** Юлиян Петров: Министерство на здравеопазването, заедно с Министерство на образованието са разпоредили едни задължителни прегледи манту, промяна на наредбата за здравеопазването за детските градини, което до определена степен стресира учителите и те доказват, че тази имунизация води до странични действия към някои заболявания. Знаем, че има такава наредба. Искаме на следващия Отраслов съвет да поканите представител на Министерство на здравеопазването. Стефанка Балева: Такова нещо имаше преди 1980 г. и сега се възстановява отново.
Милена Дамянова: Тази наредба е на Министерство на здравеопазването, не е на Министерство на образованието. Юлиян Петров: Но тя е насочена към учителите. Милена Дамянова: Изпратете запитване на г-жа Десислава Атанасова. Ние също получаваме запитвания и ги изпращаме до тях *** Разбираме се и приключваме днешния Отраслов съвет със следното:
Венцислав Христов: Текста на анекса ще го имаме ли? Милена Дамянова: Ще помоля г-н Вълчев да ви го изпрати. Аспарух Томов: Моля ви това писмо за отмяната на писмото за работното време да ни го препратите на нашите имейли. Милена Дамянова: Ще помоля Роси да ви изпрати това писмо, което съм изпратила на г-жа Такева. (Край на заседанието – 15.50 ч.) ----------------------- Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|