Оценка на едногодишната работа на правителството на герб



страница1/5
Дата12.06.2017
Размер0.89 Mb.
  1   2   3   4   5


ОЦЕНКА

НА ЕДНОГОДИШНАТА РАБОТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРБ

СЪДЪРЖАНИЕ


  1. В сферата на здравеопазването.

  2. В сферата на труда и социалната политика.

  3. Във сферата на финансите.

  4. В секторите икономика, енергетика и туризъм.

  5. В областта на транспорта.

  6. В областта на образованието, науката, младежта и спорта.

  7. В сферата на културата.

  8. В областта на етническите отношения и правата на човека.

9. В областта на външната политика.

10. В областта на отбраната и въоръжените сили.

11. В дейността на МВР.

12. В областта на земеделието. Какво обеща ГЕРБ?

13. В сектор „Околна среда и климатични промени”.

14. В областта на младежката политика.

15. В сферата на регионалната политика и местното самоуправление.

16. Усвояване на средствата от Европейските фондове

ОЦЕНКА НА ЕДНОГОДИШНАТА РАБОТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРБ В СФЕРАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.

След година управление на ГЕРБ системата на здравеопазване се намира в критично състояние - забавени плащания, натрупани дългове на лечебните заведения, липса на визия за реформа. Едностранни и непрекъснати промени на финансовите параметри от страна на МФ и НЗОК. Болници спират да работят заради липса на пари и на специалисти. ОПЛ преглеждат срещу заплащане. Протестират аптекари заради забавени плащания. Протестират пациенти поради липса на лекарства и затруднен достъп до лечение. Лекарите не знаят какво да правят, защото не знаят какво ги очаква.

В същото време Министерството на здравеопазването провежда непоследователни действия на парче, които дестабилизират националната здравна система. Липсват анализ и управленски решения. Нанасят се икономически поражения в системата, които генерират ненужно напрежение сред цялото население. Действията на министерството са свързани със самоцелно поставени фокуси на действие - фиксирани върху проблемите на болничната помощ, изолирано от реформата на цялата система. Няма визия за реформа, финансова обосновка, етапи и икономическа и медицинска логика.

Промените в законите за здравното осигуряване, здравето и лечебните заведения не почиват на управленска програма. Правителството не изпълнява собствените си антикризисни мерки, в съответствие с които трябваше до 31 май да внесе в НСТС Концепция за здравната реформа и съвместно със синдикати и работодатели да определи конкретните стъпки и етапи на здравната реформа. Не се проведе професионална и обществена дискусия за бъдещата здравна система. Наруши се основно изискване - промените да се правят в интерес на гражданите и пациентите.

Напълно неясни са крайните цели на предприеманите от законодателната и изпълнителната власт действия. В основата на „реформата” е поставена икономическата целесъобразност, без да се взимат предвид тези на медицинската и социалната ефективност в здравеопазването. Липсата на план за действие и очаквани резултати, на ясно формулирани критерии за качество и индикатори за постигане на декларираните „резултати” определят и хаоса в системата, чиято висока цена плащаме всички.

Няма цялостна стратегия в здравеопазването, а се правят радикални промени. Без да е приет законът за лечебните заведения (ЛЗ) по области се правят здравни карти. Без да е изработена и приета НЗК, се върви към закриване на ЛЗ. Провежданата политика и предприеманите мерки от настоящото правителство водят до закриване на лечебни заведения без осигурен алтернативен достъп. Не гарантират равен достъп и високо качество на всяко ниво на извънболнично и болнично лечение. Не осигуряват адекватно териториално разпределение на болниците. Отдалечават болните от комплексната и висококачествена диагностика и лечение.

Въпреки че в предизбораната си платформа за здравеопазване ГЕРБ убедително пропагандират акредитацията на лечебните заведения, в проектотекстовете на ЗИД на ЗЛЗ те лекомислено и опасно замениха акредитацията на лечебните заведения с мъгляви нива на компетентност, определяни със заповед на министъра. Последното, разбира се, развързва ръцете за политически произвол над неудобните лечебни заведения.

Напълно необмислено е и премахването на диспансерите. И ако за психиатричните е ясно, че ще се пререгистрират в центрове за психично здраве, то бъдещето на останалите (пневмофтизиатрични, кожни, онкологични) е напълно мъгляво.

С промените в ЗЗО се стесни общественият характер на НЗОК. Касата прекрати практиката, наложена от предишното управление, на сайта на институцията да се обявяват решенията на управителния орган и да се публикуват месечните отчети за изпълнение на бюджета. Елиминира се всякаква възможност за обществен контрол. Последвалите резултати показаха, че това решение е неправилно и в приетите на 31 март Антикризисни мерки на правителството беше записано въвеждане на трипартитно управление на НЗОК. Решение, което също не е изпълнено. Не се решават най-важните въпроси на осигурителния модел - подобряване събираемостта на здравните вноски и доразвиване на здравно-осигурителния модел.

Наруши се финансовата устойчивост на касата. В разрез със ЗЗО и НРД от края на миналата година НЗОК въведе практика на частично заплащане за извършена дейност. Не стана ясно защо при отчетен излишък от 455 421 хил.лв., за 2009 г. НЗОК не се е разплатила с изпълнителите на медицински услуги за ноември. Няма отговор на въпроса кой носи отговорност за неизпълнението на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. и Националния рамков договор, къде отидоха парите от излишъка и как се използват. Защо и през 2010 г. се бавят плащанията за извършена медицинска дейност с оправданието, че няма пари в касата? Защо Ръководството на НЗОК предлага промени в Наредбата за профилактичните прегледи, като лишава българите над 18-годишна възраст от възможността за пълноценен и работещ скрининг за социално-значими заболявания? Защо НЗОК намали средствата за изследвания и консултации, като лиши всеки 30 от 100 нуждаещи се българи от качествена диагностика и създава напрежение между лекари и пациенти? Защо все още не са изплатени на общопрактикуващите лекари разликите от потребителската такса на лица над 60 и 63 г. Къде са тези 455 421 хил. лв. излишък? Няма яснота и прозрачност какви финансови средства постъпват в системата, какво и кому се плаща. Налице е управленска немощ и безотговорно хитруване на дребно по въпроси, касаещи всички български граждани.

В желанието си да постигне нулев дефицит, МФ създаде прецедент в световната практика със здравни вноски да се крепи фискалният резерв на държавата. НЗОК е публична институция със самостоятелен бюджет, а не част от администрацията на Министерството на финансите или Министерството на здравеопазването.

С решение на Комисията по Позитивния лекарствен списък от март т.г. пациенти с Паркинсон, глаукома и остеопороза плащат повече за лекарства. За три препарата за поддържаща терапия за Паркинсон НЗОК вече ще плаща 25% от цената при 100% поета преди.

Въпреки широко рекламираните от ГЕРБ намерения за по-добър контрол в системата, дълговете на болниците при сегашното управление нараснаха с десетки милиони левове. Новосъздадената Изпълнителна агенция за медицински одит проверява главно жалби на граждани и работата й не доведе до съществени икономии на средства. На практика мерките за по-добър контрол се изразяваха в подмяна на повечето от предишните мениджъри на големи болници с политически близки на властта и удобни хора. При средни месечни разходи за болнична помощ (БП) за 2009 г. от 85 млн. лв., сега разходите достигат 108 - 109 млн. лв. Към 31 май т.г. болниците натрупаха 345 669 000 лв. задължения, от които 93 000 000 лв. са просрочени задължения.

Компрометира се солидарния здравноосигурителен модел. Държавата не изпълнява задълженията си да превежда здравноосигурителните вноски на определените в закона групи лица. Затрудненият достъп до здравни услуги също демотивира гражданите да плащат здравните си осигуровки. Армията на неосигурените се увеличава ежемесечно. Броят на неосигурените българи вече е 1 890 000 души.

Не стартира европейското финансиране на болниците в размер на 148 млн.лв.за ново оборудване и ремонти. Оценителната комисия на ОП „Регионално развитие” отхвърли средносрочната рамкова инвестиционна програма на здравното министерство и така проектите, подадени от болниците, отпаднаха, без да се разглеждат. Комисията констатира, че целите и задачите, които си поставя средносрочната рамка, не са ясно структурирани и обосновани. „Липсва анализ на регионалните нужди и проблеми, както и обосновка за избора на конкретните обекти". От представената информация не става ясно дали с отпуснатите средства ще бъдат решени изцяло проблемите на лечебните заведения, както и дали ще бъдат изпълнени медицинските стандарти след осъществяване на проектите. Ако до 30 септември проблемите не се отстранят, парите ще са загубени завинаги.

Актуализацията на Държавния бюджет поставя здравната система пред нови изпитания. И без това орязаният бюджет за здравеопазване ще бъде намален с още 23%. В период на криза правителствата не намаляват средства за здраве. У нас в този сектор намалението на средства е най-голямо. Очакваният резултат от това решение е затруднения във функционирането на Спешната помощ, психиатричната помощ, медико-социална дейност, хемодиализата и всичките други дейности, ангажимент на държавата. Парите за тях и сега не стигат.

Не е по-добро положението с актуализацията на бюджета на НЗОК. Независимо от предупрежденията ни в края на миналата година, че предложения от правителството бюджет за 2010 г. е необосновано занижен в сравнение с 2009 г., не бяхме чути. Не ни чуха и през март, когато предложихме актуализация с 450 млн.лв. Освен че тазгодишният бюджет беше намален, той беше натоварен и с неизплатените задължения от ноември миналата година. С промените в ЗЗО т. г. се разшири и пакетът от дейности, които се заплащат от здравната каса, без да са предвидени средства за това. Предложената от правителството актуализация в разходната част на бюджета с 220 млн. лв. няма да гарантира здравните нужди на населението до края на годината. Равносметката от едногодишното управление на ГЕРБ в системата на здравеопазване е затруднен достъп до здравни услуги на гражданите; липса на капацитет за осигуряване на алтернативен достъп до здравеопазване. Промени, които не отговарят на здравните нуждите на гражданите и не поставят пациента в центъра на системата. Застрашени са здравето и животът на част от българските граждани. Съществува реална опасност от евтина приватизация на държавните болници.

Реформата в здравеопазването, започнала и провеждана с променлив успех от предишни правителства, трябва да продължи. Необходима е консенсусно приета ясна визия за развитие на системата, за нейната перспектива. Каква система искаме да постигнем? С какво ще заместим това, което ликвидираме? Каква е поредицата от действия, които трябва да извършим? Колко ще ни струва и как ще осигурим необходимия финансов ресурс? Без да отговорим на тези въпроси и без да се обединим около отговора, реформата няма да стане факт.


2. ОЦЕНКА ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПЪРВАТА ЕДНА ГОДИНА ОТ УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРБ В СФЕРАТА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
2.1. Постигнатите от правителството на ГЕРБ резултати в сферата на труда и социалната политика показват, че икономическата криза прерасна в дълбока социална криза. Причините са както липса на управленска визия и компетентност как да се смекчат социалните последици от кризата, така и поради целенасочените усилия тежестта на кризата да се прехвърли върху обикновените български граждани и най-уязвимите групи.

2.2. Вместо „много добър 5”, каквато оценка си писа премиерът, оценката на обществото в социалната сфера е „слаб 2”. Всички основни показатели, характеризиращи благосъстоянието на обществото, се влошават:



  • Българите обедняват. Брутният вътрешен продукт намаля с 3.6% през първото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на миналата година, а потреблението на домакинствата – със 7.3%;

  • Заетостта намалява, а безработицата се увеличава. Броят на заетите лица (над 15-годишна възраст) намалява с над 250 хиляди души, а коефициентът на заетост (15-64 г.) – с 3.8%. Наетите лица в икономиката намаляват с над 222 хиляди души. За една година броят на регистрираните безработни лица е нараснал с над 73 хиляди души, а равнището на безработица – с 2 процентни пункта;

  • Доходите от труд се свиват и губят покупателната си стойност. За първи път от десетилетия домакинският доход от работна заплата намалява в номинално изражение – с близо 5%, а в реално – с близо 6%;

  • Все повече хора разчитат на социални помощи – това показва, че доходите на хората намаляват. При очаквани около 25 хиляди лица и семейства средно на месец, в момента реално над 45 000 лица и семейства получават месечни социални помощи;

  • Размерите на всички социални плащания са „замразени” до края на мандата на правителството, някои от тях (като болничните) дори бяха намалени.

2.3. Вместо да подобри управлението на приходите, правителството реши да „закърпва” бюджета с парите на майките, социално слабите, хората с увреждания и безработните. С ясното съзнание, че водената от него политика ще доведе до увеличаване на безработицата и броя на нуждаещите се от материална подкрепа, още с идването си на власт правителството „оряза” бюджета на Министерството на труда и социалната политика с близо 30 на сто, обричайки хиляди нуждаещи се домакинства на нищета в най-тежките зимни месеци на 2009 г.

2.4. Законодателната политика на правителството в първата една година от управлението му беше подчинена на безцеремонното отнемане на завоювани социални права. Примерите са красноречиви:



  • Още с встъпването си в длъжност правителството на практика отмени осъвременяването на пенсиите за 2010 г., в т.ч. и пенсиите на най-уязвимите възрастни хора – минималните пенсии. Минималният размер на пенсията бе определен на 136.08 лв. за цялата 2010 г. Това означава, че минимум 2 години (от юли 2009 г. до юли 2011 г.) пенсиите няма да бъдат осъвременявани;

  • Друг „приоритет” на правителството беше да закрие Социалноинвестиционния фонд, за да може министърът на труда и социалната политика и неговото обкръжение по непрозрачен начин да разпределят 40-те милиона евро по проект „Социално включване”, договорен от правителството на Тройната коалиция. Закриването на СИФ по никакъв начин не бе съобразено с това, че по неговите програми общините и неправителствените организации дълги години създаваха работни места за хората в най-уязвима позиция на пазара на труда, разкриваха нови социални услуги, укрепвайки развитието на местните общности;

  • С промените в Кодекса за социално осигуряване правителството отне правото на хората на адекватно обезщетение при болест и във временна неработоспособност и ги наказа. Вместо 80% от осигурителния доход, обезщетението при болест вече е 70% от заплатата през първите три дни от временната неработоспособност;

  • С промените в Кодекса на труда правителството отне на работещите правото на ползване на натрупан платен годишен отпуск, наруши Конституцията на Република България и погази приети от страната международни трудови стандарти;

  • С промените в Закона за социалното подпомагане и правилника за прилагането му правителството отне на българските граждани правото на социално подпомагане, поставяйки непреодолими изисквания пред социално слабите в трудоспособна възраст. Вместо 5 дни по 8 часа, сега те ще трябва да отработват срещу мизерните си месечни помощи 14 дни по 4 часа. Въведе се груба санкция от 2 години в случай на отказ лицата да се включат в такива програми;

  • С измененията в Кодекса за социалното осигуряване, правителството стигна дотам, че се отрече от едно от своите основни предизборни обещания - да увеличава „вдовишките добавки” и отложи изплащането на добавките за старост към пенсиите на хората над 75-години.

2.5. Правителството на практика съдейства за увеличаване на безработицата, намалявайки бюджета на Агенцията по заетостта по Националния план за действие по заетостта за 2010 г. от 190 млн.лв. на 65 млн.лв. С тези средства можеше да бъде осигурена заетост на още 35 хиляди безработни в най-изостаналите общини – там, където единствените работни места са по програмите за субсидирана заетост.

И докато всички страни-членки от ЕС увеличават капацитета на своите публични служби по заетостта, Министерството на труда и социалната политика „мъдро” съкрати стотици трудови посредници и ограничи издръжката на останалите до критичен минимум.

2.6. Министерството на труда и социалната политика гордо твърдеше, че Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” ще смекчи ефектите на кризата върху безработицата. Резултатите обаче показват нещо съвсем различно. Схеми като „Развитие” и „Адаптивност” на практика не са стартирали, доколкото по всяка една от тях са включени по не повече от 500 души.

2.7. Проблемите на хората на труда не се решават. Правителството се крие зад гърба на синдикатите и работодателите и не предприема нищо, за да намали риска за здравето на работниците и служителите, нарастването на броя на трудовите злополуки с летален край, забавянето на заплати и обезщетения, погазването на трудовите и социалните права на наетите. Капацитетът на ИА „Главна инспекция по труда” е недостатъчен да обхване близо 200-те хиляди предприятия на територията на страната. По този въпрос не се предприема нищо. Нещо повече – под предтекст, че глобите за работодателите при нарушаване на трудовото законодателство са непосилно високи, бяха утвърдени по-ниски глоби, като се увеличи ножицата между долната и горната граница на глобите. По този начин се създават условия за корупция, като размерът на глобите зависи изцяло от субективното отношение на проверяващия инспектор.

Нищо не се предприема и по отношение на трудовите доходи на работниците и служителите. Обещанията, че минималната работна заплата ще бъде увеличена от 1 юли 2010 г. останаха само по вестниците и в архивите на телевизионните предавания. Мотивът отново е същият - „социалните партньори” не се разбраха. Къде е политическата воля на правителството, иска ли то да се увеличи минималната работна заплата или не?

2.8. Водената пенсионна политика е насочена в две направления: 1) подготовка за бъдещата приватизация на пенсионната система чрез умишлената й дестабилизация и 2) свеждане на нивото на закрила до минимум.



Първо, знаейки, че намалението на осигурителната вноска с 2 процентни пункта ще доведе до намаление на приходите с над 400 млн.лв. за 2010 г., правителството предприе тази стъпка. Така държавната пенсионна система се дестабилизира финансово и именно това е идеята на управляващите – в близко бъдеще да кажат пред обществото: „Вижте, държавната пенсионна система е нестабилна, няма да издържи финансово. Ето защо всички осигурителни вноски трябва да се насочат към частните пенсионни фондове”

Второ, правителството по категоричен начин показа, че няма намерение да увеличава пенсиите в следващите четири години. Под прикритието на „гъвкав механизъм за осъвременяване” управляващото мнозинство отмени „Швейцарското правило” за осъвременяване на пенсиите и отказа да актуализира размера на минималните пенсии.

Бойко Борисов отмени увеличението на „вдовишките” добавки и отложи изплащането на добавките за старост към пенсиите на 75-годишните „опротивели му” вече пенсионери.

  • 2.9. В областта на социалното подпомагане не е направено нищо, освен да се затегне още повече достъпът до материална закрила за нуждаещите се. Бюджетът на програмите за социално подпомагане бяха редуцирани по радикален начин, който ще остави без месечни помощи около 20 хиляди социално слаби лица.

2.10. Въпреки че политиката за детето и семейството уж е приоритет на правителството, през първата година от своя мандат то дори показа обратното:

  • Поради допусната „техническа грешка” размерът на помощите за близнаци до 1 г. и за майки-студентки с дете до 1 г., щяха да бъдат намалени двойно;

  • Също поради „техническа грешка”, бюджетът на МТСП за семейно подпомагане бе съкратен така, че над 200 хиляди семейства средно на месец да останат без месечни семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование;

2.11. Няма никакъв контрол по правата на децата в риск. Трябваше да се станат серия от брутални инциденти в домовете за деца, за да може най-накрая държавните институции да се сетят, че имат ангажименти към българските деца. Въпреки всичко „ползотворното взаимодействие” между институциите остава на хартия.

2.12. Политиката за интеграция на хората с увреждания бе сведена до социално подпомагане и благотворителност, но не и до реализация на правата им като пълноценни граждани. Първата инициатива на правителството беше да въведе „подоходен тест” за добавките за социална интеграция, за да може да ограничи броя на получателите им. Поради натиска на неправителствените организации, предложените изменения бяха оттеглени.



В Националния план за действие по заетостта за 2010 г. няма никакви мерки за трудовата интеграция на хората с увреждания.

По Национална програма „Асистенти на хора с увреждания” ще бъдат наети само 4000 асистенти, при условие, че само нуждаещите се от чужда помощ са над 110 000 души.

Размерите на социалните помощи и интеграционните добавки за хора с увреждания са „замразени”. Отменено бе ползването на правото на две безплатни пътувания с автобус.

Правителството веднага трябва да даде отговор на редица въпроси:

  • Смята ли да ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания?

  • Защо не се прави нищо за изграждане на достъпна архитектурна среда?

  • Защо не се подкрепят специализираните предприятия ?

  • Защо не се предприема нищо, за да се укрепи капацитетът на Агенцията за хората с увреждания?

2.13. Тъжният извод, който се налага, е: правителството допусна икономическата криза да се превърне в социална. Вместо да търсят начин за смекчаване на социалните последствия от кризата върху българските домакинства, управляващите прехвърлят цената й върху майките, хората с увреждания, пенсионерите, безработните.
3. ОЦЕНКА НА ЕДНОГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ГЕРБ ВЪВ ФИНАНСОВАТА СФЕРА

През юли 2009 г. новото правителство на ГЕРБ завари държава, показваща признаци на икономическа криза, но в завидно добро финансово състояние. БВП за първото тримесечие на 2009 г. бе със спад от 3.5% спрямо същия период на 2008 г., но средният спад в ЕС бе 4.7 %. Инфлацията към юли 2009 г. бе 1.6%, нетните директни инвестиции - 1.8 млрд. лв., бюджетният баланс за януари- юни 2009 е излишък от 184 млн. лв. или 0.3% от БВП. Фискалният резерв към юни 2009 е 8.3 млрд лв. Безработицата е 7.3%.

Това бе възможно заради водената благоразумна макроикономическа и фискална политика през целия предходен мандат и приложения пакет от антикризисни мерки още от края на 2008 и началото на 2009 г. За това свидетелстват и множеството положителни външни оценки – от ЕК, МВФ,СБ, нашите европейски партньори. Тогава ЕК ни поставяше в групата на първите пет страни с най-нисък икономически риск заради здравите държавни финанси. Наскоро авторитетният Виенски институт за международни икономически изследвания също подчерта доброто здраве на българската икономика в навечерието на кризата.

През юли 2010, след година управление на правителството на ГЕРБ, държавата е в коренно различна ситуация:

- БВП за първото тримесечие е със спад от 4%, докато ЕС излиза от кризата със среден прираст от 0.2%;

- инфлацията към април 2010 г. е 1.8%;

- нетните директни инвестиции за първото тримесечие на годината са минус 82 млн. лв.;

- бюджетният баланс за януари - май 2010 г. е дефицит от над 1.3 млрд лева, или 2 % от БВП

- фискалният резерв се сгромолясва до 6,7 млрд. лв. към април 2010 г., като през май 2010 г. вече е около заложената долна граница от 6.3 млрд. лв., а до края на годината се очаква да стигне 4.5 млрд лева

- безработицата към април 2010 вече надхвърля 10 %.

Икономическата криза в България се задълбочава. Некомпетентната политика на правителството я превръща във фискална, социална и политическа криза. Бездействието на правителството, неговата мудност и нерешителност изострят проблемите, вместо да ги решават.

Вместо част от решението ГЕРБ се превърна в част от проблема. Приетият от Министерския съвет на 1 октомври 2009 г. антикризисен план съдържаше 78 мерки. Този план не е изпълнен, мерките отдавна са забравени. От одобрените със социалните партньори преди два месеца 59 антикризисни мерки, все още не се е състояла нито една. Постоянното лутане между орязване на разходи, увеличение на данъци, кадрови промени, вътрешни конфликти и безразборни арести води до демотивация на държавните служители, нежелание за работа и нищоправене.

Публичните финанси са в критично състояние. Въпреки грандиозните обещания за спиране на контрабанда и свързване на информационните системи на НАП и Агенция Митници, оприличено с “два контакта и един кабел”, правителството демонстрира пълна неспособност да реализира планираните в бюджета приходи. За първите четири месеца на 2010 г. общите приходи и помощи са 7,5 млрд.лв., разходите са 8.8 млрд. лв. и дефицитът е 1.3 млрд. лв.. Изоставането в приходите само за първите три месеца е над 1.4 млрд. лв. спрямо плана за годината.

Провалът в събираемостта на приходите, растящите разходи и липсата на буфери в бюджета доведоха до предложението за актуализация на бюджета, първата от 1996 насам. В нея е предвидено сериозно неизпълнение на приходи от ДДС с 940 млн. лв., на акцизи с 680 млн. лв., на корпоративен данък с 270 млн. лв. и на мита с около 50 млн. лв.. Изготвените оценки за изпълнението на приходите за 2010 г. на годишна база очертават неизпълнение в общ размер около 2 млрд. лв., или 2.9% от прогнозния БВП. Бюджетният дефицит на касова основа се предвижда да достигне 3.9% от БВП, като се финансира основно от фискалния резерв, който се предвижда да достигне долна граница от 4.3 млрд. лева, т.е. да се върне на нивото си от 2004 г.



Проблемите в реалната икономика се задълбочават заради неадекватни грешни решения на правителството. Забавени плащания от над 2 млрд. лв. към фирмите по вече изпълнени договори, забавено възстановяване на ДДС от близо 800 млн. лв., удържане на „такса” от 7.5% от Банката за развитие при разплащане на забавени плащания, липсата на правителствени мерки по облекчено кредитиране, отсъствие на държавни инвестиции, които да заместят липсващите частни, довеждат до фалит на фирми и предприятия. Липсата на мерки на пазара на труда в съчетание с тежката икономическа криза доведоха до ръст на безработицата от над 140 хил. души към края на февруари 2010 г. в сравнение с февруари 2009 г. Особено обезпокоителен е ръстът на безработицата при младите хора.

Общините изпитват финансови затруднения и повечето от тях са в структурен дефицит. Не се осигурява 15% съфинансиране от държавата, което блокира усвояването на средствата по оперативните програми. Голямо предизвикателство пред общините през 2010 г. ще бъде при непроменена приходна база да осигурят ресурси на местно ниво. Първоначалните данни за размера на постъпленията на местните данъци и такси за март и април показват тенденции на намаляване. Въпреки планирания за 2010 г. размер на местните приходи от около 1,7 млрд. лв., реалното изпълнение се очаква да бъде поне с 300 милиона лева по-малко.

В актуализацията на бюджет 2010 е предвидено намаление на трансфери на държавни субсидии за общините, което ще доведе до силно свиване и замразяване на капиталови разходи и инвестиционни проекти, силно влошаване на качеството на общинските дейности. И неизбежно ще се стигне до дестабилизация в местните власти, което ще има сериозно влияние върху предстоящите местни избори през 2011 г.

Изключително сериозно е положението с усвояване на еврофондовете. България има възможност да реализира през периода 2007-2013 г. от Европейските фондове проекти на стойност 11,4 млрд. евро, или изчислено на човек от населението се падат по 1488 евро. Въпреки проблемите през първите години на членството при договаряне и усвояване на средствата от европейските фондове, до средата на миналата година България се нареждаше на 14-о място по оценки на ЕК. Според тазгодишните пролетни оценки тази позиция вече е добро минало – в новата класация страната ни вече е 26-а или предпоследна. Рязкото влошаване може да се обясни с разрушаване на административния капацитет, с опитите на правителството да оказва натиск върху фирмите - изпълнителки на проекти, както и с неосигуряването на средства за съфинансиране по отделните програми и проекти. Основен проблем продължава да бъде и липсата на стратегия за целите при усвояване на европейските фондове. Бавят се подготовката и изпълнението на големи проекти. От индикативните 23 големи проекта за периода 2007-2013 г. до април страната ни е подала само 3 (по време на предишното правителство) и до момента само те са одобрени. В същото време Румъния е подготвила и подала 34 от очакваните 89 и има одобрени и стартирани 23 големи проекта. Поради забавяне и на проектите за техническа помощ за подготовка на инфраструктурни проекти, финансирани по ИСПА, към момента има сериозен риск след края на 2010 г. тези средства да бъдат изгубени, но още по-сериозна е опасността проектите за подготовка на бъдещите мащабни инвестиции да бъдат стопирани.



Само за една година България напусна позициите си на фискално солидна държава, със стабилни публични финанси и от малкото европейски страни, реализиращи бюджетни излишъци, се превърна в държава на бюджетните дефицити, надвишаващи Маастрихтските критерии, въпреки голямото говорене за ERM-II и еврозоната.

Допреди година страната ежегодно увеличаваше фискалния си резерв, който надхвърли 8 млрд. лв. и погасяваше предсрочно външните си дългове, понастоящем правителството е на път да стопи наполовина резерва до края на годината и да започне отново да трупа дългове, т.е.отново да възстанови забравената практика да живеем на кредит.

Настоящото правителство завари преди една година държава с доверие и авторитет пред международните финансови институции и ЕК, с предсказуемост и солидност на фискалната си позиция. Днес над страната ни тегне сянката на съмнението в достоверността на икономическите и финансовите ни данни, с открита наказателна процедура от страна на ЕК за допуснат прекомерен бюджетен дефицит.

В началото на мандата на това правителство България се радваше на добра икономическа среда с бизнесклимат сред най-привлекателните в ЕС и икономически ръст над средния за европейските страни. Днес стопанският сектор е силно обременен със задържане на ДДС, неразплащане на държавните поръчки, публични обвинения за нелоялно поведение. В този контекст кризата е по-скоро оправдание, а не истинска причина. През първото тримесечие на настоящата година икономическият спад в страната възлезе на – 3,6% при средна стойност на този показател за ЕС-27 от +0,2%. За същия период на предходната година страната ни намали темповете на икономически растеж с -3,5% при среден икономически спад в ЕС-27 от – 4,7%. Обобщените сравнения са красноречиви за рязкото влошаване на икономическите позиции на страната в съпоставка с останалите ни европейски партньори в едни и същи неблагоприятни условия.

Привлекателният инвестиционен климат бе в основата на приток на 25 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции за четирите години на предшестващото правителство. За краткия период на управление на действащото правителство то успя да изгони стратегически инвеститор като RWE и полага усилия да стори същото и с останалите. Поредица от инвестиционни намерения на частния сектор се отлагат или замразяват, а общият размер на чуждите инвестиции е повече от скромен – 160 млн. евро за първите четири месеца на годината при над 1,2 млрд. преди година.

Допреди една година България предизвикваше благородна регионална завист заради привлечените огромни геостратегически инфраструктурни и инвестиционни проекти, които настоящото правителство е на път да загърби, а страната ни за пореден път да пропусне възможности за икономически просперитет и енергийна сигурност и независимост.



За периода 2005 - 2008 г. България ежегодно увеличаваше заплати, пенсии, разходи за образование и здравеопазване, за наука и култура. От средата на миналата година тези разходи постоянно се съкращават, пенсионната и здравната система са изправени пред срив, възстанови се платеното висше образование, размерът на финансиране на науката достигна до нивата отпреди едно десетилетие.

Горните контрасти са толкова ярки, че закономерно поставят въпроси относно предпоставките и причините за очевидния поврат в социално-икономическото развитие на България. За отминалия период бяха допуснати поредица от груби грешки, които оформиха една по-скоро прокризисна, а не антикризисна икономическа и фискална политика. Ето част от най-фрапантните:

- Пълна неподготвеност на правителството за предизвикателствата на сложната икономическа ситуация, повлияна от глобалната икономическа криза. Не е случаен фактът, че нито едно от предизборните обещания не беше реализирано. Фактът, че някои от предизборните обещания бяха взаимно отричащи се, е доказателство за аматьорския старт на работата на правителството. За пример: едновременно обявените цели за споразумение с МВФ и за членство в ERM-II и Еврозоната – две взаимноотричащи се действия.

- Отказ от каквито и да е антикризисни мерки в името на изведената за основна цел на правителството – членство на страната в ERM-II. Тази цел действително е важна, но в условия на силното негативно влияние на кризата, фокусът трябваше да бъде поставен върху мерки за смекчаване на нейните ефекти и за поддържане на устойчивост на фискалната позиция, което щеше да повлияе положително и на евентуалното членство в ERM-II.

- Догматичното, некомпетентно преследване на целта „балансиран бюджет”, без разбиране на разликата между „начислена” и „касова” основа при изчисляване на бюджетния дефицит, довело до задържане на плащания от 2 млрд. лв. към бизнеса, здравеопазването, общините и на практика спряло икономическия цикъл в страната.

- Рязко фискално затягане през втората половина на отминалата година за реализиране на добър бюджетен резултат в преследване на същата цел - ERM-II, като бяха спрени основно продуктивни бюджетни разходи, вместо обратното – да се намалят непродуктивните за сметка на продуктивните разходи. Това действие на фискалните власти преохлади икономиката като цяло, а отделни сектори като строителството бяха охладени до точката на замръзване. При това, същата икономика, която до няколко месеца преди това бе на прага на прегряването.

- Пряк резултат от бюджетните рестрикции бе намаляване на данъчните приходи, което упражни натиск за нов кръг намаления на бюджетните разходи. Получи се ефект на своеобразен фискален мултипликатор с негативен знак. Бяха допуснати значителни просрочия към частния сектор по изпълнени държавни поръчки, които не могат да се обяснят по никакъв разумен начин, защото тези просрочия също се отчетоха като начислени бюджетни разходи и участваха във формиране на прекомерния бюджетен дефицит за миналата година.

- Внасяне на несигурност и висока доза политически риск в икономическата среда – могат да се посочат поне дузина управленски решения, отменени още преди да бъдат приети или просъществували в необичайно кратък период – промените в ставките на осигурителна тежест, намерения за намаляване и увеличаване на ДДС, лансиране на идеи за поредица промени в други данъци, разнопосочни сигнали за икономическите тенденции, респ. според изявленията на членове на правителството неколкократно излизахме от кризата и в същото време влизахме в нейния най-тежък стадий, бяха стопирани реформи, преди да са започнали или в техния начален стадии и т.н. Всички тези хаотични сигнали и действия на правителството по същество разрушиха доверието на инвеститори и потребители във водената икономическа политика и по-точно затвърдиха мнението за неадекватността на икономическото поведение на кабинета.

- В резултат на допълнителното потискане на стопанската активност при отсъствието на каквито и да е смислени антикризисни мерки, както и на коментираните по-горе прокризисни действия на правителството, силно се намалиха бюджетните приходи. Тенденцията се очерта още в края на миналата година и се прояви с особена острота през текущата година. Принос в тази насока имат и предизвиканите сътресения в най-важните приходни агенции – митници и НАП, с безпринципни реформи и чистки на кадри на политическа основа. Неколкократно бе демонстрирано третиране на всички данъкоплатци като потенциални нарушители, което изтласка една част от тях в сивия сектор. Сгрешената акцизна политика допринесе за разширяване на контрабандата на цигари и отново доведе до свиване на приходите в бюджета. Като едно от многото недоразумения останаха заклинанията на правителствените икономисти за милиардите допълнителни приходи от по-активната борба с контрабандата и от прословутия кабел между НАП и Агенция „Митници”. Днес тези милиарди са с обратен знак.

- Съставяне и приемане на напълно неадекватен на икономическите условия държавен бюджет за настоящата година. В него отсъстват каквито и да е политики, като за първи път от началото на прехода не бяха предвидениникакви буфери в една икономическа среда на висока степен на неопределеност, която изискваше точно обратен подход. Закономерно още в първите няколко месеца изпълнението на бюджета се провали.

- Реализирана актуализация на държавния бюджет през първата половина на годината – рекордно постижение за 20-те години на прехода в България. Една актуализация, която намали приходите, увеличи разходите и застрашително разтвори бюджетния дефицит до внушителните 4,8% от БВП, като заплашва със стопяване на фискалния резерв и съдържа намерения за сключване на нови заеми и увеличения на държавните дългове.



В обобщение, до момента икономическата и финансовата политика на правителството е напълно неадекватна на икономическата среда, без никаква антикризисна насоченост и с неясни и често променящи се цели. Първоначалната стратегия за балансиран бюджет и контрол върху разходите бе заменена в последните месеци с „разточително популистко харчене”, по израза на аналитиците от цитирания Виенски институт. За първи път в последните 12 години е застрашена грижливо подържаната от предходните три български правителства макроикономическа и финансова стабилност.


  1. ПОЗИЦИЯ ПО РАЗВИТИЕТО НА СЕКТОРИТЕ ИКОНОМИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ ПО ПОВОД ЕДНА ГОДИНА УПРАВЛЕНИЕ НА ГЕРБ
  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница