Оценка на едногодишната работа на правителството на герб

Икономика

• 
  БВП с над 5% на годишна база и 3,6% на тримесечна база;
  
• 
  Фискален резерв с над 3 милиарда лева (от 8,2 милиарда на
  5 милиарда);
  
• 
  Безработица от 6,69% на 9,26%, или над 600 000 загубени работни места;
  
• 
  Преки чуждестранни инвестиции - с 958 милиона евро;
  
• 
  Междуфирмената задлъжнялост достигна до над 100 милиарда лева.
  

• 
  Държавния рекет чрез искането за 10% намаление на фактурираните суми, впоследствие намален на 7% и последвалият неуспешен опит за прехвърляне на плащанията на Българската банка за развитие.
  
• 
  Противоречивото и популистко говорене на различни представители на правителството, което доведе до разрушаване на инвестиционния климат, липса на доверие сред инвеститорите, груб натиск и дори прогонване на големи инвеститори.
  
• 
  Липса на политика за насърчаване на инвестиции и ликвидация на стратегически държавни предприятия като НКИЗ, Нанотехнологична компания и БЕХ.
  
• 
  Пълна парализа на администрацията, блокиране на НАП и превръщане на Приходната агенция в репресивен орган, събиращ глоби. Ликвидирането на Агенция за икономически анализи и прогнози и Агенцията за държавни вземания.
  
• 
  Тотална липса на подкрепа на малките и средните предприятия и промоция на българския бизнес в чужбина. Блокиране на ОП „Конкурентоспособност” и загуба на безвъзмезден ресурс – открити са само 2 процедури, с малко средства. Необяснимо забавяне на инструмента JEREMIE и на плащанията по ОП.
  
• 
  Неосигуряване на средства за съфинансиране на договорени проекти от СБ, ЕИБ, ЕБВР. Блокиране на приватизацията и следприватизационния контрол чрез груби лобистки действия.
  

• 
  Компрометира проекта АЕЦ "Белене" и прогони стратегическия инвеститор RWE;
  
• 
  Проваля проекта „Бургас – Александруполис”;
  
• 
  Забави с година вземането на ясна позиция за „Южен поток”;
  
• 
  Забавя изграждането на газовите връзки с Гърция, Румъния и Турция;
  
• 
  Нe предприема достатъчно енергични действия за позитивно развитие на проекта „Набуко”;
  
• 
  Нищо не се прави за построяването на терминал за втечнен газ;
  
• 
  На практика е замразен проектът за изграждане на второ газохранилище край Галата;
  
• 
  Няма практически стъпки за разширяване и модернизация на газохранилището в Чирен - проект, стартиран от предишното правителство с конкретни ангажименти от ЕБВР;
  
• 
  Не осигурява доставки на природен газ след 2011 година;
  
• 
  Допусна груба намеса в работата на независимия регулатор и политизация на дейността му.
  

• 
  Формиране на туристическите райони на България;
  
• 
  Увеличаване на бюджета за туристическа реклама;
  
• 
  Приоритетно изграждане на публичната инфраструктура, свързана с туризма;
  
• 
  Стимулиране на детския и младежкия туризъм, на хората от третата възраст;
  
• 
  Развитие на вътрешния туризъм;
  
• 
  Активизиране на развитието и на специализираните видове туризъм - културен, спа- и уелнес.
  
• 
  Улесняване на режима за получаване на визи от граждани на Русия и Украйна.
  

4. 
   ОЦЕНКА НА ЕДНОГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ГЕРБ В ОБЛАСТТА НА ТРАНСПОРТА
   

5.1. Управлението на ГЕРБ в транспортния сектор се характеризира с подчертана предубеденост към наследеното от предишното управление, с опити за ревизия на това управление и неговата дискредитация. От друга страна, липсата на ясна управленска програма и приоритети, както и визия за тяхното постигане, насочиха основните занимания на министър Цветков назад във времето за търсене на мними нарушения. Тенденциозно и с упорито постоянство пред медиите бяха представени „прегрешенията” на предшествениците му, свързани със закупуване на два правителствени самолета „Ербъс”, рециклирани спални вагони за БДЖ, финансово неосигурена модернизация на летище „Пловдив” и други. Всички обвинения се оказаха безпочвени. Самолетите се възприеха като особено полезни, дори взети под опеката на премиера. Доставените спални вагони, на цена 4 пъти по-ниска от нови, се ползват с голямо одобрение на пътуващите до Варна и Бургас. Договорът за модернизация на летище „Пловдив” е изпълнен, и то успешно търси своето място на авиационния пазар.

5.2. Очевидна е некомпетентността в управлението на сектора. Твърдението на премиера, че неговото правителство е експертно, категорично се опровергава с факти. Заместник-министрите на МТИТС идват от среди с косвено или никакво отношение към бранша на транспорта и съобщенията. Сменени са директорите на основните изпълнителни агенции, дирекции и държавни предприятия, на които министерството е принципал. Уволниха по целесъобразност компетентни специалисти, неангажирани с политически партии. Замениха ги с представители на бизнескръгове близки до управляващата партия и нейния лидер. Разпиляха кадровия капацитет на звената, управляващи проектите и програмите по ОП „Транспорт” и ИСПА, които по оценка на представителите на ЕК работеха добре.

5.3. В областта на транспортната и инфраструктурна политика ГЕРБ си постави четири приоритета, чието изпълнение драстично се разминава с реалностите през изминалата година.

Например срещу „Подобряване управлението и реализацията на проектите, вкл. от фондовете на ЕС” стои реалността, че изпълнението на Оперативна програма „Транспорт” и ИСПА е пред провал. Най-тревожно е изоставането с развитие на железопътната инфраструктура по двата големи проекта – реконструкцията и електрификацията на жп линията Пловдив – Свиленград и рехабилитацията на жп линията Пловдив – Бургас на обща стойност от 880 млн. лева. По първия спиране на финансирането от ЕК е много вероятно, при втория поради съмнения за корупционни практики проведеният търг за изпълнител бе отменен. Те няма да бъдат завършени и в рамките на мандата.

Критично е положението и при автомагистралите – приоритет и любимо занимание на управляващите. Неслучайно премиерът иска да даде АМ „Люлин” на Прокуратурата, за да прехвърли забавянето на предшествениците си. Това обаче няма да помогне, магистралата няма да се построи в срок и загубата на 63 млн.евро по ИСПА е съвсем реална. Има пълна неяснота по финансирането на АМ „Тракия” (723 млн. лв.) от бюджета и процедурите по кандидатстването пред ЕК за включване в ОП „Транспорт”. При благоприятно развитие на процедурите с финансиране, нейното завършване по цялата й дължина е вероятно най-рано през 2013 г. За сметка на АМ „Тракия” по АМ „Струма” и „Марица” само се говори, без да се предприемат фактически мерки по тяхното стартиране. Готовите проекти по отсечката СОП^ – п.в. Яна от АМ „Хемус” и път І-5 Кърджали – Подкова са спрени.

По тези и други проекти ние загубихме възможността от ползване на правилото „М+3”. Ако така се работи, ще загубим и правилото „М+2”.

5.4. ГЕРБ прокламира приоритет „Лесно достъпен, екологичен и съгласуван транспорт във всички райони на страната”, свързан със създаването на единни разписания за видовете транспорт (автобус – влак – самолет), както и с „адекватно поддържане и модернизация на транспортната инфраструктура”, в т.ч. и на второстепенната пътна мрежа. И тук е в ход предимно PR-акция, отколкото реални действия. Единните разписания, основно между жп и автотранспорта, са повече като желания на министъра, отколкото възможностите на неговата администрация.

В същата ситуация са АПИ и НКЖИ, където необходимостта от неотложни ремонтни работи по пътна и железопътната инфраструктура са крайно необходими.

• 
  Последователни действия за промяна на обществения характер на българската образователна система и ликвидаторски действия по отношение на водещите национални научни центрове – БАН и ССА. Има определена хаотичност в политиката по всички други основни и жизнено важни въпроси на образованието и науката.
  

• 
  Може би екипът на министър Игнатов няма личен ангажимент за изпълнението на Програмата. Затова, въпреки „широкото участие в цялата верига на политиките – от концепцията до изпълнението” в образователната система има напрежение вместо доверие в институциите, които осъществяват политиките. Противопоставят се държавно и частно образование, различните сфери на висше образование, университети и научни организации.
  
• 
  Ефективността на управлението е нулева. Миналият опит най-често е негативен, бъдещото въздействие се свързва с бюджетни ограничения вместо инвестиции. Безспорна е обаче волята да се налага политика, въпреки напрежението.
  
• 
  Приетият нов Закон за развитие на академичния състав не следва духа на Конституцията на Република България, което поставя под въпрос спазването на заявения принцип за законосъобразност в програмата на министерството.
  
• 
  Все още не е публично огласен отчет за едногодишната работа на министерството.
  

Под лозунга „реформи” управляващите водят до фалит държавните образователни и научни институции. Публично е известно, че ГЕРБ стриктно изпълнява политиката на Световната банка, поддържана и от представителите на олигархичния кръг „Глобална България”, за отслабване на държавата, за ограничаване и постепенно премахване на социалните придобивки. В отделните законодателни инициативи на ГЕРБ последователно се налага тенденцията с публични средства да се финансират частните институции за образование и наука. В българската традиция образованието и науката винаги са били демократични сфери, сърцевина на държавната политика, с особен акцент върху равния шанс. Сега се подменя ролята на държавата с частния интерес, с комерсиализацията на духовната сфера.

Продължава неяснотата около въвеждането на бъдещата структура на средното образование. Практически не се очертава необходимата реформа в професионалното образование.

От друга страна, екипът на МОМН не осигури достатъчно гаранции за засекретяване на матурите през тази година, което наруши доверието в безпристрастността и независимостта на националното оценяване. Държавният зрелостен изпит по български език и литература бе опорочен, а с това бе поставена под въпрос надеждността на матурите като вход към висшето училище. Като цяло, за държавните зрелостни изпити липсва какъвто и да е научно обоснован подход (какво оценяваме, защо, какво преследваме).

Напрежението в системата е безспорно – особено сред ръководните кадри, директори и експерти (и тук проверките са предубедени, и тук икономическа полиция се намесва по проблеми от компетентност на инспекторати и министерство). На повечето места в страната бяха назначени началници на РИО със съмнителна професионална репутация и без визия за бъдещото развитие на образованието в съответната област, но предани на ГЕРБ.

В Програмата на ГЕРБ са предвидени политики и действия за „превръщане на България в средносрочен план в страна, в която знанието и иновациите са двигател на икономиката”. Има и още много други заклинания, от които нищо не е изпълнено.

Народното събрание прие Закон за академичното развитие, като отхвърли ветото на президента. Към публично известните аргументи против Закона следва да се добавят и новите по-тежки финансови задължения на университетите и научните организации при неговото изпълнение, трудната, почти невъзможна реализация на новия орган – Арбитражен съд. Странни са и текстовете, които задължават всеки учен да представя рецензиите и документите си на английски език. Министърът се овластява като върховен и последен съдник. Вече сезирахме Конституционния съд.

Съветът на ректорите е предложил на министъра проект на нов Закон за висшето образование, сформирана е и работна група. В проекта липсва частта за същината на държавната политика, независимо че е въведено понятието „държавна поръчка”. От изявленията на министър Игнатов може да се направи извод, че и в областта на висшето образование ще се налага ваучерният принцип - парите следват студента както в държавните, така и в частните висши училища, т.е. губи се разликата между държавното и частно висше образование. В проекта се предвижда и въвеждане на платена форма на образование в държавните висши училища, както и задължението на държавата да предоставя на висшите училища (без да бъде уточнено частни или държавни) собственост, която те да управляват под формата на търговски дружества. Изводът, който може да се направи, е, че и във висшето образование се въвежда нов модел на финансиране – с публични средства ще се финансират частни висши училища.

Подготвя се международен одит на държавните висши училища. Изискванията във въпросниците и таблиците за самооценка не са съобразени със спецификите на науката в България: едни и същи са критериите, по които ще се оценяват изследванията, свързани с националната проблематика – история, култура, литература, език, с тези от медицинските, природо-математическите и техническите науки. Министър Игнатов в свои изявления по медиите съобщи, че международният одит ще се осъществи от частна английска агенция. Според действащия ЗВО обаче външната оценка на ВУ е задължение на НАОА. Не е ясно защо и как изборът пада върху английска агенция и кой е нормативният акт, който разрешава подобна намеса на министъра в автономията на университетите. Не е ясно и с какви средства и колко ще струва на данъкоплатеца, и то в условията на криза, подобна оценка, при положение че НАОА е пълноправен член на европейските агенции за оценяване и акредитация. Внимание заслужава и фактът, че одобрената по време на предишното правителство безвъзмездна схема по ОП „Развитие на човешките ресурси” за изготвяне на рейтинг на висшите училища е възложена през октомври/ноември 2009 г. за изпълнение на Отворено общество съвместно със социологическата агенция МБМД. Въпросът е, защо се отделят допълнителни бюджетни средства за международен одит, след като има готови европейски пари.

Спират се средства за научни изследвания. Отнемат се средства както от фонд „Научни изследвания”, така и от висшите училища и БАН.

Пред последователна политика за ликвидация е изправен най-големият научен център на държавата ни - БАН. От месеци публичното пространство се насища с груби инсинуации и клевети, които уронват престижа на българските учени и преподаватели в държавните висши училища и в БАН. Наред с квалификации като „феодални старци”, на позорния стълб бяха провесени и имената на големи български учени, работили за научно-техническото и външно разузнаване на страната ни. След извършения европейски международен одит на научната дейност, структура и капацитет на БАН, управляващите поставиха Академията под груб финансов и политически контрол. Погазва се автономното право на Академията да осъществява сама своите реформи. Цинични са и опитите на управляващите да противопоставят българските учени от БАН и от ДВУ на отделните социални групи в българското общество, насаждайки омраза и нетолерантност към представителите на умствения труд и интелекта.

Несериозно звучат оправданията с кризата. На фона на европейските политики, както и на политиките на глобалните сили, които не просто съхраняват, но и увеличават публичните средства за наука в условията на криза, средствата за научни изследвания в България, въпреки заложените 0.3% от БВП, вече са спаднали до 0.23% от БВП. (За сравнение, при правителството на тройната коалиция тези средства бяха 0.6% от БВП.)

Младежка политика. В Програмата за развитие (2009 -2013) задачата е да се „стимулира въвличането на младите хора в разработването и осъществяването на секторни политики”. Предвидено е изработване на Национална стратегия през 2009 г. Нейният проект се спотайва на сайта на министерството, без да предизвиква особен младежки и експертен интерес. Липсва предвиденият за 2009 г. Закон за младежта.

Спортна политика. Превръщането на ДАМС в Министерство на спорта е своеобразен плюс за сегашните управляващи. Притесненията в дейността на министерството са свързани с драстично намален бюджет и намаляване на субсидиите за отделните федерации. Минусите са свързани с подбрания екип, пряко свързан само с един от спортовете – гребане (неслучайно министерството е наричано министерство на гребането), както и с новия шеф на Българския спортен тотализатор. Характерна, както и при другите министерства, е направената чистка на спортни кадри, свързани с политическите сили от предишното управление.

Експертната оценка насочва вниманието към:

- отстъпление в традиционно силни спортове и дисциплини, довело до слабото ни представяне на олимпийски игри, световни и европейски първенства през последната година;

- няма развитие по многократно декларирания приоритет за подобряване статута на треньорската професия;

- намаляване субсидиите и свиване бюджетите на спортните федерации;

- редуциране програмите и дейността по отношение на спорта сред най-малките, изоставяне на част от досегашните работещи инициативи;

- неизпълнен обещан приоритет е развитието на спорта по местоживеене и продължаващата неспособност да се ангажират общините в тази мисия;

- противоречиви и колебливи са действията в отношенията към спортните федерации;

- неспазено е обещанието за обновяване и акредитиране на българската допинг-лаборатория, за която дори бе декларирано, че са отделени 6 милиона лева;

- необяснимо е забавянето при решаване на въпроса със собствеността и стопанисването на спортната база, неспазени са обещанията за окончателно и бързо решаване на проблемите й, липсва достъпност и възможност за спорт за всеки;

- подкопано е доверието към Българския спортен тотализатор, странна е негова пасивност в условията на агресивната конкуренция на частните оператори.