Основни проблеми в работата на правителството на ГЕРБ по усвояване на европейските фондове

2. Забавяне на подготовката и изпълнението на големи проекти

Поради забавяне и на проектите за техническа помощ за подготовка на инфраструктурни проекти, финансирани по ИСПА, към момента има сериозен риск след края 2010 г. тези средства да бъдат изгубени, но още по-сериозна е опасността проектите за подготовка на бъдещите мащабни инвестиции да бъдат стопирани.

Има риск от загуба на средства за планираните обекти и по ОП „Транспорт”. С огромно закъснение беше подадена към ЕК АФ за финансиране на строителството на автомагистрала „Тракия”. Забавят се проектите за рехабилитация на жп линията Пловдив-Бургас и модернизацията на жп линията София-Пловдив. Това ще доведе до загуба на средства в размер над 130 млн. евро към края на 2011 г. съгласно правилото N+3/N+2.

Едва преди около месец беше подадена апликационната форма за проекта за управление на твърдите битови отпадъци на Столична община, въпреки че през октомври 2009 г., когато бяха местните избори, бе заявено, че тази форма вече е подадена.

3. Усложнени и непрозрачни процедури, липса на ефективен контрол и поемане на отговорност от съответните звена, бюрокрация

Така например, има сериозни съмнения в безпристрастността при провеждане на процедурата за строителство и рехабилитация на жп линията Пловдив-Бургас. При подадени 8 оферти, пет от тях са отстранени поради административни причини и не са допуснати до отваряне на цени. Това буди сериозни съмнения, защото повечето от тези фирми са на българския пазар от доста дълго време и са запознати много добре с действащото българско законодателство. Същевременно цените на фирмите допуснати до класиране са високи и надхвърлят предвидения бюджет по проекта.

Тръжните процедури за строителство на АМ „Тракия” бяха обявени, без да има актуализация на ОВОС и „Натура 2000”. Поради това в тръжните документи не са отразени необходимите компенсаторни мерки по ОВОС и „Натура 2000”, които кандидатите за строителството трябва да предвидят в офертите си. Това със сигурност ще доведе до обосновани искове от страна на бъдещите изпълнители срещу пътната агенция и завишаване на цените по договорите. Едва ли е възможно тези договори да приключат на цените, на които са сключени. С пренебрегване на тежестта на „техническата оценка” на офертите за строителство на АМ „Тракия” и наблягане на критерия „най-ниска цена” АПИ поощрява участниците към офериране на нереални цени. Постигнатите на този етап ниски цени след време със сигурност ще доведат до много по-високи икономически разходи за държавата. Практиката показва, че ниските цени винаги са за сметка на по-ниско качество на строителството и ненавременно завършване на обекта. Тези компромиси в дългосрочен план със сигурност ще доведат до загуба на приходи и по-големи разходи за поддръжка и ремонт.

От друга страна, по повод бюрокрацията и многобройните проверки в писмото на Дирк Анер специално се посочва „По време на общия преглед, с участието на звената, които са част от системата за плащания, открихме няколко аномалии. В един от случаите стъпките, предприети за обработване на една сметка, бяха 44 (ОП „Регионално развитие“). В друг случай, минималния период за обработване беше 95 дни, а по една от оперативните програми, проверките се извършваха на три нива – регионални звена, междинни звена и управляващ орган. Отбелязвайки, че са предприети стъпки за разрешаване на проблема Ви призоваваме да ускорите опростяването на процедурите във всички управляващи органи, за да ускорите паричните потоци.”

За такова опростяване и ускоряване на процедурите се говори от първия ден на новото правителство, заявено е многократно от новия министър по еврофондовете, но реално нищо съществено не е направено.

4.Недостатъчен административен капацитет

В резултат на необмислени изявления и действия след юли 2009г. се допусна сериозно напрежение, стресиране и демотивация на служителите, включени в процеса на усвояване на средства от ЕС.

Разрушава се постигнатият административен капацитет и се наблюдава слабо и неадекватно управление на проектите.

Съкратени са 10% от подготвените служители на УО на ОПТ в МТИТС въпреки декларираната позиция на правителството, че в тези звена няма да се извършват съкращения.

В НКЖИ с 50% е намален броят на експертите работещи по ОП „Транспорт” и ИСПА. Уволнени са ключови експерти, ръководители на проекти и са сменени съставите на Звената за изпълнение и управление на проекти (ЗИУП) по места. От друга страна, се назначават лица без необходимия професионален опит, но с политическа протекция.

Представители на ЕК неколкократно официално изказват позиция, че административния капацитет на УО на ОПТ е нарушен, а този на Агенция „Пътна инфраструктура” и НКЖИ е недостатъчен. Въпреки това ръководството на МТИТС и МРРБ не предприемат никакви мерки и дори продължават да работят в противоположна посока.

Незаети ръководни експертни позиции по ОП „Конкурентоспособност“ и бившата програма ISPA „Околна среда“ предизвикват сериозно безпокойство у ЕК.

Липсва капацитет у бенефициентите, особено в малките общини и те не намират никаква подкрепа от страна на правителството. Не се използват средствата от компонентите техническа помощ в оперативните програми за повишаване на този капацитет. Не са стартирали дейности по практическо обучение на общините и социално-икономическите партньори по ОП „Техническа помощ”.

На управляващите бяха необходими осем месеца, за да осъзнаят необходимостта от фигура на координатор в правителството, който да гарантира управлението на фондовете.

Тревожен е и фактът, че общините не срещат подкрепата на държавата в процеса на усвояване на еврофондовете. Под въпрос е готовността на държавата да осигури необходимото финансиране и съфинансиране на проектите. Въведеното през 2010 г. правило за участие на общините в националното съфинансиране в размер на 5% от стойността на проекта ще възпрепятства усвояването на средства по ОП, свързани с проекти на местно равнище.

5. Неефективно управление на паричните потоци по еврофондовете

Бюджетът предоставя ограничени възможности за финансиране на държавата и общините, а в същото време не се плаща от авансите, получени от ЕС, не се подготвят искания за междинни плащания към ЕС.

Не се усвояват и средствата по споразумението за заем от ЕИБ в размер до 700 млн. евро годишно за периода 2007-2009 г., сключено от предходното правителство.

Към началото на този година са платени само около 500 млн. Евро, или само 59 евро на човек от населението – отново на предпоследно място, докато средният размер на парите, които са платени на човек от ЦИЕ е 192 евро, т.е в България е 4 пъти по-малко. По оперативните програми по Структурните и Кохезионния фондове ЕК е превела на страната ни авансови плащания в размер на 705,9 млн.евро, където са платени само 313,4 млн. евро.

По проектите в сектор Околна среда значителен проблем представлява и забавеният процес на възстановяване на средства по депозирани искания за плащане. Искания за плащания месеци наред не се възстановяват, въпреки че общините бенефициенти са получили официални писма от страна на Договарящия орган за верификация на тези разходи.

Непокрит финансов недостиг на средства има и по транспортните проекти. Поради факта, че железопътните проекти генерират приходи, ЕК изисква осигуряване на дофинансиране от страна на бенефициента, респективно Държавата, на инвестициите, който не се покриват от ОП „Транспорт”.

Сходно е и положението с пътните проекти, най-вече автомагистралите. Договорите за АМ „Тракия” се подписват без реално да е осигурено финансирането им. Парите за изграждането не са предвидени в Бюджет 2010, същевременно няма и одобрена АФ от страна на ЕК.

Държавата е абдикирала от финансовия си ангажимент и принос за авансово финансиране, обезпечаване и гарантиране на проектите и разчита единствено на средствата предвидени по програмите.

Неефективното управление на паричните потоци е констатирано и от ЕК:

„Що се отнася до нивата на плащания, напредъкът по този показател е 0.6% от края на миналата година – т.е. в момента е 1.9%, докато нивата на сертифициране на практика са спаднали (данни от LOTHAR към 1 април)” – Дирк Анер.

*

* *

Резултатите от изпълнението на европейките програми показват, че е налице сериозна заплаха от потенциална загуба на ресурси, предвид правилата за бюджетна дисциплина при отпускане на фондовете („правилото N+3/N+2”) дори и при удължените срокове за усвояване на ресурсите от началото на периода.

Като цяло следва да се отбележи, че слабото усвояване на европейските фондове, от една страна, поражда опасност от евро-скептицизъм, а от друга страна, стават основателни опасенията на редица експерти , че в края на първия бюджетен период ще имаме усвояемост около 25% от тези малко над 11 милиарда евро, които се предоставят на страната.

Следва да се засилят функциите на министъра по европейските фондове и да се завърши изграждането на единна информационна система, единен контрол и единен одит.

Необходимо е да стартира работата за следващия програмен период с оглед дефиниране на ясна национална стратегия и осигуряване на пълна проектна готовност. Това ще даде и възможност за защита и договаряне на по-голям бюджет за следващата финансова перспектива. Да започне конкретна работа по изясняване концепцията на България за структуриране, програмиране и управление на средствата от ЕС, за да има изградена система за ефективно, прозрачно и пълно усвояване на предвидените средства за следващия програмен период 2014-2020. През този период е желателно да се укрупнят оперативните програми в съответствие с европейските социален и Кохезионен фонд, Европейския фонд за регионално развитие, с фонда за селското стопанство и за рибарството и аква културите, следва да има централизация на управлението на средства от Европейския съюз.

За да се подобри оползотворяването на европейските средства, българските социалисти предлагат и конкретни, практически мерки:

• 
  Да се даде по-голяма автономност на Националния фонд и да се прехвърли администрирането му към министъра на еврофондовете; Националният фонд следва да поеме своята отговорност и да подготви План за ускоряване на плащанията, който да се следи от министъра и да се изпълнява от НФ и управляващите органи.
  
• 
  Да се създаде специален фонд към министъра на финансите за изпълнение на големите инфраструктурни проекти;
  
• 
  Да се подпомогнат общините чрез фонда „ФЛАГ” като се увеличи неговият портфейл и се възстанови компенсаторният механизъм за лихвените плащания на малките и средните общини; да се създадат условия за развитие на публично-частното партньорство, в това число и чрез нормативното му регулиране.
  
• 
  Да се реши устойчиво осигуряването на ДДС по проектите, свързани с Програмата за развитие на селските райони и околна среда и води;
  
• 
  Да се гарантира информираност и прозрачност в работата на експертите и бенефициентите.
  
• 
  Да се делегират дейности по предоставяне на информация, събиране, оценка, мониторинг на изпълнението на проекти на регионалните структури на министерствата и агенциите и да се използват независими експерти за ускоряване на тези процеси.
  
• 
  Да стартират проектите по ОП „Техническа помощ” и по ОП „Регионално развитие” за конкретно обучение на общините, както и на експерти от оперативните програми.
  

(Приета с решение на НС на БСП

от 24 юли 2010 г.)



Каталог: files -> attachments -> 2015
2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега
2015 -> Политическо обръщение
2015 -> Доклад за дейността към 31 декември 2013 година българска социалистическа партия годишен доклад за дейността
2015 -> Позиция на нс на бсп относно усвояването на средствата от европейските фондове

Изтегляне 0.89 Mb.

Сподели с приятели: