Оценка на разработката на кин в “оуп на Созополска община”

Месторабота: Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”, катедра “История и археология”. Шумен, “Ул. “Университетска”, № 115, Корус 1

e-mail: karayotov_iv@yahoo.com
Увод

Тази оценка на културно-историческите паметници ми беше възложена от “Лемна екоинвест България” АД. Поставена ми беше задачата да оценя разработката на КИН в “ОУП на Созополска община”, фигурираща под т. 10 на Екологичната оценка (ОВОС).

Предоставени ми бяха текстове и карти, касаещи КИН.
Качества на разработката за КИН в “концепцията за устройствено развитие на община созопол” в т. 1.3. АНТРОПОГЕННИ РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА и подточка 1.3.1. Обща оценка на историческо, икономическо и духовно развитие.
Авторите на концепцията са направили доста пълен обзор на паметниците на културата в града-музей Созопол и в 8-те села на общината и техните землища. Те отчитат богатството на паметници от праисторическите епохи, античността, средновековието и Възраждането в Аполония Понтика, прекръстена след християнизацията в ІV век и получила името “Созополис” (град на спасението). Те имат съзнание за значението на КИН за развитието на района и правят обективен анализ на сегашното състояние на КИН, отчитайки силните и слабите страни в отношението към него.

Повечето от препоръките в края на концепцията за КИН са полезни, значими и биха имали утилитарен ефект, ако бъдат осъществени. За съжаление усилията на авторите не са довели до край “Концепция за устройственото развитие на община Созопол” по отношение на Културно-историческото наследство като настоящ и бъдещ ресурс за развитието патриотични чувства у обитателите на Община Созопол, а също така и като привлекателна за многобройните туристи атракция и извор на знания. Първият недостатък е в допуснатите малки и големи

Грешки.

При интерпретацията на миналото на Созополския полуостров (полуостров Скамний) авторите приемат, че някога той е бил остров. Няма нито едно археологическо доказателство за това. Напротив, в провлака от континента към полуострова се откриват много гробове. Тук е разположена една част от античния некропол и под сградата на читалището и музея бяха открити зидове и материали отпреди епохата на древногръцката колонизация. Освен това пространството между пристанищния кей и кея на военното пристанище някога е било суша и тук са били разположени селища от меднокаменната, бронзовата епоха и от най-ранната фаза на античността. Освен обичайната керамика от тези епохи тук е намерен най-старият античен релеф на Великата майка на боговете – Кибела. Той датира от VІ в. пр. Хр. Годината на превземането на Аполония от легионите на Рим е 72, а не 73 пр. Хр.

Най-близките крепости “Лободово кале“ и “Малкото кале“ са тракийски. “Бакърлъшкото кале и по-ов “Атия“ са били обитавани през Средновековието, но има и по-стари културни напластявания.

Освен грешки в концепцията и има и

Непълноти

Ще ги посоча по селища в азбучен ред като започна с древното
1. с. Атия

Концепцията трябва да отчете наличието на това ново село и да свърже останките от рудни разработки и при едноименния полуостров в него, а не с Черноморец.

Освен документираните в концепцията паметници западно от селото, по посока на с. Богданово в местността “Кандрица” се намира укрепление, наричано от населението “Калето”.

В местността „Караисък” на около 1 км югоизточно от селото има остатъци от минна и металургична дейност. Такива разработки има и в местностите “Свети Константин”, “Тясната бърчина” и др.
3. с. Габър

Освен крепостта южно от селото на около 3 км северно при язовира “Раков дол” има следи от римско селище. Тук е открит надпис на латински език. Той трябва да е бил поставен от гражданин на близката римска колония Деултум.

КИН в района на с. Зидарово са сравнително пълно представени. Трябва да се добави, че рудните разработки и следите от металургична дейност се намират на около 4 км северно от селото в местността “Юрта”.

Западно от селото на връх “Росен” в миналото са били документирани “гробници”.

В Археологически музей Бургас се съхранява една рядка за Южна България колективна находка от средновековни български сребърни накити.

Тук информацията в концепцията е бедна. Напомням на авторите, че тук има две надгробни тракийски могили, които се намират близо до разклона от шосета Бургас –Малко Търново за с. Извор. Едната от тях беше проучена през 70-те години на ХХ век и тук беше открито тракийско погребение с трупоизгаряне от ІІ в. след Хр. Недалеч от могилите се намират солидни останки от римска вила.

В споменатата местност “Градището” е документирано “църквище”.

В местностите “Дерекьой”, “Домузтърла” и “Дъбравка” има следи от металургично производство.

Единични тракийски могили има в местностите “Брестово”, “Груздова тумба”, “Кусов чифлик”, “Къндрата”.

Два мащабни могилни некропола се намират по склоновете на връх “Голеш”. Първият се състои от около 50 могили, вторият е южно от него и тук са преброени около 60 могили. Те са ниски и имат каменни крепиди по перифирията. В южния некропол в края на ХІХ век е бил разкрит цистов гроб от каменни плочи.

Местността, където се намира долменът, се нарича “Похлупен камък” и се намира в държавната гора между землищата на селата Индже войвода, Близнак и Богданово.

В Археологически музей – София, се съхранява енеолитно медно длето, открито в землището на селото.

7. с. Крушевец

Споменатата крепост е близо до селото и е разположена върху малка височина при голям завой на “Изворска река”. С кола може да се стигне на 100 м от нея. Недалеч от крепостта в местността “Дренака” има средновековно селище и стари “рупи”, от които се е добивала медна руда..

“Бакър боклук” е куп от шлака и метални топилки и се намира западно от селото, недалеч от десния бряг на “Изворска река” на десния бряг на малка долчинка. В района има следи от обитаване през късната античност и може би средновековието.

В местността “Високите турлуци” северно от селото и северозападно от крепостта, между Крушевец и Зидарово има тракийски некропол от малки могилки и каменни кръгове.

В миналото са документирани два долмена в местността “Капъклъ” над десния бряг на Церовска река (Ропотамо).

В местността “Манастирище” има развалини от църква.

В селото има църква от края на ХІХ век с много хубави икони от втората половина на ХІХ в.

Североизточно от селото и старото аязмо “Света Петка”. Намира са в столетна, живописна курия.

В землището на село Присад не са документирани недвижими и движими паметници, но това не означава, че тук те липсват. Възможно е да бъдат открити при бъдещи теренни обхождания.

При Равадиново се намира единствената сериозно проучена крепост. Тя е забелязана от авторите, но нейното разположение в живописна природна среда не е достатъчно подчертано. Това е едно съчетание на тракийска култура от ранножелязната епоха до късната античност и естествени скални образования. През 70-те години тук беше заснет филм от Би Би Си и София прес с продължителност 55 м и поне 15 от тях бяха посветени на Малкото кале и неговото живописно разположение. Тракийската крепост “Лободовото кале” се намира западно от селото, заема малка площ и е изключително интересна за бъдещо изследване, консервация и реставрация. Тя би се превърнала в перфектна туристическа атракция.

Северозападно от селото се намира полуразрушен долмен (Странджа, с. 143).

В самото село е открито голямо съкровище от турски сребърни монети (сега в Археологически музей – Созопол), което свидетелства за Кърджалийското време в края на ХVІІІ и първото десетилетие на ХІХ век.
11. с. Росен

Крепостта на връх “Бакърлъка” е тракийска, както е посочено, но тя е била обитавана и през Средновековието.

В североизточното подножие на “Бакърлъка” в галериите на стария рудник “Червено знаме” са открити сигурно датирани материали от епохата на гръцката колонизация. Те са от дърво – подпори, дървени лопати, керамика с тъкани. В района има и стари “рупи”, останки от открити рудници.
12. Град Созопол

Авторите на концепцията осъзнават голямото значение на града-музей Созопол, но в описанието на паметниците има редица пропуски.

Цялата акватория около полуостров “Скамний” е богата на археологически паметници. Повечето от тях принадлежат на потънали селища.

Между полуостров “Скамний” и остров “Свети Иван” се откриват изключително много каменни котви и оловни щокове.

На остров “Свети Кирик и Юлита” преди манастира се е намирал храма на Аполон Иетрос и тук се е издигала колосалната статуя на Аполон – епоним на Аполония Понтика, най-старият град по нашето Черноморско крайбрежие.

13. с. Черноморец

В акваторията на военното пристанище “Атия” има потънало селище от енеолита и ранната бронзова епоха.

На нос “Акин” (или “Акра”), северно от селото са запазени стените на средновековна крепост. Преди тези останки попадаха в района на военно поделение, но сега за тях се водят спорове. През ХІХ в. този полуостров и едноименния далян са били притежание на манастира “Света Анастасия”. Тук е имало и метох на манастира. Открито е съкровище, заровено в средата на VІ в. по време на славяно-аварските нашествия. Те са оставили дебел пласт от пепел и въглени. Крепостната стена е запазена и след разкопки може да бъде експонирана.

За съжаление крепостта на нос “Акин” не е обявена за паметник от национално значение и когато попадне в ръцете на частници ще бъде сериозно застрашена.

Между селото и връх Бакърлъка има малка селищна могила от енеолитната епоха.
Това богатство и пропуснатите или недооценени недвижими и движими паметници на културата от авторите на “ОУП на Созополска община” ме води до следните
Заключения:

Авторите на Изменението на “ОУП на Созополска община” отчитат голямото значение на КИН за туризма и стопанското развитие на териториалната единица. Те обаче не предлагат конкретни мерки за опазването на паметниците на културата. През последните години голямото строителство все повече ги застрашава. Трудно е да си представим колко много гробове и гробници са били разрушени в новостроящите се квартали по съседните общини. В близкото минало тук неведнъж са били откривани каменни гробници, но тази част от некропола на древна Аполония изобщо не е отбелязана на съответната карта.

В концепцията не са отбелязани точните данни в “Държавен вестник”, за обявяване на много от споменатите обекти (включително и възрожденските къщи в Созопол) за паметници на културата. Да не говорим за само обявените паметници, които не са се появили в „Държавен вестник”, но сигурно фигурират в документацията на Института за паметниците на културата.

Липсват препоръки за преодоляването на корупционни прояви при развенчаването на паметници на културата и тяхното отпадане от съответните регистри.

ОУП не отделя никакво място за ролята на Исторически музей, Созопол в града и общината при проучването и опазването на КИН.

Съставителите на концепцията изобщо забравят, че в града съществува “Център по подводна археология и морска история” и той всъщност беше организатор на симпозиумите “Тракия Понтика”, които повече не се организират.

Изобщо в концепцията липсва анализ на музейното дело в Созопол. За съжаление то никога не е заемало централно внимание в полезрението на созополската общественост. Първата експозиция в църквата “Свети Свети Кирил и Методий” и експозицията в читалище “Отец Паисий” бяха разкрити по времето, когато Созополския музей беше филиал на Окръжен исторически музей Бургас. Откакто тази институция стана самостоятелна не са отбелязани никакви съществени моменти на развитие. Преместването на входа към музея и подреждането на археологическата експозиция във витрини втора употреба, доставени от НИМ – София не са кой знае какво постижение.

Созопол като град-музей и неговата богата на КИН община заслужават не само отделна музейна сграда, но и цял квартал в пределите на стария град.

Предложения

1. 
   В концепцията на ОУП – Созопол да залегне кадрово развитие на Исторически музей, Созопол, за да може той да обслужва не само града, но и цялата община и да събира и документира паметници от нейната територия.
   
2. 
   Концепцията да предвиди построяването на нов музеен комплекс, в който да има музей за история на града и общината и едновременно с това Морски музей. Най-подходящо за този комплекс би бил близкия до града остров “Свети Кирик и Юлита”. Там сградите на морското поделение биха могли да се преустроят и с малки промени да се приспособят за музейни експозиции, музейни канцеларии и модерни фондове, библиотеки, музейни зали, база за подводни проучвания и база за симпозиуми и конгресен туризъм. С тях прекрасно би съжителствала една база на Център по екология на Черно море. (Някога подобна институция съществуваше в града и беше ръководена от проф. Дечев). Убеден съм, че тези функции много повече прилягат на острова, отколкото той да бъде превърнат в един созополски Лас Вегас. Не казвам Монте Карло, защото освен с казината си той е прочут и с Морския си музей. В това отношение и Созопол би могъл да заприлича на всеизвестното княжество Монако и дори да го надмине. Созопол има далеч по-големи ресурси стига неговите граждани и авторите на новите разработки на ОУП на Созополска община да осъзнаят истинските преимущества на този забележителен град и неговата богата на КИН община.
   

Експерт