Оценка на влиянието на контролираните атмосферни замърсители върху човешкото здраве азотен диоксид



Дата03.03.2017
Размер218.21 Kb.
Оценка на влиянието на контролираните атмосферни замърсители върху човешкото здраве

АЗОТЕН ДИОКСИД
Източници

Азотният диоксид се образува при горивни процеси. Основни източници са моторните превозни средства (МПС), топлоелектрическите централи (ТЕЦ), някои промишлени предприятия, тютюнопушенето. Под въздействието на интензивна слънчева светлина и в присъствие на летливи органични съединения в атмосферния въздух азотният диоксид взаимодейства химически, в резултат на което се образува вторичният замърсител - озон.


Влияние върху човешкото здраве

Азотният диоксид навлиза в човешкия организъм чрез дишането. По-голяма част от азотния диоксид се абсорбира в организма, а значителна част от него може да се задържи дълго време в белия дроб. Продължително въздействие на концентрации над ПДК може да причини структурни промени в белия дроб.


Вредното въздействие на този замърсител се отразява предимно върху дихателните функции. Неблагоприятно се повлияват хронично болните с респираторни инфекции, а особено чувствителни към повишаване нивото на азотния диоксид са болните от белодробна астма.Установено е, че при кратковременна експозиция, най-ниската концентрация, при която се наблюдава ефект върху астматици (в течение на 1 час) е 560 g/m3, която служи като основа за определяне на допустимите граници за замърсяване на въздуха.

Законодателство



АЗОТЕН ДИОКСИД

Наредба №12 на МОСВ и МЗ към ЗЧАВ (ДВ, бр.58/2010г.)

Средночасова норма (СЧН) за опазване на човешкото здраве

Прагова стойност (ПС)

допустим брой превишения

(през годината)


период на прилагане

СЧН

200 µg/m3

18

от 01.01.2010г.

Средногодишна норма (СГН)

СГН

40 µg/m3

Не се допуска превишаване

от 01.01.2010г.


ОЗОН
Източници

Озонът е газ, който се среща в горната част на атмосферата – 30 ÷ 50 км над земната повърхност и в приземния въздушен слой. Високо разположеният озонов слой има защитни функции, изразяващи се в защита срещу ултравиолетовите лъчи, докато в приземния слой, той може да има неблагоприятно въздействие.


Озонът е мощен оксидант. Той не се емитира директно в атмосферата. Формира се от взаимодействието на азотните оксиди и летливите органични съединения под влияние на високи температури и слънчева светлина. Липсват антропогенни емисии във въздуха. Естествените фонови стойности на озона във въздуха са около 30 g/m3, но могат да стигнат много по-високи стойности (напр. 120 g/m3).
Влияние върху човешкото здраве

Озонът прониква и оказва токсичното си въздействие чрез дихателната система. Здравните ефекти се състоят във възпаление на респираторните органи, намаление на функционалността на белия дроб, съпроводени с ускорено дишане. Засяга имунната система и намалява устойчивостта към респираторни заболявания.

Най-често на рисковото влияние на озона са изложени тези, които работят на открито и имат астматични заболявания.

Препоръчва се при съдържание на озон над ПДК хората с повишена чувствителност да избягват продължително пребиваване на открито.

Токсичното въздействие на озона се изразява в окисление на сулфхидприлните и амино групите на ензимите, ко-ензимите, белтъците и пептидите. Окислява също ненаситените мастни киселини до мастни прекиси.

Токсичността на озона е зависима от нивото на експозицията. Краткосрочните остри ефекти започват с дразнене на очите при около 200 g/m3 озон, а при по-високи концентрации засягат белия дроб. Епидемиологични проучвания установяват белодробни увреждания при експозия на деца при концентрация 220 g/m3. Промени в белодробната функция се наблюдават също и при астматици при експозиция на 160 ÷ 340 g/m3.

Въз основа на наблюденията за здравните ефекти на озона, СЗО препоръчва допустима едночасова концентрация 150 ÷ 200 g/m3, а за осемчасова експозиция – 100 ÷120 g/m³.
Законодателство

ОЗОН

Наредба №12 на МОСВ и МЗ към ЗЧАВ (ДВ, бр.58/2010г.)







Концентрация


Период на прилагане

Праг за информиране на населението (ПИН) - 1час

180 g/m3


от 01.01.2005г.

Праг за предупреждаване на населението (ППН) – 1 час

240 g/m3


от 01.01.2005г.

Краткосрочна целева норма (КЦН) - Максимална 8-часова средна стойност в рамките на денонощието

120 g/m3

Да не се превишава в повече от 25 дни на календарна година, осреднено за тригодишен период



от 01.01.2010г.

Дългосрочна целева норма (ДЦН) - Максимална 8-часова средна стойност в рамките на денонощието

120 g/m3

Не е определена


СЕРЕН ДИОКСИД

Източници

Серният диоксид спада към групата на серните оксиди ( SОx), които се формират при изгаряне на горива с високо сярно съдържание.

Основен антропогенен източник на серен диоксид е изгарянето на природни горива (ТЕЦ, битови източници). Металургията и химическата промишленост също са източник на замърсяване със серен диоксид. SO2 и NОx са основни компоненти на “киселите дъждове”.


Влияние върху човешкото здраве
Серният диоксид постъпва в организма чрез респираторната система. При високи концентрации абсорбцията му достига до 90 % в горните дихателни пътища и по-малко в по-ниските отдели на дихателната система.

При кратковременна експозиция на серен диоксид се засяга преди всичко дихателната система. Отбелязва се голямо разнообразие на индивидуална чувствителност на населението към серен диоксид, но особено чувствителни са лица болни от бронхиална астма. Действието на серния диоксид върху дихателната система като правило се съчетава с влиянието на праха.

Чувствителни групи от населението към експозиция на серен диоксид са децата, възрастните, хората с астма, със сърдечно-съдови заболявания или хронични белодробни заболявания. Здравните ефекти на серния диоксид се проявяват с нарушение на дишането, белодробни заболявания, нарушение на имунната защита на белия дроб, агравация на съществуващи белодробни и сърдечносъдови заболявания. Трудно е да се отдели действието на серния диоксид от това на праха, с което се свързва също повишената честота на хоспитализации и смърт. Хора с астма са 10 пъти по-чувствителни към серния диоксид, отколкото здравите. Децата с астма са особено чувствителни, а експозицията на серен диоксид може да доведе до възпалителни белодробни заболявания.
Законодателство

СЕРЕН ДИОКСИД

Наредба №12 на МОСВ и МЗ към ЗЧАВ (ДВ, бр.58/2010г.)

Средночасова норма (СЧН) за опазване на човешкото здраве

Прагова стойност (ПС)

допустим брой превишения (през годината)

период на прилагане

СЧН

350 µg/m3

24

от 01.01.2006г.

Средноденонощна норма (СДН) за опазване на човешкото здраве

СДН

125 µg/m3

3

от 01.01.2006г.



ОБЩ ПРАХ И ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ФПЧ10)

Източници

Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК - модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.

Основни източници на прах са промишлеността, транспорта, енергетиката и битово отопление. През отоплителния сезон на локално ниво основен източник на замърсяване с прахови частици е изгарянето на твърди и течни горива в бита. Причина за това са ниските комини и специфичните метеорологични условия през зимния сезон, при които се намалява възможността за разсейване на атмосферните замърсители.

Фините прахови частици се емитират в атмосферата директно (първични емисии) или се образуват от емитираните в атмосферата газове - прекурсори на фини прахови частици (вторични емисии). Серният диоксид, азотните оксиди и амонякът са неорганични газообразни вещества, прекурсори на фините прахови частици. Формирането на частиците се определя от техния относителен фактор на образуване, който за изброените вещества е съответно SO2 – 0,54; NОx – 0,88 и за NH3 – 0,64
Влияние върху човешкото здраве

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 m – ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.

Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500 μg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации от ( 30 ÷ 150 μg/m3), което е особенно силно проявено при деца. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания.

Законодателство



ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ФПЧ10)

Наредба №12 на МОСВ и МЗ към ЗЧАВ (ДВ, бр.58/2010г.)

Средноденощна норма (СДН) за опазване на човешкото здраве

Прагова стойност (ПС)

допустим брой превишения (през годината)

период на прилагане

СДН

50 µg/m3

35

от 01.01.2009г.

Средногодишна норма (СГН)

СГН

40 µg/m3

Не се допуска превишение

от 01.01.2009г.




ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ФПЧ2.5)

Наредба №12 на МОСВ и МЗ към ЗЧАВ (ДВ, бр.58/2010г.)

Средногодишна норма (СГН) за опазване на човешкото здраве

Допустимо отклонение (ДО)

допустим брой превишения (през годината)

период на прилагане

СГН

30 µg/m3

не се допуска превишаване



през 2010г.

СГН

25 µg/m3

от 01.01.2015г.

СГН

20 µg/m3

от 01.01.2020г.




ОБЩ ПРАХ

Наредба за изм. и доп. на Наредба №14/(ДВ, бр.8/2002г.)

НОРМИ

Концентрация (mg/m3)

ПДКс.д.

0.25

ПДКс.г.

0.15

ПДКс.д. – Пределно допустима средноденонощна концентрация

ПДКс.г. – Пределно допустима средногодишна концентрация



ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД

Източници


Въглеродният оксид e газ без цвят, без мирис, малко по-лек от въздуха, горящ газ. Представлява един от най-широко разпространените атмосферни замърсители, който се образува при непълното горене на въглеродсъдържащи материали.

Най-голям източник на СО е автомобилния транспорт – над 65 % от общото емитирано количество за страната.
Влияние върху човешкото здраве

Въглеродният оксид прониква в организма при вдишване. В кръвта се свързва с хемоглобина и образува карбоксихемоглобин, чиято връзка е 250 пъти по-стабилна отколкото на оксихемоглобина. Вредното му въздействие произтича от нарушаване преноса на кислород до тъканите. Пренаталната експозиция води до увреждане на плода. Образуването на карбоксихемоглобин определя здравните ефекти на въглеродния оксид.

Образуваният карбоксихемоглобин води до хипоксия в тъканите и смущения в чувствителните на кислородния дефицит органи: сърце, мозък, кръвоносни съдове и формени елементи. Рискът за здравето се оценява на базата на образувания карбоксихемоглобин в организма, което зависи от концентрацията му във въздуха и продължителността на експозицията. При ниски концентрации на карбоксихемоглобин (под 10 %) се засилват симптомите при болни от стенокардия или се изявяват невроповеденчески ефекти.

Като безопасно ниво се определя 2,5 – 3,0 % карбоксихемоглобин, което е еквивалентно на 30-минутна експозиция на 60 mg/m3 или при 8-часова експозиция на 10 mg/m3. Това ниво се препоръчва за опазване здравето на населението. Болни от сърдечно-съдови заболявания са чувствителни към високи концентрации.


Законодателство

ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД

Наредба №12 на МОСВ и МЗ към ЗЧАВ (ДВ, бр.58/2010г.)

Норма за опазване на човешкото здраве

(максимална 8-часова средна стойност в рамките на денонощието)

период на прилагане

Норма

10 mg/m3

от 01.01.2005г.



БЕНЗЕН

Източници

Бензенът е лека безцветна течност с характерна миризма, слабо разтворим във вода.

Използва се предимно като суровина в химическата промишленост. В атмосферата се изхвърля с емисиите от моторните превозни средства и изпарение при работа с петрол (бензиностанции и рафинерии).


Влияние върху човешкото здраве

Бензенът се абсорбира в организма при вдишване. Много слабо прониква през кожата. В организма по-голямата част метаболира до фенол. Около 30 % се отделят от организма непроменен чрез издишвания въздух. Причинява ускорено сърцебиене, главоболие и оказва влияние върху имунната система.

Продължителна експозиция на токсични нива бензен уврежда костния мозък и води до панцитопения. Ранните прояви на токсичност са анемия, левкопения или тромбоцитопения. При тежки отравяния се развива апластична анемия. Бензенът е известен канцероген от група 1. Описани са много случаи на миелобластна и еритробластна левкeмия при професионална експозиция.

Данните за канцeрогенния ефект на бензена при хора са набрани предимно при професионална експозиция. Необходимо е да се избягва дълготрайна експозиция при висока концентрация.

Риск от заболяване от левкeмия при експозиция от 1 μg/m3 бензен през целия живот, се определя на 4 – 10 - 6. Не съществува безопасна концентрация.
Законодателство

БЕНЗЕН

Наредба №12 на МОСВ и МЗ към ЗЧАВ (ДВ, бр.58/2010г.)

Средногодишна норма (СГН) за опазване на човешкото здраве


период на действие на нормите

СГН

5 µg/m3

от 01.01.2010г.



ОЛОВО

Източници

Най-разпространените аерозоли на тежки метали, замърсяващи атмосферният въздух са оловните. Концентрациите им в атмосферния въздух варират в зависимост от броя и мощността на източниците - металургичните заводи и количеството на моторните превозни средства и вида на изгаряните бензини.
Влияние върху човешкото здраве

Оловото попада в човешкия организъм главно по респираторен път (20 –60 %) и гастроинтестинален път (10 % при възрастни и около 40 - 50 % при децата).

Токсичните му ефекти се дължат на инактивирането на SH - групите или на конкурентно заместване на есенциални метални йони в молекулите на редица важни за организма ензими. По този начин много органи и системи се оказват уязвими към вредния ефект на оловото. Засягат се също и репродуктивните процеси.

При население, продължително експонирано на ниски концентрации оловни аерозоли се наблюдават нарушения преди всичко в хемоглобиновия синтез, еритропоезата, нервната система и повишаване на артериалното налягане. Оловото е кумулативна отрова с продължителен период на излъчване (от няколко дни до 25 години).


Законодателство

ОЛОВО

Наредба №12 на МОСВ и МЗ към ЗЧАВ (ДВ, бр.58/2010г.)

Средногодишна норма (СГН) за опазване на човешкото здраве

период на прилагане

СГН

0,5 µg/m3

от 01.01.2005г.


КАДМИЙ

Източници

Кадмият е метал, който в природата се среща заедно с цинка. По тази причина най-честият източник на замърсяване на атмосферния въздух е производството на цинк. Другите металургични производства също могат да бъдат източник на замърсяване с кадмий. Той се отделя в атмосферата при изгаряне на отпадъци. Съдържа се още и в тютюневия дим.
Влияние върху човешкото здраве

От въздуха кадмият постъпва в организма чрез дишането. По-малко от 50 % от вдишвания кадмий се абсорбира. Отлага се в черния дроб, от там бавно преминава в бъбреците, където се установяват най-високите му концентрации. Отделянето на кадмия от организма е много бавно. Необходими са около 10 години, за да се отдели половината от количеството му в черния дроб и бъбреците.

Освен чрез вдишване, кадмият може да проникне в организма и чрез храносмилателния тракт. Той се утаява в почвата, откъдето попада в растенията и чрез храната попада в организма.

При продължителна експозиция на ниски концентрации на кадмий, критичен орган се явяват бъбреците. Те се увреждат необратимо след надвишаване нивото на кадмия в бъбречната кора над 200 mg/kg. Липсват достатъчно данни за канцерогенната активност на кадмия и евентуалната му връзка с рака на простатата и белия дроб, поради което Международната агенция за проучване на рака го класира в група 2В, т.е. без доказан риск за човека. По тази причина допустимите концентрации на кадмия във въздуха не се определят на базата на канцерогенен ефект.


Законодателство

КАДМИЙ

Наредба №11 на МОСВ и МЗ (ДВ, бр.42/2007г.)

Средногодишна целева норма (СГН)

период на прилагане

СГН

5 ng/m3

от 01.01.2013г.


НИКЕЛ

Източници

Никелът е канцерогенен метал. Постъпва в организма главно с храна, въздух, а така също и в състава на изкуствени хранителни продукти, при чието производство се използува никелов катализатор. Основни източници на никел в атмосферния въздух са металургия, транспорт и енергетика.
Влияние върху човешкото здраве

При продължителна интоксикация с никел възникват алергия, астма, атеросклероза, анемия и други заболявания.

Законодателство

НИКЕЛ

Наредба №11 на МОСВ и МЗ (ДВ, бр.42/2007г.)

Средногодишна целева норма (СГН)

период на прилагане

СГН

20 ng/m3

от 01.01.2013г.


АРСЕН
Източници

Арсенът е повсеместно разпространен в околната среда. Антропогенното замърсяване се дължи на металургията, изгарянето на нискокалорийни кафяви въглища, използуването на хербициди и пестициди със съдържание на арсенови съединения. Най-значително замърсявяне на атмосферния въздух се наблюдава в райони на металургичната промишленост.


Влияние върху човешкото здраве

При вдишване на замърсен въздух, около 40 % от арсена се отлага в белия дроб, от където се абсорбират приблизително 30 %. Чрез кръвта той достига до бъбреците, черния дроб, мозъка, костите и кожата.

Замърсяването на въздуха с арсен може да доведе до оплаквания от страна на гастроинтестиналната, сърдечносъдовата, нервната и кръвоносната системи, повишаване честотата на спонтанните аборти, поднормено тегло при новородените и др. Канцерогенният потенциал е основен при определяне на риска за населението. На базата на данни от епидемиологични изследвания e доказано развитие на белодробен рак при работници и население, експонирано на арсенови аерозоли. Международната агенция за проучване на рака (IARC) класифицира арсена като канцероген от 1-ва категория. Препоръчителните норми на Световната Здравна Организация (СЗО) определят като единица канцерогенен риск, концентрации от порядъка на 1.5 х 10-3 mg/m3.
Законодателство

АРСЕН

Наредба №11 на МОСВ и МЗ (ДВ, бр.42/2007г.)

Средногодишна целева норма (СГН)

период на прилагане

СГН

6 ng/m3

от 01.01.2013г.



ПОЛИАРОМАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ (ПАВ)

Източници

Полиароматните (полицикличните) въглеводороди са голяма група органични съединения с две или повече бензолни ядра. Имат малка водоразтворимост, но голяма разтворимост в мазнини. Полиароматните въглеводороди се образуват в най-голяма степен при горивните процеси, главно при непълно горене на въглища и дизелово гориво. Съществуват няколко стотин ПАВ. Тези съединения се усвояват от организма главно чрез дихателната система, но могат да попаднат и чрез водата и храната. Най-добре е проучен канцерогенният ефект на 3-4-бензпирена (БаП) при инхалирането му, чийто съществен източник е и тютюневия дим.
Влияние върху човешкото здраве

Вдишаните ПАВ се абсорбират главно върху катранени частици и се елиминират чрез бронхиален клиранс. Слабо са проучени острият, подострият и хроничният ефект на ПАВ. Повече информация съществува за мутагенния и канцерогенния им ефект. Счита се, че на 9 от 100 000 души, експонирани средно на 1 ng БаП, като индекс и на останалита ПАВ през целия си живот, ще умрат от белодробен рак.

Не може да се определи безопасно ниво на ПАВ в атмосферния въздух, поради канцерогенното им действие. Препоръчвани са различни рискови нива, като е използван за индекс БаП (3-4-безпирен). Например в САЩ оценяват, че на 9 от 100 000 души, експонирани през целия си живот на 1 ng БаП са с риск да заболеят от белодробен рак.
Законодателство

ПАВ

Наредба №11 на МОСВ и МЗ (ДВ, бр.42/2007г.)

Средногодишна целева норма (СГН)

период на прилагане

СГН

1 ng/m3

от 01.01.2013г.



TОЛУОЛ

Източници

Tолуолът е летлива течност, слабо разтворима във вода. Главни източници са нефтопроизводството, коксовите пещи и производството на химични вещества (напр. стирол). Използва се широко като разтворител на бои, мастила, лепила, в козметиката и добавка към горива.

Експозицията на толуол се осъществява основно чрез въздуха. Питейната вода и храната не са съществени източници на този замърсител.


Влияние върху човешкото здраве

При вдишване се абсорбират 40 ÷ 60 % толуол. Той може да се абсорбира също и чрез кожата. В организма се разпределя в мастната тъкан, надбъбречните жлези, бъбреците, черния дроб и мозъка. Метаболира до бензоена киселина, която се свързва с глицин до хипурова киселина, която се екскретира с урината. Токсичните ефекти върху човека се основават на наблюдения при професионална експозиция.

Толуолът оказва най-съществен ефект върху централната нервна система (ЦНС). При малки концентрации се наблюдава умора, сънливост, депресия, главоболие и хрема. Настъпват промени в ЕЕГ (електроенцефалограмата). Наблюдава се дразнене на очите при по-високи концентрации. Липсват данни за канцерогенен ефект на толуола върху човека. Толуолът има праг на обоняние 1 mg/m3. Препоръчва се да се избягва дълготрайна експозиция при високи концентрации.
Най-ниската концентрация, при която е наблюдаван ефект върху ЦНС и дразнене на лигавиците е 332 mg/m3. СЗО препоръчва праг на безопасност 50 mg/m3 за 24-часова експозиция. За допустима експозиция на населението в съответствие с прага на обоняние, СЗО препоръчва норма от 1 mg/m3 при 30-минутна експозиция.
Законодателство

Нашето законодателство приема следните ПДК за толуол в атмосферния въздух (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):

- максимално еднократна ПДК (60-минутна експозиция) – 0,5 mg/m³.

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) – 0,25 mg/m³ .



СТИРОЛ


Източници

Стиролът е летлива безцветна течност, използвана за производство на полимери. Източници на замърсяване на въздуха са главно нефтохимическата промишленост и производството на пластмаси и смоли.
Влияние върху човешкото здраве

Стиролът прониква в организма при вдишване и в малка степен чрез кожата. Разпространява се бързо в организма и се натрупва основно в мастната тъкан. Предизвиква възпаление на очите, смущения в храносмилателната система и депресия. Метаболитите на стирола се елиминират с урината.

При професионална експозиция на стирол е наблюдавано дразнене на дихателните пътища и конюктивата. Въздействието върху централната нервна система се изразява в отпадналост, умора, главоболие, замаяност, което се наблюдава при концентрации на стирола над 200 mg/m3. Продължителна експозиция на стирол може да доведе до нарушение в ЕЕГ (електроенцефалограмата). Установено е, че обонятелния праг на стирола е 70 μg/m3.

Данните за евентуален мутагенен и канцерогенен ефект при експозиция на стирол са ограничени и не са убедителни. Международната агенция по проучване на рака го класифицира като канцероген от група 3.

Прагът на токсично действие върху населението е приет на база на наблюдения върху хора експонирани на токсичното действие на стирола, при осигуряване на 10-кратен интервал на безопасност, като се приеме концентрацията 800 μg/m3 (0.8 mg/m3) за 24-часова експозиция.
Законодателство

Нашето законодателство приема ПДК за стирол в атмосферния въздух следните концентрации (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):

- максимално еднократна ПДК (60-минутна експозиция) - 0,005 mg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 0,003 mg/m3.



АМОНЯК

Източници

Амонякът е специфичен замърсител на атмосферния въздух.

Той е безцветен газ с остра миризма.

Основен източник на амоняк са химическата промишленост, хладилни инсталации и селско стопанство.
Влияние върху човешкото здраве

Амонякът причинява възпаление на кожата, очите, носа, гърлото и белия дроб. Течният амоняк, попаднал в очите в големи концентрации, предизвиква ослепяване.


За предпазване от отрицателното влияние на амоняка, се препоръчва да се избягва дълготрайна експозиция при висока концентрация.
Законодателство

Приети са следните концентрации за ПДК на амоняк в атмосферния въздух (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):

- максимално еднократна ПДК (1-час експозиция) - 0,25 mg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 0,1 mg/m3.



ФЕНОЛ

Източници

Фенолът е специфичен замърсител на атмосферния въздух.

Той е със специфична карболова миризма.

Основен източник на фенол са химическата промишленост и металургията. Фенолът е изходно вещество за редица производства – лекарства, пластмаси, синтетични влакна, взривни вещества и др.
Влияние върху човешкото здраве

При вдишване в малки количества причинява главоболие.

За предпазване от отрицателното влияние на фенола, се препоръчва да се избягва дълготрайна експозиция при висока концентрация.
Законодателство

Приети са следните концентрации за ПДК на фенол в атмосферния въздух (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):

- максимално еднократна ПДК (1 час експозиция) - 0,02 mg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 0,01 mg/m3.


СЕРОВЪГЛЕРОД

Източници

Серовъглеродът е токсичен газ с неприятна миризма. Употребява се в практиката като разтворител при производството на тетрахлорметан и препарати за борба с вредители по растенията. Употребява се също при вулканизацията на каучука и производството на вискоза.
Влияние върху човешкото здраве

Серовъглеродът се разпределя неравномерно при попадане в човешкия организма. Една част се разтваря в течностите в организма, а друга част се свързва с аминокиселините, образувайки тиокарбамати.

За предпазване от отрицателното влияние на серовъглерода, се препоръчва да се избягва дълготрайна експозиция при високи концентрации.
Законодателство

Приети са следните концентрации за ПДК на серовъглерод в атмосферния въздух (Наредба № 14, ДВ, бр. 8/2002 г.):

- максимално еднократна ПДК (60-минутна експозиция) - 0,015 mg/m3;

- средноденонощна ПДК (за 24-часова експозиция) - 0,008 mg/m3.







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница