„оценка на здравните технологии

На 29.11.2012 г. се проведе кръгла маса на тема „Оценка на здравните технологии в България – настояща рамка и перспективи на развитие”, организирана от Комисията по здравеопазването.

Модератор на кръглата маса беше доктор Даниела Дариткова - председател на Комисията по здравеопазването.

Заседанието беше открито в 14,35 часа.

Днешният форум е вторият от поредицата обществени обсъждания за популяризиране на здравните технологии в България, на които Комисията по здравеопазването прие да бъде домакин и патрон.

Смятам, че за всички присъстващи ще бъде от полза възможността да се запознаем с основните параметри и добавената стойност, която оценката на здравните технологии предоставя на отговорните институции при формирането на политиките и ефективното разпределяне на средствата в системата на здравеопазването.

Поставените на обсъждане днес теми са изключително актуални и засягат важни аспекти от международните препоръки, които следва да бъдат въведени в нашата страна. Настоящата среща цели запознаване на участниците със значимостта и основните принципи на оценката на здравните технологии, европейския опит в тази област и възможностите за прилагането й в България.

Уверена съм, че ще представлява интерес и запознаването с европейските практики, представени от професор Елиас Мосиалос от Лондонското училище по икономика и политически науки. Използвам възможността от името на всички нас да му благодаря, че откликна на нашата покана и намери време да се включи в нашия форум като гост и лектор.

Изразявам надежда, че днес, поставяйки на обсъждане тази изключително важна тема, ние ще допринесем за обединяване на усилията на отговорните институции и обществото за намиране на правилните решения и навременното въвеждане на оценка на здравните технологии в българската система на здравеопазване.

Бих искала от името на ръководството на Комисията по здравеопазването да благодаря на всички Вас, които отделихте време, за да присъствате тук, и да пожелая успешна работа на днешния форум.

За приветствие от името на министъра на здравеопазването давам думата на доктор Евелина Георгиева, която е директор на дирекция “Медицински дейности и електронно здравеопазване” в Министерството.

Темата „Оценка на здравните технологии в България – настояща рамка и перспективи на развитие” е твърде актуална и е обект на дебати от специалисти в различни области, имащи отношение към здравеопазването.

Здравните технологии включват както лекарствени продукти, медицински изделия и медицински или хирургични процедури, така и мерки за профилактика, диагностика или лечение на заболяванията.

Регламентирането и прилагането на съвременни и адекватни методи за оценка на здравните технологии в европейските държави е поставено като акцент и в документи на Европейския съюз. Прилагането на съвременни методи за оценка на здравните технологии в отделните държави има своите специфични особености, поради което е необходим предварителен анализ на различните методи и политики, както и на техните последствия върху достъпа на пациентите до ефикасно, ефективно и съвременно лечение.

Уважаеми дами и господа, уверена съм, че на настоящия форум Вие ще се запознаете с възможностите и посоките за развитие на оценката на здравните технологии, както и с нуждата от развитие на здравната статистика по заболявания в България. Убедена съм, че за всеки от Вас работата през този ден ще бъде изключително полезна както в професионален план, така и за постигане на поставената от организаторите цел – да се потърси допирната точка между нуждата на пациентите и развитието на оценката на здравните технологии в Република България, с оглед на безопасността на пациентите. На всички участници в кръглата маса пожелавам здраве и много нови професионални успехи.

Десислава Атанасова,

министър на здравеопазването” .

Благодаря.

Сега от името на Националната здравно осигурителна каса давам думата на магистър-фармацевт Николина Първанова, която ще поднесе приветствие. Тя е директор на дирекция “Фармацевтично осигуряване”.

“Поздравителен адрес от доктор Пламен Цеков – управител на Националната здравно осигурителна каса до участниците в кръглата маса на тема „Оценка на здравните технологии в България – настояща рамка и перспективи на развитие”.

Уважаеми участници в кръглата маса, всички ние, които сме свързани със сферата на здравеопазването, разбираме колко е важна темата, която ще бъде дискутирана в рамките на днешната проява. Вярната и точна оценка на здравните технологии в страни като България е гаранция за по-доброто и справедливо управление на финансовите ресурси, с които разполагаме в сферата на здравеопазването.

Безспорно да се направи подобна оценка не е никак лесно, защото тя изисква задълбочен научен анализ, както и воля и последователност резултатите от него да бъдат приложени ефективно в практиката. Убеден съм, че тази дискусия ще даде отговор на твърде важни за всички нас въпроси като този как да бъде направен цялостен подход на оценка, дали той ще помогне разработената въз основа на нея технология да заработи бързо, доколко тази технология е ценна за обществото, и не на последно място, дали е на приемлива цена.

За обществото е важно да се прецени начинът, по който технологията би променила различните социални сфери, както и какво специфично значение й придават хората. Затова подходът към изготвянето на вярна и точна оценка на здравните технологии у нас трябва да обедини всички заинтересовани страни и да бъде фокусиран върху ползите за обществото, така че да осигури бърз и качествен достъп на пациентите до ефикасно, ефективно и съвременно лечение.

Пожелавам на всички участници в този форум ползотворна работа.

Доктор Пламен Цеков”
МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо Първанова.

Сега думата за приветствие и на професор Генка Петрова, която е президент на Българското представителство на Международното обществото за фармакоикономически проучвания и анализи.

Уважаеми колеги и гости, уважаеми господа народни представители, представители на институциите, благодаря на всички, че отделихте от изключително тежкото си от преговори време тези дни, за да бъдете тук, на този форум и да подкрепите инициативата на Международното общество.

Искам да кажа само една дума. Вие днес имате в ръцете си една книга, която е превод на книгата на термините на Международната асоциация по фармакоикономика и проучвания на резултатите. С много усилия успяхме да организираме преводът на тази книга, за да бъде днес тук сред вас. Специално бих искала да изкажа благодарност на членовете на “ISPOR”, на катедрата, която ръководя, и също така на фармацевтичната индустрия, която подкрепи и направи възможно публикуването на този фундаментален от терминологична гледна точка труд и да Ви пожелая “приятно четене”. Ако намерите грешки, да знаете, че аз съм виновна. Беше наистина много напрегнато и се надявам да не са много.

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, професор Петрова.

Сега преминаваме към конкретната работа на нашия форум и с малко протоколно нарушение ще си позволя да дам думата сама на себе си, защото искам в началото да представя като представител на законодателната институция “Българското законодателство и оценка на здравните технологии”.

Ще тръгнем от терминологичните постановки. Определение за “оценка на здравните технологии”: това е мултидисциплинарна дейност, проследяваща безопасността, клиничната ефикасност и ефективността на разходите, организационните и социалните последици, правните и етичните аспекти при прилагането на определена здравна технология, лекарствени продукти, медицински изделия или клинична хирургична процедура.

Каква е законовата и подзаконовата нормативна уредба в Република България? Тя се регламентира в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в Закона за здравното осигуряване, в Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от позитивния лекарствени списък и условията и реда за работа на Комисията по цени и реимбурсиране.

Кои са основните аспекти, които се засягат в тази законодателна нормативна уредба? Това са регулацията на цените на лекарствените продукти, заплащани с публични средства, позитивният лекарствен списък, Комисията по цени и реимбурсиране към министъра на здравеопазването.

Регулацията на цените на лекарствените продукти, заплащани с публични средства в България, се основава на: външно рефериране на базата на цени на производител в съответствие с най-ниските референтни цени от общо 17 държави-членки на Европейския съюз – 12 основни и 5 допълнителни; вътрешно рефериране, което представлява реимбурсната стойност да се определя от най-ниското ценово предложение за INN и лекарствена форма ниво АТС5; деклариране на наличие или липса на промяна на цените в референтните страни в срок до шест месеца от датата на утвърждаване на последната цена на лекарствения продукт и административни и финансови санкции при неспазване на установените изисквания.

Позитивният лекарствен списък включва: лекарствените продукти, заплащани с публични средства, които се реимбурсират от обществените здравноосигурителни фондове в поне 5 от общо 17 държави; цялостна оценка по определени критерии – наличие или липса на лекарствена алтернатива за лечение, ефикасност и терапевтична ефективност, безопасност, фармакоикономически показатели. Извършва се оценка на ефикасността на лекарствената терапия по точкова система. Важно е наистина да има съкратени срокове и облекчена процедура при включването на генерични лекарствени продукти в този списък. Има изискване за генеричните лекарствени продукти за цена не по-висока от 80 на сто от тази на оригиналния лекарствен продукт.

Комисията по цени и реимбурсиране има следните функции: утвърждава цените на лекарствените продукти по лекарско предписание, регистрира цените на лекарствените продукти без лекарско предписание, включва лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък, утвърждава фармакотерапевтичните ръководства, препоръки за алгоритми за лечение с лекарствени продукти и критерии за оценка на ефикасността на терапията.

Предстоящите промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са за разглеждане на второ четене в пленарната зала. Те бяха приети от Комисията по здравеопазването и включват следните промени: създава се Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти към министъра на здравеопазването със статут на държавна комисия. Съставът на съвета ще бъде: председател и шестима членове, от които трима са лекари или магистър-фармацевти, двама юристи и двама икономисти.

Създава се самостоятелно административно звено, което да подпомага дейността на този новосъздаден Национален съвет.

През последната година се предприеха редица мерки за оптимизация на разходите за лекарствените продукти, които бяха в центъра на медийния интерес.

Кои бяха извършените промени в законодателството?

Увеличи се броят на референтните държави; съкращаване срока за обновяване на цени; намаляване надценките за търговец на едро и дребно.

Подобряването на ефективността на работата на Комисията по цени и реимбурсиране се състоеше в служебната проверка и промяната на цени, намалени пределни цени на над 500 лекарствени продукта, като намалението варира от 0,08% до 85,70%; облекчена процедура при включване на генерични лекарствени продукти след изтичане на патента.

Много важна стъпка за подобряване на ефективността на разходване на публични средства беше възможността за договаряне на отстъпки за лекарствените продукти, заплащани от бюджета на Националната здравно осигурителна каса.

Извършихме анализ на стойностите на лекарствените продукти, заплащани от бюджета на Националната здравно осигурителна каса, като параметрите на анализа са пред Вас. Бяха анализирани 1360 лекарствени продукта. На опаковка е дадена стойността, заплащана от Националната здравно осигурителна каса за 2011 г., съпоставена с 2012 г. В анализа е включен и броят на опаковките, заплащани от Националната здравноосигурителна каса за съответната година - 2011 или 2012 г., и се изчисли ефектът от представените отстъпки и намалените цени на лекарствените продукти върху глобалните разходи на Националната здравно осигурителна каса.

Какви са резултатите от анализа? При 90% от анализираните лекарствени продукти се наблюдава намаляване на стойността, заплащана от Националната здравно осигурителна каса в размер между 0,1% и 80%. За разглеждания период се наблюдава подобряване на достъпа на пациентите до лекарствени продукти, което се изразява в увеличения брой опаковки, заплатени от Националната здравноосигурителна каса, с 5% или 1,7 милиона опаковки.

Като цяло реалният разход расте, защото се увеличава броят пациенти, прехвърлят се пациенти на по-съвременни терапии, заплащат се нови лекарства и нови диагнози. Но този ръст е под контрол и е по-бавен, отколкото би бил без приложените мерки.

Благодарение на предприетите мерки, понижаване на цени и предоставяне на отстъпки от страна на производителите Националната здравноосигурителна каса реализира икономии в размер на 22 милиона лева за първите девет месеца на 2012 г. Ако така изброените вече мерки не бяха предприети от правителството, за същия брой лекувани пациенти Националната здравно осигурителна каса трябваше да заплати с 22 милиона лева повече.

Какви са постигнатите резултати?

Подобрен е достъпът на пациентите до лекарствена терапия, има възможност за заплащане на нови диагнози и нови терапии. Увеличава се използването на съвременни терапии. Налице е намаление на стойността на лекарствените продукти, заплащани с публични средства. Разходите на Националната здравноосигурителна каса за лекарствени продукти нарастват поради по-добрия достъп, но с по-бавни темпове.

Кои са предизвикателствата пред нас?

Липсата на административен капацитет за осъществяване на оценка на здравните технологии; липсата на система за събиране на достоверна здравна статистика; гарантиране участието на всички заинтересовани страни в процеса на извършване на оценка на здравните технологии; осъществяване на ефективна комуникация и координирани съвместни действия на институциите, медицинските специалисти и неправителствения сектор в процеса на извършване на оценка на здравните технологии с цел осигуряване на обективна и надеждна информация за ефикасността и ефективността на здравните технологии.

На базата на тези предизвикателства може да начертаем следните насоки за развитие и необходимите мерки.

Необходимо е изготвяне и прилагане на единна държавна политика за своевременно въвеждане на оценка на здравните технологии в България, с оглед постигане на максимален ефект за пациента при оптимален разход на средства; извършване на цялостен анализ на нормативната уредба и изготвяне на пакет от законодателни промени за регламентиране оценката на здравните технологии в системата на здравеопазването; определяне на стандарти и изграждане на регистри за лекарствена терапия.

Необходимите мерки, които трябва да се предприемат, и насоки за развитие са в посока на изграждане на информационна система за събиране на достоверна здравна статистика по заболявания; развитие на административен капацитет за осъществяване на оценка на здравните технологии; регламентиране участието на всички заинтересовани страни в процеса на извършване на оценка на здравните технологии с цел постигане на прозрачност, безпристрастност и систематичност.

Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
Следващият наш лектор е професор Елиас Мосиалос от Лондонското училище по икономика и политически науки. Той ще ни представи “Ролята на оценка на здравните технологии – предизвикателства при въвеждането в страните от Централна и Източна Европа, значимост на здравната статистика”.

ЕЛИАС МОСИАЛОС: Много Ви, благодаря, доктор Дариткова.

За мен е голяма чест да бъда днес тук с Вас, да участвам в това Парламентарно заседание на Комисията по здравеопазването. Винаги в такива парламентарни дискусии е много важно да участват всички заинтересовани страни – пациентски организации, представители на индустрията и учените, разбира се. За мен през последните две години, откакто се занимавам с въпроса този подход винаги е давал добри резултати. Обикновено така по-лесно се взимат трудни решения – било то в Парламента или в Правителството, целта е да се балансират интересите на всички страни, за да се създадат подходящи фармацевтични политики.

И така, за какво ще Ви говоря днес?

На първо място, ще разгледаме начина, по който се осъществява оценката на здравните технологии в Европа. Дефиницията е ясна на всички ни. Но основната цел е да се определи кои технологии са клинично ефикасни, ефективни и кои са разходно ефективни, тоест рентабилни.

От гледна точка на методология това не е толкова лесна работа, когато се оценяват новите здравни технологии. Тоест трябва да се поставят на равна основа между икономическата страна и научната страна. В редица европейски страни имаме създадени редица институции, които се заниват с оценка на здравните технологии. Редици научни институции също се занимават с този въпрос по техен собствен начин. Повече от 35 такива агенции съществуват в Европейския съюз и много страни са централизирали тази дейност – Швеция, Финландия, взимайки предвид местните нужди от здравни политики. Това също е възможност за Вашата страна – да се поучи от опита на другите държави.

Естеството на тези организации е много различно, в зависимост от страната и това, което тя се опитва да постигне. Някои от тези държави са създали такива агенции, като консултативни агенции. Те анализират данните, взимат под внимание отношението на всички заинтересовани страни и предвиждат с какви средства се разполага. Освен това имат предвид ползите, тоест кой точно има право на достъп и до каква степен – дали всички пациенти имат достъп до тази технология и дали те могат да си го позволят.

Други правителства делегират тази дейност на регулаторни агенции, тоест те не участват във взимането на решения, в целия този процес и накрая има такива агенции, които са по-скоро координационни звена или органи, предоставящи информация, материали, проучвания на съответните институции.

Така че следващият въпрос е как да се определят функциите на ОЗТ. В рамките на министерството да се делегират на независима институция, на изследователски институт.

Организирането на функциите в рамките на институцията може да спести средства, а може и време да спести и би улеснило взимането на решение. Но делегирането на функциите на външна институция може да има други положителни страни, може да увеличи прозрачността, но това е по-скъпото начинание. Този въпрос може да се реши чрез издаването на национални насоки, така че да се избегнат негативите на делегирането на подобни функции на външна институция.

Опитвам се да мина на следващия слайд. Това, което тези агенции се опитват да постигнат, е следното. На първо място, да определят как стоят нещата с лекарствата. Като че ли фокусът на повечето е върху лекарствата, обаче в някои държави, като в Обединеното Кралство, обхватът на фокуса се разширява, за да може да се постигне нещо като постигането на еднакви правила на играта, така да се кажа, за да може да се предвидят всичките странични аспекти.

Понякога обаче е необходимо да се вземат предвид и допълнителни аспекти на допълнителни заинтересовани страни.

Друг важен въпрос тук е да се реши как ще се приоритизира, въз основа на какъв принцип ще се приоритизира? По наша информация повечето страни имат предвид ползите за здравето, бремето на заболяванията, въздействието върху разходването на ресурсите. Не само директните, преките разходи, но и непреките разходи, тоест участието на човешките ресурси при въвеждането на новите технологии. Капацитетът за въвеждане на иновации, това също е сред приоритета на редица ОЗТ агенции.

Клиничната и политическата съвместимост също е взета предвид като приоритет. Това трябва да се има предвид, защото всички изброени дотук аспекти или по-скоро приоритети имат отношение към оценка на постижимостта на конкретна технология. Тоест вместо да мислите за един много широк аспект на такава оценка, добре е да се помисли за ограничаването, дотолкова доколкото то няма да наруши получаването на една пълна картина за ОЗТ. Но така или иначе не трябва да се гледа тясната политическа перспектива при ОЗТ оценките.

Безспорно последното решение е политическо и то трябва да удовлетворява всичките заинтересовани страни, но в процеса трябва да се вземе мнението на всички тях. Ако в процеса на взимането на решение всички заинтересовани страни са удовлетворени, тогава накрая няма да има възражения или обжалване на решения.

Редица агенции сега се опитват да въведат нещо, което ние наричаме система за ранно предупреждение. Тоест какво би се случило през следващите три или пет години? Какво ще бъде въздействието върху бюджета, върху данъците, върху цялата здравна система? Така че има смисъл да се ползва създадената мрежа на здравни системи и на фармацевтичната индустрия, за да се черпи информация и поуки от тях и то не само в краткосрочен план, но и в дългосрочен.

Освен това трябва да се обсъждат областите на възможното деинвестиране или намаляване на инвестициите, да се взима само цената. Да кажем, ако намалим цената на едно лекарство с 20%, от значение е първоначалната му цена – дали тя е 20 евро или е 300 евро. И в този смисъл трябва да се балансира, защото може да се озовете в ситуацията хем намалявате цена на дадено лекарство, хем обаче да плащате повече пари за дадената технология.

Трябва да имате предвид възможността за деинвестиране в конкретна област. Тук въпросът е какви данни ще използвате. Тези данни ще бъдат клинични и икономични или е по-добре да се фокусирате върху клиничните данни. За малка страна е добре, тогава когато данните не са чак толкова добри, има смисъл да се поучим от други държави. В Германия например се осланят най-вече на клиничните данни.

В повечето случаи тези клинични проучвания сравняват със стари данни, тоест изборът на тези сравнители, компаратори или референти е много важен. Безспорно данните са изключително важни, за да може да се запълни собствената база данни, за да може да се приложи собствено моделиране на данни от наблюдения, така наречените “надлъжни данни”. Има и други страни, които имат предвид и непреките разходи и ползите за производителността, както и разходите за пациента и семейството. Но как точно трябва да се измерят индиректните разходи? Трябва да бъдете изключително добри, за да може да сравните разходите за здравето с разходите за събираните здравни осигуровки.

От гледна точка на аналитичния дизайн в допълнение към клиничните проучвания, изпитвания и данните от наблюдения има критерий, който е продължителност на живота с високо качество. Това е критерий, който е много често използван и трябва да се предвиди. Понякога може да се постигне еднакъв резултат с една инжекция на ден вместо четири. Знаем, че ако има по-малко неудобство за пациента, по-голяма е вероятността той да се придържа към предписаното лечение.

Ако си зададете въпроса като пациент: това важно ли е, отговорът е: да, много е важно. Обаче 50 процента от диабетиците например престават да бъдат толкова редовни във взимането на медикаментите си. Повишаването на качеството на живот може обаче да бъде един от референтите при разумната оценка на ОЗТ. Така че има смисъл да се гледа в по-широк мащаб относно данните, които можете да използвате.

Независимо дали ще решите, дали основният Ви подход ще бъде разходна ефективност или рентабилност, или сравнителният подход за клиничната ефективност, моят съвет би бил, ако Вашата здравна система има добри данни за разходите и имате достатъчно данни за издадените рецепти, имате достатъчно данни от Националната здравноосигурителна каса, както и данни от общопрактикуващите лекари, както и данни от Ваши проучвания, то тогава Вие бихте могли много лесно да направите тези анализи за нивата във Вашата страна.

В Обединеното кралство ние не винаги успяваме да намерим подходящи проучвания, които да ни дадат съответните надеждни данни. Понякога може да се отзовете пред това, че Ви липсват конкретни надеждни данни за разходна ефективност, но Вие можете да имате, как да кажа, индиректни, иносказателни данни за нивото на рентабилността и тях също бихте могли да ги използвате.

Според мен много разумно е да се използват резултатите от рандомизираните клинични изпитвания. Те са доста надеждни, обикновено се провеждат от много квалифицирани специалисти и с пациенти, които са много стриктни в придържането към предписаната им терапия. Освен това тези изпитвания се провеждат в контролирана среда и те са изчистени от гледна точка на грешки.

Другият основен проблем обаче е, че тези изпитвания продължават доста дълго време, а вие не можете да си го позволите. В този смисъл проучванията между три месеца или шест месеца до три години могат да Ви дадат информация, но тя едва ли би била достатъчна за едно прогнозиране за в бъдеще.

Тук намесвам и ситуациите, при които имаме съпътстващи заболявания. Двадесет и девет процента от разходите на нашата здравна система отиват за един процент от населението, а 10 процента от населението всъщност поглъща, консумира 7 процента от здравните средства. Мисля, че тази картина при нас е същата, каквато се наблюдава в редица европейски страни.

И ако обедините данните от всички възможни институции, Вие трябва да можете да ги анализирате, за да получите съответния резултат.

Тук много важен е селекционният критерий. Може да разполагате с данни, които идват от различни лекари, и има разлики в начина, по който данните се продуцират от различните институции, и тогава какво? Ами, много лесно на централно ниво може да се зададе един набор от минимален брой данни, една част от които, да кажем, ще се ползват от джипитата, другата част ще се ползва от друга здравна институция и така нататък. Да кажем, специализирана болница би използвала друга част от този набор от критерии.

Това е начинът, който да можете да направите ОЗТ, но и да използвате данните за оценка на изпълнението в здравната система, защото съм сигурен, че Вие се сблъсквате с проблема как да определите нивото на изпълнение на различните здравни заведения и здравни институции - да кажем, защо едно медицинско здравно заведение има по-високи резултати, друго има по-ниски. Защото едните са по-квалифицирани или защото другите третират и лекуват само възрастни хора? Тоест така бихте имали един надежден набор от данни, с които да сравнявате.

Проблемите, пред които сте изправени, когато правите клинично проучване е дали включвате или не данни за разходите. Трябва да установите какво да бъде дадено за съпоставяне. Ако например въвеждате нови лекарства, да ги съпоставите със съществуващите терапнии. В много страни се подбират три лекарства, като три алтернативи. Има и такива, които избират всички съществуващи терапии, това може би е много трудно, защото струва скъпо като начинание, и ако не сте готови да направите клинично изпитване на двадесет лекарства, по-добре е да ги съпоставите с три съществуващи лекарства. Така че, ако сте готови да изберете един показател за съпоставка, по-добре е да съпоставите това лекарство с най-добрата Ви алтернатива. Това е най-лесният и най-евтиният начин.

Вече споменах използването на разходите като критерий. Тук най-важното е да се види колко трябва да се приложи разходната ефективност като подход. Опитваме се да прилагаме систематичен подход, когато разглеждаме апаратурата и така наречения “стил на Кохра”.

И така, това, което правят изследователите, когато анализират разходната ефективност, е да установят каква е ситуацията с помощта, която се предоставя на лицата, които гледат възрастни хора в къщи, като има различни видове доклади, които са проучени. Разглежда се първо броят на посещенията в тези различни доклади от литературата, след това броят се свежда само до пет, защото само пет проучвания отговарят на критерия на Великобритания за добро качество и само едно проучване е направено във Великобритания.

Защо говоря всичко това? В страна, в която всичко се измерва, имаме осемдесет академични институции, но въпреки това има само едно проучване, което е изцяло приложимо. Очевидно в България едва ли ще имате дори и толкова.

Мога да Ви покажа други примери в други страни, където не може да се намери такова проучване. Така че не се изненадвайте прекалено много, бъдете реалисти, бъдете прагматици и се съобразявайте с възможностите, които има Вашата страна.

Много важно е, както вече казах, към темата да се привлекат всички институции. Ако се привлекат всички – и лекарите, и специалистите по здравна икономика, и представителите на индустрията, и пациентските групи, тогава няма да имате отпор спрямо този процес. Разбира се, това е политическо решение, но трябва да бъдат огледани всички гледни точки и тогава да се реши как да се използва материалът, който Вие сте събрали. Защото не става дума само затова, което ще се финансира, за определени лекарства, а трябва да се включи какво да бъде съдържанието на пакета като цяло, който се предлага от Касата.

И защо това е важно? Защото има случаи, при които имате различни лекарства за лечението на такова състояние, но може би лекарите ще предпочетат онова лекарство, което ще бъде най-подходящо за определена група, а не за всички пациенти. Тоест Вие трябва да направите такива насоки, които да се отнасят за конкретния пациент или за конкретни пациентски групи. И така да използвате технологиите.

Все повече страни сега участват в преговори с фармацевтичната индустрия, така че остава една неяснота относно надеждността на новата технология. Покриват се 50 процента от технологиите, а фармацевтичната индустрия покрива останалите 50 процента, докато се натрупат достатъчно данни за кредитната ефективност или за разходната ефективност на новите лекарства.

Другият подход е да се използва оценка на здравните технологии, за да са дефинира нивото на доплащане. Знаете, повечето от доплащането е или 20 процента, 30 процента, независимо от това колко струва лекарството или новата технология. А чрез ОЗТ можете да кажете, че за определена технология, която е 100 процента ефикасна, може да нямате доплащане или то да бъде незначително. Но за една технология, която не е много ефикасна, или все още не сте наясно относно нейната ефикасност, тогава може да имате доплащане 50 процента или 80 процента, когато технологията се смята за недостатъчно ефикасна, но за много ефикасната технология или лекарства няма доплащане. Така се дефинира здравният пакет и така се дефинира нивото на доплащане от пациента.

Един важен елемент, който трябва да имате предвид, когато си пишете домашното, елате да разгледате опита на другите страни. В повечето случаи ще очаквате, че другите страни са се справили както трябва.

Ако разгледаме тази графика, първите три са “Медикеър” за работещите в САЩ, след това системата за ветераните и третата е за частните здравноосигурителни компании. След това имаме системата на Великобритания, след това на Шотландия. Става дума за лекарства за онкозаболявания между 2004 и 2008 г. И ако видим първата агенция - “Медикеър” в САЩ, тя е препоръчала всички тези лекарства с пълно реимбурсиране, но ако разгледаме средствата за ветераните, за 40 процента те прилагат рестрикции.

Ако разгледаме частното застраховане, те са приложили ограничение за 30 процента, а във Великобритания, в Англия по-конкретно, 20 процента от лекарствата са без ограничение в повечето случаи, в много случаи изобщо не са одобрили лекарствата, докато в Шотландия са одобрили повече лекарства, отколкото в Англия. Това е една и съща държава. Тоест в рамките на една и съща държава има съществени различия в решенията – дали става дума за методическо различие, а може да бъде и политическо, или може да е свързано с финансовите възможности.

Така че когато получите данни от Вашата национална агенция, трябва да бъдете предпазливи по отношение на тях, защото тези данни може да отразяват някаква друга политическа ситуация или бюджетна ситуация. Така че когато получите данни от други страни, трябва това да бъдат данни от много страни и едва тогава да ги съпоставите със своите данни.

И накрая, помислете си какъв да бъде Вашият подход по отношение на данните, които имате за пациенти, така че съветът ми е преди да започнете да развивате тези данни, най-добре почерпете от опита на Скандинавските страни – Дания, Швеция и Финландия, защото те са започнали да правят пациентски регистри и регистри по заболявания още през 60-те години. И затова най-добрите такива проучвания са именно от Скандинавските страни.

Чрез Европейския съюз можете да имате двустранни споразумения за разработване на такива данни, можете да сключите такова споразумение с всяка от тези Скандинавски страни, и когато помислите за изграждането на капацитета, трябва да включите не само държавата и регулаторната агенция, но също така и университетите, защото ако там не се развие капацитет, Вие трябва да стимулирате този процес. В противен случай в самото Правителство няма да можете да направите анализа на клиничната ефективност и на разходната ефективност. Това, разбира се, изисква обучение и то може да бъде подпомогнато със средства от Европейския съюз.

А по отношение на международното сътрудничество хубаво е, че българските колеги си сътрудничат с “ISPOR” за оценка на здравните технологии, има и такива агенции – за оценка на здравните технологии. Не знам дали министерството или Касата имат контакт с “MEDEF”. Те се срещат три пъти в годината и там се взимат решения. Вие не сте част от тази мрежа, но би било полезно да се включите в обсъждането на темите в този форум. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)