Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на „добив и първична преработка на инертни материали – пясъци и чакъл от находище „лозница-2, участък-1 и участък-2”



страница4/10
Дата25.06.2017
Размер1.16 Mb.
#24296
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

3.3Кариерен транспорт.


Транспортът на добитите баластрени материали (до ТМСИ за преработка) и на откривката (за насипване) се извършва с 16 тонни самосвали.

Основните разчетни параметри на транспорта са:



  • Транспортно разстояние - средно: 5 км.

  • Полезен обем на коша на самосвала - 8.0 м3.

  • Фактическа товароподемност - 12.0 т

  • Време за един курс на самосвала -33 мин.

  • Възможен брой курсове за един самосвал - 13 курса

  • Необходим брой самосвали в работа - 4 броя

3.4Първична преработка на полезното изкопаемо


Преработката на добитата суровина се извършва в две инсталации - мобилна пресевна и стационарна ТМСИ. Двете мощности са разположени на промплощадката на концесионната площ „Картал тепе” и ще обслужват добива баластриера „Лозница- 2”.

Добиваната суровина (пясък и чакъл) не съдържа вредни и токсични елементи, което позволява отпадъка - шлам от промиването й (глинести частици с големина под 0.16 тт) да се използва като рекултивационен материал.

Едиствените прозиводствени мощности за преработка на инертни материали (ТМСИ) в района са тези, изградени на площадка „Картал тепе”, чиято производителност, достигната в предишни години, е от порядъка на 720 х.т/год. (420 х.м3/год.).

Проектният капацитет за добив на естествена баластра от 3-те находища е, както следва:



  • „Лозница-1” - 270 х.т/год.(150 х.м3/год)

  • „Картал тепе” 108 х.т. (64 х. м3/год.)

  • „Лозница-2” 136 х.т. (80 х.м3/год.)

Така общият капацитет възлиза на 514 х.т/год.(394 х.м3/год), следователно площадка „Картал тепе” има изградени преработващи мощности, напълно достатъчни за обработката на инертните материали от гореупоменатите три находища. От друга страна следва да отбележим, че промишлените запаси в находище „Картал тепе” са на изчерпване, а добивната дейност се очаква да бъде преустановена, съгласно одобрения цялостен работен проект.

Поради добрата ситуираност, предвидената транспортна връзка между находищата и местоположението на вече работещата ТМСИдобивната дейност от обект „Лозница 2” не би натоварила допълнително в негативен план територията на обект „Картал тепе”.


3.5Изграждане на допълнителна инфраструктура


За изпълнение на поставените цели в работната програма на концесията Дружеството ще изгради със собствени средства следните необходими инфраструктурни елементи:

Баластриран вътрешнокариерен път от участък № 1 до пътното отклонение за с. Величково от пътя с. Динката – Пазарджик с проектни параметри, дължина-0.5 км, ширина-8.5 м и наклон - до 2.5 %. Трасето на пътя е разположено вътре в концесионната площ;

Електропроводно отклонение 6 ку с трафопост от съществуващия елпровод Динката - Величково. То ще захранва с ел. енергия добивното оборудване в участък № I.

.

4Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение


Инвестиционното намерение отстои средно на 4 км от най-близките защитени зони (Приложение 1, карти 1, 1а и 1в):

  • по директива 72/409/ЕЕС - „Рибарници Звъничево” с код BG0002069;

  • по Директива 93/43/ЕЕС - „Река Марица” с код BG0000578.

4.1Защитена Зона „Рибарници Звъничево ” BG0002069


ЗЗ „Рибарници Звъничево” е разположена западно от Пазарджик в района между реките Марица и Тополница в землищата на селата Бошуля, Величково, Юнаците, Драгор, Мокрище, Звъничево и Ковачево. Представлява комплекс от екстензивно ползвани рибарници и малки водоеми, разположени от двете страни на река Марица, както и влажни ливади, оризища и обработваеми площи, разположени между реките Марица и Тополница, коритата на двете реки и мястото на заустване на река Тополница в Марица.

Различните басейни на рибарниците са обрасли на 36% до 65% с водолюбива растителност, основно с тръстика (Phragmites australis), езерен камъш (Scirpus lacustri), триръбест камъш (Scirpus triqueter) и морски болбосхьонус (Bolbochoenus maritimus), широколистен папур (Typha latifolia) и теснолистен папур (Typha angustifolia), острици (Carex sp. div.), дзуки (Juncus) и др.

Откритите водни площи са частично обрасли с дяволски орех (Trapa natans), жабешка водянка (Hydrocharis morsus-ranae), плаваща лейка (Salvinia natans), плаващ роголистник (Ceratphyllum demersum), ръждавец (Potamogeton spp.) и др. Бреговете на река Марица са обрасли с крайречни гори от върби (Salix alba, S. fragilis), тополи (Populus nigra, P. alba) и елша (Alnus glutinosa).

В защитената зона са установени са 96 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България(1985). От срещащите се видове 34 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 10 вида, в SPEC3 - 21 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 27 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

ЗЗ „Рибарници Звъничево” е единственото място в Тракийската низина, където гнезди белобузата рибарка (Chlidonias hybridus) и едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид и за световно застрашената белоока потапница (Aythya nyroca), гнездящи тук в значителна численост. Комплексът има голямо значение по време на прелет и зимуване за много водоплаващи и водолюбиви птици. Той е със световно значение за опазването на голямата бяла чапла (Egretta alba), която се струпва тук в количества надвишаващи 1% от биогеографската и популация. Застрашеният от изчезване в света малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) редовно използва територията като място за хранене през зимата. Сивият жерав (Grus grus) също е наблюдаван в рибарниците по време на миграции.

Защитената зона е обявена със Заповед РД № 803/4.11.2008г на МОСВ. Съгласно тази заповед предмет на опазване в защитената зона са следните видове птици:



Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие:

  • Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)

  • Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)

  • Голям воден бик (Botaurus stellaris)

  • Малък воден бик (Ixobrychus minutus)

  • Нощна чапла (Nycticorax nycticorax)

  • Гривеста чапла (Ardeola ralloides)

  • Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

  • Голяма бяла чапла (Egretta alba)

  • Черен щъркел (Ciconia nigra)

  • Бял щъркел (Ciconia ciconia)

  • Поен лебед (Cygnus cygnus)

  • Белоока потапница (Aythya nyroca)

  • Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

  • Полски блатар (Circus cyaneus)

  • Ливаден блатар (Circus pygargus)

  • Малък сокол (Falco columbarius)

  • Сив жерав (Grus grus)

  • Кокилобегач (Himantopus himantopus)

  • Бойник (Philomachus pugnax)

  • Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus)

  • Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

  • Сирийски пъстъркълвач (Dendrocopos syriacus)

Видове по чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие:

  • Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)

  • Голям гмурец (Podiceps cristatus)

  • Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena)

  • Голям корморан (Phalacrocorax carbo)

  • Сива чапла (Ardea cinerea)

  • Ням лебед (Cygnus olor)

  • Голяма белочела гъска (Anser albifrons)

  • Сива гъска (Anser anser)

  • Фиш (Anas penelope)

  • Зимно бърне (Anas crecca)

  • Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)

  • Лятно бърне (Anas querquedula)

  • Кафявоглава потапница (Aythya ferina)

  • Качулата потапница (Aythya fuligula)

  • Обикновен мишелов (Buteo buteo)

  • Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus)

  • Воден дърдавец (Rallus aquaticus)

  • Зеленоножка (Gallinula chloropus)

  • Лиска (Fulica atra)

  • Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)

  • Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)

  • Средна бекасина (Gallinago gallinago)

  • Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa)

  • Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus)

  • Голям горски водобегач (Tringa ochropus)

  • Малък червеноног водобегач (Tringa totanus)

  • Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos)

  • Речна чайка (Larus ridibundus)

  • Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

Защитената зона по т. 1 се обявява с цел:

  • Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

  • Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2, от заповедта за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Съгласно заповед № 803/4.11.2008г на МОСВ в границите на защитената зона се забранява:

  • Премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;

  • Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

  • Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

  • Намаляването площта на крайречните гори от местни дървесни видове;

  • Косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август;

  • Паленето на тръстиковите масиви и крайбрежната растителност;

  • Отстраняването на водна и влаголюбива растителност в каналите, по бреговете и дигите на басейните през периода на гнездене от 1 март до 31 юли.

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница