Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на „добив и първична преработка на инертни материали – пясъци и чакъл от находище „лозница-2, участък-1 и участък-2”
Описание и анализ на степента на въздействие от реализирането на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони
Изтегляне 1.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.1.1Въздействие на настоящото инвестиционно предложение – Находище „Лозница 2”
- 5.1.1.2Оценка на въздействието върху повърхностните води
- 5.1.1.3Оценка на въздействието върху подземните води
- 5.1.1.4Оценка на въздействието върху почвите на територията на обекта и в граничещите с него земи.
- 5.1.1.5Оценка на въздействието върху ландшафта
- 5.1.1.6Шумово въздействие
- 5.1.1.7Въздействие върху биоразнообразието на територията на концесията.
- 5.1.2Възможни кумулативни въздействия
- 5.1.2.2Оценка на възможно кумулативно въздействие върху въздуха
- 5.1.2.3Оценка на възможно кумулативно въздействие върху повърхностните води
- 5.1.2.4Оценка на възможно кумулативно въздействие върху подземните води
- 5.1.2.5Оценка на възможно кумулативно въздействие върху почвите
5Описание и анализ на степента на въздействие от реализирането на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони5.1Характеристика на въздействието на инвестиционното предложение върху компонентите на околната среда, чрез които би могло да се окаже негативно въздействие върху местообитанията и видовете, предмет на опазванеПо-долу е направено кратко изложение на резултатите от проведената оценка (ОВОС). Докладът е разработен в съответствие с изискванията на ЗООС, чл. 96, Наредба за условия и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и други Закони, Наредби, Правилници и нормативни документи. При разработката са взети под внимание становища на компетентните органи и мнението на засегнатото население. 5.1.1Въздействие на настоящото инвестиционно предложение – Находище „Лозница 2”5.1.1.1Оценка на въздействието върху въздухаРеализацията на предвидената в проекта разработка и експлоатация на баластриерата няма да доведе до мащабни изменения на характера на подложната повърхност. Следователно не се очаква реализацията на проекта да доведе до промяна на климатичните условия в района. Изчислените при добивните работи концентрации на азотни и серни оксиди в околностите, са: - съизмерими с порядъка на нормата за опазване на растителността за азотни оксиди от 30 µg/m3 за период на осредняване 1 година и - под нормата за опазване на природните екосистеми за серен диоксид от 20 µg/m3 за период от една календарна година и последваща зима. Емисиите от общ суспендиран прах ще имат локално въздействие върху атмосферния въздух, тъй като се разпространяват на малки растояния от източника, и са със сравнително голяма гравитационна скорост на отлагане при малка височина на изпускане. На определено разстояние от източниците могат да окажат въздействие върху растителността. Праховите емисии по химичен състав не се отличават от този на почвообразуващите скали в района, поради което не представляват опасност за промяна на почвените свойства и плодородие. Предполагаемият ефект от замърсяване над нормите за ФПЧ10 (Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве) е основно по протежение на обслужващия кариератата път и между находище „Лозница 2” и ТМСИ в „Картал тепе”, но не покрива южните части на с. Динката. Предполагаемият ефект от замърсяване над нормите за азотни оксиди (Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве) е основно около находище „Лозница 2”, като не е регистрирано надвишаване на нормите (Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве 0.04 мг/м3) в обхвата на населените места. При отчитане на 24 периоди от време приземните концентрации ще бъдат няколко пъти по-ниски. Териториален обхват на въздействие: Въздействието върху качеството на приземния въздух ще бъде пряко върху атмосферния въздух на територията на находището и в близките околности до 250-300 м (около работните участъци), но с локален обхват на въздействието; очаквания предполагаем ефект от замърсяване над нормите ще бъде само по протежение на обслужващите пътища. Непряко ще бъде въздействието върху почвите и растителността около работните участъци и транспортните връзки. Експлоатацията на находището ще бъде свързана с непряко въздействието върху почвите по отношение замърсяването на приземния въздух с прах и следващото му отлагане, както и въздействие върху растителността – по отношение замърсяването на атмосферния въздух с азотни оксиди над нормите за опазване на растителността. Не се очаква надвишаване на нормите за опазване на природните екосистеми по отношение замърсяването на въздуха със серни оксиди. По отношение на кариерните работи: От получените резултати е установено, че при кариерните и транспортни дейности зоните с утаяване на прахови частици над допустимото повърхностно натоварване на открити площи ще бъдат в обхвата на пътните връзки, съизмерими с близката околност на работните участъци и транспортните връзки.
По време на отработване на запасите, така формираните „нови” повърхностни води ще са замърсени с неразтворени вещества от частичното промиване на баластрата в района на извършване на добивните работи. Следва да се отбележи, че разпространението на замърсени с неразтворени вещества води е локално и ограничено основно в зоната на добивните работи. За опазване качествения състав на водите в района на добивните работи инвестиционното предложение предвижда използването на изправна добивна и транспортна техника и недопускане разливи на гориво-смазочни материали. Въпреки гореизложеното се препоръчва да се провежда мониторинг на повърхностните води в района на концесионната площ, включващ периодично опробване за нефтопродукти и неразтворени вещества на водите в новообразуваните водни площи. 5.1.1.3Оценка на въздействието върху подземните водиПри разработване и експлоатация на бъдещата баластриера „Лозница 2” не се очаква да има значимо въздействие върху състоянието на подземните води , акумулирани в кватернерния алувиален хоризонт, тъй като:
Като специфични за този тип обекти могат да се посочат аварийните изливания на горива и смазочни материали от технологичните и транспортни средства. Не се очакват съществени въздействия поради малката честота на аварийните изливания (нови машини), ограничените количества изливани вещества и възможността за бързо и лесно отстраняване. Съгласно разработките в техническия проект за добив на полезното изкопаемо от баластриера “Лозница 2”, прогнозата е за незначително негативно въздействие при спазване на проектните решения, а също така и предложените допълнителни мерки за намаляване на отрицателното въздействие на обекта върху водите. Не се очакват въздействия върху плиоценския водоносен хоризонт от дейностите по реализацията на инвестиционното предложение поради факта, че водоносните отложения на плиоцена са припокрити (изолирани) от отгоре разположените кватернерни материали, предмет на експлоатация, с глини, чиято дебелина е от порядъка на 10 - 15 m.
В територията са включени: ниви (обработваема земя), пасища, мери, непроизводителни площи (полски пътища, напоителни канали, пясъци, диги). Земите, засегнати от инвестиционното предложение, принадлежат на различни собственици – частни лица, фирми („ВРИС” ООД), държавна и общинска. Като се вземат предвид характеристиките и параметрите на прилаганата технология за извършване на добива/извършва се под вода в затворен воден басейн, без водопонижение/ прогнозната контактна зона на въздействие не може да бъде по-голяма от 50 м. от границите на добивните участъци. Информацията за представените данни с предназначение земеделска територия, попадащи извън границите на баластриерното поле, но в потенциалната зона на въздействие разкрива достатъчно широк диапазон на ползваемост: ниви (в по-голямата си част необработваеми или изоставени), пасища и мери, полски пътища, недействуващи и нарушени напоителни канали, сервитутни зони на предпазните диги по левия бряг на реката и др. Необходимо е да се отбележи, че част от земите в потенциалната зона на въздействие са собственост на Инвеститора “ВРИС” ООД. Предвид гореизложеното, въздействието на дейносттите по реализацията на инвестиционното предложение върху почвите е с дълготрайна продължителност, териториален обхват, ограничен в рамките на двата добивни участъка (съответно Участък 1 запад – 194 дка. и Участък 2 изток – 95 дка. и с възможност за частично възстановяване. Задължително изискване е разделното изгребване на разкривката, при техническа възможност, като почвения слой се депонира отделно, на подходящо за целта място. Депонираната почва ще се използва и за рекултивация на откосите на котлованите и при засипване на част от бъдещите водни площи.
Реализирането на проекта няма да доведе до допълнително натоварване, нарушение и изменение на ландшафта. Съвременният ландшафт на местността, в която се намират двата добивни участъка на баластриера „Лозница 2” е бил подложен на антропогенизация в продължение на десетки години. При разработката на баластриерата ще се засегнат алувиалните материали и се нарушава естествения релеф. При бъдещата добивна дейност ще продължат измененията на тези компоненти, а ландшафтът като цяло ще продължи да се модифицира. В резултат от открития добив на пясък и чакъл от баластриерата осезателно се променя релефа и се оформят значителни негативни форми в земната повърхност. Нарушава се естествената ландшафтна структура и се създават съвършенно нови съчетания на релефни форми. В резултат от добивната дейност ще са налице две основни нарушения на ландшафта: На неговата структура и на визуалния му облик. Баластриерата ще функционира върху отчуждени земи. По отношение функционалното използване на ландшафта проблем почти не съществува, тъй като от отчуждените земи ще се добива стопанска суровина, след което част от тези терени ще бъдат рекултивирани. Ще се промени значително единствено позитивния характер на терена, но при своевременно моделиране на откосите и подходяща рекултивация, нарушенията в ландшафта могат сполучливо да се тушират с подходящи технически и биологични мероприятия. Бордовете, достигнали крайни граници ще се възприемат единствено от съседни терени и то по време на експлоатацията на баластриерата и преди биологичната рекултивация. След рекултивирането на тези участъци след изтичане срока на концесията и прекратяване на добива, а по-късно и на цялата кариера естетическите проблеми почти изцяло ще бъдат решени. След изземването на геоложките запаси ще останат две негативни форми с хоризонтално дъно и наклонени граници. Наличието на плитко залягащи подземни води ще доведе до създаването в тях на водни басейни. След приключване на експлоатацията, в края на концесионният период съществува възможност за самонастаняване на влаголюбиви представители на флората и фауната. Като цяло не може да се очаква самовъзстановяване на ландшафта преди всичко по отношение сега съществуващия релеф. За неговото частично възстановяване е необходимо да се изпълнят изцяло предвидените проектни рекултивационни работи. Нарушенията на ландшафта не водят до съществени изменения на основните природни компоненти. От значение са само нарушенията на релефа, който обаче няма съществено да се отличава от околността. 5.1.1.6Шумово въздействиеОчакваното ниво на шум, излъчван при подготвителните и редовни експлоатационни дейности на обекта и достигащи до регулациите на двете села (отстоящи на 1.0-1.2 км от находището) са под 38 dBA, което е далеч под хигиенната норма за дневен период от 55 dBA за жилищни зони. Това означава, че шумовото замърсяване има локален характер, засягащ единствено територията на концесията и най-близките прилежащи територии. 5.1.1.7Въздействие върху биоразнообразието на територията на концесията.За някои видове, предимно на тези хранещи се със семена реализацията на инвестиционното предложение ще има отрицателно въздействие в непосредствения район на добивните площи. Предвид видовото разнообразие не се очаква да бъдат нанесени значими промени в популациите на засегнатите видове птици. Тези територии ще бъдат загубени като трофична база за широкоразпространени и лесно приспособими към нови местообитания видове. Очакванията са за най-значими въздействия върху орнитофауната в резултат на трайна промяна на местообитанието Прогнозирането на въздействието върху птиците се базира на сравнителния метод и направените наблюдения в обхвата на въздействията на подобни реализирани инвестиционни намерения- Лозница-1 и Картал тепе. За хранещите се със семена видове площта ще бъде загубена, като след втората година с появата на хигрофилна растителност по бреговете на завирената площ частично местообитанието ще може да бъде използвано. След преминаването към подводен добив в завирените участъци ще бъдат създадени условия за размножение и обитаването на новообразувания водоем от представители на насекомите от Разред Diptera, като най- многобройни ще бъдат от семейство Chironomidae, поради което надводната повърхност ще бъде облитана от насекомоядните птици, които ще бъдат компенсирани с новосъздадена трофична база. С трайното нарушаване на местообитанието постепенно ще бъде създададен нов тип местообитание, което ще предизвика промяна на орнитофауната в обхвата на концесионната площ като за сметка на обитателите на откритите пространства, агроландшафти и крайселищни площи ще се появат водолюбиви видове птитици, някои от които трайно ще се заселят. Очаква се появата на обитатели на близките защитени зони, в това число и на птици със статут на защитени от българското и международното законодателство. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано със заустване на непречистени производствени и битовофекални води, замърсяване на водоприемници, пресушаване или унищожаване на съществуващи водни обекти служащи за размножаване и местобитания на възрастните или във ларвен стадий. След изземването на повърхностния слой и достигане до водоносния хоризонт, постепенно концесионната площ ще се превърне в езеро с благоприятни условия за представителите на земноводните. В процеса на добивните работи се очаква нарушаване на местообитания на някои от видове влечуги предимно представители на гущерите и отнемане на част от трофичната им база. Въздействията ще са преки, но с възможности за краткосрочно възстановяване на местообитанията на повечето от видовете в съседни територии. Въздействието върху популациите на видовете ще бъде минимално и няма да засегне значително техните хабитати и няма да бъде нарушена структурата на местните популации. След изземването на повърхностните запаси и преминаването към подводен начин на изземване на минната маса ще се създадат условия за заселване на двата вида водни змии, като за тях реализирането на инвестиционното предложение ще бъде свързано с разширяване на местообитанията им и положителни въздействия. Концесионната площ е разположена в незаливната тераса на западния бряг на р. Тополница, от която е отделена чрез преминаващата покрай източната и граница дига. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано със заустване на непречистени води в р. Тополница. Всички изкопни дейности ще бъдат на територия извън речното корито. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с изграждане на прагове, и други прегради в реката затрудняващи естественото придвижване на рибите от един в друг речен участък, както и увреждане на мръстилища и други важни за оцеляването на популациите им места. След изземването на повърхностните слоеве от запасите и достигането на водоносните хоризонти разработваните участъци на концесионната площ ще бъдат завирени от валежите и постъпващите подземни води. В процеса на експлоатация двата разработвани участъка ще се превърнат в езера в които по естествен или с човешко участие първоначално ще се появят най-невзискателните по отношение на съдържание на кислород видове, обикновена каракуда (Carassius carassius), сребриста каракуда (Carassius auratus), уклейка (Alburnus alburnus), (Pseudorasbora parva). След приключване на добивната дейност и частичната рекултивация, с появяването по бреговете на хигрофилна растителност, ще бъдат създадени условия за появата и на други характерни за стоящите водоеми видове, лин, шаран, червеноперка. В случая новосъздадените езера ще бъдат подходящи за развите на спортния и любителски риболов.
5.1.2.1Оценка на кумулативното въздействие от едновременната експлоатация на находище „Лозница-2” с други находища в районаЕдинствените прозиводствени мощности за преработка на инертни материали (ТМСИ) в района са тези, изградени на площадка „Картал тепе”, чиято производителност, достигната в предишни години, е от порядъка на 720 х.т/год. (420 х.м3/год.). Проектният капацитет за добив на естествена баластра от 3-те находища е, както следва:
Общият проектен годишен добив от трите находища възлиза на 514 х.т/год.(394 х.м3/год), следователно площадка „Картал тепе” разполага с преработващи мощности, напълно достатъчни за обработката на инертните материали от гореупоменатите три находища. От друга страна следва да отбележим, че промишлените запаси в находище „Картал тепе” са на изчерпване и добивната дейност в находището се очаква да бъде преустановена. Поради добрата ситуираност, предвидената транспортна връзка между находищата и местоположението на работещата ТМСИ добивната дейност от обект „Лозница 2” не би натоварила допълнително в негативен план територията на обект „Картал тепе” и следователно не се предполага допълнително въздействие върху защитените зони. Най-близкото инвестиционно намерние за изграждане на МВЕЦ „Динката” в района, от чиято реализация инвеститорът се е отказал (виж Приложение 2).
В района освен кариера „Лозница 2” (участък-1 и участък-2) са разположени още четири участъка от три находища, заедно с ТМСИ (300 т/ч) и ТМСИ (80 т/ч), с които разглежданото инвестиционно намерение може да окаже кумулативен ефект. При моделирането е отчетен и ефектът от транспортния трафик по АМ „Тракия”. Предполагаемият кумулативен ефект от замърсяването с фини прахови частици и азотни оксиди е оценен при два възможни случая: - отдалечен от населеното място работен участък на „Лозница 1” ЮИ; - близък до населеното място работен участък на „Лозница 1” ЮИ. В първият случай ще се наблюдава по-равномерно разпределение с по-ниски максимални приземни концентрации, а във втория – по-концентрирани площи с по-високи максимални концентрации на прах (ФПЧ10). Независимо от разположението на работния участък в „Лозница 1” и в трите населени места (с. Динката, с. Памидово и с. Величково) концентрациите на прахови частици са около и под нормите. Надвишаването на нормите в обхвата на населени места е отчетено само по платното на пътя около с. Величково. При работа на само на един работен участък в „Лозница 1” или достатъчна отдалеченост на работния участък на „Лозница 1” ЮИ от южните части на с. Динката приземните концентрации ще бъдат много по-ниски. Поради отдалечеността между кариерите, не се очаква кумулативен ефект от работата на кариера „Градище 2” и останалите действуващи в района находища, но има кумулативен ефект от АМ „Тракия” в района на с. Динката и „Картал тепе”, като приземните концентрации в населеното място са под нормите. 5.1.2.3Оценка на възможно кумулативно въздействие върху повърхностните водиКумулативни въздействия върху повърхностните води не се очакват, поради това, че и при останалите обекти в района на разглежданото находище няма водозвемане от повърхностно течащи води, не се заустват отпадъчни такива, добивните работи се извършват в затворени басейни без връзка с речни води. Тъй като единственият ефект - разпространението на замърсени с неразтворени вещества води - е локално и ограничено основно в зоната на добивните работи, то е невъзможно да се получи наслагване на ефекта с подобен от други обекти, които са на разстояние поне от 1 км. 5.1.2.4Оценка на възможно кумулативно въздействие върху подземните водиТъй като не се предвижда водовземане от подземните води, привързани към кватернерния алувиален хоризонт както и от по-долу лежащи такива въздействия не се очакват. 5.1.2.5Оценка на възможно кумулативно въздействие върху почвитеКаталог: ovos Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|