Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на „добив и първична преработка на инертни материали – пясъци и чакъл от находище „лозница-2, участък-1 и участък-2”
При експлоатацията на находище „Лозница-2” кумулативно и комбинирано въздействие върху почвите не се очакват
Изтегляне 1.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.1.2.2Шумово въздействие
- 5.1.3Заключение относно въздействието на инвестиционното предложение върху компонентите на околната среда
- 5.2Описание и анализ на въздействието на проекта/инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитените зони
- 5.2.1Защитена Зона „Река Марица” BG0000578
- 5.2.1.2Въздействия върху птиците, предмет на опазване в ЗЗ „Река Марица”
- 5.2.1.3Въздействия върху бозайниците
- 5.2.1.4Въздействия върху прилепната фауна
- 5.2.1.5Въздействия върху земноводни, влечуги и риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС
- 5.2.1.6Оценка на въздействията върху защитените природни местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване
- 5.2.1.7Кумулативен ефект от въздействията
При експлоатацията на находище „Лозница-2” кумулативно и комбинирано въздействие върху почвите не се очакват.5.1.2.1Оценка на възможно кумулативно въздействие върху ландшафтаВземайки в пред вид извършваната добивна дейност в концесионните площи „Лозница - 1” и „Картал тепе”, допълнително ще се промени антропогенизирания крайречен релеф с оформяне на нови водни площи в района5.1.2.2Шумово въздействиеНе се очаква опасен за здравето кумулативен шумов ефект от обслужващите автотранспортни дейности, тъй като те не са планирани с голяма интензивност. Трасето за извозване следва да бъде полски път, и да се намира на значимо отстояние от населените места, тъй като преминаването на самосвалите през селата в района е с потенциал да генерира повишен здравен риск. Благоприятен е фактът, че в близост отсъстват други източници на промишлен шум, а също така и значителната отдалеченост на находището от близките населени места. 5.1.3Заключение относно въздействието на инвестиционното предложение върху компонентите на околната средаНаправен е анализ на очакваните въздействия от реализацията на инвестиционното предложение върху околната среда и здравето на хората. Идентифицирани са рисковите фактори. Въздействието на емитираните замърсители по време на експлоатация върху компонентите на околната среда може да се класифицира като незначително, постоянно, възстановимо, с малък териториален обхват, с незначителен кумулативен ефект, под приетите национални и европейски нормативни изисквания и не предполага негативни въздействия върху здравето на хората, компонентите и факторите на околната среда. 5.2Описание и анализ на въздействието на проекта/инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитените зониИзвършени са теренни проучвания на фауната в консеционната площ и прилежащите територии (река Тополница), както следва:
Нито в концесионната площ, нито в коритото на р. Тополница не са установени местообитания, предмет на опазване. На територията има предимно рудерална растителност, която се е формирала след преустановяване на обработката на земите в концесионната площ. Съществува и пояс от хибридни тополи, който също не е местообитание, което подлежи на опазване. Картиране на района и конкретно на площта на инвестиционното предложение е представено в Приложение 1, Карти 2 и 2а. При изследване на растителния свят в границите на имотите и съседните на тях е използван маршрутният метод и методът на пробните площадки, одобрената от МОСВ методика за мониторинг на мъхове и висши растения. Определянето на видовете е извършено по Флора на Република България, том 1-10 и по Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992). Определянето на местообитанията е според алгоритъма и критериите за определяне и картиране на хабитатите включени в Натура 2000 (Цонев, Димова, Белев), ръководството за определяне на местообитания от европейска знaчимост в България (Зелени Балкани) и ръководството за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България (Зингстра). За оценка състоянието на животинския свят са използвани основни методи и подходи за преки теренни изследвания на бозайници влечуги, земноводни и безгръбначни. Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на многогодишния практически опит, натрупан при проучването и мониторинга на влажни зони, защитени територии, редки, застрашени животински и растителни видове в България и наблюденията правени при изготвянето на доклади за оценка за съвместимост на други подобни инвестиционни предложения. Установени са няколко целеви вида птици предмет на опазване в зона „Рибарници Звъничево”:
Локализираните видове в определен период от годината използват съседни на концесионната площи за хранене и почивка. 5.2.1Защитена Зона „Река Марица” BG00005785.2.1.1Природни местообитания, предмет на опазване:Типовете природни местообитания 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 3270 Реки с кални брегове, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик, 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 91AA Източни гори от космат дъб, 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa Fraxinus excelsior, 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis, Fraxinus excelsior и Fraxinus angustifolia покрай големи реки, 91M0 Балкано Панонски церово-горунови гори, 92А0 Крайрени галерии от Salix alba и Populus alba, 92C0 Гори от Platanus orientalis и 92D0 Южни крайрени галерии и храсталаци няма да бъдат засегнати, тъй като концесионната площ засяга само земеделски земи, които са били обработвани. Косвени въздействия върху тях също не се очакват тъй като всички въздействия от дейностите свързани с реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат в границите на концесионната площ в която те са предмет на опазване. Общо влияние: нулево. Кумулативен ефект: Според предоставената по ЗДОИ информация относно, инвестиционните предложения в обсега на ЗЗ „Река Марица” най-близката до концесионната площ баластриера в гарниците на защитената зона е на 30км от нея, в землището на с. Цалапица. Кумулативният ефект поради отнемане на площи от типовете природни местообитания включени в Приложение 1 от ЗБР ще бъде нулев, тъй като ще бъде нарушена площ, която е на значително разстояние от защитената зона. 5.2.1.2Въздействия върху птиците, предмет на опазване в ЗЗ „Река Марица”Възможното негативно въздействие от реализирането на инвестиционното предложениевърху птиците в района, се отнася до отнемането на подходящи местообитания на широко разпространени видове птици. Болшинството от птиците, чиито местообитания се опазват в границата на защитената зона са прелетни видове и обитатели на влажни зони, моурливи места, които обитават образувалите се водни басейни от реализирането в миналото на подобни инвестиционни предложения. Рядко над района мигрират и единични индивиди късопръст ястреб, белоопашат мишелов, малък креслив орел (Aquila pomarina), сокол орко (Falco subbuteo), сокол скитник (Falco peregrinus) и малък сокол (Falco columbarius). Рядко над концесионната площ прелитат обикновени мишелови (Buteo buteo), керкенези (Falco tinnunculus), вечерни ветрушки (Falco vespertinus), малък и голям ястреб (Accipiter nisus, A. gentiles), които макар и да не са включени в Директивата, са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Разкриването, а по-късно и самата експлоатация в концесионната площ, няма да нарушат установеното миграционно трасе на тези видове. Тъй като видовете птици предмет на опазване в ЗЗ „Река Марица” се опазват и в съседната ЗЗ „Рибарници Звъничево”, очакваните въздействия върху птиците ще бъдат разгледани по-подробно по нататък в Доклада за ОС. 5.2.1.3Въздействия върху бозайниците:Предмет на опазване в ЗЗ „Река Марица“ са 11 вида бозайници. За въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху всеки един от тях могат да се направят следните прогнози: Видра (Lutra lutra) Хищен бозайник от семейство Порови, чийто начин на живот е свързан изключително с водни басейни. Поречието на р.Марица и водемите в защитената зона предоставят подходящи условия заселването и успешното възпроизводство на видрата (Lutra lutra). Предполагаемата численост в защитената зона е 40-45 индивида. Обитава обрасли места на брега с условия за укриване и отглеждането на малките. (Приложение 1, Карта 4) Дупките на видрата винаги са разположени в крайбрежната зона, до 1м от водата в кореновата система на дървесни видове (Populus sp., Carpinus betulus, Salix Alba). (Георгиев) към опазване на видрата и редица други ценни видове и местообитания. Данните за плътността и в язовири (Копринка, Жребчево), показват плътност на популациите 1 женска на 3-5км дължина на брега. За р. Марица данните са за плътност на популациите в отделни участъци 3,7 -4,6 индивида с маркировъчно поведение и 1,9 - 3,3 резидентни женски на 10км (Георгиев 2005). Въздействията, които са заплаха за вида са бракониерство, замърсяване на водите, изсичане на крайбрежната растителност, улавяне в рибарски мрежи, убиване от превозни средства, убиване от домашни кучета. Такива не са свързани с реализирането на инвестиционното предложение, поради което няма да окаже въздействия върху числеността на вида в защитената зона, която е отдалечена на повече от 4км от концесионната площ и предизвика фрагментация на местообитанията и. Концесионната площ е отделена чрез дига от коритото на р. Тополница, като не се предвиждат дейности в коритото и. Видрата (Lutra lutra) е вид, който рядко напуска двуметровата крайбрежна ивица, но към края на експлоатационния период с възникването на крайбрежна хигрофилна растителност и храсталаци е възможно заселване на 1 двойка на територията на концесионната площ. В случая реализирането на инвестиционното предложение може да бъде с благоприятни въздействия върху вида, тъй като предоставя възможност за разширение на местообитанията и. Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni). Добруджанският хомяк Mesocricetus newtoni е ендемитен вид, характерен за северна България Добруджа, територии покрай р. Дунав, а в Южна са наблюдавани отделни екземпляри край София и Казанлък. В концесионната площ следи от жизнената дейност на добруджански хомяк не са открити. В стандартния формуляр на защитената зона е от белязан като много рядък. Липсват съобщения за регистрирани находища, а съображенията за включването му в предмета на опазване в защитената зона се базират на предположения. Въздействия върху местообитанията му в ЗЗ „Река Марица“ не се очакват поради разположение на района на инвестиционното предложение на разстояние по-голямо от 4км от границите на защитената зона. Европейски вълк (Canis lupus) хищен бозайник от семейство кучета. До като през 1994 г популацията му в България е била около 400 индивида през последните 15 години се наблюдава възход и сега е около 2000 индивида. Предполагаемата му численост в защитената зона е под 90 индивида. Води скрит начин на живот, като предимно през нощта излиза да си търси храна. През брачния период избира закътано и усамотено място по-високо в планината и близко до вода- поток, езеро, река. По географското си положение концесионната площ, която е сред обработваеми земи в съседство със застроен с оранжерии съседен имот същата определено не е местобитание на европейския вълк. В околностите на имота липсват условия за устройване на бърлога и успешно отглеждане на вълчето поколение. Възможно е само епизодичното му появяване в студени зими нощем, но тези случаи не са от значение за определянето на територията като негово местообитание. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначително въздействие върху вида и местообитанията му. В случая разкриването на баластриера в населен район, без необходимата за укриването растителност и отдалечена на повече от 4 км от защитената зона, не оказва влияние числеността му, за която от значение биха били единствено дейности в границите на защитената зона. Лалугер (Spermophilus citellus) Европейският лалугер е гризач от семейство катерицови. Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др). Живее на колонии под земята, като прави много резервни входове. Местообитанията му лесно се определят по множеството дупки. Предпочита черноземни, канелено горски и планинско ливадни почви. В ЗЗ „Река Марица“ е регистриран като типичен (С). Районът на Тракийскта низина се характеризира като зона на непостоянна вредност с плътност 2-18 лалугера на хектар (Стефанов 2006). Не обитава орни площи, но навлиза в тях при търсене на храна. Регистриран е в близки до концесионната площ имоти (Приложение 1, Карта 3). Обикновено обитава необработваеми земи в съседство с обработваеми в които си прави подземни тунели и кухини в които отглежда поколението и складира храна. Видът показва слаба склонност към разселване (Стефанов 2006). Заплахи за вида са: разораването на целинни земи и създаване огромни по площ масиви орна земя, деградация на пасища, пряко унищожаване, като вредител в селското стопанство и застрояване на земи в които са регистрирани колонии. Въздействия върху местообитанията му в ЗЗ „Река Марица“ не се очакват поради липсата на колонии в имотите, влизащи в състава на концесионната площ. Реализирането на инвестиционното предложение не предвижда дейности, които се характеризират като заплахи за вида. Мишевиден сънливец (Myomimus roachi) Изключително рядък плеистоценски ендемитен вид. Известни са само две изолирани популации, едната на територията на Балканския полуостров, а другата в Азия. За ЗЗ „Река Марица“ е отбелязан, като много рядък (V), без да има данни за популацията му. В района на планината Сакар също е регистриран въз основа на наличието на костен материал в погадки от Забулена сова (Tyto alba) (Федерация на природни сдружения „Зелени балкани“ „Бюлетинът“ бр.7 2003 г). Съществува вероятност да обитава най-южните асти на защитената зона. За разлика от другите видове сънливци обитава подземни убежища. Въздействия върху местообитанията му в ЗЗ „Река Марица“ не се очакват поради разположение на района на инвестиционното предложение на разстояние на повече от 4км от границите на защитената зона. Пъстър пор (Vormela peregusna). Рядък хищник, който се среща в югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът на разпространението му бързо се смалява. Живее на открит и сух терен. По принцип обитава степи пустини и полупустини. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания- гори, влажни места, храсталаци и покрай реките. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основния му хранителен ресурс. На територията на концесионната площ следи от жизнената дейност и наличие на убежища на вида не бяха намерени. Няма данни за числеността му в защитената зона и в стандартния и формуляр е отбелязан само като наличен Р с незначителна популация D. Характерът на територията земеделски земи които са били обработвани, без колонии от лалугер ограничава разпространението му в границите на концесионната площ. Общото влияние ще бъде незначително до нула (имайки предвид, че концесионната площ не попада в границите на защитената зона). 5.2.1.4Въздействия върху прилепната фауна:В ЗЗ „Река Марица“ BG0000578 предмет на опазване са местата за хранене, разможаване и зимуване на прилепите както и видовете Дългоух нощник (Myotis bechshteini), Дългопръст нощник (Myotis capaccini),(Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) и Южен подковонос (Rhinolophus euryale). Местообитанията, с които е свързан жизненият цикъл на прилепите, се разделят функционално на следните типове от гледна точка на съвременната консервационна биология:
По отношение на убежищата видовете прилепи в България са разделени на две големи групи (по Иванова 2005)
В по-долу представената таблица са посочени местообитанията на видовете прилепи по отношение на убежищата.
Различните видове убежища са отбелязани, както следва: З – зимно; Л – лятно и Р - размножително. От прилепите, които са предмет на опазване в ЗЗ „Река Марица“, дългопръстият нощник (Myotis capaccinii), средиземноморският подковонос (Rhinolophus blasii) и южният подковонос (Rhinolophus euryale) са пещеролюбиви видове, а широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus) и дългоухият нощник (Myotis bechsteini) са непещеролюбиви горски видове. В границите на концесионната и в съседство на нея липсват подходящи подземни убежища и стари гори с харалупати дървета. Прилепната фауна е представена, предимно от синантропни и приходящи видове.
По отношение на местообитанията, разглеждани като убежища на описаните в стандартния формуляр видове прилепи, реализацията на инвестиционното предложение не е свързано с унищожаване на подземни обитания (пещери, минни галерии и подземни кухини) поради липсата на такива в землищата на селата Юнаците и Величково. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с унищожаването на скални образования с цепки и дървета с хралупи, тъй като такива липсват в концесионната площ, ползвани като летни убежища от широкоухия прилеп (Barbastella barbastellus) и дългоухия нощник (Myotis bechsteini) . По отношение на ловните местообитания (foraging habitats) на защитените в зоната видове прилепи, предпочитани ловни местообитания за всички видове са открити водоеми (вкл бавно течащи реки), крайречна дървесна растителност, покрайнини на гори, самите гори и за синантропните видове синантропни структури - паркове и градини. Най-близкото ловно обитание е пространството над откритите водни площи по течението на р. Тополница, където прилепите ловят насекоми. През лятото най-масови са хирономидните и злите мухи (Simuliidae), чиито ларви са водни обитатели. Дейности в коритото на реката, паркове и градини не се предвиждат, поради което с реализирането на инвестиционното предложение ловните местообитания на прилепите предмет на опазване в ЗЗ “Река Марица” няма да бъдат увреждани. Горските видове се хранят и с насекоми в короните и кората на дървесните видове. По време на експлоатацията на концесионната площ и достигане на водоносния хоризонт с образуването на нови водни тела, ще се появят условия за обитаването им от насекоми предимно (Chironomidae), чиито ларви обитават непроточни водни басейни или такива със слаба проточност. Наличието на две обширни водни тела с изобилие на насекоми над тях ще доведе до разширение на ловните местообитания на обитаващите района прилепи. По отношение на летателните коридори както на включените в стандартния формуляр прилепи така и за останалите видове проучвания почти не са правени и механизмът на ориентиране и какви летателни коридори използват за да достигнат до ловните си територии или алтернативните убежища не е изяснен. Предполага се, че ориентири могат да бъдат естествени или изкуствени линейни елементи на ладшафта като реки, канали, редици от дървета, просеки в гората и др. Реализирането на инвестиционното не е свързано със значителни изменения на ландшафта на местността и въздействието върху летателните коридори на прилепите ще бъде незначително. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с унищожаването на обитания на вписаните в стандартния формуляр видове прилепи, а поради нощния живот на прилепите и бързия им полет те не са застрашени от директни срещи с човека и обслужващите дейността машини. Заключението е, че при реализирането на изготвения за имота план въздействията върху прилепната фауна, предмет на опазване в ЗЗ „Река Марица” ще бъдат незначителни, а след създаването на открити водни площи - благоприятни.
Голям (южен) гребенест тритон (Triturus karelini) -Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с унищожаване или пресушаване на воден басейн, местообитание на този вид. Най-близкият водоем в който е възможно размножаването и обитаването му е р. Тополница. В стандартния формуляр на ЗЗ „Река Марица“ е отбелязан като наличен (Р), с численост на популацията (С)- по-малко от 2% от националната популация. С реализирането на инвестиционното предложение не се предвижда заустване на непречистени води в нея и не се предвиждат дейности в речното корито от което концесионната площ е отделена с дига. След изземването на повърхностния слой и достигане до водоносния хоризонт, постепенно концесионната площ ще се превърне в езеро с благоприятни условия за представителите на земноводните, като и поява в него на големия (южен) гребенест тритон (Triturus karelini) и другите водни обитатели предмет на опазване в защитената зона. Реализирането на инвестиционното предложение не застрашава местообитанията на вида в защитената зона поради отдалечеността им от границите на концесионната площ. Жаби (Anura) Жълтокорема бумка (Bombina variegata) - Разпространена почти навсякъде в нашата страна. Среща се най – често в блата и локвички както в равнините, така и в планините до 2000м н.в. В стандартния формуляр на ЗЗ „Река Марица“ е отбелязан като наличен (Р), с незначит6елна популация (D). Предпочита плитки непроточни водоеми. Жълтокоремната бумка е активна през светлите часове на денонощието. Тя се храни с насекоми и насекомни ларви, дребни ракообразни, червеи и други малки животни. Женските снасят яйцата си във водата, като периодът на яйцеснасянето е твърде разтегнат – от април до края на юли – началото на август. През това време женските снасят яйца два – три пъти. Жълтокоремната бумка прекарва зимата на сушата, скрита под камъни, в дупки в почвата и в други подходящи за зимуване места. Заплаха за вида е пресушаването и замърсяването на водоемите в които се извършва оплождането, снасянето на яйцата и метаморфозата на ларвите от попова лъжичка до оформена жабка. Реализирането на инвестиционното намерение не представлява заплаха за нея, понеже не е свързано с пресушаването или замърсяването на водни басейни които са от значение за оцеляването на вида. През първите години на експлоатация при по-ниско водно ниво е възможна появата и в новообразуваните в концесионната площ водни тела. Общата оценка на въздействията е от незначително до благоприятно. Червенокорема бумка (Bombina bombina -) Среща се по-рядко в плитки, добре огрявани от слънцето непроточни водоеми. За разлика от други видове жаби почти не излизат от водоема. Могат да се придвижат от един водоем в друг максимално отдалечени на около 700м един от друг. . В стандартния формуляр на ЗЗ „Река Марица“ е отбелязана като разпространена (Р), с численост на популацията (В)- между 15 и 2% от националната популация. Реализирането на инвестиционното намерение не представлява заплаха за нея, понеже не е свързано с пресушаването или замърсяването на водни басейни които са от значение за оцеляването на вида. Малка е вероятноста и за поява в новообразуваните водни тела. Общата оценка на въздействията е от незначително до благоприятно. Картиране на местообитанията, изготвено от Национална работна група, назначена със заповед на МОСВ, е показано в Приложение 1, Карта 7.
При проведените теренни проучвания двата вида не са регистрирани на територията на концесията. Картиране на местообитанията, изготвено от Национална работна група, назначена със заповед на МОСВ, е показано в Приложение 1, Карти 5 и 6. Сухоземните костенурки в България обитават следните основни естествени обитания (според класификацията на палеоарктичните хабитати на Devillers&Devilers , 1996):
Сухоземните костенурки прекарват почти целия си живот в един малък по площ район и много рядко извършват миграции. Поради начина си на живот и ограничените двигателни способности естествен обмен на индивиди между популациите, разделени от някаква физикогеографска преграда (напр. по-голяма река, висок хребет, автомагистрала) на практика е невъзможен. И двата вида сухоземни костенурки в стандартния формуляр на ЗЗ „Река Марица“ са отбелязани като налични (Р), с незначителна численост на популацията (D). Предвиденият за реализирането на инвестиционното намерение терен е пространствено ограничен от имот с разположени в него оранжерии и обработваеми земеделски земи, р. Тополница и пътя по който преминава трафика на движението за с. Величково пради което наличието в концесионната площ на размножаваща се популация сухоземни костенурки е изключено. Не се очаква да бъдат фрагментирани популациите на двата вида сухоземни костенурки, тъй като местообитанията им са по-отдалечени от концесионната площ и отделени от обработваеми земеделски земи. Негативни въздействия върху двата вида и местообитанията им не се очакват. Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и Южна блатна костенурка (Mauremys caspica) И двата вида костенурки са постоянни обитатели на водните басейни, като на 15-20 минути излизат над водата за да си поемат въздух. По време на размножителния период излизат на сушата сред тръстиките и папура, където снасят и заравят яйцата си. Реализирането на инвестиционното предложение не се реализира във водни площи, местообитание на вида и не е свързано с пресушаване или замърсяване на воден обект, следователно не предствалява заплаха за тях. Инвестиционното предложение ще се реализира върху площ, която била заета от обработвани в миналото земи, които не се обитават и от двата вида. Оценяваните въздействия ще бъдат от незначителни до положителни (имайки предвид, че имотите не попадат в границите на защитената зона), а след образуването на нови водни площи е по-вероятно заселването им от обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), която е по-разпространения вид. Картиране на местообитанията, изготвено от Национална работна група, назначена със заповед на МОСВ, е показано в Приложение 1, Карта 8. Змии (Serpentes): Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) В списъка на видовете под защита в ЗЗ „Река Марица“ е включен ивичестият смок (Elaphe quatuorlineata), който има два подвида. В съвременната херпетология са определени като самостоятелни видове Пъстър смок (Elaphe sauromates) (Бисерков 2007) и Леопардов смок (Zamenis situla) (Бисерков 2007). Леопардовият смок (Zamenis situla) (Бисерков 2007) не се среща в тази част на страната, но пъстрият смок (Elaphe sauromates) се среща в равнините и ниските части на планините в Южна България източно от Пазарджик, Дунавската равнина, източните части на Предбалкана, Добруджа и Черноморието. Обитава открити терени със степна растителност, с разредени широколистни гори и храсталаци. Понякога се среща в много влажни места по бреговете на големи реки и блата. Видът не е отровен и е с дневна активност. Катери се добре по дърветата и в горски местообитания прекарва голяма част от времето в короните на дърветата. Концесионната площ е разположена на запад от гр. Пазарджик, където видът не е съобщаван. Същата е разположена на повече от 4 км от границите на защитената зона в границите на която подлежат на опазване местообитанията на вида. Концесионната площ е в съседство с обработваеми земи в които при обработката им видът е бил прогонен и не се срещана територията и. Въздействията от дейностите свързани с реализирането на инвестиционното предложение върху вида поради отцъствието му на територията и отдалечеността на местообитанията му ще бъдат незначителни. Въздействия върху рибите. Предмет на опазване в защитената зона са 3 вида: распер (Aspius aspius), маришка мряна (Barbus plebejus (Barbus cyclolepis) и горчивка (Rhodeus sericeus amarus (Rhodeus amarus). Концесионната площ е разположена в незаливната тераса на западния бряг на р. Тополница, от която е отделена чрез преминаващата покрай източната и граница дига. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано със заустване на непречистени води в р. Тополница. Всички изкопни дейности ще бъдат на територия извън речното корито. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с изграждане на прагове, и други прегради в реката затрудняващи естественото придвижване на рибите от един в друг речен участък, както и увреждане на мръстилища и други важни за оцеляването на популациите им места. След изземването на повърхностните слоеве от запасите и достигането на водоносните хоризонти разработваните участъци на концесионната площ ще бъдат завирени от валежите и постъпващите подземни води. В процеса на експлоатация двата разработвани участъка ще се превърнат в езера в които по естествен или с човешко участие първоначално ще се появят най-невзискателните по отношение на съдържание на кислород видове, обикновена каракуда (Carassius carassius), сребриста каракуда (Carassius auratus), уклейка (Alburnus alburnus), (Pseudorasbora parva). След приключване на добивната дейност и частичната рекултивация, с появяването по бреговете на хигрофилна растителност, ще бъдат създадени условия за появата и на други характерни за стоящите водоеми видове, лин, шаран, червеноперка. Трита вида, предмет на опазване в зоната са характерни за водоемите с течащи води и условията за появата им в новосъздадените езера нама да бъдат благоприятни. Общата прогноза за въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху тях ще бъде незначителни.
За разлика от речния и езерния рак (Astacus leptodactylus) не обитава равнинни реки и езера, а потоци и ручеи в планинските течения на реките с разнообразен субстрат. В България е намиран до 1700м надморска височина. Изисква наличие на укрития- предимно заоблени камъни. Популациите му са малки и изолирани. Популации и под 10 индивида могат да съществуват години наред. Не е регистриран във водоемите в района на концесионната площ. В тази част на р. Тополница температурата на водата през лятото надхвърля 23 оC, която е летална за вида и по тези причини се среща в пъстървовата зона. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с корекция, пресушаване на водни обекти или заустване на непречистени отпадни води в тях, поради което очакваните въздействия върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни. Бисерната мида (Unio crassus) е представител на клас миди (Bivalvia) обитаващ дълбоки течещи водоеми с пясъчно дъно. Среща се предимно в средните и долните течения на реките. Добивът на строителни материали ще се извършва на територия отделена с дига от коритото на р. Тополница. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с корекция, пресушаване на водни обекти в които има условия за обитаване на вида или заустване на непречистени отпадни води в тях поради което очакваните въздействия ще бъдат незначителни. Правокрили (Orthoptera) Представителят на скакалците (Paracaloptenus caloptenoides) и Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes) обитатава сухи тревисти съобщества. Негативните въздействия върху видовете са свързани с възникването на пожари и тотално унищожаване на местообитанията им. Местообитанията му предмет на опазване са отдалечени на повече от 4км от концесионната площ. При съблюдаване на изискванията за противопожарна безопасност въздействията върху вида ще бъдат незначителни. Водни кончета (Odonata) Офиогомфус (Ophiogomphus cecilia). Видът е застрашен както от употребта на инсектициди, така и от унищожаване на местообитанията за размножение и развитие на ларвите му - малки водоеми. Пресушаване и замърсяване след реализацията на инвестиционното предложение на такива не се очаква. Очакваните въздействия ще бъдат незначителни. Пеперуди (Lepidoptera) Торбогнездница (Eriogaster catax) Пеперудата е характерна за пояса на широколистните гори. Имагото лети само нощем кратък период през есента – октомври. Ларвите му обаче живеят на групи и могат да се намерят (рядко) напролет по круши (Pyrus), сливи (Prunus), и глог (Crataegus). Реализирането на инвестиционното предложение не предижда дейности свързани с използването на растително защитни химически препарати. Въздействията върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни. Лицена (Lycaena dispar) От трита вида пеперуди Лицената е най-често срещаният вид. Среща се по влажни и по-радко в сухи тревисти места, покрай канавки изкопи потоци и други източници на влага. Гъсеницата се храни основно със зелените листа на растения от семейство лападови. Отглеждането на монокултури в земеделските земи в каквито ще се реализира инвестиционното предложение изключва възможността да бъдат хабитати за ларавата и, а използването на химичеески препарати изключва земеделските земи да бъдат местообитание както за ларвата така и за имагото. Концесионната площ е разположена на повече от 4км от защитената зона в която местообитанията на вида подлежат на опазване. Негативни въздействия както върху вида, така и върху местообитанията му не се очакват. Тигровият молец на Джърси (Callimorpha quadripunctaria) е с местообитания на ларвата засолени блатисти места. Видът е уязвим поради пресушаване на блатата и унищожаване на местообитанията в които се развива ларвата му. Концесионната площ е отдалечена от засолени блата, поради което реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с негативни въздействия върху вида и местообитанията му. Твърдокрили (Coleoptera) Насекомите от разред твърдокрили обикновен сечко (Cerambyx cerdo), бръмбар рогач (Lucanus cervus), буков сечко (Morimus funereus) и алпийска розалия (сечко розалия) (Rosalia alpina) са горски обитатели, като ларвите им се хранят предимно с изгнила дървесина. Обитават предимно стари широколистни гори, с мъртви и дървета. Инвестиционното предложение ще се реализира в територия на която липсва дървесна растителност и където тези видове не се срещат. Въздействията върху видовете и местообитанията им ще бъдат незначителни. Представителят на лъжливите телени червеи Probaticus subrugosus обитава варовити припечни хълмове с рядка растителност. Не се среща в имотите в съседство с концесионната площ, а местообитанията му в границата на защитената зона са отдалечени на повече от 4 км от концесионната площ. Негативните въздействия които са особено опасни по-отношение на насекомите Insecta са: 100 Култивация (Превръщането на необработваемите земи в обработваеми), 102 косене, сечи, 180 изгаряне, 700 замърсяване, 701 замърсяване на води, 702 замърсяване на въздуха, 920 пресъхване и 948 пожар. Инвестиционното предложение ще се реализира в площи, в които в миналото са прилагани земеделски техники разораване, торене, използване на растителнозащитни препарати и по тези прини те не са местообитанията на включените в предмета на опазване представители на целия клас членестоноги в които влизат и представителите на пеперудите, колеоптери, правокрили, ципокрили и многоножки, както и на описаните в стандартния формуляр видове. 5.2.1.6Оценка на въздействията върху защитените природни местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване:Реализирането на инвестиционното предложение, чрез разкриването на баластриера в концесионна площ извън границите на ЗЗ „Река Марица” не води до отнемане на площи от типовете природни местообитания и местообитанията на видовете предмет на опазване в нея, поради което въздействието ще бъде нулево. 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition Концесионната площ не зсяга тип местообитание 3150 – нулево въздействие Концесионната площ не зсяга тип местообитание 3270 – нулево въздействие Концесионната площ не зсяга тип местообитание 6110 – нулево въздействие Концесионната площ не зсяга тип местообитание 6210* – нулево въздействие Концесионната площ не зсяга тип местообитание 6220* – нулево въздействие Концесионната площ не зсяга тип местообитание 91AA – нулево въздействие Концесионната площ не зсяга тип местообитание 91E0 – нулево въздействие Концесионната площ не зсяга тип местообитание 91F0 – нулево въздействие Концесионната площ не зсяга тип местообитание 91M0 – нулево въздействие Концесионната площ не зсяга тип местообитание 92А0 – нулево въздействие Концесионната площ не зсяга тип местообитание 92С0 – нулево въздействие Концесионната площ не зсяга тип местообитание 92D0 – нулево въздействие
Видра (Lutra lutra) запзване на площта - нулево въздействие Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni) запзване на площта - нулево въздействие Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) запзване на площта - нулево въздействие Дългоух нощник (Myotis bechsteini) запзване на площта - нулево въздействие Европейски вълк (Canis lupus) запзване на площта - нулево въздействие Лалугер (Spermophilus ciи tellus) запзване на площта - нулево въздействие Мишевиден сънливец (Myomimus roachi) запзване на площта - нулево въздействие Пъстър пор (Vormela peregusna) запзване на площта - нулево въздействиезапзване на площта - нулево въздействие Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) запзване на площта - нулево въздействие Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) запзване на площта - нулево въздействие Южен подковонос (Rhinolophus euryale) запзване на площта - нулево въздействие Дейности, водещи до негативни въздействия: 100 Култивация (Превръщането на необработваемите земи в обработваеми) – липсва -(нулево въздействие) 102 косене, сечи, липсва -(нулево въздействие) 180 изгаряне липсва -(нулево въздействие) 700 замърсяванем липсва -(нулево въздействие) 701 замърсяване на води липсва -(нулево въздействие) 702 замърсяване на въздуха липсва -(нулево въздействие) 920 пресъхване и 948 пожар липсва -(нулево въздействие) водоползване липсва -(нулево въздействие)
Още повече, в при анализа на влиянието върху компонентите на околната в част 5.1. е установено, че въздействието на инвестиционното предложение върху компонентите на околната среда, чрез които може да се окаже влияние върху защитените зони, не се кумулира с въздействието от най-близките други обекти. 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition Концесионната площ не зсяга тип местообитание 3150 – нулев кумулативен ефект Концесионната площ не зсяга тип местообитание 3270 – нулев кумулативен ефект Концесионната площ не зсяга тип местообитание 6110 – нулев кумулативен ефект Концесионната площ не зсяга тип местообитание 6210* – нулев кумулативен ефект Концесионната площ не зсяга тип местообитание 6220* – нулев кумулативен ефект Концесионната площ не зсяга тип местообитание 91AA – нулев кумулативен ефект Концесионната площ не зсяга тип местообитание 91E0 – нулев кумулативен ефект Концесионната площ не зсяга тип местообитание 91F0 – нулев кумулативен ефект Концесионната площ не зсяга тип местообитание 91M0 – нулев кумулативен ефект Концесионната площ не зсяга тип местообитание 92А0 – нулев кумулативен ефект Концесионната площ не зсяга тип местообитание 92С0 – нулев кумулативен ефект Концесионната площ не зсяга тип местообитание 92D0 – нулев кумулативен ефект
Видра (Lutra lutra) запзване на площта - нулев кумулативен ефект Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni) запзване на площта - нулев кумулативен ефект Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) запзване на площта - нулев кумулативен ефект Дългоух нощник (Myotis bechsteini) запзване на площта - нулев кумулативен ефект Европейски вълк (Canis lupus) запзване на площта - нулев кумулативен ефект Лалугер (Spermophilus ciи tellus) запзване на площта - нулев кумулативен ефект Мишевиден сънливец (Myomimus roachi) запзване на площта - нулев кумулативен ефект Пъстър пор (Vormela peregusna) запзване на площта - нулев кумулативен ефектзапзване на площта - нулев кумулативен ефект Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) запзване на площта - нулев кумулативен ефект Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) запзване на площта - нулев кумулативен ефект Южен подковонос (Rhinolophus euryale) запзване на площта - нулев кумулативен ефект Кумулативен ефект от дейности, водещи до негативни въздействия: 100 Култивация (Превръщането на необработваемите земи в обработваеми) – липсва -(нулев кумулативен ефект) 102 косене, сечи, липсва -(нулев кумулативен ефект) 180 изгаряне липсва -(нулев кумулативен ефект) 700 замърсяванем липсва -(нулев кумулативен ефект) 701 замърсяване на води липсва -(нулев кумулативен ефект) 702 замърсяване на въздуха липсва -(нулев кумулативен ефект) 920 пресъхване и 948 пожар липсва -(нулев кумулативен ефект) водоползване липсва -(нулев кумулативен ефект) Тъй като всички останали дейности са с въздействия с обхват много-по малък от растоянието от концесионната площ до границите на защитената зона, което е 4 км, не се предвижда водовземане или заустване на води кумулативният ефект от тези въздействията по отношение на ЗЗ „Река Марица” също ще бъде с нулева числена стойност. Каталог: ovos Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||