Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на „добив и първична преработка на инертни материали – пясъци и чакъл от находище „лозница-2, участък-1 и участък-2”
Защитена Зона „Рибарници Звъничево ” BG0002069
Изтегляне 1.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.2.2.2Кумулативен ефект от въздействията
5.2.2Защитена Зона „Рибарници Звъничево ” BG0002069Въздействия върху местообитанията на птиците предмет на опазване в защитената зона не се очакват поради отдалечеността им на разстояние много по-голямо от обхвата на въздействията от дейностите свързани с реализирането на инвестиционното предложение. Таблица 5.1 Птици, включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC
Таблица 5.2 Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC
От включените заповедта за обявяване на защитената зона птици видовете Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Поен лебед (Cygnus cygnus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Кокилобегач (Himantopus himantopus), Бойник (Philomachus pugnax), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Фиш (Anas penelope), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Лятно бърне (Anas querquedula), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Качулата потапница (Aythya fuligula), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Воден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos) и Речна чайка (Larus ridibundus) са водолюбиви и свързани с водни басейни, каквито са откритите водни площи в ЗЗ „Рибарници Звъничево”, стари баластриери и мочурища. Тези видове не се срещат в имота който е земеделска земя и е отделен посредством дига от коритото на р. Тополница до която няма прякавидимост от концесионната площ . Зимуващата в защитената зона жълтокрака чайка (Larus cachinans) е широко разпространена в населените места, гнезди и по покривите на сградите в черноморските градове и реализирането на инвестиционното предложение ще бъде по-скоро с благоприятно въздействие за този вид. Защитената зона е от значение по скоро като място за почивка по време на миграции на белия щъркел (Cicinia ciconia), от колкото като гнездово обитание и място за хранене, тъй като съгласно данните от стандартния формуляр видът не гнезди в защитената зона, а се среща само по време на миграция. Установено е гнездене на вида извън защитената зона в селата Юнаците и Величково, като над концесионната площ е наблюдаван епизодично. Хранителните територии на гнездещите в зоната щъркели са влажните и мочурливи места край р. Тополница, а над концесионната площ тези птици прелитат по време на миграции или случайно. Видовете, които гнездят по дървета, в редки гори край населени места или в самите населени места са черношипата ветрушка (Falco tinnnculus) и сирийския пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) са с много малка плътност на популациите в защитената зона от 1 до 5 двойки, като по-често се срещат в или край населени места поради което въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху тях ще бъдат незначителни. От грабливите птици според даните от стандартния формуляр в защитената зона зимуват отделни индивиди малък сокол (Falco columbarius), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), степен блатар (Circus macrourus), полски блатар (Circus cyaneus) ливаден блатар (Circus pygargus), които с настъпването на пролетта отлитат на север, като от грабливите постоянни видове са обикновения мишелов (Buteo buteo) и черношиптаа ветрушка (Falco tinnunculus). Храната им през зимата са дребни гризачи, малки птички и убити животни от преминаващите по пътищата автомобили. По тези причини най-често могат да се видят кацнали на крайпътни дървета, понякога и непосредствено до крайните сгради на малките селища без да се смущават от преминаващите хора и автомобили. В случая реализирането на инвестиционното предложение ще бъде без негативни въздействия по отношениена грабливите птици. Сивият жерав (Grus grus) е вид, който поради климатични промени – затопляне е изместил местата си за зимуване на север (Профиров), много рядко може да се наблюдава по време на миграции у нас и не е наблюдаван в района. Данните от стандартния формуляр са епизодични наблюдения по време на миграции. Въздействия върху вида и местообитанията му не се очакват. Обикновеният пчелояд (Merops apiaster) също е вид, който се среща само като прелитащ по време на миграция и реализацията на инвестиционното предложение също ще бъде без негативни въздействия върху него и местообитанията му. В околността липсват меки глинести отвесни брегове с колонии, а по време на миграция лети на много голяма височина над всяко селище по миграционния си път, като присъствието му се регистрира най-често само аудиовизуално. Не са и редки случаите на спирането за почивка върху електропроводи близо дао населени места когато бе наблюдаван от авторите на доклада в района, а също и на двора на Бентонит АД в гр. Кърджали. В случая очакваните въздействия от реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат ограничени в границите на концесионната площ и незначителни, като ще засегнат само широко разпространени толерантни към човешко присъствие видове птици, които ще заемат съседни на имота площи по време на експлоатацията на кариерата, а след образуването на водно тяло зимуващите водоплаващи видове ше се появят и в концесионната площ, поради което разкриването на баластриерата ще бъде с положителни въздействия върху тях. По-вероятно е да бъдат пряко засегнати видове предмет на опазване временно находящи се в концесионната площ. Направеният анализ е за видовете регистрирани на територията на инвестиционното намерение: Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии Полски блатар (Circus cyaneus)
Легенда: + - има отрицателно въздействие - - няма отрицателно въздействие Голяма бяла чапла (Egretta alba)
Легенда: + - има отрицателно въздействие - - няма отрицателно въздействие Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)
Легенда + - има отрицателно въздействие - - няма отрицателно въздействие Бял щъркел (Ciconia ciconia)
Легенда + - има отрицателно въздействие - - няма отрицателно въздействие Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)
Легенда + - има отрицателно въздействие - - няма отрицателно въздействие Обикновен пчелояд (Merops apiaster)
Легенда: + - има отрицателно въздействие - - няма отрицателно въздействие 5.2.2.1Оценка на въздействията върху защитените природни местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване:Реализирането на инвестиционното предложение, чрез разкриването на баластриера в концесионна площ извън границите на ЗЗ „Рибарници Звъничево” не води до отнемане на площи от типовете природни местообитания и местообитанията на видовете предмет на опазване в нея, поради което въздействието ще бъде нулево. На практика инвестиционното предложение извършва дейност с код 100 „ Добив на пясък и чакъл,”, чието въздействие, когато дейността е извън границите на зоната се оценява като „0 - неутрално” в стандартния формуляр. 5.2.2.2Кумулативен ефект от въздействията:Реализирането на инвестиционното предложение, чрез разкриването на баластриера в концесионна площ извън границите на ЗЗ „Рибарници Звъничево” не води до натрупване по отношение на отнемане на площи от типовете природни местообитания и местообитанията на видовете предмет на опазване в нея, поради което и кумулативният ефект ще бъде нулев. Анализът на влиянието върху компонентите на околната среда в част 5.1. показва, че въздействието на инвестиционното предложение върху защитените зони, не се кумулира с въздействието от най-близките други обекти. Каталог: ovos Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||