V. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на Защитената Зона

При направените проучвания на терена, на който ще бъде разположен ветрогенераторния парк, се установиха растителни съобщества, които условно попадат в пет типа местообитания (Кавръкова и кол., ред. 2005) (Прил. 1): Алпийски и бореални ерикоидни съобщества (Код 4060, Пал. Кл. 31.4), подтип Планински съобщества на Juniperus sibirica и J. sabina (Пал. Кл. 31.43); Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae) (Код 6410, Пал. Кл. 37.31); Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс (Код 6430), подтип Съобщества от високи многогодишни треви в планинския и алпийски пояс от клас Betulo - Adenostyletea (Пал. Кл. 37.8); Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове (Код 8210, Пал. Кл. 62.1); Мизийски гори от обикновена ела (Код 91BA, Пал. Кл. 42.16).

Този тип местообитание е представен от съобшества, доминирани от Juniperus sibirica, с високо покритие (около 60%) и висока численост на популацията (Табл. 3). Съобществото на J. sibirica заема по-голямата част от площта на имотите, в които ще се изгради ветрогенераторния парк (около 80% или 865 ha) (Фиг. 1). По същество те са преходни, т. е. тяхното формиране е част от сукцесионното превръщане на вторичните високопланински пасища (вероятно доминирани от Narduus stricta) в характерните за тази надморска височина иглолистни гори (от Abies alba и/или Picea abies). Прехода от пасища към храсталачни съобщества се дължи на резкия спад в интензитета на екстензивното високопланинско животновъдство. Превръщането на съобществата на J. sibirica в иглолистни гори обаче най-вероятно ще бъде много бавен процес, в резултат на суровите микроклиматични условия, съществуващи по билните части на планината. Видовия състав на съобществата на J. sibirica е сравнително беден (Табл. 3), поне в частта, която беше изследвана. Не бяха установени консервационно значими растителни видове. Част от срещащите се тук видове попадад под разпорежданията на Закона за лечебните растения, като някои от тях (напр. Antennaria dioica, Bistorta major, Veratrum lobelianum) са със сравнително ограничено разпространение, в планинските райони на страната.

В границите на това съобщество ще се изградят 19 от 24те ветрогенератора на парка. В резултат на това ще бъде унищожена площ от около 3.8 ha от това съобщество, което е около 0.44% от площта, която то заема в рамките на изследвания терен. Поради различие в данните за това местообитание в границите на защитена зона „Западна Стара Планина и Предбалкан” е невъзможно да се каже какъв процент от цялата площ на местообитанието в зоната ще бъде унищожен.
1.1.2. Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae) (Код 6410, Пал. Кл. 37.31).

Местообитанията от този тип имат крайно ограничено разпространение в изследвания терен (вероятно не повече от няколко декара). Те са разположени по границата между хидрофилните съобщества и тези на Juniperus sibirica, и то само на заравнени терени. В конкретния случай тези съобщества са по-скоро полидоминантни, богати на видове, като тук се срещат както такива, които са характерни за по-сухите съобщества на сибирската хвойна – напр. Carex caryophyllea, Luzula campestris, L. luzuloides, Veratrum lobelianum, така и такива, които се срещат в по-влажни местообитания – Geum coccineum, Luzula multiflora, Alchemilla glaucescens, Dactylorhiza cordigera. Освен тези, само тук в рамките на терена на инвестиционното предложение бяха установени растителни видове с висока консервационна стойност – включените в Червената Книга Lilium jankae (включен и в Приложения 2 и 3 на ЗБР) и Trolius europaeus (включен в Приложение 3 на ЗБР) (Фиг. 2).

Върху терените, заети от това съобщество, не се предвиждат никакви дейности.

Таблица 3: Фитоценотичен състав на съобществата на Juniperus sibirica. Скала покритие-обилие по Браун-Бланке (Wikum and Shanholtzer 1978): 5 – покритие 100 - 75%; 4 – покритие 75 - 50%; 3 – покритие 50 - 25%; 2 – покритие 25 - 5%; 1 – покритие <5%, многочислен вид; + – покритие <5%, ниска численост.

Четвъртия тип местообитания е представен от растителни съобщества с доминиране на Rumex aquaticus (Табл. 4, Фиг. 3). Те са хидрофилни, развиват се в и около коритата на няколкото малки потоци, протичащи през имотите на инвестиционното намерение. Тези потоци водят началото си от по-високите части на терена – върховете Вража Глава и Голема Чука. Те са с малък дебит и ниска скорост на оттока. Съобществата на R. aquaticus също са богати на видове, но растения с висока консервационна значимост не бяха установени. Редица от видовете, срещащи се тук, попадат под разпоредбите на Закона за леченбите растения (Табл. 4). Тези съобщества са с ограничено разпространение, заемат по-малко от 5% от площта на изследвания терен, или около 50 ha. Върху терените, заети от тези съобщества, засега не са предвидени никакви дейности.

Фигура 1: Растителни съобщества на Juniperus sibirica.


1.1.4. Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове (Код 8210, Пал. Кл. 62.1).

Варовиковите скали заемат по значителни площи в районите на трите върха, част от склоновете на които попадат в рамките на разглежданите имоти (а и в границите на България). Тези върхове са Голема Чука, Вража Глава и Три Чуки. По билото, свързващо тези върхове, се наблюдават по-малки по площ скални разкрития. Фитоценотичния и видов състав на тези местообитания не беше проучен, тъй като именно по билото минава границата между България и Сърбия - зона със забранен достъп. Площта на тези местообитания също е малка – под 5% (50 ha). Възможно е в тях да участват видове с висока консервационна стойност.

Таблица 4: Фитоценотичен състав на съобществата на Rumex aquaticus (за обяснение скалата на Браун-Бланке вж. Табл. 3).

В границите на тези местообитания е предвидено изграждане на два ветрогенератора – No 16 и 19. За фундаментите на тези ветрогенератори ще бъде унищожена площ от около 0.4 ha от това местообитание. Това е около 0.8% от площта, която то заема в рамките на изследвания терен, или около 0.18% от площта на защитена зона „Западна Стара Планина и Предбалкан”, заета от това местообитание.

Фигура 3: Растителни съобщества на Rumex aquaticus.


1.1.5. Мизийски гори от обикновена ела (Код 91BA, Пал. Кл. 42.16).

Горите от обикновена ела (Abies alba), попадащи в границите на терена на ветрогенераторния парк, са с вторичен произход. Те са млади, със силно разреден дървостой. Представляват по-късен сукцесионен етап (в сравнение със съобществата на J. sibirica) от замяната на вторичните високопланински пасища с по-характерните за тази надморска височина иглолистни гори. Освен елата, от дървесните видове тук се срещат бреза (Betla pendula), ива (Salix caprea), трепетлика (Populus tremula), елша (Alnus sp.) (по-подробно флористично и фитоценотично проучване не бе направено). Като се има предвид, че тези гори са в ранен сукцесионен стадий, и най вероятно са възникнали върху терени, заети от съобщества на J. sibirica, смятаме, че вероятността в тях да се срещат консервационно значими видове е малка.

Еловите гори заемат около 5% от площта на изследвания терен, или около 50 ha. В тези местообитания е предвидено изграждането на 3 ветрогенератора – No 14, 18 и 20. За фундаментите на тези ветрогенератори ще бъде унищожена площ от около 0.6 ha от това местообитание, или около 1.2% от площта, която то заема в рамките на изследвания терен. Данни за подобно местообитание в защитена зона „Западна Стара Планина и Предбалкан” липсват.
ИЗВОД

При изграждането на ветрогенераторния парк няма да бъдат засегнати застрашени местообитания (по смисъла на Чл. 6, ал. 2 от ЗБР). От местообитанията, които ще бъдат засегнати, единствено в типа Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове е възможно да се срещат консервационно значими видове (включени в Приложения 2 и/или 3 на ЗБР, или в Червената Книга на България). Площта от това местообитание, която ще бъде засегната, представлява 0.05% от общата му площ в границите на защитена зона „Западна Стара Планина и Предбалкан”. Впредвид на това, смятаме, че изграждането на ветрогенераторите на ВЕП „Чипровци Уинд” ще окаже слабо негативно влияние върху типовете природни местообитания – предмет на опазване в Защитена Зона „Западна Стара Планина и Предбалкан”.

По време на проучванията на терена на инвестиционното намерение бяха установени 14 вида птици, 5 вида бозайници и 1 вид влечуго (Табл. 5).