1.2.1. Влечуги
Живородния гущер (Zootoca vivipara) беше установен в съобществата на сибирската хвойна. При изграждането на ветроенергийния парк съществува известна вероятност за унищожаване на единични екземпляри от този вид. Тъй като вида използва местообитанията постоянно (за размножаване, хранене и хибернация), при изграждането на парка ще се наблюдава и директна загуба на местообитанията му. Тази загуба обаче ще е незначителна – около 0.1%. Не съществуват данни за негативни тенденции в състоянието на популациите на вида – на локално, национално или международно ниво. Ето защо смятаме, че негативното въздействие при осъществяване на инвестиционното намерение ще е незначително.
1.2.2. Бозайници
От бозайниците единствено къртицата (Talpa europaea) използва терена, предвиден за изграждане на ветрогенераторния парк постоянно. Къртицата е силно пластичен вид, утилизиращ широк обхват от местообитания, с висока численост навсякъде в страната. Останалите видове използват терена при хранене или само преминават. Негативното въздействие, свързано с индиректна загуба на местообитанията им, ще е незначително. Като цяло, осъществяването на инвестиционното намерение ще има незначително негативно въздействие върху бозайната фауна в района.
1.2.3. Птици
За да се оцени потенциалното негативно въздействие на инвестиционното намерение върху орнитофауната, освен теренните проучвания, беше извършен и статистически анализ на базата на метаданни от достъпната литература, свързана с изследвания върху смъртността на птиците в резултат на оперирането на ветрогенераторни паркове (Табл. 6).
Таблица 6: Резюме на изследванията, използвани при прогнозиране смъртността на птиците, причинена от експлоатацията на ветрогенераторните паркове. Дни – брой дни на изследване; ВГ – брой изследвани ветрогенератори; Смъртност – брой установени мъртви птици (доказано убити от ветрогенератори).
Автор и година
|
Страна
|
ВЕП
|
Метод1
|
Дни
|
ВГ
|
Смъртност
|
Everaert 2003
|
Belgium
|
Brugge Pathoekeweg
|
C
|
55
|
14
|
210
|
Everaert 2003
|
Belgium
|
Schelle
|
C
|
60
|
3
|
12
|
Everaert 2003
|
Belgium
|
Zeebrugge Jetty
|
C
|
93
|
22
|
61
|
Everaert and Stienen 2007
|
Belgium
|
Zeebrugge Jetty
|
C
|
70
|
25
|
445
|
Brown and Hamilton 2004
|
Canada
|
McBride Lake
|
C
|
69
|
114
|
41
|
Brown and Hamilton 2006
|
Canada
|
Summerview
|
C
|
66
|
39
|
577
|
Desholm 2005a
|
Denmark
|
Nysted
|
T
|
20
|
1
|
0
|
Desholm 2005b
|
Denmark
|
Nysted
|
T
|
51
|
1
|
0
|
Petersen et al. 2006
|
Denmark
|
Nysted
|
T
|
124
|
1
|
1
|
Brinkman 2006
|
Germany
|
Ettenheim Brudergarten
|
C
|
48
|
3
|
1
|
Brinkman 2006
|
Germany
|
Freiamt Hohe Eck
|
C
|
49
|
1
|
3
|
Brinkman 2006
|
Germany
|
Horben Holzschlägermatte
|
C
|
48
|
2
|
4
|
Brinkman 2006
|
Germany
|
St. Peter Plattenhöfe
|
C
|
16
|
1
|
1
|
Musters et al. 1996
|
Netherlands
|
Kreekrak
|
C
|
365
|
5
|
17
|
Winkelman 1989
|
Netherlands
|
Noordoostpoloder
|
C
|
118
|
25
|
41
|
Lekuona 2001
|
Spain
|
Alaiz-Echague
|
C
|
48
|
75
|
13
|
Lekuona 2001
|
Spain
|
El Perdon
|
C
|
48
|
32
|
25
|
Barrios and Rodriguez 2004
|
Spain
|
Eo´lica del Estrecho (E3)
|
C
|
156
|
66
|
2
|
De Lucas et al. 2004
|
Spain
|
Eo´lica del Estrecho (E3)
|
C
|
61
|
66
|
2
|
Lekuona 2001
|
Spain
|
Guerinda
|
C
|
48
|
145
|
22
|
Lekuona 2001
|
Spain
|
Leitza-Beruete
|
C
|
36
|
40
|
1
|
Lekuona 2001
|
Spain
|
lzco-Aibar
|
C
|
48
|
75
|
21
|
Barrios and Rodriguez 2004
|
Spain
|
PESUR
|
C
|
104
|
65
|
40
|
Lekuona 2001
|
Spain
|
Salajones
|
C
|
48
|
33
|
56
|
Pettersson 2005
|
Sweden
|
Utgrunden
|
O
|
139
|
7
|
0
|
Pettersson 2005
|
Sweden
|
Yttre Stengrund
|
O
|
121
|
5
|
4
|
Altamont Pass AMT 2008
|
USA
|
Altamont Pass
|
C
|
18
|
2500
|
1295
|
Hunt 2000
|
USA
|
Altamont Pass
|
R
|
192
|
6500
|
31
|
Hunt et al. 1995.
|
USA
|
Altamont Pass
|
R
|
86
|
6500
|
2
|
Orloff and Flannery 1992
|
USA
|
Altamont Pass
|
C
|
28
|
897
|
148
|
Orloff and Flannery 1996
|
USA
|
Altamont Pass
|
C
|
1
|
1169
|
13
|
Smallwood and Thelander 2005
|
USA
|
Altamont Pass
|
C
|
26
|
1111
|
535
|
West Inc. 2006
|
USA
|
Altamont Pass
|
C
|
22
|
31
|
10
|
Fiedler et al. 2007
|
USA
|
Buffalo Mountain
|
C
|
40
|
18
|
9
|
Nicholson et al. 2005
|
USA
|
Buffalo Mountain
|
C
|
215
|
3
|
45
|
Young et al. 2003
|
USA
|
Foote Creek Rim
|
C
|
36
|
69
|
72
|
Kerlinger 2002
|
USA
|
Green Mountain
|
C
|
7
|
11
|
0
|
Jain 2005
|
USA
|
Joice
|
C
|
247
|
26
|
7
|
Johnson et al. 2003a
|
USA
|
Klondike
|
C
|
13
|
16
|
6
|
Jain et al. 2007
|
USA
|
Maple Ridge
|
C
|
45
|
10
|
56
|
Jain et al. 2007
|
USA
|
Maple Ridge
|
C
|
127
|
10
|
108
|
Jain et al. 2007
|
USA
|
Maple Ridge
|
C
|
16
|
30
|
109
|
Arnett et al. 2005
|
USA
|
Meyersdale
|
C
|
25
|
20
|
9
|
Howe et al. 2002
|
USA
|
MGE
|
C
|
270
|
17
|
12
|
Kerlinger et al. 2006
|
USA
|
Montezuma Hills
|
C
|
48
|
90
|
272
|
Arnett et al. 2005
|
USA
|
Mountaineer
|
C
|
25
|
44
|
12
|
Kerns and Kerlinger 2004
|
USA
|
Mountaineer
|
C
|
22
|
44
|
68
|
Erickson et al. 2003
|
USA
|
Nine Canyon
|
C
|
19
|
37
|
35
|
Schmidt et al. 2003
|
USA
|
NWTC
|
C
|
24
|
9
|
4
|
Piorkowski 2006
|
USA
|
Oklahoma WEC
|
C
|
6
|
68
|
106
|
Erickson et al. 2004
|
USA
|
Oregon Stateline
|
C
|
16
|
64
|
45
|
Erickson et al. 2004
|
USA
|
Oregon Stateline
|
C
|
17
|
93
|
72
|
Johnson et al. 2003b
|
USA
|
P3 Buffalo Ridge
|
C
|
12
|
30
|
12
|
Anderson et al. 2005
|
USA
|
San Gorgonio Pass
|
C
|
10
|
84
|
23
|
Anderson et al. 2005
|
USA
|
San Gorgonio Pass
|
C
|
6
|
423
|
24
|
Howe and Atwater 1999
|
USA
|
Shirley
|
C
|
54
|
2
|
1
|
Anderson et al. 2004
|
USA
|
Tehachapi Pass
|
C
|
7
|
637
|
83
|
Erickson et al. 2000
|
USA
|
Vansycle
|
C
|
13
|
19
|
12
|
Erickson et al. 2004
|
USA
|
Washington Stateline
|
C
|
17
|
60
|
31
|
Erickson et al. 2004
|
USA
|
Washington Stateline
|
C
|
20
|
60
|
61
|
Howe et al. 2002
|
USA
|
WPS
|
C
|
270
|
14
|
12
|
1 – C = търсене останки от мъртви птици под ветрогенераторите; T = наблюдение с термичен детектор; O = директно наблюдение; R = радиотелеметрия (вж. източника за броя на маркираните птици).
АНАЛИЗ
Статистическия анализ, който беше използван, е регресия. Освен зависимост между две променливи, регресията дава възможност за изчисляване стойността на зависимата променлива (в случая смъртността на птиците) при известна независима променлива (степен на използване, гъстота на ветрогенераторите, мощност, височина на кулата, диаметър на турбината, средна скорост на въртене; за детайли вж. по-долу).
Ниво на анализ
На видово ниво за някои видове съществуват много малко (или липсват) данни за смъртност, причинена от ветрогенераторите. От видовете птици, срещащи се в района на инвестиционното намерение, достатъчни за анализ данни има само за скалния орел (Aquila chrysaetos) и гарвана (Corvus corax). Ето защо анализа беше проведен на ниво „екологична група”, следвайки деление, прието от някои от горепосочените автори (Табл. 6). В нашия анализ бяха използвани три такива групи: хищни птици – включваща разредите Falconiformes, Cathartiformes и Strigiformes; вранови – представители на Сем. Corvidae; пойни – останалите представители на Passeriformes.
Смъртност
За мярка на смъртността, причинена от ветроенергийните паркове е приета брой мъртви птици на ден на ветрогенератор (бр/ден/ВГ). Въпреки че числата са малки, което причинява известни неудобства при работа и при тълкуването на биологичната им значимост, при нужда те лесно могат да се трансформират в по-големи единици, напр. брой мъртви птици на година на ветрогенератор. Тази мерна единица е и по-подходяща при сравнение на смъртността с т. н. степен на използване (вж. по-долу). За да се установи реалната смъртност, когато се използва метода на търсене на мъртви птици, би трябвало да се вземе предвид: 1) каква част от площта, на която е възможно да падне мъртвата птица, е изследвана; 2) каква част от мъртвите птици биха били унищожени от некрофаги между две търсения; 3) каква част от мъртвите птици намира изследователя. Повечето изследвания включват такива данни. На базата на тях се изчислява действителната смъртност. Там, където такива данни липсват (особено по отношение на некрофагите), беше изчислена усреднена стойност на геофрафски принцип.
Степен на използване
Логично е да се допусне, че смъртността ще е правопропорционална на степента на използване на терена, зает от ВЕП от птиците. Степента на използване няма нищо общо с числеността на популациите, но е много по-полезна при прогнозиране на потенциален негативен ефект. За мерна единица беше приета брой прелитащи птици на ден на ветрогенератор (бр/ден/ВГ). Под ветрогенератор в случая се разбира площ, равна по големина на площта, в която се въртят перките на ветрогенератора (кръг с диаметър равен на диаметъра на турбината).
Сподели с приятели: |