Гъстота на ветрогенераторите

Това е характеристика на ВЕП, с мерна единица хектари на ветрогенератор (ha/ВГ). Тя ни се струва по-подходяща от реципрочната (ВГ/ ha), тъй като дава представа за средната свободнаплощ около ветрогенераторите в даден ВЕП. За площ на ВЕП се приема територия с граници, отдалечени от най-крайните ВГ на разстояние, равно на диаметъра им.

Номиналната мощност на ВГ зависи от различни технически показатели – тя е свързана например с диаметъра на турбината и с номиналната скорост на въртене. Последните две характеристики също са включени в анализа. Така или иначе, редица автори са установили зависимост между номиналната мощност и смъртността. Ето защо тази характеристика беше включена в нашия анализ. Измерва се в киловати (kW).

Редица автори изказват предположения, че смъртността зависи от височината на кулата на ВГ. Тази зависимост би трябвало да е видово (или групово) специфична, в зависимост от преобладаващата височина на полета при различните видове (групи). Височината на кулата е дадена в метри (m).

Друга характеристика на ВГ, която би могла да има биологична значимост. От диаметъра зависи площта около ВГ, която би могла да бъде достигната от въртящите се перки. Диаметъра е даден в метри (m).

Логиката подсказва, че колкото по-бързо се въртят перките на ВГ, толкова по-голям е шанса за сблъсък на птиците с тях. Обикновено данните за скоростта на въртене на ВГ са в обороти в минута (rpm). От гледна точка на птиците обаче е много по-важна скоростта на най-бързо въртящата се част на перката – върха и. Ето защо, знаейки диаметъра на турбината, ъгловата скорост (rpm) беше превърната в линейна (m/s).

При хищните птици се установи статистически значима зависимост (Р<0.05) между смъртността и всички изследвани характеристики, с изключение на степента на използване (Прил. 2). Линейна зависимост се установи между смъртността от една страна и между гъстотата на ВГ и височината на кулата, от друга. Така или иначе, тези две характеристики са сравнително лош прогнозиращ фактор (R² = 0.05 и 0.30, респ.). Останалите зависимости показаха полиномна зависимост със смъртността, като най-добър прогнозиращ фактор е средната скорост на върха на перката (R² = 0.47, n = 135; Фиг. 4).

При врановите птици се установи статистически значима зависимост между смъртността и всички технически параметри, които бяха изследвани (мощност, височина на кулата, диаметър на турбината и средна скорост). С изключение на тази с мощността, всички останали зависимости са линейни, и с ниски стойности на R² (под 0.25). Зависимостта между смъртността и номиналната мощност е полиномна (R² = 0.54, n = 28; Фиг. 5).

Статистически значима зависимост се установи между смъртността на пойните птици и всички изследвани параметри, с изключение на гъстотата на турбините. Само при степента на използване и скоростта на въртене се наблюдава линейна зависимост. И двете характеристики обаче са лош прогнозиращ фактор (R² = 0.01 и 0.12, респ.). Най-добър прогнозиращ фактор, както и при врановите, е номиналната мощност на ветрогенератора (R² = 0.45, n = 604; Фиг. 6).

Фигура 4: Зависимост между смъртността на хищните птици и средната скорост на въртене на върха на перките на турбините.

Фигура 5: Зависимост между смъртността на врановите птици и номиналната мощност на ветрогенераторите.

Фигура 6: Зависимост между смъртността на пойните птици и номиналната мощност на ветрогенераторите.

Уравнението на правата, описваща зависимостта между смъртността на хищните птици (бр/ден/ВГ) и средната скорост на въртене на върха на перката (m/s) е:

y = -8.21992029

Уравнението на правата, описваща зависимостта между смъртността на врановите птици (бр/ден/ВГ) и номиналната мощност на ВГ (kW) е:

Уравнението на правата, описваща зависимостта между смъртността на врановите птици (бр/ден/ВГ) и номиналната мощност на ВГ (kW) е:

От така направения анализ се вижда, че ВЕП „Чипровци Уинд” ще окаже по-значително негативно въздействие върху птиците, отколкото върху другите представители на фауната. Негативно въздействие по-специално очакваме да има върху грабливите птици, от които в района на ВЕП бяха установени два вида – скален орел (Aquila chrysaetos) и обикновен мишелов (Buteo buteo). За грабливите птици общо прогнозата е че на година в резултат от експлоатацията на парка ще загиват 2.36 птици. Степента на достоверност на тази цифра е сравнително ниска – 47% (R² = 0.47). Това означава, че тя би могла да варира горе-долу между 1 и 4 птици на година. При проучванията на терена, предвиден за изграждане на ВЕП, бяха установени само по една двойка от вид, така че максималната загуба на за популациите на тези видове ще е една двойка. При численост на популацията на обикновения мишелов в района на Защитена зона „Западен Балкан” между 49 и 85 двойки, тази загуба (между 2.04 и 1.18%) ще е незначителна. При скалния орел обаче, с численост на популацията 7-8 двойки, тази загуба би могла да бъде значителна.

Изграждането на ветрогенераторите на ВЕП „Чипровци Уинд” ще окаже слабо негативно влияние върху типовете природни местообитания и върху местообитанията на видовете – предмет на опазване в Защитени Зони „Западна Стара Планина и Предбалкан” и „Западен Балкан”.

Поради специфичното разположение на ветрогенераторите на ВЕП „Чипровци Уинд” (почти по самата граница на защитените зони), няма да се наблюдава фрагментация на тези местообитания в границите на зоните.
2.2. Обезпокояване на видовете и нарушаване на видовия състав

По-значително безпокоене на видовете, обитаващи района на ВЕП „Чипровци Уинд” ще се наблюдава само по време на строително-монтажните работи. Ако по-значителна степен на безпокойство, специално при птиците, се прояви по време на експлоатацията, то това би довело до намаляване смъртността в резултат на тази експлоатация, което е по-добрия възможен сценарий.

Въпреки вероятното по-значително въздействие върху скалния орел, като цяло не се очаква нарушаване на видовия състав на зоната, свързано с осъществяването на инвестиционното намерение.

VI. Предложения за смекчаващи мерки.
След приключване на строително-монтажните работи обекта да се почисти от натрупани земни маси, строителни и битови отпадъци, които да се извозят и депонират на съответните депа. Това ще помогне за по-бързото възстановяване на растителността, респ. местообитанията, в частите, незаети от ветрогенераторите.

Възможно е по време на строителните работи безпокоене на отделни представители на фауната. Препоръчително е строително-монтажните работи да се извършат извън размножителния период – март-май за повечето видове.

По време на експлоатацията да не се допуска оставянето на хранителни отпадъци и продукти на открито, тъй като те биха могли да привлекат по-голям брой птици в района. При намиране на труп на едро животно, да с е търси начин за неговото извозване от района на ВЕП.

Препоръчително е при поддръжката и ремонта на ветрогенераторите служителите да следят за наличие на мъртви птици.

Фаунистичния състав на района бе определен чрез маршрутения метод и чрез стационарни наблюдения.

Прогнозата за въздействие на ВЕП „Чипровци Уинд” върху орнитофауната в района е извършена чрез статистически анализ (регресия) на метаданни (публикувани от други автори). За постигане на нормално разпределение (едно от изискванията на този анализ), стойностите за смъртността на птиците бяха ln трансформирани.

XII. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3.
- Диплома, ПУ „П. Хилендарски” - гр. Пловдив; серия ВД-95, №0005215

- Диплома магистърска степен NINSHU 1590, Kyoto University

- Свидетелство за професионална квалификация „Екологичен мениджмънт на природните ресурси”, Серия С-00, № 019821, ЛТУ

- Списък публикации

- Служебна бележка от Дирекция на Природен Парк „Врачански Балкан”

XIII. Приложения.
Приложение 1: Схема на местоположението на ВЕП „Чипровци Уинд” и типовете местообитания в района на парка.

Приложение 2: Списък на използваната литература.

Красимир Борисов Дончев (Биолог-еколог)