Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
Изтегляне 1.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1324 Голям нощник ( Myotis myotis )
1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale) Най-широко разпространеният и най-многоброен от трите вида "средни" подковоноси на територията на страната. Известен е от над 100 находища, като повечето от тях са между 0 - 700 m н.в., но има зимни убежища и на по-голяма височина. Срещаемостта му намалява на юг. Обитава гористи равнинни карстови райони в близост до вода. Почти изцяло е свързан с пещерите, но в некарстови райони през лятото се заселва и в постройки. Храни се главно с нощни пеперуди. От известните до момента размножителни колонии – 18 са в естествени пещери и една в подземни тунели на постройка. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимните колонии са многочислени – в пещери и по-рядко изкуствени галерии. Не мигрира на далечни разстояния, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимни убежища (10 - 60 km) (Големански 2011). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 2 зимни находища. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 231610 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) попадат потенциални ловни местообитания на вида, без да се засягат пряко. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква. 1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) В южните части на страната видът е относително обикновен и с по-висока срещаемост и обилие. Западната и централна част на Предбалкана и линията Велико Търново-Котел-Приморско очертават част от северната граница на ареала. Обитава карстови райони в равнинните и хълмисти части на страната. Изцяло е свързан с подземни убежища - пещери и минни галерии. Образува колонии с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида, често заедно с южния подковонос (Rh. euryale) и подковоноса на Мехели (Rh. mehelyi). Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимуващи колонии са известни само от пещерите Айна Ини и Самара (с. Рибино, Източни Родопи), Парниците (с. Бежаново) и Моровица (с. Гложене). Не мигрира, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимните убежища (Големански 2011). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 1 лятно находище. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 307900 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) попадат потенциални ловни местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота попадат 2.444 дка, или 0.0008% от потенциалните ловни местообитания на вида в зоната. Имайки предвид и много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), въздействието се оценява като незначително. Фрагментация на местообитания ИП засяга един полигон с потенциални местообитания на вида, но предвид много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), на практика разделяне на този полигон на части няма да има. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ (119.779 дка), за да изпълнява функцията си на потенциално ловно местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква. 1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) Най-често e установяван в Централна и Западна Стара планина и в Западните Родопи. Най-много убежища са установени над 500 м н.в. В по-ниските части са регистрирани единични индивиди (Кресненски пролом; с. Жернов, Плевенско; Черноморец, Бургаско). Вероятно се размножава в повечето от установените находища в планините, но засега липсват конкретни данни. Единственото сигурно сведение за размножаване у нас е в лонгоза на р. Камчия. Най-предпочитани са влажните горски местообитания в среднопланинския пояс (700 - 1400 м н.в.). През зимата е намиран поединично или на групи до 30 индивида в най-студените, привходни части на пещерите при температури около 0 - 2°С. През летните месеци живее под отлепена, мъртва кора или в цепнатини на широколистни дървета, по-често мъртви, но и живи, като избягва тези, близо до края на гората (под 30 м). През този период мъжките живеят поеденично, а женските са социални, живеят в колонии, които могат да се делят на по-малки или да се събират отново. И двата пола редовно сменят убежищата си, мъжките по-често, а най-рядко - кърмещите женски, които при това носят малките на корема си. Разстоянието между отделните убежища може да достигне до 1 - 3 км. Ловува в гори, покрай реки, в открити площи. Ловните територии могат да са отдалечени до 20 км от убежищата (обикновено между 5 и 7), и са сравнително постоянни за отделните индивиди (но могат да се припокриват). Площта им варира от 450 до 950 дка. Липсват данни за хранителния спектър в България. В Централна Европа се храни с дребни нощни пеперуди и мухи (Големански 2011, Cornes 2005, Ganser 2013, Russo et al. 2005, Zeale et al. 2012). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 3 находища (места за струпване). Площта на потенциалните местообитания е оценена на 344120 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) попадат потенциални местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в границите на имота попада малка част от един полигон с потенциални местообитания на вида. При теренните ни проучвания се установи, че в границите на имота липсва изцяло дървесна растителност, така че за местообитания на този вид в границите на имота не може да се говори. Въпросната част е по-скоро резултат от техническа неточност (при изчертаване на полигона или при прехвърляне от растерен във векторен слой и обратно). Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. такива за отглеждане на малките (буковата гора югоизточно от имота), в които индивидите са чувствителни към безпокойство. Предвид малката засегната площ и временния му характер (само по време на строителството), въздействието се оценява като незначително. С прилагането на подходящи мерки, то ще се елиминира. Мерки: (виж Myotis bechsteinii). 1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteinii) Бехщайновият нощник е обитател на стари широколистни и смесени гори. Известен е от 63 находища у нас, в планините до 1650 м н.в. Най-голяма е концентрацията на находища в пояса 0-300 m (24 находища, 42%) и в пояса 301-600 m (12 находища, 21%). Най-голям брой индивиди са установени в буковите и смесени гори в пояса 800-1450 м. Горите с преобладание на цер (Quercus cerris), полски ясен (Acer campestre) и по-рядко от обикновен габър (Carpinus betulus) или източен бук (Fagus orientalis) в Странджа са предпочитаните местообитания в низинните находища на вида у нас. Липсват данни за зимуването на вида в България. Видът е известен като стационарен и у нас не е известно да извършва сезонни миграции. В Западна Стара планина са установени вертикални миграции с цел размножаване и swarming, по входовете на пещери или изоставени минни галерии с цел намиране на партньори. Най-често в края на май и началото на юни женските формират малки размножителни колонии (5-35 женски) в хралупи на дървета и раждат по едно малко. Кърменето продължава около 3 седмици, след което до около края на август младите прилепи живеят заедно с родителите си. Възрастните мъжки обикновено живеят поединично в различни убежища (най-често малки дупки в дървета). Характерна особеност и за двата пола е честата смяна/редуване на убежището в един и същи район/участък от гората преди и след размножителния сезон. Известно е, че женските са силно привързани към района, откъдето произхождат, а мъжките са значително по-мобилни и много рядко остават да живеят в района, където са се родили. Наблюдения върху хранителното поведение в България показват, че видът се храни недалеч от убежището си (50-450 м, много рядко по-далече). Ловува предимно в стари широколистни гори, но също и в иглолистни. Индивидуалният ловен участък е малък, 0.6 – 4.7 ха, често припокриващ се между индивидите от една колония. Зимува в пещери (Големански 2011, МОСВ 2013, Пешев и кол. 2004, Dietz and Pir 2009, Fitzsimons et al. 2002, Fuszara et al. 1996, Napal et al. 2010, Schofield and Morris 2000). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 1 находище (място за струпване). Площта на потенциалните местообитания е оценена на 268020 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) попадат потенциални местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в границите на имота попадат малки части от два полигона с потенциални местообитания на вида. При теренните ни проучвания се установи, че в границите на имота липсва изцяло дървесна растителност, така че за местообитания на този вид в границите на имота не може да се говори. Въпроснаите части са по-скоро резултат от техническа неточност (при изчертаване на полигоните или при прехвърляне от растерен във векторен слой и обратно). Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. такива за отглеждане на малките (буковата гора югоизточно от имота), в които индивидите са чувствителни към безпокойство. Предвид малката засегната площ и временния му характер (само по време на строителството), въздействието се оценява като незначително. С прилагането на подходящи мерки, то ще се елиминира. Мерки: Да не се извършва строителство в периода на отглеждане на малките на вида (1 юни - 30 август). Ефект: Елиминиране на безпокойството в потенциалните местообитания на вида. 1324 Голям нощник (Myotis myotis) В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от над 200 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 м н.в. Среща се във всички карстови райони у нас. В повечето обитава едни и същи убежища с вида-двойник Myotis blythii. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии. Формира големи размножителни колонии с численост от няколкостотин до около 7000 индивида. Често те са смесени с M. blythii. Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. В Швейцария е установено, че над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Carabidae). По данни от Западна Европа големият нощник най-често ловува в овощни градини и широколистни гори, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ, смърчови гори. Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 km, максимум до 15 km от убежището. Женските показват изключително висока филопатрия, като над 90% се връщат и се размножават в убежището, в което са се родили. Вероятно у нас извършват редовни сезонни миграции между зимните и летните убежища от 20 до ок. 100 км. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март (МОСВ 2013). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 3 находища. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 1153120 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) попадат потенциални ловни местообитания на вида, без да се засягат пряко. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква. 1307 Остроух нощник (Myotis blythii) В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от около 130 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 m н.в. Среща се в почти всички карстови и скалисти райони в страната. Видът е с азиатски произход и еволюционно е свързан със засушливи, топли и открити местообитания. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии, и само рядко единични прилепи са намирани в постройки. В много от случаите и през зимата, и през лятото обитава едни и същи убежища с вида-двойник Myotis myotis. Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. В Швейцария е установено, че над 60% от храната му се състои от едри дългопипалести скакалци (сем. Tettigoniidae), които лови в открити райони, пасища и често в прясно окосени ливади. У нас извършва редовни сезонни миграции между зимните и летни убежища в рамките на 50 до 80 km. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10-20 април (МОСВ 2013). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 4 находища. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 1153120 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) попадат потенциални ловни местообитания на вида, без да се засягат пряко. Според нас по-голямата част от имота би следвало да се разглежда като потенциално ловно местообитание на вида, тъй като той се храни в тревисти местообитания. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота попадат 2.025 дка, или 0.0002% от потенциалните ловни местообитания на вида в зоната. Имайки предвид и много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), въздействието се оценява като незначително. Фрагментация на местообитания ИП засяга един полигон с потенциални местообитания на вида, но предвид много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), на практика разделяне на този полигон на части няма да има. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално ловно местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква. 1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus) Известни са 73 находища, разположени в цялата страна. Най-много убежища и колонии са установени в ниско-планинския пояс (до 400 - 500 м н.в.). Единични индивиди са регистрирани до около 1600 m н.в. в Централна Стара планина, 1550 м н.в. в Рила, 1560 м н.в. в Западните Родопи. Характерен обитател на нископланинските карстови райони. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35°С. Размножителните колонии се състоят предимно от женски индивиди, най-често смесени с подковоноси. Преди средата на август, скоро след като всички малки могат да летят, колонията напуска убежището и се заселва в друго близко или по-далечно укритие. В България е установена една от най-дългите миграции на вида (105 км) – от с. Муселиево, Никополско до пещерата Водните дупки в Централен Балкан. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди. През зимата у нас са установени само единични индивиди в пещери (Големански 2011). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 1 лятно находище. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 906230 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) попадат потенциални ловни местообитания на вида, без да се засягат пряко. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква. 1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) Дългопръстият нощник е типичен обитател на карстовите райони. Среща се на територията на цялата страна, в планините до около 1500 m. Повечето находища са между 100 и 600 m н.в. Обитава целогодишно само подземни убежища – карстови и вулкански пещери, минни галерии, по изключение влажни мазета на необитаеми сгради. Формира размножителни колонии с численост от няколко десетки до няколко хиляди (50 до 3000, най-често 200-500, винаги смесени с Miniopterus schreibersii). Максимумът на ражданията е през периода 20-25 май. Зимува само в подземни убежища. Дългопръстите нощници извършват редовни сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 км. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10-20 април. Ловува над водна повърхност (бавно течащи реки с вирове, богати на хранителни вещества), отдалечавайки се на максимум 10 км от убежището. Индивидуалната ловна територия варира от 3 до 100 дка (МОСВ 2013, Almenar et al. 2006). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 1 зимно находище. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 276290 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) попадат потенциални ловни местообитания на вида, като се засягат пряко. От биологията на вида обаче е видно, че това не може да бъде вярно - видът ловува над водна повърхност, а имотът представлява тревисто местообитание. Като потенциално ловно местообитание на вида в района би могъл да се разглежда р. Костина, която обаче не се засяга пряко. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква. Каталог: doc -> naturaconsult naturaconsult -> Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община никопол naturaconsult -> Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „ naturaconsult -> Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за naturaconsult -> Информация относно: Общ устройствен план (оуп) на община Летница – предварителен проект naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация Изтегляне 1.54 Mb. Сподели с приятели:
|