Защитена Зона „Централен Балкан - буфер”, код BG0002128

1.2. Защитена Зона „Централен Балкан - буфер”, код BG0002128

Белия щъркел е синантропен вид – гнезди в населени места (без централните части на по-големите градове) върху електрически стълбове, комини, камбанарии на църкви, по-големи дървета (лични набл.). По време на размножаване и миграция обитава влажни зони от естествен и изкуствен произход, ливади, мочурища, блата, обработваеми площи (люцернови ниви, оризища, разорани места), покрай канали. Храни се с жаби и техните ларви, гущери, змии, риби, водни насекоми, скакалци, личинки, червеи, гризачи, млади птици. Размножаването е от началото на април до края на юли – началото на август. Прелета е от началото на март докъм средата на април и от началото на август до края на септември (Симеонов и кол. 1990, Симеонов и Мичев 1991, Jonsson 2006).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Видът е синантропен и е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. Пролетната миграция е от средата на март до края на април, а есенния - от средата на август до средата на октомври. Обитава равнинни и полупланински широколистни гори, скални комплекси, проломи на реки, язовири, микроязовири, рибарници, оризища и др. Размножителния период е от средата на април до края на юли. Познати са два типа гнезда – на дървета в гори и на скали (Големански 2011, Симеонов и кол. 1990, лични набл.).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Гнезди в разредени широколистни гори, залесени речни долини, групи дървета сред открити пространства в равнини и предпланини до около 700 m н.в. Храни се най-често с мишевидни гризачи, пойни птици, гущери, скакалци. Гнезди по дървета, гнездото е разположено близо до ствола на височина 6-12 m. Мъти само женската в продължение на 30-35 дни. Малките остават в гнездото около 45 дни. Напускат го преди маховите и кормилните пера да са израсли напълно. Придържат се близо до гнездото, като прекарват голяма част на земята. Прелетен вид, есенната миграция е основно през септември, а пролетната започва в края на април. Ловува и в открити пространства и селскостопански площи (Големански 2011, Симеонов и кол. 1990, Jonsson 2006).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Гнезди в широколистни, смесени и иглолистни гори, техните окрайнини, открити пространства с групи дървета. През есента и зимата се среща в разнообразни местообитания, вкл. открити места, обработваеми площи, паркове, окрайнини на селища. Гнездото е на дърво на височина 4 - 22 m. Снася през май. Мътенето продължава 30 - 35 дни. Малките напускат гнездото на 30 - 35 дневна възраст. Постоянен и прелетен вид. Храни се основно с птици, по-малко с бозайници (Симеонов и кол. 1990).

В границите на имотите попадат 4.003 дка потенциални ловни местообитания на вида. Тъй като видът ловува навсякъде, където има пойни птици, вкл. в населени места, като потенциални ловни местообитания може да се разглежда територията на цялата зона. Следователно ИП ще засегне 0.00056% от потенциалните ловни местообитания на вида. Въздействието се оценява като незначително.

Тъй като целия район е подходящо трофично местообитание за вида, а ИП ще засегне много малка част, то на практика фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. гнездови. Видът е чувствителен към безпокойство в гнездовите местообитания, ето защо въздействието по време на строителство може да бъде значително, ако при започване на строителните дейности на разстояние до 150 м от строителната площадка има гнездо с яйца или недобре летящи малки, тъй като може да бъде изоставено от родителите. За смекчаването му са необходими мерки.

(вж. Pernis apivorus).

Гнезди в окрайнини на широколистни, смесени и иглолистни гори с поляни, открити пространства с групи дървета. През есента и зимата най-чест по обработваеми площи, но също така по пасища и ливади, в и около широколистни гори, скалисти места, тръстикови масиви. Гнездото е на дърво на височина 6 - 20 m. Снася през май. Мътенето продължава 28 - 33 дни. Малките напускат гнездото на 40 - 49 дневна възраст. Постоянен и прелетен вид. Храни се предимно с дребни гризачи (мишки, полевки, лалугери), по-малко с птици, рядко с влечуги, земноводни и безгръбначни, които лови в открити пространства (Симеонов и кол. 1990, лични набл.).

В границите на имотите липсват местообитания на вида. Района на ИП е планински, тревистите местообитания по брега на р. Черни Вит са твърде маломерни, оградени от обширни горски масиви и стръмни планински била. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат потенциални гнездови местообитания на вида, но вероятност от използването им няма, тъй като района е част от вече заета територия, като гнездото на местната двойка отстои на над 300 м от границите на имотите. Трофични местообитания липсват. Въздействие няма да има.

Гнезди предимно по скали в проломи, ждрела, дефилета и други скалисти терени, сред обезлесени предпланински склонове, хълмисти райони и открити сухи полета. Снася в края на март и началото на април. В България вида е прелетен и постоянен. Пролетната миграция е от края на март до края на април, а есенната – от края на август до края на октомври. Храни се с дребни бозайници, птици, змии, гущери, жаби (Симеонов и кол. 1990).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Постоянен и скитащ вид. Гнезди по обширни, високи, недостъпни скални стени и скалисти речни долини в близост до открити пространства, където ловува. През есента и зимата често далеч от скални терени. Храни се с дребни и средни бозайници, влечуги, птици, също така и мърша (Симеонов и кол. 1990, лични набл.).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. През размножителния период обитава широколистни и иглолистни гори и техните окрайнини в близост до открити пространства – ливади или пасища, но винаги в близост до течаща вода на разстояние до 300 - 350 m. По време на миграция и през зимата се среща в равнини с оазисни горички и еденични дървета. Храни се с бозайници, най-вече лалугери, по-рядко с птици (Големански 2011, Симеонов и кол. 1990).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Гнезди в широколистни и смесени гори в близост до речни долини, пасища, ливади, блата. Гнездото е разположено на дървета в окрайнините на горите на височина 6 - 25 m. Снася в началото на май. Мътенето продължава 38-41 дни. Малките напускат гнездото на около 55 дневна възраст. Прелетен вид. Пролетната миграция е от средата на февруари до началото на април, а есенната – от началото на август до средата на октомври. По време на прелет се среща повсеместно в открити пространства. Храни се с дребни бозайници, гущери, жаби, насекоми (Симеонов и кол. 1990, Jonsson 2006).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Гнезди в стари разредени широколистни, по-рядко иглолистни гори в близост до сухи пустеещи терени, ерозирани склонове, пасища, ливади. Гнездото е разположено на дървета, на височина 6-10 m. Мъти през втората половина на май в продължение на 45-47 дни. Малките напускат гнездото на 70-75 дневна възраст, или в първата половина на август. Прелетен вид. Пролетната миграция е през март, а есенната – от втората половина на август до края на октомври. По време на прелет се среща и в открити обработваеми площи с еденични дървета. Храни се с предимно със змии, гущери, жаби и по-рядко с дребни бозайници и насекоми (Симеонов и кол. 1990).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Гнезди в стари широколистни и смесени гори, в равнини и планини до около 1400 m н.в. Снася в край на април и началото на май.мътенето продължава 36-39 дни. Малките напускат гнездото на 45-55 дневна възраст. Прелетен вид. Пролетната миграция е през март-април, а есенната – от втората половина на август до края на октомври. По време на миграция се среща и в открити пространства с еденични и групи от дървета, крайречни гори. Храни се с храни се с дребни и средноголеми птици и дребни бозайници, които лови както в горите, така и в открити места (Симеонов и кол. 1990).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Гнезди в обширни гори, предимно букови, изпъстрени с поляни или в близост до ливади и пасища. Гнездото е на дървета, на 4 - 25 m височина. Снася през май. Мътенето продължава 28 - 37 дни. Малките напускат гнездото на 40 - 45 дневна възраст, но стават самостоятелни на 75 - 100 дневна възраст. Прелетен вид. Пролетната миграция е от средата на март до края на април, а есенната – от началото на август до края на октомври. По време на прелета се среща и в открити пространства с малки гори и еденични дървета. Храни се с жилещи насекоми, техните яйца и ларви, гъсеници, едри бръмбари, рядко с жаби, дребни птици и гризачи (Симеонов и кол. 1990).

В границите на имотите попадат 4.003 дка потенциални ловни местообитания на вида. Видът търси плячка в открити местообитания (тревисти и храстови), които заемат 136840.666 дка от площта на зоната (хабитати N08, N25, според СДФ). Следователно ИП ще засегне 0.00293% от потенциалните ловни местообитания на вида. Въздействието се оценява като незначително.

Имотите засягат част от тревистите местообитания по левия бряг на р. Черни Вит, но оставащата, незасегната част ще е достатъчна, за да могат те да изпълняват ролята си на трофично местообитание за вида (вида търси плячка и по горски поляни, с много малка площ). Въздействието се оценява като незначително.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. гнездови. Видът е чувствителен към безпокойство в гнездовите местообитания, ето защо въздействието по време на строителство може да бъде значително, ако при започване на строителните дейности на разстояние до 150 м от строителната площадка има гнездо с яйца или недобре летящи малки, тъй като може да бъде изоставено от родителите. За смекчаването му са необходими мерки.

Строителството да се извърши извън размножителния период на вида (1 май – 25 юли).

Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Среща се в ограничен и непостоянен брой находища. Обитава разнообразни естествени и изкуствени влажни зони със стоящи или течащи води. Основно изискване към местообитанието е наличие на значителни хранителни ресурси (предимно риба) в съчетание с подходящи места за гнездене (стари дървета в заливни гори, стълбове на далекопроводи и др.). При търсене на храна се отдалечава до 10 - 20 km. Снася от втората половина на април до началото на май. Инкубационният период е 34–40 дни. До есенната миграция младите птици са свързани с възрастните. Мигрира на широк фронт. Храни се изключително с риба (Големански 2011).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Постоянен и преминаващ, в миналото широко разпространен и многоброен вид. Последното потвърдено гнездене е от 1998 г. Въпреки усилени теренни проучвания в периода 2006 – 2009, гнездене не е установено. Наблюденията през размножителния период са на еденични птици, вероятно неразмножаващи се/скитащи птици. Гнезди в два типа хабитати – по дървета в крайречни или оазисни гори или групи дървета в обширни открити местообитания в равнини, или по скали, в близост до обширни пасища в равнини и планини. Не строи гнезда – използва такива на други едри птици. Храни се предимно с дребни бозайници, най-вече лалугери, които ловува в открити местообитания (Големански 2011, Ragyov et al. 2009).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Скитащ вид. В България гнезди по скали в проломи, дефилета и други скалисти терени в близост до открити пространства. Снася през март. Яйцата се излюпват за около 30 дена, или през април. Малките напускат гнездото на 32-45 дневна възраст, или най-късно в края на май. В Източна Европа есенното скитане започва през август, а от ноември до февруари се намира в местата за зимуване. По време на скитанията и зимуването се среща в разнообразни местообитания, където има струпвания на птици – основната му храна – влажни зони, населени места, индустриални комплекси (хлебозаводи, силози). Храни се с диви и домашни (особено през зимата) гълъби, вранови, скорци, чучулиги, дроздове, също и по-едри видове – патици, яребици (Симеонов и кол. 1990, Jonsson 2006, Ragyov et al. 2008, лични набл.).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Обитава редки, просветлени широколистни, смесени и иглолистни гори с поляни, в близост до пасища, ливади, обработваеми площи и други открити пространства, малки оазисни и крайречни гори, полезащитни пояси. Използва стари гнезда на други птици – основно вранови. Рядко гнезди по стълбове за високо напрежение и скали. Снася през май. Мътенето продължава 28 дни. Малките напускат гнездото на около 30 дневна възраст. Прелетен вид. Пролетната миграция е от началото на април до средата на май, есенната – от последната десетдневка на август до края на октомври. Храни се главно с дребни птици и едри насекоми, които улавя във въздуха, по- рядко с прилепи, малки наземни бозайници и влечуги (Големански 2011, Симеонов и кол. 1990, Симеонов и Мичев 1991).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Гнезди по скали и отвесни песъчливи и льосови брегове, по дървета, сгради, стълбове на далекопроводи, където заема гнезда на вранови птици. Обитава скалисти и карстови терени, пасища, долини на реки, окрайнини на разредени гори, групи дървета, храсталаци, обработваеми площи, населени места, вкл. големи градове. Гнездовия период започва през април. Снася през април - май, мътенето продължава 28 - 31 дни. Малките напускат гнездото на 28 - 30 дневна възраст. Прелетен и постоянен вид. Пролетната миграция е през март, есенната – септември - октомври. Храни се с дребни бозайници, птици, гущери, насекоми (Симеонов и кол. 1990, лични набл.).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Обитава силно пресечени скалисти терени в планини и предпланини, обрасли с храстова и тревна растителност (къпина, келяв габър, хвойна, папрат и др.). Обитава и биотопи с по-висока растителност. Задължително условие за размножаването е наличието на близко разположени водоизточници (на около 100-200 m от гнездото). Среща се в районите, в които пребивава, през цялата година. При много снежни и сурови зими извършва вертикални миграции, като слиза под 1000 m н.в. по южните склонове на планините (Симеонов и кол. 1990).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Сибирски вид, гнездящ в Северна Европа. Балканския полуостров е южна граница на ареала на вида. Гнезди в стари разредени горски формации с богат подлес и крайречна широколистна растителност. Вид който гнезди в планините – Рила, Пирин, Западни Родопи и Стара планина при надморска височина над 800 м. Лещарките са чувствителни към човешко присъствие и водят скрит начин на живот. Избягват курортни зони и населени места поради целогодишното антропогенно натоварване.

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Обитава влажни ливади, сенокосни ливади, отводнени блата или по-сухите части на такива. Избягва твърде заблатени места, брегове на реки и езера, и открити каменисти места, както и тревисти места с много гъста и висока растителност. По време на прелет се среща и в люцернови площи, угари, лозя, храсталаци, ниви с житни култури, голф-игрища. Размножаването е от края на април до юни, често се наблюдава второ люпило след това. В Софийско масовия прелет е през втората половина на април и края на октомври. Храни се със насекоми, охлюви, паяци, многоножки, земни червеи, млади жаби, зелени части на растения, семена (Симеонов и кол. 1990, BirdLife International 2012, Jonsson 2006).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Постоянен вид. Пернатоногата кукумявка е широко разпространена в повечето планини, главно в Рило-Родопския масив, Централна и Западна Стара планина. Обитава иглолистни и смесени гори. Гнезди главно в стари смърчови и бял борови гори между 1100 и 1950 m н. в. Гнезди по-рядко и в чисти букови гори. Токува в периода от март до май и рядко през есента – септември - октомври. Гнезди най-често в хралупи на черния кълвач. През април до началото на май женската снася 4 - 7 бели яйца. Мъти 25 - 29 дни, малките напускат гнездото на 30 - 32-дневна възраст. Храни се с дребни бозайници, по-рядко птици и насекоми (Големански 2011).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Обитава целогодишно карстови и вулканични скали, проломи, дефилета, ерозирали терени, като гнезди по скалите или в ниши в земни брегове. Снася в началото на април. Излюпването е в първата половина на май. Малките могат да напуснат гнездото и са способни да се отдалечат от него на 40 - 45 дневна възраст, или най-късно в края на юни. Храни се с бозайници, птици, жаби и безгръбначни. Ловния район е с радиус 1-2 km от гнездото (Симеонов и кол. 1990, Penteriani et al. 2005).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Постоянен вид, в миналото слабо проучен и известен само по 2 индивида от Рила. Сега обитава Централен Балкан, Рила, Западни Родопи, Южен Пирин и Славянка. Обитава стари иглолистни, букови, елово-букови и крайречни гори между 1000 и 1930 m н.в. Моногамен вид, двойката се запазва с години. Гнезди в дупки на кълвачи с диаметър 45 - 55 mm, също в къщички. Снася 4 - 6 яйца, най-често от средата на април до средата на май, мъти 28 - 29 дни. Малките престояват в гнездото 29 - 32 дни. През гнездовия период денонощната активност е 18 часа, спи през нощта. Териториите на двойките в НП "Централен Балкан" и ПП "Рилски манастир" са по 50 - 150 ha, постоянни са и се маркират гласово целогодишно, най-активно през гнездовия период и есента. В Централна Европа извън гнездовия период храната се състои от птици (главно пойни) – около 60%, мишевидни гризачи и земеровки. Запасява се за зимата: в дупки са намирани до 97 жертви (Големански 2011).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Постоянен вид. Размножава се в Централна Стара планина, и вероятно в Средна гора. Обитава стари букови и елови-букови гори на височина между 1250 и 1650 m, отдалечени от населените места, в близост до сечища и ливади. Моногамен вид, двойката вероятно остава за цял живот. Размножаването започва в началото на март. Използва гнездата на други грабливи птици, също хралупи в пънове и дървета. В Централна Европа снася 2 - 4 яйца през втората половина на март или през април, инкубацията трае 27 - 29 дни. Летящи млади птици се появяват в средата на май. Гнездовата територия е над 400 ха. В Централна Европа храната се състои предимно от гризачи и насекомоядни бозайници, по-малко от птици и насекоми.

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Обитава разредени широколистни, смесени и иглолистни гори с поляни, просеки, сечища, групи дървета сред открити пространства, хълмисти склонове с храсти. Гнездото е ямка на земята, често неразличима, без постилка. Прелетен вид. Пролетната миграция е в началото на май, а есенната - от август до средата на октомври. Храни се с насекоми, които лови нощем във въздуха. Ловува в разнообразни хабитати, вкл. населени места около улични лампи (Нанкинов и кол. 1997, Jonsson 2006, лични набл.).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Постоянен вид. Обитава реки, блата, езера, язовири, рибарници и други водоеми в близост (до около 50 m) до отвесни глинести, песъчливи и чакълести брегове, в които копае гнездата си. Гнезди от май до юни, понякога втори път през юли - август. Мътенето продължава 18-21 дена, малките напускат гнездото на 23-27 дневна възраст. Малките са гнездожилци. През зимата напуска водоемите, които обитава през размножителния период, и се среща по незамръзващи части на реки, язовири, рибарници и топлици. Храни се с дребна риба, много рядко – жаби и ракообразни (Нанкинов и кол. 1997).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Постоянен вид. Гнезди в Централна и Западна Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Западни Родопи, Странджа и в няколко изолирани находища. Гнездовата територия на двойката в климаксови гори е 100-150 ha и е постоянна. Обитава стари букови, буково-иглолистни и дъбови гори до 1700 m н. в., с повече мъртви и отмиращи дървета - напр. ветровали, снеголоми и пр. Храната се състои 90% от насекоми ксилофаги и ларвите им (Големански 2011, лични набл.).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Обитава целогодишно широколистни и смесени гори в равнини и планини, паркове и стари овощни градини, по-рядко оазисни стари гори в открити пространства и по-обширни крайречни гори. Гнезди в издълбани от него хралупи в широколистни дървета. Снася през април-май. Мътенето продължава 12-14 дни. Малките напускат гнездото на 20-23 дневна възраст. През зимния период се среща и в равнинни гори и в обширни паркове. Храни се с насекоми, семена и по-рядко с мравки (Нанкинов и кол. 1997, Jonsson 2006).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида. По време на строителството малка част от тях е възможно да не могат да се използват от индивиди на вида, поради безпокойство. Предвид малката засегната площ, съотнесена към тази на гористите местообитания в зоната, и временния му характер (само по време на строителството), въздействието се оценява като незначително.

Обитава селища, вкл. големи градове, паркове, овощни градини, крайпътни насаждения, полезащитни пояси, групи дървета и еденични дървета в открити пространства, крайречни гори, широколистни гори. Гнезди в издълбани от него хралупи в широколистни дървета. Размножаването вероятно от средата на февруари до средата на май. Мътенето продължава 10 - 11 дни, малките остават в хралупата 17 - 21 дни. Храни се с насекоми дендрофаги, мравки, понякога плодове (Нанкинов и кол. 1997, лични набл.).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство, гнезди в населени места, вкл. големи градове. Въздействие няма да има.

Обитава стари планински букови, смесени и иглолистни гори, по-рядко нископланински и равнинни гори. Гнезди в издълбани от него хралупи. Снася през май. Мътенето продължава 12 - 14 дни. Малките напускат гнездото на 27 - 28 дневна възраст. През зимния период се среща и в равнинни гори и в обширни паркове. Храни се с яйца, ларви и възрастни короеди, ликоеди, хоботници, сечковци, листояди, мравки и др., по-рядко семена на различни широколистни и иглолистни дървета (Нанкинов и кол. 1997).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида. По време на строителството малка част от тях е възможно да не могат да се използват от индивиди на вида, поради безпокойство. Предвид малката засегната площ, съотнесена към тази на гористите местообитания в зоната, и временния му характер (само по време на строителството), въздействието се оценява като незначително.

Обитава целогодишно стари гори, групи от стари дървета, крайречни гори, стари паркове и градини, богати на мъртва дървесина. Гнезди в издълбани от него хралупи в стари широколистни дървета, като предпочита видове с по-мека дървесина - Populus sp., Tilia sp. и пр. Снася през май. Мътенето продължава 15-17 дни. Малките напускат гнездото на 24-27 дневна възраст. Уседнал вид. Храни се с яйца, ларви и възрастни на мравки и различни насекоми, срещащи се по кората на дърветата и под нея. Яде и семена на различни широколистни дървета и храсти (Нанкинов и кол. 1997, Jonsson 2006, лични набл.).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Обитава окрайнини на планински и предпланински гори, горски поляни, просеки и сечища, скалисти и каменисти места с редки дървета, храсталаци с еденични дървета. Гнезди на земята. Гнездото е разположено сред по-гъста растителност, в основата на дърво, храст или тревна туфа. Размножителния период е от май до юли. Малките напускат гнездото на 11-13 дневна възраст. Храни се с гъсеници, бръмбари, паяци и др. дребни безгръбначни, семена, които търси в участъци с ниска тревиста растителност или лишени от такава (Мичев и кол. 2012, Bowden 1990, Jonsson 2006, Mallord et al. 2007).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида - сухата поляна северно от имотите. Тя отстои на окло 30 м, на отсрешния бряг на реката. На подобно разстояние пойните птици са нечувствителни към безпокойство. Въздействие няма да има.

Обитава открити пространства с храсти, силно разредени окрайнини на гори, сечища, полезащитни пояси, градини, дворове, паркове. Разполага гнездото в храсти, най-често бодливи. Рзмножителния период е май - юли. Малките са гнездожилци. Прелетен вид. Пролетната миграция е през април - май, есенната – от края на август до края на октомври. Храни се с насекоми и други безгръбначни, влечуги, птици и дребни мишевидни гризачи (Иванов 2011, Стоянов и Дончев, непубл.).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Обитава открити пространства и пасища с дървета и храсти или групи дървета в тях, естествени и изкуствени крайречни гори, окрайнини на гори, граничещи с пасища или обработваеми площи, ивици от дървета (вкл. покрай пътища), полезащитни пояси, овощни градини, лозя с еденични дървета, или граничещи с неголеми горски масиви, редки изкуствени насаждения, окрайнини на по-малки населени места. Разполага гнездото високо (5 - 6 до 12 m) в основното разклонение на дървета. При липса на дървета – и по-ниско. Снася през втората половина на май и продължава до юни. Инкубацията е 15-16 дни. Малките напускат гнездото на 16-18 дневна възраст. Малките са гнездожилци. Прелетен вид. Пролетната миграция е от втората половина на април до края на май, есенната – август - септември. Храни се с едри насекоми, по-рядко с дребни бозайници, птици, гущери, плодове (Иванов 2011, лични набл.).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Обитава открити, припечни тревисти места и храсталаци. Гнездото е разположено най често ниско, на ниски дървета и храсти. Снася през май-юни. Малките напускат гнездото през юли. Прелетен вид. Пролетната миграция е вероятно през април, есенната – август-септември. Храни се с членестоноги, които събира от храстите и дърветата, и с плодове (Jonsson 2006, Kuźniak et al. 2001, Payevsky 1999, Pearson and Lack 1992, Polak 2012).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Гнездещо-прелетнен и преминаващ вид. Гнезди в Стара планина и Странджа. Брачни песни са регистрирани от средата на май до началото на юли. Хранене на малки е установено през целия юли, а между 20 юли и 10 август често се наблюдават групи (семейства). Някои двойки имат второ люпило. Гнездото е в хралупа или дупка в стъбло или в клон. Малките, на брой 5 - 6, излитат на 13-ия ден. Размерът на гнездовите територии в Централна Стара планина варира в зависимост от естествения характер на горите от 7 - 8 до 25 - 30 ha. Храни се с насекоми. Улавя плячката в кратък кръгов полет. Наблюдавана е да търси храна и по земята. Прелетите са през април - май и края на август - октомври. Обитава главно стари букови гори с естествена структура на 600 - 1550 m н. в. В Странджа гнезди във вековна гора от благун (Големански 2011).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Обитава стари, предимно естествени широколистни и смесени гори, крайречни гори, и по-рядко стари овощни градини, дървесни плантации, паркове, окрайнини на по-малки населени места с дървесна растителност в равнинния и нископланинския пояс. Разполага гнездото си в хралупи (включително изкуствени гнездилки), обикновено на 3 - 6 m височина. Снася през май. Женската мъти в продължение на 12 - 14 дни. Може да има 2 люпила. Малките напускат гнездото на 15 дневна възраст. Прелетен вид. Пролетната миграция е в първата половина на април, есенната – от юли до септември. Храни се с насекоми, които улавя във въздуха, дебнейки от клон или друго удобно място (Големански 2011, Мичев и кол. 2012, BirdLife International 2012, Georgiev and Iankov 2009, Pearson and Lack 1992).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Обитава пасища и други открити тревни пространства с храсти и силно разредени групи дървета, окрайнини на гори, силно разредени горски участъци, граничещи с пасища и разредени храсталаци, обработваеми земи със синори и храсти между тях, открити, често каменисти хълмове с храсти, лозя, овощни градини, полезащитни пояси, ивици от дървета покрай пътища. Гнезди на земята, в основата на храсти и дървета. Снася през май-юни. Малките се излюпват след 11 - 12 дни и напускат гнездото след 12 - 13 дни, но не могат да летят добре. Стават независими след още около седмица. Прелетен вид. Пролетната миграция е от края на март до началото на май, есенната – през август и септември. Храни се с безгръбначни (малките се изхранват изключително с тях) и семена, които събира както по земята, така и в короните на дървета и храсти (Иванов 2011, Стоянов и Дончев, непубл.).

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействие няма да има.