Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за
Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
Изтегляне 1.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1379 Mannia triandr а
- Б езпокойство няма да има
9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum Мезофилни букови гори, развиващи се на неутрални или близки до неутралните почви на надморска височина от около 800 до около 1800 (2100) м и при типичен планинински климат. Характеризират се с по-богат и по-разнообразен видов състав в т.ч. и редица бореални и средноевропейски видове, което ги прави сходни със средноевропейските букови гори. В по-високите части на планините букът образува смесени насаждения с Abies alba и Picea abies. Доминиращи видове в тревния етаж са: Galium odoratum, Anemone nemorosa, Lamiastrum galeobdolon, Cardamine bulbifera, Aremonia agrimonioides и Melica uniflora. Местообитанието преобладава в изследвания район, като заема съседните на разглежданите имоти склонове. Южно от терена на ИП гората заема терен с изложение север - североизток и наклон около 30º - 35º. Сред дърветата има доста излаз на каменни отломки с различна големина – най-вече около 35-40 см. Диаметърът на гръдна височина на буковите дървета варира силно – между 25 и 60 см, което е белег за провеждани сечи по различно време. Склопът на дървостоя е около 6-7, като на места пада до около 5. Буковите дървета са с височина от около 8-10 м. Участието на леската и габърът не е голямо и те не могат да формират храстов етаж. Височината на техните екземпляри е около 2.5-3.0 м. Дървостоят е прочистван преди около 2-3 години – проведена е избирателна сеч, засегнала подлеса. Ето защо на просветлените места тревният компонент има общо проективно покритие около 60-65%, което, най-вероятно с годините ще намалее. Тревната покривка е изградена от типични сциофилни видове, които са характерни за буковите гори - представители на родовете Galium, Oxalis, Asarum, Pulmonaria, Symphitum и др. Освободените при прочистването места са заети основно от пионерния вид с ясно изразена агресивна природа - мъжка папрат (Dryopteris filix-mas):
На реципрочния склон, върху положителен елемент от релефа, буковото съобщество заема доста стръмен терен – на места наклонът му достига 40º, средно около 30º-35º. Материнската скала е варовикова жила и на места има скални излази, които заемат до около 10% от повърхността. Почвата е скелетна, силно разпокъсана от скалните отломки. Дървостоят е изграден само от букови дървета, чиито диаметър силно варира между 20 и 60 см, като преобладават по-тънките стъбла. Това означава, че тези букови съобщества са подлагани на различни сечи, най-често за набавяне на дървен материал за битови нужди на местното население. Височината на буковите дървета е около 4-5 м, склопът на дървостоя е висок – около 7-8. Тревната покривка, формирана под короните на дърветата, не е обилна – нейното общо проективно покритие варира в широки граници – между 5 и 30%, т.е. тя има ясно изразен мозаечен характер, което е типично за този елемент на буковите ценози. Южното изложение определя по-богат видов състав:
Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, МОСВ 2013), малки части от площта на това местообитание са класифицирани като 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) и 91W0 Мизийски букови гори. Според нас почти чистия буков дървостой, липсата на храстов етаж и видовия състав на тревистия етаж изключват възможността за наличие на тези местообитания в изследвания район. Голяма част от буковите гори е района не са класифицирани като природно местообитание от Приложение 1 на ЗБР. Местообитание 9130 не се засяга от ИП.
Кратко живеещ многогодишен талусен чернодробен мъх. Среща се върху открита варовикова почва между скали и в скални пукнатини. Разпространение в България - Средна Стара планина (Троянски Балкан, местн. Венците), Южен Пирин (хълмът североизточно от с. Нова Ловча) (Пеев 2011). Оценка на вида в зоната. В стандартният формуляр липсват конкретни данни за числеността на популацията в зоната - видът е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът е установяван в едно находище от ЗЗ “Централен Балкан”, а не от ЗЗ “Централен Балкан - буфер”. В последната зона видът не е установяван. Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Видът не се среща в зоната. В изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Унищожаване на екземпляри ИП не засяга местообитания на вида. Унищожаване на екземпляри на вида няма да има. 1381 Dicranum viride Многогодишен листнат връхноплоден мъх. Двудомен, рядко спороноси. Размножава се главно вегетативно чрез листни фрагменти. Расте върху кората на стари широколистни, рядко върху иглолистни дървета или скали. Индикатор за стари гори. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност. Разпространение в България - Западна Стара планина (над с. Стакевци), Пирин (край х. „Демяница“) (Пеев 2011). Оценка на вида в зоната. Видът е новоустановен в зоната. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът е установен в едно находище, върху 3 дървета със средно 6 туфички на дърво. Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Унищожаване на екземпляри ИП не засяга местообитания на вида. Унищожаване на екземпляри на вида няма да има. 6216 Hamatocaulis vernicosus Едър многогодишен листнат страничноплоден мъх. Среща се в преовлажнени понижения или потопен в мочурища, торфища и край потоци. Умерено минеротрофен. Популациите са с ограничено разпространение и добра плътност. Има ограничен размножителен потенциал. Разпространение в България - Западна (над с. Копиловци) и Средна Стара планина (местн. Паниците над гр. Калофер и над с. Антон), Пирин (района на гр. Банско), Рила (над туриситчески комплекс „Боровец“), Средна гора (над гр. Копривщица в местн. Белия камък) (Пеев 2011). Оценка на вида в зоната. Видът е новоустановен в зоната. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът е установен в 2 находища. Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Унищожаване на екземпляри ИП не засяга местообитания на вида. Унищожаване на екземпляри на вида няма да има. 2327 Himantoglossum caprinum Пърчовката е многогодишно тревисто растение. Среща се по открити, слънчеви места, по-често на варовити каменисти почви, по слабо използвани пасища, сред храсталаци на келяв габър и космат дъб, на горски поляни в светли широколистни гори. По-чест в равнинни места и такива с наклон до 15 (20)°. По-чест в участъците с тревно покритие, избягва ерозиралите участъци. Понякога се среща в традиционно стопанисвани лозя и в синурите сред тях, както и стари овощни градини, и покрай пътища. Среща се ограничено в цялата страна, до 1100 м н.в. Сравнително по-често в карстовите райони на Предбалкана, Стара планина, Знеполски район, Източни Родопи (МОСВ 2013). Оценка на вида в зоната. В стандартният формуляр липсват конкретни данни за числеността на популацията в зоната - видът е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е 2298.3 дка. Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Според теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Унищожаване на екземпляри ИП не засяга местообитания на вида. Унищожаване на екземпляри на вида няма да има. 4067 Echium russicum Двугодишно тревисто растение. Цъфти през май - юни, плодоноси през юни - юли. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена. Обитава сухи тревисти места в низините и предпланините, по слабо използвани пасища, често сред храсталаци. Популациите са локални, често от отделни разпръснати растения, понякога до 100 - 250 индивида (Лозенска планина). Разпространено ограничено в повечето флористични райони на страната, до 1200 m н.в. Не се среща в Рила, Пирин, Славянка, Беласица, Родопи. Оценка на вида в зоната. В стандартният формуляр липсват конкретни данни за числеността на популацията в зоната - видът е означен като представен “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е 1623.1 дка. Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Според теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Унищожаване на екземпляри ИП не засяга местообитания на вида. Унищожаване на екземпляри на вида няма да има. 1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) Известен от 29 находища в ниските части на страната, като тези в Северозападна България очертават част от северната граница на ареала. Обитава равнинни карстови райони до 700 м н.в. Изцяло е свързан с пещерите като убежища. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови над обширни открити местообитания – ливади, пасища, обработваеми земи, храсти и разредени дъбови гори. Образува "смесени" размножителни и зимни колонии с южния и средиземноморския подковонос с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида. Известните до момента 6 размножителни колонии са в естествени пещери. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува главно в пещери. Не извършва далечни миграции, но са установени редовни сезонни движения между летните и зимните убежища (Големански 2011, Dietz & Kiefer 2016). Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ, като е направен извод, че ако популация на вида съществува в зоната, то тя ще е с незначителни размери. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 78600 дка. Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Видът не е установен в зоната. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида, като 3.146 дка, или 0.004% от площта им в зоната, се засягат пряко. По време на теренните ни проучвания се установи, че като потенциални ловни местообитания са картирани както поляните в и около имотите, така и широка ивица от буковите гори по поречието на р. Черни Вит. Освен че видът не ловува в подобни местообитания, надморската височина на района (785 м) също определя липсата на каквато и да е възможност за срещането му в района на ИП. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имотите липсват местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Безпокойство няма да има. Каталог: doc -> naturaconsult naturaconsult -> Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община никопол naturaconsult -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение naturaconsult -> Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „ naturaconsult -> Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация относно: Общ устройствен план (оуп) на община Летница – предварителен проект naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация Изтегляне 1.86 Mb. Сподели с приятели:
|