Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Известни са 73 находища, разположени в цялата страна. Най-много убежища и колонии са установени в ниско-планинския пояс (до 400 - 500 м н.в.). Единични индивиди са регистрирани до около 1600 м н.в. в Централна Стара планина, 1550 м н.в. в Рила, 1560 м н.в. в Западните Родопи. Характерен обитател на нископланинските карстови райони. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35°С. Размножителните колонии се състоят предимно от женски индивиди, най-често смесени с подковоноси. Преди средата на август, скоро след като всички малки могат да летят, колонията напуска убежището и се заселва в друго близко или по-далечно укритие. В България е установена една от най-дългите миграции на вида (105 км) – от с. Муселиево, Никополско до пещерата Водните дупки в Централен Балкан. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди. През зимата у нас са установени само единични индивиди в пещери (Големански 2011).

В границите на имотите попадат 0.519 дка, или 0.0001% от потенциалните ловни местообитания на вида в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително.

ИП засяга малка част от един голям полигон с потенциални ловни местообитания на вида, която представлява поляна. Оставащата, незасегната част от полигона ще запази характеристиките си на потенциално ловно местообитание. Фрагментацията ще е незначителна.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква.

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква.

Видът се среща из цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са около 170 находища, повечето от които са между 100 и 600 м н.в. Среща се в карстови ландшафти в цялата страна. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Образува многобройни размножителни колонии. Известни са 19 размножителни колонии и 5 летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува само в подземни убежища. Известни са 14 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е в три пещери – Парниците, Деветашката, Дяволкото гърло. Извършват редовни сезонни миграции между убежищата (50 - 150 км). Хранителните местообитания включват преди всичко брегове на реки, езера и язовири, най-разнообразни открити хабитати като ливади и пасища, окрайнини на гори, населени места (около улични лампи), разредени гори, екстензивни обработваеми площи, до около 5 - 20 км от убежищата. Избягва склопени, гъсти гори. Ловната територия е голяма, достига до хиляди хектари (Големански 2011, МОСВ 2013, Rainho and Palmeirim 2011, Russo and Jones 2003, Vincent et al. 2011).

В границите на имотите попадат 4.003 дка, или 0.0011% от потенциалните ловни местообитания на вида в зоната. Тъй като видът ловува в широк спектър от местообитания, вкл. в селища, то въздействие от ИП върху местообитанията на вида на практика няма да има.

В границите на имотите попадат потенциални ловни местообитания на вида. Тъй като видът ловува в широк спектър от местообитания, вкл. в селища, то фрагментация на местообитания на вида на практика няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква.

Среща се в цялата страна, в планините до 2500 m н.в. Обитава необработваеми земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабоуплътнени водопропускливи почви. Не заселва обработваеми площи, макар да навлиза в тях за хранене. Наземен вид с дневна активност. Образува вътрепопулационни локални групировки ("колонии"), заемащи площ 3 - 5 ha, в редки случаи 100 - 150 ha, в рамките на които отделните животни обитават припокриващи се индивидуални участъци и поддържат система от гнездови и убежищни дупки. Годишният жизнен цикъл е с ясно изразена периодичност: зимен сън (хибернация), събуждане и чифтосване, бременност и лактация, подготовка за зимен сън. Размножава се веднъж годишно. Женските раждат до 7 малки, рядко до 9. Храни се със зелени части на тревисти растения, луковици, семена, насекоми и рядко гръбначни животни (Големански 2011).

В границите на имотите липсват местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Ето защо безпокойство няма да има.

У нас видът е с постоянни популации в планинските и погранични райони в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и в други части на страната. Видът, след тенденцията преди години да изчезне напълно от България, през последните години разширява териториалния си обхват и числеността му устойчиво нараства. Обитава предимно гористи места, но се е приспособил и към открити територии. Води силно подвижен начин на живот. Моногамен вид, двойката е пожизнена. Брачните двойки се образуват от края на декември до началото на февруари. Обикновено живее на групи, като най-често те са съставени от размножаваща се двойка (алфа мъжки и женски) и нейното по-възрастно поколение. Териториален вид. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, като се придържа близо до бърлогата, в която алфа двойката отглежда малките. През есента и зимата, с отбиването на малките и тяхното израстване, утилизира по-голяма територия, като в търсене на храна слиза и в равнините и може да се срещне навсякъде, където има храна –основно копитни бозайници, но също зайци, гризачи, мърша, птици, като по принцип избягва райони с по-засилено човешко присъствие. Разгонването е през януари - февруари. Малките, средно 4 - 6, се раждат през април. Семейната територия е от 10000 до 25000 ha. В рамките на територията си вълците изминават за едно денонощие до 50 - 60 km. Средната плътност на популацията на вълка в страната е 2 - 4 индивида на 10000 ha.

В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попада подходящо трофично местообитание - буковите гори в района. Вълците обаче ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности, а съществуващия цех за бутилиране на изворна вода на практика не представлява източник на безпокойство, вкл. тъй като дейностите се извършват през деня. Бариерен ефект няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попада подходящо трофично местообитание - буковите гори в района. Вълците обаче ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности. Ето защо безпокойство няма да има.

Основната популация на кафявата мечка в България е концентрирана в две субпопулации – Централно-балканската и Рило-родопската. Числеността и в Централна Стара планина към 2007 г. е 150 - 190 индивида (с малките), в Рило-Родопския масив – 300 - 360. В двете метапопулации полово зрелите индивиди са 55 - 70 и 115 - 140. В съседните планини скитат 25 - 30, главно млади мечки. През последните 10 години са регистрирани много случаи на поява на индивиди, обитаващи зони извън постоянните и стабилни от размножителна гледна точка субпопулации. Това са районите на Краище – Кървав камък и Руй, Осогово, Конявска планина, Западна Стара планина. Тези индивиди не се определят като стабилни размножителни единици, а по-скоро като мечки в дисперсия, усвояващи нови територии. Женските стават полово зрели на 3 - 4 години, мъжките на 5 - 6. Разгонването е най-често през май - юни. Женската ражда веднъж на 2 - 3 години главно в пещери, често около горната граница на гората. Малките, средно 2, се раждат най-често през януари, напускат бърлогата през април и следват майка си 2 години. В наши условия мечката изпада в „летаргия” от края на декември до януари. Не всички мечки в България лягат за продължителен сън. Често мъжките не подготвят истинска бърлога, а остават в дрямка в някоя ниша. У нас задължителна летаргия имат само бременните женски. Районът на териториалните мечки обикновено е между 1500 и 5000 хa. Средногодишно около 75% от храната на мечката е растителна. В началото на пролетта в незаснежени райони мечката търси остатъци от жълъди, стебла и корени от тревни и луковични растения, безгръбначни животни и мишевидни гризачи. Изхранва се с мършата от умрели през зимата диви животни. Наблюдавани са случаи на успешен улов на диви свине на места за подхранване, но малко мечки търсят жива плячка през цялата година. Разравя мравуняци и яде мравки и ларвите им. В миналото е имала по-голямо разпространение. Обитава иглолистни и широколистни гори, обикновено над 600 - 1000 м н.в., субалпийски храсталаци до 1800 м н.в., скални масиви и ждрела. Основен фактор за местообитанието ѝ е наличие на храна и фактора спокойствие. Зимува в скални райони или гъсти горски насаждения.

В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Мечките са активни предимно нощем, когато не се извършват строителни дейности, а съществуващия цех за бутилиране на изворна вода на практика не представлява източник на безпокойство, вкл. тъй като дейностите се извършват през деня. Бариерен ефект няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Буковите гори в района са подходящи единствено за преминаване на отделни индивиди, но мечките са активни предимно нощем, когато не се извършват строителни дейности. Ето защо безпокойство няма да има.

Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 1500 м н.в. Най-плътна е популацията в Югоизточна България. Обитава естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15-20 км, със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна и обилна рибна фауна, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели. Участъкът на мъжкия може да припокрива този на 1 или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2-4) се раждат през март-август и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката, като спомагателна храна лови ракообразни, жаби, бозайници, птици, влечуги. Улавя плячката до 4 m дълбочина (Големански 2011).

В границите на имотите попадат 4.003 дка, или 0.0106% от потенциалните местообитания на вида в зоната (само сухоземната им част). Въздействието се оценява като незначително.

ИП засяга един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Не се засягат водни местообитания. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида на практика няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида, можещи да изпълняват биокоридорна функция – р. Черни Вит. Видрите са активни предимно нощем, когато не се извършват строителни дейности, а съществуващия цех за бутилиране на изворна вода на практика не представлява източник на безпокойство, вкл. тъй като дейностите се извършват през деня. Бариерен ефект няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, но той е сравнително адаптивен към човешко присъствие поради предимно нощния си начин на живот. Безпокойството, ако такова се наблюдава, се оценява като незначително, предвид временния му характер (само по време на строителството).

Обитава мозаечно равнини, котловинни полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Обитава ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Установяван е и в обработваеми площи, овощни градини, вкл. окрайнини на населени места. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи. Основна плячка – лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели. Ловната му територия е от 10 до 100 ха. Скитащ в границите на територията си, и обикновено използва дадено укритие само веднъж. Разгонването е основно през април - юни. Бременността е 8 - 11 месеца (с латентен период). Ражда средно 4 - 5 малки от януари до май. (Големански 2011, Gorsuch and Lariviere 2005, Macdonald and Barrett 1993, Murariu et al. 2009).

В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Ето защо безпокойство няма да има.