Оценка за съвместимост на Подробен устройствен план (пуп) – Парцеларен план (ПП) за поземлен имот (ПИ) №000629

Местообитанията от тази група имат широко разпространение в страната в условията на различен климат и почвени типове. Почвообразуващите скали са предимно алкални, почвите по-често плитки, сухи, ерозирани. фитоценозите имат ксеротермен характер и най-често доминиращи видове са житните, в състава им участват орхидеи. Характеризирани са като континентални и субконтинентални ливадни степи и пасища, други като субсредиземноморски ксеротермни съобщества от многогодишни треви на варовити склонове, трети като съобщества от степен тип на плитки, деградирали хумусно-карбонатни почви или песъчливо-глинести сипеи на склонове с южно изложение, и накрая като степи и пасища на льосови възвишения. Произходът им най-често е вторичен, но имат продължително развитие. Този силно комплексен тип местообитание е разделен в два подтипа. В нашия случай се отнасяме към подтип 1.

Местообитание с широко разпространение на територията на страната, в условията на различни климатични и почвени типове. Доминират тревни, предимно житни видове. Подпочвообразуващите скали в много участъци са алкални (варовици, мергели и др.), но киселите също не са изключени, а на определени места тези ценози се развиват и на силно песъчливи терени. Като цяло, почвите са предимно плитки, сухи. Заеманите терени често са с южно изложение и с различен наклон, вследствие на което подпочвени води близо до повърхността на почвата няма и нейното овлажняване зависи изцяло от валежите. Фитоценозите са доминирани главно от високи туфести житни треви. Често формират комплекси с различните типове петрофитни степи на плитки, деградирали хумусно-карбонатни почви или песъчливо глинести сипеи на склонове с южно изложение. Разпространението им в различни климатични условия се отразява на техния флористичен състав и структура. Основни доминанти са черната садина (Chrysopogon gryllus), белизмата (Dichantium ischaemum), валезийска власатка (Festuca valesiaca). По своя характер ксеротермните тревни ценози заемат преходно място между ливадната и пасищната растителност. Съотношението между участието на мезофилните и ксерофилните видове зависи от продължителността и степента на пасищното натоварване. Интензивната паша отстранява типичните ливадни видове, голяма част от които са мезофити и пасищният режим е създал чрез естествен отбор специфична растителност съставена от видове способни да издържат механично повреждане и да се развиват върху утъпкана, уплътнена и лошо аерирана почвена покривка, често богата на азотни и други соли, внасяни в почвата с животинския тор.

Съществуващата в миналото храсталачна растителност, характерна за това местообитание, към момента е сведена до наличието на 5 - 6 броя храсти, от червен глог Crataegus monogyna и шипка Rosa sp. Наличните храсти са подложени на интензивно опасване и имат силно редуцирана корона. На места почвената покривка е разкъсана и се забелязват различни по големина варовикови скални късове. В случая прекомерната паша е довела до допълнително ксерофитизиране, рудерализиране и промяна на структурата на местообитанието и неговите екологични особености.

Очаквани въздействия:

• 
  Пряко отнемане на площ от местообитанието, предмет на опазване в зоната, в следствие на монтиране на фотоволтаичните модули и оградата.
  
• 
  Пряко нарушаване на площ от местообитанието, предмет на опазване в зоната, в следствие на построяване на противопожарен път, обръщало, трафопост/разпределителна уредба, седем броя шахти и заземителна инсталация, полагането на подземните кабели, оградата временните пътища, обслужващи монтирането на фотоволтаиците и строително монтажните работи (Табл. 3).
  
• 
  Замърсяване на района с отпадни продукти от строителството, водещо до рудерализация и промени във видовия състав на местообитането.
  
• 
  Фрагментация и нарушаване на екотона на местообитанието, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  При монтирането на фотоволтаичните модули се очаква временно увреждане на растителността при запазване на едафичните характеристики, тъй като модулите ще бъдат поставени на метален поцинкован скелет, набит чрез колчета в почвата.
  
• 
  Промени в хидрологичния режим вследствие на частично засенчване, и ползване на вода за периодично почистване на модулите.
  
• 
  Промени във видовия състав на местообитанието, обект на опазване в зоната, като резултат от ограничаване на пашата за сметка на засилено човешко присъствие с цел техническо обслужване на соларните модули.
  
• 
  Засенчване в резултат на поставянето на соларните модули, стоманорешетъчен стълб и построяване на три броя БКТП.
  

Разнообразни, петрофитни, калцифилни съобщества, които синтаксономично принадлежат към съюзите - Festucion valesiacae и Saturejon montanae. Разпространени са в континенталните и преходно-континентални региони на север от Стара планина. Най-широко разпространение имат в откритите карстови възвишения на Предбалкана, Дунавската равнина, Лудогорието. Петрофитните степи се отличават с голямо разнообразие на видовия състав, като обща характеристика е тяхната отвореност и преобладаването на различни туфести треви, полухрастчета, ефемери и ефемероиди. Най-характерният им белег е развитието върху плитка варовикова основа, на силно ерозирани терени. Скалната основа са предимно кредни варовици и мергели, с различна степен на твърдост и порьозност. В цепнатините на скалите се задържа тънка почвена покривка, която е основата за задържане на отворени тревни съобщества. Характерно за ранната пролет, че на скалните венци се задържа много вода, стичаща се от околните терени и там се развиват пролетни аспекти богати на мъхове и лишеи (Syntrichia ruralis, Grimmia pulvinata, Collema flaccidium, Cladonia spp.), които през горещото лято преминават в неактивно състояние. Варовиковите сипеи се отличават със значително по-голяма сухост от венците и там практически не се развиват такива аспекти. Наклонът на терените обикновено варира от 10 до 30- 40º, като при по-голям наклон ерозията оголва напълно приосновната скала и се формират типични хазмофитни фитоценози. Сумарното проективно покритие на ценозите варира от 30 до около 60-70%. Видовият състав на тези съобщества представлява смесица между типични хазмофити и видове, характерни за затворените ценози на многогодишните житни треви, които са на места с по-добре развита почвена покривка, които се намират обикновено в непосредствена близост.

• 
  Очаква се фрагментация на екотона на местообитанието, предмет на опазване в зоната (%).
  
• 
  Не се очаква пряко въздействие и нарушаване или отнемане на площи от местообитанието.
  
• 
  По време на строителните работи, при монтирането на оградата и временните пътища при строителството, се очаква временно краткотрайно въздействие върху екотона на местообитанието, без дълготрайни последствия.
  
• 
  Промяна във видовия състав и характеристиките на местообитанието не се очакват.
  

Въздействията върху видовете растения и животни, предмет на опазване в защитената зона, които подобни проекти могат да окажат, са:

- Пряко отнемане на местообитания на видове, вкл. тяхната фрагментация, причинено от инсталираните фотоволтаици и оградата;

• 
  - Пряко нарушаване на местообитания на видове, причинено от построяването на фотоволтаиците, трафопоста/разпределителната уредба, полагането на подземните кабели, оградата, временните пътища, обслужващи строителството (ако има такива), пътя за противопожарни цели;
  
• 
  - Пряко унищожаване на екземпляри от видове, предмет на опазването по време на строителството;
  
• 
  - Безпокойство на фауната по време на строителството;
  
• 
  - Замърсяване на района с отпадни продукти от строителството, водещо до рудерализация на местообитанията.
  

Според А. Петрова (Червена книга на България, том Растения, 2011) обикновенната пърчовка се среща по открити, слънчеви места, по-често на варовити каменисти почви, по слабо използвани пасища, сред храсталаци и на горски поляни в светли широколистни гори. Популациите обикновено заемат неголеми площи (0.01 - 1 ha) и са с неголяма численост (до 50 - 100 растения). По данни от стандартният формуляр за вида няма данни каква част от националната популация попада в рамките на защитената зона. Цялостната оценка на стойността на ЗЗ „Карлуково” за опазване на даденият вид е добра. Видът се среща рядко.

При посещение на терена, предвиден за реализация на ИП, видът не беше установен. Обикновената пърчовка формира листната си розетка още през есента, което позволява в началото на месец март преди периода на вегетация да можем да преценим дали вида е наличен или отсъства. Предвидената площ от изток е в непосредствена близост с автомобилният път за село Драшан. От другата страна на пътя се намират значителен брой селскостопански постройки, ползвани като кошари за добитък. Наличието на интензивна и нерегулирана паша на селскостопански животни – крави, овце и биволи, както и липсата на достатъчно храстова растителност или близост с покрайнините на гора свежда до минимум вероятността за евентуално разпространение на вида в района на ИП.

В зоната на фотоволтаичния парк, както и в непосредствените му околности на разстояние 100 m от двете страни на съоръженията, не са констатирани видове растения, предмет на опазване в ЗЗ, или такива от национално и международно значение.

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида – местообитанието към момента е силно антропогенизирано и рудерализирано. Храстовата растителност е силно редуцирана. Почвата е утъпкана и допълнително нитрифицирана вследствие на интензивната паша. Видът не е наличен в границите на ИП. Не се очаква въздействие върху местообитанията.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.

Според стандартния формуляр, вълка е представен в зоната със 7-8 двойки. Обикновено живее на групи, като най-често те са съставени от размножаваща се двойка (алфа мъжки и женски) и нейното по-възрастно поколение. Териториален вид. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, като се придържа близо до бърлогата, в която алфа двойката отглежда малките. През есента и зимата, с отбиването на малките и тяхното израстване, утилизира по-голяма територия, като в търсене на храна слиза и в равнините и може да се срещне навсякъде, където има храна – копитни бозайници, зайци, гризачи, птици, мърша, като избягва райони с по-засилено човешко присъствие (Macdonald and Barrett 1993).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект– Имайки предвид близостта до населеното място и открития характер на района, смятаме, че използването от вида на територията на плана, както и неговите околности, е слабо вероятно. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида –Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Lutra lutra

Според стандартния формуляр, видрата е представена в зоната с 10-15 екземпляра.

Видрата е свързана с течащи и стоящи водни обекти, богати на риба, която е основната и храна. Използва тези местообитания както през размножителния период, така и през зимата, когато извършва по-големи придвижвания.

Въздействия:

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – В границите на разглеждания терен липсват водни обекти. Намиращото се на юг дере, което пресича с. Камено Поле, е маловодно, напълно пресъхващо през лятото, и не би могло да бъде потенциално местообитание за вида. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Spermophilus citellus

Според Зингстра и кол., ред. 2009 вида населява открити, покрити с разнообразна тревиста растителност терени: пасища, ливади, широки ивици необработваема земя в земеделски райони и др. Заселва и изоставени в течение на няколко години обработваеми площи. Според стандартния формуляр вида е рядък за зоната.

По време на теренните проучвания, свързани с оценката за съвместимост на ВЕП “Веслец”, в района на настоящия план е установена колония на вида (Войчева и кол. 2010), част от която попада в разглеждания имот. След провеждане на теренни наблюдения бе уточнена границата на колонията и бе изчислено, че площта и е 436.323 дка (Прил. 4). По данните за плътността на вида в него (Войчева и кол. 2010), численост на популацията възлиза на 218-654 екземпляра (вж. т. XI. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието).

Въздействия:

- Пряко нарушаване и отнемане местообитанията на вида – В резултат на релизацията на плана ще се нарушат 20.309 дка от местообитанието на вида. Площта на потенциалните (подходящите) местообитания за лалугера в зоната е 9966.786 дка (вж. т. XI.). Така площта, която ще бъде засегната, е 0.20% от подходящите местообитания. Подобна загуба, според Ръководството за определяна благоприятното природозащитно състояние на вида (Зингстра и кол., ред. 2009), съответства на промяна състоянието на площта на местообитанията в неблагоприятно – незадоволително. Тъй като нарушените местообитания са под 1%, смятаме, че въздействието върху местообитанията на вида ще е незначително.

Съгласно данните за плътността на вида в находището (Войчева и кол. 2010), ще бъдат нарушени местообитанията на 10-30 екземпляра (вж. т. XI.). Това нарушение ще доведе до напускането на тези екземпляри на района на въздействие и заселването им на ненарушени участъци в границите на находището, което от своя страна ще увеличи плътността на популацията – от 5-15 индивида на хектар до 5-16 индивида на хектар. Подобна плътност е все още далеч под оптималната за вида (9-43 инд/ha в зависимост от характера на хабитатите - Turrini 2009, 4-88 - Ćirović et al. 2008, 46-49 в находище на вида край Кнежа - Koshev and Kocheva 2008, 4-18 - Matějů 2008, 20-25 при оптимални условия - Георгиев и кол. 2008 и мн. други – вж. Matějů 2008), т. е. далеч под капацитета на средата. Може да се заключи, че отрицателно въздействие върху популацията на вида в резултат от загуба на местообитания няма да има.

Терена ще бъде ограден с ограда, следваща релефа на терена, като се предвиди достатъчно разстояние между земята и оградата, което да дава възможност за свободното преминаване на дребни животински видове. Предвид това, смятаме, че бариерен ефект няма да има.

- Безпокойство по време на строителството – Безпокойството ще се отрази в по-голяма, но временно отнета площ от местообитанията на вида в рамките на находището. Тази площ е невъзможно да се изчисли, тъй като липсват каквито и да било данни за влиянието на безпокойството върху лалугера. Вида е сравнително адаптивен към човешко присъствие, обитава терени покрай пътища, (Macdonald and Barrett 1993), голф-игрища (Matějů 2008) и др. Така или иначе, можем да допуснем, че безпокойството по време на строителството ще засегне всички животни, обитаващи имота, или площ от 36.168 дка. Съгласно данните за плътността на вида в находището (Войчева и кол. 2010), това въздействие ще засегне между 18 и 54 екземпляра. Това ще доведе до напускането на тези екземпляри на района на въздействие и заселването им на ненарушени участъци в границите на находището, което от своя страна ще увеличи плътността на популацията – от 5-15 индивида на хектар до 6-18 индивида на хектар. Подобна плътност е все още далеч под оптималната за вида (вж. по-горе), т. е. далеч под капацитета на средата. След приключване на строителните дейности площите, засегнати от безпокойството, ще се населят отново. Може да се заключи, че отрицателно въздействие върху популацията на вида в резултат на безпокойство няма да има.

- Кумулативно въздействие – От всички планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, засягащи зоната, които успяхме да локализираме, само две засягат установени или потенциални местообитания на вида (Прил. 5). Едното е инвестиционно предложение „Изграждане на обекти с обществено предназначение в поземлен имот № 44327.249.5, м. Бяло поле, землище гр. Луковит” (№4), а другото е „Изграждане на ветроенергиен парк „Веслец” - 55 броя вятърни генератори с обща мощност 150 МW и два броя подстанции” (не е показано в Прил. 5).

Според първоначалния вариант две от турбините на ВЕП „Веслец” ще засегнат установени находища на Spermophilus citellus, но в Оценката за съвместимост е предложено едната от турбините да отпадне. Така прякото въздействие върху находището, което ще засегне едната турбина, възлиза на около 3 дка (площ за фундамента, строителната площадка, път и трасе за кабел). Строителната площадка и кабелното трасе ще окажат временно въздействие. Постоянно въздействие се очаква на площ максимум 2 дка. Инвестиционното предложение е одобрено.

Другото инвестиционно предложение – „Изграждане на обекти с обществено предназначение в поземлен имот № 44327.249.5, м. Бяло поле, землище гр. Луковит”, ще засегне около 680 дка потенциални местообитания на лалугера, което е 6.6% от подходящите местообитания на вида в зоната. Инвестиционното предложение е на фаза уведомление.

Тъй като инвестиционното предложение Изграждане на обекти с обществено предназначение в поземлен имот № 44327.249.5, м. Бяло поле, землище гр. Луковит” е на етап уведомление, то кумулативно въздействие може да се разглежда само за настоящия план и ВЕП „Веслец”. Общо засегнатата територия от плана и ВЕП „Веслец” ще възлезе на 23.309 дка, което е 0.23% от подходящите за вида местообитания. Подобна загуба, според Ръководството за определяна благоприятното природозащитно състояние на вида (Зингстра и кол., ред. 2009), съответства на промяна състоянието на площта на местообитанията в неблагоприятно – незадоволително. Тъй като нарушените местообитания са под 1%, смятаме, че кумулативното въздействие върху местообитанията на вида ще е незначително. Тъй като турбината на ВЕП „Веслец” и имота, предмет на ПУП-ПП са отдалечени на над 2400 m, то кумулативно въздействие по отношение на безпокойството няма да има. Може да се заключи, че като цяло кумулативно въздействие върху местообитанията на лалугера и популацията му в зоната няма да има.

Според стандартния формуляр вида е рядък в зоната. Обитава разнообразни сравнително сухи хабитати, включително степи, полупустини, пасища, обработваеми площи (Tikhonov et al. 2008), по-далеч от населени места (Попов и Седефчев 2003). В известна степен е устойчив на модификации на местообитанията (Tikhonov et al. 2008). Храни се предимно с гризачи – лалугери, мармоти, хамстери, Ochotona sp., представители на подсем. Gerbillinae, полевки (Tikhonov et al. 2008). Изследване на хранителните му навици в Унгария установява, че най-важната му храна е Microtus arvalis и Cricetus cricetus, следвана от Spermophilus citellus, предимно през пролетта и есента. През тези сезони значително участие в диетата му вземат и птиците, предимно пойни (Lanszki and Heltai 2007). Скитащ вид, населява дадена територия докато основната му плячка – лалугери, се изчерпа. Това може да стане от няколко дена до няколко месеца (Tikhonov et al. 2008). Ловната територия в едно изследване в Унгария варира от 127 до 468 ha (Ottlecz and Faragó 2008). У нас се среща в източната и централна част на Северна България, основно в Добруджа, на запад до с. Чомаковци (Червен бряг) и Кнежа, на югоизток до Източна Стара Планина. Използва речните долини и проходи за екологични коридори (Спасов и Спиридонов 2010).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект– Според Зингстра и кол., ред. 2009, мястото е потенциално местообитание на вида, още повече, че има добра хранителна база. Имайки предвид близостта до населено място обаче и разположението на територията на границата на разпространението на вида в страната, вероятността от въздействие върху степния пор е малка. Подходящите местообитания за вида (по Зингстра и кол., ред. 2009, с модификации с цел избягване на надценяване) – по-отдалечени от населени места пасища, ливади и обработваеми земи (площта им според Corine Land Cover 2006, минус населени места и буфер 500 m около тях, и изключване на полигони под 100 ha), са широко разпространени в зоната – 84110.614 дка. Доколкото реализацията на плана няма да окаже значително въздействие върху една от основните плячки на степния пор – лалугера, предвид близостта на разглеждания имот до населено място, и предвид широкото разпространение в зоната на подходящи за вида местообитания, смятаме, че реализацията на плана няма да окаже въздействие върху местообитанията на вида.

Разглеждания терен не отговаря на критериите за биокоридор на вида. Не се очаква бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида –Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Имота, предмет на ПУП-ПП е близо до населено място, и е на границата на разпространение на вида в страната. Степния пор е силно подвижен вид, способен да измине големи разстояния и с голяма ловна територия. Предвит тези характеристики, не се очаква въздействие в резултат на безпокойство.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Vormela peregusna

Според стандартния формуляр вида е рядък в зоната. Пъстрия пор се среща в широк спектър от местообитания – от гори до влажни и захрастени места, до полупустини, но показва предпочитание към отворени и сухи биотопи. Установяван е и в обработваеми площи, овощни градини (Macdonald and Barrett 1993), вкл. окрайнини на населени места (Gorsuch and Lariviere 2005). Гризачите са основната му храна, вкл. лалугери и хамстери, освен тях и птици, жаби, влечуги и насекоми, понякога плодове и трева (Попов и Седефчев 2003, Macdonald and Barrett 1993). Ловната му територия е 50-60 (Macdonald and Barrett 1993) до 100 ha (Murariu et al. 2009). Скитащ в границите на територията си, и обикновено използва дадено укритие само веднъж (Macdonald and Barrett 1993).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект– Mястото е потенциално местообитание на вида, още повече, че има добра хранителна база. Подходящите местообитания за вида (по Зингстра и кол., ред. 2009) са всички класове земно покритие (споредстандартния формуляр) без широколистни листопадни гори и т. н. други земи (градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти), или 74% от площта на зоната, което се равнява на 213430.280 дка. Доколкото реализацията на плана няма да окаже значително въздействие върху една от основните плячки на пъстрия пор – лалугера, и предвид широкото разпространение в зоната на подходящи за вида местообитания, смятаме, че реализацията на плана няма да окаже въздействие върху местообитанията на вида.

Разглеждания терен не отговаря на критериите за биокоридор на вида. Не се очаква бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида –Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Пъстрия пор е силно подвижен вид, способен да измине големи разстояния и с голяма ловна територия. Сравнително адаптивен е към човешко присъствие и е предимно нощноактивен (когато строителни дейности не се извършват). Предвит тези характеристики, не се очаква въздействие в резултат на безпокойство.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.

Вида е отбелязан като много рядък в зоната според стандартния формуляр. Обитава тревисти места, целини, синори, каменисти или захрастени места, синори (Macdonald and Barrett 1993), люцернови площи, лозя, овощни и зеленчукови градини (Попов 2010), житни култури, царевица, слънчоглед (Зингстра и кол., ред. 2009). Вероятно изисква дълбоки почви над 50-100 cm. В България най-подходящи са районите с дълбоки льосови почви. Активен предимно през нощта, но търси храна и през деня. Вероятно не спи истински зимен сън, но е слабо активен в зимния период, изпада в периоди на зимен сън, които се прекъсват от периодични хранения и даже отваряне на дупките. Живее самостоятелно. Териториален вид (индивидуална територия около 1 ha). Дава 2-3 поколения на година (Зингстра и кол., ред. 2009). У нас се среща в Северна България, изолирани находища на юг от Стара планина (Попов 2010). Според Черврния списък на IUCN западната граница на разпространение в Северна България достига линията Дерманци – Телиш – Искър (Coroiu and Vohralík 2008).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглеждания терен се намира извън ареала на разпространение на вида. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Горски видове прилепи (Myotis bechsteinii и Barbastella barbastellus)

Бехщайновият нощник е обитател на стари широколистни и смесени гори. Ловува в окрайнини на гори, около и над речни течения в горски масиви (Зингстра и кол., ред. 2009). Избягва открити местообитания (Napal et al. 2010)

Широкоухият прилеп е характерен обитател на влажни и стари широколистни, смесени и иглолистни гори. Известен е от 23 находища разположени в субпланинските и планински райони на страната (Зингстра и кол., ред. 2009).

Въздействия:

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на видовете, бариерен ефект – Най-близките до разглеждания имот гори отстоят на над 1500 m северозападно от него, като това са интензивно стопанисвани гори, млади, просечени, фрагментирани от широколистни и иглолистни култури. Като цяло в района на плана липсват подходящи местообитания за горските видове прилепи. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от видовете – Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Видовете не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Пещерни видове прилепи (Miniopterus schreibersi, Myotis blythii, Myotis capaccinii, Myotis emarginatus, Myotis myotis, Rhinolophus blasii, Rhinolophus euryale, Rhinolophus ferrumequinum, Rhinolophus hipposideros, Rhinolophus mehelyi)

Имота, предмет на ПУП-ПП е разположен в карстов район, богат на различни по размери пещери и пропасти, вкл. подходящи за убежища на пещерни видове прилепи.

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на видовете, бариерен ефект –

Тъй като плана не засяга пещери или пропасти, то въздействие върху размножителни, летни или зимни убежища няма да има.

От пещерните видове прилепи, предмет на опазване в зоната, само 2 вида ловуват в открити местообитания – Rhinolophus mehelyi и Rhinolophus ferrumequinum (Зингстра и кол., ред. 2009, Rainho 2007). Предвид биологичните им особености (както и тези на всички останали видове прилепи) и характера на инвестиционното предложение, предвидено в плана, въздействие върху ловните местообитания на прилепи, както и бариерен ефект, няма да има.

- Пряко унищожаване на екземпляри от видовете – Тъй като плана не засяга пещери или пропасти, такова въздействие няма да има.

- Безпокойство по време на строителството – Строителните дейности ще се извършват през деня, докато прилепите са нощноактивни. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Сухоземни костенурки (Testudo hermanni и Testudo graeca)

И двата вида са много редки в зоната. Обитават предимно разредени и/или нискостъблени широколистни гори, окрайнини на гори, храсталаци, захрастени пасища и ливади (Бешков 2010а, 2010б, Бисерков, ред. 2007, Зингстра и кол., ред. 2009, лични набл.). Биокоридори за тези видове освен гореспоменатите местообитания вероятно са и речните долини (лични набл.).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглеждания терен представлява обширно пасище, лишено от каквато и да било храстова растителност. Подобни територии не са подходящо местообитание за сухоземните костенурки. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от видовете – Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Видовете не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Emys orbicularis

Вида е типичен за зоната. Обитава блата, мочури, язовири, рибарници, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките (Бисерков, ред. 2007).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглеждания терен не е местообитание на вида. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Бумки (Bombina bombina, Bombina variegata)

И двата вида обитават целогодишно естествени и изкуствени езера, блата, реки, потоци, канали, временни локви, наводнени коловози (Бисерков, ред. 2007).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на видовете, бариерен ефект – Разглеждания терен не е местообитание на видовете. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от видовете – Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Видовете не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Triturus karelinii

Обитава застояли, обрасли с водна растителност водоеми и техните околности. Оплождането е през март-май. Възрастните излизат на сушата около месец след размножаването. Зимува във водата, по-рядко (предимно младите) на сушата (Бисерков, ред. 2007) Приема се, че местообитанията на сушата обхващат територия до 200 m от бреговете на водоемите (Зингстра и кол., ред. 2009).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглеждания терен не е местообитание на вида – най-близкото водно тяло е отдалечено на около 450 m от разглеждания имот. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Риби (Aspius aspius, Barbus meridionalis, Rhodeus sericeus amarus, Cobitis taenia, Sabanejewia aurata)

Въздействия:

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглеждания терен е пасище. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Бръмбари (Lucanus cervus, Cerambyx cerdo, Morimus funereus, Rosalia alpina)

И четирите вида бръмбари, предмет на опазване в зоната, са свързани с горите. Терена, предмет на ПУП-ПП представлява пасище.

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на видовете – Разглеждания терен е пасище. Не се очаква въздействие върху местообитанията.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Catopta thrips

Вида е отбелязан като много рядък в зоната. В България се среща в изолирани находища в ниските и топли части на страната. Засега известен у нас от Сливенска Стара Планина, Пловдив, Реселец и Балчик, като последните десетилития е потвърдена единствено в района на Балчик и Реселец. Находището при Балчик обаче е почти напълно унищожено. Обитава тревисти и степни местообитания. Гъсениците се хранят с пелин (Зингстра и кол., ред. 2009).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида – Разглеждания терен е потенциално местообитание на вида, но той не се среща тук. Предвид статуса на популацията му в зоната – много рядък, и единствено известно находище при с. Реселец, смятаме, че на практика въздействие в резултат на нарушаване на потенциални местообитания няма да има.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Lycaena dispar

Рядък вид в зоната. В България се среща почти навсякъде из открити припечни места край езера, вади, канавки и други влажни зони по брегове с хранителните растения – Rumex hydrolapathum, Rumex crispus, Rumex aquaticus (Зингстра и кол., ред. 2009).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида – Разглеждания терен не е местообитание на вида – най-близкото водно тяло е отдалечено на около 450 m от разглеждания имот. Не се очаква въздействие върху местообитанията на вида.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Odontopodisma rubripes

Рядък вид в зоната. Съобщаван и намиран в Западна и Централна Стара планина (на изток до Калоферска планина), Предбалкана (Реселец) и най-южните части на Дунавската равнина (Бяла Черква), както и в две изолирани находища в Западни Родопи (Девин) и в Сакар (около връх Вишеград). Обитава мезофитни тревисти и храсталачни асоциации (в низините засенчени) в окрайнини на гори и в субалпийския пояс, като обикновено се придържа към и се храни с двусемеделни треви и полухрасти, главно от род Rubus. Според непубликувани данни, резултат от преглеждане на наличните материали, съобщенията за вида от страната са погрешни и се отнасят до близкия вид Odontopodisma montana Kis, 1962 (Зингстра и кол., ред. 2009).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида – Разглеждания терен не е местообитание на вида – той е пасище със сравнително сух, ксерофитен характер, отдалечено от гори и с липса на храсти или полухрасти. Не се очаква въздействие върху местообитанията на вида.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Coenagrion ornatum

Рядък вид в зоната. Обитава средните и долни течения на потоци и малки реки в голяма част от страната. Установен е и при вточната и отточната части на стагнантни водоеми (Зингстра и кол., ред. 2009).

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида – Разглеждания терен не е местообитание на вида – най-близкото водно тяло е отдалечено на около 450 m от разглеждания имот. Не се очаква въздействие върху местообитанията на вида.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Austropotamobius torrentium

Въздействия:

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглеждания терен е пасище. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.
Мекотели в реки (Unio crassus и Theodoxus transversalis)

Въздействия:

- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглеждания терен е пасище. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект.

- Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие.

- Безпокойство по време на строителството – Не се очаква въздействие.

- Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви.