Очевидец на чудото

1. КАКВО МОХАМЕД НЕ БЕ СПОСОБЕН ДА НАПРАВИ

В началото на 50-те години бях пастор на църква, която спонсорираше един мисионер в Индия. Плащахме му заплата и той прекара там 30 дълги години. Един ден обаче, той ми каза, че е живял 30 години в Индия, но все още не е видял и един мохамеданин да се новороди. Отказах да го подкрепям. Казах си: Що за вложение правя? Ние инвестираме пари и подкрепяме този човек в Индия, за да проповядва Евангелието, а дори и една душа не е била спасена. Време е да пренаредим приоритетите си. Тогава аз заминах за Индия, за да се запозная с тамошната ситуация. За първи път посетих Индия през 1956 г. и тогава проповядвах на 50 000 души. Обиколих всички пазари. Видях просяци, видях слепи, видях и такива, които не могат да ходят. Не бях виждал толкова много болни хора. Индия е сред най-бедните страни в света. В нея живеят много хора без дом и без средства. Вложихме хиляди долари в строежа на едно здание, което да предпазва хората от горещото слънце, така че да могат там да чуят Евангелието. На откриването бях много развълнуван. Проповядвах в продължение на два часа и моят преводач превеждаше два часа - общо четири часа. Хората искаха да продължавам, но когато направих призив за покаяние, истински се разочаровах.

Проповядвах на петдесет хиляди, но дори и един човек не дойде да приеме Исус.

Спомних си за мисионера и казах: “О, Господи!” Знаех, че Бог ни е призовал не само да проповядваме Словото Му. Той ни е призовал да демонстрираме Евангелието.

Въпреки че никой не дойде да приеме Исус и хората очевидно бяха готови за закриване на службата, аз си казах: “Все още не съм свършил. Бог казва, че знамения следват Словото Му. Направих това, което Бог ме е призовал да правя. Сега ще Му позволя да направи това, което Той обеща, че ще направи.” Поканих трима души от публиката да дойдат напред - те бяха просяци. Познавах ги. Единият беше слепец, а другият беше глухоням.

Третата бе саката жена, която никога през живота си не е могла да върви изправена. Тя вървеше хоризонтално по земята, като се подпираше на петите и дланите на ръцете си. Имаше заболяване, което не й позволяваше да върви изправена. Петдесет хиляди души наблюдаваха. Най-напред положих ръце на сляпата жена. Казах: “В името на Исус, заповядвам на тези слепи очи да прогледнат!” Бог мигновено отвори очите й, тя се втурна в публиката, като викаше: “Аз виждам! Аз виждам!” Отидох при глухонемия. Пъхнах пръстите си в ушите му, а палецът си поставих върху неговия език. Казах: “В името на Исус, заповядвам на този глухоням дух да напусне”. Духът моментално излезе и само за няколко минути човекът проговори на английски. Той не познаваше собствения си език. До този момент той беше глухоням, но Бог отвори ушите му и развърза езика му. Дойде време да се моля и за сакатата жена. Казах: “Сега ще положа ръце на тази жена в името на Мохамед. Ще му дам същото време, за да извърши изцелението.” Преводачът не искаше да преведе това изказване. “Ще правите това, което аз ви кажа, мистър. Вие сте мой преводач, аз съм човек на Бога.”

Никой от присъстващите не очакваше тя да се изправи, защото всички знаеха, че Мохамед е мъртъв. Казах им: “Това е разликата между бога, на който вие служите и Бога, на Който аз служа. Не съм дошъл тук да събарям вашия бог, дошъл съм да издигна моя. Вие посещавате гробницата на вашия бог, а аз на моя, но гробницата на моя Бог е празна, защото Той вече не е там. Това е разликата между гробниците. Дошъл съм тук, за да ви кажа, че моят Исус не е мъртъв. Той е жив и Той е същият днес, какъвто беше и вчера.” Положих ръце на жената в името на Мохамед и казах: “Стани и ходи в името на Мохамед”.

По-късно някой ме попита какво щях да направя, ако тя беше станала. Предполагам, че тогава щях да сменя вярата си. Но тя не стана. Така че, аз казах: “Сега ще използвам името, което е над всяко друго име, името на Исус - Агнето, което беше заклано за света. Исус умря за хората в Индия и в целия свят.” Тази жена 58 години не е могла да направи дори и една стъпка изправена. Положих й ръце в името на Исус от Назарет и казах: “В името на Исуса, стани и ходи!” Тя се изправи и започна да върви за първи път в живота си, защото Исус Христос е Бог! Знаете ли какво се случи? Хората започнаха да скачат от дърветата и една тълпа се втурна към мен. Скочих зад моя преводач. Помислих си, че искат да ме линчуват и изгонят от страната си. Не бях виждал такава тълпа от хора. Те с всичка сила крещяха нещо. Попитах преводача си: “Какво казват те?” Той отвърна: “Те викат: Исус е жив. Исус Христос е Бог! Те идват напред, за да се спасят”. Колко вълнуващо! Нито един не дойде, докато проповядвах, а дойдоха тогава, когато видяха Евангелието да се потвърждава.

Бог е призвал Църквата да демонстрира Неговата сила. Не сте ли щастливи, че днес Той е жив? “Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всички и виждаха знаменията, които вършеше.” (Деяния 8:5-6).