Оден на 15 февруари 1842г в Етрополе в семейството на видния търговец и общественик Пейо Стоянов, скотовъдец, едър земеделец и влиятелен гражданин. На седемте си сина дал първоначално образование в Етрополе

ТОДОР ПЕЕВ

Отваря отново І клас, в началото само с 10-15 ученици. През втолото полугодие и ІІ клас, като тогава в І клас се записват и много ученици от взаимните училища от селата. През 1866г. се открива и ІІІ клас, назначен е и втори класен учител. Предвиждало се да се отвари ивторо девическо училище и да се създадат отделни паралелки за ІІІ и ІV отделение. Пеев записва нова страница в историята на съвременните педагогически изисквания и става ръководен център за всички училища в Силистренско. През 1865-1866г. се изучават следните предмети: в първи клас: български, славянски, френски, турски, закон божи, аритметика, всеобща история, география, търговски книги и писма. В ІІІ клас: български, руски, катехизис, алгебра, физика, химия, словестност. Всеобща история учениците изучават от превод на Яким Груев – учебник, печатан в Цариград през 1858г. Интересната и разнообразна програма, културата на преподавателите и педагогическото им умение издигат престижа на бългорското училище и привличат деца на много влахомани и гръкомани, като по това време гръцкото училище остава само с десетина ученици. Годишните изпити били били винаги добре подготвени. Всеки изпит се превръщал в празненство на българската просвета и култура, на които винаги присъствали местните градски и военни първенци и многолюдното гражданство. Пеев бил внимателен към турските власти, предразполагал ги, настройвал ги приятелски, подготвял с учениците си песен – молитва за здравето на султана, говорел на турски за образованието в Дунавския вилает.

Още с пристигането си в Силистра Пеев се погрижил и за развитието на българското учебно дело и по селата. Благодарение на него са въведени в селските училища еднакви учебници по всички основни предмети, който общината доставя и разпространява. Изпитите в силистренските села се превръщат в празници на българското ученолюбие. Посещават ги не само българските градски първенци, но и каймакаминът. Удивен от българските успехи и огорчен от турската изостаналост, той казал с въздишка: „Нашите турци не ги бива, язък за богатството им.”

Пеев не успява да открие в Силистра читалище, както това прави по–късно в Кюстендил и Етрополе, но внушава необходимостта от него. Навсякъде, където се намира, в кафене, в някое семейство , на събрание в общината, четял най-интересните статии от вестниците /български, френски, турски/, превеждал ги и коментирал. Карал учениците си в къщи да четат уроците си по история на глас, за да правят патриотична пропаганда. Изнасял постоянно беседи пред гражданите и учиниците, като ги учел на висока нравственост и ученолюбие. В Силистра Пеев започва и журналистическата си дейност. От тук той изпраща дописки на френски език до излизащия в Цариград вестник „Курие д Ориан”

Пеев вече е довел до разцвет българското учебно дело в Силистра. „Той в своето кратко учителстване направи такива преобразования...., внесе в него такъв живот, че и до днес това е оставило дълбоки следи в града и окръга” пише Боян Янков през 1897година.

Неусетно този просветител, поставил си за цел да просвещава народа си и да му вдъхва самочувствие на господар на страната си, става революционер, верен съратник на Левски в организирането и активезирането на революционните комитети не само в Етрополе, но и в Софийско. В Етрополе той основава читалище за прикритие на революционните сбирки и дейности.

Пеев е голям български възрожденец, създаден от епохата, но и неин създател. Израства като педагог, журналист и революционер, за да отговори на нарастналите нужди от образование, революционна пропаганда и организация. След Освобождението Пеев работи като висш административен чиновник: окръжен управител, председател на окръжен съвет, администативен директор.
Виктория Дончева, VІІа клас

Литература:

1. 
   Димитров, С. Н. Жечев. История на Добруджа – ІІІ том, С. БАН, 1988г.
   
2. 
   Илиев, Б. Силиста, С. 1988г.
   
3. 
   Бояджиев, П. Силистра праз Възраждането, С.1993г.
   
4. 
   Буюклиев, П. История на образованието в Силистренска област, Силистра 2006г.