Одитният стандарт № 7 регламентира съществеността и одитния риск при одита. Стандартът се прилага задължително при всички видове одити, извършвани от Сметната палата.
1. Същност на съществеността.Съществеността характеризира степента на допустимост на грешки и нередности в използваната информация при одита, която би могла да повлияе върху решенията и поведението на потребителите на информацията от даден финансов отчет или доклад за одит на изпълнението и други одити.
2. Видове същественост. При одита се разграничават следните видове същественост:
2.1. същественост по стойност – определя се като абсолютна величина или като процент от приходите, разходите или стойността на активите или пасивите на одитирания обект;
2.2. същественост по естество (характер) –определя се като оценка на отделни елементи от информацията за одитирания обект, представянето на които е особено важно за потребителите или съществува засилен обществен интерес поради естеството и значението на информацията;
2.3. същественост по смисъл (контекст) –определя се като оценканаинформация, която може да не е съществена по стойност или по характер, но да е важна поради обстоятелствата, при които се проявява, и значението, което би имала при бъдещи действия и евентуални последствия от тях, както и когато е свързана със съмнения за измами и злоупотреби.
3. Праг на същественост. Праг на същественост е максимално допустимото равнище на общите грешки и нередности, които не биха оказали съществено влияние върху решенията и поведението на потребителите на информацията от даден финансов отчет или доклад за одит на изпълнението и други одити.
4. Конкретният праг на същественост при отделните одити се определя съобразно особеностите на одитираните обекти и одитната политика на Сметната палата.
5. Одитен риск. Одитен риск е рискът да се изрази погрешно одитно становище по финансов отчет или погрешен извод при одит на изпълнението и други одити, когато има съществени грешки и нередности в използваната информация при одита.
6. Компоненти на одитния риск. Одитният риск включва следните компоненти:
6.1. присъщ риск – това е рискът за съществуване на грешки и нередности в резултат на самата дейност на одитирания обект и средата, в която той функционира: организация и структура на обекта; качество на управлението; сложност и разнообразие на дейностите; честа смяна на ръководния персонал; професионално равнище и квалификация на персонала и други фактори, свързани с функционирането на обекта;
6.2. контролен риск –това е рискът контролните процедури на одитирания обект да не открият, предотвратят или коригират своевременно съществени грешки и нередности; те могат да бъдат допуснати и поради това‚ че контролните процедури не се прилагат ефективно и постоянно през целия одитиран период или поради липсата на такива процедури;
6.3. риск на откриване -това е рискът одиторът да не открие грешки и нередности при одита, които поотделно или заедно с други грешки и нередности могат да бъдат съществени.
7. Конкретните равнища на одитния, присъщия и контролния риск при отделните одити се определят съобразно особеностите на одитирания обект и одитната политика на Сметната палата, а на риска за откриване – по математически модел, описан в указанията за прилагане на одитните стандарти на ИНТОСАЙ в европейските страни.
8. Сметната палата приема максимален одитен риск и праг на същественост за всички извършвани от нея одити, след предварително обсъждане с Народното събрание и министъра на финансите.
Стандартът е приет на заседание на Сметната палата с Протокол № 30 от 20.06.2002 г.