Одобрил: Николай Ангелов кмет на Община Балчик Съгласувал: Евдокия Великова



страница2/8
Дата08.05.2018
Размер1.37 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Изводи


- Висок дял на хората с основно и по-ниско образование;

- Увеличаващ се брой на учениците, които напускат училище, без да завършат средно образование и на нередовно посещаващите училище;

- Малка обхващаемост на децата в детски градини;

- Недостатъчни възможности за професионално обучение, квалификация и преквалификация на работната сила.




  • Здравеопазване:

Демографските процеси, заболеваемостта и физическото развитие са трите основни групи показатели за оценка на здравето на населението. Населението в община Балчик е 22 779 души (2009), като по-голямата част от жителите са съсредоточени в гр. Балчик - 13782 души или 60,5%, а в селата живеят 8997 или 39,5%. Населението в региона застарява, въпреки увеличаващите се раждания. Увеличаваща се група на възрастни над трудоспособна възраст, респективно увеличава потребността от гериатрична помощ. Структурата на заболеваемостта в общината е в посока завишаване на заболяванията на дихателната система, следват болести на органите на кръвообращението, инфекциозните заболявания.

Детската смъртност се определя като една от проблемните сфери. През 2009 г. за общината са починали общо 5 деца до пет годишна възраст. Водещите причини за детската смъртност са “преждевременни раждания /недоносеност/” „болестите на дихателната система”, ”вродени аномалии”, . Негативното влияние върху здравословното състояние на децата оказват ранните бременности, високият процент недоносени деца и деца с вродени малформации, недостатъчно наблюдение и грижи за децата до 1 година – резултат от недостатъчна информиланост и незаинтерисованост на майките.

Броят на лицата с увреждания в община Балчик през 2009 г. е 1147, от тях с физически увреждания са 650, което съставлява 56,67% от общия брой лица с увреждания. От изведените данни за 2007, 2008 и 2009 година се наблюдава тенденция към постоянно увеличаване на лицата с увреждания, като относително постоянна величина се запазва броят на децата с увреждания.
Изводи

Част от негативните процеси в здравеопазването в община Балчик са свързани до известна степен и с недостатъците в дейността на здравната система. При предоставянето на здравните услуги в областта се извеждат някои негативни изводи:



  • Затруднен досъп до наврменна спешна и медицинска помощ поради лоша инфраструктура до оталечените селища

  • Демографското остаряване на населението поставя допълнителни изисквания пред структурата на здравните потребности, поради обстоятелството, че възрастните хора са носители на повече от едно хронично заболяване, което води и до по-големи разходи за здравно обслужване.

  • Недооценяване на проблема с наркоманията, обхващаща все по-голям брой млади хора.

Жилища и жилищна политика:

  • Общо състояние на жилищния фонд

Населението на община Балчик наброява 22779 д. към 31.122009 г. около 500 от които са без жилище. Необходимостта от повече общински жилища е видима. Общината не може да задоволи най-елементарни жилищни потребности на млади и социално слаби семейства, на лица с различна степен на увреждания. Поради кризата на този етап общински жилища не се строят. Необходима е алтернатива, в която общината да е партньор или помощник.

  • Обособени квартали на уязвими етнически малцинства:

В град Балчик са възникнали и обособили два ромски квартала "Изток" и "Васил Левски" и една "Татарска махала". В село Оброчище ромският квартал "Младост" отстои на около 3 км от центъра на селото, където са училището и детската градина. В селата Стражица, Бобовец, Тригорци и Кремена почти 95 % от населението е от ромски произход. В Община Балчик е висок процентът на ромските семейства с нисък икономически статус, изразяващ се в безработица, бедност и липса на средства за осигуряване на обучението. Голяма част от жилищата обитавани от ромското малцинство са стари построики, от тях има керпичени и са в незадоволително състояние. Липсват нормално-битови и хигиенни условия. Почти всички жилища са на улици без канализация, в следствие на което са изградени санитарни възли на септични ями или шакти.

Изводи

- Общината е изключително затруднена да осигури жилища на нуждаещите се;

- Липсват механизми, които стимулират общината да инвестират в тази насока, което ограничава възможностите им да провеждат социална жилищна политика.

2.2. Идентифицирани рискови групи и потребности

В Анализа на ситуацията в Община Балчик са дефинирани два основни параметъра - "доходи" и "възраст", които в съчетание с други фактори – образование, затруднен достъп до социални услуги, изолираност на населеното място и др., създават рисковете от социално изключване на индивидите. Рисковите групи от населението са диференцирани на база на определени фактори, които пораждат риск от отдалечаване или изключване на тези групи от начина на живот, който се определя като нормален за основната част от населението. Основополагащ за нормалния стандарт за живот е размерът на доходите - първият основен параметър, който може да осигури всички останали сфери на живот. Засегнати от този фактор са всички групи от населението, но размерът и периодичността на доходите оказва въздействие върху формирането на рискови групи и уязвимост на индивидите в комбинация със следните други фактори:


  • Безработица при хората в трудоспособна възраст:

Факторът безработица е свързан със социално-икономическото развитие на общностите и е основна причина за миграцията и емиграцията на активното население. Безработицата може да се приеме за основен рисков фактор, свързан с доходите и стандарта на живот на хората в трудоспособна възраст. В анализа на ситуацията, факторът безработица е разгледан само по отношение на възможностите на хората в трудоспособна възраст да осигурят средства, необходими за основни базови потребности за семействата си.

От групата на безработните най-засегнати са: 1) Хората, които не са завършили основното си образование или са с ниско ниво на образование. 2) Хората в предпенсионна възраст, които не са конкурентни на пазара на труда; 3) Хора от етнически малцинства; 4) Майки с деца.

Безработицата на трудоспособните хора се отразява на качеството на живот на всички членове на семействата и особено на децата.


  • Ниски доходи на хората в надтрудоспособна възраст:

От всички хора в пенсионна възраст, които срещат трудности по отношение на доходите най-засегнати са хората с минимален размер на пенсиите и хората на пенсионна възраст, които по различни причини нямат пенсия. Последната група е много трудна за идентифициране поради липсата на данни, но в нея ще попаднат хора, които продължително време са работили без да се осигуряват.

  • Структура и численост на семейството (непълни, многодетни семейства, с повече

нетрудоспособни членове):

Структурата и броят на членовете на семейството са от съществено значение при разпределението на разходите между тях и в тази връзка най-засегнати са семействата, в които има повече нетрудоспособни членове, а именно многодетни и непълни семейства. Оскъдната информация по отношение на структурата на семействата ограничава възможностите за анализ статистическите данни за отделните общини. Допълнителна трудност представлява и фактът, че през последните години нараства броят на двойките, които съжителстват и отглеждат своите деца без наличие на брак.



  • Увреждане или здравословен проблем на член от семейството:

Наличието на тежък здравословен проблем или увреждане на член от семейството изискват непрекъснати, допълнителни разходи, които затормозяват семейния бюджет. Ако състоянието му изисква един от трудоспособните членове на семейството да полага грижи в ежедневието, това допълнително задълбочава проблемите, свързани с доходите.

  • Липса на жилище:

Липсата на собствено жилище води до отделяне на средства за наем от бюджета на семейството. Това е основен проблем и за младите хора, които обикновено са принудени да живеят със своите родители. Липсата на жилище не е изведено като приоритетен фактор за социалната политика, както на национално, така и на общинско ниво.

Във връзка с липсата на жилище и трудностите за осигуряване на наем, най-засегнати са бездомни хора на различна възраст, които живеят сами, както и хората с тежки съпътстващи проблеми (зависимости, проблемно поведение, напуснали местата за лишаване от свобода); семейства от етническите малцинства; хора, напускащи специализирани институции за деца или за възрастни; самотни майки.



  • Принадлежност към етнически малцинства:

В ромските общности са налице различни фактори, пораждащи бедността - ранно отпадане от училище, ниско образование и/или липсваща професионална квалификация на голяма част от жителите, трайна безработица и липса на трудови навици за част от тях, ограничени възможности за заетост, лоши битови условия, липса на достъп до здравни, социални, образователни услуги.

  • Местоживеене в отдалечени и/или изолирани населени места:

Населението в тези места изпитва затруднения за физически достъп до здравни и образователни услуги. В областта на здравната помощ затрудненията са в достъпа до лекарски практики, специализирана медицинска помощ, спешна помощ, лекарства. Затрудненията в достъпа до навременна медицинска помощ влошават здравното състояние на населението, което в последствие води до по-големи разходи за лечение. Често разходите за медицинска помощ могат да доведат до обедняване на домакинствата и да наложат ползване на социални услуги.

За децата и младежите от тези населени места това изисква допълнителни разходи, свързани с транспорт или с разходи за квартира, ако децата учат в средно учебно заведение в друго населено място..

Мерки и услуги за преодоляване на рисковите фактори, свързани с доходите:


  • Преодоляване на безработицата сред трудоспособното население.

  • Подпомагане и услуги на хора в надтрудоспособна възраст с минимални доходи.

  • Подпомагане и услуги на хора от многодетни и непълни семейства.

  • Подкрепа и услуги за семейства на хора с увреждания.

  • Актуализиране на жилищната политика в населените места.

  • Оптимизиране на системите на здравеопазването и образованието.

  • Актуализиране на политиките за социално включване на уязвимите малцинства.


От съществено значение за превенцията и преодоляването на влиянието на рисковите фактори, свързани с доходите е предприемането на конкретни мерки и услуги по отношение на определените рискови групи.
Възрастта е вторият основен параметър, който влияе върху уязвимостта на населението, спрямо възможностите за автономност на хората и необходимостта от подкрепа. Характерно за народопсихологията в България е споделената отговорност между членовете на разширеното семейство при предоставяне на грижата за децата и възрастните хора, като това се приема като норма в обществото. При определяне на предпоставките за нормален стандарт за живот се извеждат и възможностите за грижа за близките, които имат нужда - деца или старите хора.

Във връзка с този фактори се формират две основни рискови групи "деца" и "стари хора". Както и при доходите, параметърът възраст не формира самостоятелно рискови групи, а само в съчетание с други обстоятелства - в случая наличие или липса на близки и възможностите им да предоставят грижи. Възрастта влияе върху уязвимостта на населението на областта в комбинация със следните фактори:




  • Наличие на лица, отговорни за децата и възможност да предоставят грижа.

Отговорните възрастни, ангажирани с предоставянето на грижи за децата са техните родители. Роднините, най-често баби и дядовци, са включени активно в отглеждането на децата, като това е широко разпространена практика в семействата от всички социално- икономически слоеве на населението. Грижата за децата традиционно се споделя между различните поколения в рамките на разширеното семейство. Много често родителите реално отсъстват, най-често са на работа в други населени места или в чужбина. Голяма част от трудностите при осъществяване на адекватни политики, мерки и услуги по закрила на детето са свързани с отговорностите по отношение на детето.

Групите, които се формират във връзка с грижата или отсъствието на грижа за децата от страна на биологичните родители: деца, чиито родители имат трудности при отглеждането им - липса на достатъчно възможности (доходи, родителски капацитет); наличие на увреждане на детето; проблемно поведение на детето; деца в риск да бъдат изоставени от своите родители; деца, с мярка за закрила - настанени в специализирани институции; настанени в приемни семейства; настанени при близки и роднини; деца, без родителски контрол, които не са обект на закрила, отглеждани от свои близки.

Мерки и услуги за преодоляване на рисковите фактори, свързани с възрастта:


  • Предоставяне на услуги и подкрепа на родители, които имат различни по характер трудности при отглеждането на своите деца;

  • Предоставяне на услуги и подкрепа на приемни родители, близки и роднини, осиновители, които осигуряват родителски грижи за децата;

  • Подкрепа за израстването и развитието на децата и тяхната пълноценна социална реализация;

  • Преодоляване на факторите, свързани с бедността, които водят до настаняване на деца в специализирани институции;

  • Подпомагане и услуги на възрастни хора, които имат нужда от придружаване в ежедневието си.

По отношение на старите хора, мерките би следвало да са насочени изцяло към предоставяне на подкрепа и на услуги, не само за цитираните групи, но и за всички останали, които се нуждаят от подкрепа в ежедневието си, за да могат да членовете на техните разширени семейства се реализират и да изпълняват задълженията си спрямо своите деца.

2.3. Обобщение на рисковите групи и потребностите им в Община Балчик

При анализа на рисковите групи беше констатирана липсата на достатъчно точни данни за броя на лицата, които попадат в съответните групи, особено в случаите на потенциален риск. Една от причините за това е, че системите на социалното подпомагане и социалните услуги не са ориентирани към превенция на риска от социално изключване. Затова в полезрението на съответните служби са само лицата, чиито проблеми са ескалирали до степен на инцидент или криза. От друга страна, голяма част от рисковете и групите са новопоявили се и системите за закрила все още не ги разпознават, което води и до невъзможност на системите за статистика да ги обхванат.

Данните за броя на лицата от съответните групи (с изключение на настанените в специализирани институции) са приблизителни, тъй като рискът от социално изключване е резултат от съчетаване на фактори от различно естество, а не резултат от една единствена характеристика. Така например, само наличието на много деца в семейството не може да бъде предпоставка за социално изключване, ако към тази характеристика не са включени и други, като продължителна безработица, липса на жилище, ниско образование на родителите.



Все пак, в резултат от анализа на рисковите фактори обособихме няколко ключови рискови групи, които да бъдат обект на въздействието на Общинската стратегия за развитие на социалните услуги:
2.3.1. Деца

По данни на служба ГРАО към 01.05.2010 г. броят на лица до 18 год. възраст е 3827. Формирането на рисковите групи при децата се обуславя предимно от социално - икономическото положение на семействата им, като разпределението им по рискови групи е условно, тъй като в много от случаите едно и също дете може да попадне едновременно в няколко групи.



  1. Деца, отглеждани извън биологичното семейство:

  • Деца, настанени в специализирани институции.

В духа на действащото към момента законодателство, настаняването в специализирана институция е крайна мярка за закрила на дете, която се предприема след изчерпване на възможностите за отглеждането му от биологичните родители, както и в среда, близка до семейната. На територията на Община Балчик няма изградени специализирани институции за настаняване на деца. По данни на Дирекция ”Социално подпомагане” в община Балчик настанените деца в ДМСГД през последните три години са 14. През 2008 г. са регистрирани 8 случая, което е няколкократно повече в сравнение с 2007- 1 случай, през 2009-3 и 2 през 2010 година, деца предимно от ромски произход. Изоставяния на ниво родилен дом – няма.

Мерките за закрила на деца, настанени в специализирани институции трябва да обхващат и техните родители. Споделено мнение сред служителите в институции е, че родителите не са способни да се грижат за децата си. Съответно се стига до случаи, когато липсата на настойнически права и отказ от осиновяване се извежда като проблем при грижата за детето.



  • Деца, отглеждани при близки и роднини.

Настаняването на деца при роднини и близки е една от формите на споделена грижа в рамките на разширеното семейство и намира широко приложение през последните години. Тези деца се нуждаят от подкрепа на хората, които са поели грижа за отглеждането им , вместо техните биологични родители. Проблемите в тази рискова група се отнасят до потребностите на децата да получават адекватни грижи и до потребностите на роднините и близките да бъдат подкрепени при предоставяне на грижите за настанените при тях деца.

    • Деца, ползващи интернатна форма на грижа.

Немалък е броят на деца настанени в ПУ и ПУ с интернатна грижа.. Забелязва се тенденция и към намаляващ брой настанени във ВУИ.

  1. Деца, отглеждани в семейна среда.

Това е специфични рискова група, която обхваща децата от семейства, изпаднали в ситуация на уязвимост поради различни обективни трудности, като например: многодетни и непълни семейства; семейства, в които един или двамата родители са с увреждания; семейства, в които има родител/и с различни зависимости; бедни семейства непълнолетни родители и други. Подкрепата на семействата, а не само на децата в риск, ще създаде условия за задържане на децата в семействата им и за повишаване на качеството на грижа към тях.

Предвид водещия риск, се формират следните подгрупи :



  • Деца от семейства с нисък родителски капацитет, деца от непълни или многодетни семейства.

Проблемите са свързани предимно със субективните трудности на родителите за осъзнаване и посрещане на потребностите на децата - в случаи на непълнолетни родители; родители, които са живели в институции; непълни семейства, разведени родители; родители с увреждания; родители, които са в чужбина.

Деца в непълни семейства

По данни на ДСП-Балчик към 31.12.2009 г. в община Балчик са регистрирани 1410 деца, отглеждани от самотни родители (които получават семейни помощи по чл.7). Най-големи са групите на деца, отглеждани от самотни родители в гр. Балчик, с. Оброчище, с. Бобовец.

Необходимо е да се проучи каква част от децата, настанени в институции и в риск от отпадане от училище, с агресивно поведение и употребяващи наркотици, са били отглеждани от един родител, за да се планират интервенциите според нуждите на семейството.
Деца в многодетни семейства

Регистрирани са 110 деца в многодетни семейства по данни на ДСП. Най-много са децата в многодетни семейства в гр. Балчик, с. Оброчище, с. Кремена, с. Тригорци, с. Стражица.

Няма официални данни каква част от настанените в институции деца са от многодетни семейства. За да се преодолее проблема е необходимо да се развият допълнителни услуги за подкрепа на семействата при отглеждане на децата.

Децата в многодетни семейства са част и от групата на нередовно посещаващите училище, както и от ранно отпадащите. Една част от тях са от ромски семейства. За да се даде възможност за социално включване и за да имат равен шанс е необходимо да се осигури достъп до качествено образование на тези деца. Паралелно, обхващането на децата на многодетни семейства в ранна възраст в детска градина и в целодневна форма на организация на образованието, ще подпомогне социално слабите родители в отглеждането им. Същевременно, обхващането на децата в училище и подпомагането на семействата не трябва да се смесва със записването и настаняването им в учебни заведения от интернатен тип.



  • Деца с увреждания.

По данни на ДСП в община Балчик са регистрирани 46 деца към 31.12.2009 г. с различни по степен увреждания.

Независимо от направените промени през последните години по отношение на подпомагането и реализацията на програми за предоставяне на услугата "Личен асистент", данните сочат, че все още основните затруднения на родителите са от финансово естество (осигуряване на лекарства, консумативи, лечение, рехабилитация). Много от децата с увреждания растат с един родител. Повечето семейства са обречени на бедност, поради невъзможността на единия родител да работи. Децата от тази рискова група остават изолирани в семейството, не посещават детски и учебни заведения. Семействата на всички деца с увреждане се нуждаят от подкрепа за отглеждане на децата.



  • Деца с рисково поведение, противообществени прояви и поведенчески проблеми.

Не всички деца с рисково поведение, противообществени прояви и поведенчески проблеми са деца, регистрирани в ОЗД като деца в риск. Различен е и подхода към тях от страна на органите, които прилагат ЗЗД и ЗБППМН.

Много често проблемите при децата са провокирани от проблеми, свързани с родителския капацитет и липсата на услуги за подкрепа на родителите. Голяма част от случаите са на деца с проблеми в училище. В тази връзка, има недостиг на услугите, предлагащи превенция на отпадането от училище, подкрепа в образователния процес и повишаване на мотивацията на децата да учат.

Регистрирани деца, извършили кражби в община Балчик – 10 по данни на ДСП към 31.12.2009 г. Деца, извършили насилие за същия период – 1. Тяхното поведение е обект на непрекъснато наблюдение.


  • Деца, жертва на насилие, злоупотреба или неглижиране.

Регистрирани деца, жертви на насилие в община Балчик – 21 случая за периода 2007 –2009 година по данни на ДСП-Балчик. Само за първото тримесичие на 2010 г. са 4. Един от основните проблеми по отношение на работата с децата, жертви на насилие, е доказване на деянието, като все още специалистите трудно разпознават белезите на насилие по отношение на конкретен случай, особено при работа с малцинствени общности.


  • Деца отпаднали или в риск от отпадане от училище.

Отпадането от училище и липсата на образование е един от най-големите фактори за попадане в ситуация на множество рискове в бъдеще- бедност, противоправно поведение, насилие и др. Въпреки тенденцията за намаляване на техния брой през последните години, все пак наличието на това явление налага предприемането на комплексни мерки от отговорните институции за премахването му.

В община Балчик са регистрирани общо 256 деца отпаднали от училище за периода 2007 – 2009 година по данни от отдел “Образование” към ОбА Балчик. Данните са с тенденция за намаляване на броя на отпадащите както следва: 2007-2008 г. – 147; 2008-2009 г. – 75; 2009-2010 г. – 34. Децата в училищна възраст необхванати от образователната система за същия период са общо 44.




  • Деца с родители в чужбина.

Децата в тази група са отглеждани без пряк родителски контрол и/или с прекъсване на преките емоционални контакти с родителите. В повечето случаи децата са оставени за отглеждане при близки и роднини, които не винаги успяват да се справят с възпитанието им, особено в тийнейджърска възраст. Други деца са заминали с родителите си в чужбина и са застрашени от сериозен риск от прекъсване на образованието си.

2.3.2. Лица с увреждания

Наличието на увреждане поражда сериозен риск от социално изключване, независимо от възрастта. В община Балчик са регистрирани 1147 пълнолетни лица с увреждания по данни на ДСП към 31.12.2009 г.

В тази група се формираха следните подгрупи :


  • Възрастни с увреждания, които живеят в семейна среда.

Като цяло проблемите на тази група са дефиренциарни съобразно вида и степента на увреждането и са свързани с възможността за социално включване, т.е. получаване на образование, усвояване на умения за самостоятелен начин на живот, ефективен достъп до пазара на труда, качествена здравна грижа, общуване и придвижване. Към 31.05.2010 броят на лицата с увреждания е 1147. Голяма част от тях са с множество заболявания и тежката степен на увреждане и предполагат постоянната зависимост на тези лица от чужда подкрепа с оглед задоволяване на ежедневните им потребонсти.

  • Възрастни с увреждания, настанени в специализирани институции.

На територията на Община Балчик не функционират Домове за възрастни хора с умствена изостаналост. Голяма част от настанените в институциите извън Община Балчик лица не поддържат контакт с близки и рядко напускат границите на домовете. Същите са прекарали целият си живот преминавайки през институциите за деца, а след това и за възрастни, и въпреки наличието от потенциал за преместването в услуги от резидентен тип, често се противопоставят на евентуалното напускане на познатата за тях, макар и изолирана среда.

  • Възрастни с увреждания, живеещи в отдалечени села и самотни възрастни хора с увреждания.

Затруднените транспортни връзки и отдалечеността на селата усложняват достъпа на тези уязвими групи до медицинска помощ и до развитите към момента социални услуги, съсредоточени в общинските центрове. Основните идентифицирани потребности са предоставяне на грижа за лежащо болните, достъп до медицинско обслужване и социални услуги, осигуряване на възможности за общуване и запълване на свободното време според индивидуалните интереси.

  • Лица с психични заболявания.

Въпреки ниския относителен дял на лицата с този тип увреждания, данните сочат, че същите остават извън рамките на съществуващите услуги в общността и най- вече от програмите свързани с предоставянето на услугата "Личен асистент". Това са лица със специфично поведение, определящо се от характера на установеното заболяване, което диференцира и спецификата на полаганите по отношение на тях грижи, не само от медицински характер, но и от помощ в ежедневието, в общуването, усвояване на умения за самостоятелен живот, почасова заетост.


  • Младежи и лица със зависимости.

Част от младежите в Община Балчик са подложени на натиска на наркодилъри и са наркозависими. Точни данни за броя на употребяващите наркотици няма, но тревожен е факта, че техния брой се увеличава, а превенция липсва.

В резултат на анализа на рисковите фактори обособихме ключови рискови групи, които да бъдат обект на въздействието на Общинската стратегия за развитие на социалните услуги. Често хората в риск поставят в неравностойно положение цялото домакинство/семейството. В този смисъл, подкрепата за човека в риск трябва да обхваща и мерки, насочени към семейството му.

2.3.3. Стари хора.

По данни на ГРАО, броят на лицата над 63 год. възраст в тази група е към 4527 души.



  • Самотни стари хора, живеещи в изолирани населени места.

Въпреки липсата на актуална информация за точния им брой, по данни на социалните работници от Дирекциите „Социално подпомагане" тези лица са преобладаващата част от населението в селата. В община Балчик самотно живеещите стари хора са 320 по данни на ДСП към 31.12.2009 г. По населени места, както следва: Змеево – 19, Безводица – 17, Пряспа – 13, Дъбрава – 15, Дропла – 23, Стражица – 2, сенокос – 21, Рогачево – 12, Гурково – 5, Тригорци – 8, Кранево – 12, Царичино – 23, Църква – 8. За гр. Балчик няма точни данни. Най-голям е техният процент в селата Дропла и Царичено. Разпръснатите села в общината и липсата на ежедневен и специализиран обществен транспорт допълнително усложняват и достъпа на жителите им до медицинска помощ. Животът на старите хора в отдалечени и изолирани населени места е изключително затруднен, основно поради липсата на достатъчно средства и затруднения достъп до здравеопазване, невъзможността или затрудненията с осъществяването на комунално-битовите дейности и най-вече социалната изолация.

  • Стари хора с увреждания и самотни.

Тези уязвими групи, нарастващи през последните години, имат нужда от услуги и грижа в домашна среда. Потребностите им са свързани с осигуряване на медицинска грижа (особено за лежащо болните), възможности за общуване и запълване на свободното време според техните индивидуални интереси. Обхватът на програмите, които развиват услугите Социален асистент и Домашен помощник не са достатъчни, за да задоволят всички техни потребности. Мерките за преодоляване на проблемите предвиждат планиране и разкриване на мрежа от услуги за стари хора, която може да стъпи на вече съществуващи структури в населените места - например, на читалищата или действащите пенсионерски клубове.

  • Стари хора, настанени в институции.

Хората в пенсионна възраст, настанени в институции в община Балчик за периода (2007; 2008; 2009 и 2010 г.) са както следва (336; 330; 0; 0). През 2007 и 2008 г. в гр. Балчик работи “Сезанен дом за стари хора” и от 2008 г. до сега е в реконструкция. Съответно (2;1;1;0) стари хора, настнанени в специализирана институция в същата област, извън общината. Регистрирани са 2 чакащи за настаняване.

Основната причина за постъпване в дом е нуждата от почивка и поемане на всекидневните грижи. В много случаи мотив на децата е и разтоварване от поетите към родителите отговорности по отглеждане. Нуждите на повечето от желаещите да получат институционализирана грижа се покриват, ако имат осигурена подкрепа в домашна среда, която се дава от програмите Домашен помощник и Социален асистент, отнемане на грижата за храна чрез Домашния социален патронаж и осигурено медицинско наблюдение. Почти всички, изявили желание да постъпят в старчески дом, не посочват като причина общуване и социализация. Мярката се възприема като крайна от възрастните хора и най-вече като разтоварване от всекидневните грижи.



2.3.4. Специфични общности и групи в неравностойно положение

  • Непълнолетни и млади родители

В тази целева група спадат млади родители и семейства, с които се работи за изграждане на умения за отговорно родителство и подкрепа при приемане и отглеждане на детето. Често тези родители се нуждаят и от допълнителна подкрепа, за да могат да продължат образованието си и професионалното си развитие. Към целевата група спадат и непълнолетните майки, които по данни на ДСП са 11 за 2007 г. и 35 за 2009 г. Наблюдава се тревожно нарастване на което трябва да се обърне внимание при изготвяне на областната стратегия са социални услуги.


  • Хора с основно и по-ниско образование

Една от основните идентифицирани групи в риск са хората с основно и по-ниско образование. Гражданите и представителите на администрацията идентифицираха фактора образование, като предпоставка за трайно състояние на бедност и социална изолация.

С по-ниско от основно образование по данни на ДБТ-Добрич са 321, а със завършено основно образование – 236. Значими са групите на хората с основно и по-ниско образование в селата Тригорци, Храброво, Кремена и Ляхово с преобладаващо ромско население.

Образованието излиза като фактор в случаите на социална изолация и бедност:


  • Безработни

В община Балчик се наблюдава увеличаване на безработните в резултат от икономическата криза. Новорегистрираните безработни лица за 2009 г. са 237 от общо 1033, а само до м. април 2010 г. регистрираните безработни лица са 953. Данните от ДБП очертават значима група на безработни младежи между 18 и 29 години също така и като рискова за намиране на работа групата на безработните над 55 години. Голяма е групата на безработните с основно и по-ниско образование, както и на безработните сред хората с увреждания. Това показва нуждата от специални интервенции към тези групи в риск.

Доколкото основният ресурс на хората в риск е не подкрепата от социални услуги и подпомагане, а подкрепата от близките и разширеното семейство, като самото семейство е мрежа от взаимопомощ, безработните над 55 години са в утежнена рискова ситуация за себе си и за своите близки в случаите на:



  • Етнически общности в неравностойно положение

В настоящата група са включени социално изолирани граждани от ромски произход. В тези групи са налице различни фактори, подкрепящи бедността – ранно отпадане от училище, ниско образование и квалификация на голяма част от жителите, трайна безработица и липса на трудови навици за част от тях, ограничени възможности за заетост, лоши битови условия, липса на достъп до здравни, социални, образователни услуги.

2.4. Анализ на дефицитите на услуги и мерки - Обобщение

Целта на анализа на социалните услуги е да се оценят възможностите на наличните ресурси за предотвратяване на рисковете и тяхното преодоляване. Анализът на социалните услуги в община Балчик е направен на базата на събраната информация от:


  • Картите за услуги, подадени от доставчиците на социални услуги;

  • Карта за данни на рисковите групи.

2.4.1 Общи изводи за наличните социални услуги.

1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница