Огнената пещ



страница1/3
Дата22.07.2016
Размер415.87 Kb.
  1   2   3


Огнената пещ
Преданието на днешните иракски жители гласи, че огнената пещ се е намирала при Киркук, в средата на сегашните петролни полета. Това, че докладът на Библията за тримата непреклонни мъже се свързва точно с това място, отдалечено на север, вероятно се дължи на факта, че там на много места от земните пукнатини излизат горящи газове.

В действителност обаче библейският доклад трябва да се свърже с вавилонската област, защото съгласно Дан. 3:1, царят е заповядал златният образ да бъде издигнат в равнината Дура, лежаща в непосредствена близост до Вавилон. Името на тази равнина се е запазило в названието на реката Нар Дура, която е приток на Ефрат и се влива в нея около 8 км под Хила. И няколкото хълмисти височини наоколо носят името Дура.

В околностите на Вавилон и днес съществуват многобройни тухларски пещи. При моето последно пребиваване там небето беше забулено от гъст черен дим, който се издигаше от тях. Мой приятел, с когото пътувахме заедно, ме заведе при една такава пещ, като можах да разгледам внимателно нейната конструкция и начин на горенето. От вътрешната страна на стените, иззидани конусообразно, бяха струпани за изпичане суровите тухли. В една от стените се виждаше отвор. Наблюдавах работник, който почти непрекъснато изсипваше в него плява, напоена с нефт, опасно доближавайки голите си ръце до пламъците. Когато от време на време спираше да сипва, за да избърше потта от челото си, можеше да се види просторната вътрешност на пещта. Огънят, буйно пламтящ, беше нажежил тухлите до бяло и като че ли тук и там беше протекла лава от стопена глина.

У мен неволно се появи мисълта, че Навуходоносор може би си е послужил с подобна пещ, за да накаже тримата евреи, верни на своя Бог. Методът, по който тези съоръжения и до ден днешен се загряват, ми помогна да разбера как по онова време пещта е могла да бъде нажежена 7 пъти по силно от обикновено: трябвало само да се излее повече от суровото земно злато, каквото изобилно са предлагали още от най стари времена петролните кладенци на Месопотамия. Остатъците от древните пещи, намерени при разкопките на Вавилон, дават възможност да се разбере конструкцията им, която много малко се различава от тези на днешните пещи. Твърдението обаче, че е била открита пещ с надпис, според който е служила за място за екзекуции, не отговаря на истината, въпреки че по принцип изгарянето на живи хора тогава не е било рядкост, потвърдено от клинописни текстове. Ер ? 9:21, 22).

Впечатляващ е фактът, че думата, използвана за “огнена пещ” (attuna) в книгата на пророк Даниил 3 гл., се среща и във вавилонските клинообразни надписи.
Висящите градини и залата за пиршества на Валтасар

Всеки посетител на Вавилон трябва да разгледа и развалините на царския дворец. Местният водач на чужденци ще го отведе при мощните зидове, известни като “висящите градини”, които Навуходоносор е изградил за своята съпруга мидянка. Върху тези зидове растели дървета и храсти, които трябвало да дават утеха на царицата на равнинната Месопотамия и да заместят богатите на зеленина планини на нейната родина Мидия.

В съседна сграда се забелязват подовете на няколко просторни зали. Някои детайли навеждат на мисълта, че една от тях е служела за празненства по времето на Нововавилонското царство. Поради това е възможно тя да е същата зала, в която Валтасар е устроил своето голямо пиршество (Даниил 5 гл.). Това обаче не може да се докаже! Все пак нито една друга зала на този дворец не би могла да предложи достатъчно места, за да бъдат поканени 1000 души. Поради това има известно основание да се приеме, че мястото, наречено “Валтасаровата зала за пиршества”, е правилно идентифицирано. Излишно е да се добавя, че от надписа, появил се на стената през тази последна нощ на Валтасар, не е намерено нищо. Не може и да се знае, дали този надпис е имал траен характер. Въпросът за вида на тайнствения надпис (стародревен еврейски, арамейски квадратичен шрифт или клинопис) е също излишен поради липса на доказателствен материал и не би могъл да получи някакъв отговор.
Ровът на лъвовете и Даниил

Известно е, че ямата, в която цар Дарий е хвърлил на лъвовете своя министър председател Даниил заради неговата вярност към живия Бог, не е намерена (Даниил 6 гл.). Доказано е обаче, че тогавашните царе са държали диви зверове в клетки. Многобройни релефи, изобразяващи ловуване на или лъвове в клетки, са изровени при разкопките на асирийските дворци. Ловът на лъвове (а такива е имало много в Сирия и Северна Месопотамия) в древността е бил едно от любимите развлечения на царете. Многобройни текстове ни осведомяват, че понякога пленените царе са били затваряни в клетки за диви животни и оставяни на публично място, за да ги унижат и същевременно да се покаже могъществото на народа победител. Може да се приеме като сигурно, че за криминални престъпления хора са били хвърляни понякога на диви зверове, въпреки че не е открито специално свидетелство за това.


Ур Халдейски

Вълнуващо преживяване е да се разходиш по улиците и жилищните квартали на древния Ур, да влезеш в къща, останала от времето на Авраам, и да разгледаш стаите, в които са живели някога негови съвременници. Тази възможност ми се удаде при посещението на историческите места в Страната на междуречието, между които и на бащиния град на Авраам.

Земята около Ур е суха. Лежащият в развалини град, който някога се е намирал на брега на река Ефрат и е бил даряван с живот от нейните води, днес се намира доста далеч от нея, тъй като е променено течението й.

Преди да се стигне до Ур, с часове се пътува през пустинна, сивокафява, плоска като тепсия земя. Измореният пътник непрекъснато бива лъган от миражи (Фата моргана), които трептят пред очите му от всички страни във вид на езера или палмови горички. Изведнъж на хоризонта се възправя една от най импозантните развалини на древна Месопотамия   храмовата кула на Ур.

Този цикурат (така в древността били наричани храмовите кули) се издига и до ден днешен на височина около 20 м, служейки за ориентир в равнинната земя.

Влакът минава покрай древния град. Няколкостотин метра от развалините се намира спирка с многозначителното име “Ур”. Около нея са струпани няколко бедни къщурки, в които живеят ж.п. работници. Най близкият град се намира на 15 км североизточно. В ранната история на Месопотамия Ур е принадлежал към един от най значителните центрове на Предна Азия. Няколко от неговите царе са владеели цялата земя на Междуречието. Градът е бил известен надлъж и шир. Славата на неговите учени го превърнала в културен център. Тъй като разкопките доказаха пълната достоверност на някогашното величие на този град, бях обхванат от особено напрежение, когато наближих Ур.

По път, прокаран през развалините, стигнахме до огромната храмова кула на древната Месопотамия и можахме да паркираме нашия автомобил в огромната й сянка. Нито една друга кула не е запазена, както тази! Била изградена през III век пр.Хр. По късно, и то по времето на последните вавилонски царе, е била реставрирана. Оттогава е един от най внушителните и впечатляващи паметници на древността. Основите й имат размери 64/44 м. Първоначално е имала 4 етажа или стъпаловидни тераси, от които двете най горни са напълно разрушени. Най долният етаж и някои части от горния са устояли на времето.

Три широки, съществуващи и до днес стълби за религиозни процесии водят към един форум на първата тераса. Именно тук свещеникът и вярващите са служели н! своя бог, чийто трон според тях бил в кулата.

По средната стълба се изкачих до върха на кулата. С каква прилежност, достойна за удивление, хората на онази далечна епоха са градили един върху друг милиони, грамадни по своите размери кирпичи, за да издигнат символа на своя страх от божеството.

Кирпичите без изключение са изпечени. Почти всички носят печат с името на царя, който е градил кулата, или на онези, които по късно са я възстановявали. С помощта на такива “щемпелни надписи” учените разкриха както историята на кулата, така и тази на други древни месопотамски паметници.

Намерението на древните царе да придадат трайност на своето име и на славата си, поставяйки надпис върху почти всеки кирпич, изработван по тяхно време, улеснява много работата на днешните археолози и изследователи.
Център на политическа и културна мощ

От кулата посетителят се наслаждава на прекрасната панорама на старинния град с безчислено множество от храмове и жилищни постройки сред околност, действаща подтискащо със своята пълна изоставеност. Трудно е човек да си представи, че някога тук е кипял живот и е владеел мощен народ.

Разкопките на храмовете помогнаха да се разбере, че някога Ур е бил религиозен и културен център на огромна област от Месопотамия. ? Днес това място е обитавано единствено от заселилите се в тях диви пустинни зверове. Почти от всяка развалина, щом човек се приближи до нея, се измъква по някой подплашен чакал. Освен пустинните животни в стените на древния град живеят и неизброими рояци от мухи. В Египет и Индия има области, прочути с наличието на цели облаци от тези досадни насекоми, едно от големите бедствия на тези страни. Но никъде не съм бил измъчван от тях така, както в Ур! От какво всъщност живеят те, за мен е неизвестно. Явно е обаче, че дебнат всеки рядък посетител, върху когото веднага се нахвърлят стръвно. Поради това непрекъснато трябваше да пазя устата си, закривайки лицето си с носна кърпа. Това обяснява защо местното население в своето суеверие е принасяло някога жертви на бога на мухите, за да ги избави от тях.

Работата на археолозите в Ур беше богато възнаградена! Преди малко повече от един век на Е.Тейлър се удаде с помощта на изровените текстове да идентифицира мястото. Но към системни разкопки се пристъпи едва през 1922 г. Оттогава с помощта на експедиционно дружество на Британския музей и на Университета в Пенсилвания неуморимият Леонард Уули започна да изважда на бял свят все по сензационни находки, които удивиха научния свят. Това продължи 12 години.

Най голямата сензация избухна през 1927 г., когато бяха открити непокътнати няколко царски гробници от преди близо 4000 години, съдържащи скъпоценни произведения на изкуството, които по своята стойност могат да се сравняват с тези от прочутата гробница на египетския фараон Тутанкамон. Заедно с царете е била погребвана и цялата тяхна свита, състояща се от слуги, телохранители, а може би и техните съпруги; има основания да се предполага, че са били погребвани живи с мъртвия им господар, заедно със своите оръжия, прибори и музикални инструменти. Великолепните скъпоценности от гробниците, разкрити от Уули, днес се намират в музеите на Багдад, Лондон, Филаделфия. Това са украшения, арфи, инструменти, които показват високото културно ниво на праотците ни от древността.
Тук е живял младият Авраам!

Жилищният квартал, от който са били разкопани големи части, събужда повече от всичко друго неизразимо вълнение. Може да скитате из улиците на Ур, на някоя от които вероятно е живял Авраам, и можете да влезете в къщата, която той като дете или млад мъж може би е посещавал. Развалините в тази част са високи 5,5 м и са запазени учудващо добре, често дори до последния етаж.

Къщите са строени плътно една до друга. От улицата се влиза в централен двор (както и до днес се практикува в Испания), около който има различни помещения, като кухня, складове и жилищни стаи.

често в стаичките са откривани статуетки на различни божества. Стълби водели към горния етаж, на който вероятно са били спалните помещения. Всички къщи са имали добри отточни съоръжения, свързани с покрита градска канализационна мрежа. Построен още преди 4000 години, в хигиенно отношение град Ур бил много по напред, отколкото днешните градове в тази част на Азия.

Разкопките неопровержимо доказаха, че населението на Ур е правило много за културното си издигане. Намерени са остатъци от много училища, които са най красноречивото доказателство за стремежа към знания на неговите жители. В училищата са открити множество таблички с клинообразно писмо, от които едни са били учебници за учениците, а други представляват техните упражнения. Младежта на Ур е получавала добро за времето си обучение по четене, писане, смятане и география.

Всичко това поставя в чудна светлина времето на библейските патриарси. Когато преди повече от половин столетие т.нар. висша библейска критика празнуваше своя най голям триумф, нейните защитници твърдяха, че патриарсите били обикновени бедуини, които скитали като номади със своите стада из земите на Близкия Изток, разпъвайки своите шатри там, където имало вода или сенчести дървета. Днес обаче знаем, че Авраам в никакъв случай не може да бъде поставен на едно равнище и сравняван с примитивните, суеверни бедуини. Обратно, той бил със сигурност високопросветен човек, потомък на културно и високоцивилизовано общество, чиито постижения не контрастират особено с нашите. Съдейки от библейския доклад, като син на богат гражданин, Авраам е получил добро възпитание и образование.


Схващането на Уули за потопа

Когато се запознавах отблизо с областта на Ур, занимаваше ме и следната мисъл: Уули е вярвал, че в тази област е открил доказателства и за потопа. Без съмнение е изхождал от собственото си предположение, че потопът е станал именно в равнината на Междуречието. По време на разкопките през 1928 и 1929 г. той искал да достигне до девствен почвен пласт, за да види от колко културни пласта се състои могилата на града. Когато стигнал до чиста глина, в която нямало някаква следа от човешка дейност, той на) напред си помислил, че е открил търсения почвен пласт. Но бил много изненадан от обстоятелството, че този пласт лежал на нивото на заобикалящата го равнина. Ето защо продължил да копае, за да премине през него. Неочаквано на дълбочина 2,5 м (колкото била дебелината на глината) Уули отново открил остатъци от културни пластове, подобни на тези над глинения.

Вече било очевидно, че този пласт с дебелина 2,5 м е могъл да бъде нанесен само от изключително голямо наводнение. Оттогава Леонард Уули смята този факт за неоспоримо доказателство за историческата достоверност на потопа, описан в литературата на древните шумери и вавилонци, а също и в Библията. Неговата хипотеза е следната: Наводнението, нанесло този 2,5 м дебел глинен пласт, е унищожило не само града, но и още много други места в страната.

Утайки от наводнения са открити и на други места в Месопотамия, но не и навсякъде. От това състояние на нещата следва, че се отнася за отделни локални катастрофи, предизвикани от реките Тигър и Ефрат. Поради това Уули застъпва възгледа, че наводнението, причинило настланата в Ур глина, е ограничено по място. Ще цитираме извадка от негова книга: “Този потоп не е бил всеобщ, а местна катастрофа, засегнала равнината на реките Тигър и Ефрат и разпростряла се върху пространство с дължина близо 600 км и широчина 150 км (Леонард Уули, “Ур и потопът”, Лайпциг, 1930 г., с.22).

Следователно Уули не е смятал, че е попаднал по следите на световен потоп, обхванал цялата земя! Поради това всеки, който приема доклада на Библията и въз основа на него смята, че потопът е всесветско опустошение, не трябва да се позовава на откритието на Уули. Разкопките в Месопотамия никога не са имали за цел да събират доказателства за това събитие.
В Египет

Гробните фрески показват историята на патриарсите

Не е възможно познавач на Библията да посети Египет и да не си спомни за времето, когато тук са живели патриарсите Авраам и Яков. Радостно е, че и в Египет (страната на Нил) се открива следа от тях и техните потомци   чадата на Израил, макар те да не са оставили тук някакви строителни паметници. Гордите египтяни съвсем не смятали тези пришелци за нещо, за да вдълбават имената им в храмовете на своето царство. И все пак съществува изображение на група палестинци, които по времето на Авраам дошли в Египет. Тази фреска, макар да не претворява някой от познатите ни библейски личности, допринася много за обогатяване на представите ни за онова време.

Тази картинна галерия често е била предмет на описание. Оригиналът се намира в гробница в 9калите при Бени Хасан, около 250 км южно от Кайро. Запътих се към нея, за да я разгледам. Рано сутринта, заедно с моя спътник, пристигнахме с влак в малкия градец Абу Кавардас, намиращ се в Горен Египет. Оттам пътувахме през наводнени полета, за да стигнем до пристанище на Нил, където речните съдове се товарят и разтоварват.

Абу Кавардас се намира недалеч от античния град Монет Шуфу, който преди 4000 години е бил главен град на шестнадесетата област на Египет. По времето на Авраам той е бил процъфтяващо средище на тази област. Днес от неговите къщи, от резиденциите на управителите му или от казармите не е останало почти нищо, но гробниците на владетелите все още съществуват. Изсечени са високо в подмолите на скалистите пустоши, които са съвсем близо до източния бряг на Нил. Великолепните картини, намиращи се във вътрешността на гробниците, са увековечили както делата на тези владетели, така и живота на египетската провинция.

Тази картинна галерия ни дава прекрасна информация за живота на Горен Египет по времето на патриарсите.

Вече пътувах към тази забележителна “галерия на античното изкуство”. Години преди това се бях запознал с нея с помощта на множество книги и репродукции. От тях бях научил твърде много за живота, който са водили египтяните по онова време. Когато стигнахме до западния бряг на реката, видяхме отсреща стръмна скала, високо в която бяха редицата от отвори на гробниците. Преплувахме Нил с малка платноходна лодка. Нашите спътници бяха магаре, две жени с птици, купени от пазара в Абу Кавардас, и други жени със стоки, които бяха предлагали там за продан, а сега ги връщаха непродадени.

Слязохме на песъкливо каменистия източен бряг. Там видяхме стърчащите развалини от Бени Хасан. Започнахме да се изкачваме по стръмна пътека към гробниците на владетелите, управлявали тук по време на 12 та династия, или преди близо 4000 години. В края на миналия век Египетското дружество за разкопки се погрижи да опази съдържанието на тези гробници. В многобройни книги се появиха описания на тяхната архитектура и на стенописите им. От времето на разкриването на гробниците до вземането на мерки за запазването им се е стигнало за съжаление до няколко своеволни грабежи и разрушения. Бях поразен и от факта, че много от цветните картини след разкриването на гробниците са загубили блясъка си и са завехнали, защото дълго са били оставени на въздействието на атмосферните условия. Понастоящем властите са поставили солидни железни решетки и врати пред входовете, като ключовете се пазят от пазач, назначен от властите.


Гробницата на Кнумхотеп

Жадувах да видя гробница 3, която Кнумхотеп е направил за себе си, през първата половина на XIX в. пр.Хр.

Просторната гробница е изсечена изцяло в здравата скала. Колоните, саркофазите, праговете пред вратите и останалите архитектурни детайли са съставна част на скалния масив.

В гробницата се влиза през предверие, на което покривът се подпира от две 16 ъгълни колони. Главната зала с височина 5,80 м и площ 82 кв.м е разчленена на 3 кораба посредством 4 шестнайсетоъгълни колони, гравирани с отвесни бразди. След главната зала се намира ниша с размери 3 и 2,5 м. Всички стени на гробницата са покрити с надписи и цветни картини, които изобразяват житейски истории, управленческата дейност на мъртвеца, както и особени събития от неговото време.

За съжаление след откриването на гробницата някои от надписите са пострадали много. Прекрасните цветни фрески са били изложени на неблагоприятните атмосферни условия толкова дълго, че отделни детайли могат да бъдат разбрани много трудно. Все пак, когато след известно време окото на посетителя привикне с полумрака на просторната зала, започват да се разпознават фрагменти от нарисуваните сцени. Пред погледа ни се явяват личности, които претеглят сребро пред управителя (показано е заплащането на полагаемия данък). На други картини са изобразени хора, които мерят зърнени храни, трети се занимават със земеделие или винарство   картини, възпроизвеждащи живота, който е протичал край реката; също сцени от ловуване или спортни състезания, на които са присъствали за развлечение владетелят и неговата жена. Поредица от фрески изобразява борба на ринг, и то толкова ясно, че могат да бъдат проследени отделните етапи от началото до края на борбата.

Моят главен интерес естествено беше насочен към картината, изобразяваща пристигането на 37 души от Палестина. Тези чужденци, чието появяване в главния град на Горен Египет трябва да е представлявало необикновено зрелище, са били най вероятно търговци и занаятчии. Посещения на азиатци в делтата на Нил не е било нещо необикновено. Но да се запъти такава внушителна група от чужденци нагоре по течението на Нил, на разстояние 250 км от Мемфис, за да достигне главния град на областта Антилопия, наистина е било изключително събитие. Това е достатъчен повод за владетеля на тази област да им предложи аудиенция, както и да увековечи това събитие чрез изобразяването му в своята гробница. Предводителят на чужденците се наричал Аби шар, което име озна-ава “Моят баща е цар”. Това типично аморейско име разкрива народностния произход както на предводителя, така и на групата чужденци, която е водил. В издълбания надпис на предводителя е дадена титлата “хеквахазут”   владетел на чужда страна. В тази титла, която въвели също и владетелите на хетите (Hyksos), се крие и началото на наименованието “хети” (Hyksos), онази чуждестранна царска династия, владяла Египет от 1730 до 1550 г. пр.Хр. Историкът Йосиф греши, като превежда горното наименование с израза “царе на овчари”, позовавайки се на египетски източник от по късно време.

Изобразяването на тези 37 лица от Предна Азия в гробницата на Кнумхотеп е особено важно за нас, защото ни разкрива много неща за живота и бита на палестинците, съвременници на Авраам. Запознава ни с великолепните цветове на облеклото им, с начина на изработката на обувките им и с музикалния инструмент лира. Изобразени са и няколко от техните вещи и оръжия, като дълги копия, бойни брадви и дървени уреди за замерване, които наподобяват австралийския бумеранг. Две аморейски деца са възседнали магаре. Язденето на животни за египтяните от онова време е било непознато, поради което веднага са го нарисували. Много по късно в тяхното развитие и те са използвали коне, магарета и камили за езд`.

При моето посещение носех със себе си цветни репродукции на всички тези картини, направени от първите изследователи на гробниците при Бени Хасан преди повече от 60 години. Надявах се, че с помощта на репродукциите ще мога лесно да идентифицирам някои детайли и да проверя отделни важни отличителни неща. Но за съжаление това се оказа неизпълнимо! За мое голямо огорчение оригиналът беше повреден така, че само с големи усилия можеха да се различат някои подробности. Освен това онази част от картината, която специално ме интересуваше, се намираше на такава височина, че се нуждаех от стълба или скеле, за да се приближа. Но преди всичко беше необходима силна светлина. Въпреки тези трудности все пак се радвах, че успях да разпозная доста детайли. Това ме увери, че първите изследователи са се придържали много точно към първообраза, когато са го възпроизвеждали.


Египет е примамвал праотците

Когато излязох от гробницата, можех от високата скала, в която беше изсечена, да се наслаждавам на прекрасна гледка. На километри далеч можех да проследя сребристата лента на могъщата река, даваща от хилядолетия живот на египтяните. Съвсем ясно се разграничаваха зелената шир, напоявана от Нил, от жълтокафявата пустиня, която започва веднага там, където напояването липсва. Границата е толкова рязка, че буквално с единия крак се стъпва върху плодородната земя, а с другия   върху пясъка на пустинята.

В тази богата земя са се преселвали патриарсите във време на глад. Изглежда Египет е имал за тях особено голяма притегателна сила.

Опитах се да си представя какво е било, когато Авраам със своето голямо семейство и всичките си стада се е запътил към Египет. Пристигането на тези облечени във великолепни дрехи хора от Предна Азия е подействало сензационно. Както Кнумхотеп е поканил Аби шар на аудиенция заедно с групата му, сигурно и идването на Авраам е било веднага докладвано в царския дворец, откъдето му е била отправена покана да се яви пред царя на египтяните. Красивата Сара, която Авраам, поради липса на доверие в Бога и страх, представил като своя сестра, а не жена, е била заведена в царския харем, откъдето е върната само чрез Божията явна намеса. И други подробности от живота на Авраам, както и от историята на Йосиф и Яков в Египет, също получават нова светлина на фона на откритията в Бени Хасан.

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница