Огнената пещ



страница2/3
Дата22.07.2016
Размер415.87 Kb.
#195
1   2   3

Новости за пребиваването на израилтяните в Египет

В средата на XVIII в. пр.Хр. непознати народи от север нахлули в Предна Азия. Те покорили северната част на Междуречието, Сирия, Палестина, а впоследствие ? В историческите описания тези народи са наречени хети, име, което се среща едва от времето на юдейския историк Йосиф (I в. сл.Хр.). Превежда го погрешно с “царе на овчари” (това той прави, опирайки се на сведения от елинизирания египтянин Манетон от III в. пр.Хр.). Разчитането на оригиналния йероглифен текст обаче доказа, че наименованието означава “владетел на чужди страни”. Цели 150 години хетите са владели Египет. Въпреки всичко все още знаем твърде малко за тях. Това се дължи на факта, че след прогонването на хетите египтяните са унищожили техните паметници, ? Както вече се спомена, хетите въвели в бита на египтяните коня и колата, дотогава съвършено непознати за тях. От своя главен град Аварис в източната делта на Нил, хетите владеели Египет заедно с още доста страни от западната част на Предна Азия. Били склонни да предоставят на някои от покорните египетски царе да управляват като техни васали. Само малцина от хетските царе изглежда са имали в действителност цялата власт над египетската страна.

За читателя на Библията тези нашественици са интересни с това, че Йосиф вероятно е бил издигнат на поста първи заместник на фараона в Египет именно по тяхно време. Това заключение се налага от хронологията на библейските данни, както и от факта, че Йосиф е имал на разположение коне и коли, теглени от коне, когато е приел длъжността си и е изпълнявал задълженията си на висш разпоредител (Бит. 41:43; 46:5;47:17). Фактът, че Йосиф като семит е могъл да заеме този висок пост в египетската държава, намира донякъде обяснение в това, че Египет по това време е бил подвластен на родствен на Йосиф народ. За хетите е било естествено да се отнасят благосклонно към израилтяните, защото са ги третирали като приятели на основата на общия им семитски произход.

Големият обрат на нещата за египтяните започнал, когато владетелят от Тива (Тевен) в Горен Египет се разбунтувал против хетите и призовал всички на освободителна война. Като цар на област, Секненри пръв направил опит да изгони хетите от своята земя, но неговата смелост му коствала живота. По всичко личи, че той е загинал на бойното поле. Мумията му с разбит череп може да се види в музея в Кайро: страшните наранявания на главата говорят за насилствена смърт. Но неговите синове Камосис и Амосис продължили да воюват, докато най после победили хетите, завладели дори техния главен град Аварис и ги прогонили от земята си.

Царете, освободили египтяните от хетско господство, били удивителни герои   основатели на могъщата осемнадесета египетска династия. Оставили след себе си надписи, с които възхвалявали своите подвизи. Подобни надписи обаче, в които се говори за войните против хетите, по принцип са рядкост. Това е така, защото египетските царе искали напълно да заличат от съзнанието на египтяните позора на 150 годишното робство и презрените имена на чуждестранните завоеватели.

За освободителната война на египтяните бихме узнали дори още по малко, ако един войн на цар Амосис не беше я описал чрез дълъг инкрустиран надпис в своята лична гробница.


Гробницата на един египетски капитан

За да проверя достоверността на сведенията на този “главен свидетел” за освободителната война на Египет, трябваше да намеря гробницата му! Човекът, комуто дължим благодарност за тези забележителни древни исторически сведения, е бил офицер и е носил подобно на своя цар името Амосис. Неговата гробница се намира близо до малкото село Ел Махамид, приблизително на 80 км на юг от Луксор. В онези ненаселени места от развалините на древния Нехаб (днешен Елкаб), който е единственият главен град на тази горноегипетска област, крепостните стени са били изградени преди почти 4000 години и са се запазили удивително добре. Дебели са почти 12 м, иззидани от неизпечени тухли и образуват голям правоъгълник с размери 550 на 585 м. Докато древните постройки от вътрешността на това пространство са изчезнали без остатък, градската крепостна стена е надживяла хилядолетията.Амосис от Нехаб последвал призива на своя цар Амосис от Тива (Тебен) за освобождение на Египет. Бил корабен офицер от царската флота по р. Нил. След войната се завърнал в родния си град с богата плячка от роби военнопленници и много други користи. Едновременно с това бил удостоен и с отличия от царя. Като всеки благороден египтянин, започнал строеж на лична гробница в скалистите подстъпи на един връх, както са практикували неговите предшественици. По стените на своя бъдещ дом на упокоение поискал да бъде нарисуван заедно със семейството си. В дълъг издълбан в скалата надпис, който се е запазил изключително добре, той описал сраженията по време на освободителната война. Тъй като това е единственият и донякъде изчерпателен източник на тази война, ще предам неговото съдържание в резюме.

Заедно със своя цар Амосис плавал на кораба по течението на реката, по време на което непрестанно имало стълкновения с неприятелите. След това описва първото по голямо сражение при Аварис, при което възхвалява своя героизъм, че пред лицето на “Негово величество” се сражавал смело пеша, слязъл от кораба. След това бил преместен на кораба “Знамението на Мемфис” и взел участие в дългата и трудна обсада на хетската столица. Отново възвеличава своите Mеройски дела, докладва за спечелването на голяма плячка и за погубването на силен враг, за което бил награден от своя цар с отличието “Златото на смелостта”.

По нататък се описва втората битка, в която Амосис отново завоювал голяма плячка и победил друг свой противник, на когото отсякъл ръката, за да я предаде на царя си като трофей. За това бил награден втори път с отличие. Библията ни запознава с практикуването на този египетски боен обичай, чрез който за доказателство, че е поразен някой известен неприятел, на убития се отрязвала едната ръка (Съдии 8:6). Но в сражението победители излезли хетите, поради което египтяните се оттеглили на юг. Там станало следващото сражение. В него Амосис осъществил безумно смела акция: Доплувал до насрещния бряг, където се намирал неприятелят, заловил пленник и го завел със себе си на своя бряг. Царят отново го наградил с отличие. В следващата битка хетите пак били победени. Тогава египетската армия веднага се устремила към главния град на противника, обсадила го и успяла да го превземе. Въпросният Амосис отвлякъл от града мъж и три жени като пленници, които царят допълнително му дал за роби.

След продължителни сражения хетите били прогонени от Египет, но успели да запазят в Южна Палестина Саруен като свой главен град. По късно той бил отреден за Юдиното потомство (Ис.Нав. 19:6). Цар Амосис продължил да преследва хетите. Дали след обсада, траеща 3 години, или след 3 поредни похода, което не става ясно от текста, египетските войски успели да завладеят и Саруен. Офицерът Амосис ни съобщава, че и тук се е отличил, като пленил две жени и убил един воин. И отново му било позволено да задържи пленничките за свои робини.

С превземането на Саруен приключила войната против хетите. Оцелелите след това поражение хети се оттеглили отново на север. По късно египетските фараони пак са се сблъсквали с остатъците на този народ както в Палестина, така и в Сирия, но той престанал да играе решаваща роля в историята на тези области от древния свят.


Поробването на израилтяните

След победоносната война против хетите египтяните, изпълнени с омраза към своите бивши семитски господари, превърнали в роби евреите вероятно поради близкия им произход с хетите. В надписите на гробницата на Амосис се четат имената на 19 свои роби, дадени му от царя заради заслуги в освободителната война. Няколко от тези имена са на семити, поради което не е изключено някои от тях да са били евреи. Изпъква името Тамасия, сходно с името Амасия (II Лет. 17:16). Но и имена, неспоменати в Библията, като Астарими или Хари, са също семитски. Своите роби египтяните наричали с думата “азиатец”, поради което средноориенталският произход на роба е извън всякакво съмнение. Но и от робите, имащи египетски имена, мнозина вероятно са били семити, а също и евреи, защото по времето на изхода на израилтяните от Египет някои от тях са притежавали египетски имена   напр. Мойсей, Мариам, Финеес, Хофни и др.

Царете на Тива (Тебен) като освободители на Египет основали могъщата осемнадесета династия, а заедно с това и новото царство. Вероятно това са същите царе, които превърнали евреите в роби. Авторът на Втората книга от Библията ни дава възможност да осъзнаем, че тези царе не искали да признаят голямата полза, която Йосиф със своята дейност допринесъл за Египет. Причината била неговият семитски произход, подобно на техните омразни поробители. “Тогава над Египет се възкачи нов цар, който не познаваше Йосиф” (Изх. 1:8).

Когато седях в гробницата на Амосис в далечния Елкаб и четях интригуващия доклад за битките с хетите и когато след това се удивлявах на огромните по размери крепостни стени на древния град, почувствах както никога досега незавидното положение на евреите след политическата промяна в Египет, превърнала ги в роби.

Надписът в гробницата на Амосис е рядко по рода си свидетелство за историческите събития, довели до заробване на израилтяните (вж. Изх. 1 и 2 гл.).

Но именно това непоносимо робство довежда чрез Мойсей до голямото издигане на народа, чиято връхна точка е обединението на всички израилтяни в избран Божий народ, който бил по божествен и удивителен за хората начин изведен от Египет.


Луксор и Карнак   сегашните градове върху древна Тива (Тебен)

Градът Тива (Тебен) имал близо 1500 годишна история, когато бил разрушен от асирийския цар Асурбанипал през 663 г. пр.Хр. Намирал се на около 650 км южно от Кайро и лежал в характерна за Горен Египет тясна ивица плодородна земя покрай двата бряга на р. Нил. Високи като кули скали служели за граници на тази долина, до които скали стигала пустинята. В източната част на града били разположени жилищните квартали и храмовете на многобройни божества, а в западната му част погребвали умрелите.

Със столетия градът бил политическото средище на Египет. Още по дълго обаче той бил главното обиталище на могъщото официално божество Амон.

По времето на най голям разцвет в Страната на Нил са се изливали (били донасяни) огромните богатства на Средна Азия и Африка. За разкрасяването на Тива (Тебен) не са били изразходвани много средства. Всеки цар е построявал само още някой храм, така че никой друг град от времето на Тива не е можел да го надвишава с такава храмова слава, което може би важи и за древния Вавилон.

Своето най голямо процъфтяване Тива достига при могъщите царе на осемнадесетата династия, която не само изгонила хетите от египетската земя и обединила под една централна власт отделните области на Нил, но и поставила основите на могъщо царство, достигащо дълбоко на юг до Нубия, а на север през Палестина и Сирия до р. Ефрат.

Площта, върху която била построена древната Тива, днес се заема от гр. Луксор и няколко села, от които най известно е селото Карнак.

След пристигане с влак в Луксор по пътя от гарата към хотела веднага се минава покрай големия храм в града, който бил граден от много прочути фараони. На няколко километра южно от Луксор в Карнак се намира импозантният храм на бога Амон. Това са най големите в света храмови развалини, много сполучливо наречени “Вкаменената история на Египет”. Много фараони са ги градили последователно, като се започне от дванадесетата династия и се стигне до времето на асирийското нахлуване (в строежа на храма не са участвали само царете на хетите). През последните 150 години голям брой учени са изследвали тези строежи, техните надписи и изображения. Въпреки големите усилия със сигурност може да се каже, че краят на научните изследвания е все още далеч. Отделните зали на храма в Карнак предлагат превъзходен поглед върху периодите от египетската история и култура. Човек се чувства спътник на прочути царе в техните завоевателни походи или свидетел на техния житейски път. Всички тези царе са оставили по каменните храмови стени чрез надписи и картини не само докладите на своите военни постижения, но и рождените си дати, времето на възкачването им на трона, както и религиозни и светски събития, станали през живота им.
Релефът на победата на цар Сесонк

Едно от многобройните изображения събужда винаги особен интерес у читателите на Библията   това на египетския цар Сесонк (или Сисак от Библията), който след смъртта на Соломон нахлул в Палестина и завладял Ерусалим (III Царе 14:25 26). След завръщането си в Египет Сесонк посветил известна част от плячката на своя бог Амон и заповядал да се увековечи картинно как “води при него градовете” на Юда и Израил. Всеки от тези градове (от релефа, доколкото е все още запазен, са показани над 100) е символизиран чрез евреин, върху чието тяло е написано името на някогашния град. Но не само това изображение заслужава нашето внимание. Виждат се изображенията и на още много други походи, както и на различни наказателни експедиции на Тутмос III в Палестина и Сирия.

След първата нощ, прекарана в Луксор, излязох на балкона на стаята в хотела. В светлината на ранното утро видях прочутия храм, който днес се нарича Деир ел Бахри. Всеки човек, който има вкус към изобразителното изкуство, ще бъде омагьосан от египетските храмове. И все пак нито една от постройките в долината на Нил не буди по голямо възхищение от храма Деир ал Бахри, най големият паметник за живота и дейността на царица Хатшепсут. Издигнат в подножието на извисяващи се скали, откроява се със своята съвършена симетрия и се превръща в истинско преживяване за всеки посетител.

Храмът обаче е не само изключително постижение на архитектурата, но и ценен исторически извор на информация за изследователите. По неговите стени в картини и текстове царицата разказва за своето рождение, за живота си, за строителната си дейност и за прочутото презморско пътешествие в далечната страна Пунт (по всяка вероятност Сомалия). Оттам тя донесла годни за засаждане дървета   мури, абанасови и други скъпоценни дървесни видове, също слонова кост, злато, приспособления за кадене, средства за разкрасяване на очите, човекоподобни маймуни, малки м!ймунки, хрътки, леопардови кожи и роби заедно с децата им. Докладът за това пътешествие напомня за такива и на цар Соломон в Офир (III Царе 9:26 28, 10:11, 22).

Прекосих реката Нил, за да разгледам развалините, намиращи се в западната част на Тива. Не се ограничих само с храма Хатшепсут, тъй като в тази област се намират неизброимо множество от различни съкровища на изкуството, надписи и сгради, за чието разглеждане са нужди седмици и месеци. Там се намира и достойната за вниманието ни суха и гореща “долина на царете” с гробницата на фараона Тутанкамон, както и с гробниците на други прочути в миналото египетски фараони.

Интересно е да се разгледа и “долината на цариците” с гробниците на царските жени, както и множеството богато оформени гробници на благородниците. Те отразяват ежедневието на древните египтяни чрез фреските, изрисувани с великолепни бои, както и с изящните релефи. В Мединет Хабу   добре запазеният храм на Рамзес III, се намира богата сбирка от картини, представящи морските битки на египтяните (между другото и против филистимците). Заслужава да се видят и развалините на големия храм на Рамзес II, известен под името Рамзесеум. Същото може да се каже и за двете статуи на Аменофис III, високи над 20 м. Тези мемнофиски колоси, които някога са стояли пред входа на неговия дворец, сега за съжаление са единствените остатъци от двореца.

Основателите на Тива   Тутмос I и Тутмос II, са играли по всяка вероятност голяма роля в живота на Мойсей, както и Хатшепсут, неговата майка осиновителка. Поради това ще опиша накратко историята на тази царска фамилия от времето на изгонването на хетите под водачеството на Амосис до времето, когато Хатшепсут (една от най забележителните жени в древността) слиза от сцената на световната история.
Хатшепсут   начело на Египет

Когато Амосис, победителят на хетите, умира, цар става неговият син Аменофис I. След него на трона се възкачва Тутмос I, женен за сестрата на Аменофис I, или негов зет. Неговата цел била завоюването на Азия. Със своите военни походи определя за столетия напред египетската външна политика. Инкрустирани текстове от онова време говорят за пръв път за поробването на семитите. Може би много от тези роби са били евреи. Допуска се, че са били изведени от земята Гесен и насилствено задължени да строят царски палати, монументални гробници и храмове, обелиски, пилони, статуи и други паметници, които да възвестяват на съвременниците и на бъдещите поколения славата на царя. Може би и родителите на Мойсей са се числили към онези нещастници, отвлеч ?. Мойсей бил роден по времето, когато египтяните са се опитвали чрез умъртвяване на родените от еврейки деца да спрат прираста на евреите. Удавянето на Мойсей в Нил е било избегнато, защото неговата майка се опитала да го укрие, доколкото е било възможно. Но най после се принудила да го положи в кошче, което пуснала в реката Нил.

Такъв е историческият доклад на Библията. Близо до Тива дъщерята на фараона видяла до брега на реката еврейското дете, съжалила го и го взела под свое покровителство.
Принцеса Хатшепсут   осиновителка на Мойсей, била омъжена за много възрастния си полубрат, известен като Тутмос II. Той е бил роден брат на Тутмос I и след неговата смърт заела престола, защото като пълноправна принцеса неговата съпруга е имала право над този престол. След кратко управление на Тутмос II (около 4 години преди смъртта му, без да остави наследник) управлението поела самата Хатшепсут. Може би тя с готовност би поставила на трона своя осиновен син Мойсей, но не се е осмелила да го направи заради несъгласието на жреца на Амон. За него не било тайна, че Мойсей с пълна преданост служел на еврейския Бог.

Жреците, на които било възложено възпитанието на принцовете, били наясно с начина на мислене и възгледите на Мойсей. Библията докладва: “И научен биде Мойсей на всичката египетска мъдрост и силен бе словом и делом” (Деян. 7:22). Следователно бил добре запознат с живота в столичния град. По времето на Тутмос I и Тутмос II като принц и военачалник той е заемал доверителни постове. Когато по късно Хатшепсут управлявала Египет със силна ръка, Мойсей трябва да е бил влиятелна личност.

Хатшепсут, наистина необикновена жена, е управлявала Египет повече от 20 години. Осъществила е голяма строителна програма и издигнала множество храмове из цялата страна. Освен това е изпращала търговски делегации в далечни краища на света. Благосъстояние и мир характеризират времето на нейното управление. Единствените опоненти на властта й били жреците на Амон! Те заговорничили за нейното сваляне и я принудили да предостави управлението на страната на незаконния син на починалия си съпруг. Този млад мъж, известен в историята като Тутмос III, бил роден от една наложница на Тутмос II и подготвян за низш служител на бога Амон. Но по време на празнична церемония бил поставен на трона в храма на Амон с мнимото твърдение, че богът “лично” пожелал това, както гласи един от надписите на големия храм в Карнак.

Много години по късно в царските надписи Хатшепсут и Тутмос III са обявени за владетели. Властолюбивият млад мъж дълго не е можел да се противопостави решително на Хатшепсут. Но не е искал и да се примири с по второстепенна роля. През последните години от владичеството на Хатшепсут Мойсей разбрал, че дворецът не може да бъде за него място на трайно пребиваване, още по малко след като царицата умре или бъде насилствено отстранена, защото неговата собствена сигурност вероятно се е дължала само на нея. Той е решил да скъса окончателно с египтяните и да застане решително на страната на своя поробен народ.

Скоро Хатшепсут слязла от политическата сцена, както и нейните могъщи съветници и доверени служители. Дали били избити или починали от естествена смърт, не е известно. Най вероятно Хатшепсут е загубила живота си по насилствен начин. След нейната смърт Тутмос III се разпоредил незабавно да се строшат нейните статуи, да се заличи името й от надписите по всички паметници и вместо него да се постави името на неговия баща (или дядо). Бил завладян от мисълта, подобно на Тутмос I, да си спечели славата на завоевател. Няколко месеца, след като станал пълновластен владетел, предприел своя пръв поход, по време на който се стигнало до прочутата битка при Магедон (Megiddo). След това почти всяка година предприемал походи (общо 17) против Палестина и Сирия. Богатствата на Средна Азия потекли към Египет и страната достигнала апогея на своето могъщество.

Броят на евреите по това време е бил твърде голям. Очевидно египтяните разбирали ползата от тези пришелци, най евтината работна сила като роби. От чисто експлоататорски подбуди фараон Тутмос III по късно не бил съгласен да ги остави да напуснат Египет. Поради огромните мащаби на своето строителство имал нужда от стотици хиляди работници, част от които били евреи и роби, военнопленници от военните походи.

Никъде не бихме могли така нагледно да си представим събитията през тази епоха, както пред развалините на древната Тива. Картини, издълбани по стените на храмове и гробници, и надписи и текстове на забравен и едва преди няколко десетилетия разгадан език, ни представят историята и културата, за да можем да получим най точна и вярна представа за събитията от Стария завет.
Амарненските табели и завладяването на Ханаан от израилтяните

През 1887 г. египтянка от селото Тел ел Амарна изравяла от близките развалини на древно селище т.нар. себакх. Така египтяните наричат отпадъците, които се намирали в места, където има развалини, и които поради висок3то си съдържание на азот могат да служат за наторяване. Египтянката намерила голям брой глинени табели с надписи върху тях. Тя се досетила, че се касае за забележителни антични неща, поставила ги в чувалите си и ги продала за нищожна сума на свой съсед.

Селянинът натоварил чувалите на магаре и ги пренесъл на повече от 300 км на север в Кайро. По време на дългото пътуване, не се отнасял внимателно към ценния товар, поради което много от табелите се строшили. В Кайро обаче търговците на старинности не посмели да ги купят, защото до този момент в Египет не били намирани глинени табели с клинописни текстове, каквито в Страната на междуречието имало вече доста и където отдавна клинообразното писмо било разчетено. Поради това купувачите на старинни ценности сметнали, че предлаганите за продан табели с надписи са фалшиви.

Селянинът трябвало отново да натовари чувалите на магарето и да потегли обратно на юг. От Амарна продължил до Луксор, отдалечен на 650 км от Кайро. Поради честото товарене и разтоварване на чувалите по пътя и немарливото отношение към табличките друга голяма част от тях се натрошили. Тази истинска “одисея” за древните ценности най после завършила с щастлив край в Луксор. Там те попаднали в ръцете на учен, който веднага разбрал тяхната стойност и предотвратил по нататъшните им увреждания. По голямата част от табелите отпътувала за музеите в Берлин и Лондон, а и останалите били отправени към различни подобни места.


Нови разкрития за важен исторически период

Когато това откритие стана известно, за своя голяма изненада учените установиха, че пред тях са политическите архиви на двама египетски царе, съставени от стотици писма. Тези писма били писани в Палестина, Сирия, Вавилон и други страни от Предна Азия и изпращани в Египет по времето, когато Израил е завладявал Ханаан. Рядко досега са правени такива открития, които да хвърлят по голяма светлина за международните отношения и културните връзки през този исторически период, отколкото кореспонденцията с глинени табели, наричани обикновено “амарненските писма”. За читателя и тълкувателя на Библията обаче тези писма имат изключителна важност!

След това толкова щастливо откритие г н Flinders Petre, бащата на научната египетска археология и проучвания, започва разкопки при Тел ел Амарна и изважда на бял свят отдавна забравен главен град в Египет. Експедициите след него завършиха делото му и предоставиха нова информация за един от най интригуващите периоди от историята на Египет.

Аменофис III   слаб държ ? 00 г. пр. Хр. в Египет управлявал богат, но твърде слаб монарх. Във външнополитическите отношения на страната настъпили промени със съдбоносни последици. Сирия търсела повод да завладее египетските провинции. Много от тамошните местни васални царе се противопоставили на своите египетски господари, искайки независимост. От изток в Палестина нахлули евреите (наричани хабиру), като завземали една след друга нейните провинции. Все още верните на фараона ханаански князе отправяли към Египет отчаяни молби за помощ против предателските сили в собствената им земя, както и против чуждите завоеватели   евреите и хетейците. Много рядко обаче тези князе получавали отговор, а още по рядко и някаква помощ.


Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница